(9) Важна роля за изпълнение на целите за устойчива енергия ще играят органите на държавната и местната власт. При възлагането на всички обществени поръчки за строителство, услуги или продукти ще бъдат спазвани енергийни критерии (по отношение на ефективността, използването на възобновяемите източници и интелигентните мрежи). Областните управи и общините представляват важен участник в необходимата промяна и следователно техните инициативи трябва да бъдат допълнително засилени. Градовете и градските райони, които консумират близо 80% от енергията, са едновременно част от проблема и част от решението за по-висока енергийна ефективност. Специфична подкрепа ще бъде предоставена за новаторски интегрирани енергийни решения на местно ниво, допринасящи за преминаване към
т. нар. „зелени градове“.
V. НЕЗАВИСИМ РЕГУЛИРАН И КОНКУРЕНТЕН ЕНЕРГИЕН ПАЗАР
1. Европейска рамка
Европейската енергийна политика се базира на принципа, че независимият регулиран и конкурентен енергиен пазар е най-ефективният и ефикасен път за постигане както на дългосрочна конкурентоспособност на икономиката, така и на приоритетите за енергийна сигурност и устойчиво развитие.
Европейските енергийни пазари все още не функционират по задоволителен начин. Като резултат европейските потребители и икономиката като цяло досега не са извлекли пълните ползи от преимуществата на свободния пазар, особено що се отнася до по-ниски цени и възможност за избор на доставчик на услуги.
Предвид незадоволителната оценка за постиженията от процеса на пазарна либерализация от 90-те години насам и след приемането на Зелена книга за европейска стратегия за устойчива, конкурентна и сигурна енергетика (март 2006 г.) енергийният отрасъл на ЕС и по-специално вътрешният енергиен пазар се превръщат в политически приоритет в програмите на Европейската комисия, Съвета на министрите и Европейския парламент.
Това наложи действащото законодателство да бъде ревизирано. През септември
2009 г. влезе в сила ново енергийно законодателство в областта на правилата за организация и функциониране на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ под формата на Трети енергиен либерализационен пакет. Промените са насочени към постигане на следните цели:
-
Свободен избор на доставчик на потребителите;
-
Безпрепятствен и равнопоставен достъп до електропреносната и газопреносната мрежа;
-
Справедливи цени;
-
По-чиста енергия;
-
Енергийна сигурност.
Приоритетните области на усилия за постигане на целите са:
-
Осигуряване независимост на системните електропреносен и газопреносен оператор чрез отделянето им заедно с преносните активи от производството/доставките/снабдяването с енергия;
-
Създаване на електроенергийна борса;
-
Повишаване на независимостта и засилване капацитета на националните регулатори;
-
Коопериране на националните регулатори на европейско ниво;
-
Повишаване на прозрачността на пазара;
-
Подобрена защита на потребителите;
-
Насърчаване на трансграничното коопериране и инвестиции;
-
Улесняване на трансграничната търговия с енергия.
2. Статус
Със Закона за енергетиката и енергийната ефективност през 1999 г. е създадена независима Държавна комисия за енергийно регулиране. С приетия през 2003 г. Закон за енергетиката - основополагащ законодателен акт, базиран на Енергийната стратегия от 2002 г. и хармонизиран с изискванията на европейските директиви, са внесени промени в правомощията и обхвата на регулиране и са създадени условия за работа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в стабилна законова среда. Постепенно ДКЕВР получава по-голяма автономност, компетенции и функции, които са дефинирани и ясно разграничени от тези на енергийното министерство. Функциите на ДКЕВР по отношение на регулирането на водния сектор бяха допълнително добавени с оглед извличането на ползи от вече натрупания административен и професионален капацитет в сферата на енергетиката.
Въведен е пазарен модел в електроенергийния и газовия сектор. Пазарният модел на вътрешния пазар на електрическа енергия (и природен газ) е основан на регулиран достъп на трета страна до мрежата, при който сделките се осъществяват чрез директни двустранни договори между производители/търговци и потребители и балансиращ пазар (на който се купуват недостигащите количества и се продават оставащите излишъци по двустранните договори). В преходния период на поетапна либерализация взаимоотношенията между пазарните участници се осъществяват на регулиран и на свободен пазар на електрическа енергия. Въведеният пазарен модел последващо е приет и на регионално ниво като пазарен модел за страните от Югоизточна Европа посредством Регионалната стратегия за развитие на електроенергетиката в Югоизточна Европа (от 2005 г.) и с подписването на Договора за създаване на Енергийна общност между тези държави и Европейската общност (в сила от юли 2006 г.).
От гледна точка на развитието на газовия пазар в ЮИЕ значението на България за региона е свързано с добре развитата й газопреносна система с форма на пръстен, която в следващите години ще бъде допълнително свързана посредством изграждане на нови междусистемни газови връзки с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия.
От 1 юли 2007 г. българският пазар на електрическа енергия и природен газ е напълно либерализиран. Това означава, че всеки потребител получава законово право на избор на доставчик и на свободен и равнопоставен достъп до мрежата за транспорт на енергия до мястото на потребление. Въпреки благоприятните законови предпоставки, създадени през 2003 г., в страната не е организиран пазар от борсов тип.
3. Политика
Нашето категорично убеждение е, че целите за устойчиво развитие не могат да бъдат изпълнени, без да бъде създаден независим регулиран и конкурентен пазар за електрическа енергия и природен газ. За да изпълним тази цел, ще положим усилия в следните насоки:
-
За да има конкуренция на електроенергийния пазар, трябва да има достатъчно предлагане и по-голям брой доставчици, така че всеки потребител да може да избира и да сменя снабдителя си без затруднения. Създаването на условия за конкуренция при производството и доставката изисква комплексни и координирани усилия от страна на регулатора и МИЕТ. Ангажираме се да осъществим в най-кратки срокове до края на 2011 г. идеята за електроенергийна борса в сътрудничество с действащи борси, която е изпитаният инструмент за създаване на ликвиден пазар.
-
Всеки пазарен участник трябва да има свободен и недискриминационен достъп до мрежата, за да може да транспортира своята енергия до съответния контрагент. Преносното и разпределителните предприятия са естествени монополи – поради липсата на конкурентни пътища те могат да дискриминират едни пазарни участници за сметка на други. Затова ще създадем такива условия, че всеки участник да има равноправен достъп до мрежата при ясни и недискриминационни правила.
-
Отделянето на преносните оператори от дейностите по производство и доставка е наша първостепенна задача не само поради изискванията на европейското законодателство, а и като гаранция за безпрепятствения и равнопоставен достъп до мрежата. Съгласно избрания модел за отделяне – „Независим преносен оператор”, двата оператора ще бъдат две самостоятелни и независими юридически лица, които ще притежават активите си. Контролът върху дейността на дружествата ще се упражнява от техния принципал в лицето на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Преструктурирането ще бъде завършено в най-кратки срокове, преди изтичането на крайния срок за това по директивите – 31 декември 2011 г.
-
Наличният капацитет на мрежата трябва да се оповестява и да се разпределя справедливо между всички ползватели. Важно е също така мрежата да се развива в полза на всички участници, чрез което да се гарантира, че и за в бъдеще капацитетът ще е достатъчен и разполагаем за всички. Това може да стане само при условие че се предвидят необходимите инвестиции за прилагане на концепцията за „умни мрежи”. За целта преносните оператори, ЕСО и Булгартрансгаз разработват десетгодишни планове за развитие, които подлежат на консултиране с всички пазарни участници и приемане от ДКЕВР.
-
България ще отговори на изискванията на Общата европейска политика, поставяща като приоритет създаването на единен пазар и разширяването му в Пан-европейска енергийна общност. Страната ни разполага със значителен потенциал, изразяващ се в стратегическото геополитическо и географско разположение, силни позиции в Региона на ЮИЕ по отношение на износ и транзит на енергия, както и капацитет за укрепване на тези позиции чрез включването ни в мащабни регионални енергийни проекти.
Нашето категорично убеждение е, че ключовите стъпки към независим регулиран и конкурентен енергиен пазар, отчитайки прозрачно опериране и развитие на мрежите, електроенергийна борса и отделяне на преносните оператори, са осъществими в рамките на нашия мандат и са правилният път за създаване на доверие на българския бизнес и граждани в пазара на електрическа енергия.
VI. СРЕДНОСРОЧНА ПРОГРАМА ДО 2013 г.
Периодът 2010 – 2013 г. ще постави началото на преход към нисковъглеродна икономика и енергетика както на европейско, така и на национално ниво. Успешното изпълнение на националните цели до 2020 г. до голяма степен ще зависи от предпоставките и условията, които ще създадем за това през този първоначален период.
Правителството на европейското развитие на България ясно осъзнава своята отговорност за постигането на дългосрочните цели, поради което ще приеме Енергийна стратегия на България до 2020 г., съдържаща и средносрочна програма до 2013 г. с комплекс от мерки и резултати, така че да бъдат постигнати стратегическите приоритети.
1. ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ И НАСЕЛЕНИЕ
-
Диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.
-
Осигуряване на регулаторни стимули за инвестиции в мрежовата инфраструктура и за развитие на мрежите адекватно на нуждите на ползвателите им, включително прилагане на концепцията за „умни мрежи”.
-
Разработване до края на 2011 г. и приемане на Програма за стабилизация и развитие на топлофикационния сектор.
-
Институционална подкрепа и мониторинг на проекти със стратегическо значение за енергийната сигурност, в т.ч. на инвеститори в нови централи (необходими за балансиране на производството от вятърните и соларните централи), както и на нова ядрена мощност като проект с преобладаващо участие на чужди инвеститори.
-
Институционална подкрепа и мониторинг на проекти за изграждане на нови и/или заместващи мощности на местни въглища при задължително използване на съвременни високоефективни и нискоемисионни технологии с улавяне и съхранение на СО2, включително технологии за разработване и усъвършенстване на енергийната система.
-
Изграждане на национално хранилище за радиоактивни отпадъци и хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в съответствие с най-добрите международни стандарти.
-
Актуализирана Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци.
-
Разработване на система от адекватни механизми за енергийна социална защита.
2. НАМАЛЯВАНЕ ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ
-
Своевременно създаване на работещи механизми за провеждане на търгове за квоти за емисии на парникови газове от 2013 г. и участие в единна общоевропейска платформа за търговия.
-
Регламентиране използването на приходите от търговете за квоти за емисии на парникови газове към проекти за устойчиво енергийно развитие, изграждане на „умни мрежи” и създаване на административен капацитет и процедури за селекция и оценка на проектите.
-
Активно участие на държавата в европейските процедури за финансиране на чисти технологии – демонстрационни проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и иновативни проекти за възобновяема енергия.
3. УВЕЛИЧАВАНЕ ДЕЛА НА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ В ОБЩОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ
-
Увеличаване дела на електроенергията, произведена от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), чрез използването на механизми за достигане на количествените цели при най-ниска цена за потребителите.
-
Приемане на Национален план за действие за енергията от възобновяеми източницидо 2020 г.
-
Въвеждане изискванията на Директива 2009/28/ЕС - приемане на нов закон и подзаконови нормативни актове за възобновяемата енергия с оглед премахване на бариерите пред интегрирането на ВЕИ в електроенергийните и газовите мрежи и въвеждане на пакет от мерки за стимулиране на инвестициите във ВЕИ технологии, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници и научните изследвания.
-
Усъвършенстване на съществуващите механизми за подпомагане производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници и финансово насърчаване на проекти чрез специализирани кредитни линии, средства от европейски фондове и програми и други източници.
-
Създаване на благоприятни условия за развитие на пазара за електрически пътни превозни средства, включително захранвани и от ВЕИ, както и на системи за съхранение на енергия.
-
Ускоряване работата по осъществяване на съвместни проекти за оползотворяване съществуващия воден енергиен потенциал в страната.
4. ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
-
Разработване и приемане на Национална стратегия по енергийна ефективност на Република България до 2020 г. с акцент върху стимулиране на мерки за енергийна ефективност в жилищния сектор, обществените сгради, транспорта и индустрията.
-
Промени в закона за енергийната ефективност (ЗEE), свързани с транспониране изискванията на Директива 2010/31/ЕС за енергийните характеристики на сградите, насърчаване на пазара за енергийни услуги и ускорено въвеждане на пазарни механизми за стимулиране на енергийната ефективност.
-
Разработване на втори Национален план за действие по енергийна ефективност, чиято цел е да детайлизира изискванията към конкретните секторни програми и да формулира приоритетните мерки по енергийна ефективност за периода 2011-2014 г.
-
Разработване до края на 2011 г. и приемане на Програма за ускорена газификация на Република България, с изпълнението на която се очаква значително спестяване на първична енергия.
-
Финансово насърчаване на мерки за енергийна ефективност чрез схемите на Фонд „Енергийна ефективност”, специализирани кредитни линии, средства от европейски фондове и програми и създаване на допълнителни схеми и инструменти, включително за изпълнение на Националната програма за обновяване на жилищните сгради в Република България.
5. ИЗГРАЖДАНЕ НА КОНКУРЕНТЕН ЕНЕРГИЕН ПАЗАР КАТО ПЪТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ, ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
-
Изменение и допълнение на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове за въвеждане изискванията на Третия либерализационен пакет с цел създаване на ефективен енергиен пазар, прозрачност на държавните енергийни дружества, съчетани със засилена защита на правата на потребителите.
-
Разработване до края на 2011 г. и приемане на Програма за ускорено пазарно развитие на електроенергетиката.
-
Създаване на електроенергийна борса.
-
Укрепване на професионалния капацитет и независимостта на регулаторния орган в енергетиката.
-
Защита на правата на потребителите.
6. ПОДОБРЯВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕСТНИ ЕНЕРГИЙНИ РЕСУРСИ
-
Разработване до края на 2011 г. и приемане на Програма за ефективно използване на местните енергийни ресурси, включително отчитане на възможностите за устойчиво и екологосъобразно ползване и управление на почвите при опазване на екологичните им функции и предотвратяване на тяхното увреждане, както и възстановяване на вече увредени почви и ограничаване и/или намаляване на уврежданията до безрискови нива за околната среда и човешкото здраве.
-
Актуализиране на законовата база с оглед гарантиране единно управление на подземните богатства.
-
Стандартизиране на процедурите и документите по предоставяне на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства, в т.ч. за стимулиране разработването на нови газови находища в страната.
7. АЛТЕРНАТИВИ НА ДОСТАВКИТЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ
Рисковете пред сигурността могат да бъдат управлявани чрез разнообразяване на енергийните ресурси по техните видове, източници, доставчици и маршрути при отчитане на регионалните и световните тенденции на енергийните пазари. Така разглеждана, диверсификацията на енергийните доставки ще подпомогне създаването на конкуренция между основните енергийни доставчици и ще стабилизира цените на първичните енергоресурси.
Необходим елемент от комплекса мерки за дългосрочно гарантиране сигурността на доставките за страната, а също така и като механизъм, който ще допринесе за по-гъвкави реакции при кризисни ситуации, ще бъде изграждането на терминали за внос на втечнен и компресиран природен газ, чрез които да се осъществяват алтернативните газови доставки за страната, както и на липсващата инфраструктура - междусистемни връзки със съседни страни.
Чрез достъпа до алтернативни източници и маршрути за внос ще се създадат възможности за постигане на по-конкурентни условия при вноса на природен газ от страни, добиващи природен газ, като страните от Каспийския регион и Мала Азия, както и от Алжир, Египет, Либия, Катар, Оман, ОАЕ, Нигерия и др.
Чрез проектите за междусистемни връзки ще се подобри сигурността на газовите доставки за България и ще се избегнат негативните ефекти за националната икономика от потенциални кризи, свързани с пълно или частично прекъсване на доставките от единствения за момента източник.
Във връзка с това държавата ще насочи усилията си към реализиране на следните алтернативи:
-
Възможно изграждане на регазификационен терминал за втечнен природен газ (LNG), чрез който да се доставя природен газ не само за България, но и за трети страни, посредством добре развитата българска газопреносна мрежа;
-
Реализиране на проект за доставка на компресиран природен газ (CNG) от Азербайджан през Черно море;
-
Изграждане на междусистемни газови връзки с Турция, Румъния, Гърция и Сърбия, както следва:
-
Газова междусистемна връзка с Турция, което ще позволи доставки за България на природен газ от Азербайджан, Туркменистан, Ирак, Либия, Египет и др., както и на алтернативни доставки на LNG на терминала на Мраморно море (Катар, Оман, Нигерия);
-
Изграждане на газопровод България – Румъния (Русе-Гюргево) - трансграничен реверсивен газопровод с индикативна дължина 25 км, свързващ българската газопреносна система при АГРС Русе-Изток с румънската газопреносна система в района на ГИС - Гюргево;
-
Изграждане на газопровод Гърция-България с приблизителна дължина
168,5 км, свързващ гръцката газопреносна система в района на гр. Комотини с българската газопреносна система в района на гр. Стара Загора;
-
Газова междусистемна връзка България-Сърбия, която ще позволи доставки на природен газ за България през Сърбия от газопреносната система на ЕС и от алтернативни на Русия доставчици на природен газ.
8. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
-
Намалена с 20% енергийна интензивност на БВП до 2013 г.
-
Увеличен дял на ВЕИ до 12% в общото крайно потребление на енергия до
2013 г.
-
Увеличен дял на свободно договорените количества електрическа енергия на вътрешния пазар.
-
Създадена електроенергийна борса.
-
Осигурено по-качествено енергоснабдяване на достъпни и предсказуеми цени.
-
Подобрени стандарти за сигурност на снабдяването с енергия и опазване на околната среда.
-
Привлечени инвестиции в сектора.
-
Напълно хармонизирано национално законодателство с актовете от пакет „Енергетика/Климат” на ЕС.
-
Напълно хармонизирано национално законодателство с актовете от Трети енергиен либерализационен пакет на ЕС.
-
Независими от производство и снабдяване преносни оператори.
-
Работещ и капитализиран Фонд за енергийна ефективност.
-
Ефективен и независим регулаторен контрол.
-
Осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите, включително подобрена система за енергийна социална защита.
VII. ПОГЛЕД КЪМ 2020 г. В ЦИФРИ
Този раздел е разработен въз основа на:
(1) Прогнозен енергиен баланс за 2020-2030 г., отчитащ развитието на енергетиката при съществуващата енергийна политика (Базов сценарий).
Прогнозният енергиен баланс е разработван и периодично актуализиран за България (както и за останалите държави членки) по поръчка на Главна дирекция „Транспорт и енергетика” на Европейската комисия.
Версията от декември 2009 г.5, представена по-долу, отчита въздействието на икономическата и финансовата криза и е разработена въз основа на следните допускания за изменение на цените на вносни горива и емисии:
Цени на вносни горива и квоти за емисии
Година
|
Нефт
|
Природен газ
|
Въглища
|
Квоти
|
€ (2008)/boe
|
€ (2008)/т СО2
|
2005
|
46,3
|
30,9
|
10,9
|
0
|
2010
|
50,2
|
30,9
|
12,0
|
14,5
|
2015
|
54,9
|
37,4
|
16,4
|
20,0
|
2020
|
72,9
|
51,2
|
21,3
|
25,0
|
2030
|
90,8
|
65,7
|
25,2
|
39,0
|
(2) Прогнозни целеви индикатори, отчитащи развитието на енергетиката при изпълнение на дефинираните стратегически цели (Целеви сценарий).
Сподели с приятели: |
