Количествена оценка на предлагания Вариант 1

За извършването на количествена оценка на различните варианти беше разработена Обща рамка за количествена оценка, където са обвързани общите и специфичните цели на подходите на регулиране, ключови показатели/индикатори, които показват очакваното въздействие, както и източници на информация.

Надграждайки върху структурния качествен анализ представен по-горе, в следващото изложение е представен резултата от количествения анализ и оценка, за извеждането на редица количествени/остойностени прогнози за очакваните ползи и разходи при реализирането на Вариант 1.
Индикаторите са посочени в Таблица 1 и са:

Индикатори за въздействие (Outcomes) – индикатори за измерване на общите цели

Индикаторите за въздействие са свързани с постигането на общата цел. Те се отнасят към по-широките последици от политиката и излизат извън прякото и непосредствено влияние върху целевите групи. Те следват дефинираните при качествената оценка групи въздействия, като представляват:

- Индикатори за икономически въздействия;

- Индикатори за социални въздействия;

- Индикатори за екологични въздействия.
Индикатори за измерване на специфичните цели могат да се групират по следния начин:

Индикатори за вложени ресурси (Inputs)

Тези индикатори предоставят информация относно финансовите, човешките, материалните, организационните, администртивните и други ресурси, необходими за изпълнение на предлаганата политика за регулиране на разглежданите отношения. Към тази група индикатори се отнасят, например:

- допълнителни разходи за издръжка на КЗК, свързани с въвеждането на новата правна уредба;

- разходи на големите търговци и производители/дистрибутори, които трябва да отговарят на критериите на регулаторната рамка и определени критерии. Те ще трябва да създават и поддържат например общи търговски условия, които да са публично известни.

Тези индикатори са отнасят до непосредствените резултати, които се очаква да бъдат постигнати чрез реализацията на избрания вариант за намеса. Такива непосредствени резултати може да са свързани с:

- % от стойността на продуктите, който отива за разходи за реализацията им чрез големите търговци на дребно;

- бр търговци/ дистрибутори, чрез които се реализират свотовноизвестни продукти на българския пазар.

- среден период за получаване на плащания по извършена доставка от големите търговци на дребно към контрагентите им.

В тази част от доклада, са представени идентифицираните стойности на избраните показатели, както и резултатите от анализа на очакваните въздействия.

В резултат на извършената качествена оценка на Вариант 1 е видимо, че приемането на разглежданите законодателни промени под една или друга форма би довело до допълнителни изисквания, за най-големите предприятия (търговци на дребно или производители) отговарящи на дефиницията за предприятие със значителна пазарна сила. Същевременно чрез въвеждането на тези промени би се постигнало по-добър баланс във взаимоотношенията на тези предприятия с техните контрагенти. Очакваните ефекти от приемането на Вариант 1 са видими и в трите разглеждани области – икономическа, социална и екологична със стойности съответно (+10), (+12), (+3). Ако се сравни с този очакван ефект с очаквания ефект да не се предприеме нищо (Вариант 0), разликата е още по-драстична - подобрение в икономическата област и въздействие с 55 точки (от -44 до +10), социалната област с 28 точки (от -14 до +12) и в екологичната област с 10 точки (от -7 до +3).

• 
  Видимо е че въвеждането на Вариант 1 цели в много по-голяма степен да намали очакваните значителни негативни тенденции, а в по-малка степен да промени съществено текущата ситуация. Това е в съответствие с отчитания висок риск от задълбочаване на неравнопоставеността и дисбаланса във взаимоотношенията между големите търговци и производители и всички техни контрагенти по веригата.
  
• 
  От оценката е видимо, че най-значимите очаквани ефекти и въздействие от предлагането на нормативните промени е въздействието в икономическата област. Съществува необходимост за преодоляване на текущите негативни тендеции по отношение на конкурентоспособността на цялата верига за производство, преработка, доставка и продажба на бързооборотни стоки.
  
• 
  Крайния ефект е свързан основно с по-добри резултати за крайния потребител, като очакваните ефекти са относително по-ниски цени на продуктите и по-богат избор на продукти и формати за пазаруване.
  
• 
  Като вторичен ефект може да се очаква да се постигне и положителен ефект за държавата като се намали риска от фалит на малки и средни доставчици, което ще осигури запазване/подобряване на текущите нива на безработица, по-висок икономически растеж и повече плащания свързани с данъци и социални осигуровки.
  

В резултат на извършената количествената оценка ставя ясно, че трява да се дефинират прогнозни стойности за дефинираните целеви показатели. Част от тях могат да се вземат от НСИ като дългосрочни средни прогнози, за други показатели трябва да се поставят целеви стойности в зависимост от политиката и очакваното развитие на регулацията.

Поради факта, че текущо се дефинират за първи път основните показатели/индикатори, чрез които ще се измерва полученото въздействие, целта на настоящата ОВ е била да се постави една добра основа за едно бъдещо такова количествено измерване. Ако се заложи балансирана рамка от показатели, която да служи за последващ мониторинг и оценяване на въздействието още на този етап това ще подпомогне набирането на ключова информация, която да бъде използвана в последствие за оценка на очакваното въздействие.

5.3. АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА НА ВАРИАНТ 2

Вариант 2 предлага подход за регулиране на разглежданите взаимоотношения, включващ мерки, алтернативни на законодателството. Основните негови характеристики, както и позитивите и негативите от въвеждането му са изследвани по-горе в текущия доклад, още при описанието на този вариант.

От гледна точка на анализа на въздействието, не е необходимо да се прави отделна качествена и количествена оценка на Вариант 2. Очакваното въздействие на този вариант лежи в границите между Вариант 0 и Вариант 1, но какви точно ще бъдат въздействията, ще зависи от това доколко би бил успешно приведен в действия Вариант 2. При условие, че няма промяна в поведението на основните заинтересовани страни в резултат на реализиране на Вариант 2, очакваното въздействие ще бъде близко или ще съвпада изцяло с очакваното въздействие при Вариант 0. Ако обаче Вариант 2 би проработил и постигнал заложените цели, тогава очакваното въздействие би било много близо до очакваното такова при Вариант 1.

От гледна точка на количествената оценка е било отчетено, че в средносрочна или дългосрочна перспектива, може да се премине към реализиране на подходите по Вариант 2. В тази връзка тук сме добавили и допълнителна таблица за количествена оценка, която да добави към използваните при другите варианти индикатори и такива, за оценка на един или друг вид саморегулация. В този контекст разработените индикатори се отнасят до въвеждането на кодекс за практики, респективно кодекс за професионално и/или етично поведение.

В резултат на описанието на основните характеристики, ползи и разходи, свързани с евентуалното въвеждане на Вариант 2 , може да се направи извода, че за да проработи един такъв вариант е необходимо наличието на редица условия, които за съжаление не са налице в нашата ситуация.

В своите Насоки за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция КЗК е заложила принципите, на които трябва да отговаря едно ефективно проконкурентно регулиране. Тези принципи могат да бъдат използвани като критерии за идентифициране на най-подходящия вариант за регулативна намеса чрез съпоставката им със заложените оперативни цели в настоящата ОВ.

В резултат на извършените качествени и количествни оценки е видимо, че Вариант 1 съдържа най-голям потенциал за ефективно регулиране на взаимоотношенията между големите търговци на дрено и техните доставчици. Изводът, че в действащото българското законодателство, уреждащо защитата на конкуренцията в тези взаимоотношения съществува необходимост от създаване на условия за увеличаване конкурентоспособността на цялата верига за производство, преработка, доставка и продажба на бързооборотни стоки се потвърждават от всички анализирани практики, явления и поведения. Чрез постигането на справедлив баланс в отношенията по веригата ще се постигнат и по-добри резултати за крайния потребител, като очакваните ефекти са относително по-ниски цени на продуктите и по-богат избор на продукти и формати за пазаруване. Паралелно с това се очаква да се постигне и положителен ефект за държавата като се намали риска от фалит на малки и средни доставчици, което ще осигури запазване/подобряване на текущите нива на безработица, по-висок икономически растеж и повече плащания на данъци и социални осигуровки.

Може да се каже, че при нормативното регулиране на обществени отношения близки до анализираните в настоящата ОВ в България вече има относително утвърдена законодателна практика, при която легалните дефиниции на основни понятия, забраните за определени практики и поведения, държавният орган компетентен да следи за спазването на нормите и основните процедурни правила се уреждат в законов нормативен акт. Останалите елементи от регулирането като критерии за наличието на определените практики и поведения на дадени икономически оператори, установяването на настъпването на дадени промени на пазара, конкретни прояви на участниците в регулираните отношения или специфични състояния на средата биват уреждани с подзаконов нормативен акт или общ административен акт на администрацията, компетентна да следи за спазването на правната уредба. Тези актове най-често се наричат методики, като законите, чиято уредба те детайлизират съдържат изрични препращащи норми към съответните методики.

Последната тенденция в изграждането на действащото ни законодтелство, след отмяната на Закона за далекосъобщенията и с последните изменения на ЗЕС е основният подзаконов нормативен акт - методика, който съдържа критериите, условията и редът за определяне, анализ и оценка на положения, позиции или състояния на предприятията на съответните пазари, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, да бъде приемани не от Министерски съвет, както беше до момента, а от нарочно оправомощения регулаторен орган, отговорен за изпълнението на съответното законодателство. Предвид всичко това, могат да бъдат направени следните основни препоръки към съдържанието и интензитета на регулиране на разглежданите отношения чрез препоръчвания вариант за въвеждането законодателни мерки.

Препоръки за уредба на ниво Закон за защита на конкуренцията

А. Легална дефиниция за предприятие със значителна пазарна сила в главата, уреждаща злоупотребата с монополно или господстващо положение.

Примерна легална дефиниция за предприятие със значителна пазарна сила:

„Предприятие със значителна пазарна сила е предприятие, което без да има господстващо положение, самостоятелно или съвместно с други предприятия, с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения може да попречи на конкуренцията на съответния пазар като едностранно наложи неизгодни търговски условия на своите конкуренти, доставчици или купувачи. Наличието на значителна пазарна сила на предприятието се преценява въз основа на структурата на съответния пазар, броя на търговските му обекти, неговия годишен оборот в зависимост от категорията стоки и възможността му да препятства навлизането на пазара на други предприятия.”

Б. Експлицитна уредба на забрана за злоупотреба със значителна пазарна сила в главата, уреждаща злоупотребата с монополно или господстващо положение.

Примерна експлицитна уредба на забрана за злоупотреба със значителна пазарна сила:

„Забранено е поведението на предприятие със значителна пазарна сила, което самостоятелно или съвместно с други предприятия може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:

1. не обявява в интернет или по друг подходящ начин своите актуални общи търговски условия;

2. не изпълнява или едностранно изменя обявените от него общи търговски условия или клаузи по действащ договор за покупко-продажба на стоки или услуги;

3. прилага различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;

4. поставя сключването на договори, установяването или продължаването на търговски отношения в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;

5. не отразява в своята крайна цена, намаленията предоставени му от доставчици или неоснователно забавя плащане за извършена доставка за повече от 30 дни след договорения срок или от получаване на надлежен документ, удостоверяващ задължението за плащане и неговата изискуемост.”