V. АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА НА ВАРИАНТИТЕ

Като първа стъпка от тази дейност са идентифицирани основните въздействия, които може да се очакват във връзка с реализирането на конкретен вариант на регулиране на разглеждания кръг от обществени отношения. Направен е опит да се предвидят и възможните непредвидени въздействия, както и въздействието от възможните взаимодействия между различните варианти.

Поначало тези въздействия могат да нямат влияние или да имат различен ефeкт спрямо основните заинтересовани страни. Във всички случаи, обаче е необходимо да се изясни кои са засегнатите страни, от какви въздействия са засегнати и в какъв времеви период. Варианти, които като цяло биха били от полза за обществото може да имат положителни и отрицателни въздействия, които се разпределят неравномерно сред отделните засегнати страни и/или с течение на времето. Затова различните видове въздействия и свързаните с тях ключови въпроси тук ще бъдат разгледани съвкупно като вид разпределителни въздействия, по отношение на всяка една заинтересована страна. Поначало, следва да се вземат предвид два различни вида разпределителни въздействия:

- въздействия върху отделни социални и икономически групи. Идентифицирането на "положително" или "отрицателно" въздействие върху всяка една група, може да спомогне за предвиждане на пречките за предложените действия и може да е показател, че е налице необходимост те да бъдат променени или да се въведат мерки за смекчаване на отрицателните въздействия. Например, едно предложение може да бъде от полза за потребителите, но да носи разходи, които се понасят главно от предприятията. Дори в рамките на една група (например между малки и средни предприятия и големи компании, между навлизащите и утвърдените участници на пазара, между ниско бюджетни и по-високо бюджетни домакинства и т.н.) може да има разпределителни въздействия;

- въздействия върху съществуващи неравенства. Например трябва да се сравнят въздействията върху заинтересованите страни, за да се види дали е вероятно съществуващите неравенства да останат непроменени, да бъдат влошени или ограничени.

В тази връзка, за да се осигури сравнимост при оценката на различните варанти бе разработена Обща рамка за качествена оценка на предлаганите варианти (представена в Приложение 1 към настоящия документ). За основа на тази рамка е използван разработения от Европейската комисия набор от индикатори, свързани с наблюдение на изпълнението на Стратегията на ЕС за устойчиво развитие. Използването на тези индикатори е препоръчително, предвид степента на релевантност към изследваната област. Така разработената рамка изследва очакваните икономически, социални и екологични въздействия на вариантите, които са представени чрез търсене на отговори на ключови въпроси за всяка област.

За да бъде пълна оценката на въздействие, трябва да се направи и количествена оценка на очакваните въздействия, особенно за най-важните фактори. Оценяването на конкретните количествени параметри за различните варианти може да създаде още по-солидна основа за рационален избор на конкретен вариант. За да се оценят количествено важните параметри, трябва обаче да се преодолеят редица пречки. Липсата на важна информация, наличието на различни данни или категории оценявани от различните агенции за проучвания, както и чувствителността на определени финансови данни, могат да попречат на извършването на пълна количествена оценка. (Например бе идентифицирано разминаване на данните за обема продажби на хранителни стоки за 2010 г. в България на агенциите ICAP, EMIS, Euromonitor International). Това изисква допълнителни усилия за проверка и „засичане“ на наличната информация, за да се гарантира че използваните данни са достатъчно надеждни.

В Общата рамка за количествена оценка на предлаганите варианти са обвързани общите и специфичните цели на подходите на регулиране, ключови показатели/индикатори, които показват очакваното въздействие, както и източници на информация. Тук ще бъдат представени идентифицираните стойности на избраните показатели, както и резултатите от анализа на очакваните въздействия. Там където е било възможно се прави детайлна количествена прогноза за въздействията, оценени чрез поредица от количествени методи като:

- проста екстраполация – базирана например върху предварително получени в резултат на проучвания и статистически данни коефициенти;

- статистически заключения – направени въз основа на подобни въздействия и събития другаде (например извършени оценки на въздействието в държавите-членки и други страни).

По същество, целта е да се прогнозират максимално адекватно очакваните разходи и ползи от реализацията на всеки един от разглежданите варианти в количествени стойности, когато това е осъществимо. Ако в някои области количествено/парично остойностяване е неосъществимо, се посочват пречките и какво може да се направи в посока на тяхното преодоляване.

В тази част от доклада е представена качествена и количествена оценка на очакваните видове въздействия на Вариант 0 – да не се прави нищо. Оценката е извършена по разработенате Обща рамка за оценка, като основните аспекти на очакваното въздействие са описани последователно и са представени синтезирано в приложените таблици.

Текущите практики в отношенията между големите търговци на дребно и доставчиците/производители налагат известно ограничение върху свободното движение на стоки, като ограничават възможностите за избор на канали за реализация на продукти на производители и вносители, както и свободното договаряне на условия за тази реализация. Поставяните ограничения са свързани с ценови условия, предвиждане на допълнителни/допълващи отстъпки и налагането на санкции. Тези практики са основно в полза на конкретните търговци, които ги прилагат, но в същото време влияят негативно на всички останали участници по веригата и на заинтересованите страни като цяло. Това може да доведе до ограничаване на избора на потребителите, по отношение на продукти, които не са налични в различните канали, както и в по-дългосрочен план до повишаване на цените заради намалена конкуренция. Създават се бариери, както за оперирането на по-малки търговци и търговски обекти, така и за доставчиците и производителите, които са ограничени във възможността свободно да договарят условията на доставка в зависимост от пазарната конюктура и конкурентната среда. Съществуват също и индикации за различно поведение и условия на големи търговци на дребно, опериращи на българския пазар по отношение на български и чужди производители или вносители.

Същевременно редица международни компании, производители или вносители на продукти със световно известни марки, също оказват значителен натиск върху тяхните търговски партньори, което е показателно от редица проверки на КЗК и дори наличието на наложени санкции.
Конкурентоспособност, търговски и инвестиционни потоци

Значителните инвестиции от страна на повечето големи търговци на дребно са резултат, както на по-слабото развитие на модерната търговия в България, така и на по-либералните в сравнение с други европейски страни регулации на пазара. Същевременно с развитието на пазара, те увеличават своята конкурентоспособност за разлика от малките търговци на дребно, производители и вносители, които в рамките на цялата верига на добавена стойност, губят все повече конкурентни позиции и възможности за постигане на по-добри условия за работа.

По отношение въздействието върху производителността на работа, очакваните резултати не са еднозначни. От една страна, натискът на големите търговци на дребно изисква вносителите и производителите да подобряват постоянно ефективността и производителността си. В тази връзка те играят ролята на двигател за постоянно подобряване на ефективността в цялата верига на производство на суровини – преработка – дистрибуция – търговия на дребно. От друга страна, прекалено големият натиск за отстъпки и налаганите финансови и нефинансови условия от страна на големите търговци на дребно остават много малко ресурс и възможности на по-малките предприятия за инвестиране в подобряване на производителността. Също така прехвърлянето и на значителен обем от разходите и рисковете от търговците към производители и доставчици, намалява възможността за подобряване на производителността/ефективността на последните.

От гледна точка на структурните бариери за навлизане на пазара, изискванията на големите търговци на дребно, изключват от този пазар на доставки малките производители, които не могат да си позволят всички свързани с използването на този канал за реализация на продукцията разходи, значителна част от които не са обвързани с оборот или са непредвидими.

Разглежданите търговски практики, по веригата производство на суровини – преработка – дистрибуция – търговия на дребно у нас са увеличили разходите за реализация на продукцията на доставчиците/производителите и вносителите средно с 20% (от 30% на до 50%). Това е значително увеличение, което може основателно да се очаква да продължи, успоредно с нарастването на пазарния дял на големите търговци на дребно, който според актуалните прогнози за сектора на търговията с храни, например от текущите 35% се очаква да достигне до 50% от този пазар в следващите 5 години.

Съществуват опасения, че продължаващият натиск от страна на големите търговци на дребно върху доставчици/производители ще доведе до изтегляне на редица продукти от пазара, както и до фалирането на редица производители. Тук е много важно да се направи разграничението между видовете фалит на компании. Първия вид може да се разглежда като част от „естествения подбор” следствия на ефективна конкурентна реакция на пазара, което има положителен ефект и осигурява, както навлизане на нови икономически оператори, така и оцеляване и развитие на най-добрите компании. Вторият вид фалит е свързан с необратима загуба на критична за пазара маса от субекти - доставчици, производители, преработвателни компании, средни и малки търговци на дребно, отделни търговски обекти и други. Спадането на която и да е от тези категории под определен брой, може да доведе до сегментиране и картелиране на пазара, както и до влошаване на конкурентната среда

С нарастването на влиянието върху пазара на големите търговци на дребно, вече има индикации че се получава известна стандартизация на предлагането, като редица продукти изчезват от пазара, просто защото спира тяхната реализация чрез този канал (обикновено продукти с по-висока цена и/или по-високо качество). Това обаче не винаги означава липса на продукта на целия пазар, а по-скоро преориентиране на доставчици и производители, към алтернативни канали за продажба. Съществува значителен риск от закриване и фалиране на малки и средни предприятия и производители. Същевременно е много трудно да се предвиди дали това е резултат на естествен процес на отпадане на по-ниско конкурентоспособните икономически оператори или е дефект на средата, който има негативни последици върху конкуренцията, икономиката, заетостта и доходите на населението.

Запазването на текущото положение няма да донесе до промяна в административните тежести за бизнеса, както и до промяна по отношение на публичните власти.

Текущите практики в отношенията между големите търговци на дребно и доставчиците/производители увеличава риска от фалит и съответно от намаляване на работните места и заетостта. Това донякъде се компенсира от залаганите планове за растеж, които често включват откриването на нови обекти и оттам на нови работни места. Ако се запазят тенденциите на развитие и практиките на натиск на големите търговци на дребно спрямо техните доставчици/производители ще се увеличи риска от намаляване на работните места.

Поради често срещаната концентрация на големите търговци на дребно в големите населени места, загубата на работни места в тези населени места е основно при малки и средни търговски вериги/обекти. От друга страна натискът върху доставчиците, част от които са локализирани в по-малки населени места, означава, че загубата на работни места при тях, ще е значителна и най-вероятно ще предизвика трайна безработица, поради по-малкото алтернативи за заетост в малките населени места. Невъзможността за инвестиране на допълнителни ресурси в обновяване и разширяване на производството на малките производители означава, че и търсенето на допълнителна работна ръка най-вероятно ще бъде ограничено.
Стандарти и права, свързани с качеството на работата

Както бе споменато вече, запазването на текущата правна уредба създава условия за състезание и стремеж към оптимизация, преструктуриране и приспособяването към промените в средата за всички по веригата, но поради значителния натиск върху цените от страна на големите търговци на дребно и липсата на предвидимост на разходите на доставчиците/производители за голяма част от тях дългосрочното бизнес планиране, инвестиционните програми, прогнозирането и въвеждането на иновации в технологиите и производството са силно затруднени и ограничени.

При запазване на текущото състояние ще са увеличи дисбаланса между различните заинтересовани страни участващи във веригата производство на суровини – преработка – доставка – продажба на дребно, като съществува риска от намаляване на тяхното разнообразие. Ясно е също така, че правото и възможностите за използване на ефективни средства за защита по съдебен ред на доставчиците, местните производители и дистрибутори са ограничени и липсва ефективна правна рамка за защита на техните права. Това всъщност е и една от далечните цели на настоящата ОВ – да осигурят допълнителни механизми за ефективна правна защита на страните засегнати от нелоялните търговски практики.

Текущите практики в отношенията между големите търговци на дребно и доставчиците/производители сочат за прехвърляне на риска за нереализираната продукция и разходите за разпореждането с нея от търговеца към доставчика. Тази ситуация не стимулира търговците за подобрения в планирането на продажбите и извършване на максимално точни поръчки, правилно съхранение и/или най-подходящо излагане на продуктите така, че да се минимизират нереализираните количества и изтичането на срока на годност на продуктите. Тези резултати се подкрепят и от това че значителна част от допълнителните разходи на производителите/вносителите не са обвързани по никакъв начин с планиране и гарантиране на реализация на определени обеми от търговците на дребно. Като резултат от това е налице определена неефективност в рамките на цялата верига на производство, доставки и продажби, която в почти всички случаи се покрива от производителите. Големите търговци на дребно, като онези икономически оператори по веригата, които поддъжат постоянния контакт с потребителите и познават най-добре пазара имат важната роля чрез поръчките и планираните за реализация продукти да намалят до минимум тази неефективност. Това ще донесе ползи на всички по веригата включително и на крайния потребител, както и ще осигури по-голяма устойчивост на развитието.

Натискът за по-ниски цени работи в негативна посока за продуктите, които щадят околната среда, което обикновено изисква допълнителни ресурси, които доставчиците не могат да си позволят. По-малкото замърсяване на околната среда чрез промени в начина, по който бизнесът функционира изисква първоначални инвестиции, за които в текущата ситуация, трудно могат да бъдат намерени ресурси. По този начин разглежданите практики не насърчават производството на по-щадящи околната среда продукти, защото в борбата си за оцеляване доставчиците са принудени да съкращават всички възможни разходи, включително тези, насочени към по-екологични технологии и производство.
5.1.4. Таблично представяне на въздействието

Извършената качествената оценка е представена по долу в табличен вид. Основните аспекти, които се оценяват са:

• 
  положителен ефект за конкретната заинтересована страна (обозначено с (+));
  
• 
  преки разходи или потенциални отрицателни въздействия за конкретната заинтересована страна (обозначено с (-)),
  
• 
  неясен или липсващ ефект за определена заинтересована страна (обозначено с (=)).
  

• 
  естеството на влиянието като цяло (дали е положително или отрицателно), сумирайки положителното и отрицателното влияние на всяка една заинтересована страна
  
• 
  общия ефект, който се получава като се комбинира степента на влияние с вероятността на случване (оценено в скала от 1 до 5, като 1 е най-малкия, а 5 най-голямия възможен ефект).
  

	Основни заинтересовани страни	Големи търговци	Средни и малки търговци	Големи произво-дители или дистрибутори	Средни и малки произво-дители	Клиенти и потре-бители	Дър-жавата
ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ	КЛЮЧОВИ ВЪПРОСИ	Положителен или отрицателен ефект върху заинтересованите страни						Вероятност (В)исока (С)редна (Н)иска	Влияние (З)начително (У)мерено (С)лабо	Общ ефект (1-5) (5 е най-висок ефект)
Функциониране на вътрешния пазар и конкуренция	Какво въздействие има вариантът върху свободното движение на стоки, услуги, капитали и работници? Ще доведе ли до: - намаляване на избор на потребителите, - по-високи цени поради по-малко конкуренция, - създаване на бариери за нови доставчици, - улесняване на антиконкурентно поведение или появата на монополи, сегментацията на пазара и други?	(+) (+)	(-) (-) (-)	(+) (-) (+)	(-) (-) (-)	(-) (-) (-) (-)	(-) (-)	В В С В С	У У С У У	(-) 3 (-) 2 (-) 2 (-) 3 (-) 3
Конкуренто-способност, търговски и инвестиционни потоци	Какво е въздействието върху конкурентната позиция на фирмите? Има ли въздействие върху производителността? Какво въздействие има варианта върху търговските бариери? Провокира ли трансгранични инвестиционни потоци (включително релокация на икономическа дейност)?	(+) (=) (+) (+)	(-) (-) (-)	(+/-) (=) (-) (-)	(-) (-) (-) (-)	(+)	(+)	В В В В	З У У У	(-) 4 (-) 2 (-) 2 (+) 3
Оперативни разходи и поведение на бизнеса/ Малки и средни предприятия	Ще наложи ли допълнително приспособяване, разходи за спазване или разходи за транзакции на бизнеса?23 Как вариантът се отразява на разходите или наличността на основни производствени ресурси (суровини, машини, труд, енергия и т.н.)? Въздейства ли върху инвестиционния цикъл? Ще доведе ли до оттегляне на някои продукти от пазара? Ограничава ли се или забранява ли се пускането на продукти на пазара? Ще доведе ли до по-строго регулиране на поведението на даден бизнес? Ще доведе ли до нови предприятия или до закриване на предприятия? Има ли продукти или предприятия, които се третират по различен начин от останалите в сравнима ситуация?	(+) (+) (+) (+) (=) (=) (+)	(-) (-) (-) (-) (=) (-) (-)	(-) (=) (-) (=) (=) (=) (+)	(-) (-) (-) (-) (=) (-) (-)	(-)	(=) (-)	В В В С В С	У З З У З У	(-) 2 (-) 4 (-) 4 (-) 2 (-) 4 (-) 3
Административни тежести на бизнеса	Влияе ли върху естеството на задълженията на бизнеса за предоставяне на информация (вида на необходимите данни, честотата на докладване, сложността на процеса на подаване)? Какво е въздействието на тези тежести специално върху МСП?	(=)	(=) (=)	(=)	(=) (=)					0
Публични власти	Има ли вариантът последици върху бюджета на публичните органи на различни нива на управление (национално, регионално, местно), към момента и в дългосрочен план? Води ли до допълнителни държавни административни тежести? Изисква ли вариантът създаването на нови или преструктурирането на съществуващи публични власти?						(-) (=) (=)	Г	З	(-) 4 0 0
Общо икономически въздействия										(-) 41
СОЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ	КЛЮЧОВИ ВЪПРОСИ	Положителен или отрицателен ефект върху заинтересованите страни						Вероятност (В)исока (С)редна (Н)иска	Влияние (З)начително (У)мерено (С)лабо	Общ ефект (1-5) (5 е най-висок ефект)
Заетост и пазарите на труда	Вариантът улеснява ли създаването на нови работни места? Води ли пряко или косвено до загуба на работни места? Има ли специфични негативни последици за определени  професии, групи работници  или самостоятелно заети лица? Отразява ли се на търсенето на работна ръка?	(+) (=) (+)	(-) (-) (-) (-)	(=) (=) (=)	(-) (-) (-) (-)		(-) (-)	С В В С	У З У У	(-) 2 (-) 4 (-) 2 (-) 2
Стандарти и права, свързани с качеството на работата	Вариантът влияе ли върху качеството на работата? Засяга ли пряко или косвено съществуващите права и задължения на работодателите? Вариантът улеснява или ограничава преструктурирането, приспособяването към промените и използването на технологични иновации на работното място?	(=) (=) (+ / -)	(-) (=) (-)	(=) (=) (=)	(+ / -) (=) (-)		(-)	С В	З З	(+ / -) 3 0 (-) 4
Социално включване и закрила на определени групи	Вариантът засяга ли достъпа до пазара на труда или влизането/ излизането от пазара на труда? Води ли пряко или косвено до по-голямо неравенство? Влияе ли на равния достъп до услуги и стоки?	(=) (+) (+)	(=) (-) (=)	(=) (=)	(=) (-)	(+)		С З	У У	0 (-) 3 (+) 4
Управление, участие, добра администрация, достъп до правосъдие, медии и етика	Равно третирани ли са всички участници и заинтересовани страни, като се държи сметка за тяхното разнообразие? Изпълнението на предложените мерки засяга ли публични институции и администрации, например по отношение на техните отговорности? Предвижда ли правото ефективни средства за защита по съдебен ред?	(+) (+)	(+) (-)	(+) (-)	(+) (-)	(+) (+)	(=)	В В	У З	(+) 4 (-) 5
Общо социални въздействия										(-) 14
ЕКОЛОГИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ	КЛЮЧОВИ ВЪПРОСИ	Положителен или отрицателен ефект върху заинтересованите страни						Вероятност (В)исока (С)редна (Н)иска	Влияние (З)начително (У)мерено (С)лабо	Общ ефект (1-5) (5 е най-висок ефект)
Влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда	Вариантът ще доведе ли до по-устойчиво производство и потребление? Вариантът променя ли относителните цени на щадящи респективно нещадящи околната среда продукти? Ще накара ли бизнеса да работи по-екологично (да бъде по-малко замърсяващ околната среда) чрез промени в начина, по който той функционира?	(-) (-) (=)	(-) (-) (=)	(-) (=) (-)	(-) (-) (-)	(-)	(-) (-) (-)	В С В	У С У	(-) 2 (-) 2 (-) 3
Общо екологично въздействие										(-)7