Закон за кариерното развитие на учените. През последните две десетилетия се предприемаха много опити за достигането до такъв закон. Статията си поставя за цел да анализира най-последните законопроекти в тази насока
Изтегляне 386.91 Kb.
|
1 2
- Навигация на страницата:
- Ив. Хаджийски
- Правилник за прилагане на Закона за научните степени и научните звания
- Закон за развитието на академичния състав в Република България
- Закон за научните степени и научните длъжности
- Попов, Г
ЗАКЛЮЧЕНИЕВ двата разгледани законопроекти най-значими недостатъци са: липсата на някои ограничителни изисквания при избора на членове на комисиите по присъждането на научни степени и звания, чрез които да се забранява на отделни категории хабилитирани и други лица да влизат в състава на тези комисии; липсата на предложение да продължи разкриването на доносниците на ДС в българската наука (респ. – в редовете на новите журита и комисии); предвидените възможности за получаване на степента “доктор” без защита на дисертационен труд; възможността кандидатите за докторанти да се зачисляват на основата на “разширен идеен проект” на дисертационния труд; недопускането в журито да влизат лица от близки научни области спрямо темата на предложената за защита дисертация; прокарването на един втори режим за достигане на научното звание “асистент” – без докторат, и недоброто дефиниране на термина “специално висше учебно заведение”; относително малкия състав, до който са сведени научните комисии, създаващ условия за субективизъм; липсата на главен критерий и основни показатели за преценка на научното творчество; липсата на възможности за хабилитация без хорариум; опита за обезценяване на вече придобито положение (ако се премахнат степента “голям доктор”, званията “главен асистент”, “старши асистент” и пр.); изискванията да се оценяват „само публикации в специализирани научни издания” и кандидатите за титли да публикуват резюмета на работите, с които кандидатстват; предложението автореферати, рецензии и резюмета да се публикуват на английски език; принудата за публикуване в интернет на материали във връзка с процедурите; неразвиването достатъчно на раздела за произвеждане на професори; практиката на закритите заседания и на явните гласувания; създаването на изкуствена пропаст с раздела за „неакадемични длъжности” сред нарочения за „преподавателски” и „изследователски” персонал в университетите; недостатъчно застъпените права на кандидата по време на процедурата и непредвидеността на реални санкции за членове на научни комисии, постъпващи необективно; липсата на инициативи за преработване на Класификатора на областите за висше образование и за създаване на публично достъпен фонд за съхраняване на цялата документация по конкурсите от последните десетилетия (или най-малкото от създаването на ВАК насетне); практическите опасности и неналичността на гаранции при прилагането на някои от посочените общи принципи; идеята за “твърди” и дългосрочни Листи на журита и арбитри към НАОА; прекомерното фаворизиране на хабилитираните лица чрез правото им единствено те да стават членове на споменаните листи и недопускането в същите листи да има други интелектуалци - доктори на науките, доктори по специалността и специалисти от практиката; предоверяването в официалните рецензии, позволяващо им напълно да предрешат съдбата на дисертацията, ако са отрицателни, т. е. да я касират окончателно; предложението положителните оценки на журито при защита да са “с признание”, „с уважение” и „с почит”; липсата на разработен национален стандарт за признаване в България на научни степени, придобити в чужбина; неясното очертаване на предмета на контрол на арбитражните съвети; предвиденият кратък срок за закриване на ВАК; недоброто дефиниране на Правилника (правилниците) за приложение към „Закон за научните степени и научните длъжности”; непосочването кой ще разработва този правилник; непредвиждането на публична дискусия за създаването на различните правилници към Закона; липсата на предложение за подобаващо поощряване на широката компетентност на учения - всячески да се окуражава разностранната (а не само тясноспециализираната) публикационна дейност на учения; и др. По последна информация от края на месец януари 2010 г., в “опит да комбинират двата проекта (за закон, които разгледахме – Г. П.) депутатите от просветната комисия (т. е. Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към НС – Г. П.) в сряда (т. е. на 27 януари – Г. П.) приеха предложения, които според някои противоречат на философията на закона. Проектът на МОМН (е – Г. П.) да се закрие Висшата атестационна комисия, а университетите автономно да избират професори и доценти без наличие на подробно разписани и общи за всички критерии. След тежки спорове народните избранници решиха противно на правителствения проект доцент и професор да се става по общи държавни изисквания. Степента доктор на науките отпадна, но пък се появи нов вид асистент – главен със защитена докторска степен.”* До такава безпринципна сделка се е стигнало в момента. Има катарска сентенция: „Който дава златото – той пише законите!”. Окончателната дума върху закона ще имат тези, които имат политическата власт. Дано те се вслушат повече в мненията на българските интелектуалци относно закона за кариерното развитие на учените. Нека обаче се знае, че нормативните промени едва ли ще повлияят по решителен начин на науката в България. Главните механизми за развитието й са народопсихологически, за които говори още Ив. Хаджийски, и те ще останат такива. ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ 1. Закон за научните степени и научните звания ДВ, бр. 36 от 9 май 1972 (изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 54 от 2000 г.); 2. Правилник за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (утвърден с Разпореждане № 303 на Бюрото на Министерския съвет от 29 юли 1972 г.., обн. ДВ, бр. 63 от 11 август 1972 г., изм. бр. 13 от 1984 г., бр. 85 от 1985 г., бр. 13 от 1992 г. и бр. 83 от 2002 г.); 3. Закон за развитието на академичния състав в Република България (Проект). – Вносител: Министерски съвет; дата на постъпване: 11 декември 2009 г.; сигнатура: 902-01-56; първо четене: 18.12.09. 4. Закон за научните степени и научните длъжности (Проект). – На разположение от 14.01.2010 г. в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към НС. * Ангелова, В. Доценти прали пари за Маргените. – В-к „Труд”, 15.01.10. (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=344421) * Известният специалист по конституционно право проф. Ст. Стойчев, тълкувайки Конституцията, отбелязва: “Гражданите задължително общуват с държавните органи и институции на български език”; и още - “Искането на някои политици и етнически групи за използването на друг, освен българския, език в публично-правните отношения е противоконституционно”. [Конституция на Република България. Коментар. (Сборник) С., 1999, с. 32-33]. * Вж. по-подр. Попов, Г. За енциклопедизма, сп. “Наука”, 2006, кн.5, с.7-14. * Анева, Н. БСП се бунтува и срещу образователния министър,в-к “Сега”, 29 януари 2010 г., с. 2. Каталог: wp-content -> uploads -> 2010 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г 2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г 2010 -> Закон за храните /извадка 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика 2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г Изтегляне 386.91 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2