Закон за корпоративното подоходно облагане

Проектът на нов Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е изготвен с цел опростяване на корпоративното данъчно облагане и улесняване на прилагането на закона от данъчно задължените лица и приходната администрация. Изготвянето на законопроекта е свързано и с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане.

Законопроектът има изцяло нова структура в сравнение с действащия ЗКПО и представя нов нормативен подход за уреждане на обществените отношения, свързани с данъчното третиране на печалбите и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, някои разходи на данъчно задължените лица, приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия, дейността на организаторите на хазартни игри и дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване. Видовете данъци, с които се облагат посочените обекти, са развити в самостоятелни части, а отделните елементи на съответните печалби, доходи или дейности са изведени и обособени в самостоятелни глави и раздели, което прави проектозакона по-лесен за разбиране и прилагане. В този контекст и изказът на разпоредбите е опростен и, където е допустимо и уместно, са предложени формули.

Основните принципи на данъчно облагане от действащия закон са запазени, като са направени промени в някои области на корпоративното данъчно облагане, които са в съответствие с възприетата данъчна политика.

За разлика от действащия ЗКПО в законопроекта няма конкретна разпоредба, в която да са изброени преобразуванията на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчната основа (данъчната печалба) за корпоративния данък. Вместо това са изведени общи данъчни принципи и правила за определяне на данъчния финансов резултат, от които може да се направи извод за данъчното третиране и провежданата данъчна политика по отношение на различните обекти на облагане. Легално се въвеждат наложените в практиката понятия „постоянна разлика” и „временна разлика”, като данъчната постоянна разлика е счетоводен приход или разход, който не е признат за данъчни цели през текущия и следващи данъчни периоди, а данъчната временна разлика възниква, когато приход или разход е признат за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното му отчитане. Данъчното третиране и необходимите данъчни преобразувания, които следва да бъдат извършвани при определяне на данъчния финансов резултат, се извеждат от отделните глави и раздели на проекта на нов Закон за корпоративното подоходно облагане.

По отношение на данъчното третиране на дивиденти, изплащани в рамките на Европейския съюз, предложените промени спрямо действащия закон имат за цел пълно съответствие между националното законодателство и изискванията на Европейския съюз (Директива 90/435/ЕИО). От облагане (с данък при източника) ще бъдат освободени както дивидентите, изплащани от местни дъщерни компании към компании майки от ЕС, така и получените дивиденти от компании майки в България от дъщерни компании в ЕС, при условие че са спазени посочените в закона условия, които са изцяло съобразени с максимално допустимите от директивата прагове.

По отношение на данъчното третиране на преобразуванията на дружества предложените промени спрямо действащия закон имат за цел постигането на пълно съответствие между националното законодателство и изискванията на Европейския съюз (Директива 90/434/ЕИО). Като цяло операциите по преобразуване на дружества (вливане, сливане, отделяне, разделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции и дялове), отговарящи на определени критерии, се третират като междинни операции от данъчна гледна точка и не следва да е налице каквото и да е облагане към момента на преобразуване. По този начин се постига неутралност на данъчната система към подобен вид операции. Облекченият режим на данъчно третиране ще се прилага по отношение на преобразуванията в страната и в Общността.

Когато е извършено преобразуване, което не попада в обхвата на облекчения режим, включително когато участва дружество от държава извън Европейския съюз, законопроектът предвижда на данъчно облагане да подлежи разликата между пазарната цена на активите и пасивите и данъчната им стойност към момента на преобразуването.

Законопроектът предвижда разходите на предприятие за възнаграждения на местни физически лица (извън трудовите възнаграждения) да се признават за разход в годината на изплащане на дохода, а не в годината на счетоводно начисляване на разхода. По този начин признаването на разхода от гледна точка на предприятието ще става в същата година, в която се облага доходът, получен от местното физическо лице, което изцяло съответства на принципите на данъчното облагане. От друга страна, промяната цели да бъдат прекратени злоупотреби в практиката, изразяващи се в начисляване от предприятието на „фиктивни” доходи на физически лица с цел да бъдат признати разходи, с които да се намали данъчната основа за корпоративния данък.

Въвежда се специфично данъчно третиране при изплащането на задължения, за които са били заделени провизии през предходни периоди, които не са били признати за данъчни цели за разход в случаите, когато предприятието преустановява дейността си. Съгласно действащия закон провизиите се признават за данъчни цели в годината на изплащане на задължението, дори и когато предприятието преустановява дейността си. В тези случаи предприятията се оказват с непризнати разходи поради факта, че в годината на преустановяване на дейността не са реализирали печалби, от които да се покрият тези данъчно признати разходи. Новият момент се изразява в прихващане или възстановяване на данък, съответстващ на реално изразходваните суми, изчислен на базата на данъчната ставка в годината на прекратяване на дейността. Възстановеният данък се ограничава до размера на данъчните печалби за последните 10 години.

Запазва се правото на предприятията да пренасят загубите си в рамките на следващите 5 години. Когато предприятие избере да приспада загубите си, те следва да се приспадат последователно до изчерпването им през следващите 5 години, без предприятието да има право на избор от кои точно печалби да се приспадат тези загуби в рамките на определения период. Така когато в хода на ревизия се установи по–висок данъчен финансов резултат и едновременно с това са налице непренесени загуби, които данъчно задълженото лице би приспаднало при други обстоятелства, органът по приходите следва да приспадне тези загуби от допълнително разкритите данъчни печалби. С предложената методика се цели да се предотврати заобикалянето на механизма на авансовите вноски през следващата данъчната година.

Нов момент в законопроекта е и недопускането на пренасяне на загуби, реализирани от място на стопанска дейност в чужбина, от печалби на предприятието в България, когато методът за избягване на двойното данъчно облагане е „Освобождаване с прогресия”. Съгласно действащия закон тези загуби могат да се пренасят от печалби в България, което поради спецификата на този метод накърнява бюджетния интерес.

По отношение на финансовите институции законопроектът предвижда, когато е налице разлика между размера на приходите или разходите, отчетени съгласно счетоводната политика на финансова институция (банки и др.), и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт, за данъчни цели да се признава размерът, определен съгласно специалния нормативен акт. По този начин за данъчни цели финансовите институции ще бъдат равнопоставени и данъчното задължение няма да зависи от провежданата счетоводна политика на финансовата институция. Също така със законопроекта е въведена неутралност на данъчния закон спрямо счетоводния подход за представяне на ефектите от последваща оценка на финансовите активи и пасиви във финансовия отчет на тези институции (в счетоводния финансов резултат или директно в собствения капитал).

Законопроектът предвижда социалните разходи, изплащани в пари, да се облагат с данък върху доходите на физическите лица вместо с данък върху разходите при предприятията. Целта е уеднаквяване на данъчното третиране на паричните суми, които работодателят изплаща на персонала, независимо от формата на предоставяне – възнаграждение или социален разход. Предлага се ставката на данъка върху социалния разход да бъде 12 на сто (действащата е 15 или 12 на сто) и увеличаване на ставката на данъка върху представителните разходи и данъка върху разходите по експлоатация на превозни средства от 10 на 15 на сто. Предлага се увеличаване на прага на облекчението за разходи за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховка “Живот” от 40 на 60 лв.

Друг нов момент в законопроекта е предложението даренията, направени в полза на лица, които не попадат в обхвата на лицата, за които се допуска данъчно облекчение, да се третират данъчно като непризнати разходи, вместо да се облагат с данък върху разходите, какъвто е действащият режим. Предлага се да отпадне данъчното облекчение, когато дарението е направено пряко в полза на физическо лице (хора с увреждания, социално слаби, пострадали от природни бедствия и др.), а облекчението да се ползва само когато е направено в полза на специализирани предприятия и фондове, дейността на които се изразява в подпомагане на посочените лица. Чрез тази промяна ще бъдат решени проблеми, съществуващи в практиката, свързани с използването на предоставеното облекчение само като средство за намаляване на данъка (фиктивно дарение на хора с увреждания и др.), без да се постига целта, преследвана от държавата.

По отношение на данъците, удържани при източника върху доходи на чуждестранни лица, законопроектът предвижда да се ограничи обхватът на възнагражденията за технически услуги, които се облагат с данък при източника, като на облагане да подлежат само монтажът или инсталирането на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно юридическо лице. Предлага се данъчната ставка за всички данъци при източника да се намали от 15 на 10 на сто, което е и пряко обвързано с поетите ангажименти към Европейския съюз за поетапно редуциране на данъчните ставки на данъка, удържан при източника за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани лица съгласно изискванията на Директива 2003/49/ЕО. Срокът за внасяне на данъка, когато има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се предлага да е тримесечен (сега е едномесечен), за да се отстранят в максимална степен проблемите в практиката, свързани със срока за издаване на разрешение от Националната агенция за приходите за прилагане на облекчения режим по съответните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и неоснователното налагане на лихви на данъчно задължените лица.

Законопроектът предвижда преоценъчният резерв на данъчните амортизируеми активи да бъде отписан от данъчния амортизационен план, като се предостави право на избор на предприятието да приложи един от два възможни начина за това (основният подход не е свързан с ангажирането на ликвидни средства от данъчно задължените лица). Целта е да се приключи с този резерв от данъчна гледна точка и да бъде облекчено прилагането на закона.

В проекта на нов ЗКПО е предложено изравняване на данъчните ставки на алтернативния данък, с който се облагат хазартните дейности - 10 на сто (сегашният режим е 12 и 8 на сто).

Облекчава се режимът за цялостно преотстъпване на корпоративен данък при извършване на производствена дейност в общини с висока безработица, като се очаква по–голям брой инвеститори да ползват тази данъчна мярка. Предвижда се като община с висока безработица да се разглежда община, в която за предходната година преди текущата има безработица със или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период (сегашен режим – в обхвата на данъчното облекчение попадат общини, в които безработицата е над 50 на сто по-висока от средната за страната за предходната година).

Удължава се срокът за пренасяне на непризнатите лихви в резултат на регулиране на слабата капитализация от 3 на 5 години и промяна в съотношението привлечен/собствен капитал от 2:1 на 3:1.

Законопроектът предвижда да се уеднакви данъчното третиране на счетоводните грешки, независимо от това дали те са съществени (фундаментални) или малки, като към всички тях се прилага действащият в момента режим на данъчно третиране на съществените грешки, изразяващ се в коригиране на предишните печалби или загуби така, че все едно грешката не е била допусната в предходните периоди.

Законопроектът предвижда счетоводните приходи и разходи от преоценки на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция да се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане поради специфичната методология на тази последваща оценка.

Нов момент в законопроекта е непризнаването за данъчни цели на репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация.

Важна промяна в сравнение с действащия режим е предвиждането всички юридически лица да се облагат с корпоративен данък (с изключение на тези, облагани с алтернативни данъци), независимо от това дали извършват дейност, попадаща в обхвата на дейностите, облагани с патентен данък, и дали покриват съответното изискване за оборот. С патентен данък ще се облагат само физическите лица, включително едноличните търговци, когато са изпълнени изискванията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.