Морфология на строителните отпадъци

Както е посочено по-горе, съгласно Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали са определени специфични цели за оползотворяване на някои видове строителни отпадъци. Във връзка с това беше направен анализ на информация за образуваните строителните отпадъци от 317 фирми от различни сектори на икономиката през 2010 г. Избрани са фирми, които са основни генератори на този вид отпадъци, а данните са получени от предоставени отчети на ИАОС.

Основен източник на черни метали от разрушаването на сгради и съоръжения е използваната армировъчна стомана в стоманобетона или конструкционна стомана при металните носещи конструкции. Също така стоманени листове се използват за производство на покривни панели, за метални покрития и парапети на стълби, декоративни елементи и др. Отпадъци от строителство и разрушаване от черни метали се генерират и в процеса на строителството главно под формата на арматурно желязо, като скрепителни елементи, части от тръби и др. Процентът на оползотворяване и рециклиране на черните метали е много висок. Основната част (91%) от строителните отпадъци от желязо и стомана се предават на други предприятия за оползотворяване. Малка част (2%) се оползотворяват при собствената дейност, а останалите (6.5%) се предават за обезвреждане чрез депониране. Черните метали се рециклират чрез претопяване, при което е необходима около 60% по-малко енергия отколкото при производството на стомана от желязна руда. Стоманата може да се рециклира многократно, като сепарирането й от останалите отпадъци от строителство и разрушаване е сравнително лесно посредством магнитни сепаратори.

Отпадъците от цветни метали, използвани в строителството, включват основно мед, алуминий и техните сплави, а в по-малки количества олово и цинк. Те се образуват при разрушаването на сгради от дограми, листове за хидроизолация, сградни инсталации и други. При някои цветни метали като мед, олово и цинк процентът на оползотворяване достига 100%, а при алуминий - 96%. Това се дължи на високите пазарни цени и голямото търсене на световния пазар.

Полимерни строителни материали (пластмаси)

Полимерните материали (наричани още пластмаси) са широко разпространени в съвременното строителство. Най-голям дял се пада на различните тръбопроводи, следвани от продуктите за топлоизолация и дограми. В строителството се използват повече от 20 вида пластмаси, всяка от които има различен потенциал за рециклиране.

Полиетиленът PE и поливенилхлоридът PVC са най-често използваните. Строителните отпадъци от пластмаси почти изцяло (99%) се предават за оползотворяване на други предприятия.

Строителни отпадъци от стъкло

Стъклото се използва в строителството главно за изработването на прозорци и фасади, а също и за врати и някои части от интериора на сградите. Отпадъците от стъкло се образуват главно при разрушаване и ремонт на сгради. В България няма стандартизирана система за демонтиране и събиране на стъклото в строителството, като само половината от стъклото (52%) се предава за оползотворяване, а останалата част се обезврежда чрез депониране.

Строителните отпадъци от дървесина се образуват главно при разрушаване и ремонта на сгради, където се използват главно за фурнири, врати и дограми, подови настилки и други. Предават се за оползотворяване близо половината от строителните отпадъци от дървесина (50%), като останалата част се обезврежда чрез депониране.

Строителната керамика включва тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия. Като цяло строителната керамика притежава голям потенциал за рециклиране и повторна употреба. Към момента на проучването този потенциал не се използва, като почти изцяло отпадъците от строителна керамика (99,9%) се предават за обезвреждане чрез депониране. Потенциалът за повторна употреба и за рециклиране на керамичните отпадъци зависи в голяма степен от процесите на строителство и разрушаване. Качеството на рециклираните материали и респективно тяхната повторна употреба зависят основно от методите на разрушаване.

Този вид отпадъци от строителство и разрушаване са сред най-разпространените и се образуват най-вече при реконструкция и разрушаване на сгради и съоръжения. Бетонът е един от най-често използваните строителни материали и притежава висок потенциал за рециклиране, като технологията е сравнително проста и включва раздробяване на големите късове, натрошване, отделяне на армировката, пресяване и евентуално пречистване. Крайният продукт от рециклирането на бетонните отпадъци са фракции от трошен материал, по подобие на трошен камък. Според получените данни 10,6% от строителните отпадъци от бетон се оползотворяват от фирмите при собствената им дейност, като останалата част се предават за обезвреждане чрез депониране. Само малка част се предават на други фирми за рециклиране. От края на 2008 г. на депото за строителни отпадъци във Враждебна в близост до София работи площадка с инсталация за натрошаване и сортиране на строителни отпадъци, които се използват впоследствие в различни строителни дейности.

Строителни отпадъци от асфалт се образуват в големи количества при ремонт на пътища. Дейностите по управление на отпадъци, образувани от ремонт и изграждане на пътища, са обхванати в много малка степен от системата за управление и контрол на отпадъците в Р. България. Поради това е особено трудно да се проследят точните количества генерирани отпадъци. Според данните на ИАОС отпадъците от асфалт се оползотворяват почти напълно при собствената дейност на фирмите (97,5%), а останалите се предоставят на други фирми за оползотворяване. Съществуваща практика е отпадъците от пътния сектор да се употребяват повторно предимно за временни пътища. У нас има само ограничени примери за оползотворяване на рециклиран асфалт по горещ и студен способ. През последните години Национална агенция „Пътна инфраструктура”, отговорна за държавните пътища в страната, обяви „зелени” обществени поръчки, като включи в тръжните условия изисквания към изпълнителите на ремонтни дейности на пътищата да оползотворяват премахнатия асфалт.

Дейностите по ремонт на железопътната инфраструктура има създадени положителни практики по повторна употреба и рециклиране на около 80% от образуваните отпадъци. Съществува ведомствена нормативна база, която регламентира използването на рециклирани материали в ремонта на релсовия път. При ремонта на релсовия път се използват специални мобилни съоръжения, движещи се по релсовия път, за рециклиране на баласта.

Най-разпространените видове строителни отпадъци са земни маси и скални материали (33%), бетон и стоманобетон (28%), също така керамика и асфалтобетон. Обобщените данни за морфологията на строителните отпадъци през 2009г. са представени на фигурата:

Източник: НСИ

Основната стратегическа цел, която е поставена в Национален стратегически план за управление на отпадъци от строителство и разрушаване на територията на Р. България за периода 2011-2020 г., е до 2020 г. в България да бъде изградена развита система за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (ОСР), която да осигури не по-малко от 70% икономически целесъобразно рециклиране на отпадъците, образувани в резултат на строителните дейности. По този начин България ще отговори на изискванията, съгласно Рамковата Директива за отпадъците.

Други важни стратегически цели са предотвратяването и намаляването на количеството на образуваните ОСР, като по този начин се намалява необходимостта от изграждането на нови депа и други съоръжения за строителни отпадъци. Предвижда се въвеждане на практики за селективно разрушаване, както и събиране и съхраняване на ОСР на строителната площадка по начин, осигуряващ в максимална степен тяхното последващо икономически и технически целесъобразно рециклиране и оползотворяване. Подчертава се необходимостта от създаване на условия за разширяване на пазара на рециклираните строителни материали, увеличаване на инвестициите в сектора и прилагане на принципа “замърсителят плаща” при интегрирано управление на отпадъците.

В Националния стратегически план за управление на отпадъци от строителство и разрушаване са определени конкретни цели за оползотворяване и рециклиране на строителните отпадъци по години. Процентите са изчислени на база на наличните данни и направени в плана прогнози за образуваните строителни отпадъци.

Разработеното и прието национално законодателство по управление на строителните отпадъци осигури солидна основа и се основа изцяло на Националния стратегически план за управление на отпадъци от строителство и разрушаване до 2020 г.

Нормативният документ с който се регламентира дейността е Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали., приета на основание чл.43, ал.4 ЗУО.

С действащият към момента Закон за управление на отпадъците,2012г. се поставят цели за оползотворяването на СО в България (поетапно), както следва:

До 01.01.2016 г. - най-малко 35% от общото тегло на СО

До 01.01.2018 г. - най-малко 55% от общото тегло на СО

До 01.01.2020 г.- най-малко 70% от общото тегло на СО

Съществуват и количествени цели за отделните групи СО и сроковете за тяхното постигане са дадени в таблица 1 (съгласно Приложение №8 от Наредбата за управление на СО и за влагане на рециклирани строителни материали):

Възложителите на СМР на проекти, финансирани с публични средства отговарят за влагането поетапно в строежите на рециклирани строителни материали или на третирани СО за материално оползотворяване в обратни насипи по член 13(В сила от 1.01.2014г.-ДВ бр.89 от 2012г.) на Наредбата за управление на СО по години за определени строителни дейности, съгласно

Резултатът от всяка разработена и приложена система за управление и контрол на дейностите по събиране, транспортиране и третиране на строителните отпадъци е предотвратяването и ограничаването на замърсяването на въздуха, водите и почвите, както и ограничаване на риска за човешкото здраве и околната среда(чл.1 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС №277 от 5.11.2012г., обн.ДВ бр.89 от 13.11.2012г).

Преди започване на СМР и/или премахване на строеж, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ/ИНВЕСТИТОРЪТ е отговорен за изготвянето на ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ОТПАДЪЦИ по чл. 11, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО):

Чл. 11. (1) (В сила от 13.07.2014 г. - ДВ, бр. 53 от 2012 г.) гласи: Възложителят на строителни и монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, с изключение на текущи ремонти, и възложителят на премахване на строежи изготвят план за управление на строителни отпадъци в обхват и съдържание, определени с Наредба за управление за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали 2012г. Приета с ПМС № 277 от 5.11.2012 г. Обн. ДВ. бр.89 от 13 ноември 2012г.

Изискването за разработване на план за управление на отпадъците не се прилага за:

-разрушаване на сгради с РЗП под 100 кв. м;

-реконструкция, основен ремонт и/или промяна предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв. м;

-строеж на сгради с РЗП, по-малка от 300 кв. м;

-разрушаване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи, когато тяхното премахване е наредено по спешност от компетентен орган.

Планът за управление на строителните отпадъци се включва в обхвата на инвестиционните проекти по Глава 8 от ЗУТ, а за обектите, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект по ЗУТ, се изготвя като самостоятелен план.

Изпълнението на плана за управление на строителни отпадъци се установява:

-за строежите, за които се упражнява строителен надзор - с окончателния доклад по чл. 168 от ЗУТ на лицето, упражняващо строителен надзор, в който се описва изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци и целите за влагане на рециклирани строителни материали при изпълнението на проекта

- за строежите, за които не се упражнява строителен надзор-с отчет до кмета на общината по образец съгласно изискванията на Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали.

Докладите и отчетите се представят на органа, одобрил инвестиционния проект или плана за управление на строителни отпадъци, както и на РИОСВ.

При строителство, разрушаване на законни строежи и доброволно премахване на незаконни строежи или на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи възложителят на строителни дейности носи отговорност за изпълнението на целите,

Задължение на община Айтос е:

-Като възложител на строителни дейности с обществени средства или на дейности по разрушаване на сгради като задължение на общината, включително принудително премахване на строежи:

-да разработва План за управление на строителните отпадъци като част от строителната документация за инвестиционния проект за издаване на разрешение за строеж; да изпълни реално Плана за управление на отпадъците;

-да влага в строежите определен процент материали от рециклирани строителни отпадъци или материално оползотворяване в обратни насипи;

-да осигури селективното разделяне и материално оползотворяване на определени видове строителни отпадъци в минимални количества

-да осигурява хоризонтален контрол при осъществяване на превантивната дейност по опазване на околната среда чрез обсъждане и съгласуване на инвестиционни предложения, планове и програми.

Кметът на общината отговоря за предаването на отделените

строителни отпадъци по време на принудителното премахване на строежи за оползотворяване на материалите и за влагане на рециклирани строителни материали, включително за покриването на разходите за извършване на дейностите по транспортиране и третиране(чл.10, ал. 4)

Разходите за извършване на дейностите по транспортиране и третиране на строителни отпадъци, получени в резултат на принудителното премахване на строеж, са за сметка на извършителя на незаконния строеж или на собственика на сградата или съоръжението. Въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи за дейностите по транспортиране и оползотворяване на отпадъците кметът на общината подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за събиране на вземането от задължените лица по реда на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

В случаите, когато кмета на общината е възложител на строителни и монтажни работи, с изключение на текущи ремонти, и възложител на премахване на строежи, следва да изготви план за управление на строителните отпадъци.

Съдържанието и изискванията към плана се определят в Наредба за управление на строителните отпадъци

При възлагане на обществени поръчки от кмета на община за проектиране и изпълнение на строежи, с изключение на премахване на строежи, в условията за избор на изпълнител и в договорите за възлагане се включват задължения към изпълнителите за влагане на рециклирани строителни материали.

За обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект плановете за управление на строителни отпадъци се одобряват от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице, на чиято територия се реализира проектът.

Изпълнението на плана за управление на строителни отпадъци и –количеството и оползотворяването на отпадъците за строежите, за които не се упражнява строителен надзор се установяват с отчет до кмета на общината, в който се описва изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци и целите за влагане на рециклирани строителни материали при реализацията на проекта, като се прилагат и копия на първични счетоводни документи, доказващи предаването на отпадъците на лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ за извършване на дейности с отпадъци.

Кметът на общината отговаря за организирането на събирането, оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община.

Постигането на Цел 2: ще се осъществи чрез: