Закон за местните данъци и такси Закон за местното самоуправление и местната администрация


Газоотделяне от депото за битови отпадъци



страница9/17
Дата28.11.2017
Размер3.36 Mb.
#35595
ТипЗакон
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17

4. Газоотделяне от депото за битови отпадъци

Отделеният газ при протичащите в отпадъчното тяло на депото физико- химични и биохимични процеси се наблюдава във вертикалните газоотвеждащи кладенци-ГК1до ГК10.

Наблюденията за състава на отделения газ започват най-късно 6 месеца след изграждане на газо отвеждащата система на депото.

Показателите и честотата на пробонабиране в зависимост от състоянието на депото за установяване състава му са посочени в табл.4

Таблица 4



показатели

БДС

Честота на пробонабиране в зависимост от състоянието на депото










В експлоатация

След закриване

1

2

3

4

5




Газови емисии

Методика МОСВ

месечно

На всеки 6 месеца

1.

СН4










2.

СО2

Методика МОСВ







3.

О2

Методика МОСВ








5. Състояние на тялото на депото

Мониторинг за състоянието на тялото на депото (топографията му) се извършва съгласно таблица 5.


Таблица 5

Показатели

Брой мониторингови точки

Честота

на измерване

Слягане


2 репер на площадка и 2 репер на откоса

На всеки 12 месеца

Данните се записват и архивират на книжен и магнитен носител.

За да се следи топографията на депото е необходимо да се осигури репер, от който да се водят измерванията. Този репер трябва да бъде добре сигнализиран и охраняван срещу повреди от небрежност или злонамереност.

Мониторингът за състоянието на 101.099 дка от депото ще се осигурява след изпълнението на рекултивацията чрез изграждане на пет репера: 1 на здрав терен МПТ1, 2 на площадката МПТ2 и МПТ4 и 2 на откоса – МПТ3 и МПТ5.

Периодичността на контрола е показана в таблица 5.


6. Остойностяване на програмата за локален мониторинг

1.Стойност за анализ на повърхностни и подземни води

Общата стойност за анализ на компонентите на водите за цитираните по-горе елементи за един мониторингов пункт е взета на база цени на лицензирани лаборатории.

-анализ по компоненти - 110лв,

2.Сметко-финансов разчет за мониторинг на водите

І. Подземни води

1. Режимни наблюдения

1. Режимни наблюдения за 1бр МП за 1 година

- ниво на водата

2 пъти/год.,2ч.дневно, 5,0 лв.часова ставка, за 1година -20 лв

-полеви изследвания

2 пъти/год.,2ч.дневно, 5,0 лв.часова ставка, за 1година -20 лв

Общо: 40 лв

1.2. Режимни наблюдения за 3бр МП за 1,0 година

40 лв за 1год. х 3бр х 1,0 год. = 120 лв

2. Хидрохимично опробване

2.1. Пробовземане за 1бр.МП, за 1 година

-механизация – бензинова помпа

2 пъти/год., 1ден /8ч/ -20 лв.машиносмяна - 40 лв

-труд


2 пъти/год.,1ден /8ч/, 5,0 лв.часова ставка,2-ма човека - 80 лв

Общо: 120 лв

2.2. Пробовземане за 3бр.МП, за 1,0година

120 лв за 1год. х 3бр х 1,0 год. = 360лв

2.3. Контролни проби 10% от т.2.2 = 30 лв

2.4. Анализ на компонентите за 1бр.МП за 1 год

съгласно т.1 (110 лв х 2бр) = 220 лв

2.5. Анализ на компонентите за 3бр.МП за 1,0 год

220 лв за 1год. х 3бр х 1,0 год. = 660 лв

2.6. Контролни проби 10% = 66 лв

3. Изготвяне на отчети

3.1. Етапни отчети

2бр/год., х 100лв/отчет - 200 лв.

3.2. Краен отчет

1бр х 200лв/отчет - 200 лв.

ОБЩО за І (1.2, 2.2, 2.3, 2.5, 2.6, 3.1,3.2) - 1 636 лв./год.

ІІ. Повърхностни води

1. Режимни наблюдения

1.1. Режимни наблюдения за 1бр МП за 1 година

-полеви изследвания

2 пъти/год.,2ч.дневно, 5,0лв.часова ставка, за 1година - 20 лв

1.2. Режимни наблюдения за 1бр МП за 1,0година

20 лв. /год. х 1бр х 1,0 год. - 20 лв.

2. Хидрохимично наблюдение

2.1. Пробовземане за 1бр.МП, за 1 година

-труд

2 пъти/год.,1ден /2ч/, 5,0 лв.часова ставка,2-ма човека - 40 лв



Общо: 40 лв

2.2. Пробовземане за 1бр.МП, за 1,0години

40 лв. за 1год. х 1бр х 1,0 год. = 40 л.

2.3. Контролни проби 10% от т.2.2 = 4 лв.

3.Анализ на компонентите

3.1. Анализ на компонентите за 1бр.МП за 1год

съгласно т.1( 110лв х 2 бр.) - 220 лв.

3.2. Анализ на компонентите за 1бр.МП за 1,0год

220лв за 1год. х 1бр х 1,0 год. = 220 лв.

3.3. Контролни проби 10% = 22 лв.

4. Изготвяне на отчети

4.1. Етапни отчети

2 бр./год. х 100лв/отчет х 1,0год - 200лв

4.2. Краен отчет

1бр х 200лв/отчет - 200лв

ОБЩО за ІІ (1.2, 2.2, 2.3, 3.2, 3.3 ;4.1;4,.2) 706 лв./год.

ОБЩО по т. І и т.ІІ 2 342 лв./год.

ІІІ. Газове (след закриване)

1.Лабораторни изследвания– 4000 лв.

(стойността включва вземане на проби лабораторни изследвания и написване

отчети за 10 бр.пунктове)

2. Изследване Е за 10бр МП за 2 пъти за 1,0година

4000лв /год. х 2бр х 1,0 год. 8000 лв.

ОБЩО по т. І, т.ІІ и т.ІІІ 10 342 лв./год.

ІV. Слягане на повърхността на тялото на депото

1.Геодезически измервания– 1000 лв./годишно

(стойността включва дневни, нощни, пътни,геодезическо заснемане и

написване на отчет)

ОБЩО по т. І, т.ІІ, т.ІІІ и т.ІV 11 342 лв./год.

За тридесетгодишен период сумата е 340 260лв__
Към работния проект за обект:"Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци в ПИ 000341 и 000342 в землището на с.Лясково и ПИ 001003 в землището на гр.Айтос, община Айтос, област Бургас“ е разработена и Част: Управление на биогаз.

Депото за отпадъци може да бъде дефинирано като биохимичен реактор за анаеробна ферментация на органични и други биоразградими частици, включени в депонираните твърди битови отпадъци (ТБО). Системите за контрол на отпадъците се използват да предотвратят нежелано движение на биогаз в атмосферата или околната почва. Получения биогаз може да се използва за производство на енергия или да бъде изгарян при контролирани условия с цел елиминиране на: освобождаването на парникови газове в атмосферата.

Депото е разположено в ПИ 000341 и 000342 в землището на с.Лясковец и ПИ 001003 в землището на гр.Айтос, община Айтос. Общата площ на имотите, на които ще се извърши рекултивация е 101 099 кв.м. и натрупаното количество отпадъци е 265 726 куб.м.

При депонирането на отпадъците, особено след рекултивацията на депото се създават условия за анаеробно разграждане на органичната част при което се образуват газове. За тази цел на депото в землищата на с. Лясково и гр.Айтос се изгражда газов дренаж в най-високата му част за улавяне на евентуалните газови емисии.

За тази цел проекта предвижда да бъдат изградени 10 бр. газови кладенеци в горната (най-висока) част на депото – показани на съответния чертеж и детайли.

Уловения биогаз от кладенеца ще бъде изпуснат в атмосферата чрез вентилаторно устройство.

След рекултивацията и изграждането на горния изолационен екран би следвало да се извърши измерване на действителните количества отделен сметищен газ и тогава да се оценят точните параметри и дали е нужно обезвреждане, чрез изгаряне във факел.

За улавяне на образувалия се биогаз са предвидени 10 бр. вертикални газови кладенци ( вентилаторен тип). За тази цел с техническата рекултивация се изгражда и газов дренаж в най-високата част (платото) за улавяне на евентуалните газови емисии.



Газови кладенеци

Изграждането на газовите кладенци започва преди започване на

предепонирането на отпадъците и преоформянето на депото за рекултивация.

Газовия кладенец се изгражда чрез полагане на цилиндрични габиони с размери d=100/ h =100 см запълнени с чакъл с фракция 50/100мм. В габионите се вгражда газосъбирателна перфорирана тръба DN 315мм HDPE с дължина 350 см, като снаждането по височина трябва да е във вътрешността на последващия габион.

Газоотвеждащият кладенец преминава през слоевете на техническата

рекултивация и последния работен хоризонт като плътна тръба DN 315мм HDPE и завършва на минимум 3 м над кота окончателна рекултивация на депото.

Общо 10 кладенеца за извличане и събиране на биогаз ще бъдат изградени при рекултивацията. Събрания биогаз се изпуска в атмосферата, посредством вертикални газови кладенци „вентилаторен тип“. Разстоянието между две системи за извличане на биогаз трябва да е поне 50 m.

Височината на газовите кладенци ще е средно - 13м. (8м – перфорирана газосъбирателна тръба и 5м - плътна газоотвеждаща):

‐ 5,50м в съществуващите отпадъци

‐ 2,50м средно след преоформянето за рекултивацията

‐ 5,00м плътна газоотвеждаща

Около кладенеца се полага PEHD фолио 1.5 mm с радиус 3.00 m, като за да не се наруши структурата му под него се полага и защитен геотекстил. В същата зона газовия дренажен слой е с мощност 0,50м.

В площния газов дренаж се поставят хоризонталните събирателни тръби

HDPE 2/3(перфорирани с перфорацията надолу) ф90/3м радиално разположени – за газ, които се свързват с вертикална тръба чрез фланшови съединения.

Събирателните тръби се изпълняват с възходящ наклон към вертикалния газов кладенец. Основните принципи на изграждане по отношение на системите за управление на биогаза са:

-Минимизиране на загубите при триене.

-Максималната скорост на придвижване на биогаза в тръбите да не надхвърля 10 m/s.

-Под-налягането в най-отдалечения кладенец е 30 mbar.



Газов дренаж

Дренажът e с дебелина 0,10 м е от промита речна баластра с размери 16 – 32 mm. В дренажния слой са положени хоризонталните събирателни тръби за газ. В зоните с радиус 3м. около газовите кладенци, дебелината на слоя е 0,5м.



Събирателни перфорирани дренажни тръби за газове

Събирателните тръби от PEHD са с диаметър ф90 mm, перфорирани, с клас по налягане PN2. Тези тръби са с муфи, разположени радиално около газовите кладенците в газовия дренаж. Монтират се с възходящ наклон от 1% към вертикалните газоотвеждащи кладенци, което осигурява възходящото движение на уловения газ към тях.



Изисквания към материала за изграждане на дренажния пласт

‐ Площният дренаж с дебелина 0,10 м се изпълнява от промита баластра,

размер на зърната 16/32 мм, положен върху платото.

Относно площния дренаж следва да се обезпечи дългосрочно запазване на

коефициент на филтрация kf > 1 х 10 на степен -3 m/s (възпрепятстване на

процесите на колматация). Площният дренаж се изпълнява върху вече положения изравнителен пласт почва.

Зърнометричният състав на материала е в границите 16/32, като при

отклонения трябва да е осигурен максималният обем на порите за фракции от 16 до 32 мм.

Съдържанието на калциеви карбонати в състава на дренажния материал да не надвишава 20% тегловни. За предпочитане е промит объл речен материал. След полагането материалът се уплътнява с минимум три проходки на валяка надлъжно и в напречна посока с цел получаване на пласт с мощност 0,1 м, измерен в уплътнено състояние вертикално към повърхността.

Разположението във височина и дебелината на дренажния пласт от 10 см следва да се проверява чрез заснемане в растер 20 х 20 метра.



Геотекстил 300 гр/м2

Нетъкан, иглонабит геотекстил, произведен от полипропиленови нишки, с изотропни свойства, с тегло за единица площ 300 gr/m2 като разделител между слоя газов дренаж и изравнителния пласт почва .

Основни характеристики:

• якост на опън (надлъжно и напречно) 24.0/24.0 kN/m (EN ISO 10319),

• удължение при скъсване 65% (EN ISO 10319),

• CBR 4400 N (EN ISO 12236),

• съпротивление на динамично пробиване 13 mm,

• размер на порите 70μ (EN ISO 12956),

• водопропускливост 65x10"3 m/s (EN ISO 11058),

• размери на една ролка: 5.40 х 50 м

Представените продукти да разполагат с СЕ маркировка. Посочените стойности да се считат за номинални. При определяне на общото количество, да бъде съобразено с точната квадратура на ед. ролка. Също така да се вземе предвид разходна норма около 7%.

Предвидената схема за улавяне и изгаряне на биогаз е с висока ефективност.

Комбинацията от газов кладенец, перфорирани - обсадна и вертикална – тръби запълнени с дренажен материал и площен дренаж на билото на депото от промита речна баластра с отлични физико - механични показатели, гарантират бързо отвеждане и изгаряне на формиралия се в депото газ.

Газов кладенец

Материалите за сондажи на газ се доставят и се полагат на площадката на депото за отпадъци, съгласно указанията на строителния надзор и експертът по контрола по време на строителството. Мястото за съхранение на всички материали, ще се определи в рамките на депото и се съгласува със строителния надзор и Експертът по контрола по време на строителството.

Доставката, разтоварването и съхраняването на материал за перфориран кладенец за добив на газ:

-HDPE DN 315mm, перфорирани, с обща връзка.

-HDPE DN 315 mm, без перфорация.

-габиони.

-чакъл 50/100 mm за пълнеж на габионите.

-ограда


Специални изисквания

- Изграждането на газовите кладенци започва преди започване на

предепонирането на отпадъците и преоформянето на депото за рекултивация

- При констатиране на голямо количество биогаз в кладенците или силна

миризма, незабавно да се уведоми ръководството на депото и да се

предприемат мерки по охрана на труда при работа в близост до кладенеца;

- Не се разрешава тютюнопушенето в района на депото, паленето на огън и строителни дейности, предизвикващи искри в близост до ГК;

- В близост до ГК да се складира пръст за потушаване на евентуално възникнали пожари;

- Да се спазват действащите нормативни документи по охрана на труда във взривоопасни зони;

- Да се спазват действащите нормативни документи по охрана на труда за всички видове дейности.

Изпитване за пригодност на материалите

1. Определяне гранулометрията на дренажния пласт на всяка доставка.

2. Сертификати на фирмата - производител на геотекстила - състав,

химични и физични показатели.

В резултат на оползотворяване на сметищния газ се постигат няколко ползи:

- намаляват се емисиите на парникови газове;

- силно намаляват неприятните миризми;

- запазва се почвения слой от унищожаване вследствие реакцията с метана;

- финансови ползи за общината и населението.

По приблизителни данни една такава инсталация се откупува за период 3-4години.

Община Айтос работи ефективно по предотвратяване и ликвидиране на стари неконтрулируеми депа и стари замърсявания чрез прилагане на непрекъснат контрол по места, почистване на терени и чрез административни мерки.

На територията на община Айтос има фирми, които са с разрешения за дейности с опасни битови отпадъци.



8.Подпрограма за отпадъците от утайки от пречиствателната станция за отпадъчни води




Утайките представляват органичен продукт, който се получава в резултат на пречистването на отпадъчни води след утаяването на остатъчните вещества. Те се генерират при отделянето на тези остатъчни продукти по време на различните етапи в процеса на пречистване на отпадъчните води. Утайките съдържат ценни за земеделието съставки (сред които органични вещества, азот, фосфор, калий, и, в по-малка степен, калций, сяра и

магнезий), но също така те могат да съдържат и замърсители, които обикновено включват тежки метали, органични замърсители и патогенни организми. Качествата на утайките се определят от техния източник, от първоначалната концентрация на замърсители в пречистената вода, както и от техническите характеристики на извършените процеси, свързани с третирането на отпадъчни води и утайки.

Количество и управление на утайките от ПСОВ в България, 2012 г.



Източник: НСИ
Възможности за обезвреждане и оползотворяване на генерираните утайки през 2015 г. и 2020 г.


Начин на обезвреждане и оползотворяване

2015 г., %

2020 г., %

Съвместно изгаряне в циментови пещи

22

22

Съвместно изгаряне в електроцентрали

0

36

Рекултивиране на депа

10

8

Рекултивация на нарушени терени

50

49

Оползотворяване в земеделието

100

100

Източник: Национален план за управление на утайките от отпадъчни води в България
Таблицата показва, че съществуват достатъчно възможности за обезвреждане и оползотворяване на генерираните утайки от ПСОВ и обезвреждане чрез депониране не трябва да се разглежда като възможност, въпреки, че голяма част от новоизграждащите се регионални системи за управление на отпадъците предвиждат в баланса на техните депа да постъпват утайки от ПСОВ през първоначалния етап на експлоатация на депата.

Съгласно изискванията на Директива на EC 91/271 EEC e забранено изхвърлянето на утайка от бъдещата ПСОВ в повърхностни води. Утайката следва да се оползотворява, ако е възможно, или обезврежда.

В тази връзка при проектирането на ПСОВ – Айтос е изготвена и програма за третиране на утайките, която да взема предвид наличните регионални възможности за оползотворяване и обезвреждане, както и качествата на утайката.

Програма е разработена в съответствие и със следните национални и регионални планове и програми:

Национална стратегическа референтна рамка 2007-2013”

Приоритет № 1 и Приоритет № 4 поставят подобряването на основната инфраструктура и подпомагането на балансирано териториално развитие като стратегическа цел.

Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители”

Инвестиционната програма определя необходимите пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 10 000 еквивалент жители (екв. ж.). Планирано е изграждането на нови станции, както и реконструкция и модернизация на съществуващите ПСОВ.

Национална стратегия за околна среда 2009–2018”

Цели подобряването на качеството на живот на населението посредством осигуряване на здравословна и благоприятна среда и запазване на естествените източници, чрез постоянно управление на околната среда. Стратегическа цел № 2 е предоставяне на достатъчно вода с добро качество.

Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор 2004–2015”

Очертава основните проблеми на водния сектор свързани с физическа амортизация на голяма чат от съществуващите водопроводни и канализационни системи, ниска оперативна ефективност и високи загуби на вода; непълно изграждане на Канализационни мрежи и ПСОВ.

Проектът на Програмата за управление на утайките ще допринесе особено за постигането на следните цели на Националната стратегия:

Цел № 1 – Подсигуряване на населението с достатъчно количество вода с гарантирано качество за ежедневни нужди, свързване на цялото население към централна водоснабдителна мрежа, намаляване на водните загуби във водоснабдителните системи;

Цел № 2 – опазване и подобряване статуса на повърхностните и подпочвените води: увеличаване броя на населените места с над 2000 е.ж, които имат канализационна система и пречистват отпадъчните си води;

Програма обхваща дейностите, свързани с управление на утайките



(събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане), които ще се получават при пречистване на отпадъчните води в ПСОВ - гр. Айтос, след нейното построяване и въвеждане в експлоатация.

Програмата разглежда процесите от образуването на утайките до тяхното крайно обезвреждане или оползотворяване. Определят се и задълженията на производителя на утайки и физическите и/или юридически лица, оползотворители на утайките.

Основните цели на Програмата са определени въз основа на анализа на съществуващите практики по управление на утайки и идентифицираните проблеми и несъответствия, както и при отчитане на изискванията на националното законодателство и политика и на конкретните условия и нужди на Общината. Синтезирани и отнесени към пречистване на отпадъчните води и управление на утайките, целите на програмата са:

-Намаляване в максимална степен на вредното въздействие на отпадъчните води и утайките след тяхното пречистване върху човешкото здраве и околната



среда;

-Ограничаване количеството на генерираните отпадъци и увеличаване дела на оползотворените такива.

-Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците - верният подход за разрешаване на този основен проблем е вече избран - високоефективно

съоръжение за обезвреждане на отпадъците, позволяващо осъществяването на ефективен мониторинг и контрол.

Програмата предвижда възможни решения, касаещи третиране на утайките извън площадката на ГПСОВ Айтос.



А) Алтернатива 1 - Оползотворяване на утайките, чрез използване в земеделието и/или за рекултивация на нарушени терени

Целта е оползотворяване на стабилизираните утайки от ГПСОВ като тор и почвен подобрител в земеделието.

Предпоставките за реализиране на тази алтернатива са:

- Наличие на значителни масиви общински земеделски фонд

- Очакваните утайки се класифицират като неопасни утайки

- Съответствие с националната програма за управление на утайките от ГПСОВ

- Наличие на национална нормативна уредба, касаеща оползотворяването на утайките от ПСОВ в земеделието – НАРЕДБА за реда и начина на оползотворяване на утайките за пречистването на отпадъчните води чрез употребата им в земеделието, приета с ПМС № 339 от 14.12.2004 год., обн.,ДВ, бр.112 от 23.12.2004 г.

- Влаганите в последните години ограничени количества минерални торове, ограничената употреба на оборски тор, нарушава баланса на органичното вещество в почвите и се налага да се търсят други органични резерви.



Б) Алтернатива 2 - Компостиране на утайките и/или предаване за преработка в завод за отпадъци

Целта е преработване на стабилизираните утайки от ГПСОВ на компост или в завод за преработка на отпадъци, при невъзможност за тяхното оползотворяване в земеделието.

Предпоставките за реализиране на тази алтернатива са:

- Очакваните утайки се класифицират като неопасни утайки.

- Съответствие с националната програма за управление на утайките от ГПСОВ.

- Временни ограничения във възможностите за оползотворяване на кека за земеделието.

- Наличие на функциониращ завод за преработка на битови отпадъци в близост по площадката на ГПСОВ.

В) Алтернатива 3 - Депониране на утайките

Целта е обезвреждане на утайките от ПСОВ чрез депониране при невъзможност за тяхното оползотворяване в земеделието или компостиране.

Предпоставките за реализиране на тази алтернатива са:

- Очакваните утайки се класифицират като неопасни утайки

- Избраната технология за обезвреждане на утайките от ПСОВ създава утайки с относително постоянни качества.

- Ако полученият кек не отговаря на изискванията за използване в земеделието и е невъзможно използването на Алтернатива 1 и Алтернатива 2.

- Временни ограничения във възможностите за оползотворяване на кека за земеделието /напр. Поради нарушен график за извозване на кека, изчерпване капацитета на складовата площ за съхраняване на кек на площадката на ПСОВ/

- Съответствие с националната програма за управление на утайките от ПСОВ

- Наличие на функциониращо регионално депо за битови отпадъци „Братово”.

- Наличие на нормативна база – Наредба №8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.



Г) Други алтернативи за оползотворяване на утайките:

-Строителен материал – подходящи са за влагане в производството на цимент и тухли.

-Органичен субстрат – ако не съдържат опасни вещества, те могат да се използват за развъждане на червеи за рибовъдството или за производство на биотор (при подходящо смесване с други хранителни субстрати).

-Изгаряне – най-често използвания метод за третиране на утайките в ЕС през последните 5 години. Отделената енергия се използва за отопление.

-Авариен план за третиране на утайките от ПСОВ.

Целта е обезвреждане на аварийно генерирани утайки, класифицирани като опасни.

При този случай не могат да бъдат използвани Алтернатива 1, 2 и 3

Предпоставките за реализиране на тази алтернатива са:

- Класифициране на аварийно генерираните утайки като опасни съгласно Наредба №3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр.44 от 25.05.2004 г.

- Нормативна уредба относно третирането на опасни отпадъци

Избора на най-оптимална алтернатива се основава на следните три критерия степенувани по важност:

1) Екологосъобразност;

2) Икономически ефекти;

3) Финансови параметри

Контролът върху използването на утайките след третирането им в ПСОВ Айтос ще се извършва посредством изготвяне на годишни отчети върху количеството генерирана утайка, количеството депонирана утайка за временно съхранение и количеството транспортирана утайка по предназначение.

Отчетността и контрола в ПСОВ Айтос при третирането на утайките се осъществява в съответствие със следните индикатори:




Индикатор 1 – Качество на постъпващите в ПСОВ Айтос води от градската канализация

Дейност

Изисквания

Изпълнител

Форма на

отчетност

Контролни

органи

Провеждане на собствен мониторинг

Съгласно условията на Разрешителното за заустване по Закона за водите

Оператор ПСОВ

Протоколи от изпитвания, съгласно чл. 174 от Закона за водите

РИОСВ, Община Айтос

Индикатор 2 –Количество на образуваните утайки в ПСОВ Айтос

Дейност

Изисквания

Изпълнител

Форма на

отчетност

Контролни органи

Количество на образуваните утайки

Наредба № 9/04 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците

Оператор ПСОВ

Отчетна книга, за производствени и опасни отпадъци; Годишен отчет за образуване на производствени и/или опасни отпадъци;

Годишен отчет за депониране на отпадъци;

Годишен отчет за събиране, транспортиране и временно съхраняване на опасни и производствени отпадъци; Идентификационна карта- придружава всеки един годишен отчет;


РИОСВ

Община


Айтос

Индикатор 3 –Качество на образуваните утайки в ПСОВ Айтос

Дейност

Изисквания

Изпълнител

Форма на

отчетност

Контролни органи

Изпитване на утайките

Наредба за реда и начина на оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието;

Оператор ПСОВ

Протоколи от изпитвания, които се съхраняват 5 г. според изискванията на чл.8 от Наредбата

МХЗ, РИОСВ, потребители, Община Айтос

Изпитване на почвата

Наредба за реда и начина на оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието;

Потребители на утайки в земеделието

Декларация

РИОСВ, РСРЗ, ИАОС

Индикатор 4 –Количества оползотворявани утайки от ПСОВ Айтос в тона сухо вещество по различните сценарии

Дейност

Изисквания

Изпълнител

Форма на

отчетност

Контролни

органи

Количество на образуваните утайки

Плана за управление на утайките

Оператор ПСОВ

Годишен отчет за оползотворените утайки по Сценарии

Община Айтос, РИОСВ

Отчитането на горните индикатори, служи за анализиране изпълнението на

програмата и за нейната своевременна актуализация. Поради липсата на добра практика по оползотворяване на утайки от ПСОВ в страната актуализация на програмата трябва да се извършва ежегодно.

Цел 3: Управление на отпадъците, което гарантира чиста и безопасна околна среда


9.Подпрограма „Развитие на административния капацитет за

управление на отпадъците „




9.Подпрограма „Развитие на административния капацитет за

управление на отпадъците”



Подобряването на административния капацитет на институциите за управление на отпадъците е задача изискваща прилагане на инвестиционно мерки и т.н. меки мерки.

Всяка общинска администрация се нуждае от модерно техническо оборудване за извършване на плануван контрол на терен или по сигнал за замърсяване с отпадъци.

От друга страна прилагането на меки мерки осигуряват на общинската администрация необходимите условия за непрекъснато усъвършенстване и повишаване на капацитета на общинските служители.

На национално ниво извършеният анализ и оценка на законодателство и административния капацитет на институциите в сектор „Управление на отпадъците” констатира, че националното законодателство ясно разграничава отговорностите и задълженията на институциите на централно и местно ниво по управление на отпадъците-в ЗУО, ЗООС, ЗУТ, Наредбите на общините за управление на отпадъците на общинско ниво.

Общините са обезпечени с унифицирани методични подход за определяне размера на таксата за битови отпадъци в съответствие промените в ЗМДТ.

Задължения за опазване на компонентите на околната среда с нерегламентирано замърсяване с отпадъци, както и прилагане на превантивни мерки при процедурите по ЗООС имат органите на МОСВ, МЗ, РИОСВ, РЗИ. Задължения имат и служители на ИА „Автомобилна администрация”, ИА „Морска администрация”, Агенция „Митници”, МВР, КПЗ, ДАМТН във връзка с контролните функции, които те изпълняват съгласно ЗУО.

От друга страна на местно ниво всяка община е заинтересована да осигурява необходимите условия, за непрекъснато обучение на специалистите, обмяна на опит, участие в семинари и конференции.

Все още средствата , които се осигуряват чрез общинските бюджети не са достатъчни за обучения , обмяна на опит, лични предпазни средства и др. за по-голям брой специалисти от общинската администрация, което забавя развитието на административния капацитет за управление на отпадъците.



Цел 4: Превръщане на обществеността в ключов фактор при прилагане йерархията на управление на отпадъците

10.Подпрограма за подобряване информираността и участието на населението и бизнеса относно дейностите по управление на отпадъците




10.Подпрограма за подобряване информираността и участието на населението и бизнеса относно дейностите по управление на отпадъците

Участието на обществеността в цялостния процес на промени в сектора за управление на отпадъците в периода 2014-2020г. има много голямо значение. Населението е основен участник в процеса на управление на отпадъците, защото то е постоянен техен генератор и поради това трябва да бъде информирано за въздействието върху околната среда,

причинено от обезвреждането на отпадъци, както и за възможностите и отговорностите относно предотвратяването и оползотворяването на отпадъците.

Както е отразено в НПУО 2014-2020г.Програмата за подобряване информираността и участието на населението и бизнеса относно дейностите по управление на отпадъците има изключително значение за общото подобряване на управлението на отпадъците и на практика подпомага, всички останали Програми от НПУО 2014– 2020 г. чрез повдигане на съзнанието и използването на субективния фактор за подобряване резултатите от дейностите по управление на отпадъците.

Същевременно редица мерки, включени в други програми от НПУО 2014-2020 г. също допринасят за постигането на целта за превръщане на обществеността в ключов фактор при прилагане йерархията на управление на отпадъците. Мерки като публикуването на интернет страниците на общините на информация за местоположението, вида и условията за предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата и

юридическите лица, провеждането на обучителни програми за бизнеса за предотвратяване на отпадъците и ефективното им използване като ресурс, създаване на интернет платформи за обмен на добри бизнес практики и др. са мерки, които спокойно биха могли да се включат в Програмата за "Подобряване информираността и участието на населението и бизнеса относно дейностите по управление на отпадъците", но с цел консистентност на отделните дейности и по тясната им обвръзка с постигане на зададените цели същите са включени в съответните програми от НПУО 2014 –2020 г.
VІІ.Координация с други общински и регионални планове и програми
На първо място, Общинската програма за управление на отпадъците 2015-2020 г. на община Айтос е разработена във връзка с изпълнение изискванията на националното законодателство:

- Националния план за управление на отпадъците 2014–2020 г.

- Националната програма за предотвратяване на отпадъците

-Националния стратегически план за поетапно намаляване на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране до 2020 г.,

-Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителството и разрушаване на територията на Република България за периода 2011-2020 г,

-Националния план за управление на утайките от ПСОВ до 2020 г.

-Третия национален план за изменение на климата 2013-2020 г.( емисии на парникови газове от Сектор „Отпадъци”.).

На общинско ниво:

Програмата за управление на отпадъците 2015-2020г. е в координация с: Общински план за развитие на община Айтос за периода 2014–2020г. -документа за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано развитие на територията на общината, който се разработва в съответствие с предвижданията на Областната стратегия за развитие на област Бургас за периода 2014–2020 г.

Общинският план за развитие определя средносрочните цели и приоритети за развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциала на общината, от една страна и стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие, съдържащи се в съответната областна стратегия за развитие за периода до 2020 г., от друга страна.

Използваният подход, методите и принципите при разработването на Общинския план за развитие (ОПР) гарантират, че стратегическият документ е в съответствие с нормативните изисквания в областта на регионалното развитие, както и с определените национални и регионални цели и приоритети на развитието в България.



План за привеждане в съответствие с нормативните изисквания на съществуващото депо за ТБО в гр. Айтос, 2005г.

Наръчник Правила и методики за мониторинг, контрол и последваща оценка при изпълнението на политики в областта на енергийната ефективност и разделното събиране и съхранение на отпадъци в община Айтос, М. юни,2014г.

Документът е създаден в рамките на проект „Въвеждане на механизми за мониторинг и контрол на изпълнението на политики в община Айтос”, в изпълнение на Договор № 13-13- 23/15.11.2013 г., финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд .

Целта на настоящият документ е да предложи на администрацията на община Айтос основна информация, на чиято основа да се разработи единна методика за наблюдение, контрол и оценка на публичните политики в общината и в частност, тези свързани с енергийната ефективност и управлението на отпадъците.

Специфичният момент тук се явява обстоятелството, че общината като цяло не осъществява изцяло самостоятелна политика в тази област, а споделя обща такава, под формата на регионална система за управление на отпадъците в регион Бургас. Договорът за финансиране по ОП "Околна среда" бе подписан през август 2011 г. Партньори по проекта, освен община Айтос са общините Бургас, Камено, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец, Сунгурларе и Сдружение за управление на отпадъците - регион Бургас.

В съответствие с това и отчитайки фактът, че става въпрос за политика с над общинско значение, са разработени общи правила за наблюдение контрол и последваща оценка на политиката в областта на управлението на отпадъците.

Настоящият документ е разработен в изпълнение на Договор № 15/20.02.2014 г. с предмет „Разработване и въвеждане на правила и методики за мониторинг, контрол и последваща оценка при изпълнението на конкретни политики в община Айтос и разработване на Общински план за развитие на община Айтос за периода 2014-2020 г.”, финасиран от ОП “Административен Капацитет“.

Чрез този документ се цели да се подпомогне и да се повиши административния капацитет на община Айтос, както и да се насърчи прозрачността и отчетността в процеса на изпълнение на публични политики на местно ниво.

Програма за опазване на околната среда на община Айтос за периода 2011–2014 г.в процес на актуализация.

Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Айтос ,приета с решение №617 от заседание на общински съвет Айтос, протокол №41/30.09.2014г.

Наредбата е във връзка с чл.22, на Закона аз управление на отпадъците.



Програма за управление на утайките, 2014г. с Възложител: Община Айтос

Съгласно изискванията на Директива на EC 91/271 EEC e забранено изхвърлянето на утайка в повърхностни води. Утайката следва да се оползотворява, ако е възможно, или обезврежда.

От голяма важност при проектирането на ПСОВ – Айтос е да бъде изготвена и програма за третиране на утайките, която да взема предвид наличните регионални възможности за оползотворяване и обезвреждане, както и качествата на утайката.

Недопустимо от екологична гледна точка е изграждането на ГПСОВ, без такава програма да бъде предварително изготвена. Изчерпателното изследване на отделните възможности гарантира правилния избор не само от екологична, но и от икономическа гледна точка.

Някои от възможностите са използване в земеделието, за възстановяване на нарушени терени, в строителството и други утвърдени добри европейски практики.

Програмата е в съответствие и със следните национални и регионални планове и програми:

Национална стратегическа референтна рамка 2007-2013”

Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители”

Национална стратегия за околна среда 2009–2018”
VІІІ.Система за наблюдение, контрол и отчитане на общинската програма за управление на отпадъците
На национално ниво все още в България няма изградена единна интегрирана информационна система с база данни, в която информацията да е систематизирана и да обхваща всички аспекти, свързани с управлението на отпадъците както в регионален аспект, така и във времеви разрез. Необходимата информация за нуждите на анализа на отпадъците се съдържа в различни документи и информационни източници: НСИ събира и обобщава информация в областта на отпадъците във формат, изискван от Евростат, а ИАОС събира и обобщава информация, основно свързана с изискванията за докладване до ЕК, подготовка на специфични или годишни доклади в областта на околната среда.

На местно ниво в община Айтос също не е изградена такава интегрирана система, която да служи за наблюдение, контрол и да подпомага изготвянето на отчети по изпълнение на ОПУО Айтос.

Както и достатъчно рано да се осигурява възможност за своевременно коригиране.

За целта община Айтос има капацитета, възможностите и осигурява:

-Месечна отчетност: Ежемесечно отговорните лица от общинска администрация съставят протоколи и подписват отчетните документи на фирмата - контрагент за извършените дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на депото за отпадъци, съгласно договорните задължения.

-Годишна отчетност: До 31 март на следващата година Общинският съвет приема “Отчет за изпълнение на Общинската програма за управление на отпадъците” като неразделна част от “Отчет за изпълнение на общинската програма за опазване на околната среда”.Кметът на общината ежегодно внася в Общинския съвет отчет за изпълнението на

програмата за управление на отпадъците, а при необходимост -

и предложения за нейното допълване и актуализиране. Екземпляр от отчета заедно с решението на Общинския съвет се изпраща в РИОСВ –Бургас.

Програмата за управление на отпадъците(ПУО) 2015-2020г. на община Айтос ще се приеме от Общинския съвет, който контролира изпълнението и утвърждава актуализацията й.

В процеса на наблюдение изпълнението на ПУО, Общинският съвет осигурява участието на заинтересуваните органи, организации, физически и юридически лица при спазване на принципа за партньорство, публичност и прозрачност при изпълнението на общинската политика за опазване на околната среда.

За постигане целите на наблюдението следва да се разработи система за наблюзение, включваща:

източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информация;

индикаторите за наблюдение;

органите за наблюдение, организацията и методите на тяхната работа;

начина на докладване и осигуряване на информация и публичност.

Наблюдението на изпълнението на ОбПУО се извършва въз основа на данни на РИОСВ, РЗИ, Националния статистически институт, на административната статистика на Агенцията по заетостта, на Басейнова дирекция, ВиК, както и на данни от други надеждни регионални и местни източници на информация- ИА „Автомобилна администрация”, ИА „Морска администрация”, Агенция „Митници”, МВР, КПЗ, ДАМТН във връзка с контролните функции, които те изпълняват съгласно ЗУО.

Програмата е динамичен и отворен документ. Тя може периодично да бъде допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателство и други фактори със стратегическо значение.
ІХ. Приложения
Състоянието на управлението на отпадъците в община Айтос е анализирано чрез следните видове анализи:

•Анализ и оценка на действащото законодателство и програмни документи

•Анализ на отпадъците

•Анализ на инфраструктурата за управление на отпадъците

•Анализ на институционалния капацитет в сферата на управление на отпадъците, с акцент върху контролните функции

•Анализ и информация за замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъците и осъществени мерки за тяхното възстановяване

•Анализ на организационните схеми за управление на отпадъците, планиране, финансиране и определяне на цени и такси за услугите

•Анализ на информирането на обществеността по въпросите на управление на отпадъците

•Анализ на информационното обезпечаване за отпадъците и дейностите с отпадъци.

Използван е и раздел „Анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата и източниците на отпадъците, образувани на територията на страната, както и за отпадъците, които е вероятно да бъдат обект на трансграничен превоз от или до националната територия”(Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.”

При анализа е взето предвид действащото законодателство на ЕС и това на национално ниво; разработените общински програми, общински наредби, икономически механизми и политики, свързани с изпълнение на общинските планове и програми за периода 2014-2020г.

Състоянието и управлението на отпадъците в община Айтос зависи от отговорностите основно на:


Общината

Отговорността на Общината (Кмета и общинските съвети) е свързана със задължението да осигурява събирането на отпадъците на свойта територия, като извършва тази дейност самостоятелно или чрез регионални сдружения. По силата на чл. 52 от ЗУО тя е длъжни да изготвя Програма за управление на отпадъците, чиято структура, цели и предвиждания отговарят на Националния план за управление на отпадъците 2014-2020г.

Общината(общинския съвет) чрез годишните бюджети на база залегналите мерки в Плана за управление на отпадъците към Програмата за управление на отпадъците планира, осигурява финансиране, определя цени и такси за услугите, свързани със стимулиране намаляването на образуване на отпадъци, респективно тяхното оползотворяване.
Държавата

Държавата от своя страна има за задача да създаде ефективни предпоставки за подпомагане на участниците в дейностите по предотвратяване образуването на отпадъци, за да изпълни задължението си съгласно РДО и ЗУО. За целта държавата предвижда в съответните нормативни актове различни данъци и/или такси, които стимулират производства с по-малко отпадъци.

Държавата може също така да регламентира чрез нормативен акт дори забрани за дадени продукти, ако това не противоречи на европейските норми, както и определянето на задължения, като например задължително обратно изкупуване, ограничения в разпространението, регламентиране на транспортирането, складирането и третирането на отпадъците (глава 3 на ЗУО) и др.

Освен това, по силата на чл. 49 и чл. 50 от ЗУО държавата е длъжна да изготвя и план за управление на отпадъците, както и програма за предотвратяване на образуването на отпадъци.

Въвеждането на разрешителни и регистрационни режими също е задължение на държавата, което е регламентирано в ЗУО.
Икономически и научни субекти, неправителствени организации

Целта им е да се планират продукти и производствени процеси, които са екологосъобразни и бедни на отпадъци .

Активно в процеса да вземат участие неправителствените организации на територията на общината и региона.
Домакинствата

Въпреки че основните количества отпадъци не се генерират от домакинствата, респективно купувачите, мерките за предотвратяване на отпадъци са насочени в най-голямата си част към тях. Всеки потребител може да ограничи купуването на стоки, които водят до образуване на много отпадъци и по този начин да принуди производителите да спрат или поне да намалят производството на такива стоки. На сегашния етап това означава потребителят да има такова съзнание, че да е готов да понесе ограничения в своите удобства, респективно да вложи повече усилия и време. Поради това реално и действащо предотвратяване на отпадъци сред потребителите може да се очаква, когато на пазара се предлагат достатъчно стоки и услуги, които са ефективни от екологична гледна точка.




1.Анализ и оценка на действащото законодателство и програмни документи
Действащото законодателство и програмните продукти, които обезпечават развитието и прилагането на европейското законодателство в сектор „Отпадъци”са:

Законът за опазване на околната среда (ЗООС), който очертава принципите за защита на компонентите и факторите на околната среда.

Законът за управление на отпадъците (ЗУО), който регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване.

(2) С този закон се определят изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или масово разпространени отпадъци, както и

изискванията за разширена отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид оползотворяване на образуваните отпадъци.

(3) Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните

актове относно:

1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;

2. шума и миризмите, и

3. опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.

Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:

1. битови отпадъци;

2. производствени отпадъци;

3. строителни отпадъци;

4. опасни отпадъци.

Със закона се поставят следните цели:

чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни

отпадъци от други източници, се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло;

2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло;

3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло.

§ 16. Целите по чл. 32, ал. 1 за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали,

включително при насипни дейности чрез заместване на други материали с отпадъци, на неопасни строителни отпадъци, с изключение на почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние,

несъдържащи опасни вещества, се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците;

2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците;

3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъци.
Въвежда изисквания най-късно до края на 2020 г. общините да ограничат
количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото
количество на същите отпадъци, образувани в България през 1995 г.
Кметовете на общини да организират системи за разделно събиране на битовите отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло и да осигурят условия за разделно събиране на отпадъци от опаковки за всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители и за курортните населени места.
Кметовете на общини да осигурят до средата на 2014 г. площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители и при необходимост в други населени места
Ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места с над 5000 жители и в курортните населени места са задължени от началото на 2013 г. да събират разделно отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали в съответствие с наредбите на общините по чл.22 от ЗУО. Наредбите следва да се приемат от общинските съвети до средата на 2014 г.

Въвежда детайлни правила и изисквания за сдружаване на общините в региона и предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията. В случаите, когато в Националния план за управление на отпадъците са заложени специфични мерки за управление на даден отпадък или поток от отпадъци, Министерският съвет може да ограничи вноса на тези отпадъци.


§ 2. Този закон въвежда изискванията на:

1. Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ, L 312/3 от 22 ноември 2008 г.);

2. Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно

батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО;

3. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно

изгарянето на отпадъците;

4. Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци;

5. Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно

отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО);

6. Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно

опаковките и отпадъците от опаковки;

7. Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно

излезлите от употреба превозни средства;

8. Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани

бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ);

9. Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално

на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието;

10. Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци от производството на

титанов диоксид;

11. Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно процедури за наблюдение и

контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуокис;

12. Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 г. относно процедурите за хармонизиране на

програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от

производството на титанов двуокис.
Подзаконови нормативни документи по прилагането на ЗУО.


Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори (Приета с ПМС № 351 от 27.12.2012 г., обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г., попр., бр. 6 от 22.01.2013 г., изм. и доп., бр. 51 от 11.06.2013 г., в сила от 11.06.2013 г., бр. 66 от 28.08.2015 г.)

Нaредба № 1 от 09.02.2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения (обн., ДВ, бр. 13 от 17.02.2015 г.)

Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г.)

Наредба за разделно събиране на биоотпадъците, приета с ПМС № 275 от 06.12.2013 г. (Oбн. ДВ, бр. 107 от 13.12.2013 г.)

Наредба за третиране на биоотпадъците, приета с ПМС № 235 от 15.10.2013 г. (Oбн. ДВ, бр. 92 от 22.10.2013 г.)

Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС 277 от 5.11.2012 г. (Oбн., ДВ, бр. 89 от 13.11.2012 г., в сила от 13.11.2012 г.)

Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци (приета с ПМС № 53 от 1999 г., ДВ, бр.29/1999 г.)

Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки (обн., ДВ, бр. 85/06.11.2012 г., изм. и доп., бр. 76/30.08.2013 г.)

Наредба № 3 за изискванията към инсталации, произвеждащи титанов диоксид (обн. ДВ, бр. 49/04.06.2013 г.)

Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците (обн., ДВ, бр. 66 от 08.08.2014 г. )

Наредба № 4 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци(обн. ДВ, бр. 36 от 2013 г.)

Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г. )

Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн., ДВ, бр. 80 от 13.09.2013 г., в сила от 13.09.2013 г.)

Наредба № 1 от 04 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри  (обн., ДВ, бр. 51 от 20.06.2014 г.)

Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства (Приета с ПМС № 11 от 15.01.2013 г., обн., ДВ, бр. 7 от 25.01.2013 г., в сила от 25.01.2013 г., изм. и доп., бр. 95 от 1.11.2013 г., в сила от 1.11.2013 г.)

Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (Приета с ПМС № 339 от 14.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.).

Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (приета с ПМС № 352 от 27.12.2012 г., обн. ДВ. бр.2 от 08.01.2013 г.)

Наредба № 3 от 05.08.2014 г. за изискванията за реда и начина за инвентаризация на оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, маркирането и почистването му, както и за третирането и транспортирането на отпадъци, съдържащи полихлорирани бифенили (обн., ДВ, бр. 70 от 22.08.2014 г.)

Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (приета с ПМС № 256 от 13.11.2013 г., обн. ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (приета с ПМС № 120 от 30.05.2008 г., обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2008 г., изм. и доп., бр. 5 от 20.01.2009 г., в сила от 20.01.2009 г., изм., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 69 от 3.09.2010 г., изм., бр. 85 от 29.10.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп., бр. 29 от 8.04.2011 г., бр. 47 от 22.06.2012 г., в сила от 22.06.2012 г., изм., бр. 75 от 2.10.2012 г., в сила от 1.10.2012 г.; изм. с Решение № 9028 от 22.06.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 87 от 9.11.2012 г., изм., бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 30.08.2013 г., бр. 100 от 19.11.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)

Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми (Приета с ПМС № 221 от 14.09.2012 г., обн. ДВ. бр.73 от 25.09.2012 г.)

Наредба за реда и начина за изчисляване на размера на финансовата гаранция или еквивалентна застраховка и за предоставяне на годишни справки-декларации при трансграничен превоз на отпадъци (Приета с ПМС № 195 от 10.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 59 от 18.07.2014 г.)
Закон за местните данъци и такси

Чл. 6. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Общините събират следните местни такси:

а) за битови отпадъци;

Глава трета.


МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел I.


Такса за битови отпадъци

Чл. 62. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Чл. 66. (1) (Доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;

4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

(2) (Предишно изр. 2 на ал. 1, т. 2 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) При определяне размера на таксата в зависимост количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

(2) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане.

Чл. 70.(Отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Не се събира такса за:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;

2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;

3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Чл. 71а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната



Закон за устройство на територията

Този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

РазделVІІ. на ЗУТ
„Съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци” са изискванията за местоположение

Национални документи, свързани с управлението на отпадъците:

Национална Програма за управление на дейностите по отпадъците(НПУО) и национален план за предотвратяване образуването на отпадъците (НППОО)2014-2020г.

Национален стратегически план за поетапно намаляване на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010-2020 г.

Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителството и разрушаване на територията на Р.България за периода 2011-2020 г.



Анализът е направен на национално ниво и се съдържа в Приложение VІІІ , т. V. „Анализ и оценка на законодателство, програмни документи и политики в сектор „Управление на отпадъци”(източник МОСВ).Той включва:

Анализ на законодателство и на програмните документи и политики в ЕС

Развитие и ключови послания на европейската политика и програмни документи

В изпълнение на 6-та Програма за действие в областта на околната среда (2001-2010 г.), “Околна среда 2010: Нашето бъдеще, нашият избор”, в края на 2005 г. ЕК прие




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница