Програмата се приема от Общински съвет с решение

Програмата се приема от Общински съвет с решение

1.Основни данни за община Айтос-административна област, географски, демографски и социално-икономически характеристики

Община Айтос е в географската близост и транспортно-комуникационна свързаност с икономическият и административен център на Югоизточният район от ниво 2 и област Бургас - гр. Бургас.

Община Айтос включва 17 населени места: 1 град и 16 села.

Градове и села в община Айтос: Град Айтос, Село Черна могила, Село Черноград, Село Чукарка, Село Дрянковец, Село Карагеоргиево, Село Караново, Село Лясково, Село Мъглен, Село Малка поляна, Село Пещерско, Село Пирне, Село Поляново, Село Раклиново, Село Съдиево, Село Тополица, Село Зетьово .

Брой на населението на община Айтос през периода 2004 – 2012 г.

Територията на община Айтос е сформирана от землищата на 17 населени места (16 села и един град), които формират територия с обща площ от 402,9 кв.км .

В границите на Бургаска област община Айтос заема трета позиция по брой на населението след общините Бургас и Руен. Към 01.02.2011 г. на нея се падат 6,9% от населението на Бургаска област.

Промените в броя на населението се отразяват на показателя средна гъстота. През 2012 г. средната гъстота на населението в община Айтос е 70,9 д./кв.км. и тя е по-висока от средната за страната стойност – 65,7 д./кв.км.

Съотношението между градското и селското население е 69,8:30,2. Относителният дял на градското население е малко по-малък от средните стойности за страната(72,9%) и областта (74,9%). По този показател община Айтос се нарежда на трето място в областта след общините Бургас и Карнобат. Селското население в общината живее в различни по големина села. Броят на населението в тях варира от 1 347 жители при с. Карагеоргиево до 131 жители при с. Лясково. Големият относителен дял на населението, живеещо в общинския център определя водещата роля на гр. Айтос в цялостното социално-икономическо развитие на общината.
2.Членство на община Айтос в регионално сдружение за управление на отпадъците

по програма ИСПА, според който битовите отпадъци ще се депонират на регионално депо “Братово”. С реализиране на депото ще се постигне драстично намаляване на количествата отпадъци, насочени за депониране, респективно редукция в размера на дължимите отчисления по чл. 64 на ЗУО.

В обхвата на регионалното депо като център за управление на отпадъците чрез двете претоварни станции в Несебър и Карнобат са включени 1-ва клетка, инсталация за компостиране на биоразградими отпадъци, локална станция за пречистване на инфилтрата и отпадъчните води, рециклиране на строителни и едрогабаритни отпадъци, съоръжение за възстановяване на материали, както и склад за временно съхранение на опасни и специфични отпадъци от бита.

Претоварна станция Карнобат е разположена на площадка от 7.9 дка,  на около 4 км от гр. Карнобат. Тя ще обслужва общините от Карнобат и Сунгурларе с възможност да поеме и отпадъците от общините Айтос и Руен.

След започване нормалната работа на Регионалното депо за управление на отпадъците, очакванията са:

- Драстично намаляване на количествата отпадъци, насочени за депониране, респективно редукция в размера на дължимите отчисления по чл. 64 на ЗУО;

- Преустановяване използването на нелицензираните депа и съсредоточаване на отпадъчния поток към контролирано регионално депо;

- Осигуряване на предварително третиране на отпадъците преди депониране;

- Оптимизация при превоза на дълги разстояния чрез претоварни станции /Карнобат и Несебър/ и високоефективни транспортни средства за пренасяне на отпадъците;

- Разделно събиране на специфични отпадъци;

- Компостиране и сепариране на рециклируеми отпадъци на депото;

- Екологично депониране, с възможност за оползотворяване на биогаза.

Географско положение на община Айтос (населени места и граници на землища)

В практиката намират приложение главно два типа класификации на природните ресурси: природни и икономически.

Природната класификация на ресурсите се базира на предпоставката, че последните са компонент на околната среда, а икономическите изхождат от насоките и формата на тяхното използване.

Природната класификация на ресурсите включва следните основни видове естествени ресурси: геоложки/минерални/, климатични, водни, почвени, растителни, фаунистични, атомни, планетарни и космически.

Територията на Община Айтос е с висок природен потенциал. Правените епизодични наблюдения върху замърсеността на природните ресурси показват, че районът не е замърсен и с природния си потенциал е привлекателно място за живеене и туристически атракции.
Релеф

Релефът е предимно равнинен.

Северните части на общината по цялото й протежение са заети от южните разклонения на невисоката (до 700м) Айтоска планина. Склоновете й постепенно се снижават, заоблят очертанията си и на места преминават в разлети хълмове. Последните й разклонения завършват с теренни гънки, сливайки се с равнината - южно от гр. Айтос. Планинските склонове са прорязани от множество дерета. Преобладаващият наклон от 11°-20° позволява трасирането и подравняването на склоновете и използването им за отглеждане на трайни насаждения - лозя и овощни градини. Южната част от общината е заета от Айтоското поле, което е периферна част на Бургаската низина. Разположено е на квота от 60 до 100м с лек наклон към р. Айтоска.
Климат

Според климатичното деление на страната, Община Айтос попада в преходно континенталната климатична област. Най-източните й части са в обсега на черноморската климатична област, която се отличава със специфична проява на ветрова циркулация.

В течение на цялата година преобладават ветрове от североизточната част на хоризонта-през лятото главно североизточни и източни, а през зимата северни и северозападни. Повторяемостта на ветровете за всяко от тези направления представлява 19-22%. През зимата се увеличава повтаряемостта на западните и северозападните ветрове.

Частта на безветрието и много слабия вятър /0-1м/с/ е около 41% през месец март и достига до 58% през месец септември. Повтаряемостта на ветровете със скорост 2-5м/с от 35% през септември достига до 45% през април.

Умереният вятър 6-9м/с има най-висока повтаряемост /13-14%/ през периода от януари до март. В останалите месеци неговата повпаряемост е средно 7-8%.

Вятър със скорост по-висока от 10м/с в течение на цялата година се наблюдава с честота не по-висока от 2-3%.

В денонощния ход максимума на скоростта на вятъра се наблюдава през деня, а минимума през нощта, което заедно с нощния минимум на облачността довежда до охлаждане на приземния слой и съответно води до приземни инверсии.

Абсолютните максимални температури достигат високи стойности-най-високата измерена абсолютна максимална температура достига-42⁰С

/през месец август/, а най-ниската максимална температура достига-22⁰С

/м.януари-м.декември/.

Средногодишните стойности на температурата са 12,2⁰С.

Годишният ход на средно месечните стойности на температурата на въздуха и средно месечните стойности на температурата на въздуха в 14 часа имат синусоидален ход. Стойностите в 14 часа са с около три градуса по-високи от месечните, като амплитудата е по-голяма през лятото.

Средногодишния брой на дните с мъгла е 7,4.

Средногодишния валеж е 473мм/кв.м.

На територията на общината са разпространени два основни типа почви- излужени канелени горски и алувиални и алувиално-ливадни. На отделни петна се срещат хумусно-карбонатни и черноземни смолници.

Сред основните скали преобладават варовици и в резултат на това на много места, макар и на малки участъци, теренът има ясно изразен карстов характер. При това варовиците обикновено са размесени с мергели, пясъчници, конгломерати и шисти, които най-често се срещат край леглата на доловете и реките.

Този геоложки строеж определя наличието на множество находища на нерудни изкопаеми и инертни материали. Те имат широко разпространение и показват еднообразие по състав и стопанско предназначение.

В миналото широко известни са били находищата от глина, които са използвани от майсторите грънчари.

Популярност има и т.н. „Айтоски камък”, който представлява сиенит с наситено зелен цвят. Намира приложение за вътрешни облицовки.

Общата площ на Община Айтос е 402 866 дка, което представлява 2,7 % от територията на Бургаска област/От Плана за развитие на община Айтос 2007-2013г./. В площта се включват:

Земеделски фонд;

Горски фонд;

Фонд “Населени места”;

Територии за транспорт и инфраструктура;

Водни течения и водни площи;

Територии за добив на полезни изкопаеми и депа;

Други терени ( 3 964 дка ).

Земеделският фонд заема площ от 297 068 дка, което представлява 73,73 % от територията на общината. Обработваемата земя във фонда заема 225 310 дка или 75,84 % .

Най-много обработваема земя има в землищата на гр.Айтос, с.Караново, с.Пирне, ОСС– Айтос, с.Черноград, а най-малко в землищата на селата Зетьово, Раклиново, Черна могила и Поляново. Необработваемата земя в земеделския фонд заема площ от 71 758 дка или 24,15 %.

Горският фонд заема площ от 82 485 дка или 20,47 % от територията на общината. Горските пасища са 10,70 % от фонда ( 8 833 дка ).

Територията на фонд ”Населени места” е 12 346 дка или 3,06 % от територията на общината. От площта на населените места 9 197 дка са обработваема земя, като нивите заемат площ от 6 411 дка, а трайните насаждения – 2 786 дка.

Необработваемата земя заема 3 149 дка от фонда.Застроените площи са 1 116 дка или 9,04 % от фонда.Улиците, площадите и ж.п. линиите заемат 11,23 % от селищните територии и са с обща площ 1 387 дка. Водни те площи са 26 дка; озеленените площи 443 дка и др. терени - 177 дка.

Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 2 456 дка от общата площ на общината. Към тях се включват: ж.п. линии и съоръжения, заемащи 534 дка; Републиканска пътна мрежа– 1 135 дка; местни и ведомствени пътища, представляващи 782 дка от разглежданите територии и надземни проводи и инженерни съоръжения– 5 дка.

Водните течения и водните площи в община Айтос заемат площ от 4 430 дка. От тях реките обхващат 506 дка; язовирите, водоемите и каналите заемат площ от 3 860 дка, а блатата и мочурищата- 64 дка.

Териториите за добив на полезни изкопаеми и депа, представляват 117 дка от общата площ на общината. Депата за кариери и рудници заемат 27 дка, а депата за битови отпадъци – 90 дка.

Флора и фауна

Във флористично отношение районът на Горско стопанство-Айтос, който обхваща общините Айтос и Руен, попада в пояса на равнинно-хълмистите дъбови гори. Наред с разнообразната и богата горска ра стителност, представена от дъбови насаждения с единични и групови участия на габър, източен бук, липа, явор, бряст, ясен, мъждрян, топола, върба, елша, келяв габър и др., се срещат разнообразни билки, които имат стопанско значение. В района са разпространени тетра, шипка, трънка, глог, коприва, подъбиче, ягода, мента, живовляк, риган, глухарче, лайка, бял равнец, жълт кантарион, мащерка, липа, орех. Те намират приложение във фармацевтичното производство и медицината за билколечение. За гъбарството значение имат манатарката и пачият крак.

Макар и не висока, Айтоска планина е с богат фаунистичен състав. От бозайниците се срещат благороден елен, сърна, дива свиня, заек, гризачи(катерица, лалугер, полска мишка, сив плъх, съселидр.). Най-често срещаните хищници са– чакал, лисица, дива котка, белка, златка(защитен вид), невестулка, черен пор, язовец. Влечугите са представени от костенурка (блатна, шипобедрена, шипоопашата-защитени видове), гущер, усойница, пъстър смок, змия медянка и др. От птиците са разпространени ястреб, яребица, пъдпъдък, горски бекас, гургулица, гълъб, глухар, сова(защитенвид), улулица, бухал, кукумявка и др.
Горски ресурси

Пасищата заемат 49 117 дка. От Горския фонд, което е 1.1% от общата площ на Горско стопанство -Айтос.

Преобладаващи дървесни видове сред горите със стопанско предназначение са черен бор, бял бор, благун, цер, зимен дъб, космат дъб, източен бук, габър, липа, акация.
Водни ресурси

Община Айтос с нейните водни ресурси като територия попада в обхвата на Черноморския басейнов район.

Управлението на водните ресурси е подчинено на Плана за управление на речните басейни в черноморски район.
Характеристика на повърхностните води

Повърхностните води се категоризират като: реки, езера, преходни води, крайбрежни води, силно модифицирани и изкуствени водни тела.

През територията й протичат река Айтоска и притоците й и малката река Славеева, чрез които територията се отводнява.

Основен речен басейн е басейна на река Айтоска, попадащ в Подбасейн Северно бургаски речен комплекс.

Съгласно Заповед №РД-970/28.07.2003г. на Министъра на МОСВ за

определяне на чувствителните зони във водните обекти, всички водни обекти във водосбора на Черно море, на територията на Република България представляват “чувствителни територии”. Водните обекти в района са категоризирани като ІІ категория.

За начало на реката се приема р. Дермен дере с извори в местността Голям Кокар в Айтоска планина на около 10км североизточно от гр. Айтос. Влива се в Бургаското езеро. Общата ѝ дължина е 32,5 км с водосборна площ 304,7 кв. км.

В речния басейн са определени 3 водни тела:

1.BG2SE900R030-р. Айтоска от извор до преди вливане на Садиевска река и притоците- Садиевска река и река Славеева;

2. BG2SE900R036 -р. Айтоска от вливане на Садиевска река до вливане в Бургаско езеро

3. BG2SE900R024- р. Съдиевска от извор до вливане в р. Айтоска.

Поречието на река Айтоска е формирано от основната река Айтоска и по-големите й притоци:

-ляв приток на реката след гр. Камено;

-десен приток на реката от извор до с. Пирне до вливане в реката;

-река Славеева от извор до с. Лясково и преминаваща през гр. Айтос и вливаща се в Айтоска река;

-река Съдиевска-от извора до с. Мъглен, до устие.

Общата дължина на река Айтоска е 32.5 км, с водосборна област 304.7 км².

През лятото обемът на р. Айтоска и притоците й силно намалява, но дори и през най-сухите месеци те не пресъхват, само речния им отток спада до Q ~ 20-50л/сек.

Основните месечни и годишни характеристики за периода 1961-1998г. на река Айтоска при ХМС гр. Камено са:

	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Год.
Qаv	0,660	0,775	0,640	0,635	0,546	0,376	0,233	0,183	0,258	0,359	0,493	0,567	0,475
Макс	2,770	3,100	1,660	2,229	1,530	1,426	1,770	1,389	1,023	1,800	1,992	2,600	1,263
Мин	0,056	0,057	0,024	0,032	0,023	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,048	0,045

Характеристика на подземните водни тела

По-долу е дадена кратка характеристика на обособените водоносни хоризонти и прилежащите им определени водни тела, следвайки геохронологията от по-млади към по-стари формации:

На територията на БДЧР са определени 13 водни тела (фиг.16) в терасите на реките едно от които е :

Неогенският водоносен хоризонт изгражда комплекс с локални водоносни серии в отложенията на миоцена (предимно чокрака), долния и горен сармат. В този комплекс са представени напорни и грунтови води и на места смесени, поради което възприетите коти на хидроизопиезите имат ориентировъчен характер и могат да се използват с известно приближение за проектиране и отчитане на хидродинамиката.

Основно подхранването се осъществява от валежните води на водосборната област, като в карстовите терени на Добруджа повърхностно-течащите води (река Суха) понират в пукнатинно-карстовия колектор.

В някои случаи неогенския водоносен хоризонт се подхранва от кватернерния, палеогенски или горнокреден водоносни хоризонти. Също така в определени местата на дрениране той подхранва повърхностни води и оказва влияние върху екосистемите в района.

На територията на БДЧР са определени 9 водни тела (фиг.17) в неогена, едно от които е :

BG2G00000N021 - Порови води в неоген-сармат Айтос с колектор от варовици, пясъци, пясъчници, глини и конгломерати;

Районът представлява горнокредитен вулканогенен масив от Медовската свита. За него са характерни дебелослойните андезитови туфи и андезити. Той е разположен в централната част на Бургаския синклинорий, където към разломните зони са привързани редица термоминерални находища.

На територията на Общината има два вида генетически типа пукнатинни води:

-пукнатинно-желни, които са дълбоки и термо минерални и залягат в горната креда ;

-пукнатинно-грунтови –това са студени води, които се формират в регионалната напуканост и са плитки.

На територията на Общината има изградени 43 броя язовири по притоците на река Айтоска.

Язовир „Парка”, в землището на гр. Айтос , имот №000486 до 2012 год. с Разрешение за ползване на воден обект №200 453/06.07.2006г., издадено от БДУВ в Черноморски район, се ползва за аквакултури.

Водата от водния обект съгласно Разрешително №2142 0006/16.02.2009г., издадено от БДУВ в Черноморски район-Варна до 2015г. се ползва с цел напояване на 48 дка овощна градина в землището на гр. Айтос.

На територията на Община Айтос са открити множество находища и сондажи на минерални води-топли и студени. Според физико-химическата им характеристика, те могат да се ползват за:

-за лечебни цели;

-за питейни нужди;

-за хигиенно-битови нужди;

-за нуждите на оранжерийното производство.

Пукнатинно-жилните води са дълбоки и термоминерални, залягащи в горната креда. Към тези минерални води се отнасят:

Находище Поляново, намиращо се на 4 км от гр. Айтос. Водите му са проучени с дълбоки сондажи до 800 метра/Комитет по геология/.Те са с температура 50⁰С и с най-висок лечебен спектър. Те са на самоизлив, а техния регионален експлоатационен ресурс е 20л/сек.

Сондаж-Б-75 в гр. Айтос, проучен на дълбочина 300 м. Той е със значителен дебит и разкрива вода с температура-29-30⁰С до 36⁰С. Тя е субтерминална, хидрокарбонатна, с рН около 7. В момента тези води не се използват.

Сондаж Б-80 е в хидравлична връзка с горния сондаж Б-75. Водата е с добра циркулация, добре защитен- извира от 800м дълбочина и е с температура 40⁰С. Този сондаж е проучвателен, с малък дебит, консервиран.

Сондаж- Б-63 с дълбочина над 800м. Температурата на водата е 46⁰С, като ресурсът му не е по-голям от 0.5л/с. Той е предаден и каптиран на МЗ.

В района на гарата на гр. Айтос се намира друг сондаж Б-83, който е с малък ресурс. Неговата вода е с повишена минерализация до 2 мгр./л. Водата е сяроводородна.

Сондаж Б-18 с дълбочина 800 м е с най- голямо значение. Минералната му вода излиза от вулканогенен седименто генен масив на горна креда. Тя е с температура 42⁰С и е прясна хидро-карбонатно натриева с дебит от 4,2 л/сек.

Сондаж Лъджата, каптиран на дълбочина 150 м е представител на пукнатинно- грунтовите /студените/ хидрокарбонатно натриеви води;

Сондаж Б-13 с ресурс над 5 л/сек и дълбочина 500м разкрива голямо количество студена питейна вода от андезитовия масив. Сондажът е използван през периода 1967-1990г. за задоволяване на град Айтос с питейна вода.

Находище с. Съдиево е с регионален експлоатационен ресурс 11,27 л/сек, и локален експлоатационен ресурс за сондаж Б-20 -7,98 л/сек.

Във връзка със заявление на Община Айтос до МОСВ по § 133 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВ за предоставяне безвъзмездно на община Айтос за управление и опазване на находища на минерална вода-изключителна държавна собственост, МОСВ с Решение на Министъра предоставя безвъзмездно за управление и ползване на минерална вода „Айтос”, гр. Айтос, община Айтос и находище за минерална вода „Съдиево”:

С РЕШЕНИЕ №41/08.02.2011г. за срок от 25 год. се предоставя безвъзмездно на общината за управление и ползване находището на минерална вода, изключителна държавна собственост-№88 от Приложение №2 на Закона за водите „Съдиево”, Община Айтос, област Бургас, включително:

1.водовземни съоръжения-сондаж №Б-20 и сондаж №Б-88;

2.съоръжението за мониторинг- сондаж №Б-94.

В тази връзка са вменени задълженията, който Кмета на общината следва да прилага при управлението и стопанисването на предоставената минерална вода.

Ако в 5-годишен срок от предоставяне на минералната вода, Общината не е процедирала по усвояването на ресурсите, находището трябва да бъде върнато за управление на съответната Басейнова дирекция-на БДЧУВ за Черноморски район гр. Варна.
Заетост

На настоящия етап община Айтос притежава по-голям дял население под трудоспособна възраст в сравнение със средните стойности за страната и Бургаска област. По отношение на дела на населението в трудоспособна възраст общината има стойност еднаква с тази за областта, но по-висока от средната за страната. Всичко това създава известно предимство на селищата в общината по отношение на наличните човешки ресурси. Неговото практическо реализиране изисква повишаване на образователното равнище и професионалната подготовка на лицата под и в трудоспособна възраст. Мерките в тази насока трябва да са съобразени и с добре изразения превес на мъжете над жените в трудоспособна възраст (52,8:47,8)..-по данни от Общински план за развитие на община Айтос 2015-2020г.
Отрасли

Най-общо отрасловата структура на икономиката на територията на община Айтос е представена от следните видове отрасли:

• Селско стопанство;

• Хранително-вкусова промишленост;

• Дърводобив и дървопреработвателна промишленост;

• Текстилна промишленост;

• Строителство;

• Транспорт и съобщения;

• Търговия и услуги;

• Туризъм.

Основен фактор за икономическото развитие на общината представляват хранително-вкусовата, шивашката и текстилната промишленост и дървопреработващата промишленост.

Разположението на икономическата база на общината е в западната промишлена зона и заема площ от близо 900 дка. Комуникационната обезпеченост на зоната е изключително добра. Налични са както ж.п съоръжения, така и комуникации с оптимални габаритни размери. Наличието на електропреносни мрежи в зоната предотвратява възникването на проблеми за изграждането на нови мощности. Водоснабдяването на предприятията е осигурено, въпреки това се налага изграждането на система за водоснабдяване с промишлени води.

През 2006 г. община Айтос и „Квинтесенц Кепитъл” АД създават съвместно акционерно дружество „Индустриален и бизнес парк – Айтос” АД. Реализирането на проекта за „Изграждане на индустриален и бизнес парк край град Айтос” става в периода 2007 - 2011 г. Тази индустриална зона има за цел да привлече повече чуждестранни и български инвеститори, както и да предложи условия за създаването на малки и средни екологично чисти производства. Новорегистрираното акционерно дружество „Индустриална зона Айтос” АД, в което общината ще участва с 49 % от капитала, ще има за задача менажирането на зоната.

На територията на Община Айтос преобладаващата част от фирмите са в сферата на търговията и услугите. Делът на микро и малките предприятия в общината (по данни на ТСБ – Бургас) е 99.39 % от всички регистрирани фирми. Едва 0.61 % от общият брой на фирмите в общината се причисляват към средните по размер предприятия. Данните показват, че на територията на община Айтос (по данни на ТСБ – Бургас от 2009 г.) липсват големи предприятия.

За периода 2007 – 2009 г. се наблюдава нарастване броя на предприятията в община Айтос, което се дължи преди всичко на значителното увеличаване на микро предприятията – с 26.59%. При средните предприятия се наблюдава значителен спад – с около 50%. За разглеждания период няма регистрирани на територията на общината големи предприятия (с над 250 заети лица).

Преобладаващата част от малките предприятия в общината са заети в сферата на търговията и услугите. По-голямата част от тях са регистрирани като еднолични търговци. Дейността им е свързана предимно с производството на хлебни и сладкарски изделия, дървени и строителни материали.