Участници в дейностите по предотвратяване на образуването на отпадъци са

Държавата трябва да създаде ефективни предпоставки и регулации за подпомагане на участниците в дейностите по предотвратяване образуването на отпадъци, за да изпълни задължението си съгласно РДО и ЗУО. За целта държавата може да предвиди в съответните нормативни актове, например, различни данъци и/или такси, които стимулират производства или потребление с по-малко отпадъци. Държавата може също така да регламентира чрез нормативен акт дори забрани за дадени продукти, ако това не противоречи на европейските норми, както и определянето на задължения, като например задължително обратно изкупуване, ограничения в разпространението, регламентиране на транспортирането, складирането и третирането на отпадъците и др. Освен това по силата на чл. 49 и чл. 50 от ЗУО държавата е длъжна да прилага мерки за планиране .

Общините са отговорни за събирането на отпадъците на тяхната територия, като извършват тази дейност самостоятелно или чрез регионални сдружения. По силата на чл. 52 от ЗУО те са длъжни да изготвят програма за управление на отпадъците, чиято структура, цели и предвиждания отговарят на НПУО, включително на ППО, която по силата на ЗУО е неразделна част от НПУО. В общинските програми и наредби за управление на отпадъците могат да се включат и съвсем конкретни мерки за ПО, като например ограничаване на ползването на прибори за еднократна употреба при обществени мероприятия.

За предотвратяване на образуването на отпадъци икономическите субекти, подпомагани от научните среди, могат да разработят продукти и производствени процеси, които са екологосъобразни и бедни на отпадъци и да оптимизират съществуващи процеси и продукти. Предлаганите на пазара продукти трябва да бъдат с по-дълъг живот, да са лесни за поправяне и да са произведени и търгувани без излишни опаковки. Тоест икономическите субекти, подпомагани от научни организации, могат да предприемат мерки, с които се отказват от производството на неекологосъобразни продукти. Засега този отказ е по-скоро доброволен и продиктуван от маркетингови или други съображения, но той може да стане и задължителен при разработване и влизане в сила на съответни закони, наредби и стандарти. Неправителствени организации, които подкрепят идеите за общество, стремящо се към нулеви отпадъци, могат да създадат платформи и доброволни мрежи за всички субекти, които имат желание да допринесат за реализация на тези политики.

Въпреки, че основните количества отпадъци не се генерират от домакинствата, респективно от крайните купувачи, мерките за предотвратяване на отпадъци са насочени в най-голямата си част към тях. Всеки потребител може да ограничи купуването на стоки, които водят до образуване на много отпадъци и по този начин да принуди производителите да спрат или поне да намалят производството на такива стоки. На сегашния етап това означава потребителят да има такова съзнание, че дори да е готов да понесе ограничения в своите „удобства”, респективно да вложи повече усилия и време. Поради това реално и действащо предотвратяване на отпадъци сред потребителите може да се очаква, когато на пазара се предлагат достатъчно стоки и услуги, които са ефективни от екологична гледна точка.

Подпрограмата на община Айтос за управление на отпадъците по силата на чл. 52 от ЗУО е със структура, цели и предвиждания отговарящи на НПУО2014-2020г., включително на Подпрограмата за предотвратяване на отпадъците, която по силата на ЗУО е неразделна част от НПУО и е разработена на база:

Стратегическа цел :

„Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването на отпадъци”.

„Нормата на натрупване на битови отпадъци нараства със значително по-бавни темпове от нарастването на минималната работна заплата”.

Тази цел е в синхрон с основната цел на европейската и националната политика в областта на околната среда „Прекъсване на връзката между икономическия растеж и нарастващото използване на ресурсите, което води до негативно влияние върху човека и природата“.

Индикатори за постигане на целта:

Специфичен количествен текущ показател за наблюдение на напредъка е стойността на нормата на натрупване в общината и на минимална работна заплата за съответната година от програмния период на програмата до 2020г.

Целевият индикатор е през 2020 г. ръстът на нормата на натрупване на битовите отпадъци е по-нисък от ръста на минималната работна заплата спрямо 2014 г.

За постигане на стратегическата и оперативната цел на Програмата общината ще постигне с общия принос на всички жители живеещи на територията й.

Процесът по прекратяване на експлоатацията на депото е в пряка зависимост с изграждането на Регионалната система за управление на отпадъците-Бургас, която е финансирана основно от оперативна програма "Околнасреда2007-2013”.

Община Айтос има готов работен проект за обект:"Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци в ПИ 000341 и 000342 в землището на с.Лясково и ПИ 001003 в землището на гр.Айтос, община Айтос, област Бургас“.

Съгласно чл. 137, т.2. -“г” съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци “ от категоризацията на обектите по ЗУТ – обекта попада във IІ категория.

Общинското депо за битови отпадъци с.Лясково се намира на 2 km западно от гр.Айтос и около 2.5 km от регулационните граници на селото.

Попада в имоти № 000341 и 000342 с начин на трайно ползване депо сметище по картата на възстановената собственост (КВС) на с. Лясково и имот № 001003 по картата на възстановената собственост (КВС) на гр.Айтос, община Айтос, област Бургас.

Терена не е ограден, няма контролно-пропускателен пункт и входящ контрол на отпадъците. Към момента сметището не е действащо и не се охранява.

Видът собственост – общинска. Съгласно извършеното геодезическо заснемане м. април 2013, площта замърсена с отпадъци е 101.099 дка. Депонираното количество отпадъци, определено на база геодезическо заснемане се определя на 265 726 куб.м.

Максималната установена дебелина на насипа от отпадъци е 10 m.

Съгласно характеристиката на отпадъците - БО и СО, депонирани на депото и въз основа чл.11. ал.2 депото може да се класифицира като депо за неопасни отпадъци.

Основната задача на техническата рекултивация (вертикално планиране) се

изразява в преустройството на съществуващата повърхност на депото в проектна повърхност, гарантираща най-благоприятни условия за изпълнение на горния изолиращ екран и създаване на условия за биологична рекултивация на депото след неговото закриване. Същевременно се цели рационалното естествено отвеждане на повърхностните води и създаване на оптимални наклони за минимализиране на вредното въздействие на водната ерозия върху растителността. Всичко това се извършва, като стремежът е към осъществяване на взаимовръзка между височинното и планово положение на обектите.

В техническият проект са предвидени следните мероприятия по закриване и рекултивация на депото:

-предепониране на натрупаните отпадъци в рамките на контура на депото

-направа на укрепващи откоси

-полагане на горен изолиращ екран, състоящ се от:

- глини с мощност 0.5 м

- промит чакъл с мощност 0.1 м и газоотвеждаща система

-полагане на рекултивационен пласт – 0.6 м, състоящ се от два пласта:

- първи пласт – земни маси с мощност 0.3 м.

- втори пласт – хумусни земни маси с мощност 0.3 м.

-изграждане на мониторингови съоражения:

- репери за контрол на вертикални и хоризонтални деформации на тялодепото

- газови кладенци за контрол на отделените вредни емисии

- сондажни пиезометри за мониторинг на води

-биологична рекултивация – първа година

-биологична рекултивация – втора година

-биологична рекултивация – трета година
Описание на основните СМР, които ще се изпълняват на обекта

Основните видове работи, които ще се извършват на обекта съгласно

техническият проект са: оформяне на тялото на депото, полагане на горен изолиращ екран, полагане на рекултивационен пласт, биологична рекултивация и изграждане на ограда.

ОФОРМЯНЕ ТЯЛОТО НА ДЕПОТО

Техническите решения за оформяне на проектното тяло на депото са съобразени със съществуващото положение на депото както и с особеностите на релефа на района.

Преоформянето на тялото на депото с цел почистване от отпадъци на част от терена, както и преоткосиране на съществуващите откоси, които са с наклон не по-стръмен от 1:2.5 се изпълнява в следната последователност:

- Предепониране на отпадъците;

- Направа на укрепващи откоси;

- Направа на отводнителни канавки;

Приемаме следното техническо решение – сбор на слоевете за техническа

рекултивация – 60 см, разпределени в два пласта както следва:

1. 30 см рекултивационен слой - земни маси

2. 30 см рекултивационен слой – хумус

За изпълнение на рекултивационен пласт с мощност 0.30 м са необходими 6096 м3 земни маси и 7 573.63 м3 земни маси за откоси, които се предвижда да бъдат доставени от изкопни работи в кариера.

За изпълнение на рекултивационен пласт с мощност 0.30 м са необходими

6 993 м³ хумусни земни маси, които ще се добиват при извършване на строителни работи в община Айтос и при почистване на напоителни канали в района.

Общия сбор от слоевете горен изолиращ екран и техническа рекултивация е 120 см.

БИОЛОГИЧНА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ДЕПОТО

При биологичната рекултивация на технически подготвените терени се отглеждат определени култури при спазване на конкретни технологични схеми с цел възстановяване на терена и приобщаването му към ландшафта на местността.

Биологичната рекултивация ще се изпълнява за срок от 3 години.

Депото ще бъде оградено с пояс от горскодървесна растителност, който ще има защитна функция. Неговото основно предназначение е да служи като жива ограда и да подобри микроклимата в района.

1. предепониране на натрупаните отпадъци в рамките на контура на депото

2. направа на укрепващи откоси

3. полагане на горен изолиращ екран

4. изграждане на газоотвеждаща система

5. полагане на рекултивационен пласт – 0.6 м, състоящ се от

- първи пласт – земни маси с мощност 0.3 м

- втори пласт – хумусни земни маси с мощност 0.3 м

6. изграждане на мониторингови съоражения

7. биологична рекултивация – първа година

8. биологична рекултивация – втора година

9. биологична рекултивация – трета година

Към проекта е разработена в съответствие с Приложение 3 “Система за мониторинг на депата” на Наредба 8 от 2004 год. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци.

Системата за мониторинг включва осигуряване на информация за състоянието на основните компоненти на околната среда-въздух, води и почви, и предотвратяване на негативното му влияние върху тях при осигуряване на оптимални условия за нормално функциониране.

Системата за собствен мониторинг включва наблюдения и изследвания през периода на неговата експлоатация и след закриването му.

Информацията за количеството валежи, температурата на въздуха, посоката исилата на вятъра, както изпарението и атмосферната влага, която информация е необходима за проследяване на процесите в отпадъчното тяло на депото, се осигурява от най-близката хидрометеорологичната служба в района на гр.Бургас.

Показателите, по които ще се определя качественият състав на

повърхностните води, методите на анализ и честотата на пробонабиране в

зависимост от състоянието на депото, са посочени в таблица 2.

В процеса на изпълнение на мониторинга част от следените показатели могат да отпаднат.

Трябва да се вземе под внимание, че през пункта за пробонабиране не преминават само повърхностните води от депото, но и повърхностните води от много по-голяма територия.

С разрешение на компетентните органи мониторинг на повърхностните води може и да не се извършва, тъй като върху тях не се оказва съществено въздействие от депото.

Таблица 2

Посочените честота на измерване на количеството на повърхностните води и пробонабиране за определяне качествения им състав, след изтичане на първата година от закриване на депото може да се намали на всеки 6 месеца.

От проведените хидрогеоложки проучвания е установено, че подземните води са дълбочина 30 m. Съгласно изискването на Наредба №8 за локален мониторинг на подземните води в района на депото, се предвижда да бъдат изградени 3бр. наблюдателни сондажни кладенци (пиезометри) – всеки с дълбочина по 30м.

Пиезометрите се разполагат един преди и два след депото по посока на движение на подземните води. При наличие на подземни води се извършва пробовземане за контрол на качеството на подземните води. ( “Методика за създаване на мониторинг на подземните води в България” от 1993г. и Инструкция за нейното приложение, приети като нормативни документи от МОСВ.).

Схемата на разположение на мониторинговите сондажи е показана в

графичната част на проекта към част „Мониторинг”.

Координатите на пиезометрите са посочени в графичаната част на проекта.

Показателите по които се наблюдава състоянието на подземните води, нормативните методи на анализ, както и честота на пробонабиране в зависимост от състоянието на депото са посочени в табл.3.