Основни факти за Община Сунгурларе

Основни факти за Община Сунгурларе

Градове, села, квартали и курорти в община Сунгурларе: Село Бероново, Село Босилково, Село Черница, Село Чубра, Село Дъбовица, Село Есен, Село Горово, Село Грозден, Село Камчия, , Село Климаш, Село Костен, Село Лозарево, Село Лозица, Село Манолич, Село Пчелин, Село Подвис, Село Прилеп, Село Садово, Село Съединение, Село Скала, Село Славянци, Град Сунгурларе, Село Терзийско, Село Ведрово, Село Велислав, Село Везенково, Село Вълчин, Село Завет.

Общата площ на територията на община Сунгурларе е 795.5 кв. км, което представлява 10,6% от територията на област Бургас. Установената тенденция към намаляване на броя на населението в общината води до тенденция към намаляване и в гъстотата на населението Гъстотата на населението в общината е 15,8 д/кв.км и е по-малка в сравнение с тази в страната и в Югоизточния район на планиране.

През 2011 г. в България на един км2 се падат около 66 жители, в Югоизточен район – 53,4 жители, в област Бургас – 56,6 жители и в община Сунгурларе – 16 жители. Гъстотата в град Сунгурларе е много по-висока от тази в общината.

Демографските проблеми на община Сунгурларе са свързани с цялостното й социално-икономическо развитие. Те се отнасят до протичащите процеси и формираните структури на населението - отрицателно естествено възпроизводство, отрицателен механичен прираст, влошена полово-възрастова структура на населението, като особено сериозна е диспропорцията сред населението в селата.

Тенденциите в развитието на населението са: намаляване на общия му брой, както в градовете, така и в селата, застаряване на населението, намаляване на темповете на раждаемост и смъртност, увеличаване на отрицателното миграционно салдо, намаляване на сключените бракове и увеличаване на дела на съвместното съжителство без сключване на брак(Инф. Общински план за развитие 2015-2020г.).

Основните изводи относно демографското състояние на населението в община Сунгурларе могат да се дефинират по следния начин:

-за периода от преброяването през 1985 г. до преброяването през 2011 г. е налице трайна устойчива тенденция към намаляване на населението, която се проявява в еднаква степен както за населението в градовете (т.е. в гр. Сунгурларе), така и за населението в селата;

-броят на населението намалява с по-големи темпове от средния темп за страната и за гр. Сунгурларе, но община Сунгурларе се обезлюдява с по-бавни темпове в сравнение с Югоизточен район и област Бургас;

-намалява и гъстотата на населението. В общината тя е по-ниска в сравнение с тази в страната и в областта;

-структурата на населението по пол е подобна на тази в страната. Полово-възрастовата диаграма, наподобява формата на обърната пирамида, което се свързва със сериозни демографски проблеми. По-голяма е диспропорцията във възрастта на населението в селата на общината;

-продължава процесът по застаряване на населението. Възрастовата структура в общината е по-неблагоприятна в сравнение с тази на областта, района и страната;

-налице е устойчив отрицателен естествен прираст, като той е по-голям за мъжете. По равнище на естествен прираст общината е в по-неизгодни позиции в сравнение със страната и областта;

-механичният прираст също е отрицателен и неговото равнище е по-голямо от средното за страната, спрямо областта, то е по-ниско;

-през 2011 г. 95,0% от населението е от българската етническа група. Спрямо преброяването от 2001г. е регистрирана тенденция към намаляване на дела на всички етнически групи като единствено делът на ромската етническа група е нараснал;

-намалява броят на сключените бракове като се увеличава делът на населението, живеещо на семейни начала без да сключва граждански брак. Коефициентът на брачност в общината е по-нисък от този в страната, района и областта. Коефициентът на бракоразводност е по-нисък от средния за страната;

-прогнозирайки броя на населението с помощта на три сценария установяваме, че тенденцията към намаляване ще се запази до 2021 г. като ще продължи процесът по застаряване на населението;

-очаква се да се увеличи и съотношението между градското спрямо селското население в общината.

Изводите за икономическата активност на населението, основаващи се на направените демографски анализи и оценки((Инф. Общински план за развитие 2015-2020г.) са следните:

-коефициентът на икономическа активност в общината е по-нисък от средния за страната;

-най-голям брой безработни сред населението са лицата над 55 годишна възраст;

-коефициентът на безработица е най-висок сред лицата от ромската етническа група;

-броят на заетите лица във вторичния сектор е с най-висок дял;

-увеличава се относителния дял на заетите в сектора на услугите;

-налице е тенденция към увеличаване на равнищата на безработица в общината;

-делът на безработните лица с основно образование бележи тенденция към запазване на нивата;

-равнището на безработица през 2012 г. в общината е най-висока за последните 5 години.
1.2. РЕЛЕФ НА ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ

Община Сунгурларе е с разнообразен релеф. Богатото съчетание от планински, полупланински и равнинен релеф, благоприятстват развитието на земеделие, животновъдство, горско стопанство и не на последно място туризъм. Релефът на територията в комбинация с други природни дадености и ресурси (почви, води, гори и др.) предоставят изключителна възможност за икономическо развитие на общината

По програма ИСПА, според който битовите отпадъци ще се депонират на регионално депо “Братово-запад”. С реализиране на депото ще се постигне драстично намаляване на количествата отпадъци, насочени за депониране, респективно редукция в размера на дължимите отчисления по чл. 64 на ЗУО.

В обхвата на регионалното депо като център за управление на отпадъците чрез двете претоварни станции в Несебър и Карнобат са включени 1-ва клетка, инсталация за компостиране на биоразградими отпадъци, локална станция за пречистване на инфилтрата и отпадъчните води, рециклиране на строителни и едрогабаритни отпадъци, съоръжение за възстановяване на материали, както и склад за временно съхранение на опасни и специфични отпадъци от бита.

Претоварна станция Карнобат е разположена на площадка от 7.9 дка,  на около 4 км от гр. Карнобат. Тя ще обслужва общините Карнобат и Сунгурларе с възможност да поеме и отпадъците от общините Айтос и Руен.

След започване нормалната работа на Регионалното депо за управление на отпадъците, очакванията са:

- Драстично намаляване на количествата отпадъци, насочени за депониране, респективно редукция в размера на дължимите отчисления по чл. 64 на ЗУО;

- Преустановяване използването на нелицензираните депа и съсредоточаване на отпадъчния поток към контролирано регионално депо;

- Осигуряване на предварително третиране на отпадъците преди депониране;

- Оптимизация при превоза на дълги разстояния чрез претоварни станции /Карнобат и Несебър/ и високоефективни транспортни средства за пренасяне на отпадъците;

- Разделно събиране на специфични отпадъци;

- Компостиране и сепариране на рециклируеми отпадъци на депото;

- Екологично депониране, с възможност за оползотворяване на биогаза.

  Население и заетост

В общината живеят общо 13 457 души, жителите на административния център гр. Сунгурларе са 3 679, а на селата- 9 778.
Към 31.05.2015 г. икономически активните лица наброяват 4 323. Регистрираните безработни са 919. Нивото на безработица е 21.26 %.

  ИНФРАСТРУКТУРА

“Птицекланница Чубра” – разфасовка и производство на продукти от птиче месо;

„Леястом”ЕООД, гр. Сунгурларе;

”Анимал Кеър”ООД, гр. Сунгурларе-фуражен цех; ”Булкарбон”ЕООД,с.Бероново-производство на дървени въглища

На територията на Община Сунгурларе са разположени шест бензиностанции , от които 3 бр. са в съответствие и три газстанции
Селско стопанство
Обработваемата земя възлиза на 277 600 дка, от които 240 600 дка ниви, 30 000 дка трайни насаждения и 7000 дка ливади. Климатичните условия благоприятстват отглеждането на всички видове селскостопански култури, най-вече лозя и зърнени култури.
Обработват се 23 000 дка лозя - винени сортове, предимно "Червен мискет", с годишно производство около 25 000 т грозде. От 70 000 дка зърнени култури се произвеждат 15 000 т пшеница и 6000 т ечемик.
Тютюнопроизводството е източник на доходи за някои селища от района. Отглеждат се около 2200 дка годишно ориенталски тютюн с общ добив около 300 тона.
Овощните насаждения са: ябълки - 900 дка, праскови - 1500 дка, череши - 900 дка, ягоди - 100 дка, и малини - 100 дка. Към момента почти всички трайни насаждения се обработват от частни стопани.
Растениевъдната структура в община Сунгурларе е по-интензивна в сравнение със съседните общини. Средните добиви от лозята и другите отглеждани култури са добри и устойчиви.
Условията благоприятстват развитието на говедовъдство и овцевъдство. Отглеждат се 2000 крави, 15 000 овце, 7000 кози, 2500 свине, 34 500 птици и др. животни.
Горско стопанство
Горските масиви заемат площ 406 777 дка, около 197 298 дка от тях са собственост на община Сунгурларе. Те се стопанисват от държавните лесничейства в с. Садово и гр. Карнобат.
Иглолистните гори – 34 003 дка, са представени от бор и ела, а при широколистните – 158 670 дка, преобладаващи видове са дъб, бук и клен, също така има и горските пасища .

СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ

 

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ

Сунгурларе възниква и се развива като кръстопътно селище. В турски регистри от ХVІ век е отбелязано с имената Сьонгурлар и Сонгурлар. По време на робството много българи от този край се изселват в Русия и в Кримска област основават село Николаевка.
През 1974 г. селището получава градски права.

 

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Пробитият камък - естествени гъбообразни скални образувания от варовик с площ 0.5 ha в района на с. Бероново.
Скалните образувания в Чифликовата нива в землището на с. Пчелин.
59 антични могили
Крепостта Голое (І в. пр.н.е.) край с.Лозарево
Църквата "Св. архангел Михаил" в с. Костен, в която е служил Софроний Врачански.

ІІІ.Нормативно основание за изработване на програмата и времеви хоризонт

Настоящата програма за управление на отпадъците на община Сунгурларе се изготвя съгласно изискванията на Чл. 52 от Закона за управление на отпадъците, 2012г.:

(1) Кметът на община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община.

(2) Програмата е неразделна част от общинската програма за околна среда.

(3) Програмата по ал. 1:

1. се разработва и приема за период, който следва да съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците – шестгодишен период от 2014 година до 2020 година;

2. се актуализира при промяна във фактическите и/или нормативните условия.

(4) Програмата се разработва в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците.

(5) Програмата включва необходимите мерки за изпълнение на задълженията на кмета на община и изискванията по глава втора, раздел III-Задължения на органите на местното самоуправление и на местната власт.

Програмата се приема от Общински съвет при община Сунгурларе.

НПУО приет м. декември 2014г. и НППОО като неразделна негова част са разработени за периода 2014–2020 г.

Крайният срок на плана съвпада с периода на програмиране и ползване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020г. и крайния срока на „Европа 2020: Националната програма за реформи”.

Периодът за който е разработена програмата отговаря и на изискването на ЗУО, според който НПУО се изготвя за период най-малко 6 години.

В съответствие на горното настоящата програма се разработва за периода 2015г. – 2020г.

Програмата за управление на отпадъците на община Сунгурларе 2015-2020г. се разработва за управление на отпадъците, които са от компетенциите на общинските власти:

-битови отпадъци,

-производствени отпадъци – утайки от ПСОВ,

-строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради,

-опасни отпадъци – битови и строителни.

Времевият хоризонт на Програмата за управление на отпадъците в община Сунгурларе е свързан с:

-провеждане на обществени консултации. Резултатите ще се добавят допълнително .

-провеждане процедурата на екологична оценка с РИОСВ-Бургас по реда на ЗООС и одобряване от Общинския съвет Сунгурларе с Решение №….на ОС от дата…(ще се добави след приемането й).

Основните количествени цели за управление на отпадъците през програмния период 2015-2020г. съвпадат с ключовите цели в обхват „Отпадъци” на НПУО 2014-2020г.:

За Община Сунгурларе Първата Общинска програма за управление на отпадъците 2007-2015г. е приета с Решение №8, прието с Протокол №36/2007г. от Общински съвет-Сунгурларе в изпълнение на чл.29, ал.2 от Закон за управление на отпадъците във връзка с чл.79, ал.4 от Закона за опазване на околната среда.

Основната й цел е:

-да допринесе за устойчивото развитие на Община Сунгурларе в сферата на управлението на отпадъците чрез целенасочени действия по намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от генерираните отпадъци;

-подобряване на ефективността на използване на ресурсите;

-увеличаване на отговорностите на замърсителите;

Стимулиране на инвестициите за подпомагане дейностите, свързани с управление на отпадъците.
V.SWOT анализ

Основен подход при анализа на състоянието и прогнозите за бъдещото развитие в управлението на отпадъците в Община Сунгурларе, който води до основните изводи в тази насока е SWOT анализът.

Направените изводи в различни публикации (използвани за целта) са, че този метод е инструмент, даващ възможност да се оцени как стратегията може по-добре да съчетае силните и слабите страни на организацията в нашия случай на Община Сунгурларе, т.е. нейните възможности като административна организация със ситуацията на обкръжаващата среда. По нататък- какви възможности или заплахи предоставя тя за развитието на общината. След като са анализирани условията на вътрешната и външната среда, се формулират алтернативни стратегии за достигането на целите на община Сунгурларе при изпълнение на законовите разпоредби по управление на отпадъците на територията й.

SWOT анализа е техника, свързана с разработването на матрица. Целта е добре да се съчетаят силните и слабите страни и външните възможности и заплахи.

SWOT анализ е ситуационен анализ.

Той е определен за периода 2015-2020г., съобразно стратегическите цели на Националния план за управление на отпадъците приет м. декември 2014г., времето за което са поставени стратегическите цели.

На национално ниво в SWOT анализа /НПУО 2014-2020г./ са направени следните изводи за сектор „Отпадъци” :