УПРАВЛЕНИЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ОТПАДЪЦИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ И МОНТАЖНИ РАБОТИ И ПРЕМАХВАНЕ НА СТРОЕЖИ

Чл. 4. Лицата, при чиято дейност се образуват СО и/или лицата, които третират СО, прилагат следния приоритетен ред (йерархия) при управлението им:

1. 
   предотвратяване на образуването им;
   
2. 
   подготовка за повторна употреба;
   
3. 
   рециклиране на СО;
   
4. 
   оползотворяване в обратни насипи;
   
5. 
   оползотворяване за получаване на енергия от СО, които не могат да бъдат рециклирани и/или материално оползотворени;
   
6. 
   обезвреждане на СО.
   

(2) Строителните отпадъци по ал. 1 се събират, съхраняват, транспортират и подготвят за оползотворяване разделно.

(3) Строителните отпадъци се подготвят за оползотворяване и се рециклират на площадките по чл. 22, ал. 1.

Чл. 6. Възложителите на СМР и/или премахването на строежи осигуряват селективното разделяне по кодове на цялото количество на образуваните при съответната дейност опасни отпадъци от група 17 на наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО.

Чл. 7. Предаването и приемането на СО се извършва само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО за съответната дейност с отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО за класификация на отпадъците.

Чл. 8. Забранява се нерегламентираното изхвърляне, изгаряне, както и всяка друга форма на нерегламентирано третиране на СО, в т. ч. изхвърлянето им в контейнерите за събиране на битови отпадъци или разделно събиране на отпадъци от опаковки.

Чл. 9. Преди започване на СМР и/или премахване на строеж възложителят е отговорен за изготвянето на план за управление на строителните отпадъци (ПУСО) по чл. 11, ал. 1 ЗУО.

Чл. 26. За изчисляването на националната цел, определена в чл. 32, ал. 1 ЗУО, изпълнителният директор на ИАОС прилага метода на изчисляване по приложение № 9.

Чл. 27. Лицата, извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или събиране и съхраняване и/или третиране на строителни отпадъци, както и лицата, чиято дейност е свързана с подготовка преди оползотворяване или обезвреждане на СО, както и с производство на рециклирани строителни материали, водят отчетност съгласно изискванията на наредбата по чл. 48, ал. 1 ЗУО.

Чл. 28. (1) Кметът на общината изпраща по служебен път информацията до директора на РИОСВ, на чиято територия ще се извършват СМР или премахване на строежи, за издадените през предходния месец разрешения за строеж или заповеди за премахване.

(2) Информацията по ал. 1 се изпраща по електронен път в срок до 10 число на текущия месец

(3) Информацията по ал. 1 включва:

Постигането на Цел 2: ще се осъществи чрез:

Подпрограмата е изпълнима и чрез изпълнението целите на другите разгледани подпрограми .

Към масово разпространените отпадъци/МРО/ се отнасят:

Отпадъци от опаковки

Излезли от употреба моторни превозни средства

Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване

Негодни за употреба батерии и акумулатори

Отработени масла и отпадъчни нефтопродукти

Излезли от употреба гуми

Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки (PPWD) цели да хармонизира националното законодателство в областта на опаковките, с двойната цел за предотвратяване/намаляване на въздействието върху околната среда на опаковките и отпадъците от опаковки, както и осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, за да се избегнат пречките пред търговията и нарушаването на конкуренцията.

Съществените изисквания, залегнали в разпоредбите на Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки, предоставят критерии за пускането на пазара на опаковки, във връзка с ограничаването до минимум на теглото и обема, свеждането до минимум на опасните вещества, и повторната употреба на опаковките и възстановяване.

Съществените изисквания определят резултатите, които трябва да бъдат постигнати, или опасностите, които трябва да бъдат преодолени, но не уточняват, нито предвиждат техническите решения за това. Тази гъвкавост позволява на производителите да избират начините, по които да отговорят на изискванията.

Държавите - членки не трябва да възпрепятстват пускането опаковки на пазара, които са в съответствие с Директивата.

Съществените изисквания са определени в Член 9 и Приложение II от Директива 94/62 и могат да бъдат обобщени,както следва:

-теглото и обемът на опаковката трябва да бъдат сведени до необходимия минимум за обезпечаване на безопасността, хигиената и приемливостта за страна на потребителите на опакования продукт;

-опасните вещества и материали в състава на опаковките трябва да бъдат сведени до минимум по отношение на емисиите им от изгаряне или депониране (член 11 определя конкретните граници за тежки метали).

Отчита се, че с течение на годините се наблюдава обща тенденция към подобрение на рециклирането на опаковки и намаляване индивидуалното тегло на опаковките.

През 2012 г. в Закона за управление на отпадъците се включи общоевропейската цел за рециклиране на битовите отпадъци, приета в законодателство на ЕС през 2008 г. По-конкретно за общините в България се постави изискването да достигнат поетапно до 2020 г. рециклиране на битовите отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаса и стъкло (в които потоци отпадъци се включват и отпадъците от опаковки от същите материали) в следните количества:

-до 1 януари 2016 г. – най-малко 25 на сто от общото им тегло

-до 1 януари 2018 г. – най-малко 40 на сто от общото им тегло

-до 1 януари 2020 г. – най-малко 50 на сто от общото им тегло.

Съобразно нормативната уредба община Сунгурларе може да постигне целта заедно с други общини, в зависимост от решението на Общото събрание на РСУО-Бургас и наличната инфраструктура за третиране на отпадъците в общината и региона на Бургас.

Системите за разделно събиране и рециклиране на отпадъците от опаковки от хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло, НУБА и ИУЕЕО, които се осъществяват и финансират основно от организациите по оползотворяване чрез схемите за „разширена отговорност на производителя”, се отчитат и допринасят в голяма степен за постигане от общините на целите за рециклиране на отпадъците.

През плановия период на НПУО до 2020г.не се предвижда промяна в посочените параметри.

На национално ниво важна предпоставка за постигане на целите са и част от действията, предприети през последните години в това направление, а именно:

- ясно определената отговорност на общините за управление на битовите отпадъци, включително поставените цели за рециклиране;

- определянето на задължителни количествени цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло;

- въведеното законово изискване към административните, стопанските, образователните, търговските и други подобни обект, които генерират битови отпадъци, да събират разделно отпадъците от хартия и картон, пластмаса, стъкло и метал и да сключват договори за предаването им на оторизирани за такава дейност фирми и организации;

- въвеждането на икономически инструменти, стимулиращи общините да подобрят показателите за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци, като тези от тях, които изпълнят посочените цели за рециклиране на битовите отпадъци се освобождават от 50% от дължимите отчисления за депониране;

- друг икономически стимул по отношение на осигуряване от общините на площадки за предаване на разделно събрани отпадъци от гражданите и фирми е освобождаването на общините от допълнително заплащане с 15% завишение на дължимите отчисления за депониране, за общини, които не изпълнят задължението си за осигуряване на посочената инфраструктура;

- нормативно осигурената възможност общините да използват натрупаните суми от заплатените от тях отчисления за депониране за финансиране на инвестиционни разходи за рециклиране и друго оползотворяване на битовите отпадъци;

- около десет инсталации за отделяне на полезните компоненти от битовите отпадъци вече функционират като резултат от изграждането им посредством публично-частно партньорство между организациите по оползотворяване за отпадъци от опаковки, както и финансово подпомагане чрез ПУДООС, на някои от тях. Финансирането на тези дейности ще бъде в рамките на бюджета на ПУДООС за съответната година, тъй като предприятието е включено в консолидираната фискална програма на страната;

- разработени, одобрени за финансиране по ОПОС 2007-2013 г. и в изпълнение са инвестиционни проекти за изграждане на съоръжения за оползотворяване на общински биоотпадъци в още 13 РСУО и за 2 РСУО, финансирани чрез ПУДООС, които ще се въведат в експлоатация през 2014 г. и най-късно през 2015 г.

- над 6 млн. жители на страната са обхванати от системите за разделно събиране на отпадъците от опаковки от хартия и метал, пластмаса и стъкло. Това е важна предпоставка за изпълнение не само на националните цели за рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки, но е принос за изпълнение на общинските и националните цели по настоящата програма за рециклиране на поне 50% от битовите отпадъци до 2020 г.

- осъществиха се обучителни програми за общините за запознаването им с нормативната уредба относно изискванията за рециклиране на битовите отпадъци и представяне на добри общински практики и препоръки в тази област.

В Програмата за достигане на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло са предвидени мерки, които условно могат да бъда класифицирани като инвестиционни мерки и неинвестиционни мерки.

Инвестиционните мерки в програмата не обхващат проекти, които са одобрени по ОПОС 2007-2013 г., както и от други източници на финансиране независимо от етапа на тяхното изпълнение. Тези инвестиции са били взети предвид при определяне нуждата от изграждане на допълнителни мощности и не се налага тяхното изрично включване и финансиране в Плана за управление на отпадъците 2014 – 2020 г.

В Програмата за достигане на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло са включени необходимите нови инвестиции, свързани на първо място с изграждане на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци с цел оползотворяване на битовите отпадъци и предотвратяване на емисиите на парникови газове. Индикативният брой, капацитетът и стойността на предвидените за изграждане инсталации за предварително третиране на битови отпадъци с цел оползотворяване на битовите отпадъци и предотвратяване на емисиите на парникови газове са определени на база на изготвените финансови анализи и свързаните с тях сценарии за развитие на дейностите по управление на отпадъците. Общо в програмата се предвижда изграждането на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци с цел оползотворяване на битовите отпадъци и предотвратяване на емисиите на парникови газове с общ капацитет от 530 хил.т. и на обща стойност – 241,21 млн.лв.

Списък с индикативните райони, в които биха се изградили инсталации за предварително третиране на битови отпадъци с цел оползотворяване на битовите отпадъци и предотвратяване на емисиите на парникови газове е представен в приложение към НПУО. Конкретните райони ще бъдат определени след извършването на детайлни пред инвестиционни проучвания, процедури по ОВОС и оценка на съответствието с целите на местата по НАТУРА 2000.

Очаква се необходимите средства да се осигурят от бизнеса, вкл. от организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Общините също могат да финансират такива проекти, включително чрез публично - частно партньорство между общини и бизнес. За целта те могат да използват и общинските средства, натрупани от отчисленията за депониране, както и да осигуряват общински терени и др.

Друга инвестиционна мярка в настоящата програма е изграждането на общински площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата други генератори на битови отпадъци. Броят на площадките и тяхната конкретна локация следва да се определят индивидуално при изготвянето на проучвания или при разработването на общинските планове за управление на отпадъците.По предварителни изчисления за изграждането на необходимия брой площадки за населените места в страната над 10 хил.жители ще е необходима сума в рамките на 53,5 млн.лв. Тази мярка ще подпомага разделното събиране, рециклиране и безопасно третиране на битовите отпадъци от домакинствата, като например едрогабаритни, опасни, както и други видове битови отпадъци.Необходимите средства ще се осигурят от общините, като те могат да използват натрупаните суми от заплатените от тях отчисленията за депониране.

„Неинвестиционни” мерки за постигане на набелязаните цели включени в пази подпрограма са:

- нормативни мерки - свързани с определяне в общинските наредби за управление на отпадъците на изискванията към площадките за безвъзмездно предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло;

- мерки за информираност и публичност – фокусирани към публикуването от общините на информация за местоположението и условията за приемането и предаването на разделно събраните битови отпадъци;

- мерки свързани с тематични инспекции от страна РИОСВ за изпълнение а изисквания, свързани с разделното събиране и предаване на рециклируеми битови отпадъци.

В самата програма не са включени значителна част от „неинвестиционните“ мерки, които имат пряка връзка с постигане на набелязаните цели на програмата, но са описани в други програми в рамките на НПУО 2014-2020 г. тъй като имат хоризонтален характер и допринасят за постигането на няколко цели и подцели на плана. Пряко отношение към постигане на набелязаната цел на настоящата програмата са мерките от другите програми на плана, свързани с:

-осъществяване на информационните кампании за насърчаване на населението да събира разделно отпадъците и за активно предоставяне на информация за битовите отпадъци;

-продължаване прилагането на икономически инструменти, които чрез стимули и санкции да доведат до постигане на набелязаните цели /отчисленията за депониране, редукция на ТБО за участващите в системите за разделно събиране/;

-разработването на общински наредби със специални разпоредби и изисквания за разделно събиране и оползотворяване на рециклируемите отпадъци, в частност към разделното събиране и предаване на отпадъците от стопански, търговски, административни, образователни и други подобни обекти; правилата за функциониране и ползване от граждани и фирми на общинските площадки за предаване на разделно събраните отпадъци;

-разработване на общински/регионални програми за управление на отпадъците, в които да се идентифицират специфичните мерки на местно ниво за достигане на целите за рециклиране на битовите отпадъци;

-периодично извършване от общините на проучвания за морфологичния състав на битовите отпадъци;

-актуализация на методиката за определяне на морфологичния състав на отпадъците, с цел определяне на отпадъците попадащи в обхвата на задълженията на общините и организациите по оползотворяване на МРО и приемането на механизъм за изчисляване изпълнението на целите за рециклиране на битови отпадъци от общините;

-определяне на такса битови отпадъци в зависимост от количествата образувани отпадъци и при отчитане на изискванията за поносимост на разходите заплащани от домакинствата;

-обучение и подобряване административния капацитета за проверки по управление на отпадъците на общинско, регионално и на национално ниво;

-мерките за разработване и внедряване в общините на електронни информационни системи за отчитане изпълнението на целите за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци;

-преразглеждане на критериите за обхванато население в системите за разделно събиране на отпадъци от хартия, пластмаси, стъкло и метали, при отчитане на особеностите на отделните общини: географско положение, количества на отпадъците от опаковки, икономическо развитие, отдалеченост от съоръжения за третиране, релеф и др.;

-въвеждане на единен модел за изпълнение на целите за рециклиране на битовите отпадъци чрез разделно събиране при източника на био-отпадъците за компостиране и разделно събиране и сортиране на разделно събрани рециклируеми отпадъци ( хартия, пластмаса, стъкло и метали) в това число от опаковки и други източници, с което да бъде даден приоритет на разделното събиране при източника;

-ясно дефиниране на задълженията на общините и организациите за оползотворяване на МРО по отношение на системите за разделно събиране на отпадъци от хартия, пластмаси, стъкло и метали и изпълнението на цели за рециклиране на битови отпадъци. В изпълнение на мярката, МОСВ ще инициира подписването на споразумение между общините в Р България, представлявани от НСОРБ и организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки относно прилагането на национална система за разделно събиране и рециклиране на рециклируеми отпадъци, в т.ч. отпадъци от опаковки и механизъм за контрол на неговото изпълнение.

-изпълнението на тези задължения, следва да осигури изграждане на обща система за разделно събиране и сортиране на рециклируеми отпадъци от опаковки и други източници чрез споделяне на разходите между общините и ООп при ясно дефиниране на техните оперативни и финансовите отговорности на база реалното количество на тези отпадъци във всяка една община и регион;

-въвеждане на критерии за ефективност на сортиране, които да гарантират от една страна изпълнение на целите за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки и другите рециклируеми отпадъци в състава на битовите отпадъци, а от друга страна критерии за оценка на предварително третиране преди депониране с ограничаване на рециклируемите и био-разградимите отпадъци в остатъчната фракция за депониране, в съответствие с критериите за приемане на отпадъци на депа;

-общинските програми за управление на отпадъци, следва да бъдат основани на разработване на сценарии за прилагане на разделно събиране при източника на всички основни потоци отпадъци (биоотпадъци, рециклируеми от опаковки и други, опасни отпадъци от бита, едрогабаритни и др.), съчетано с изграждането на съоръжения за третиране на остатъчната фракция в битовия отпадък. Сценариите следва да бъдат сравнени по екологични, социални и финансови показатели и да бъде избран за базов сценарият, който предлага най-оптимално съчетание между разделното събиране при източника и третиране на смесени отпадъци;

-прилагане на мерките, свързани с подобряване на оползотворяването и на рециклирането на битовите отпадъци от опаковки, ИУЕЕО, батерии и акумулатори, тъй като те са едновременно и битови отпадъци;

-мерките за създаване на „зелени” работни места в бизнеса за рециклиране и оползотворяване на отпадъци, както и програмите за обучение и квалификация и преквалификация в тази област;

-мерки за внедряване на разумни, работещи схеми за събиране на отпадъците от източника на образуване, които да не се изчерпват само със събиране в контейнери и транспортиране, а да се търсят възможности при новото строителство или при поддръжката на населените места да се използва пнемотранспорт и/или хидротранспорт за отделните видове отпадъци;

-по-широкото прилагане на „зелените” обществени поръчки, като например изискването за доставка на администрацията на рециклирана офис хартия и др.

Реализацията на мерките от настоящата програма и съотносимите мерки от други програми на НПУО 2014-2020 г. насърчава разделното събиране и подобряване на качеството на събраните рециклируеми отпадъчни материали от хартия и картон, метали, пластмаса и стъкло, гарантира изпълнението на общинските, регионалните и националните цели за рециклиране на тези потоци битови отпадъци.

Изпълнението на програмата ще постигне като резултат и намаляване изземването на суровини от природата и на замърсяването на околната среда от неконтролираното изхвърляне на отпадъци, създаването на нови работни места, както и до увеличаване експлоатационния срок на депата за остатъчните битови отпадъци, които не могат да се оползотворяват.

Именно с реализацията на приложимите за община Сунгурларе мерки описани в Плана за действие ще се постигнат стратегическата цел и оперативната цел на територията на общината.

Установено е, че депата за твърди битови отпадъци са най-големият източник на парниковия газ метан от отчитаните в националната инвентаризация източници. Добив и оползотворяване на газ от депата в България не се практикува и целият газ от депата се емитира в атмосферата или (в редки случаи) се изгаря. С доизграждането на 57-те регионални системи от депа и други съоръжения за битови отпадъци и затваряне на депата, които не отговарят на законовите изисквания, ще се осигури екологосъобразно обезвреждане на всички отпадъци в страната.

Прогнозите на емисиите в сценария с мерки предполагат прилагането на програми за намаляване на количествата биоразградими отпадъци за депониране и улавяне и изгаряне във факел на метана от депата, при което може да осигури улавяне и изгаряне във факел само на около 50% от генерирания газ. Като допълнителна мярка към сценария с мерки се предвижда производството на електроенергия от депа, където метанът е в достатъчни количества и се улавя. При третирането на отпадъчните води в големи пречиствателни станции (над 50 000 е.ж.) е технологично възможно и икономически целесъобразно произвеждането на топлинна и електроенергия от отделяния биогаз при стабилизирането на утайките в метан танкове.

Емисиите парникови газове от депонираните отпадъци представляват около 77% от общото количество емитирани отпадъци от сектора, емисиите от третирането на отпадъчни води - около 22,19% и от изгаряне на отпадъци – 0,79% (Национален доклад за инвентаризация на парниковите газове в България за 2011 г.). Това показва, че съществено намаляване на емисиите от сектор „Отпадъци“ може да се постигне преди всичко с мерки в подсектор „Депониране на отпадъци“ и в по-малка степен в подсектор „Третиране на отпадъчни води“.

Приоритет в политиките за управление на отпадъците в ЕС и в България е предотвратяването на образуването на отпадъци, което ще доведе до намаляване на количеството отпадъци за депониране, а като следствие - и намаляване на емисиите парникови газове. Друга основна линия на политиката по управление на отпадъците в България е свързана с изграждане на инфраструктурата за третиране на отпадъците, финансирана от ОПОС 2007-2013 г. С изпълнението на мерките по ОПОС ще се постигне обхващане на всички битови отпадъци в системи за контролирано третиране, при което всички отпадъци ще се депонират в контролирани депа.

В подсектор „Изгаряне на отпадъци“ се включват единствено емисиите, отделени при процесите на изгаряне без оползотворяване на енергия (емисиите, отделени при изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергия се включват в сектор „Енергия“). Съществено изменение на количеството емисии от този подсектор не се очаква и специални мерки за намаляването им не се предвиждат.

Всички мерки за намаляване на парникови газове, разгледани в Третия национален план за действие по изменение на климата за периода 2013-2020 г., са заложени в НПУДО 2009-2013 г. и в Националния стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010-2020 г.

Секторът за управление на отпадъците в България е свързан с отделяне на значителни емисии парникови газове (ПГ), по-специално на метан (CH₄). Понастоящем е прието, че метанът като парников газ има най-малко 21 пъти по-висок топлозадържащ капацитет, в сравнение с CO₂. Това е основата, върху която се изчислява потенциалното въздействие на CH₄ в националните доклади към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК/UNFCCC).

Управлението на сметищния газ е (1) важен компонент от интегрирания подход за управление на твърдите отпадъци в България, (2) законово изискване и (3) възможност за увеличаване на енергията от възобновяеми източници. Процесът подпомага и националните ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове чрез Национален план за действие в сектор „Битови отпадъци” във връзка с Глобалната инициатива за метана.

От друга страна Благосъстояние при по-слабо използване на ресурси и по-малко отпадъци е не само възможно, а задължително. Ресурсите на земята са ограничени, а това ограничава и възможностите за развитие на постоянно нарастващото световно население. Отпадъците от една страна се образуват от използването на ресурси или продукти, а от друга - те имат негативни ефекти върху околната среда в резултат от тяхното преработване или обезвреждане.

Особено важно е да се подчертае, че предотвратяването на отпадъци (ПО) има най-висок приоритет в йерархията на управление на отпадъците/подробно разгледано по-нагоре/. Най-големите натоварвания на околната среда възникват при производството на един продукт и именно поради това тези натоварвания се намаляват чрез мерки за ПО. Освен това, по този начин се намаляват и вредните влияния вследствие на изгаряне, транспортиране и складиране. В крайна сметка предотвратяване на образуването на отпадъци означава да не възникват отпадъци, да не се произвеждат продукти, които после да трябва да бъдат рециклирани или обезвреждани. Различните възможности за третиране на отпадъците винаги са свързани с трудности и натоварвания за околната среда. Отпадъкът не изчезва просто така, а чрез депонирането и изгарянето, дори чрез рециклирането, само се променя като вещество. Например при изгарянето, дори и чрез най-съвременните технологии, възникват емисии и/или остатъчни вещества, които трябва да се складират. Всяко депониране е намеса в природата, като при това не могат на 100% да се изключат вредни въздействия околната среда. В най-добрия случай отпадъците се оползотворяват, но дори и в този случай възникват натоварвания поради употребата на енергия и вода. Поради това най-адекватното противодействие на проблемите с отпадъците са действията преди образуването на отпадъци, а именно предотвратяването на образуването на отпадъци.

Участници в дейностите по предотвратяване на образуването на отпадъци са:

Държава

Държавата трябва да създаде ефективни предпоставки и регулации за подпомагане на участниците в дейностите по предотвратяване образуването на отпадъци, за да изпълни задължението си съгласно РДО и ЗУО. За целта държавата може да предвиди в съответните нормативни актове, например, различни данъци и/или такси, които стимулират производства или потребление с по-малко отпадъци. Държавата може също така да регламентира чрез нормативен акт дори забрани за дадени продукти, ако това не противоречи на европейските норми, както и определянето на задължения, като например задължително обратно изкупуване, ограничения в разпространението, регламентиране на транспортирането, складирането и третирането на отпадъците и др. Освен това по силата на чл. 49 и чл. 50 от ЗУО държавата е длъжна да прилага мерки за планиране .

Общините са отговорни за събирането на отпадъците на тяхната територия, като извършват тази дейност самостоятелно или чрез регионални сдружения. По силата на чл. 52 от ЗУО те са длъжни да изготвят програма за управление на отпадъците, чиято структура, цели и предвиждания отговарят на НПУО, включително на ППО, която по силата на ЗУО е неразделна част от НПУО. В общинските програми и наредби за управление на отпадъците могат да се включат и съвсем конкретни мерки за ПО, като например ограничаване на ползването на прибори за еднократна употреба при обществени мероприятия.

За предотвратяване на образуването на отпадъци икономическите субекти, подпомагани от научните среди, могат да разработят продукти и производствени процеси, които са екологосъобразни и бедни на отпадъци и да оптимизират съществуващи процеси и продукти. Предлаганите на пазара продукти трябва да бъдат с по-дълъг живот, да са лесни за поправяне и да са произведени и търгувани без излишни опаковки. Тоест икономическите субекти, подпомагани от научни организации, могат да предприемат мерки, с които се отказват от производството на не екологосъобразни продукти. Засега този отказ е по-скоро доброволен и продиктуван от маркетингови или други съображения, но той може да стане и задължителен при разработване и влизане в сила на съответни закони, наредби и стандарти. Неправителствени организации, които подкрепят идеите за общество, стремящо се към нулеви отпадъци, могат да създадат платформи и доброволни мрежи за всички субекти, които имат желание да допринесат за реализация на тези политики.

Въпреки, че основните количества отпадъци не се генерират от домакинствата, респективно от крайните купувачи, мерките за предотвратяване на отпадъци са насочени в най-голямата си част към тях. Всеки потребител може да ограничи купуването на стоки, които водят до образуване на много отпадъци и по този начин да принуди производителите да спрат или поне да намалят производството на такива стоки. На сегашния етап това означава потребителят да има такова съзнание, че дори да е готов да понесе ограничения в своите „удобства”, респективно да вложи повече усилия и време. Поради това реално и действащо предотвратяване на отпадъци сред потребителите може да се очаква, когато на пазара се предлагат достатъчно стоки и услуги, които са ефективни от екологична гледна точка.

Подпрограмата на общината за управление на отпадъците по силата на чл. 52 от ЗУО е със структура, цели и предвиждания отговарящи на НПУО 2014-2020г., включително на Подпрограмата за предотвратяване на отпадъците, която по силата на ЗУО е неразделна част от НПУО и е разработена на база:

Стратегическа цел :

„Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването на отпадъци”.

„Нормата на натрупване на битови отпадъци нараства със значително по-бавни темпове от нарастването на минималната работна заплата”.

Тази цел е в синхрон с основната цел на европейската и националната политика в областта на околната среда „Прекъсване на връзката между икономическия растеж и нарастващото използване на ресурсите, което води до негативно влияние върху човека и природата“.

Индикатори за постигане на целта:

Специфичен количествен текущ показател за наблюдение на напредъка е стойността на нормата на натрупване в общината и на минимална работна заплата за съответната година от програмния период на програмата до 2020г.

Целевият индикатор е през 2020 г. ръстът на нормата на натрупване на битовите отпадъци е по-нисък от ръста на минималната работна заплата спрямо 2014 г.

За постигане на стратегическата и оперативната цел на Програмата общината ще постигне с общия принос на всички жители живеещи на територията й.

Процесът по прекратяване на експлоатацията на депото е в пряка зависимост с изграждането на Регионалната система за управление на отпадъците-Бургас, която е финансирана основно от оперативна програма "Околна среда2007-2013”.

Община Сунгурларе няма изготвен работен проект за обект:"Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци в поземлени имоти 197003 и 197004,с. Балабанчево.”

Утайките представляват органичен продукт, който се получава в резултат на пречистването на отпадъчни води след утаяването на остатъчните вещества.Те се генерират при отделянето на тези остатъчни продукти по време на различните етапи в процеса на пречистване на отпадъчниите води.Утайките съдържат ценни за земеделието съставки (сред които органични вещества, азот, фосфор, калий, и, в по-малка степен, калций, сяра и

Таблицата показва, че съществуват достатъчно възможности за обезвреждане и оползотворяване на генерираните утайки от ПСОВ и обезвреждане чрез депониране не трябва да се разглежда като възможност, въпреки, че голяма част от новоизграждащите се регионални системи за управление на отпадъците предвиждат в баланса на техните депа да постъпват утайки от ПСОВ през първоначалния етап на експлоатация на депата.

Съгласно изискванията на Директива на EC 91/271 EEC e забранено изхвърлянето на утайка от всяка бъдеща ПСОВ на територията на общинатав повърхностни води. Утайката следва да се оползотворява, ако е възможно, или обезврежда.

Програмите които се разработват са в съответствие със следните национални и регионални планове и програми:

“Национална стратегическа референтна рамка 2007-2013”

Приоритет № 1 и Приоритет № 4 поставят подобряването на основната инфраструктура и подпомагането на балансирано териториално развитие като стратегическа цел.

“Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители”

Инвестиционната програма определя необходимите пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 10 000 еквивалент жители (екв. ж.). Планирано е изграждането на нови станции, както и реконструкция и модернизация на съществуващите ПСОВ.

“Национална стратегия за околна среда 2009–2018”

Цели подобряването на качеството на живот на населението посредством осигуряване на здравословна и благоприятна среда и запазване на естествените източници, чрез постоянно управление на околната среда. Стратегическа цел № 2 е предоставяне на достатъчно вода с добро качество.

“Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор 2004–2015”

Очертава основните проблеми на водния сектор свързани с физическа амортизация на голяма чат от съществуващите водопроводни и канализационни системи, ниска оперативна ефективност и високи загуби на вода; непълно изграждане на Канализационни мрежи и ПСОВ.

Всеки проект на Програмата за управление на утайките ще допринесе особено за постигането на следните цели на Националната стратегия:

Цел № 1 – Подсигуряване на населението с достатъчно количество вода с гарантирано качество за ежедневни нужди, свързване на цялото население към централна водоснабдителна мрежа, намаляване на водните загуби във водоснабдителните системи;

Цел № 2 – опазване и подобряване статуса на повърхностните и подпочвените води: увеличаване броя на населените места с над 2000 е.ж, които имат канализационна система и пречистват отпадъчните си води;

Програма обхваща дейностите, свързани с управление на утайките

Всяка общинска администрация се нуждае от модерно техническо оборудване за извършване на плануван контрол на терен или по сигнал за замърсяване с отпадъци.

От друга страна прилагането на меки мерки осигуряват на общинската администрация необходимите условия за непрекъснато усъвършенстване и повишаване на капацитета на общинските служители.

На национално ниво извършеният анализ и оценка на законодателство и административния капацитет на институциите в сектор „Управление на отпадъците” констатира, че националното законодателство ясно разграничава отговорностите и задълженията на институциите на централно и местно ниво по управление на отпадъците-в ЗУО, ЗООС, ЗУТ, Наредбите на общините за управление на отпадъците на общинско ниво.

Общините са обезпечени с унифицирани методични подход за определяне размера на таксата за битови отпадъци в съответствие промените в ЗМДТ.

Задължения за опазване на компонентите на околната среда с нерегламентирано замърсяване с отпадъци, както и прилагане на превантивни мерки при процедурите по ЗООС имат органите на МОСВ, МЗ, РИОСВ, РЗИ. Задължения имат и служители на ИА „Автомобилна администрация”, ИА „Морска администрация”, Агенция „Митници”, МВР, КПЗ, ДАМТН във връзка с контролните функции, които те изпълняват съгласно ЗУО.

От друга страна на местно ниво всяка община е заинтересована да осигурява необходимите условия, за непрекъснато обучение на специалистите, обмяна на опит, участие в семинари и конференции.

Все още средствата , които се осигуряват чрез общинските бюджети не са достатъчни за обучения , обмяна на опит, лични предпазни средства и др. за по-голям брой специалисти от общинската администрация, което забавя развитието на административния капацитет за управление на отпадъците.

Както е отразено в НПУО 2014-2020г. Програмата за подобряване информираността и участието на населението и бизнеса относно дейностите по управление на отпадъците има изключително значение за общото подобряване на управлението на отпадъците и на практика подпомага, всички останали Програми от НПУО 2014– 2020 г. чрез повдигане на съзнанието и използването на субективния фактор за подобряване резултатите от дейностите по управление на отпадъците.

Същевременно редица мерки, включени в други програми от НПУО 2014-2020 г. също допринасят за постигането на целта за превръщане на обществеността в ключов фактор при прилагане йерархията на управление на отпадъците. Мерки като публикуването на интернет страниците на общините на информация за местоположението, вида и условията за предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата и юридическите лица, провеждането на обучителни програми за бизнеса за предотвратяване на отпадъците и ефективното им използване като ресурс, създаване на интернет платформи за обмен на добри бизнес практики и др. са мерки, които спокойно биха могли да се включат в Програмата за "Подобряване информираността и участието на населението и бизнеса относно дейностите по управление на отпадъците", но с цел консистентност на отделните дейности и по тясната им обвръзка с постигане на зададените цели същите са включени в съответните програми от НПУО 2014 –2020 г.
VІІ.Координация с други общински и регионални планове и програми
На първо място, Общинската програма за управление на отпадъците 2015-2020 г. на община Сунгурларе е разработена във връзка с изпълнение изискванията на националното законодателство:

- Националния план за управление на отпадъците 2014–2020 г.

- Националната програма за предотвратяване на отпадъците

-Националния стратегически план за поетапно намаляване на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране до 2020 г.,

-Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителството и разрушаване на територията на Република България за периода 2011-2020 г,

-Националния план за управление на утайките от ПСОВ до 2020 г.

-Третия национален план за изменение на климата 2013-2020 г.( емисии на парникови газове от Сектор „Отпадъци”.).

На общинско ниво:

Програмата за управление на отпадъците 2015-2020г. е в координация с: Общински план за развитие на община Сунгурларе за периода 2014–2020г. -документа за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано развитие на територията на общината, който се разработва в съответствие с предвижданията на Областната стратегия за развитие на област Бургас за периода 2014–2020 г.

Общинският план за развитие определя средносрочните цели и приоритети за развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциала на общината, от една страна и стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие, съдържащи се в съответната областна стратегия за развитие за периода до 2020 г., от друга страна.

Използваният подход, методите и принципите при разработването на Общинския план за развитие (ОПР) гарантират, че стратегическият документ е в съответствие с нормативните изисквания в областта на регионалното развитие, както и с определените национални и регионални цели и приоритети на развитието в България.

Специфичният момент тук се явява обстоятелството, че общината като цяло не осъществява изцяло самостоятелна политика в тази област, а споделя обща такава, под формата на регионална система за управление на отпадъците в регион Бургас. Договорът за финансиране по ОП "Околна среда" бе подписан през август 2011 г. Партньори по проекта, освен община Сунгурларе са общините Бургас, Айтос, Камено, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец, и Сдружение за управление на отпадъците - регион Бургас.

В съответствие с това и отчитайки фактът, че става въпрос за политика с над общинско значение, са разработени общи правила за наблюдение контрол и последваща оценка на политиката в областта на управлението на отпадъците.

Наредбата е във връзка с чл.22, на Закона аз управление на отпадъците.

На местно ниво в община Сунгурларе също не е изградена такава интегрирана система, която да служи за наблюдение, контрол и да подпомага изготвянето на отчети по изпълнение на ОПУО.

Както и достатъчно рано да се осигурява възможност за своевременно коригиране.

За целта община Сунгурларе има капацитета, възможностите и осигурява:

-Месечна отчетност: Ежемесечно отговорните лица от общинска администрация съставят протоколи и подписват отчетните документи на фирмата - контрагент за извършените дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на депото за отпадъци, съгласно договорните задължения.

-Годишна отчетност: До 31 март на следващата година Общинският съвет приема “Отчет за изпълнение на Общинската програма за управление на отпадъците” като неразделна част от “Отчет за изпълнение на общинската програма за опазване на околната среда”.

Кметът на общината ежегодно внася в Общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за управление на отпадъците, а при необходимост -и предложения за нейното допълване и актуализиране. Екземпляр от отчета заедно с решението на Общинския съвет се изпраща в РИОСВ –Бургас.

Програмата за управление на отпадъците(ПУО) 2015-2020г. на община Сунгурларе ще се приеме от Общинския съвет, който контролира изпълнението и утвърждава актуализацията й.

В процеса на наблюдение изпълнението на ПУО, Общинският съвет осигурява участието на заинтересуваните органи, организации, физически и юридически лица при спазване на принципа за партньорство, публичност и прозрачност при изпълнението на общинската политика за опазване на околната среда.

За постигане целите на наблюдението следва да се разработи система за наблюдение, включваща:

·източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информация;

·индикаторите за наблюдение;

·органите за наблюдение, организацията и методите на тяхната работа;

·начина на докладване и осигуряване на информация и публичност.

Наблюдението на изпълнението на ОбПУО се извършва въз основа на данни на РИОСВ, РЗИ, Националния статистически институт, на административната статистика на Агенцията по заетостта, на Басейнова дирекция, ВиК, както и на данни от други надеждни регионални и местни източници на информация- ИА „Автомобилна администрация”, ИА „Морска администрация”, Агенция „Митници”, МВР, КПЗ, ДАМТН във връзка с контролните функции, които те изпълняват съгласно ЗУО.

Програмата е динамичен и отворен документ. Тя може периодично да бъде допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателство и други фактори със стратегическо значение.

•Анализ и оценка на действащото законодателство и програмни документи

•Анализ на отпадъците

•Анализ на инфраструктурата за управление на отпадъците

•Анализ на институционалния капацитет в сферата на управление на отпадъците, с акцент върху контролните функции

•Анализ и информация за замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъците и осъществени мерки за тяхното възстановяване

•Анализ на организационните схеми за управление на отпадъците, планиране, финансиране и определяне на цени и такси за услугите

•Анализ на информирането на обществеността по въпросите на управление на отпадъците

•Анализ на информационното обезпечаване за отпадъците и дейностите с отпадъци.

Използван е и раздел „Анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата и източниците на отпадъците, образувани на територията на страната, както и за отпадъците, които е вероятно да бъдат обект на трансграничен превоз от или до националната територия”(Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.”

При анализа е взето предвид действащото законодателство на ЕС и това на национално ниво; разработените общински програми, общински наредби, икономически механизми и политики, свързани с изпълнение на общинските планове и програми за периода 2014-2020г.

Състоянието и управлението на отпадъците в община Сунгурларе зависи от отговорностите основно на:

Отговорността на Общината (Кмета и общинските съвети) е свързана със задължението да осигурява събирането на отпадъците на своята територия, като извършва тази дейност самостоятелно или чрез регионални сдружения. По силата на чл. 52 от ЗУО тя е длъжни да изготвя Програма за управление на отпадъците, чиято структура, цели и предвиждания отговарят на Националния план за управление на отпадъците 2015-2020г.

Общината(общинския съвет) чрез годишните бюджети на база залегналите мерки в Плана за управление на отпадъците към Програмата за управление на отпадъците планира, осигурява финансиране, определя цени и такси за услугите, свързани със стимулиране намаляването на образуване на отпадъци, респективно тяхното оползотворяване.
Държавата

Държавата от своя страна има за задача да създаде ефективни предпоставки за подпомагане на участниците в дейностите по предотвратяване образуването на отпадъци, за да изпълни задължението си съгласно РДО и ЗУО. За целта държавата предвижда в съответните нормативни актове различни данъци и/или такси, които стимулират производства с по-малко отпадъци.

Държавата може също така да регламентира чрез нормативен акт дори забрани за дадени продукти, ако това не противоречи на европейските норми, както и определянето на задължения, като например задължително обратно изкупуване, ограничения в разпространението, регламентиране на транспортирането, складирането и третирането на отпадъците (глава 3 на ЗУО) и др.

Освен това, по силата на чл. 49 и чл. 50 от ЗУО държавата е длъжна да изготвя и план за управление на отпадъците, както и програма за предотвратяване на образуването на отпадъци.

Въвеждането на разрешителни и регистрационни режими също е задължение на държавата, което е регламентирано в ЗУО.
Икономически и научни субекти, неправителствени организации

Целта им е да се планират продукти и производствени процеси, които са екологосъобразни и бедни на отпадъци .

Активно в процеса да вземат участие неправителствените организации на територията на общината и региона.
Домакинствата

Въпреки че основните количества отпадъци не се генерират от домакинствата, респективно купувачите, мерките за предотвратяване на отпадъци са насочени в най-голямата си част към тях. Всеки потребител може да ограничи купуването на стоки, които водят до образуване на много отпадъци и по този начин да принуди производителите да спрат или поне да намалят производството на такива стоки. На сегашния етап това означава потребителят да има такова съзнание, че да е готов да понесе ограничения в своите удобства, респективно да вложи повече усилия и време. Поради това реално и действащо предотвратяване на отпадъци сред потребителите може да се очаква, когато на пазара се предлагат достатъчно стоки и услуги, които са ефективни от екологична гледна точка.

(2) С този закон се определят изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид оползотворяване на образуваните отпадъци.

(3) Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните

актове относно:

1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;

2. шума и миризмите,

3. опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.

Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:

1. битови отпадъци;

2. производствени отпадъци;

3. строителни отпадъци;

4. опасни отпадъци.

Със закона се поставят следните цели:

чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни

отпадъци от други източници, се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло;

2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло;

3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло.

§ 16. Целите по чл. 32, ал. 1 за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали,включително при насипни дейности чрез заместване на други материали с отпадъци, на неопасни строителни отпадъци, с изключение на почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние,

несъдържащи опасни вещества, се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците;

2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците;

3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъци.
Въвежда изисквания най-късно до края на 2020 г. общините да ограничат
количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в България през 1995 г.
Кметовете на общини да организират системи за разделно събиране на битовите отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло и да осигурят условия за разделно събиране на отпадъци от опаковки за всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители и за курортните населени места.
Кметовете на общини да осигурят до средата на 2014 г. площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители и при необходимост в други населени места
Ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места с над 5000 жители и в курортните населени места са задължени от началото на 2013 г. да събират разделно отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали в съответствие с наредбите на общините по чл.22 от ЗУО. Наредбите следва да се приемат от общинските съвети до средата на 2014 г.

Въвежда детайлни правила и изисквания за сдружаване на общините в региона и предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията. В случаите, когато в Националния план за управление на отпадъците са заложени специфични мерки за управление на даден отпадък или поток от отпадъци, Министерският съвет може да ограничи вноса на тези отпадъци.