Закон за местните данъци и такси Закон за местното самоуправление и местната администрация

Достиженията на европейската правна система са транспонирани в българското законодателство и нормативната база.

На национално ниво са разработени плановe и стратегии, които се фокусират върху бъдещи действия с цел решаване на съществуващите проблеми в различни сектори на управление на отпадъците.

Изграден е значителен административен капацитет на различните нива на управление на отпадъците – национален, регионален и местен.

Установена е практика за налагане на законодателството, чрез ефективен контрол в сектора.

Изградени са предпоставки, които позволяват участието на обществеността при вземане на решения, свързани с управление на отпадъците – процедури по ОВОС, публични обсъждания на нормативни промени и програми, предоставяне на информация чрез различни медии и интернет.

България е една от страните с много ниско ниво на генерирани отпадъци на 1 жител в ЕС.

Достигнато е високо ниво на рециклиране и оползотворяване на МРО.

Въведен регионален принцип за управление на битовите отпадъци в страната.
2. Проблеми и слаби страни

На национално ниво:

Налице е изоставане от сроковете по изпълнение на ангажиментите на страната, свързани със закриване на общинските депа, неотговарящи на изискванията.

Не са въведени социални механизми, които да защитават социално слабите слоеве от населението, което ограничава увеличаването на таксите и осигуряване на собствен финансов ресурс за инвестиции в сектора на управление на отпадъците.

Недостатъчно стратегическо управление и координация между институциите с функции при управление на отпадъците.

Недостатъчна активност на гражданите и неправителствените организации в началните фази на планиране и проектиране на съоръжения и дейности по управление на отпадъците и засилена активност в по-късните фази на процеса.

Изградената инфраструктура няма достатъчен капацитет за достигане целите за рециклиране и оползотворяване на прогнозните количества битови отпадъци.

Недостатъчен капацитет за обезвреждане на опасни отпадъци.

Високо ниво на депониране на различните видове отпадъци.

Недостатъчно добро ниво на информационно обезпечаване на процесите, свързани с вземането на информирани управленски решения и изготвяне на стратегически документи.

Липса на целенасочени мерки и стимули, които да допринесат за предотвратяване образуването на отпадъци.

Липса на цялостна политика за провеждане на информационни кампании за информиране на обществеността. изградена мониторингова система, която да отчита удовлетвореността на обществеността и заинтересованите лица от резултатите. свързани с дейности по управление на отпадъците.

Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с ефективното управление на отпадъците.

Промяна на обществените нагласи в полза на екологосъобразното и ефективно управление на отпадъците.

Разрастване на пазара на суровини от рециклируеми отпадъци както в рамките на ЕС, така и в региона.

Създаден капацитет и наличие на нормативна основа за изграждането на единна интегрирана информационна система за управление на отпадъците.

Нови ефективни технологии, позволяващи рециклиране и оползотворяване на отпадъците.

Подобряване на ефективността на системите за управление на масово разпространени отпадъци с цел осигуряване на висококачествено рециклиране и прилагане на принципа за разширена отговорност на производителя.

Осигуряване на прозрачност при определяне на такса битови отпадъци за гражданите и бизнеса и въвеждане на принципа „заплащане според количеството на образуваните отпадъци“.

Слаба покупателна способност на домакинствата и трудност на ниско доходните групи да отделят допълнителни средства за услуги и дейности, свързани с управление на отпадъците.

Необходимите публични инвестиции за управление на отпадъците съобразно нормативните изисквания и достигане на набелязаните цели са значителни.

Значително увеличение на разходите за управление на битови отпадъци и необходимостта за повишаване на такса битови отпадъци за населението.

Налагане на санкции от ЕС за неспазване сроковете по закриване на старите депа не отговарящи на изискванията.

На местно ниво направеният SWOT анализ показва резултатите от състоянието и прогнозите за бъдещото развитие в управлението на отпадъците в Община Сунгурларе

Съществуващите проблеми, за които до момента няма решение са:

-площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни, опасни и други отпадъци;

-рекултивирането на депото за неопасни отпадъци Балабанчево, община Сунгурларе и пренасочване на отпадъците от община Сунгурларе към регионално депо „Братово-запад”, считано от 01.09.2015г.

-неизградено съоръжение за третиране на био отпадъци.
Силни страни

-Община Сунгурларе работи по планови и нормативни документи, разработени и приети на основание изискванията на националното законодателство, свързани с управление на отпадъците на територията си.

-Изпълнява се задължението на Кмета на общината съгласно изискването на ЗУО да разработва и изпълнява програми за управление на отпадъците за територията на общината.

-На този етап община Сунгурларе съвместно с останалите общини от Регионалното сдружение Бургас работи по актуализацията на дейността си в тази насока във връзка с разработката на проекта и изпълнението на Регионална система за управление на отпадъците в рамките на Бургаски регион.

-Сключен е договор № 105, РСО-ОБ-048 от 30.06.2014 г. за организиране на система за РСОО на територията на община Сунгурларе с „Екоколект” АД. Обхванати населени места са: гр. Сунгурларе – 9 точки, с. Манолич – 2 точки, с. Черница – 1 точка, с. Съединение – 3 точки, с. Славянци – 2 точки, с. Подвис – 2 точки, с. Грозден – 2 точки, с. Лозарево – 2 точки и с. Прилеп – 2 точки. Във всяка точка има поставени по два броя жълти контейнери тип „Ракла” с обем 1100 л за събиране на хартиени и картонени, пластмасови и метални опаковки и един брой зелен контейнер тип „Иглу” с обем 1500 л за събиране на стъклени опаковки. До м. октомври 2014 г. подизпълнител на ООп „Екоколект” АД е „Евро Импекс – Бургас” ЕООД, оператор на площадка със сепарираща

инсталация, находяща се в общ. Поморие, гр. Каблешково, Промишлена зона, УПИ ІV-1123, кв. 90. След 20.10.2014 г. „Екоколект” АД е изпратила уведомление за прекратяване на договора за третиране на отпадъци от опаковки, сключен с „Евро Импекс – Бургас” ЕООД, поради невъзможност за изпълнение на поетите задължения по него от страна на „Евро Импекс – Бургас” ЕООД. „Екоколект” АД е подписала анекс към Договор от 20.12.2012 г., сключен между „Екоколект” АД и „Екоинвест Асетс” АД, за извършване на предварително третиране на отпадъците от опаковки, собственост на „Екоколект” АД, събрани от системата за разделно събиране. Местонахождението на площадката, на която ще се извършват дейностите по предварително третиране (сепариране и балиране) на събраните отпадъци от системите за РСОО е в село Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, местност „Чакмак баир”, ПИ № 23005.

-Сключен е договор за сътрудничество № 127 от 09.09.2013 г. с „Ауторек” ЕАД, гр.Бургас за управление на отпадъци от МПС и организиране на събиране, транспортиране и съхраняване на ИУМПС, намиращи се върху общинска собственост на територията на община Сунгурларе за срок от 3 г., който може да бъде продължен за неопределен срок.

-Сключен е договор за сътрудничество № 122 от 02.09.2013 г. с „Трансинс авторециклиращ консорциум” АД, гр. Варна за събиране, съхраняване и предаване за последващо оползотворяване и/или обезвреждане на ИУГ за срок от 3 г. с възможност за продължаване на действието му за същия срок. Сключено е допълнително споразумение № 1 към договор № 122/02.09.2013 г. с „Трансинс авторециклиращ консорциум” АД на 23.09.2013 г., с което се определя място за разделно събиране на ИУГ на територията на гр. Сунгурларе.

Слаби страни

-На територията на общината липсва въведена единна електронна информационна система за количествата и вида на генерираните отпадъци на територията на общината.

-Няма изградена електронна система за наблюдение, контрол и връзка с обществеността и заинтересованите лица за отчитане резултатите, свързани с дейности по управление на отпадъците.

-Недостатъчен е броя на общинската администрация отговаряща по прилагане изискванията и контрол по управление на отпадъците.

-Все още не е рекултивирано старото общинско депо Балабанчево..

- Управлението на строителните отпадъци,генерирани на територията на общината се нуждае от стриктно прилагане на нормативната уредба от страна на възложители и инвеститори в строителния процес.

-Няма изградена ГПСОВ.

- Няма изградена площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни, опасни и други отпадъци;

-Не е започнато рекултивирането на депото.

-Липсва съоръжение за третиране на био отпадъци.

-Община Сунгурларе има капацитета и възможности да използва финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с ефективното управление на отпадъците, в т.ч. биоотпадъците, включително изготвен проект за рекултивация на старото депо за отпадъци.

-Община Сунгурларе има възможност да разработи ефективна схема за съвместна дейност с производителите на пакетирани стоки и продукти за оползотворяване на отпадъци на територията на общината.

-Община Сунгурларе има възможности и традиции за организиране и провеждане на кампании в рамките на национални и местни инициативи, свързани с управлението на отпадъците.

- На територията на Общината отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, се събират разделно.

-Възможностите й по управление на отпадъците на територията си се разширяват и задълбочават чрез съдружието си в Регионалното сдружение –Бургас.

-Заплахите за община Сунгурларе при осъществяване дейността си по управление на отпадъците се проявяват основно във финансовата сфера.

-Налице е изчерпване на ресурса по ОПОС 2007-2013 г. за финансиране на проекти за рекултивация на депото за отпадъци. Очаква се отпускане на нов ресурс.

-Налице са нови схеми за определяне на такса битови отпадъци, произтичащи от национално законодателство, което може да доведе до значително повишаване на такса битови отпадъци за населението.

-Налагане на санкции при неспазване сроковете по закриване на старото депо.

Цели и приоритети

Изготвеният SWOT анализ за дейността по управление на отпадъците в община Сунгурларе e основа за формулирането на целите при управлението на отпадъците в общината и приемане на мерки за действие, кореспондиращи с генералната стратегическа цел на Република България в сферата на управление на отпадъците за Общество и бизнес, които не депонират отпадъци и стратегическите цели описани по нагоре.

Основен приоритет (НПУО 2014-2020 г.) през периода 2014-2020г. на национално, регионално и общинско ниво ще бъде прехода от управление на отпадъците към ефективно използване на отпадъците като ресурс и устойчиво развитие чрез предотвратяване на образуването им.

Изпълнението на целите ще доведе до:

• 
  намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и здравето
  
• 
  използване на по-малко ресурси от природата
  
• 
  финансово подпомагане на общините за инвестиции за битовите отпадъци, а оттам – за социално поносими такси битови отпадъци
  
• 
  създаване на нови работни места
  
• 
  възможност за нови бизнес дейности и подкрепата им от еврофондовете .
  

Планът за управление на отпадъците в община Сунгурларе 2015-2020г. включва разработени осем подпрограми.

Разработени са мерки за изпълнение осигуряващи оперативните цели на всяка от подпрограмите, така и на четирите стратегически цели на Националния план за управление на отпадъците 2014-2020 г.:

-Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването им и насърчаване на повторното им използване

-Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и намаляване и предотвратяване на риска от депонирането им

-Управление на отпадъците, което гарантира чиста и безопасна околна среда

-Превръщане на обществеността в ключов фактор при прилагане йерархията на управление на отпадъците.

Цел 1: Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването им и насърчаване на повторното им използване

1.Подпрограма за предотвратяване на образуването на отпадъци

1.Подпрограма с мерки за предотвратяването образуването

на отпадъци

Под мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци трябва да се разбира всяка мярка, която се предприема преди едно вещество, материал или продукт да се превърне в отпадък и която допринася за това да се намали количеството отпадъци и тяхното вредно въздействие върху човека и природата или съдържанието на вредни вещества в отпадъците.

Според РДО (чл. 3, т. 1), както и според българския ЗУО (§1, т. 17 от ДР), "Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи”.

Особено важно е да се подчертае, че предотвратяването на отпадъци (ПО) има най - висок приоритет в йерархията на управление на отпадъците (НРУО,2014-2020г.).

В законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците като първи приоритетен ред в йерархията на отпадъците е „предотвратяване”.

Предотвратяването на отпадъците е определено в европейското и съответстващото национално законодателство като:

“Мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:

-количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на

продуктите или удължаването на жизнения им цикъл;

-вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда и човешкото здраве; или

-съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите”.

Количествено и качествено предотвратяване

Докато намаляването на количествата образувани отпадъци се нарича количествено предотвратяване на отпадъци, то намаляването на съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите се нарича качествено предотвратяване на отпадъците. Двата аспекта са тясно свързани и не трябва да се разглеждат като независими, а по-скоро като взаимно допълващи се. Неправилно е да се смята, че ако отпадъкът или неговото третиране само по себе си няма вредно въздействие, то този отпадък не трябва да се предотвратява. По време на самото третиране се изразходва енергия, вода, заема се пространство. Само в случай, че даден продукт не бъде произведен, то той не би се превърнал в отпадък, т.е. в случая на 100% количествено предотвратяване няма да има нужда и от качествено предотвратяване. Тъй като обаче това е нереалистично, е ясно, че за всеки продукт трябва да се прилагат и двата аспекта. Когато няма количествено предотвратяване, това не означава, че не трябва да има качествено и обратно.

Предотвратяването е хоризонтална мярка, която обхваща всички фази на потока от материали – добив, производство, разпространение и потребление. Предотвратяването на отпадъка не е само в една от тези фази. Колкото по-рано се реализират мерките по предотвратяване, толкова по-ефективни ще бъдат. В този смисъл мерки, предприети във фазата на дизайна и пред-дизайна, биха имали по-голям положителен ефект.

Предотвратяване по време на дизайна означава да се предприемат мерки още във фазата на вземане на техническите решения при проектиране. Това включва не само еко-дизайн на продуктите, но и стратегическо развитие от гледна точка на икономически показатели, позиция на пазара, планиране на разходи и пр., както и използване на технологии, изискващи по-малко материал, влагане на по-малко опасни субстанции, по-малко опаковки, по-рядко преместване и по-малко складиране.

Какво означава "повторна употреба"

Законодателството дава следното определение за „повторна употреба”: „Всяка дейност, посредством която продуктите или компонентите, които все още не са се превърнали в отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени”. Повторната употреба е един от начините за предотвратяване на отпадъците; тя не е дейност по управление на отпадъка. Например, ако едно лице даде на поправка обувките си, а не ги изхвърли и след поправката ги използва отново, това е доказателство, че материалът не е отпадък.

Какво означава „оползотворяване”

"Оползотворяване" е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.

"Оползотворяване на материали" е всяка дейност по оползотворяване с изключение на оползотворяване на енергия и преработване в материали, които се използват като гориво.

"Оползотворяване на материали от строителни отпадъци" са всички дейности по оползотворяване на строителни отпадъци с изключение на изгаряне с оползотворяване на енергия и преработването в материали, които се използват като гориво. Оползотворяването включва и дейностите по подготовка за повторна употреба, рециклирането или друго материално оползотворяване.

"Организация по оползотворяване" е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци.

Определението на термина „оползотворяване” е една от ключовите концепции на Закона за управление на отпадъците.

„Оползотворяване”, от една страна, и противоположният термин „обезвреждане” заедно съставляват „третиране на отпадъците”. Всяко третиране на отпадъците може да е или дейност по оползотворяване, или дейност по обезвреждане. Нито една дейност не може да се определи едновременно като дейност по оползотворяване и обезвреждане. Накратко казано, операциите по обезвреждане са предимно операции по управление на отпадъците, които целят освобождаване от отпадъците чрез депониране, докато основният резултат на операция по оползотворяване е "отпадъкът да се използва за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло“.

Оползотворяването е разделено на три под-категории: подготовка за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване.

Какво е "подготовка за повторна употреба"

Определението за "подготовка за повторна употреба" е: "проверка, почистване или ремонт, операции по оползотворяване, посредством които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, така че да могат да бъдат повторно използвани без всякаква друга предварителна обработка". Основната разлика между "повторна употреба" и "подготовка за повторна употреба" е, че в първия случай материалът или предметът не е станал отпадък, докато в случаите на "подготовка за повторна употреба" въпросният материал е станал отпадък по смисъла на определението за отпадъци и след това чрез поправка се превръща отново в продукт, който се използва по предназначение. Примери за подготовка за повторна употреба включват ремонт на велосипеди, мебели или електрическо или електронно оборудване, от които притежателите им са се освободили като отпадък и впоследствие са ремонтирани и повторно използване-например пералните машини и друго подобно оборудване втора употреба.

Какво означава „рециклиране”

Определението за „рециклиране" в законодателството по управление на отпадъците е: “Всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности.”

Общата идея при рециклирането е, че един материал бива преработван с цел да се променят неговите физико-химични свойства и това да позволи той да се употребява повторно за същите или за други цели. Главната цел на Рамковата директива за отпадъците е ЕС да стане повече от "рециклиращо общество", което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс.

Конкретните дейности по управление на отпадъка, които се класифицират като рециклиране, включват (но не само):

-Рециклиране на материали – например на пластмасови продукти или

компоненти в пластмасови материали, стопяване на отпадъчно стъкло за

стъклени продукти, употреба на хартиени отпадъци в заводи за хартия и др.

-Производство на компост, отговарящ на критериите за качество на продуктите.

Рециклирането включва физическо, химическо или биологично третиране, което води до материал, който вече не е отпадък. Член 3 (17) на РДО не изисква никакво специално характеризиране на дейността по обработка или преработка, докато същата генерира материал, който се използва като оригиналния или за други цели и така затваря икономическия кръг на материала.

Съгласно РДО изключение от това правило има при преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности, като те се изключват от рециклирането и представляват „друго оползотворяване“ по смисъла на РДО”.

От определението за рециклиране на РДО следва, че единствено преработката на отпадъци в продукти, материали или вещества може да се приеме като рециклиране. Преработката на отпадъци, при която се получава отпадък, който претърпява други последващи стъпки за оползотворяване, не се приема за рециклиране, а за предварително третиране преди оползотворяване. Такава дейност следва да се категоризира като „подготовка преди оползотворяване или обезвреждане” или „предварителна обработка” преди оползотворяване.

Последното включва дейности като разглобяване, сортиране, натрошаване,

намаляване на обема, палетизиране, изсушаване, преопаковане, сепариране,

смесване и други. Тези дейности не подхождат на никое от нивата на йерархия

на отпадъците и поради това може да се разглеждат като "предшестващи"

специфични типове оползотворяване. Например, биологичната преработка на

отпадъци с цел стабилизиране на отпадъците преди насипни операции трябва да се класифицира като предварително третиране преди "друго" оползотворяване, а не като процес на рециклиране.

Какво означава „друго оползотворяване” и „обезвреждане“

Другите форми на оползотворяване не са споменати в частта с определенията, но са очертани в чл. 4 (1) от РДО, където след рециклиране се нареждат други форми на оползотворяване. „Друго оползотворяване” е всяка дейност, която отговаря на определението за „оползотворяване” съгласно РДО, но която не отговаря на специфичните изисквания за подготовка за повторна употреба или за рециклиране.

Примери за друго оползотворяване са:

-Изгарянето или съвместното изгаряне, когато основното използване на

отпадъците е като гориво или друг начин за получаване на енергия. Това е

операция по управление на отпадъците с оползотворяване на енергията,

класифицирана като R1 в приложение II към РДО респективно R1 в приложение 2 към § 1, т. 13 на ЗУО. Това контрастира с изгарянето на отпадъци, без оползотворяване на енергия, класифицирано като операция по обезвреждане D10 в приложение I към РДО, респективно D10 в приложение 1 към § 1, т. 11 на ЗУО. За определяне дали изгарянето в инсинератори, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци трябва да бъде класифицирано като R1 или D10, в съответствие с критериите за енергийна ефективност, трябва да се използва като ориентир Ръководството на Комисията.

Насипни дейности, отговарящи на дефиницията за оползотворяване вж. § 1, т. 10 от ДР на ЗУО.

Съгласно Член 3 (19) от РДО, респ. в § 1, точка 11 от ДР на ЗУО, определението за „обезвреждане” е: “Всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия”.От това определение следва, че всяка дейност по третиране на отпадъци, която не отговаря на критериите на определението за оползотворяване по подразбиране се счита за обезвреждане. Определението „дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия”отразява обратно идеята, че всяка дейност по оползотворяване трябва да отговаря на критерия, че „основен резултат” е „използването на отпадъка за полезна цел” чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на тази цел.

Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1на ЗУО за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, се прилагат, както следва:

Целите по чл. 32, ал. 1 за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали, включително при насипни дейности чрез заместване на други материали с отпадъци, на неопасни строителни отпадъци, с изключение на почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние, несъдържащи опасни вещества, се прилагат, както следва:

В приложение №4 към чл. 50, ал. 3, т. 2 на българския ЗУО, точно както и в Приложение IV към чл. 29 на РДО са изброени 16 примерни мерки за ПО:

2. Насърчаване на изследователската и развойната дейност в областта на достигането на по-чисти и с по-малко отпадъци продукти и технологии, както и разпространяването и използването на резултатите от тази изследователска и развойна дейност.

3. Разработване на ефективни и целесъобразни показатели за натиска върху околната среда, свързан с образуването на отпадъци, чиято цел е да допринесе за предотвратяване образуването на отпадъци на всички равнища от сравнения на продуктите на общностно равнище и действия на местни органи до национални мерки.

Мерки, които могат да засегнат фазата на проектиране и производство и разпространение:

4. Насърчаване на съобразеното с околната среда проектиране

(систематично отчитане на екологичните аспекти при разработването на

продуктите с цел подобряване на "екологичното поведение" на продукта през целия му жизнен цикъл).

5.Предоставяне на информация относно техниките за предотвратяване образуването на отпадъци с цел улесняване прилагането на най-добрите налични техники от промишлеността.

6. Организиране обучение на компетентните органи по отношение на включването на изисквания за предотвратяване на образуването на отпадъци в разрешенията по чл. 35, ал. 1.

7. Включване на мерки за предотвратяване образуването на отпадъци в инсталациите, които не попадат в обхвата на приложение № 4 от ЗООС.

Където е целесъобразно, тези мерки могат да включват оценки или планове за предотвратяване образуването на отпадъци.

9. Използване на доброволни споразумения, експертни групи на потребители /производители или секторни преговори с оглед на това съответните предприятия или промишлени сектори да съставят свои собствени планове или цели за предотвратяване образуването на отпадъци или да внесат корекции в продукти или опаковки, от които се получава голямо количество отпадъци.

10. Насърчаване на надеждни системи за екологично управление, включително EMAS и ISO 14001. Мерки, които могат да засегнат фазата на потребление и употреба:

11. Използване на икономически инструменти като стимули за "чисти покупки" или въвеждане на задължително заплащане от потребителите за определен продукт или елемент за опаковка, които иначе биха се предоставяли безплатно.

12. Използване на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост като цяло или към специфични групи от потребители.

13. Насърчаване на надеждни екомаркировки.

14. Споразумения с производителите, като например работа на експертни групи за съответните продукти, каквато е практиката в рамките на интегрираните политики за продуктите, или с търговците на дребно по въпросите за наличие на информация във връзка с предотвратяване образуването на отпадъци и за продукти с по-малко отрицателно въздействие върху околната среда.

15. В контекста на обществените и корпоративните поръчки - включване на критерии за защита на околната среда и предотвратяване образуването на отпадъци, в обявите за търгове и в договорите съгласно Наръчника за екологичните обществени поръчки, публикуван от Комисията на 29 октомври 2004 г.

16. Насърчаване на повторната употреба и/или поправка на подходящи изхвърлени продукти или на техните компоненти чрез използването на образователни, икономически, логистични или други мерки като например създаване или подкрепа на акредитирани центрове и мрежи за поправка и повторна употреба най-вече в гъсто населените райони.

В българското законодателство (чл.. 31-34 ЗУО) са определени конкретни цели при управлението на някои видове отпадъци, респективно за тяхното намаляване. Те са:

Чл. 31. (1) Във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци осигуряват като минимум изпълнението на следните цели:

1. най-късно до 1 януари 2020 г. подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници на не по-малко от 50 на сто от общото тегло на тези отпадъци;

2. най-късно до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в Република България през 1995 г.

(2) Целите по ал. 1 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 15 от преходните и заключителните разпоредби и наредбата по чл. 43, ал. 5.

(3) Методите за изчисляване на изпълнението на целите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 5.

(4) Във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 целите по ал. 1 се изпълняват съвместно от всички общини в региона, в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6.

Чл. 32. (1) Системите за третиране на строителни отпадъци осигуряват най-късно до 1 януари 2020 г. повторната им употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни строителни отпадъци, включително при насипни дейности чрез заместване на други материали с отпадъци в количество, не по-малко от 70 на сто от общото им тегло, от което се изключват незамърсени почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние.

(2) Целите по ал. 1 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 16 от преходните и заключителните разпоредби.

(3) Методите за изчисляване на изпълнението на целите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 4.

Чл. 33. (1) Системите за разделно събиране на отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 6 и за разделно събиране на отпадъци от опаковки обхващат не по-малко от 6 000 000 жители на територията на страната и задължително включват всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители, и курортните населени места.

(2) Отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, се събират разделно.

(3) Изключение от изискването по ал. 2 се допуска в населени места, където няма изградена система за разделно събиране на същите отпадъци от домакинствата.

(4) (В сила от 1.01.2013 г. - ДВ, бр. 53 от 2012 г.) Ползвателите на търговски обекти, производствени,стопански и административни сгради в населените места по ал. 1 са длъжни да събират разделно отпадъците по ал. 2 и да ги предават на лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и/или с организация по оползотворяване.

(5) Редът и условията за създаването и функционирането на системите за разделно събиране на отпадъците по ал. 2 и 4 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 22.

Чл. 34. (В сила от 1.01.2013 г. - ДВ, бр. 53 от 2012 г.) (1) Биоотпадъците от поддърж поддържане на обществени площи, паркове и градини се събират разделно.

(2) Биоотпадъците по ал. 1, както и отпадъците от зелените площи към търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради се третират чрез компостиране или анаеробно разграждане, по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда.

Нормата на натрупване на битови отпадъци от населението ежегодно да намалява, като за програмния период-2020г. да не надхвърля 460кг/ж.

Брой проведени информационни кампании

Провеждане разяснителни кампании за предотвратяване образуването на биоотпадъци, както и отпадъци от зелените площи към търговски обекти,

производствени, стопански и административни сгради чрез компостиране или анаеробно разграждане, по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда.

Индикатори за изпълнение

Брой проведени информационни кампании.

Брой обекти с приложено индивидуално компостиране

3.Оперативна цел

Проучване възможността по линия на трудовата заетост да се изгради звено за ремонт на дадени продукти за повторна употреба.

Изграден общински център с интернет портал

Проучване и възлагане на„зелени” обществени

поръчки за обектите които се финансират с обществени средства

Индикатори за изпълнение

Брой реализирани обществени поръчки

Предотвратяване образуване на строителни отпадъци по време на разрушаване на обществени сгради

Цел 2: Увеличаване на количествата на рециклираните и оползотворени отпадъци, чрез създаване на условия за изграждане на мрежа от съоръжения за третиране на цялото количество генерирани отпадъци, което да намали риска за населението и околната среда

2.Подпрограма за достигане на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и с тъкло; 3.Подпрограма за достигане на целите и изискванията за биоразградимите отпадъци в т.ч. за биоотпадъците; 4.Подпрограма за достигане на целите за рециклиране и оползотворяване на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради; 5.Подпрограма за достигане на целите за рециклиране и оползотворяване на МРО; 6.Подпрограма за подобряване на йерархията на управление на другите потоци отпадъци и намаляване на риска за околната от замърсяване

2.Подпрограма с мерки за разделно събиране и достигане на целите за подготовка за повторна употреба за рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло
Целите за рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло се задават от изискванията на Закона за управление на отпадъците.

Целта е:Увеличаване на количествата на рециклираните и оползотворени отпадъци, чрез създаване на условия за изграждане на мрежа от съоръжения за третиране на цялото количество генерирани отпадъци, което да намали риска за населението и околната среда.

Целите за рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло, които страната ни си е поставила да постигне поетапно до 2020 г. (През плановия период не се предвижда промяна в посочените параметри), са както следва:

-до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло

- до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло

- до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло.

Тези цели важат и за изпълнение от община Сунгурларе, тъй като това са цели които се изпълняват от общините в РСУО-Бургас, в съответствие с решението, взето от Общото събрание на съответната регионална система.

Към Националния план за управление на отпадъците 2014-2020г. в Програмата за достигане на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло са предвидени мерки, които условно могат да бъда класифицирани като инвестиционни мерки и неинвестиционни мерки.

Инвестиционните мерки в програмата не касаят настоящата програма, тъй като те са свързани на първо място с изграждане на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци с цел оползотворяване на битовите отпадъци и предотвратяване на емисиите на парникови газове. Индикативният брой, капацитетът и стойността на предвидените за изграждане инсталации за предварително третиране на битови отпадъци с цел оползотворяване на битовите отпадъци и предотвратяване на емисиите на парникови газове са определени на база на изготвените финансови анализи и свързаните с тях сценарии за развитие на дейностите по управление на отпадъците. Общо в програмата се предвижда изграждането на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци с цел оползотворяване на битовите отпадъци и предотвратяване на емисиите на парникови газове с общ капацитет от 530 хил.т. и на обща стойност – 241,21 млн.лв.

Тук ще бъдат разгледани описаните в НПУО „Неинвестиционни мерки за постигане на набелязаните цели, а именно:

- нормативни мерки – Те са свързани с определяне в общинските наредби за управление на отпадъците на изискванията към площадките за безвъзмездно предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло;

- мерки за информираност и публичност – Те са фокусирани към публикуването от общините на информация за местоположението и условията за приемането и предаването на разделно събраните битови отпадъци;

- мерки свързани с тематични инспекции от страна РИОСВ за изпълнение на изисквания, свързани с разделното събиране и предаване на рециклируеми битови отпадъци.

В самата програма не са включени значителна част от „неинвестиционните“ мерки, които имат пряка връзка с постигане на набелязаните цели на програмата, но са описани в други програми в рамките на НПУО 2014-2020 г. тъй като имат хоризонтален характер и допринасят за постигането на няколко цели и подцели на плана.Това се отнася и за настоящата подпрограма.

Пряко отношение към постигане на набелязаната цел на настоящата програмата са мерките от другите програми на плана, свързани с:

-осъществяване на информационните кампании за насърчаване на населението да събира разделно отпадъците и за активно предоставяне на информация за битовите отпадъци;

-продължаване прилагането на икономически инструменти, които чрез стимули и санкции да доведат до постигане на набелязаните цели /отчисленията за депониране, редукция на ТБО за участващите в системите за разделно събиране/;

-разработването на общински наредби със специални разпоредби и изисквания за разделно събиране и оползотворяване на рециклируемите отпадъци, в частност към разделното събиране и предаване на отпадъците от стопански, търговски, административни, образователни и други подобни обекти; правилата за функциониране и ползване от граждани и фирми на общинските площадки за предаване на разделно събраните отпадъци;

-разработване на общински/регионални програми за управление на отпадъците, в които да се идентифицират специфичните мерки на местно ниво за достигане на целите за рециклиране на битовите отпадъци;

-периодично извършване от общините на проучвания за морфологичния състав на битовите отпадъци;

-актуализация на методиката за определяне на морфологичния състав на отпадъците, с цел определяне на отпадъците попадащи в обхвата на задълженията на общините и организациите по оползотворяване на МРО и приемането на механизъм за изчисляване изпълнението на целите за рециклиране на битови отпадъци от общините;

-определяне на такса битови отпадъци в зависимост от количествата образувани отпадъци и при отчитане на изискванията за поносимост на разходите заплащани от домакинствата;

-обучение и подобряване административния капацитета за проверки по управление на отпадъците на общинско, регионално и на национално ниво;

-мерките за разработване и внедряване в общините на електронни информационни системи за отчитане изпълнението на целите за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци;

-преразглеждане на критерийте за обхванато население в системите за разделно събиране на отпадъци от хартия, пластмаси, стъкло и метали, при отчитане на особеностите на отделните общини: географско положение, количества на отпадъците от опаковки, икономическо развитие, отдалеченост от съоръжения за третиране, релеф и др.;

-въвеждане на единен модел за изпълнение на целите за рециклиране на битовите отпадъци чрез разделно събиране при източника на био-отпадъците за компостиране и разделно събиране и сортиране на разделно събрани рециклируеми отпадъци ( хартия, пластмаса, стъкло и метали) в това число от опаковки и други източници, с което да бъде даден приоритет на разделното събиране при източника;

-ясно дефиниране на задълженията на общините и организациите за оползотворяване на МРО по отношение на системите за разделно събиране на отпадъци от хартия, пластмаси, стъкло и метали и изпълнението на цели за рециклиране на битови отпадъци. В изпълнение на мярката, МОСВ ще инициира подписването на споразумение между общините в Р България, представлявани от НСОРБ и организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки относно прилагането на национална система за разделно събиране и рециклиране на рециклируеми отпадъци, в т.ч. отпадъци от опаковки и механизъм за контрол на неговото изпълнение.

-изпълнението на тези задължения, следва да осигури изграждане на обща система за разделно събиране и сортиране на рециклируеми отпадъци от опаковки и други източници чрез споделяне на разходите между общините и ООп при ясно дефиниране на техните оперативни и финансовите отговорности на база реалното количество на тези отпадъци във всяка една община и регион;

-въвеждане на критерии за ефективност на сортиране, които да гарантират от една страна изпълнение на целите за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки и другите рециклируеми отпадъци в състава на битовите отпадъци, а от друга страна критерии за оценка на предварително третиране преди депониране с ограничаване на рециклируемите и био-разградимите отпадъци в остатъчната фракция за депониране, в съответствие с критериите за приемане на отпадъци на депа;

-общинските програми за управление на отпадъци, следва да бъдат основани на разработване на сценарии за прилагане на разделно събиране при източника на всички основни потоци отпадъци (биоотпадъци, рециклируеми от опаковки и други, опасни отпадъци от бита, едрогабаритни и др.), съчетано с изграждането на съоръжения за третиране на остатъчната фракция в битовия отпадък. Сценариите следва да бъдат сравнени по екологични, социални и финансови показатели и да бъде избран за базов сценарият, който предлага най-оптимално съчетание между разделното събиране при източника и третиране на смесени отпадъци;

-прилагане на мерките, свързани с подобряване на оползотворяването и на рециклирането на битовите отпадъци от опаковки, ИУЕЕО, батерии и акумулатори, тъй като те са едновременно и битови отпадъци;

мерките за създаване на „зелени” работни места в бизнеса за рециклиране и оползотворяване на отпадъци, както и програмите за обучение и квалификация и преквалификация в тази област;

-мерки за внедряване на разумни, работещи схеми за събиране на отпадъците от източника на образуване, които да не се изчерпват само със събиране в контейнери и транспортиране, а да се търсят възможности при новоно строителство или при поддръжката на населените места да се използва пнемотранспорт и/или хидротранспорт за отделните видове отпадъци;

-по-широкото прилагане на „зелените” обществени поръчки, като например изискването за доставка на администрацията на рециклирана офис хартия и др.

Реализацията на мерките от настоящата програма и съотносимите мерки от други програми на НПУО 2014-2020 г. насърчава разделното събиране и подобряване на качеството на събраните рециклируеми отпадъчни материали от хартия и картон, метали, пластмаса и стъкло, гарантира изпълнението на общинските, регионалните и националните цели за рециклиране на тези потоци битови отпадъци. Изпълнението на програмата ще постигне като резултат и намаляване изземването на суровини от природата и на замърсяването на околната среда от неконтролираното изхвърляне на отпадъци, създаването на нови работни места, както и до увеличаване експлоатационния срок на депата за остатъчните битови отпадъци, които не могат да се оползотворяват.

Разпоредбите на ЗУО изискват

-до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в Република България през 1995 г. Тази цел е в съответствие и с изискванията на европейската директива за депата за отпадъци.

Цели за разделно събиране и оползотворяване на биоотпадъци

В допълнение към общоевропейската цел, амбициозни национални цели за оползотворяване на битовите биоотпадъци са поставени в Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците, приета през месец декември 2013 г. Наредбата задължава кметовете на общини във всеки от регионите за управление на отпадъци по чл. 49, ал.9 от ЗУО да постигат следните регионални цели за разделно събиране и оползотворяване на битови биоотпадъци:

Целите се изпълняват съвместно от всички общини в региона, в съответствие с решението, взето от Общото събрание на съответната РСУО.

Важна предпоставка за постигане на целите са част от действията, предприети в това направление до момента, а именно:

-одобрен е Национален стратегически план за поетапното намаляване на количествата биоразградими отпадъци, предназначени за депониране до 2020 г.

-ясно е определена в ЗУО отговорността на общините за управление на отпадъците, включително набелязаните количествени цели за биоразградимите отпадъци и приета подзаконова нормативна уредба за биоотпадъците;

-въведени са икономически инструменти, стимулиращи общините да подобрят показателите за ограничаване на количествата депонирани биоразградими отпадъци.

Изпълнението на целите за оползотворяване на биоотпадъците се зачита при изпълнение на целите за ограничаване на количеството депонирани битови биоразградими отпадъци.

На сайта на МОСВ по време на разработване на настоящата Програма е качен Проект на Постановление на МС за приемане на Наредба за разделно събиране и третиране на биоотпадъците.
Проектът на Наредба има за цел да отстрани забелязаните при прилагането на приетите през 2013 г. Наредба за третиране на биоотпадъците и Наредба за разделно събиране на биоотпадъците проблеми. Настоящият проект на Наредбата за разделно събиране и третиране на биоотпадъците се разработва на основание чл. 43, ал.  5 от Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 53/2012). В проекта са взети предвид изискванията на Рамковата директива 2008/98/ЕС за отпадъците, които са въведени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), по-специално чл. 22 от директивата, съгласно който държавите членки на ЕС трябва да предприемат мерки за насърчаване на разделното събиране и третиране на биоотпадъците, чрез компостиране и анаеробно разграждане, с което да се постигне изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО .

Проектът на Наредбата предвижда и включва:

1. изискванията към дейностите по разделно събиране на биоотпадъците;

3. видът и произходът на подходящите за оползотворяване биоотпадъци и други подходящи биоразградими отпадъци;

4. условията, при които продуктът, получен от дейности по оползотворяване на биоотпадъци престава да бъде отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗУО;

5. изискванията за качество на продукта, получен от дейности по оползотворяване;

6. изискванията за етикетиране, употреба и пускане на пазара на продукт/фракциите от дейности по оползотворяване.

1. домакинствата и други обекти, които са обхванати от общинските системи за разделно събиране;

2. домакинствата и други обекти, които са обхванати от общинските системи за събиране на смесени битови отпадъци.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. естествени неопасни материали от селското или горското стопанство съгласно чл. 2, ал. 2, т. 6 от ЗУО, включително оборски тор, слама, растителни остатъци или остатъци от преработка и съхранение на селскостопански продукти, които се използват в земеделието;

2. утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) от населените места, които отговарят на изискванията за оползотворяване в земеделието, съгласно наредбата по чл. 43, ал. 6 от ЗУО и превишават максимално допустими концентрации (МДК) за тежки метали по приложение № 1, таблица А1-3;

3. биоотпадъци, които не попадат в обхвата на приложение № 1.
Чл. 3. (1) Притежателите на битови биоотпадъци по чл. 2, ал. 1, т. 1 ги предават на общинска система за разделно събиране или извършват компостиране на място.

(2) Лицата , оползотворяват самостоятелно биоотпадъците си след получаване на съответния документ по чл. 35 от ЗУО или ги предават въз основа на сключен договор на лице, притежаващо документ по чл. 35 ЗУО или извършват компостиране на място.

(3) Лицата, чиито биоотпадъци са странични животински продукти, изпълняват изискванията за одобрение и регистрация съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (ОВ, L 300, 14.11.2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1069/2009", и на Закона за ветеринарномедицинската дейност или ги предават въз основа на сключен договор на лице, което е изпълнило тези изисквания.

(4) Контролът по ал.3 се осъществява от компетентните органи на Областни дирекции по безопасност на храните, които предоставят документ за изпълнение на изискването по ал. 4, в т.ч. във връзка с чл.10 на Регламент (ЕС) № 142/2011 за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на лицата, подали заявление за издаване на документ по чл. 35 от ЗУО за третиране на странични животински продукти самостоятелно или съвместно с други биоотпадъци.

1. неконтролираното изгаряне на биоотпадъци;

2. депонирането и/или обезвреждането на биоотпадъците по какъвто и да е друг начин, в случай че могат да бъдат рециклирани или оползотворени на територията на региона по чл. 49, ал. 9 от ЗУО;

3. смесването на разделно събрани биоотпадъци с други видове отпадъци;

4. изхвърлянето на биоотпадъци в контейнерите за събиране на смесени битови отпадъци при наличие на осигурени системи за разделно събиране на биоотпадъци;

5. изхвърлянето на биоотпадъци в контейнери за рециклируеми отпадъци.

6. депонирането и/или обезвреждането на биоотпадъци от поддържане на зелени площи, паркове и градини, от зелени площи към търговски обекти, стопански и административни сгради.