Закон за общото и частното
Изтегляне 499 Kb.
|
Свързани:
Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА НА ЧИСЛАТА, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| 2.3. Въпроси и отговори
Въпрос: Постигането се извършва чувствено или с разум? Не трябва да отделяме едното от другото, ето защо казваме “ор АБ-САГ” – светлините хохма и бина заедно. Работата е в това, че ние самите сме желание за наслада, желание усещащо и наслада или неговото отсъствие – страдание. За да се достигне наслаждение в състояние на страдание, желанието създава наред със себе разум, който, преработвайки информация, става спомагателен орган, необходим за достигане на желаното. Ако във всеки момент желанието ми съвпада с възможностите, не ми е нужен разум. Защо ми е? Ако искаш човек да се развива, създай му съпротива, дай му трудности, постави му задачи, не му давай напълване – той ще го търси и по такъв начин ще развие в себе си разум. Затова, колкото по-висши са желанията в обект от мирозданието толкова по-развит трябва да е неговия разум – иначе няма да може да реализира желанието. Искаш, детето да се развива – ограничавай го, не му давай всичко което иска. Нека само намери, само да си достави. Всичките детски игри са направени така. Всеки път му поставяме задачи, за да поиска да достигне целта, но да са достатъчно сложни, за да развива разума си. Разума е спомагателна, второстепенна част в сравнение с желанието. Твореца е създал желание. Когато то е започнало да усеща отсъствие на напълване, се устремява към търсене на ново напълване. Системата, развиваща се в следствие на това търсене се нарича разум. Усещането за напълване се достига изключително в желанието. Можем да попитаме: “а как се наслаждава учения? С разума или със сърцето си”. Само в сърцето. Казва се: “сърцето разбира”. Даже желанието за занимание с науки, стремеж за постигане на рационалното, макар и да ни се струва безчувствено, въпреки всичко се усеща в сърцето. Защо за него се говори като за абстрактно, а не като за чувствено? Защото то е отделено от животинските желания и ние го усещаме извън потребностите на организма, а в потребностите на интелекта. Но това въпреки всичко не е разум, а желание. Разумът е изпълнителен механизъм, настроен само за постигане на желаното. Всъщност разумът е абсолютно мъртва машина, но той винаги действа заради желанието и за това го одухотворяваме. Въпрос: По повод на кабалистичния език: химикът обяснявайки какво чувство е “любовта”, казва, че в мозъка се изработва хормон отговарящ за това усещане. Той говори за това с много сух език. Защо кабала също говори за усещанията, но ги описва сухо на езика на парцуфим и сфирот? Химика твърди, че ако ми впръскат някакво вещество или включат електрод в мозъка, ще чувствам любов или ненавист и усещам, че се намирам в някакъв въображаем свят. Химията говори за причините на човешките усещания, но разсъждава за тях на друго ниво, освен това на което ги усеща човек. Има усещане за света, присъщо на учения-химик, а има и усещания за света, присъщо на обикновен човек, над който се провежда химичния опит. Но и самият учен-химик по време на опита и преди него и след него се намира в същия свят, в същите действия. Това, как човек изразява света в който се намира, зависи от това как го възприема. И макар да се опитва да се отнася към опита в обективна, научна форма, това въпреки всичко е невъзможно, защото той сам е въвлечен в опита. В какво е разликата на кабала и химията и защо науката кабала оперира с такъв сух език? Кабала не говори на езика на усещанията, а за причините за усещанията. Ако искаме да направим определени действия върху себе си преминаваме от нивото на опита на нивото на следствието на него – на нивото на усещанията. Ако искам това, то ги предизвиквам в себе си, копирам ги и ги изпълнявам върху себе си. И тогава усещам самото действие и неговия резултат. Аз се повдигам от нивото на действието и започвам да живея с усещанията, желанията, а не със самите действия. Когато науката кабала говори за някакви действия, това не са сухи действия. От теб зависи дали ще внесеш в това действие чувство или не. Ние четем в книгата на Баал Сулам “Учение за Десетте Сфирот” за първа, втора, трета и четвърта степен на развитие на желанието, за екраните, светлините, решимот и това е подобно на примера с музикант, четящ партитура. Когато аз гледам нотите, всички тези точки и чертички, аз не разбирам какво той ще прави с тях. Той може да гледа на тях и да плаче. Музиканта гледа нотите и чувства тази музика, той по една нота може да я изпее. Аз гледам и не усещам нищо. Всичко е в разбирането на езика. Ако възприемаш кабалистична книга като скучна и суха, не казвай, че кабалиста я е написал в суха форма. Това говори само за твоето отношение. Кабалистите я възприемат съвършено по друг начин. Понякога съм задавал на своя Учител въпрос, който ми се е струвал достатъчно сух и формален, а изведнъж той стигаше до такова въодушевление, че ми се струваше, че трябва да го вържем, за стола, за да не излети. За мен това беше един вид “суха химия”, а той възприемаше всичко на нивото на усещането. Това са съвършено различни неща. Чувствата, насочени не към себе си, а касаещи връзката с Твореца имат неизмерима сила. Въпрос: Вие казахте, че срещата на два противоположни принципа, две противоположни свойства ни рисува картината на света. Как може да се получи, че от нивото “свойства” изведнъж възниква такава конкретна картина? Възможно е, даденият материал да се възприема като някакви абстракции, но погледнете, например, на екрана на телевизора. Не възниква ли у вас въпроса как се събират в такава кутия няколко човека, как са попаднали там, какво ги заставя да се движат? Виждаме, че това е въображаема, нереална картина. Нима те присъстват там в действителност? Изпращат ни някакъв сигнал и ние виждаме някой на екрана. Всички ние действаме и изцяло се намираме под управлението на сили, влияещи ни и построяващи в нас картината на този свят. Могат да те вкарат, например, в заключена стая, в някаква сфера, която отвътре ще бъде като телевизионен екран и да проиграят пред теб на този екран живота. Ако ти никога не си знаел нищо друго и винаги си бил в тази стая, ти ще живееш с това и ще мислиш, че не съществува никакъв друг живот. И чак после ще кажеш, че са те разигравали! Картината на този живот може да бъде построена от сили – точно така, както на екрана от различни вектори се построява изображение. Какви са тези сили!? Може би тази картина ще бъде построена от отношенията между нас, а може би по някаква друга формула. В зависимост от това тя може да се променя във всички измерения. Това определя разликата между степените в световете, които ще преминем. По-точно за сега това не можем да обясним, пробвайте да фантазирате и търсете свое собствено разбиране. Главното е да разберете, че световете са достатъчно относително понятие. Те не съществуват сами за себе си. Световете съществуват само вътре в човек, като някакво установено отношение между човек и Твореца, действително към настоящият момент, в даденото време. Светът не е нещо независимо съществуващо, а мярка за моята връзка с Твореца, представяща се пред мен в такъв вид. Сега виждам света множество хора, седем милиарда около мен през цялото време някой се върти и по определен начин ми действа. Аз казвам: не, всичко това е Творец, който така е нарисувал за мен реалността и тя ми въздейства в такъв вид. Всъщност, тук няма никакви седем милиарда и този свят, няма нищо: моето отношение към Твореца се изразява в такава форма. Ако моето отношение към Твореца се измени, то ще се промени и тази форма. Вместо цялото това многообразие, аз ще започна да усещам една сила и изходящото от нея към мен непроменимо отношение. Ще изчезне усещането от това, че един сега ме обича, друг ми се присмива, един ми желае добро, друг – зло и аз самия също по различен начин ще се отнасям към хората. Аз ще ги обединя в своето отношение, а те ще се обединят в своето отношение към мен. Картината се строи от налагането на различни вектори и ние можем да го построим така или иначе, както кадър на екрана на телевизор. В икономиката е прието да се строят диаграми. Да допуснем, че сега искам да видя нашето състояние в света под форма на графика, представяща зависимост от някакъв показател. Да видя разпределението сред цялото човечество, сред страните, как става това разпределение по конкретни продукти и т.н. По такъв начин, относно едно и също състояние ти получаваш съвършено различни картини, всеки път избирайки различен вектор, относно който измерваш нещо съществуващо в света. Така и нашата картина за света е следствие на нашето отношение към Твореца. Ако нашето отношение се промени, променя се и света. Това се нарича повдигането от света Асия към световете, Ецира, Брия, Ацилут. Изтегляне 499 Kb. Сподели с приятели:
|