Закон за общото и частното
Реалността, заключена в науката кабала
Изтегляне 499 Kb.
|
Свързани:
Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА НА ЧИСЛАТА, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| 3.2. Реалността, заключена в науката кабала
В материалната действителност, представяна ни в нашите усещания, също съществуват реални явления, същността на които не можем да постигнем даже във въображението си. Такива явления са, например, електричеството и магнетизма. Съществуват много сили, за които само се догаждаме, улавяме и взаимодействаме с тях от части, управляваме и приспособяваме за себе си. Но около нас има и сили които още не усещаме. Кога ще ги усетим е неизвестно, може би и никога. Тези сили сякаш са реални, та нали ги ползваме. Да допуснем електричеството: кой го вижда? Усещаме върху себе си само резултат от неговата проява. Самото електричество аз не чувствам, усещам, помирисвам, не мога да го пробвам на вкус. Мога да го открия само с помощта на прибори или да усетя на себе си електрически удар, усещам само проявата на магнитната сила или радиацията и т.н. Колкото силите са по-мощни, толкова са по-малко забележими, в толкова по-голяма степен ни убягват. Възприемаме ги по тяхното въздействие, понякога и негативно. Но кой ще каже, че те са реални? Знанията за тяхната проява ни удовлетворяват абсолютно и за нас не е важно, че нямаме ни най-малка представа за тяхната същност. Названията им са така реални и близки до нас, сякаш действително ги усещаме, дотолкова, че и на малките деца е позната думата “електричество” толкова добре, както и думата “хляб” или “захар”. Живеем сред тези сили, усещайки само следствието им, в основата си положително – сили, които искаме да разкрием на себе си. Никога не постигаме самия предмет, а само въздействието му върху нас, само взаимодействието с нашите органи на чувства. Не мога да кажа, какъв вид е тази чаша всъщност, съществува ли тя всъщност. В действителност тя може да бъде нещо съвършено невъобразимо, макар че за моите органи на чувства представлява обикновен образец. Съвършено не мога да зная същността му. Въпрос има, но без отговор, защото без указването на субекта, усещащ един или друг предмет, е безсмислено да се говори какво представлява този предмет в същността си. Трябва да знаем кой го възприема и по какъв начин го определя. И така, за всеки обект, свойство, мисъл действие – материално или духовно – можем да говорим само във връзка с постигащия, извън постигащия никакви обекти не съществуват. Съществува само сила, наречена Създател. Защо тя съществува? Съществува, защото по определен начин се проявява в моите усещания. А ако не се проявява? Ако не се проявява – то и не съществува. Всичките ни разсъждения изхождат от един закон: “за нас съществува само това, което постигаме. Само това можем да именуваме и определим по свойства и то само относно себе си” (Барух Ашлаг, “Шамати”, статия № 3). Този закон трябва да бъде много ясно разбран и да привикнем към него, защото несъблюдаването му вкарва човек във всевъзможни илюзии. Можем да говорим само за това, което постигаме с научни методи в нашия или духовен свят. Само на това можем да се опираме, само към това трябва да се придържаме. Всичко останало трябва да се отпише – то не съществува. Така се отнасяме към всевъзможните вярвания и техните наставления. От тази гледна точка сме абсолютни материалисти, обективисти (или в сравнение с науката – субективисти). Съществува само това, което постигаме. Затова и в духовен план се стремим изключително към духовно постижение. Постигането е последната, най-висша степен на познанието, когато опознаваш не само обекта, но и от къде и защо е произлязъл, защо съществува и в каква форма ще се превърне в бъдеще, т.е., абсолютно всичко, което може да се определи относно него. Но, тъй както не ни е дадено да постигнем същността на Висшата управляваща сила, точно така не ни е дадено и да постигнем същността на създаденото от нея. Материалните вещи, които можем да пипнем с ръце (най-простото от достъпните ни изследвания), постигаме само на основание на впечатленията, което получаваме в резултат на взаимодействието на нашите органи на чувства с тези вещи. Това напълно ни удовлетворява, без значение, че нямаме никаква представа за същността им. Достатъчно ни е да усещаме някакъв обект, да натрупваме своите представи за него по нашите усещания, без да постигаме същността му. Това ни стига, макар че разбираме че постигаме не самия обект, а само влиянието му върху нашите органи на чувства или, по-точно реакциите на нашите органи на чувства на този обект. Така също не ни е дадено да постигнем и нашата същност: всичко, което ни е известно за себе си е само резултат на действия, произтичащи от нашата същност. В действителност няма нищо освен Твореца, Висшата сила. Затова е казано: “Няма никой освен Него” (Дварим 4:35). В нашите усещания постигаме само това, което се проявява в тях от същността на Твореца. Постигането на тази проява на същността на Твореца е за нас постигане на самите себе си и сякаш, на съществуващия около нас свят. После постигаме това, че не съществува нито света, нито нас в сегашната ни форма, има само състояние, възможност да кажем, че постигаме това. Затова всички названия и термини, срещащи се в кабалистичните книги са реални, без значение че не постигаме същността им. Изучаващите ги изпитват пълно удовлетворение от завършеното знание. Истина е, че това са само постигания на проявления, възникнали в резултат на взаимодействие на Висшата управляваща сила с постигащия човек. Но, това знание ни е напълно достатъчно, в нас не възниква усещане за непълноценно знание. Така, както в нас не възниква потребност от шести пръст на ръката – напълно достатъчни са ни 5. Така сме създадени. Можем ли да си представим себе си съществуващи в друг вид, сякаш действително имаме 6 пръста? Какво можехме да намерим, определим и усетим имайки шести пръст? Това не знаем. В нас няма желание отправено за това. Нашето желание е подвластно на 5-те ни органи на чувства, нищо повече. То може да ни въведе в дълбочина само тогава, когато тези 5 органа на чувства се преобразуват в 5 сфирот и по-нататък – до 5-те най-висши части на пряката светлина. Рис.3.2.1. Изтегляне 499 Kb. Сподели с приятели:
|