Закон за общото и частното
Изтегляне 499 Kb.
|
Свързани:
Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА НА ЧИСЛАТА, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| Закона за частното гласи, че такъв преход може да извърши един човек или малка група от хора, а не цялото човечество вкупом, макар че законът за общото твърди, че накрая цялото човечество ще стигне до тази цел.
От това следва, че можем да изучаваме взаимодействието между общото и частното, да изясняваме степента на тяхното взаимно потискане или обратно – поощряване и помощ. Цялото човечество ли ми помага или аз му помагам? Можем ли да действаме заедно като група? В крайна сметка съществуват индивидуални сили, въздействащи на всеки отделен човек и общи сили, въздействащи на човечеството и дърпащи го след себе си. При това трябва да разбираме, че цялото човечество по структурата на съставящите го души е подобно на пирамида. 90% от всички души (долната част на пирамидата) се отнасят към реда на слабите желания. Рисунка 1.3.1. Сами по себе си те не осъзнават своето предназначение достатъчно ясно. Те могат в края на краищата да постигнат своята мисия, цел – възвисяване и напасване, само ако се включат взаимно един в друг. Само неголяма част от човечеството, няколко процента от него, съзнателно се движат към целта, а останалите благодарение на тях. Това ни най-малко не намалява душата на човек, принадлежаща на болшинството: такава е изначалната структура, такава е създадена. Ако човек на 100% правилно се реализира, той влиза в състояние на вечност, безкрайност и съвършенство, точно така, както и всички останали. В крайна сметка, когато цялата конструкция напълно достигне своето предназначение, няма да остане никаква разлика между душите. Възниква въпрос: “ако цялото човечество е създадено едновременно, макар сега всеки да се намира на своето ниво на желание (на 0,1,2,3,4 стадии на желание, които ние наричаме неживо, растително, животинско, човешко и духовно ниво) то по принцип цялото човечество би трябвало да се стреми към Целта пропорционално – всеки съгласно своето ниво на желание. Защо това не става точно така, а обратното?” Рисунка 1.3.2. Виждаме, че в продължение на историята на човечеството стремеж към целта възниква само в някои личности: философи, учени, религиозни дейци – просто в отделни хора, стремящи се към търсене на смисъла на живота, а за останалите това е съвършено безинтересно. Ако погледнем на човечеството не от кабалистичен, а от неутрален, обикновен поглед, колко човека ще видим задаващи си въпрос за смисъла на живота? В болшинството този въпрос се свежда до прости понятия: няма щастие в живота, ако няма пари, власт, почит и т.н. Стремеж към това което се намира над нашия живот – е стремеж при единици. Защо той въобще възниква? Защото законът, освен прякото въздействие на цялото човечество, въздейства и на отделните души. Защо се разделя на общ и частен? Ако е общ за всички защо трябва да отделяме някакви особени хора? Може би това говори за някакъв недостатък в закона? Човечеството – в края на краищата е единен организъм. Работата е в това, че поправянето на човечеството зависи от неговото желание за достигане на целта. За да бъдат вкарани в нашето егоистично желание, желания чужди на егоизма – алтруистични, неестествени за нас желания, Твореца извършва целенасочено поправяне и духовно извисяване в някои души, а после с тяхна помощ извършва работа над всички останали. Изтегляне 499 Kb. Сподели с приятели:
|