Закон за общото и частното

Два пътя: отгоре надолу и отдолу нагоре

Изтегляне 499 Kb. страница 8/29 Дата 28.02.2023 Размер 499 Kb. #116739 Тип Закон

Навигация на страницата:

• "Степени на постигане на Висшите управляващи сили"

2.2. Два пътя: отгоре надолу и отдолу нагоре Науката кабала ни показва два паралелни пътя за постигане на Висшата управляваща сила. Представата за Висшата управляваща сила, за Твореца може да се раздели на два типа въздействие или на два способа за постигането и. Иначе говорейки, постигаме Твореца относно себе си в две прояви: по пътя на въздействието Му отгоре надолу и по пътя на въздействието Му отдолу нагоре. Степените и на двата пътя съвпадат, разликата е само в това как ти влизаш в тях: отдолу нагоре или отгоре надолу. Когато се намираш на определена степен, няма разлика, но разглеждайки я отгоре надолу или отдолу нагоре има разлика. Рисунка 2.2.1. По първия път (от горе на долу) слизат и постепенно се проявяват Висшите корени. В кабала този път се нарича: “ред на слизане на световете, сфирот и парцуфи”. Под слизане се разбира все по-голямото разкриване относително човека, отделянето от Твореца – материализация. Вторият път (отдолу нагоре) се в кабала се нарича постигането на Висшата сила, Твореца. По този път в нашето движение отдолу нагоре трябва да се уподобим на всяка степен, образувана при движението отгоре надолу. Постигаме Висшата сила, Твореца на части: изкачвайки се по 125-те степени на слизане на Висшата сила, които за нас стават степени на изкачване. "Степени на постигане на Висшите управляващи сили" Постигащият Висшата сила е длъжен да върви отдолу нагоре по същия път, постигайки всеки детайл и степен в пълно съответствие на законите, установени от Висшата сила при слизането отгоре надолу. При това ние не създаваме нищо ново: нито себе си , нито висшите степени, нито методите за уподобяване на тези степени. Единственото, което правим е използването на нашите желания, за да се уподобим на тези степени. Ако аз, намирайки се на степен М, искам да се повдигна на степен М+1, се повдигам на нея само при условие, че в мен действително е възникнало такова желание. Как, намирайки се на по-ниска степен ще поискам да се окажа на по-висока? Това е възможно благодарение на присъствието в мен на част от висшата степен. Именно тя ни дава усещането за разлика между степените – това, което ми е нужно да достигна, за да се повдигна на по-висша степен. Рисунка 2.2.2. Подвластно ни е само желанието да се повдигнем. Свойствата на нисшата и висшата степен, както и преобразованията, които трябва да предизвикам в себе си, са вече фиксирани и зададени при слизането от горе на долу. От мен зависи само едно: да желая. Обаче, това желание се получава от знанията за моето сегашно състояние (оценката му като абсолютно порочно, такова, в което не искам да се намирам) и знанията за следващото състояние. Като пример може да вземем онкологично болен. В него действа сила, която го убива. Той би дал всичко, за да я отстрани от себе си, но не си представя как може да направи това. Той чувства, че тази сила живее в него, но не знае как да се освободи от нея. Поне в малка степен, в нас трябва да има чувство за празнота, за да можем да се освободим от степента, на която се намираме и да се повдигнем от нея на по-висша. Съответно, висшата степен трябва да олицетворява за нас съвършенство, живот, хармония, наслада – всичко това, без което повече не бихме могли да живеем. Когато възникне такова напрежение между степените М и М+1, човек преминава бариерата между тях и се повдига на следваща степен. Законите и условията на всяка степен са предварително зададени и определени при слизането отгоре надолу. Пълното постигане на Висшата управляваща сила, (Твореца) става постепенно, проявява се в усещанията на човек в течение на определено време, в зависимост от това, с каква скорост той се очиства от своя егоизъм. Процеса продължава дотогава, докато човек не постигне всички свойства, цялото множество от степени, слизащи от горе надолу. Трябва ни адаптация, свикване, осъзнаване и изработка на нови определения в себе си, съпоставяне, сравнение на всички фактори. Ето защо този процес се разтяга във времето. Тук много зависи от обкръжението, прилаганите усилия, за да се адаптира към новата ситуация, с каква интензивност в течение на деня човек мисли за това и главното – от къде взима сили, за да мисли за това, за да поддържа постоянно това желание. Когато нещо ни боли, постоянно мислим за това – не можеш да забравиш – боли. Как да направиш така, че да не боли? Ето най-главното, което може да ни застави постоянно да мислим за това и да се стремим нагоре. Казано е: завистта, страстта и почестите изкарват човек от този свят” (Авот, част 4:28). Сякаш, е казано в отрицателен контекст: наличието у човек на тези 3 свойства го умъртвява. Но в кабала никога и за нищо не се говори в отрицателен контекст, защото няма нищо отрицателно. Просто трябва правилно да се използва завистта, страстта и стремежа към почит, за да изведеш себе си от този свят, от тази степен, на която се намираш към по-висока. Това се достига с правилна реализация на завистта, страстта и почитта. Гледайки на останалите аз им завиждам, желая да придобия почит в очите им, желая да се насладя на най-висшата наслада – Твореца, аз попивам в себе си всичко, за да обладая тези свойства, макар и изглеждащи отрицателни, но позволяващи ми да почерпя от другите стремеж към целта. Желая да бъда такъв, каквито са те, да бъда на по-високо от тях и това ме увлича напред, постоянно ме жегва, лишавайки ме от покой. Тогава в мен се появяват сили, устремяващи ме напред и желаейки това или не, аз през цялото време мисля по какъв начин да ми стане по-добре, повече от на всички останали. В това се заключава възможността за преход от една степен на друга. Запомнете тази фраза. Целият свят я тактува отрицателно, но всъщност тя е положителна: “завистта, страстта и почестите изкарват човек от този свят” (Авот, част 4:28). “от този свят”: от тази степен, на която той се намира. Тези свойства са създадени в нас не напразно, те са нужни за подема ни от по-ниската към по-висока степен, където тези струващи ни се страсти и стремежи ще станат по-силни. Именно те ще ни помогнат да се искачим от тази степен на по-висока. Всичко, което е създадено в нас е създадено за нищо друго, освен за предвижване. Последователното постигане на всички степени е предопределено и всяко следващо постижение е по-високо от предишното: ние крачка по крачка се повдигаме по тези степени. Това не е просто по-високо постижение: човек се променя съвършено, сякаш се раздува от вътре в постижението, в неговата дълбочина. Цялата разлика между степените е в дълбочината на постигането им. Ние и сега се намираме в света на Безкрайността и го усещаме, но в най-мизерната му проява, наричана: “нашия свят”. Освен света на безкрайността и нас – в действителност няма нищо. Всичко останало са филтри, сложени на нашите органи на чувства. Рисунка 2.2.3. Най-силните филтри, намиращи се и сега в нас и отслабващи възприемането на света на безкрайността, се наричат “възприемането на този свят”. Преодолявайки ги, ние се изкачваме на по-висока степен. Какво означава “по-висок”? Освен нашият свят ние виждаме следващата част, следващия слой от света на Безкрайността, който ни разкрива повече и се нарича вече света Асия, и т.н. Ние се предвижваме в дълбочината на материята, мислите, чувствата, Замисъла. Изтегляне 499 Kb. Сподели с приятели: