Таблица 11 Среден месечен и годишен дефицит на атмосферна влага по данни на станция Димитровград; mbar

Дефицитът на влагата е с обичайния си ход - ниски стойности през студеното полугодие и значително по-високи през топлото полугодие. Стойностите са малко по-високи в сравнение със съответните региони на западната част на Горна Тракия.

Мъглите са състояние на въздуха, при което хоризонталната видимост е по-малка от 1 km. Намалената видимост се предизвиква от кондензация на водна пара в приземния слой въздух (във вид на водни капки или кристали лед). Това става при наличие на следните условия:

понижаване на температурата на въздуха до температурата на насищане на водните пари;

увеличаване количеството на водните пари във въздуха до степен на насищане;

увеличаване на концентрацията на атмосферни аерозоли до степен, при която водните пари кондензират, без да са се променили температурата и влажността на въздуха (мъгли, предизвикани от антропогенната дейност).

Мъглите са метеорологично явление, пряко свързано с режима на атмосферната влажност - проявяват се при стойности около 100 % относителна влажност, най-често в пониженията на релефа, по речните долини и около водните басейни.

Мъглите по поречията на реките се получават предимно в резултат на нахлуване на топла въздушна маса водата над изстиналата суша (през късна есен и ранна зима) или на студен въздух от реката над по-топлата и влажна суша (през ранна пролет). През летния сезон в региона на Община Димитровград почти няма мъгли, а най-чести за цялата година са мъглите, които имат трайност по-малка от едно денонощие.

Броят на дните с мъгла по месеци и годишно за територията на Община Димитровград е представен по-долу.

Мъглите пречат на нормалната човешка дейност и благоприятстват повишаването на концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух. Преобразуването на замърсителите от тях е сходно с това на валежите - примесите, разтворили се във водните капки или смесили се с мъглата, се разполагат до земята. Наличието на мъгла увеличава дифузията, която увлича замърсителите от слоя над мъглата, с което пък се увеличава концентрацията им в слоя с мъгла.

Този климатичен параметър е и един от основните рискови фактор за възникването на пътно - транспортни произшествия.
Слънчево греене и слънчева радиация

Този параметър има слабо влияние върху разпространението на вредните вещества в атмосферата, но играе значителна роля при разграждането на някои замърсители. Тъй като наблюдения върху радиационните потоци на територията на Община Димитровград не са правени, в следващата таблица са представени данни за приведени стойностите на слънчевото греене от две близки станции - Чирпан (ст. 1) и Харманли (ст. 2), а на следващата фигура е представена графичната зависимост.

Относителната продължителност на слънчевото греене за района на Община Димитровград се изменя от 24-36 % през зимата, до 72-74 % през летните месеци.

Сравнително високият брой часове със слънчево греене (средно около 2 200 h/y за периода 2007 - 2010 г.) и високи стойности на слънчева радиация в района благоприятстват разграждането на някои от замърсителите в атмосферата.
Облачност

Като компонент на климата облачността оказва пряко влияние върху количеството и качеството на получената от земната повърхност радиация. Средната месечна обща облачност за района на Община Димитровград за обследвания четиригодишен период, оценена по 10-бална скала (бал 0 – чисто небе, бал 10 - покрито с облаци небе), е отразена таблично в следващата таблица и визуализирана чрез следващата фигура:

Устойчивостта на атмосферата е важен фактор за разсейването на замърсителите. Тя зависи от:

механичната турболентност - функция на скоростта на вятъра и грапавостта на постилащата повърхност;

термичната турболентност - предизвикана от конвекцията на нагретия от земната повърхност въздух;

статичната стабилност - свързана с изменението на температурата на въздуха във височина.

Индикатор за устойчивостта на атмосферата е класът на устойчивост. Съгласно възприетата в Западна Европа и САЩ класификация на Паскуил-Гифорд устойчивостта на атмосферата се определя с 6 класа:

клас А - силна неустойчивост;

клас В - умерена неустойчивост;

клас С - слаба неустойчивост;

клас D - неутрална устойчивост;

клас Е - слаба устойчивост;

клас F - умерена устойчивост.

В течение на годината атмосферата преминава през всички класове на устойчивост в зависимост от скоростта на вятъра, слънчевото греене, облачността и частта от денонощието.
Обща оценка на влиянието на климатичните и метеорологични особености на Община Димитровград върху разпространението на атмосферните замърсители

Нивото на замърсяване на атмосферата с вредни вещества се определя не само от големината на емисиите на вредните вещества във въздуха и химичния им състав, но и от характера на разсейването им в атмосферата и от условията за самопречистването й.

Основните климатични и метеорологични фактори, които създават благоприятни условия за натрупване на атмосферните замърсители и намаляват самопречистващата способност на атмосферата са следните:

голяма честота на тихо време или със слаби ветрове (със скорост под 1 m/s);

малък брой дни с вятър над 6 m/s;

недостатъчно количество слънчева радиация и образуване на приземни температурни инверсии;

ниска сума на дните с валежи над 1 l/m²;

значителен брой на дните с мъгла;

неблагоприятно сезонно разпределение на количеството на валежите през студеното и топлото полугодие (отношение на сумата на валежите през студеното полугодие към тази през топлото по-малко от 1,0), и др.
За района на Община Димитровград някои от тези показатели са следните:

дните с тихо време (безветрие или вятър под 1 m/s) са приблизително 42.2 % годишно. През отделните сезони честотата на показателя „тихо” варира в диапазона от 37.5 % (пролет) до 52.1 % (есен).

средногодишната скорост на вятъра е сравнително ниска - около 2,0 m/s (през студеното полугодие са регистрирани стойности от 6,5 до 7,7 m/s);

дните със силен вятър - над 6 m/s са малко. Отделни случаи на силни ветрове (над 14 m/s) са регистрирани през всички месеци, но най-чести са през декември;

сумарната слънчева радиация в района е със сравнително високи стойности

сумата на валежите е сравнително висока - средномесечната е около 50 - 55 l/m², a средногодишната - около 600 - 650 l/m²;

съотношение на валежите през студеното полугодие към тези през топлото полугодие - около 0,9-1,0.

дните с мъгла средногодишно са около 30.

Специфичният котловиден релеф на Горнотракийската низина определя влошени условия за разсейване на замърсителите на атмосферния въздух, емитирани от множеството налични неподвижни и подвижни източници в района на Община Димитровград.

Климатогенезата протича при условия, характерни за цяла Горна Тракия. Инсолацията (слънчевото греене) се определя от хода на небесното светило над хоризонта (от 24° през декември до 70° през юни). Циркулационният фактор има показатели общи за цялата страна - през 209 дни територията ни е под влияние на антициклон и през 156 дни - в област на циклонална циркулация. При липса на активен атмосферен пренос, над страната се формират местни въздушни маси със специфични физически показатели, в зависимост от сезона.

Съгласно чл. 27(1) от ЗЧАВ, чл. 31 от Наредба № 7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух и утвърдената от Министъра на околната среда и водите Инструкция за разработването и приемането на програмите за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух компетентни органи за разработването и приемането на програмите са общинските органи, на чиято територия са регистрирани превишения на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух, съгласувано със съответната РИОСВ, заинтересованите физически и юридически лица и екологични организации и/или движения.

Най-общо отговорностите по отношение на управлението на КАВ на местните органи за самоуправление са разпределени както следва:

1. Общинските органи - изготвят и приемат Програми за намаляване нивата на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферата в установените за целта срокове - чл. 27 (1) от ЗЧАВ;

2. Общинските органи, на чиято територия са регистрирани превишения на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух, създават Програмен съвет за оценка и управление на КАВ с оглед осигуряване своевременното и ефективно разработване на Програмите при участието на всички заинтересовани лица и представители на обществеността, съгласно чл. 6, ал.1 на Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества;

3. Програмите се съгласуват със съответната РИОСВ, със заинтересуваните лица и с екологични организации и/или движения - чл. 27 (2) от ЗЧАВ;

4. Общинските органи предприемат необходимите мерки за информиране на населението във връзка с разработване на Програмите - чл. 36, ал.1 от Наредба МОСВ и МЗ № 7 за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух;

5. Общинските органи осигуряват достъп до Програмите на:

екологичните организации и движения;

организациите, които изразяват интересите на рискови групи от населението;

организациите по опазване на общественото здраве, съгласно чл. 36, ал. 2 от Наредба МОСВ и МЗ № 7 за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.

6. Кметът на съответната община, съвместно със заинтересованите физически и/или юридически лица са компетентните органи за изпълнението на Програмите за управление на КАВ;

7. Общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ са компетентни органи за контрола по изпълнението на Програмите за управление на КАВ - съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 на Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества;

8. Общинските органи, съгласувано с органите на МВР и МРРБ са компетентни органи за организиране и регулиране на движението на автомобилния транспорт, в рамките на изпълнението на Програмите за управление на КАВ, съгласно чл. 3, ал. 2 на Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества;

9. Кметът на общината ежегодно внася в Общинския съвет отчет по изпълнението на Програмата и предложение за допълнение и актуализация при необходимост, съгласно чл. 79, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда.

10. Кметът на Общината предоставя отчет по изпълнението на програмата на компетентните органи в случаите, когато такъв бъде поискан съобразно указания на Министерство на околната страна и водите.

За Община Димитровград лицата от общинската администрация, пряко отговорни за приложението и развитието на плановете за подобряване на КАВ, са следните:

Иво Димов – Кмет, тел. 0391/68203

Владимир Митрушев – Заместник-кмет, тел. 0391/68205

инж. Пламен Митков – гл. експерт отдел ИДОСВ, тел. 0391/68269

4.1. Методи и средства, използвани за контрол

Регионалната лаборатория-Хасково към ИАОС (МОСВ) е акредитирана от ИА "Българска служба за акредитация" от 2004 г. със Сертификат № 71 ЛИ, валиден до 31.08.2012 г.

При извършването на измерванията се използват методи, утвърдени от Министъра на околната среда и водите и публикувани в сборника "Методики и инструкции в областта на атмосферния въздух" на ИАОС-МОСВ.

4.2. Норми за нивата на замърсителите на атмосферния въздух

Нормативните актове за качество на атмосферния въздух, които нормират концентрациите на замърсителите в него, са следните:

Наредба № 12 от 15 май 2010 г. на МОСВ и МЗ за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид озон в атмосферния въздух

Наредба № 11 от 14 май 2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Обн. ДВ. бр. 42 от 2007 г.

Забележки:

1. Нормата да не бъде превишавана повече от 25 пъти в рамките на една календарна година осреднено за тригодишен период;

2. Нормата да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година;

3. Нормата да не бъде превишавана повече от 3 пъти в рамките на една календарна година

4. Нормата да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година

4.3.1. АИС „Раковски” гр. Димитровград

На територията на Община Димитровград чрез АИС Раковски (в АИС Раковски се следят следните параметри на атмосферния въздух: ФПЧ₁₀, SO₂, NO₂, NH₃, CO, O₃, H₂S.

За да отговори на нормативните изисквания Община Димитровград актуализира своята Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух, като акцентира на регламентираните от новото териториално деление показатели ФПЧ₁₀ и SO₂.

За изготвяне на приложените в документа диаграми са използвани данни от АИС Раковски за обследвания четиригодишен период (2007 - 2010 г.).
Показател ФПЧ₁₀

На следващата фигура са представени средногодишните концентрации по показателя ФПЧ₁₀, регистрирани на територията на Община Димитровград за обследвания четиригодишен период. Като цяло се наблюдава тенденция на намаляване на средногодишната концентрация.