Закон за опазване на околната среда зчав закон за чистотата на атмосферния въздух

5.3. Емисии от транспорта

Съгласно класификацията, дадена в Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух, пътният транспорт се състои от следните категории моторни превозни средства (МПС):

леки автомобили;

лекотоварни автомобили < 3,5 тона;

тежкотоварни автомобили > 3,5 тона и автобуси;

мотопеди и мотоциклети с обем на двигателя < 50 cm3;

мотоциклети с обем на двигателя > 50 cm3.

В следващата таблица са представени от Община Димитровград данни за МПС в „Справка за регистрираните в Община Димитровград моторни превозни средства към дата 11.03.2011г”.
Таблица 23. Регистрирани в Община Димитровград моторни превозни средства към дата 11.03.2011г.

За изчислението на емисиите от транспорта е използван емисионният фактор 3,48 кг/Мг за ФПЧ и 0,1 кг/Мг за серен диоксид, съгласно Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха, Геофизичен институт – БАН, 2007 г., SNAP CODE 070Х000, точка 5, табл.1 и табл. 4 (http://eea.government.bg/bul/Legislation/Air/Mpg07/Metodika_2007.html). Емисията е получена като произведение от емисионния фактор, интензивността на движение на МПС и дължината на уличните отсечки.

Източник на информация за интензивността на движение и дела на товарните автомобили е представена от Областно пътно управление-Хасково справка за натоварването по републиканската пътна мрежа на територията на община Димитровград.

В посочената справка не са включени данни за интензивността на движение вътре в града, но тя е използвана като насока поради липса на други данни. От нея също е определен и делът на товарните автомобили. Избрани са по-големи улици, като имайки предвид данните от посочената справка, броя на населението и разположението, е направено допускане за интензивността на движение.

Емисиите от улиците, включени в дисперсионното моделиране, са изчислени по горепосочената методика и са представени в следващата таблица.

Таблица 24

Улица	Дължина на отсечка (км)	Емисия на ФПЧ (т/год)	Емисия на серен диоксид (т/год)	Емисия на ФПЧ (т/год)	Емисия на серен диоксид (т/год)
		2007 г.		2010 г.
ул. Захари Зограф/ ул. Васил Левски	2,5	0,43	0,06	0,45	0,06
бул. Г.С. Раковски	3,5	1,80	0,15	1,89	0,16
бул. „Христо Ботев”/ ул. Бузлуджа	1,8	0,44	0,04	0,46	0,04
бул. 3-ти Март	0,7	0,36	0,03	0,38	0,03
Панорамен път/ ул. Хасковска	4	2,85	0,23	2,99	0,25
бул. Стефан Стамболов	2,3	1,18	0,10	1,24	0,11
бул. Димитър Благоев	1,8	0,93	0,08	0,97	0,08
бул. Съединение	8,5	7,93	0,50	8,33	0,52
Общо	25,1	15,92	1,19	16,71	1,25

5.4. Емисии от отопление

За отопление в бита се употребяват следните енергоносители:

електроенергия;

твърди горива - дърва, въглища и брикети;

течни горива - газьол (нафта);

газообразни горива - пропан-бутан, природен газ.

В качеството на горивни уредби в бита най-масово се използват печки, и по-малко -газови конвектори, нафтови печки, малки водогрейни котли и др.

В зависимост от вида на употребяваното гориво в атмосферния въздух се емитират някои от следните вредни вещества: прах, сажди, серни оксиди, азотни оксиди, въглероден оксид, метан, живак, кадмий, олово, устойчиви органични замърсители (полициклични ароматни въглеводороди, диоксини и фурани и др.), ЛОС и т.н.

Емисиите от битовото отопление се разглеждат като емисии от площни източници. Те се изхвърлят от голям брой източници с ниска мощност, на голяма площ, на сравнително малка височина и с ниска емисионна температура. През отоплителния сезон при наличие на неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите това може да бъде причина за високи приземни концентрации на вредните вещества в близост до източниците. Казаното важи особено за емисиите на прах и серен диоксид.

В следващата таблица са представени количествата на горивата, съгласно справка за продадените количества горива от „Топливо” АД.
Таблица 25 Количество на използваните горива по официални данни за периода 2007-2010 г.

Емисиите на ФПЧ₁₀ и серен диоксид от отоплението са пресметнати (Приложение 2, т. 1.2.) по балансов метод съгласно Наръчника по оценка и управление качеството на атмосферния въздух на местно ниво за SO₂, PM₁₀, Pb и NO₂ на МОСВ (октомври 2002 г.). Получени са следните резултати:

ФПЧ₁₀ – 13,66 т за 2007 г. и 12,3 т за 2010 г.

серен диоксид – 36,19 т за 2007 г. и 32,6 т за 2010 г.

В някои случаи преносът на замърсители от други райони (включитeлно трансграничният) може да оказва съществено влияние върху КАВ в даден район. Община Димитровград се намира в близост до Енергиен комплекс „Марица изток” и при подходящи метеорологични условия е възможен пренос на въздушни маси от тази посока. В настоящата програма преносът не е оценен чрез дисперсионно моделиране, поради отдалечеността на съответните обекти.

По смисъла на Директива 2008/50/ео на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в европа „емисии от природни източници“ означава емисии на замърсители, които не са причинени пряко или непряко от човешка дейност и включват такива явления, като вулканични изригвания, сеизмична активност, геотермална активност, пожари в диви местности, бурни ветрове, морски пръски или повторно суспендиране в атмосферата или пренос на природни частици от сухите региони;

Възможните природни източници на замърсители са:

силни ветрове;

пожари;

пренос на природни частици от сухи райони;

Липсват данни за влиянието на природни източници върху качеството на атмосферния въздух на територията на община Димитровград.

Въз основа на анализа на данните за измерените на територията на общината концентрации на различните замърсители за периода 2005-2010 г. може да се направи извода, че замърсителите, създаващи проблеми по отношение качеството на въздуха са ФПЧ₁₀ и серен диоксид. Всички останали показатели са в нормите.

Замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀ е целогодишен проблем, като най-високите стойности са характерни за студените месеци, което се обяснява с използване на твърдо гориво за отопление на обществени и жилищни сгради през есенно-зимния сезон и опесъчаване на пътните настилки. Допълнителен фактор са емисиите от транспорта, локални горивни източници, както и вторично замърсяване на въздуха с прах, поради нередовно почистване и миене на уличната мрежа. Въпреки, че като цяло се наблюдава стабилна тенденция за намаляване на средногодишните концентрации по отношение на ФПЧ₁₀ през обследвания период те превишават средногодишната норма за този показател.

Наблюдава се тенденция на намаляване на средногодишната концентрация по отношение на показателя SO₂ след регистриран максимум през 2008 г. Прави впечатление факта, че през 2010 г. въпреки някои завишени часови стойности за СДН от 125 µg/m³ не са отчетени превишения. Друг извод, който може да се направи, е че средномесечните концентрации намаляват в последните години от разглеждания период.

Факторите, имащи отношение към замърсяването на атмосферния въздух могат да бъдат разделени на следните групи:

първично замърсяване – директно емитиране (организирано или неорганизирано) на замърсители от антропогенни източници;

вторично замърсяване от площни източници (улични платна и тротоари, неблагоустроени междублокови пространства и други);

неблагоприятни климатични условия;

пренос на замърсители от други райони;

наличие на природни източници на емисии.

6.1.1. Промишлени източници

Анализът на данните за качеството на въздуха в отделните райони на общината показва, че производствената дейност, осъществявана в промишлените зони оказва значимо влияние върху КАВ в Община Димитровград и жилищните зони.

По-големи източници, разположени в района на гр. Димитровград са:

ТЕЦ „Марица 3” ЕАД;

Циментов завод „Вулкан Цимент” АД;

„Неохим” АД ;

Тези значими производствени субекти са обособени в 2 производствени зони: източна и западна.

Най-неблагоприятно на качеството на въздуха се отразява използването на брикети. Изгарянето им емитира почти същото количество серни оксиди, както изгарянето на въглища, но около 1,4 пъти повече прахови емисии и 2 пъти повече азотни оксиди и ЛОС. По-високата цена на въглищата обаче се оказва решаваща за това една част от населението да отдава предпочитанието си на закупуването на брикети при покупката на твърдо гориво.

На следващата фигура е представено съотношението между използваните твърдите и течните горива, използвани за отопление.



Фигура 134 Дял на използваните твърди и течни горива за отопление
Както е видно от горната фигура делът на твърдите горива е голям, което се отразява на количеството на емитирания прах. Тези горива (с изключение на дървата) са също източник на серен диоксид.

Друг фактор, оказваш влияние е количеството на горивата за отопление. От една страна, количествата варират в зависимост от съответните климатични условия през дадена година. От друга страна, липсата на ефективна топлоизолация на голяма част от сградите е причина за необходимостта от използването на по-големи количества енергия. Натрупаният в областта на санирането на сгради опит показва, че реализирането на топлоизолация води до снижаване на загубите при отоплението им с 20 до 50 %, което пък означава, че с толкова ще бъдат намалени и вредните емисии от отопление.

Площни неорганизирани източници са: открити градски терени (улици, площади, незатревени площи) земеделски земи, депа, кариери, строителни обекти и площадки на производствени предприятия и др. Основен замърсител, който се образува от тях е прахът. При запалване на стърнищата замърсители на въздуха са изгорелите газове – продукт на горенето на растителни остатъци. По-съществени емисии на прах от земеделски земи са възможни при извършване на есенна оран преди настъпването на дъждовния период. В този случай замърсяването с прах обикновено е локално в зоната на разораване.

С цел намаляване на неорганизираното замърсяване на въздуха при извършване на строителни дейности трябва строителните фирми да прилагат екологосъобразни строителни практики. Такива са ограждане и редовно оросяване на строителните площадки и извозваните строителни отпадъци при сухо време, опаковане на строежите при ремонт и разрушаване на сгради, покриване на транспортиращите строителни материали камиони с покривала и др.

За намаляване емисиите от откритите градски площи е необходимо улиците, тротоарите и площадите да бъдат почиствани редовно, вкл. чрез мокро метене и миене (особено през летните месеци), да бъдат ремонтирани при необходимост, а зелените площи да се поддържат в добро състояние и при възможност да се увеличават. При зимното поддържане на уличната мрежа да се избягва използването на пясък и др. материали, създаващи предпоставки за вторично замърсяване с прах.

6.1.4. Моторни превозни средства

Според резултатите от редица изследвания, факторите, обуславящи количествено вредното влияние на автомобилния транспорт върху атмосферния въздух на градската среда, са следните:

степен на автомобилиация;

състояние на автомобилите и двигателите им;

режими на работа на автомобилите и автобусите;

вид и състояние на уличната мрежа;

вътрешноградски пробег на автомобилите;

наличие, вид и месторазположение на местата за паркиране и домуване на МПС;

природно-климатични условия и условия за естествена вентилация на зоните със замърсяване.

Веднага е необходимо да се подчертае, че увеличаването на абсолютния брой на МПС и на степента на автомобилизация, разглеждани сами за себе си, водят еднозначно до увеличаване на замърсяването на въздуха. От друга страна, чрез правилното управление на останалите фактори, свързани с условията за експлоатация на автомобилния транспорт, е възможно да се постигне намаляване на вредното въздействие.

Степента на автомобилизация е един от главните показатели, както количествен, така и качествен, за въздействието на автомобилния транспорт върху състоянието на атмосферния въздух на дадено населено място. В количествено измерение, при равни други условия, колкото е по-голям броят на автомобилите, толкова по-голям ще бъде относителният им принос в общото замърсяване на въздуха.

От експлоатационна гледна точка, върху емитираните замърсители от автомобилния транспорт влияят две групи фактори. Първата група фактори е свързана с индивидуалните технико-конструктивни качества на отделния автомобил, състоянието и регулирането на неговите системи, качеството на използваните горива. Проблемите, съществуващи на това ниво, се решават най-вече от производителите и от притежателите на автомобили, а също и от държавата. Последната посредством закони и други нормативни актове поставя своите изисквания в това отношение и регламентира начините за контрол по изпълнението им. Втората група фактори включва организацията и оптимизацията на градската транспортна система, позволява осигуряване на експлоатация на МПС при минимално сумарно неблагоприятно въздействие.

Поддържането на улиците в добро състояние е задача на всяка община. Лошото състояние на уличната мрежа е тясно свързано със замърсяването на атмосферния въздух. Незадоволителното състояние на пътната настилка предопределя работата на двигателите на МПС в неоптимален режим с повишен разход на гориво, както и формирането на прахови емисии от самата пътна настилка. Своевременните инвестиции в подобряването на качеството на настилката при достигане на определена критична точка от жизнения цикъл на улиците водят до намаляване на дългосрочните разходи.

По своя характер транспортните потоци могат да се групират в три основни групи: "дом - работа", "дом - образование" и "дом - културно-битови пътувания". Най-съществени за интензивността на автомобилното движение се явяват пътуванията, свързани с трудовата дейност на населението.

Данни за интензивността на автомобилно движение през 2010 г. на републиканските пътища на територията на Димитровград от Агенция „Пътна инфраструктура” , ОПУ - Хасково са представени в следващата таблица.
Таблица 26 Интензивност на движението, по данни от ОПУ – Хасково

Наименование, клас и № на пътя	Пребр. пост №	Км полож.	Лекотоварни автомобили бр./денонощие	Тежкотоварни автомобили бр./денонощие
I-5 „Ст.Загора-Хасково”	ДПП№236	271+000	5813	667
	ДПП№241	282+400	8259	183
	ДПП№242	285+910	7827	222
I-8 „Пловдив-Хасково”	ГПП№31	285+500	7673	1743
	ДПП№394	291+500	4412	425
III-506 „Добрич-Петелово”	ДПП№2034	4+300	2398	600
III-663 „Чирпан-Симеоновград”	ДПП№1690	30+000	191	310
	ДПП№1695	43+800	1356	340

Друг компонент от експлоатацията на автомобила, влияещ върху емисиите на вредни вещества, който подлежи на регулиране чрез организационни мерки, е скоростта на движение. Установено е, че в градски условия, характерни със сравнително ниски скорости, отделянето на въглероден оксид от двигателите на МПС е 1,46 - 2,2 пъти по-голямо в сравнение с движението извън града.

През последните години има тенденция към масово използване на личните леки автомобили (ЛЛА) за всекидневно придвижване до местоработата и обратно, и то предимно на един човек в автомобил.

За да бъде по-привлекателен за гражданите, масовия обществен пътнически транспорт трябва да притежава редица качествени параметри - бързина, надеждност, редовност, регулярност, удобство, достъпност, комфорт, и всичко това - на приемлива цена. Съществуват обаче все още неизползвани възможности за увеличаване на привлекателността на масовия обществен транспорт:

следва по-бързо да продължи обновяването на автобусния парк, с цел да се подобри удобството и комфорта за пътниците от една стана, и намаляване на замърсяването на атмосферния въздух от друга страна.;

усъвършенстване на ценовата политика - въвеждането на преференции за пътниците, използващи редовно обществения транспорт, гъвкава политика относно пътуването с абонаментни карти, пускането на дневни и седмични карти с по-ниски цени (което е особено актуално за курортния сезон) и др.; цената на превозите трябва да остава достатъчно ниска, за да се стимулира отказът от използването на личните леки автомобили за пътувания до местоработата и обратно;

Политиката на Европейския съюз относно градския транспорт почива на концепцията за неограничената мобилност. Навсякъде в развитите страни вътрешноградския транспорт има социална функция за част от жителите - инвалиди, пенсионери, социално слаби, ученици и студенти и др. От него не може да се печели, а цената на превозите се спонсорира от общините и правителствата, така че да не бъде пречка за мобилността на гражданите от всички социални групи;

Товарният автотранспорт се ползва с особено внимание при анализа на екологичното влияние на транспорта върху околната среда. Това е така, защото поради по-голямата си мощност и конструктивните си особености двигателите на тежките автомобили емитират повече вредности в атмосферата, а и работят с по-голям шум. През последните години замърсяващите емисии от товарните автомобили бяха успешно намалени чрез въвеждането и постепенното затягане на EURO стандартите, които налагат строги изисквания върху всички производители на МПС. След приемането на първия EURO стандарт е постигнато общо намаление от 30-40 % от емисиите на азотен диоксид от автомобилния транспорт, въпреки увеличения поток на движение. Всички превозни средства в ЕС, регистрирани след 1 октомври 2006 г., трябва да отговарят на законодателните норми Euro 4. От 1 октомври 2009 г. в сила влизат нормите Euro 5.

Дистрибуцията на стоките и товарите в градските зони изисква ефикасно съотношение между транспорта на дълги разстояния и дистрибуцията на къси разстояния до крайната точка. Отрицателните последици от транзитния товарен транспорт, преминаващ през градските зони, биха се намалили чрез технически ограничения и планиране. За дистрибуция вътре в градовете трябва да се използват по-малки и по-чисти превозни средства.

Има проблем с паркирането и в жилищните райони на града с едропанелно строителство. Отредените в годините на сравнително ниска степен на автомобилизация паркинги пред блоковете не са достатъчни. Няма подземни и надземни паркинги и гаражи. Автомобилите все повече завземат и унищожават зелените площи в междублоковите пространства.

Световната, а и българската практика, показват че един от начините за осигуряване качество на атмосферния въздух, отговарящо на установените норми за вредни вещества, е в застрашените райони да се въведе т.нар. "синя" зона. Режимът на паркиране в централната градска част е един от най-важните елементи от цялостната политика по отношение на градската среда и на качеството на живот в нея и е въпрос с повишен обществен интерес. Решаването на проблемите с паркирането трябва да удовлетворява възможно най-широк обществен кръг.

Най-достъпната възможност за заменянето на автомобила като средство за придвижване в градски условия, при това с много положителни последствия са развитието на ходенето пеш и велосипедното движение. За реализирането на пешеходни зони не са необходими почти никакви инвестиции: през почивните и празничните дни могат през деня временно да бъдат затваряни за движение и превръщани в пешеходни зони някои улици в централната част на града в интерес на пешеходците.

Велосипедното движение като алтернатива на автомобилния транспорт е широко разпространено и използвано в много страни на Европа и в други части на света. Велосипедът е чудесно средство за придвижване на къси разстояния и за спорт.
6.2. Вторично замърсяване

Вторичното замърсяване включва емисиите от открити площи, възникващи при вятър и от движението на транспортни средства.

Значителни количества прах се отделят също от уличните платна, от незатревените площи, от откритите площадки за складиране на различни материали във фирмите и предприятията, както и от площадките, където се извършват строителни и строително-ремонтни работи.

Отделянето на частици прах от открити площи зависи от размера на частиците, плътността и повърхнината на складирания или отложен материал, а също и от въздушния поток обдухващ материала.

За намаляване на причинените от вятъра емисии на ФПЧ от площните източници се прилагат няколко типични мерки:

рекултивация на площи, насаждане на дървета или храсти;

овлажняване на повърхността на площите при сухо време;

покриване на складирани материали;

За намаляване на емисиите на прах и ФПЧ от уличните платна и площадите фирмите, извършващи сметосъбиране на територията на Община Димитровград трябва да извършват ръчно и машинно почистване (метене и миене). Машинното метене се извършва с помощта на специализирани автомобили и задължително трябва да е съпроводено с пръскане с вода с цел избягване на запрашаване.
6.3. Неблагоприятни климатични фактори и дисперсионни характеристики

В групата на факторите, влияещи върху разсейването на емисиите, които са причина за появата на зони с наднормени концентрации на замърсителите на отделни места са:

някои метеорологични и климатични фактори, като безветрие или слаби ветрове (скорост на вятъра под 1,5 м/сек.), бризова циркулация, силни ветрове (скорост на вятъра над 2,5 м/сек.), температурни инверсии, влажност на въздуха, мъгли и др.;

специфичен релеф;

плътност на застрояване;

недостатъчна височина на комините на някои жилищни сгради, на по-стари отоплителни инсталации на обществени сгради и на някои обекти.

емисии от открити площи - от уличните платна и незатревените терени, от товаро-разтоварни дейности особено на строителните площадки и от площадките за складиране на насипни материали на открито;

използването на горива с повишено съдържание на сажди (мазут и твърди горива).

Най-общо факторите влияещи върху разсейването на замърсителите в атмосферния въздух могат да се групират като природни и антропогенни.

От природните фактори в района на Димитровград влияние оказват преди всичко климатичните и метеорологичните фактори и релефа.

Влиянието на климатичните и метеорологичните фактори върху качеството на атмосферния въздух на Димитровград най-общо може да се оцени като неблагоприятно.

Вятърът е факторът с най-силно влияние върху разпространението на замърсителите, изхвърляни в атмосферния въздух. Често средномесечните скорости на вятъра са под 1,5 м/сек.

От гледна точка на възможностите за задържане и натрупване на замърсители във въздуха важно значение имат случаите на скорост на вятъра от 0 до 1,5 m/s. Южната част на България е сред областите с най-голяма честота на тихо време. Анализът на гореизложеното позволява да се направи извода, че една от причините за влошеното качество на атмосферния въздух в района на Димитровград е неблагоприятното влияние на климатичните и метеорологичните фактори.

За разлика от природните фактори, влиянието на антропогенните фактори върху КАВ може да бъде ограничено. Влиянието на посочените по-горе антропогенни фактори може да бъде ограничено чрез подходящи решения. С редуциране на влиянието на антропогенните фактори частично ще се ограничи и негативното влияние на природните фактори върху КАВ.

В приложение към настоящата програма са представени сравнителни таблици за дните с превишения на СДН на ФПЧ10, в които са описани метеорологичните условия (средноденонощна скорост на вятъра и средноденонощна облачност) в съответните дни.

Неблагоприятно влияние върху разсейването на праховите частици оказват силните ветрове при скорост над 2,5 м/сек. (по указания на НИМХ към БАН и Синоптичен анализ, Записки за курса към катедра “Метеорология и геофизика”, доц. д-р Маргарита Сиракова,Физически факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”) и тихото време - скорост на вятъра под 1,5 м/сек. (указанията на Европейската комисия в Съобщение [СОМ(2008) 403 окончателен). Тихото време възпрепятства разсейването на праховите частици, а силните ветрове предизвикват вторично замърсяване, като вдигат натрупания по повърхностите прах.

През зимата, през нощта подложната повърхност (почвата) се охлажда силно и при безветрие и облачност 0 бала, рано сутрин се образува приземна инверсия, която влияе неблагоприятно върху разсейването на замърсителите в приземния слой. Тази приземна инверсия е причина за увеличаване на концентрациите на замърсителите на атмосферния въздух в приземния слой в ранните утринни часове. Приземната инверсия се разрушава при поява на вятър или от слънчевото греене, което затопля подложната повърхност. Облачност от 0 бала се приема за гранична стойност, при която този факторът има влияние върху разсейването на замърсителите. (Синоптичен анализ, Записки за курса към катедра “Метеорология и геофизика”, доц. д-р Маргарита Сиракова,Физически факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”)

При изключване на дните с неблагоприятни ветрове се получават следните резултати: