Таблица 3 Обобщени данни за честотата на вятъра по посока и тихо време в % по данни на станция Димитровград

Фигура 10 оза на ветровете за района на Община Димитровград (зима)	Фигура 11 оза на ветровете за района на Община Димитровград (лято)

Фигура 12 оза на ветровете за района на Община Димитровград (пролет)	Фигура 13 оза на ветровете за района на Община Димитровград (есен)

Скоростните характеристики на ветровото поле за обследвания четиригодишен период за Района на Община Димитровград са поместени в следващата таблица а графичната зависимост е представена на фигурата по-долу.

Особено висока е честотата на диапазона „тихо” (от 0 до 1 m/s) Неговото участие е 42.2 % годишно. В отделните сезони изменението е от 37.5 % (пролет) до 52.1 % (есен).

Състоянието на атмосферата при тихо и в диапазона до 2 m/s. е особено неблагоприятно за естествената вентилация на атмосферния басейн над селището. Това обикновено е свързано с отсъствие на активен атмосферен пренос и инверсна стратификация или при пренос от южната четвърт, но на голяма височина (при настъпване на топъл фронт).
Температура на въздуха

Годишният ход на температурата на въздуха в района на Община Димитровград се очертава като плавна крива с минимални стойности през януари и максимални през юли. Данни за средната месечна и годишна температура на въздуха са представени по-долу.

Абсолютният минимум възлиза на -28,3°С (януари), абсолютният максимум - на 41.5°С (август). Толерансът между тези температурни стойности е 69.8°С, но такава амплитуда практически е малко вероятно да се получи в рамките на една календарна година.

Измененията на температурата на въздуха във височина се определя от динамиката на атмосферните процеси. Изследването на тези процеси се извършва на базата на вертикални профили от метеостанции с различна надморска височина или чрез аерологични сондажи.

Неприемливо е допускането за позитивно влияние на р. Марица върху формирането на температурни инверсии. Водната й площ е твърде ограничена и по-скоро речната долина способства за оттеглянето на хладните въздушни маси, а от там и ограничаване на възможността за възникване на инверсионни процеси.

Валежите силно влияят на разпространението на прахо- и газообразните замърсители в атмосферата. Характерно явление е „измиване” на въздуха, поради което концентрацията на вредните примеси е най-голяма в близост до земната повърхност и в района на източника. Паралелно протичат процеси на преобразуване и/или поглъщане на замърсителите.

Източната част на Горна Тракия (в която попада и обследваната територия) се характеризира с по-високи стойности на валежите от тези в Пловдивско поле. Този факт се обяснява с по-осезателното влияние на Средиземноморския басейн в разглеждания регион (Община Димитровград).

Данни за средната месечна и годишна сума на валежите (в mm воден стълб) за станции Димитровград и Пловдив са представени по-долу.

Трайното засушаване в края на лятото и началото на есента (VIIІ – IX) е свързано със средиземноморско влияние.

При отрицателни стойности на температурата на въздуха, валежите са от дъжд и сняг или само от сняг, но за формирането на снежна покривка е необходимо температурата на повърхността на почвата също да е отрицателна. Резултатите от системните наблюдения върху снежната покривка са приведени в следващата таблица.

Максималните стойности на височината на снежната покривка се намират в диапазона 72-95 сm. Средната дата на появяване на устойчива снежна покривка е 22 декември, а средната дата на изчезването и е 17 февруари. Трябва да се подчертае, че процентът на зимите с устойчива снежна покривка е едва 18.

Влажността е показател, който оказва влияние върху разпространението във въздуха на прахообразните замърсители и играе съществена роля при формирането на киселинните аерозоли.

Изменението на този климатичен компонент зависи от температурното състояние на атмосферата, от овлажняването на деятелната покривка и от движението на въздуха в приземните слоеве. Това предопределя сезонен ход на стойността на атмосферната влага.

Най-често използваните параметри за нейната характеристика са абсолютната влажност, относителната влажност и дефицит на влагата. Колебанията на средната месечна и годишна относителна влажност (в %) и по срокове за района на Община Димитровград са представени в следващите таблици.

Ходът на относителната влажност тук не показва отклонения при сравнение със съседни райони на Горна Тракия. При проследяване на режима на този параметър в рамките на едно денонощие (по климатичните срокове в 7, 14 и 21ч.) се установява значителна динамика. Тя се проявява най-осезателно през обедните часове и в по-слаба степен през втората половина на деня.

По-високата влажност на въздуха поради близостта на р. Марица обуславя възможности за хидратиране на попадналите в атмосферния въздух замърсители и образуване на нови токсични съединения.

Динамиката на средния месечен и годишен дефицит на атмосферна влага е проследена в следващите таблица и фигура.