Фигура 96 Измерени концентрации на SO2 за 10.2008 г

Показател ПАВ

В АИС „Раковски” не се извършват измервания по показател ПАВ.
Показател озон

За разглеждания период 2007-2010 г. в АИС «Раковски» не са регистрирани превишения на съответните норми за озон.

Средногодишните концентрации на озон след рязко повишаване през 2008 г. започват постеменно намаляват, както е видно от следващата фигура.


Фигура 123 Средногодишни концентрации на озон, µg/m³
На следващите фигури са представени средномесечните концентрации на озон по години. По-високи концентрации се наблюдават през по-топлите месеци, като най-високи са през летните месеци в интервала 14-17 ч., което е свързано с интензивността на слънчевото греене.



Фигура 124 Средномесечни концентрации на озон за 2007 г.


Фигура 125 Средномесечни концентрации на озон за 2008 г.


Фигура 126 Средномесечни концентрации на озон за 2009 г.


Фигура 127 Средномесечни концентрации на озон за 2010 г.
На следващата фигура е представено сравнение между средномесечните концентрации на озон за четирите години на разглеждания период.



Фигура 128 Средномесечни концентрации на озон за периода 2007-2010 г.

4.3.2 Комплексна фонова станция „Рожен”

На следващата фигура са представени данни за нивата на замърсителите, измерени във фонов пункт „Рожен” за периода 2007-2010 г.


Фигура 129 Средногодишни концентрации на ФПЧ₁₀
Може да се направи изводът, че за територията на цялата страна има тенденция към увеличаване концентрациите на ФПЧ₁₀, вкл. и броя на превишенията на средноденонощната норма, като за 2010 г. стойностите са най-високи.


Фигура 130 Средногодишни концентрации на ФПЧ_2,5


Фигура 131 Средногодишни концентрации на серен диоксид
Наблюдава се тенденция към намаляване нивата на серен диоксид.


Фигура 132 Средногодишни концентрации на озон
4.4. Оценка на замърсяването на атмосферния въздух

Представените в данни за измерените чрез АИС Раковски в пункта за мониторинг в гр. Димитровград концентрации на различните замърсители позволяват да се направят следните обобщаващи изводи относно качеството на атмосферния въздух за района на Община Димитровград за периода 2007-2010 г.:

Обикновено през летните месеци измерените концентрации на ФПЧ превишават 1,1-1,5 пъти средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве, а през зимата достигат стойности 2 до 3 (в някои единични случаи и повече) пъти посочената норма. През летните месеци честотата на поява на наднормени концентрации е 3 - 29 % от броя на пробите - главно поради засиления автомобилен трафик, докато през отоплителния сезон 40-80 % от пробите са с наднормени концентрации - главно поради отопление с твърди горива и преноса от ветровете в района.

По показател озон не са регистрирани превишения на нормите за разглеждания период. Наблюдава се тенденция към намаляване на нивата в годишен аспект. Тъй като озонът се влияе от интензивността на слънчевото греене най-високи концентрации се наблюдават през летните месеци, особено в интервала 14-17 ч.

По показатели ПАВ и ФПЧ_2,5 не са извършвани измервания в АИС „Раковски”, гр. Димитровград.
5. Произход на замърсяването

Атмосферния въздух се замърсява при организирано и неорганизирано изхвърляне от различни източници на следните основни замърсители:

промишлени производства и дейности;

транспортна дейност;

отопление (битово и комунално);

селскостопански дейности.

Освен това тя е разположена в близост до общините Гълъбово и Стара Загора, които също оказват влияние върху състоянието на атмосферния въздух в Община Димитровград.

5.1. Промишлени източници на замърсители


Фигура 133 Разположение на основните източници на емисии

Годишните емисии на ФПЧ₁₀ и серен диоксид са:

емисии, т/год	2007	2010	2013 (прогноза)
ФПЧ10	918,028	222,464	199,252
SO2	49082,762	21091,173	2259,180

Едни от главните замърсители на атмосферния въздух в Община Димитровград са промишлените предприятия, обособени териториално в две промишлени зони: източна и западна (кв. Вулкан).

Общите емисии от организирани източници за 2007 и 2010 г. са както следва:

Таблица 18

емисии, т/год	2007	2010
ФПЧ10	704,299	93,897
SO2	49045,089	21057,028

Емисиите са определени на база докладваните количества от съответните предприятия. В случаите на докладване на прах, поради липса на други данни е прието, че количеството на ФПЧ10 е 70%.

В района на Община Димитровград се контролират в емисионно отношение три дружества: ТЕЦ „Марица 3” ЕАД, „Неохим” АД и „Вулкан Цимент” АД.
ТЕЦ „Марица 3” ЕАД

Този източник се явява голям неподвижен горивен източник в границите на разглеждания район.

ТЕЦ “Марица 3” ЕАД е разположена в източната част на гр. Димитровград, на десния бряг на р. Марица, в рамките на промишлената зона.

Изградена е през периода 1949-1955 г. за задоволяване нуждите от електрическа и топлинна енергия на промишлеността в гр. Димитровград. Строителството е извършено на два етапа, през които са монтирани 3 бр. парни котли с номинално паропроизводство 170 Mg/h, 2 парни турбини и бойлерна уредба с топлинна мощност 55.8 MW. През 1999 г. тази част от централата е изведена от резерв и експлоатация, а в последствие – бракувана и демонтирана.

През 1971 г.е пуснат в експлоатация кондензационен блок с мощност 120 MW (полско производство), състоящ се от един котел ОР-380в и една турбина ТК-120. Блокът е предназначен за производство на електроенергия.

През 1989 г. са въведени в експлоатация 3 броя парни котли ПКМ-12, работещи на природен газ (аварийно – мазут) за покриване на топлинните товари. Понастоящем поради липса на консуматори на топлинна енергия, ТЕЦ “Марица 3” ЕАД работи основно като електропроизводствено предприятие на диспечерско разпореждане, въз основа на договор с НЕК-ЕАД. В енергийната стратегия е заложена работа на централата до 2015 г. с годишна използваемост до 4000 часа.

В ТЕЦ „Марица - 3” ЕАД основно се изгарят:

лигнитни въглища от мини „Марица изток” (рудник „Трояново 1”);

черни от мини „Балканбас” (рудник „Лев”);

кафяви – мини „Черно море”.

За разпалване на блока се използва природен газ.

Изгарят се нискокалорични лигнитни въглища от двата минни комплекса, характеризиращи се с висока влажност и високо приведено съдържание на сяра и пепел.

Около 98% от минералната маса, която се унася с изгорелите газове във вид на пепел се улавя във електрофилтри. Шлаката след като се угаси с вода заедно с пепелта от електрофилтрите се транспортира с вода до багерна помпена станция, след което по хидравличен път се складира на сгуроотвалите.

ПКМ-12 в парокотелното работят на природен газ. Те се използват при разпалване на ОР-380, за покриване на собствените нужди и за пара за разпръскване на мазута в мазутните горелки. При пускането на блока в продължение на 6-8 часа работи само едни ПКМ-12.

В следващата таблица са представени докладваните от предприятието годишни емисии.

Таблица 19 Годишни емисии от ТЕЦ Марица 3, т/год

„Вулкан Цимент” АД

Първата технологична линия в циментовия завод „Вулкан” е пусната в експлоатация през 1947 г. Тя е била на „Шмид” – Дания, с горивна база на местни каменни въглища. През следващите години влизат в експлоатация още три пещи за клинкер. През 1965 г. е сменено горивото от въглища на мазут. При следващата смяна през 1985 г. се преминава на природен газ като мазутът остава като резервно гориво.

С изграждането на новото парокотелно с котли на природен газ и закриването на азбестоциментовото производство през 1999 г. се намаляват значително емисиите на замърсители в атмосферния въздух.

През 2001 г. се преминава отново на твърдо гориво след влизане в експлоатация на нова инсталация за подготовка на твърдо гориво – смес от нискосернисти въглища с петролен кокс. Монтират се нови горелки на клинкерните пещи – комбинирани на природен газ (за разпалване и като резервно гориво) и въглищен прах (основно гориво). Осигурява се оптимално съотношение на горивната смес с цел запазване нивата на емисиите под нормативните граници.

Циментовият завод „Вулкан” е разположен в регулационните граници на гр. Димитровград, на левия бряг на р. Марица. На север граничи с кв. „Вулкан”. На 1.5 km източно се намира кв. „Мариино”, а на около 2 km западно – кв. „Черноконьово”.

Към общата площ на завода се включват площадките на находището за варовик „Юрт дере”, находището за мергели „Дурхана” и находището на глина „Дурхана”, които са разположени южно от гр. Димитровград.

В следващата таблица са представени докладваните от предприятието годишни емисии.

„Неохим” АД

Основната дейност на „Неохим” АД е производство на минерални торове. Предприятието е изградено през 1951 г. Първоначално е пуснато производство на сярна киселина и азотни торове. През следващите години се изграждат мощности за производство на нови неорганични продукти: фосфорна киселина и фосфорни торове, флуорни соли, както и продукти на органичния синтез. Комбинатът претърпява четири основни разширения, с които се разнообразява гамата на производство. Обособяват се три основни производства: за азотни и фосфорни торове и за органичен синтез. През 1980 - 87 г. влизат в експлоатация нови съвременни производства на амоняк, азотна киселина, амониев нитрат. През 1990 г. се преустановява производството на фосфорна киселина и фосфорни торове. Три години по-късно е закрито производството на сярна киселина.

„Неохим” АД е разположен в източната производствена зона на гр. Димитровград, на десния бряг на р. Марица.

Енергийните източници са свързани с технологичните процеси на линията за производство на амоняк – огневи подгревател (П-2) и пусков котел(К-1). Те са на гориво природен газ и през летните месеци не работят. Всички останали източници на емисии в атмосферния въздух са производствени.

В следващата таблица са представени докладваните от предприятието годишни емисии.

5.2. Неорганизирани и площни източници на замърсители

Значителни количества прах се отделят неорганизирано от уличните платна, канавките им, тротоарите, площадите или от други незатревени площи в населените места, строителните площадки, откритите площадки за складиране на различни материали в предприятията. Самите работни площадки обикновено са покрити със слой отложени прах и частици материали и сами по себе си се явяват източници на неорганизирани емисии.

През влажните периоди праховите частици се залепват за повърхностите, но щом като те изсъхнат, вятърът и/или преминаващите по улиците превозни средства довеждат до вдигането на отложения прах във въздуха (вторично запрашаване).

Отделянето на частици прах от откритите площи зависи от размера на частиците, плътността и повърхнината на складирания или отложен материал, а също и от въздушния поток обдухващ материала. Скоростта на вятъра, при която частиците прах се вдигат във въздуха - т.н. критична скорост, зависи главно от еквивалентния им диаметър.

Територията на Община Димитровград е сред областите в България с най-продължителни периоди на тихо време. Средногодишната скорост на вятъра в района на Димитровград е около 2,4 m/s, a през почти 42 % от времето има безветрие (скорост на вятъра от 0 до 1 m/s) или слаб вятър.

В тези случаи фините частици от издигналия се прах остават във въздуха дълго време и повишават концентрациите на общ прах и ФПЧ в атмосферния въздух.

Към момента на изготвянето на настоящата програма липсват данни за количествата на отложения прах върху уличните настилки в гр. Димитровград, а и в България, поради което не е възможно да се пресметне количеството на запрашаването от този източник.

Източници на неорганизирани емисии за територията на Община Димитровград са следните:

сгуроотвали на ТЕЦ „Марица 3” ЕАД;

общински пазари;
Сгуроотвали на ТЕЦ „Марица 3” ЕАД

ТЕЦ „Марица 3” ЕАД е разположена в източната част на гр. Димитровград, в рамките на промишлената зона. Освен основната площадка заемаща площ от 285 200 m² притежава сгуроотвали „Галдушки ливади” и „Горен бюк” с площ от 676 000 m². Те са разположени източно от промишлената площадка на ТЕЦ-а на около 300-400 m от нея. Изградени са върху дясната равнинна заливна тераса на р. Марица. Сгуроотвал „Горен бюк” ще бъде закрит до края на 2011 г., като към настоящия момент се подготвя проект за рекултивация. Сгуроотвал „Галдушки ливади” има изградена автоматична оросяваща система, с което неорганизираните емисии са ограничени. Сгуропепелните маси са грубо дисперсни с дребни бучки спечена сгурия, пясъчни частици, неизгорели въглища.

Годишните емисии на ФПЧ₁₀ от сгуроотвалите са 184 т за 2007 г. и 99,4 т за 2010 г. Емисиите са изчислени по формула на US EPA, отразяваща зависимостта на емисиите от скоростта на вятъра, съгласно примера в програмата на Община Перник.
Общински пазари

Общинските пазари (промишлен и автомобилен) са с общата площ на възлиза на 160 000 m². Териториите, засегнати от действието на пазарите, са със следното местоположение:

1. Промишлен пазар - разположен в триъгълника между ж.п. линията, бул. „Ст.Стамболов” и ул. „Ивайло”:

североизточно от ж.п. линията „Стара Загора - София”;

западно от бул. „Ст. Стамболов”;

южно от ул. „Ивайло”.

на запад от промишления пазар се простират земеделски земи.

2. Автомобилен пазар:

източно от бул. “Ст.Стамболов”;

северно от ул. „Захари Зограф”;

западно от парк „Марица”;

южно от терасата на р. Марица.

Годишните емисии от общински пазари са както следва:

ФПЧ₁₀ – 0,159 т за 2007 г. и 0,157 т за 2010 г.;

серен диоксид – 0,293 т за 2007 г. и 0,295 т за 2010 г.

Емисиите са изчислени по данните описани в Програма за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в района на гр. Димитровград за периода 2003-2010 г. Данните са от направено проучване през 2001 г. за целите на цитираната програма. Към момента на изготвяне на настоящата програма по данни предоставени от Общинска администрация няма съществени промени в емисионните характеристики на пазарите.

Общите емисии от неорганизирани източници за 2007 и 2010 г. са както следва: