2005 г.), Чл. 95 а

Изтегляне 3.35 Mb.

страница	11/18
Дата	23.10.2018
Размер	3.35 Mb.
	#94535
Тип	Закон

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 18

Таблица 3.1-5

Средно-денонощни имисионни стойности за качество на атмосферния въздух в с. Островица

	Замърсители				Брой измер-
Дата	ФПЧ₁₀, μg/m³	SO₂, μg/m³	NO₂, μg/m³	CO, mg/m³	вания в денонощие
21.05.2007 г.	14,4 -	1,1 (3,0) ^1/	14,8 (17,6) ^1/	1,37 (1,40) ^1/	11
22.05.2007 г.	10,1 -	42,9 (553,5) ^2/	15,8 (19,7)	1,79 (1,42)	24
23.05.2007 г.	12,3 -	34,7 (306,5)	18,5 (20,3)	1,42 (1,50)	24
24.05.2007 г.	10,9 -	6,5 (21,5)	18,4 (18,6)	1,40 (1,40)	12
28.05.2007 г.	- -	23,2 (72,8)	19,9 (20,8)	1,36 (1,40)	12
29.05.2007 г.	14,1 -	2,0 (5,5)	18,3 (20,8)	1,32 (1,40)	24
30.05.2007 г.	12,8 -	10,1 (47,5)	18,6 (20,3)	1,30 (1,50)	24
31.05.2007 г.	15,6 -	6,7 (16,8)	18,9 (20,8)	1,41 (1,50)	12
04.06.2007 г.	- -	38,0 (96,3)	20,6 (21,9)	1,23 (1,40)	14
05.06.2007 г.	18,8 -	51,9 (585) ^3/	19,9 (20,8)	1,29 (1,50)	24
06.06.2007 г.	10,5 -	27,1 (290)	19,4 (20,8)	1,35 (1,50)	24
07.06.2007 г.	21,0 -	155,8 (735) ^4/	19,7 (20,8)	1,42 (1,50)	12
ПДК_ср.ден. ПДК_ср.час.	50 -	125 350

^1/В скоби – измерена максимална средночасова стойност за денонощието;

^2/Две измервания над ПДК_ср.час.; ^3/ Едно измелване над ПДК_ср.час.;

^4/Две измервания над ПДК_ср.час..
Таблица 3.1-6

Средномесечни данни от пунктовете за мониторингов контрол в г. Кърджали за качество на атмосферния въздух – нетоксичен прах

	Средни концентрации на прах, mg/m³
Година/месец	2002 г.	2003 г.	2004 г.	2005 г.	2006 г.
I	0,1527	0,1045	0,0916	0,0807	0,179
II	0,1750	0,0605	0,0956	0,0710	0,227
III	0,0818	0,0900	0,0608	0,0932	0,063
IV	0,0637	0,0997	0,0554	0,0789	0,075
V	0,0588	0,0793	0,0443	0,0633	0,063
VI	0,0703	0,0640	0,0548	0,0565	0,054
VII	0,0638	0,0743	0,0568	0,0462	0,057
VIII	0,0788	0,0857	0,0588	0,0582	0,0103
IX	0,0904	0,0778	0,0784	0,0644	0,0127
X	0,0720	0,0776	0,0594	0,0655	0,044
XI	0,0791	0,0883	0,0668	0,0863	0,091
XII	0,0696	0,0853	0,0795	0,0840	0,098
Средна стойност	0,0872	0,0751	0,0668	0,07068	0,0894
ПДК	0,15	0,15	0,15	0,15	0,15

3.1.4. Предварителна прогноза за въздействие върху атмосферния въздух при реализация на инвестиционното предложение
С реализацията на ИП се очаква съществено намаляване на прахогазовите емисии от дейността на оловно производство на Комбината, което ще се реализира при замяната на сега действащата технология на агломерация и шахтово топене с отговарящ на всички изисквания за НДНТ метод на директно топене на оловната шихта в модерна инсталация Ausmelt. Получаваният богат на серен диоксид газов поток, ще се обработва с висока степен на конверсия и адсорбция в ДКДА-система за производство на сярна киселина. Подобрения на емисионната ситуация се очакват и по отношение на съдържащите олово и кадмий прахови емисии, главно поради въвеждането на ново модерно оборудване и намаления обем отпадъчни газове.

Без съмнение, предвижданите в ИП технологични обновления ще доведат до подобряване качеството на атмосферния въздух по отношение на критичните за района замърсители – серен диоксид и прах съдържащ тежки метали (олово и кадмий). На този етап може да се даде следната обобщена оценка за въздействие върху атмосферния въздух:

По начина на въздействие – пряко, под допустимите имисионни норми;

По продължителност на въздействието – продължително, дълготрайно;

По териториален обхват на въздействието – локално;

Кумулативни и комбинирани въздействия върху околната среда – не се очакват.
3.2. Води
3.2.1. Повърхностни води

Хидрографската мрежа в района на ОЦК АД – Кърджали е силно развита. Наред с големите реки Арда, Перперек и Върбица, районът е прорязан от много по-малки реки и долове, често с големи наклони на надлъжните профили. Река Арда има постоянно водно течение, силно влияещо се и от годишните сезони. Водосборът на язовира е голям и с неправилна форма. Тя протича през г. Кърджали, като навлиза в него от запад и течението й се обхваща почти изцяло от чашите на язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец”. Река Арда преди язовир “Кърджали” е с годишен обем на отточните води в границите на 600 – 625 мил. m³

Дължината на р. Арда до границата възлиза на 241 km, а площта на водосборната й област е 5201 km². Независимо от ниската й средна надморска височина, поречието на Арда има най-висок отточен модул от всички български поречия (14 l/s/km²). По-значими притоци са р. Върбица с площ на водосборната област 1203 км² и дължина 98 км и Крумовица - площ 671 km², дълга 58 km. Басейнът на р.Арда е част от Източнобеломорския район на територията на България, включващ и басейните на реките Марица и Бяла.

Водосборът на р. Перперек (ляв приток в язовира) води началото си от два дола - в района на с. Черна нива и с. Даскалово, които са с тесни легла и малки наклони. До сливането им текат през поземления фонд, а после реката минава и през горския фонд. Недалеч от с. Черноочене леглото и се разширява. Под селото на отделни места е направена корекция на леглото и е извършено залесяване. До с. Перперек протича в югоизточна посока, след което прави завой в югозападна до вливането и в чашката на язовира. Има непостоянен дебит, с максимални води през зимно-пролетния сезон и при продължителни валежи и лятно-есенен минимум. Притоците на р. Перперек са долове с тесни легла и стръмни брегове, които в по-голямата си част са обрасли с дървесна растителност. Имат непостоянен дебит и през летните месеци пресъхват. Максималните им води са през пролетта. Ерозионните процеси във водосборите им действат в незалесените горски площи и в земеделските земи. Последните са с големи наклони и са основен източник на наносни материали, които се отлагат в леглото на р.Перперек.

Река Върбица е най-големият и пълноводен приток на р. Арда. Влива се в горния край на язовир “Студен кладенец” – югоизточно, срещу площадката на ОЦК АД. Речната мрежа на р. Върбица е с ясно изразена лява симетрия – левите притоци са пълноводни и добре развити, докато десните притоци са по-къси, доловете са със стръмни склонове.

Най-близката хидрометрична станция където се следи оттокът на р.Върбица е при моста на ж.п. спирка Джебел, на разстояние 9,95 km от устието й. Основните орохидрографски елементи на реката при тази хидрометрична станция имат следните стойности:

водосборна площ F = 1148 km²;
дължина на реката L_р = 92,4 km;

Отточните модули на реката и притоците й се движат в порядъка от 13.6 до 17,2 l/s/km².

Съществен хидрографски елемент на района са двата язовира на р. Арда – язовир “Кърджали”, разположен над града на около 5 km от КЦМ АД и язовир “Студен кладенец”, намиращ се под града, в непосредствена близост до площадката на ОЦК АД.

Максималният заверен обем на язовир “Кърджали” е 532 мил. m³ при мъртъв обем около 117 мил. m³ и залята площ около 16 km². Аналогичните характеристики на язовир “Студен кладенец” са 489 мил. m³ максимален заверен обем, 150 мил. m³ мъртъв обем и 25 km² залята площ.

Язовир “Кърджали” се използват преди всичко за енергодобив, промишлено водоснабдяване, риборазвъждане и риболов, отдих и развлечения. От язовир “Кърджали” е и промишленото водоснабдяване на ОЦК АД. Водите на язовир “Студен кладенец” се използват за енергодобив, напояване и промишлено водоснабдяване. Съгласно заповед № РД 272/03.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите за определяне на проектните категории на повърхностните води в България, категориите на водите в района са:

II-ра категория за язовир “Кърджали” и р. Арда до гр. Кърджали;

III-та категория за р. Арда от гр. Кърджали до границата, язовир “Студен кладенец” и язовир “Ивайловград”.

3.2.2. Подземни води

Съгласно хидрогеоложкото райониране на България, площадката на ОЦК АД попада в подобласт Източни Родопи и представлява вътрешно структурно понижение, изградено от палеогенни седименти и вулканити. Подземните води са пукнатинни, пресни с плитка циркулация. Защитени са от повърхностно замърсяване чрез серия бентонитови глини, които са практически водо-непропускливи, и чрез серия зеолити, които са слабо водопропускливи.

Каталог: ovos

Изтегляне 3.35 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 18