Закон за опазване на околната среда зоос (ДВ, бр. 91/2002 г., попр бр. 98/2002 г., изм бр. 86/2003 г., бр. 70/2004 г., бр. 74/2005 г., изм и доп бр. 77/2005 г.), Чл. 95 а

Палеоген

Мергелно-песъкливата серия е представена от синьо-зелени мергели, плътни с пясъчни прослойки с дебелина от 0,2 – 0,3 m.

Бентонитовата глина е светло-жълта на цвят, в твърдо-пластична до твърда консистенция, на места със среден пясък. Дебелината достига до 1,5 m.

Дебелината на отложенията, които покриват варовиците в района на площадката е около 20 m.

Кватернерните отложения залягат върху палеогенските отложения и са представени от алувиални и делувиални материали.

Алувият е представен от средни до едри чакъли, на места с валуни, с песъкливо-глинест до глинесто-песъклив запълнител. Те залягат непосредствено върху мергелно-песъкливите отложения на палеогена и са с дебелина от 1,5 m до около 5,0 m.

Делувиалните отложения са представени предимно от алтернация на прахови и песъкливи глини и пясъци. Глините са бежови до кафяви на цвят с твърдо-пластична до твърда консистенция. В горните слоеве на глините се срещат варовити включения. Пясъците са средно до едрозърнести, на места с чакъли и в по-голямата си част са заглинени. Делувият е с дебелина от 2,6 m до около 6,0 m.

Общата дебелина на алувиалните и делувиалните отложения достига до 10,0 m. В дълбочина в тези материали са заложени фундаментите на основните съоръжения – сгради на цеховете, реактори, сгъстители, сборници и резервоари. Съгласно резултатите от досегашните изследвания върху делувиалните отложения, вследствие на минали строителни работи, са установени насипи, които на места достигат дебелина до 5 – 15 m.
3.3.2. Подземни природни богатства

На територията на площадката на ОЦК АД няма подземни природни богатства. Геоложката основа би могла да се разглежда като потенциален източник на инертни материали за строителството. Такъв добив не е предмет на разглежданото ИП и не е целесъобразен по отношение опазването на околната среда. В близост до площадката в изток-североизточна посока се намира бентонитово месторождение, което се експлоатира и преработва от “Бентонит” АД – г. Кърджали. Тази дейност също няма отношение към инвестиционното предложение.

Новите инсталации съгласно Инвестиционното предложение за модернизация на оловното производство ще се ситуират в рамките на площадката на ОЦК АД, за която фирмата притежава нотариален акт за собственост. По време на строителството се предвиждат изкопно-насипни работи за фундиране на сгради и съоръжения на неголяма дълбочина, с които практически няма да се наруши състоянието на геоложката основа и подземните води. По време на строителството не се предвижда използването на външни пътни връзки, както и не се очаква да бъдат засегнати площи извън територията на Комбината.

По време на експлоатация на обекта, всички съоръжения, при които има потенциална опасност от течове на технологични разтвори, се предвижда да бъдат снабдени с киселинно-устойчива обваловка и система (сборен зумпф с помпа) за връщане на разтворите в основната схема.

На този етап може да се даде следната обобщена оценка за въздействие на Инвестиционното предложение върху геоложката основа:

Инвестиционното предложение за “Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технологията “AUSMELT” ще се реализира на промишлената площадка на ОЦК АД, която се намира в индустриалната зона на г. Кърджали, източно от града. Прощадката е разположена северния бряг на язовир “Студен кладенец” със средна надморска височина 230 m. За изпълнение на ИП е предвидена обща площ от 4 536 m² (42 х 108 m) от промишлената площадка на ОЦК АД.

Според почвено-географското райониране на България, районът попада в Южнобългарската ксеротермална зона, Среднобългарска подзона на канелените горски почви и смолниците и агроекологичните райони на канелените горски почви. Според ерозионните условия почвите са средно и силно ерозирани. Според бонитировачното групиране на селскостопанските земи, почвите в района са в четвърта и по-малко в трета бонитетни групи (IV – лоши земи с бонитет 20 - 40 бала и III – средни земи с бонитет 40 - 60 бала).

В района на г. Кърджали, според многобройните проучвания на прилежащите терени, съществуват два типа почви – канелени горски силно излужени, средно песъкливо глинести, слабо еродирани почви, както и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести почви. Около площадката на ОЦК АД , в обхвата на която ще се реконструира обекта съгласно ИП, се намират и антропогенни почви. Алувиално-ливадните почви са разположени около язовир “Студен кладенец”, поречието на р. Арда и притоците й. Както образуването на тези почви, така и свойствата им, са свързани с разливите на реките и динамиката на нивото на язовира.

В резултат на интензивна ерозия и денудация канелените горски почви в района са почти изключително плитки и недоразвити, слабо и средно каменисти, леки по механичен състав – глинесто-песъкливи и леко песъкливо-глинести (съдържания на физическа глина 10 - 30 %), по-рядко до средно песъкливо-глинести (30 - 40 % физическа глина); с нездрава и разпрашена троховидно-зърнеста структура; бедно и слабо хумусни (около и малко над 1 % хумусно съдържание); с алкална до неутрална и слабо кисела реакция (рН от 6,3 до 7,5, само в единични случаи с рН до 5,5 или над 8,0), образувани върху стари алувиални и делувиални отложения, доломити и варовици.

По данни от кадастъра на г. Кърджали почвите са изключително канелени горски излужени, ерозирани, като тези в по-заравнената и широка част са слабо и средно еродирани, а тези в по-стръмната и по посока на реката и обекта, представляват комплекс от средно и силно ерозирани канелени горски и плитки ерозирани и каменисти канелени горски почви. Първите са обработваеми, а вторите са пасища, обрасли с единични дървесни видове и храсти.

Мощността на хумусния хоризонт в обработваемите земи е 25 - 28 cm, а на почвения профил – около 60 - 90 cm, като хумусният хоризонт, в резултат на ерозията и дълбоките обработки, е нарушен и вторично оформен, включващ и част от преходно-алувиалния В-хоризонт. Структурата в орницата е разпрашено-зърнеста до буцеста в дълбочина.

Излужените канелени горски почви в района на г. Кърджали са слабо плодородни, поради което върху тях не се среща разнообразие от селско-стопански култури.

Същественото за слабо ерозираните средно излужени канелени горски почви е, че имат твърде незначително разпространение – по-малко от 1 % от почвената покривка на района, главно върху терени с наклони между 3^о и 6^о. Мощността на хумусно-елувиалния хоризонт и тази на почвения профил е съответно 23 - 25 cm и 75 - 80 cm. Механичният състав на повърхностния хоризонт е средно песъчливо-глинест. Почвената реакция варира от средно кисела до неутрална – рН (във вода) е в границите между 5,6 и 7,0.

По данни от поземления кадастър тези почви в селскостопанския фонд са категоризирани като земи от шеста категория. По отношение на устойчивост на химическо замърсяване, съгласно Инструкция № РД-00-11/1994 г., поради лекия механичен състав, слаба запасеност с органични вещества, средно кисела до неутрална реакция, понижена буферност, тези почви се отнасят към четвърти и трети клас на устойчивост.

Плитките неерозирани до слабо ерозирани средно излужени канелени горски почви имат неголямо разпространение – около 3 % от почвената покривка. Почвите от това различие се отличават със слабомощен (15 - 20 cm), слабохумусен и леко песъчливо-глинест хумусно елувиален хоризонт. Мощността на почвения профил не надвишава 45 - 50 cm. Почвената реакция е неутрална до слабо алкална (рН = 6,5 - 7,7). В поземления фонд те са категоризирани като земи от девета категория. Понеже тези почви по характеристика са най-близки до ранкерите, най-подходящо е също да бъдат отнесени в пети клас по устойчивост на химическо замърсяване

Комплексът от плитки канелени горски почви и плитки, средно и силно ерозирани недоразвити канелени горски почви е широко застъпен и заема повече от 30 % от почвената покривка в района. Характеризират се със слабо мощен (8 -12 cm), слабо изразен и неоформен, беднохумусен и хумусно-елувиален хоризонт, слабо мощен (15 - 25 cm) почвен профил, почти безструктурен и лек механичен състав (глинесто-песъклив), слабо кисела, неутрална до алкална почвена реакция (рН = 6,5 - 7,8). Земите с тези почви са отнесени към десета категория и пети клас по устойчивост на химическо замърсяване.

Алувиално-ливадни почви (Fluvisol)

Тези почви заемат заливните и надзаливни тераси на реките Арда, Върбица и плитките малки рекички и дерета на север от язовир “Студен кладенец”. Образувани са от алувиални отложения на реките с участието на ливадна растителност при постоянното и достатъчно овлажняване на речните наноси. Спадат към типа “наситени” (Eutric) – имат светъл хумусен хоризонт и рН ~ 5,2 или V ~ 50 % във всички хоризонти на дълбочина до 75 cm от повърхността. Профилът им е непълен. На повърхността е разположен органичен хумусен хоризонт със средна мощност 20 cm. Дебелината на почвите около реките силно варира, поради непостоянния дебит на реките и буйното им движение през дъждовните периоди. Почвата е податлива на ерозия, което трябва да се има предвид при изпълняване на строително-монтажни работи..

Тези почви са разположени на и около територия на ОЦК АД. Спадат към почвените типове урбаногенни (Urbic antrosols) и техногенни (Technogenic antrosols). Образувани са вследствие на антропо-генизиране на канелените горски и алувиално-ливадните почви и в значителна степен са замърсени с тежки метали и други токсични вещества от изкопно-насипни работи и отпадъци от строителен и битов характер. При самото антропогенизиране почвения профил на естествените почви е слабо променен, като самата антропогенизацията се изразява главно в промяна на почво-образователния процес. Поради това тези антропогенни почви имат свойства близки до естествените. Повечето от "новите" субстрати имат добре обособен генетичен профил. Тези нарушени при изкопно-насипни и строителни дейности почви, обратно – не притежават генетични хоризонти. Съставени са от различни по състав, произход и свойства пластове в зависимост на насипваните материали.

Засолени, преовлажнени и вкислени почви в района на г. Кърджали няма.

От научните разработки на Института по почвознание “Н. Пушкаров”, и особено на тази от 1994 г., следва изводът, че почвите са замърсени главно с тежки метали – олово, цинк и кадмий, като основен принос за замърсяването им са имали прахо-газовите емисии от производствата на ОЦК АД. Основното замърсяване трябва да се търси по посока на преобладаващите ветрове, които за района са в посока север и юг. С това изследване се установява, че тежки метали се съдържат главно в два подрайона – подрайон Кърджали с 14 съставни землища и подрайон Гледка с 10 съставни землища. Многобройните анализи показват, че в землището на г. Кърджали около 40 % от пробите са със съдържание на тежки метали под ПДК и около 60 % – над ПДК, което налага определени ограничения в земеползуването. Трябва да се изтъкне обаче, че определена роля за нивото на замърсяване имат и фоновите съдържания на тежки метали и почвената киселинност, тъй като от нея зависят ПДК на тежки метали в почвите (Наредба № 3/1979 г. за норми за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата, изм. ДВ, бр.39/2002 г.). В района на г. Кърджали преобладават почви с неутрална и слабо алкална реакция, което означава, че допустимата норма за оловото е 80 mg/kg, за цинка – 340 mg/kg, а за кадмия – 3 mg/kg. Последните изследвания относно агрохимичните показатели на почвите и съдържанието на тежки метали в тях, извършени във връзка с изготвяне на проект за ремедиация на силно замърсени почви от ОЦК АД, показват:

- По своя механичен състав изследваните почви в района може да се групира в три групи, независимо от местата на изследваните профили – леко песъкливо-глинести, средно песъкливо-глинести и глинесто-песъкливи;

- Най-често се срещат почвите с леко песъчливо-глинест механичен състав (само на едно място в района на с. Гледка в близост до язовира е установено почвено различие с песъклив строеж);

- Механичният състав на почвите предполага добра буферна способност и устойчивост към замърсяване, т. е. тежките метали би трябвало да се задържат в повърхностните почвени слоеве на необработваемите земи и в орния слой на обработваемите земи.

Данните от изследването за съдържание на хумус и основни хранителни елементи в почвите са представени по-долу в таблица 3.4-1.

Данните показват, че почвите в изследвания район са бедни до средно хумусни. Количеството на хумуса в почвите варира между 0,21% (северо-западно от действуващото хвостохранилище на Горубсо-Кърджали АД), 0,52 % (в близост със северната регулация на Кърджали) и 0,43 % (североизточно от Кърджали) до 3,81 % - в района на с. Гледка и 3,93 % (югозападно от хвостохранилището на Горубсо-Кърджали АД). Най-бедни са обработваемите и необработените площи в близост до горския фонд, където почвите са плитки и скалите се откриват на места, както и югозападно от действуващото хвосто-хранилище в района на с. Глухар. По-високи са стойностите при почвите с тревна покривка, а по-ниски – при разораните ниви. Може да се предположи, че в действителност разликите не са много големи, тъй като в единия случай пробата е вземана само от органичната част на 10 cm дълбочина, а в другия – от орницата, където слоят е размесен.

Съдържанието на азот в изследваните почви в общи линии съответствува на количествата на хумуса. Пробите, които съдържат хумус над 2,5 - 3 %, показват съдържание и на азот около средните нива (0,1 - 0,2 %). Много бедни на азот почви има на южния (средно 0,043 %) и северния (0,003 %) бряг на язовир Студен кладенец и около действуващото хвостохранилище (0,031 %) на Горубсо-Кърджали АД.

Анализите за съдържанието на усвоим фосфор в почвите на района показват твърде голямо разнообразие, въпреки че, поради алкалната и даже силно алкалната им реакция, бе трябвало да се очакват ниски стойности. Много слабо запасени с фосфор почви не се срещат. Малко са и земите, които са слабо запасени. В повечето случаи те са средно до добре запасени, а има и такива с обилни количества усвоим фосфор. Данните, получени от анализите на съдържанието на усвоим калий, показват, че почвите са добре запасени с този елемент.

Изследванията, проведени през 80-те и 90-те години на миналия век показват, че на много места почвите в изследвания район са плитки, поради което най-често в района се обръща внимание на тютюнопроизводството.

Обстойно изследване за замърсеност на почвите в района е извършено от “ГеоЕвроЕкоКонсулт” (юни 2004 г. – възложител ОЦК АД) във връзка с оценка на щети от стари замърсявания от минали дейности. В обобщен вид резултатите са съпоставени в следващата таблица 3.4-2. На база тези данни са направени изложените по-долу констатации и изводи.