Закон за опазване на околната среда зоос (ДВ, бр. 91/2002 г., попр бр. 98/2002 г., изм бр. 86/2003 г., бр. 70/2004 г., бр. 74/2005 г., изм и доп бр. 77/2005 г.), Чл. 95 а
Изтегляне 3.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Динамика на подземните води
- От гореизложеното може да се направи извод, че инфилтрацията към подземните води е слаба и бавна.
- Резултати от мониторинга на подземни води в района на ОЦК АД
В долното течение на р. Арда е формирана речна тераса от кватернерни алувиални и длувеално-делувиални отложения, представени от глини, разнозърнести чакъли с глинест запълнител и пясъци, с дебелина достигаща до 10 m. В алувиалните отложения на реката и делувия е формиран ненапорен водоносен хоризонт, който се подхранва от повърхностни води. Водите на този хоризонт са в хидравлична връзка с повърхностните води. Техният режим и качествен състав следва хода на климатичните елементи, но отместени по време. През зимата и пролетта обилното снеготопене и валежи, по-ниските температури и малкият дефицит на влажността обуславят главния максимем на количествата и нивата на тезие води. Температурата им се стреми към изравняване с температурата на почвата и въздуха. Кватернерът се подхранва също при валежи и при снеготопене през замърсения почвен слой на територията на Комбината.Динамика на подземните водиПодземните води в кватернерния водоносен хоризонт на територията на Комбината са полунапорни, което се дължи на геоложкия строеж на земната основа. Схематично тя може да се разглежда като два слоя – единият силно пропусклив в основата (от чакъли и пясъци с глинест запълнител), разположен под ниво 4,3 до 6,1 m от терена, и втори слабопропусклив слой над първия (от песъчливи глини).Главната посока на движение на подземните води е по направление север – юг. Градиентът (J) на грундовия поток на територията на заводската площадка е от 0,0082 до 0,015. В предходни разработки е определен сравнително еднороден коефициент на филтрация за площадката – Кф = 3,4 - 7,6 m/d, и проводимост на пласта от 14,8 до 31,5 m2/d, средно 22 m/2d. Общият филтрационен разход на грундовия поток, пресичащ територията на комбината, при приета средна ширина L = 1150 m, е около 190 m2/d. Хидрогеоложките условия се дефинират от подземни води носени от чакълите и валуните с песъчлив запълнител. Мощността на водоносния хоризонт не е постоянна, като глините регистрират добър покриващ екран. Отдолу, около и под 10-тия метър, се разкрива пласт бентонитова глина, която служи за водоупор и отделя кватернерния водоносен хоризонт от залягащите под него водобилни зони.В по-голямата част от района на площадката има условия за излизане на динамичното ниво от контурите на хоризонта и оформяне на напорен приток.От гореизложеното може да се направи извод, че инфилтрацията към подземните води е слаба и бавна.Замърсяване на подземните водиИзследваните подземни води се формират в кватернерните чакъли, пясъци ипясъчливи глини от терасата на р. Арда. В областта на подхранване, която е извън площадката на ОЦК, липсват рудни и нерудни минерализации, които да променят хидрохимичния фон. Тези естествени фактори за формиране състава на подземните води в района предопределят преобладаване на хидрокарбонатни и калциеви йони , неутрална до слабоалкална реакция на рН, ниски съдържания на биогенни компоненти и тежки метали, азотно-кислороден газов състав и съдържание на разтворени вещества до 0,5 g/l. Всички изследвани досега проби от подземни води от района на площадката се отличават в една или друга степен от естествено предполаганите. Установени са следните закономерности: - Преобладават сулфатни и хлоридни йони; - Повишени съдържания на натриеви и калиеви йони, на характерните за производството тежки метали, на азотни съединения, феноли и нефтопродукти. Източници на замърсяване на подземните води За целите на проучването и контрол на замърсяването на почвите и подземните води на територията на ОЦК АД са изградени пиезометри, които да служат като локална мониторингова мрежа (ЛММ). Създадена е ефективна система за наблюдение, оценка, прогноза и контрол на качествата на подземните води с оглед на тяхното замърсяване, като са изградени 19 броя пиезометри на площ около 450 дка. Изготвена е и се прилага програма за мониторинг на подземните води на територията на завода. В таблица 3.2-1 са представени данни за 2007 г. от мониторинг на подземните води за 19-те пиезометри на площадката. Таблица 3.2-1 Резултати от мониторинга на подземни води в района на ОЦК АД(данни за 2007 г.)
1/ Комплексно разрешително на ОЦК АД № 124/2006 г. 2/ Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води; 3/ Нефтопродукти – в границите 0,001 – 0,040 mg/dm3) Подробен хидрогеоложки доклад беше извършен от “Геохидроконсулт” ЕТ, като част от стойностната оценка за определяне стари екологични щети. Докладът е на разположение в архива на ОЦК АД. При въведените нови норми с Наредба № 1/2007 г., от досегашните проучвания се налага извода за повсеместно замърсяване на подземните води с кадмий и олово, съответно в 16 и 9 пиезометри от общо 19 броя. По отношение на останалите замърсители се наблюдяват и известни различия в тяхното разпространение. Сулфатните йони са разпространени повсеместно, но най-високите им съдържания са в близост до цех “Сярна киселина”, Електролизния цех и площадката около бившето Филтрувално-сушилно отделение. Медта има максимум на площадката на оловно производство, около Пържилен цех и цех “Сярна киселина”. Разпространението на никел и кобалт е ограничено и селективно. Наличие на нефтопродукти е открито в близост до площадката на мазутното стопанство на ОЦК.
Отпадъчните производствени води на ОЦК АД представляват сложна многокомпонентна система с тежък солеви състав. Формирането на общия поток се получава вследствие събирането на отпадъчните води от отделните производства в мрежата на промишлено-дъждовната канализация на комбината. Производствени отпадъчни води Промишлено-дъждовната канализация обхваща изходящите от основните производствени цехове отпадъчни води. Към нея са включени и дъждовните шахти, които поемат дъждовните води от откритите площадки. Канализационната система на територията на ОЦК-АД е изградена от бетонни, каменинови и пластмасови тръби а също и от бетонови канали-колектори – облицовани с тухли. За промивните киселини от цех “Сярна киселина” е изграден специален пластмасов (киселиноустойчив) тръбопровод, чрез който се осъществява контролираното им изпускане към ПСОВ. Същевременно така се предпазва съществуващата канализационна система от въздействие на повишената им киселинност. В резултат на проведените опробвания на потоците отпадъчни води ОЦК е преценил, че разделянето на промишлените води на два потока, преди тяхното очистване в ПСОВ, е най-подходящо: - Условно чисти води – води отпадащи от различни охладителни системи и инсталации, които не се подлагат на пречистване в ПСОВ; - Промишлено замърсени води – води получени от промиването на прахоуловителните системи (скрубери, електрофилтри) както и тези от мокро извличане, изтичане на електролити, миене на катоди и работни площадки – събират се в общ поток и се подлагат на пречистване в ПСОВ, след което се изпускат в язовир “Студен кладенец”. При сега действащите производства на ОЦК АД средно-денонощният дебит на отпадъчните производствени води в промишлено-дъждовната канализация към ПСОВ (общо за цинково и оловно производства) възлиза на 10 368 m3/d (респективно 228 m3/h или 3 784 320 m3 за година), при проектен капацитет на Комбинатската ПСОВ 22 000 m3/day (респективно 916,6 m3/h), от които 456 m3/day отточни води от промишлената площадка с отточна площ 25 005 m2 при 687 mm средногодишни валежи и отточен коефициент 0,15 и 449 m3/day – изпомпвани води от сотдажни кладенци). Охлаждащите води възлизат средно на 7 568 640 m3 за година, така че общият годишен поток зауствани в язовир “Студен кладенец” води възлиза средно на 1 352 960 m3 годишно. Точката на заустване не попада в санитарно-охранителна зона около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около източници на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни или хигиенни нужди. По проектни данни в ПСОВ постъпват водите от промишлено-дъждовната канализация с характеристики, както следва: - Отпадъчни промишлени води с дебит до 120 l/sec (до 430 m3/h) и среден състав: 3,28 mg/l Pb, 2,51 mg/l Cu, 1,65 mg/l Cd, 157 mg/l Zn, pH = 2,5; - Дъждовни води с дебит до 40 l/sec, респективно до 140 m3/h (периодично през дъждовните периоди) и среден състав: max. 20 mg/l Pb, max. 4 mg/l Cu, max. 0,15 mg/l Cd, max. 140 mg/l Zn.Очистените води след ПСОВ, които се заустват в язовир “Студен кладенец” (III-та категория водоприемник), имат среден дебит 429 m3/h и средни съдържания на контролираните примеси: 0,19 mg/l Pb, 0,018 mg/l Cd, 3 mg/l Zn, 0,02 mg/l Cu и pH в границите 6,0 – 8,5. Тези стойности са в границиете на допустимите норми за III-та категория водоприемник (Pb <0,3 mg/l, Cd < 0,1 mg/l, Zn < 3 mg/l, Cu <0,5 mg/l). Констатираните нарушения на нормите за ПДК на изходящата пречистена вода имат инцидентен характер, което се дължи на повишаване на концентрацията на промивните киселини, които постъпват към ПСОВ. С реализацията на ИП за нов цех “сярна киселина” причината за подобни инцеденти ще бъде отстранена. Битово-фекални отпадъчни води За битовите отпадни води съществува канал, който свързва водите от “ОЦК”-АД с битово-фекалната канализация на гр. Кърджали. Не е предвидена пречиствателна станция. В битово-фекалните води не се отчита повишена концентрациа на олово и кадмий от списъка I и II на Наредба 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води. Средното съдържание на тежки метали при нормален дебит от 2,8 l/sec е: 0.2 mg/l Pb, 0,1 mg/l Cd, 2,5 mg/l Zn, 0,4mg/l Cu. 
Въздействие върху качеството на водоприемника В района има три пункта от националната мрежа за мониторинг на водите: - Пункт № 30061279 – р. Арда след г. Кърджали; - Пункт № 30061537 – язовир “Студен кладенец”; - Пункт № 74 – каптиран извор “Студен кладенец”, на 0,3 km северно от с. Студен кладенец (изворът извира от палеогенски риолити). Съгласно заповед на Министъра на околната среда и водите за определяне на проектните категории на повърхностните води в България, категориите на водите в района са както следва: - Язовир “Кърджали” – II категория; - Река Арда до г. Кърджали – II категория; - Река Арда от г. Кърджали до границата – III категория; - Язовир “Студен кладенец” – III категория - Язовир “Ивайловград” – III категория По налични стари данни, провежданият мониторинг показва добро състояние на наблюдаваните повърхностни води в поречие Арда. Добро е състоянието и на язовир ”Студен кладенец” като водоприемник на отпадъчните води на ОЦК АД и преливни води от хвостохранилището на “Горубсо-Кърджали” АД. При всички пробовземания след 1996 г. той е отговарял на проектната си III-та категория по съдържание на тежки метали. Регистрираните наднормени замърсявания се дължат на биогенни вещества (формите на азота, фосфати) и на нефтопродукти, които нямат връзка с дейността на ОЦК АД. За сравнение и съпоставка са представени и актуални данни за качество на водите на язовир “Студен кладенец”. Резултатите от проведеното през 2007 г., с финансиране по програмата PHARE, обстойно изследване на водите в поречието на р. Арда, в т. ч. трите язовира – “Кърджали”, “Студен кладенец” и “Ивайловград”, показват обаче влошена ситуация по отношение на води и утайки. На база тези резултати , зоната в т. нар. опашка на язовир Студен кладенец, в която зона се заустват отпадъчните води на ОЦК АД и избистрените води от хвостохранилището на “Горубсо-Кърджали” АД, на основата на европейските норми вече е определена като “водно тяло в риск”, което изисква съответни мерки за постигане на добро състояние. В следващите таблици 3.2-2 и 3.2-3 са съпоставени данни от проведено изследване по програма Фар (Project PHARE BG 2003/005-630.05: Теcnical Assistan for Water Quality Management of Arda River. August 2007) съответно за тежки метали във води и седименти (придънни утайки от язовирите).
*/ За сьомга 0,3 mg/l; **/ Зависи от твърдостта на водата , съответно при 50 и 100 mg/l CaCO3. (Project PHARE BG 2003/005-630.05, August 2007). Таблица 3.2-3 Данни за съдържания на тежки метали в утайки от язовирите Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград)
*/ (Project PHARE BG 2003/005-630.05, August 2007) Приведените данни показват завишени концентрации по цинк във водите на язовир “Студен кладенец” по отношение на Холандските норми и на нормите за води за риборазвъждане и риболов. По отношение на българските норми за категории на водоприемниците, които са твърде високи и доста стари, язовир “Студен кладенец” ,по посочените основни замърсители от групата на тежките метали, отговаря на изисквания на неговата категория. Силно замърсени на тежки метали са всички взети проби от седиментите (утайките). Същестен принос в замърсяването на утайките, наред с дейността на ОЦК АД преди пускане в действие на ПСОВ през 1995 г., имат и стари замърсявания от обогатителните фабрики в горното течение на р. Арда. За това свидетелстват много високите съдържание на тежки метали в утайките от язовир “Кърджали”, който е над града. В таблица 3.2-4 са представени допълнителни данни от конкретно посочени пробоотборни точки срещу левия и десния бряг на язовир Студен кладенец. Силно повишените стойности за съдържания на тежки метали в точките срещу ОЦК АД и хростохранирището на Горубсо-Кърджали АД показват съществено въздействие на техните производства върху качеството на водоприемника, оказано през минали периоди от време. По отношение на ОЦК АД, най-съществено въздействие е оказано през годините до изграждане на Комбинатската ПСОВ през 1995 г.
3.2.4. Предварителна прогноза за въздействие от реализацията на инвестиционното предложение След реализация на инвестиционното предложение не се очаква съществено изменение в режима на повърхностните и подземните води. В сравнение със сега действащото производство, отпадъчните води след въвеждане в експлоатация на новата Ausmelt-инсталация ще останат практически непроменени независимо от това, че годишният капацитет на производството ще нарастне до 60 000 тона олово. От новата ДКДА-система № 2 се очаква да отпадат допълнително около 5 m3/h промивна киселина, с която общият дебит отпадъчни води ще остане значително под капацитета на ПСОВ и без предпоставки за инцидентни нарушения на ПДК-нормите, каквито се наблюдават при сега действащите производства. Очаква се и известно намаляване дебита на отпадъчните води към канализацията за условно-чисти води, главно поради въвеждането на затворени охлаждащи цикли към двете Ausmelt-пещи и затвореният воден цикъл на гранулация на фюмингованата шлака. На този етап може да се даде следната обобщена оценка за въздействие върху повърхностните и подземни води:
Геолого-петрографския строеж на района на ОЦК АД е резултат на тектонични и вулканични процеси през терциера и архайската ера. През Еоцена Източните Родопи са били покрити от еоценско море, което е отложило варовици и пясъци. Нахлуването на еоценското море е било предшествано и съпроводено от оживена вулканична дейност и изригване на големи маси лава. Поради това в района се срещат скали от трите основни типа: вулканични, седементни и метаморфни. Вулканичните скали са представени от андезит и риолит, вулкански туфи; седиментните – от варовици, варовити мергели, мергели, пясъчници, туфи, туфобрекчи, пясък и чакъл, а метаморфните – от мрамори, гнайси и гранито-гнайси. Основните скали оказват съществено влияние за формирането на различни почвени типове, с различна дълбочина, киселинност и механичен състав. Типовете почви типове са представени от алувиални, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, излужени канелени горски и рендзинни почви. Извършените геоложки проучвания в района на заводската площадка на ОЦК АД (архивни данни) са установили следните геолого-литоложки разновидности. Каталог: ovos Изтегляне 3.35 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||