Агломерация и шахтово топене (BREF Code NFM 2001, т. 2.6.1.4)

Агломерация и шахтово топене (BREF Code NFM 2001, т. 2.6.1.4)

Годният агломерат постъпва за топене в шахтова пещ при добавка на кокс. В редукционна атмосфера (СО и въглерод) протичат процеси на редукция на оксидните съединения на оловото и получаване на онечистено с примеси т. нар. “сурово или черно олово”. Втори продукт на топенето са оловните шлаки, които на практика се подлагат да допълнителна преработка (най-често фюминговане) за повишаване общата степен на извличане. Стопилките се изпускат от пещта периодично или непрекъснато. Обобщена технологична схема на агломерация и шахтово топене е представена в BREF Code NFM, т. 5.5.1.1, фиг. 5.1.

• 
  Проблеми с утилизацията на серния диоксид от големи по обем, бедни на SO₂ агломерационни газове;
  
• 
  Нехерметичност на агрегатите и възникване на неорганизирани вредни газови емисии;
  
• 
  Относително висок разход на скъп кокс в процеса на шахтовото топене и съответно повишени емисии от СО₂;
  

За съвместна преработка на оловни и цинкови концентрати е внедрен агрегата Imperial Smelting – шахтова пещ с модернизирана конструкция, с която обаче не се избягва предварителната агломерация. Входящият материален поток се състои от агломерат и кокс. Подгрят въздух или въздух обогатен на кислород се вдухва във фурмената зона на пещта. След протичане на окислително-редукционните процеси, се получават както олово и шлака, така и цинк, който поради високият си парен натиск преминава в газовата фаза и се извежда с газовете от пещта. Пещните газове съдържат също кадмий и олово. Изходящите газове преминават през специална конструкция кондензатори (т. нар. “кондензатори с оловен дъжд”), в които с въвежданото течно олово те се промиват, охлаждат и кондензиралите цинкови пари се абсорбират от течното олово. Протичат процеси на ликвация, в резултат на което цинкът се отделя като горен слой над течното олово. Полученият цинк се рафинира чрез дестилация, а оловото се рециклира в схемата на кондензация. Газовете след кондензатора съдържащи СО и водород се подлагат на очистка, вторично изгаряне, при което отделената топлина се използват за подгряване на първичния въздух.

В настоящият момент, съгласно КР № 123/2006 г., в ОЦК АД се експлоатира инсталация за получаване на олово от сулфидни оловни концентрати (т. нар. “рудничен цикъл”) по класическата технология на окислително редукционен метод на “агломерация с просмукване” и следващо шахтово топене до сурово олово. Използваният технологичен вариант и оборудване са морално и физически остарели (BREF Сode NFM, т. 5.3.2, таблица 5.32 ), по отношение емисиите от серен диоксид, те не удовлетворяват изискванията за опазване на околната и работна среда и се нуждаят от модернизиране на контрола и управлението на процеса.

Наложителна е принципна промяна в технологията на база на директните методи за топене. В тази насока е и настоящето ИП за модернизация на производството.

Агрегатът е в групата на факелните процеси на топене в летящо състояние. Изсушена шихта и технически кислород са вдухват непрекъснато през кислородно-шихтови горелки, разположени в свода на окислителна зона на пещта (топилна шахта). Едновременно с това се подава и кокс. Сулфидите се запалват във факела, достига се температура 1400 ⁰С и реакционното взаимодействие на окисление (десулфуризация) протича с много висока скорост. Коксът, постъпил на повърхността на ваната, редуцира оловните оксиди. Потокът от частично редуцираната шлака и оловото преминават през потопена в стопилката преградна стена към редукционната зона. Последната се подгрява с електроди. В редукционната зона се подава ситен кокс или въглища за пълна редукция на шлаката. Оловото се източва и отива за рафинация, а шлаката отива за допълнителна преработка – обезцинковане във Велц-пещи. Уловените праховете рециклират в процеса. Схема на Kivcet-агрегат е показана на фигура 2.18 – BREF Code NFM, т. 2.6.2.14.

Процесът е разработен от LURGI GmbH (носи името на изобрерателите – Queneau, Schumann, Lurgi ). Агрегатът е конструиран като хоризонтален цилиндър с две работни зони – окислителна и редукционна. Използват се хром-магнезитни огнупори, осигуряваши режим на работа при 1250 ^о С. През фурмен пояс на дъното на пещта в окислителната зона се вдухва кослород, а в редукционната зона смес от въздух и въглищен прах, с цел редукция на шлаката. Могат да се преработват оловни суровини без изисквания по отношетние на влага и едрина –от фидодисперсни до едрокъсови материали. Шихтата се зарежда през горната част на пещта в смес със въглища и флюси.

В окислителната зона се получава сурово (черно) олово, SO₂-газове и богата на олово шлака. Кондензираните фази (стопилки) преминават през редукционната зона, където се получават допълнителни количества сурово олово. Шлаката се изпуска през отвор разположен в редукционната зона и се гранулира. Оловото се изпуска през отвор разположен в окислителната зона и се подава за рафинация. Пещните газове след прахоуловителна система, в т. ч. и ръкавни филтри, преминават през топлообменник за оползотвряване на физическта топлина на газовете и се насочват към цех за производство на сярна киселина.
TBRC (Kaldo)-процес (BREF Code NFM, т. 2.6.2.7)

Агрегатът представлява въртяща се наклонена пещ с потопяема продухваща фурма (Top Blown Rotary Converter). Ротацията на пещта осигурявя добра хомогенизация на шихтата и скоростни химични взаимодействия. През фурмата се вкарва кислород и гориво (природен газ), които се вдухват на повърхността на ваната. Използването на кислород намалява обема на изходящите газове и осигурява висока концентрация на SO₂ в тях. Процесите протичат предимно във ваната (стопилката). TBRC-процесът се провежда като цикличен процес за топене, конвертиране и обедняване на шлаката. Намира широко приложение – в металургията на медта, оловото, фероникела, както и за извличане на благородни метали.

В най-новото поколение топилни процеси в цветната металургия, т. нар. “ванни процеси” се включва технологията “ISA Smelt/Ausmelt” (т. 2.6.2.6 на BREF Сode NFM 2001) за директно топене както на концентрати, така и на вторични оловни суровини. Използва се цилиндрична пещ и стоманена потопяема фурма през която се инжектира като гориво газ, мазут (oil) или въглищен прах, обогатен на въздух кислород. Фурмата е потопена в течната вана. Преработваните материали се подават чрез конвейер в работното пространство на пещта, където реагират с висока скорост с подавания кислород и се стопяват. Газовата струя, изтичаща от фурмата, барботира във ваната, като се получава течна шлака, метал или щейн. След сепариране (ликвиране) на стопилките по плътност в обособена зона под фурмата, същите се изпускат разделно.

Схема на агрегата Ausmelt с основните му детайли е представена в т. 2.6.2.6, фигура 2.9 на BREF Code NFM 2001.

Има разработени редица варианти на пещи от “поколението “ISA Smelt/ Ausmelt” (т. 2.6.2.6 на BREF Сode NFM 2001), които са намерили промишлена реализация, а именно:

• 
  Производство на олово чрез директна преработка на оловни концентрати;
  
• 
  Производство на мед от концентрати (ISA Smelt);
  
• 
  Преработка на износена огнеупорна зидария и фюминг окиси от цинково производство (Ausmelt).
  
• 
  Производство на мед и олово от “смесени” (първични и вторични) суровини.
  
• 
  Преработка на кекове от мокрото извличане в цинково производство.
  

Агрегатите се се използват за непрекъснато директно топене чрез използване на серия от две пещи.

В BREF Сode NFM 2001, т. 5.3.2 (таблица 5.32) е представен обзор, а в т. 5.4.2.1 (таблица 5.41) – съответствието с НДНТ на първични процеси за топене на оловни суровини. Коментират се предимствата и недостатъците на различните технологии – шахтово топене и Ausmelt.
Оценка на директните методи на топене (BREF Code NFM, т.5.5.1.2)

При експлоатация на представените по-горе “ванни технологии” за директно топене не се провежда агломерационен цикъл. Оловните сулфидни концентрати и вторичните материали се зареждат директно в пещта, където се окисляват и стопяват. Генерират се богати на SO₂ пещни газове, които след прахоулавяне се третират в инсталации за производство на сярна киселина. Като гориво се използва кокс или газ, както и флюсообразуващи добавки – кварцов пясък, ситнеж от варовик. Като продукти на топенето се получава олово и шлака. Известни количества цинк и кадмий се отделят в газовата фаза като метални пари и след улавяне на праховете се оползотворяват.

При всички ванни процеси се получават богат на олово шлаки, като в QSL- и Kivcet-процесите е обособена допълнителна редукционна зона за редукция на оксидите на оловото и постигане на задоволително ниски остатъчни съдържания на метал в шлаките. В Kaldо-процеса се използва допълнителна фюминг-пещ за обезцинковане на шлаките. При всички модификации на ванните процеси се утилизира физическата топлина на газовете в т. нар. котли-утилизатори, а сярата от газовете се извежда като сярна киселина. Праховете от пречиствателните съоръжения са оборотни продукти в процесите, като предварително могат да бъдат промити или третирани с други разтвори за отстраняване на хлора, цинка и кадмия.

Всички тези процеси намират в определена степен промишлена реализация. Kaldo-процесът е двустадиен процес и се оценява като бизнеспособен. Има данни, че QSL-процесът при първоначалното внедряване е бил затруднен в схемата на управление. Kivcet-процесът се експлоатира успешно от 1990 г. ISA Smelt/Ausmelt-процесът в периода на издаване на BREF-документа (Code NFM, 2001 г.) за оловно производство е бил усвоен само за стадиите на топене и фюминговане на цинкови шлаки, без да е бил комерсиализиран за фазата на редукция на шлаките. Към днешна дата Ausmelt-процесът е получил много широко развитие в няколко направления, в т. ч. и за топене на оловни шихти, редукция и фюминг на шлаките.

За утилизиране на серния диоксид в пещните газове от топене на оловната шихта (Аusmelt-пещ № 1) се предвижда изграждане на нова ДКДА-система за сярна киселина (ДКДА-система № 2), която да се изгради на отредената за инсталацията Ausmelt площадка (виж т. 1, фиг. 1.1-2). Разглежданата алтернатива за ползване на наличните две монокаталитични системи за производство на сярна киселина, които, след реализацията на проекта за модернизация на цинковото производство ще останат като свободни мошности се оценява като нецелесъобразна поради това, че монокоталитичните системи за сярна киселина имат ниска степен на конверсия и абсорбция и не удовлетворяват нормите за емисии на серни оксиди (BREF Code NFM т. 4 и т. 5, както и BREF Code LVIC AAF т. 1.3.1.2.3 и т. 2.3.1). Това налага включване на допълнителна очистка на газовия поток от серен диоксид преди изпускането им в атмосферата.

Прилагането на окислително топене в пещта “Ausmelt” с въздух обогатен на кислород води до по-пълно използване топлотворната способност на сулфидната шихта като гориво, а влагането на въглищен прах при топенето (разход само около 0,1 t за тон сурово олово) благоприятства структурата на енергопотребление.

Сериозно предимство е алтернативата за утилизирането на топлината от двете Аusmelt-пещи в котел-утилизатори (КУ) за производство на пара. С допълнителното производство на около 21 t/h прегрята пара (40 at) от двата КУ практически ще се изключи работата на комбинатската пароцентрала за времето на работа на Ausmelt-пещите (7008 часа в годината), с което ще се икономисат около 8000 тона годишно нискосернисто котелно гориво, респективно ще се предотврати изхвърлянето на около 1000 тона серен диоксид и 20 000 тона въглероден диоксид годишно в атмосферата.

Предвижда се в транспортните схеми да се използват по-модерни, с по-ниска консумация на електроенергия центробежни помпи, вентилатори и газодувки.

Съгласно ИП, към двете Ausmelt-пещи и в стадия на гранулация на шлаката се предвиждат затворен водоохлаждащ цикъл, с това се постига съществено намаляване на условно чистите води зауствани в язовир Студен кладенец.

Един от най-сериозните технологични проблеми, свързан с екологичните ограничения за емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на оловната металургия (схемата агломерация – шахтово топене), е получаването на газове с относително ниска концентрация на серен диоксид за утилизирането им в конвенционалните системи за производство на сярна киселина (ДКДА-системи за сярна киселина).

В ИП се предвижда прахоуловителна система след всяка от Ausmelt-пещите, която включва:

• 
  Котел-утилизатор – BREF Сode NFM 200, т. 2.11. Предимствата и необходимостта от включване на котел-утилизатор към пирометалургични агрегатие са представени в BREF Code NFM, т. 2.6.2.2 и т. 2.7.1.1.
  

• 
  Сух електрофилтър – BREF Code NFM, т. 2.8.1.1.1 и BREF Code CWW, т. 3.5.3.3.
  

За ограничаване на съдържащите тежки метали (олово, кадмий, цинк) прахови емисии в ИП се предвижда използването на ефективни прахо-уловителни съоръжения, които съответстват на изискванията за НДНТ – системи ръкавни филтри с обратно импулсно регенериране на филтрувалната тъкан (тип ”Вetpulse” с автономна система за почистване на тъканта), които са в съответствие с изискванията за НДНТ (BREF Code NFM, т. 2.8.3.2.2 и т. 4).

ОЦК АД се намира в промишлената част на г. Кърджали, разположена в юго-източния край на града, на северния бряг на язовир “Студен кладенец”, непосредствено до третокласното шосе Кърджали - Хасково.

За оценка на влиянието на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в района на Кърджали са използвани данни от Климатичния справочник на България (том I-IV), съпоставени в обобщен вид по-долу в таблица 3.1-1. В таблица 3.1-2 са представени данни за честотата на вятъра по посока и тих време (в %), а в таблица 3.1-3 са съпоставени данните за скорост на вятъра по посока, в m/sec. На фигура 3.1-1 е показана розата на ветровете в района, съответно честота на вятъра по посока (в %) и по скорост (в m/sec).

Таблица 3.1-1

Климатични и метеорологични данни за района на Кърджали по месеци и средно за годината

Месеци
І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	за год.
Средномесечна температура на въздуха, 0 С
0,8	3,0	6,2	12,0	16,8	20,5	23,4	23,1	18,7	13,2	8,4	3,4	12,2
Средномесечни максимални температури на въздуха, 0 С
5,2	8,0	11,9	18,2	23,3	27,1	30,7	30,7	26,3	19,6	13,3	7,8	18,5
Средномесечна минимална температура на въздуха, 0 С
-3,0	-1,0	1,3	6,0	10,4	13,8	16,0	15,3	11,7	7,7	4,3	0,3	7,0
Средномесечна сума на валежите (mm):1/
68	53	50	54	70	69	39	30	32	62	76	82	687
Средномесечен и годишен максимален денонощни валеж (еднократно в mm)
22	20	18	19	22	25	18	17	16	25	29	27	49
Средномесечна относителна влажност на въздуха, в %
83	78	74	68	69	67	60	57	66	75	81	83	72
Дни с мъгли, брой 2/
4,9	2,1	0,9	0,9	0,1	0,2	0,1	0,0	0,4	2,2	4,4	4,7	20,3
Средномесечна и обща годишна облачност (дни)
6,6	6,2	6,2	5,4	5,2	4,5	3,1	2,7	3,2	4,9	6,3	6,7	5,1
Средномесечен и средногодишен брой на ясните дни (по обща облачност)
3,4	4,2	4,5	4,5	3,9	6,4	12,2	15,3	12,5	8,0	4,0	3,5	82
Средна месечна и годишна продължителност на слънчевото греене (часове)
79	109	146	191	225	261	322	318	250	167	103	768	2249
Средна месечна и годишна скорост на вятъра, в m/sec
1,4	1,9	2,2	2,0	1,6	1,5	1,9	1,7	1,6	1,6	1,5	1,5	1,6
Брой на дните с вятър над 14 m/sec
0,6	1,0	1,8	1,2	0,3	0,2	0,7	0,4	0,1	0,6	0,5	0,8	8,1

^1/ Сезонна сума на валежите: зима – 202 mm, пролет – 175 mm, лято – 138 mm, есен – 172 mm

^1/ Дни с мъгла: 19,1 – зимно полугодие (м. X - III) и 1,1 – лятно полугодие (м. IV- IX); Максимален брой дни с мъгла 20,3 дни в годината.


Таблица 3.1-2

Честота на вятъра по посока (%) и тихо време (%) за ХМС - Кърджали

По посока	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	За год.
N NE E SE S SW W NW	37,7 13,1 10,2 2,9 20,8 5,4 2,0 7,7	32,2 10,7 7,3 6,3 30,1 6,1 1,4 5,9	37,2 15,9 7,2 4,4 26,5 2,2 1,5 5,1	26,6 15,1 9,9 5,6 32,4 4,2 1,8 4,5	25,3 17,3 10,4 7,0 25,6 5,2 1,8 7,3	30,7 17,5 10,7 5,2 18,2 4,5 3,8 9,6	35,2 23,9 12,0 6,2 7,8 2,5 3,2 9,2	32,6 25,9 12,9 6,0 8,8 2,8 2,3 8,6	35,1 23,6 11,3 6,7 10,7 2,6 2,4 7,7	36,8 19,6 6,5 5,8 17,5 4,6 1,8 7,4	27,6 11,7 9,7 8,3 31,7 3,2 2,1 5,8	31,9 11,1 10,3 2,5 28,1 7,8 1,1 7,2	32,4 17,1 9,9 5,6 21,5 4,3 2,1 7,2
Тихо	63,1	54,8	50,1	50,8	58,4	59,6	57,7	58,6	59,1	61,4	64,3	65,6	58,7

Таблица 3.1-3

Скорост на вятъра по посока, в m/sec (средномесечна и средна за годината) за ХМС - Кърджали

По посока	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	За год.
N NE E SE S SW W NW	3,9 3,0 2,3 3,6 5,1 4,6 2,0 4,8	4,0 3,3 2,0 3,0 5,2 5,1 2,6 5,6	4,1 3,4 2,7 3,0 5,7 4,2 3,8 5,6	3,9 3,2 2,0 3,5 5,5 4,1 3,4 4,3	3,8 3,3 2,9 2,8 4,7 3,6 2,7 3,5	4,3 3,2 2,7 3,0 3,8 4,1 3,4 4,6	4,0 3,6 2,7 3,2 3,5 3,4 3,2 4,3	4,1 3,8 2,9 3,7 4,4 3,1 3,4 4,8	4,0 3,4 2,8 3,1 4,2 4,0 3,2 4,4	3,8 3,4 2,6 4,1 5,6 4,1 5,0 3,8	3,7 3,1 2,3 3,5 5,4 3,5 2,2 6,5	3,8 2,6 2,4 2,8 6,1 5,7 2,6 4,0	4,0 3,3 2,5 3,3 4,9 4,1 3,1 4,7

Слънчевата радиация е основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия за природните процеси протичащи върху земната повърхност, в атмосферата и хидросферата. За района на Кърджали общото времетраене на слънчево греене в района възлиза средно на 2249 часа годишно (при максимално за страната 2330 часа), като максималната му продължителност е през юли и август.

Фиг. 3.1-1

Роза на ветровете за района на г. Кърджали (тихо време 58,7 %)

Честота на вятъра Скорост на вятъра по посока ( % ) по посока (m/sec)

3.1.2. Оценка на влияние на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в района
Приведените по-горе данни и описаните особености на отделните климатични елементи – температура и влажност на въздуха, разпределението на валежите по месеци и сезони, ветровата характеристика за района и др., трябва да се имат предвид във връзка с разпространението на въздушните замърсявания и въздействието им върху останалите компоненти на околната среда.

За оценяването на климатичните условия като фактор за замърсяването на въздушния басейн се прилага методиката за балово оценяване (три- или седемстепенна скала), която се основава на две основни групи показатели – благоприятни климатични фактори, които способстват за самопречистването на атмосферния въздух и неблагоприятни климатични фактори, които са пречка за очистване на атмосферата.. Основните климатични фактори, от които зависи замърсяването на въздуха са ветровият режим, режимът на въздушната влага и валежите, както и вертикалната стратификация на атмосферата, определяща температурните инверсии.

Към групата на благоприятните климатични фактори се причисляват:

а) Брой дни в годината с вятър над 14 м/сек (изразен в %), като при повече от 20 % е благоприятно, от 5 до 20 % е средно благоприятно и под 2 % е неблагоприятно; За района на Кърджали броят на дните с вятър над 14 м/сек е 8,1 дни или 2,2 % – т. е. този фактор е малко благоприятен, по скоро неблагоприятен.

б) Брой дни в годината с валежи над 10 мм, като при повече от 23 дни е благоприятно, от 23 до 18 дни е средно благоприятно и под 18 дни е неблагоприятно. За Кърджали дните с валежи над 10 mm е 20, така че този фактор е средно благоприятен.
в) Отношение на брой на дните с валежи през студеното полугодие към брой на дните с валежи през топлото полугодие, като при стойност над 1,2 е благоприятно, от 1,2 до 0,8 е средно благоприятно и при стойност под 0,8 е неблагоприятно. За г. Кърджали броят на дните с валежи през студеното и през топлото полугодия са съответно 73 и 56 дни, т. е. тяхното отношение има стойност 1,3, така че влиянието на този фактор се оценява като благоприятно.
г) Годишна сума на валежите, като при повече от 800 mm е благоприятна, от 800 до 600 mm е средно благоприятна и при сума на належите под 600 mm е неблагоприятна. За района сумата на валежите е 687 mm – т. е. този фактор е средно благоприятен.
Към групата на неблагоприятните фактори се причисляват следните:

а) Брой на случаите (в % по месеци и в годината) с тихо време, като при по-малко от 25 % е благоприятно, от 25 до 45 % е средно благоприятно и при повече от 45 % е неблагоприятно. За района на Кърджали тихото време средно за годината е 58,7 %, т. е. този фактор се оценява като неблагоприятен.

б) Брой на дни в годината с температурни инверсии, като при повече от 150 дни е неблагоприятно, от 80 до 150 е средно благоприятно и под 80 дни е благоприятно. По налични данни районът се характеризира с благоприятна ситуация по отношение на инверсионни явления – само 20,3 дни средно в годината (около 5,5 %) се характеризират с температурни инверсии, при това с незначителна мощност на височината на приземната инверсия, достигащи максимално до 200 m. Този извод обаче не може да се счита за еднозначен, тъй като от друга страна котловинният релеф на района и високият процент на дни с тихо време (58,7 %) са предпоставка за термични инверсии. Поради това приемаме компромисна оценка на фактора температурни инверсии за района като средно благоприятен.
Съгласно методиката, обобщената балова оценка показва наличие или отсъствие на предпоставки за потенциална опасност от антропогенното замърсяване на въздуха в разглеждания район при наличие на производствена дейност, свързана със значими емисии в атмосферата. Като изключим нееднозначната оценка за фактора ”термични инверсии”, съпоставените по-горе данни за климатичните условия в района позволяват да се направи формалната качествена оценка, че комплексът от климатични и метеорологични характеристики за района на Кърджали може да се оцени като “средно благоприятен” по отношение на разсейването на вредни емисии, изхвърляни в атмосферата с отпадъчни газови потоци от стационарни източници с достатъчно голяма височина. Благоприятна в това отношение е и преобладаващата посока на ветровете в района – двупосочна роза на ветровете север - юг, т. е. към по-слабо населените територии в района. Същевременно обаче, от значение за формиране на негативен потенциал е наличието на локален приземен пренос на въздушни маси по поречието на р. Арда в посоките изток-запад, съдействуващ за натрупване на замърсители в атмосферния басейн на града през определени периоди от годината.
3.1.3. Налични данни за качество на атмосферния въздух в района на Инвестиционното предложение
Оценката на мониторинговите имисионни резултати показва тенденденция на намаляване нивото на средногодишните концентрации в атмосферния въздух на всички следени показатели в Кърджали. В таблица 3.1-4 са съпоставени средно-месечните стойности за показателите за качество на атмосферния въздух в г. Кърджали за минали периоди от време. Обобщените резултати показват значителни нарушения на ПДК-нормите за атмосферен въздух за олово и кадмий – съответно в 12 средномесечни проби за олово и 11 средно-месечни проби за кадмий за посочения 5-годишен период. По останалите компоненти не са констатирани нарушения.

Представени са и данни от по-късни периоди (таблици 3.1-5 и 3.1-6), които в Доклада за ОВОС ще бъдат допълнени и систематизирани. В таблица 3.1-5 са представени данни за качеството на атмосферния въздух по отношение на газообразни замърсители (SO₂, NO₂ , CO) и финни прахови частици (ФПЧ₁₀), получени от подвижна мониторингова станция в три кампании на извършени измервания в с. Островица (съответно от 21.05 до 24.05.2007 г., от 28.05 до 31.05.2007 г. и от 04.06 до 07.06.2007 г. включително ), намиращо се на около 2 km южно от Комбината, на другия бряг на язовир “Студен кладенец”. Представените резултати показват съответствие с ПДК нормите за финни прахови частици, въглероден оксид, азотен диоксид и средно-денонощната норма за серен диоксид. Констатират се нарушения само на средно-часовата ПДК-норма за серен диоксид в 5 случая от общо 217 измервания.

В таблица 3.1-6 са дадени средномесечни данни от пунктовете за мониторингов контрол в г. Кърджали за качество на атмосферния въздух (нетоксичен прах).

Трябва да се подчертае, че съдържащите тежки метали (олово, кадмий) прахо-газови емисии при сега действащите производства се формират основно от технологичните операции в Оловния завод на ОЦК АД. Предлаганото за реализация ИП за технологията “Ausmelt”, по същество има екологичен характер, с основна задача да ограничи емисиите от серен диоксид и съдържащ тежки метали прах до регламентираните в Комплексното разрешително за оловния завод стойности (КР № 124/2006 г.). Относителният дял на Цинковия завод по отношение на прахо-газовите емисии е много по-малък.

Таблица 3.1-4 СТОЙНОСТИ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

В ГРАД КЪРДЖАЛИ, ЗА ПЕРИОДА 01.01.2002 г. - 31.12.2005 г.

месец	ПДК ср.г. 0,15					ПДК ср.г. 0,50					ПДК ср.дн. 125				ПДК ср.дн. 0.00002
	ПДК ср.дн. 0,25										ПДК ср.ч. 350
	прах нетоксичен g/m/3					олово, съединения g/m/3					серен диоксид g/m/3				кадмиев окис mg/m3
	2002г.	2003г.	2004г.	2005г.	ср.г.	2002г	2003г	2004г	2005г	ср.г.	2002г.	2004г.	2005г.	ср.дн.	2002г.	2003г.	2004г.	2005г.	ср.дн.
I	0.15	0.10	0.09	0.08	0.15	1.83	0.74	0.52	0.75	0.50	59.15	52.46	53.93	125.00	0.000129	0.000016	0.000015	0.000032	0.00002
II	0.18	0.06	0.10	0.07	0.15	1.30	0.57	0.87	0.58	0.50	25.28	41.61	34.02	125.00	0.000094	0.000010	0.000021	0.000017	0.00002
III	0.08	0.09	0.06	0.09	0.15	0.41	0.27	0.34	0.70	0.50	7.98	28.33	17.12	125.00	0.000020	0.000015	0.000016	0.000015	0.00002
IV	0.06	0.10	0.06	0.08	0.15	0.15	0.18	0.20	0.81	0.50	11.42	22.37	17.89	125.00	0.000020	0.000010	0.000009	0.000017	0.00002
V	0.06	0.08	0.04	0.06	0.15	0.14	0.18	0.19	0.46	0.50	7.42	14.94	2.91	125.00	0.000029	0.000009	0.000008	0.000012	0.00002
VI	0.07	0.06	0.05	0.06	0.15	0.11	0.17	0.22	0.40	0.50	5.93	11.04	9.34	125.00	0.000014	0.000008	0.000016	0.000014	0.00002
VII	0.06	0.07	0.06	0.05	0.15	0.06	0.15	0.37	0.29	0.50	2.37	30.45	10.83	125.00	0.000006	0.000015	0.000026	0.000008	0.00002
VIII	0.08	0.09	0.06	0.06	0.15	0.20	0.20	0.26	0.30	0.50	11.68	14.46	5.75	125.00	0.000035	0.000007	0.000012	0.000009	0.00002
IX	0.08	0.08	0.08	0.06	0.15	0.32	0.24	0.47	0.44	0.50	5.59	22.66	11.97	125.00	0.000026	0.000013	0.000026	0.000013	0.00002
X	0.07	0.08	0.06	0.07	0.15	0.22	0.21	0.28	0.47	0.50	9.81	35.98	8.23	125.00	0.000013	0.000014	0.000019	0.000014	0.00002
XI	0.08	0.09	0.07	0.09	0.15	0.23	0.21	0.38	0.29	0.50	27.63	36.16	25.91	125.00	0.000010	0.000019	0.000012	0.000010	0.00002
XII	0.07	0.09	0.08	0.08	0.15	0.13	0.18	0.83	1.25	0.50	40.06	54.16	40.75	125.00	0.000010	0.000004	0.000030	0.000035	0.00002
общо ср. год.	0.087	0.082	0.067	0.071		0.423	0.274	0.411	0.561		17.861	30.385	19.888		0.000034	0.000012	0.000018	0.000016

Каталог: ovos

Изтегляне 3.35 Mb.

Сподели с приятели: