Закон за водите от Приложение №2 към чл. 2 ал. 2, т. 1 от същата Наредба



страница5/6
Дата30.04.2017
Размер1.23 Mb.
1   2   3   4   5   6




Инженерно-геоложките условия на обектите на строителство и района около тях се обуславят предимно от литоложки състав и физико-механичните свойства на геоложката среда, дълбочината на залягане на нивото на подземните води в нея и сезонното му колебание, хидравличната връзка с повърхностните води, филтрационните свойства на водоносните колектори и др.и ще се определят за всеки отделен обект.

Въздействие върху земни недра. По време на строителство се очаква въздействие постоянно, необратимо и в неголям мащаб (само на ново застроените площи на обектите, включени в инвестиционната програма на Регионалния план).

Не се очаква въздействие върху геоложката среда и земните недра по време на експлоатацията на ПСОВ и експлоатация на водопроводните и канализационни системи и съоръженията към тях, свързани с експлоатацията им.



Възможни въздействия, получени в резултат от аварии. Въздействие върху геоложката среда и земните недра е възможно в резултат на природни бедствия – земетресения, наводнения и др.

  • Води

Хидрология и хидрогеология

Главната артерия е река Струма, която северно от Кресна образува красив пролом, носещ името на града. Тя има три леви притока, извиращи от Пирин - реките Ощавска, Влахинска и Градешка, и пет десни, събиращи водите си от Малешевска планина - реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Ганийца и Сливнишка. На територията на общината са изградени 18 изкуствени водоема средно с обем от 5000-25000 м3 вода, от които само 4 са зарибени. От естествените водоеми изключителна атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 4 основни находища - между гр. Кресна и с. Долна Градешница, между с. Стара Кресна и с. Ощава, при селата Горна Брезница и Влахи, като най разработени до този момент са Градешките извори.

В геоложко отношение територията на община Кресна попада в обхвата на Вътрешните Балканиди, част от които е Рило-Родопският масив. Геоложките структури са формирани главно през алпийския нагъвателен цикъл. Земната кора на територията на общината е изградена от разнообразни скали и структури, образувани в условията на динамична тектонска обстановка. По-голямата част от площта на общината е заета от гранити, гнайси, амфиболити, мрамори и кристалинни шисти. Малешевска планина е изградена предимно от метаморфни скали, а гранити се разкриват в североизточните й части (Крупнишки, Кресненски и Игралищенски плутон).

Пирин планина също е изградена от разнообразни метаморфни скали (шисти и гнайси, амфиболити, кварцити и мрамори), сред които са внедрени няколко гранитни плутонични тела. Едно от тези тела е Севернопиринският плутон, който се разкрива в източните части на общината. Между структурите на Пирин и Малешевска планина е разположен Струмският линеамент, представляващ една от най-добре изразените в страната разломни зони. По Струмския линеамент е образуван Санданският грабен, изпълнен с неогенски и кватернерни седименти. Кватернерните наслаги са представени от различни разновидности – алувий, пролувий, делувий, ледникови материали и др.

Кватернерните отложения имат различен гранулометричен състав в зависимост от начина им на образуване и местоположениетоим в релефа – от валуни в пролувиално-алувиалните наслаги в долината на р.Струма, през чакъли, пясъци и глини – в изветрителните кори, образувани от по-старите скали. Най-големи натрупвания на кватернерни наслаги, предимно от пролувий и алувий, има в Санданско-Петричкото поле и в подножието на Пиринските склонове, където делувиалните материали и наносните конуси са образували характерен за тази част от общината подножен шлейф. В терасите на Струма и нейните притоци са отложени алувиални материали, предимно чакъли, пясъци, и глини, в които са акумулирани значителни количества грунтови води.


Водни обекти

Главна отводнителна артерия на територията на общината е р.Струма. Нейното поречие, заедно с поречието на Места, се включват в Западнобеломорския отточен район за басейново управление на водите, покриващ около 12% от територията на страната. От извора до държавната граница дължината на реката е 290 км и по този показател Струма е на пето място в страната. Повърхностните и подземните води в поречието на Струма се използват главно за питейно-битово и промишлено водоснабдяване на населените места, за напояване и енергодобив. В пределите на община Кресна попадат около 23 км от течението на р.Струма. До Кресненския пролом в режима на оттока на р.Струма се регистрират два минимума – зимен (февруари-март) и лятно-есенен (септември-октомври), което се дължи на климатичното влияние на оградните планини, от където реката събира водите си. Подхранването на р. Струма е предимно дъждовно-снежно и/или дъждовно, поради което съотношението между минималния и средногодишния отток Qmin/Qср.год. е под 0,3.

От естествените водоеми най-голяма ценност представляват Влахинските и Георгийските ледникови езера. Влахинските езера представляват група от 4 езера, образувани във Влахинския циркус. Общата им площ възлиза на 88 дка. Георгийските езера включват 4 езера с обща площ 74 дка. В Синивръшкия циркус е образувано едноименното езеро.

Голямо природно богатство за община Кресна са минералните извори, локализирани в четири основни находища – между гр. Кресна и с. Долна Градешница, между с. Стара Кресна и с. Ощава, при селата Горна Брезница и край с. Влахи, като с най-голямо значение към момента са Градешките и Ощавските извори. Тяхното формиране е в тясна връзка с многобройните разломявания на земната кора.


Имисионно състояние на повърхностните води

Главна отводнителна артерия на територията на общината е р.Струма. Нейното поречие, заедно с поречието на Места, се включват в Западнобеломорски отточен район. Повърхностните и подземните води в поречието на Струма се използват главно за питейно-битово и промишлено водоснабдяване на населените места, за напояване и енергодобив. В пределите на община Кресна попадат около 23 km от течението на р.Струма.

Реализацията на обекти, включени в инвестиционната програма на Регионалния генерален план на В и К Перник ще доведе до премахване на негативните въздействия спрямо повърхностните води.

Въздействие на Реализация на Регионалния генерален план на „ВиК-Кресна” ЕООД, гр. Кресна върху компонент «Води»:

- Това е екологосъобразен проект и реализацията му ще подобри качеството на околната среда по отношение най- вече на компонент «води».

- Ще се гарантира строг контрол и ефективно управление на водите.

- Ще се осигури високо качество на околна среда.

- Ще бъде предотвратен и здравния риск за населението в района от осигуряване на достатъчно количество вода за всички цели с необходимите качества.

- Ще се осигури до 100% включване в канализацията и пречистване до необходимите изисквания на отпадъчни води от населението и промишлените предприятия от агломерации между 2000 до 10 000 екв. жители до края на 2017 г..

- Ще се осигурят условия за повишаване на самопречиствателната способност на водите в приемниците, устойчиво развитие на водната екосистема и респективно на биоразнообразието в тези райони.



  • Земи и почви
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница