Упражняване на адвокатската професия: а) понятие и ограничения б) адвокатско пълномощно

1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;

2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;

3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.

(2) Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж.

Чл. 25. (1) Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.

(2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание.

(3) Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.

(4) Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.

(5) Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно.

Чл. 26. (1) Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката.

(2) При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.


3. Права на адвоката.
Чл. 29. (1) Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

(2) Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба.

(3) Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на досъдебното производство, на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи представител.

(4) Ако в срока по ал. 3 не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверка само чрез своя представител.

(2) Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред.

(2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.

(3) Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.

(4) Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.

(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и по отношение на младши адвоката и адвокатския сътрудник.
Чл. 34. (1) Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.

(2) По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.

(3) Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани.

(4) При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта.

(2) Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.

(3) При условията на ал. 2 повереникът не дължи връщане на полученото възнаграждение.

(4) Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.

(5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.
Чл. 36. (1) Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

(3) При липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.

(4) Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.

1. лица, които имат право на издръжка;

2. материално затруднени лица;

3. роднини, близки или на друг юрист.

(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Чл. 39. (1) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.

(2) Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.

(3) По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:

1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;

2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;

3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката;

4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.

(4) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.

(2) Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.

(3) Адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.

(4) При или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.

(5) Адвокатът е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.

(6) Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет.

(7) Адвокатът е длъжен да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 41. Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници.
Чл. 42. (1) Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика.

(2) Адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува.

(3) Адвокатът може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее.

(4) Адвокатът може да поддържа собствена интернет страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на този закон и на правилата на Етичния кодекс на адвоката.

(2) Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото.

(3) Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.

(4) Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.

(5) Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществяват само с предварителното им съгласие.

(6) Когато защитава интересите на юридическо лице, адвокатът е длъжен да не допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице.

(2) Адвокатът е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.

(2) Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.

(2) Адвокатът е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа.

(2) Адвокат, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи.

(2) Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет.

(3) Висшият адвокатски съвет може да договаря с едно или повече застрахователни дружества на конкурсна основа общи условия за застраховане на риска "Професионална отговорност". Договорените общи условия се свеждат до знанието на членовете на адвокатските колегии в 14-дневен срок от договарянето им.

(4) Сключените от адвокати и адвокатски дружества застрахователни договори по ал. 1 със застрахователи, различни от тези по ал. 3, трябва да осигуряват покритие не по-малко от това по ал. 2.

(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и за чуждестранните адвокати, които упражняват адвокатската професия на основание чл. 10 и 11, освен ако докажат, че имат сключена аналогична застраховка в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
Чл. 51. За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди.

5. Статут на чуждестранния адвокат.
Чл. 10. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.

(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.

(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца.

(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата.

(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Чл. 11. (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Гражданин на държава - членка на Европейския съюз, придобил адвокатска правоспособност в държава - членка на Европейския съюз, съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под професионалното си звание по произход.
Чл. 12. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) При оказване на съдействие и защита по определен случай чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва професионалното звание, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да удостовери наличието на адвокатска и процесуална правоспособност в държавата, в която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази правоспособност по реда на чл. 10 и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат. В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, чуждестранният адвокат удостоверява наличието на такъв стаж.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Чуждестранният адвокат, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати, може да участва лично в професионалните сдружения на адвокатите в Република България.

(5) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на Република България. В този случай той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски съвет.
Чл. 13. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от адвокатската колегия.

(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:

1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава - членка на Европейския съюз;

2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.)

3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.

(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.

(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл. 7, ал. 4 - 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) В 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 3 Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и изпраща съобщение за това до адвокатския съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия.

(6) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Адвокатският съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, извършва служебно вписването по ал. 5 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

(7) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Висшият адвокатски съвет издава карта на чуждестранния адвокат в 14-дневен срок от вписването му в Единния регистър на чуждестранните адвокати.

(8) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) В Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати на съответната адвокатска колегия по изрично заявление на чуждестранния адвокат се вписва наименованието (фирмата) на групата, в която членува в държавата членка по произход.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) В срока по ал. 5 Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване на чуждестранния адвокат в Единния регистър на чуждестранните адвокати.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) При осъществяване на професионалната си дейност в Република България чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание на държавата - членка на Европейския съюз, в която е придобита адвокатската правоспособност, има правата и задълженията на българския адвокат. Той може да упражнява съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с български адвокати по реда на глава десета.

1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава, издадени преди не повече от три месеца;

2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.)

3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право или документи, които доказват тригодишното му упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.

(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) При постановяване на решение за вписване в регистъра на адвокатите на адвокатската колегия адвокатският съвет извършва вписването и изпраща препис от решението до Висшия адвокатски съвет за отписване от Единния регистър на чуждестранните адвокати, за което в 14-дневен срок се уведомява компетентният орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) За вписване на основание приравнителен изпит по българско право чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от Висшия адвокатски съвет.

(2) Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта на българското право.

(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав: председател - председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на Висшия адвокатски съвет, и членове: съдия от Върховния касационен съд, съдия от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура и един хабилитиран преподавател или научен работник по правни науки. Членовете на комисията се назначават със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.

(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна форма. Оценката от изпита е "издържал" или "неиздържал".

(5) За полагане на приравнителен изпит се заплаща такса в размер, определен с решение на Висшия адвокатски съвет.

(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българско право се подава до комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните документи:

1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;

2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено висше юридическо образование;

3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита;

4. мотивационно писмо на български език;

5. документ за платена такса за явяване на изпит.
Чл. 19. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Временното или окончателното отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, в която той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия в Република България.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай, е длъжен да представя ежегодно до месец март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му "адвокат" в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай, вписан в адвокатска колегия, упражнява действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби на български език.

Чл. 52. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго. В договора се посочват и пределите на обединението.

(2) С договора за съдружие могат да се сдружават адвокати и адвокатски дружества, вписани в регистрите на различни адвокатски колегии.

(3) Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес.

(2) Отказът на адвокатския съвет да регистрира договора може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието на адвокатския съвет, в което е постановен. Висшият адвокатски съвет се произнася по жалбата в 30-дневен срок. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от узнаването му по реда на чл. 7, ал. 7.

(3) В случаите, в които договорът е сключен между адвокати от различни адвокатски колегии, в него се посочва адвокатският съвет, който ще извърши регистрацията му.
Чл. 54. (1) Сдружените адвокати упражняват адвокатска дейност по начин, който предполага наличието на общи клиенти, което се счита обявено с регистрацията по чл. 53.

(2) В книжата си всеки от сдружените адвокати и адвокатски дружества може да посочва сдружаването с думите "в сдружение" или "в асоциация с", като изброяват останалите сдружени адвокати и адвокатски дружества или част от тях.

Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Адвокатите и чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице.

(2) В адвокатското дружество не могат да членуват лица, които не са адвокати.

(3) Адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество.

(4) Адвокатското дружество и съдружниците в него не могат да представляват клиенти, които имат противоречиви интереси.
Чл. 58. (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Адвокатското дружество се учредява с договор между двама или повече адвокати и/или чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Договорът се сключва в писмена форма и съдържа:

1. наименование на дружеството;

2. имената и адресите на канторите на адвокатите - съдружници;

3. седалището и адреса на дружеството;

4. предмет на дейност;

5. вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката за непаричните вноски;

6. начина на разпределение на приходите и разходите;

7. начина на управление и представителство на дружеството;

8. условията за приемане на нови съдружници;

9. условията за напускане на съдружници;

10. основанията за изключване на съдружник;

11. основанията за прекратяване на дружеството;

12. начина на ликвидация на дружеството.
Чл. 59. (1) В наименованието на дружеството се вписват думите "адвокатско дружество" и имената на един или няколко съдружници. Във всички книжа на дружеството, включително и пълномощните пред съда, задължително се вписват имената на всички съдружници.

(2) В наименованието на адвокатското дружество не могат да се използват други думи и имена освен имената на съдружниците.

(3) Когато наименованието съдържа името на съдружник, който напуска, то може да се запази само с негово съгласие. Когато съдружникът е починал, наименованието може да се запази със съгласието на неговите наследници.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) В случай че съдружник в адвокатско дружество е чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, който е съдружник във форма на съвместно упражняване на адвокатска дейност в държавата членка по произход, същият има право да използва наименованието (фирмата) й, като задължително посочва правния й статут.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Ако съдружниците са адвокати и/или чуждестранни адвокати от различни колегии, седалището на дружеството се определя по общо съгласие на съдружниците в района на една от колегиите.

(3) Адресът на адвокатското дружество е в населеното място, в което е управлението на дейността му в района на колегията. В същото населено място трябва да се намира и кантората на поне един адвокат съдружник.

(4) В районите на други колегии дружеството може да открие кантори. Те подлежат на вписване в регистъра на адвокатските дружества.

(2) Ако учредителите са вписани в различни колегии, те определят един адвокатски съвет, в чийто регистър се вписва дружеството. Този адвокатски съвет трябва да изиска удостоверение по заявлението от адвокатските съвети, в чиито колегии има вписани съдружници учредители. Удостоверението трябва да се даде в 14-дневен срок от получаването на искането за него.

(3) Адвокатският съвет разглежда заявлението в едномесечен срок от подаването му и се произнася с решение за вписване на дружеството. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказът на адвокатския съвет да впише дружеството подлежи на обжалване от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на получаването на съобщението чрез посочения в учредителния договор управителен съвет или управител на дружеството пред Висшия адвокатски съвет.

(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата в едномесечен срок с призоваване на жалбоподателите. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок по реда на чл. 7, ал. 7.

Чл. 62. (1) Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества.

(2) Адвокатското дружество се вписва в регистъра по ал. 1 при окръжния съд по седалището на дружеството въз основа на писмено заявление на управителния съвет или управителя, към което се прилагат:

1. препис от учредителния договор;

2. трите имена, постоянните адреси и нотариално заверени образци от подписите на лицето/лицата, които представляват адвокатското дружество;

3. (доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) препис-извлечение от регистъра на адвокатите, съответно от регистъра на чуждестранните адвокати при съответния адвокатски съвет за адвокатите съдружници;

4. препис от решението на адвокатския съвет за вписване на адвокатското дружество;

5. (нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) документи, доказващи необходимите обстоятелства за вписване на допълнение към наименованието на адвокатското дружество в случаите по чл. 59, ал. 4.

(3) На вписване в регистъра по ал. 1 подлежат следните обстоятелства:

1. данните от учредителния договор по чл. 58, ал. 1, т. 1 - 5 и т. 12;

2. имената на членовете на управителния съвет или управителя и на лицето/лицата, които представляват дружеството;

3. настъпилите промени по т. 1 и 2.

(4) Решението на съда за учредяване на адвокатските дружества се вписва в регистъра по ал. 1. От този момент дружеството възниква като юридическо лице.

(5) Действията на учредителите, извършени от името на адвокатското дружество преди вписването му в окръжния съд, пораждат права и задължения само за лицата, които са ги извършили, и преминават по право върху адвокатското дружество от момента на възникването му.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Производството по вписването се извършва по реда на глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица" от Гражданския процесуален кодекс.

(7) Преписи от съдебните решения за учредяване на адвокатското дружество, както и за промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване, се представят на съответния адвокатски съвет, както и на Висшия адвокатски съвет, за вписване на обстоятелствата в регистрите на адвокатските дружества.

(8) Регистърът по ал. 1 е публичен.

(2) Адвокатският съвет по новото седалище незабавно уведомява Висшия адвокатски съвет за отразяване на преместването в Единния регистър на адвокатските дружества и адвокатския съвет по старото седалище за заличаване на вписването в неговия регистър.

(2) Непаричната вноска, направена от съдружник, заедно с оценката й, направена от лицензиран оценител, се описват подробно в учредителния договор. Когато непаричната вноска има за предмет недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, нотариално заверено извлечение от договора се представя за вписване в службата по вписванията при районния съд по местонахождение на недвижимия имот. Собствеността върху непаричната вноска преминава върху дружеството от момента на вписването му в регистъра на съответния окръжен съд, а когато дружеството е вече вписано - от момента на вписване на съответната промяна.

(3) Всеки съдружник е длъжен да извършва възложената му от дружеството дейност в изпълнение на сключените от дружеството договори за правна помощ съобразно своята професионална квалификация.
Чл. 67. Всеки съдружник има право:

1. на участие в управлението на дружеството;

2. на част от печалбата;

3. да бъде осведомяван за хода на общите работи;

4. да преглежда книжата на дружеството, и

5. на ликвидационен дял.

1. по взаимно съгласие;

2. при смърт или поставяне под запрещение;

3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5;

4. при отписване от адвокатската колегия;

5. при изключване с решение на общото събрание;

6. с едностранно предизвестие.

(2) Прекратяването на участието е окончателно, когато отписването от колегията е завинаги. Когато съдружникът е лишен от правата да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 за определен срок или е отписан от колегията за определен срок, прекратяването на участието в дружеството е за същия срок.

(3) При прекратяване на участие в адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество, и на част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството.
Чл. 69. (1) Общото събрание се състои от съдружниците и взема решения за:

1. промени в учредителния договор;

2. приемане и изключване на съдружници и за прехвърляне на дружествен дял;

3. приемане на годишния отчет и баланс, за разпределение на печалбата;

4. избор на управител или управителен съвет измежду съдружниците;

5. придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;

6. допълнителни вноски;

7. всички случаи, предвидени в закона.

(2) Общото събрание се свиква от управителя или управителния съвет най-малко веднъж годишно до 20 януари или по искане поне на една пета от съдружниците.

(3) Свикването става с писмена покана, получена най-малко 7 дни преди определената дата, ако не е предвидено друго в учредителния договор. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на дяловете на съдружниците. Те могат да се вземат и неприсъствено при заявено писмено съгласие на всички съдружници.

(2) Управителят или двама от членовете на управителния съвет осъществяват оперативното управление на дружеството и го представляват, включително и при сключването на договори за правна помощ с клиенти.

(3) Управителят или членовете на управителния съвет имат право на възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата на дружеството.

(4) Управителят или управителният съвет определят съдружника, на когото се възлага изпълнението по сключените договори за правна помощ, съобразно квалификацията и опита, натовареността и възможностите на съдружника. За възлагането управителят или управителният съвет искат мнението му.

(2) Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество.

(2) Дружеството сключва застраховка за професионална отговорност на своите членове съгласно чл. 50.

1. по решение на съдружниците, взето с мнозинство на дяловете;

2. по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона, както и на Етичния кодекс на адвоката, от дружеството или негови членове.

(2) При прекратяване на дружеството висящите дела и преписки се разпределят между съдружниците, за което клиентите се уведомяват незабавно.

(2) Ликвидацията се извършва от управителния орган или от определено от него лице.

(3) Ако не е определен ликвидатор по ал. 2, той се определя от окръжния съд по седалището на адвокатското дружество.

(4) Ликвидаторът се вписва в регистъра на окръжния съд. Той довършва текущите дела, събира вземанията, осребрява имуществото и удовлетворява кредиторите.

(5) Имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците.

(6) След удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество, дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора.

(7) Решението за заличаване от регистъра се обнародва в "Държавен вестник" и се отбелязва в регистъра на съответния съвет на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатските дружества.
Договори между адвокати и адвокатски дружества

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или с адвокатско дружество. С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела.

(2) В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването на адвоката се извършва от адвоката или адвокатското дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента.

(3) За договора по ал. 1 намират приложение разпоредбите на договора за поръчка.

(4) Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, освен ако в договора е уговорено друго.

Чл. 78. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Адвокатите членуват в адвокатска колегия. Чуждестранният адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, членува в адвокатската колегия, в чийто регистър на чуждестранните адвокати е вписан.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистрите й адвокати.

(3) Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.

(4) В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.
Чл. 79. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия.