Оспорване на общи и нормативни административни актове пред първа съдебна инстанция

Общи административни актове

Право на оспорване имат прокурорът и лица, които имат правен интерес. Това са заинтересовани лица – всички лица и организации, чиито права и свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт, или за които той поражда задължения.

Основанията за оспорване на общите административни актове са в чл. 146 от АПК (липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на администрстивнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона). Откриването на производството се оповестява публично. Общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им (адресиран до всички лица, които не са участвали в производството по издаване на съответния акт) или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган (отделните заинтересовани лица или организации, които са участвали в производството).

Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в ДВ. Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт. В делото по оспорване оспорващият не може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, защото общият административен акт се отнася до неопределен брой лица. Съдът се произнася с решение. Ако в него актът е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.
Нормативни административни актове

АПК не се прилага за актовете

>> на НС и на президента;

>> с които се упражнява законодателна инициатива;

>> се създават права и задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, овен ако с тях се засягат права, свободи и законни интереси на граждани или юридически лица.

Могат да се оспорват цели нормативни актове или отделни техни части. Обжалват се само влезли в сила нормативни актове. Могат да се оспорват САМО по съдебен ред.

Основанията за оспорване са посочени в чл. 146.

Ако бъде отменен нормативният акт в изпълнение на който е бил издаден подзаконов нормативен административен акт, то последният остава без правно основание и действието му следва да бъде прекратено.

Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължение. Оспорването става с жалба или протест по реда, предвиден за оспорване на индивидуални административни актове с някои различия както следва:

>> АПК предвижда безсрочност на оспорването – без ограничение във времето

>> жалбата или протестът се подават чрез орган, издал оспорения акт, но органът няма задължението да прилага списък на страните в производството по издаването на административния акт, когато препраща жалбата заедно с преписката на съда.

Според чл. 187, ал. 2 от АПК последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.

Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред ВАС или пред АС в зависимост от автора им. Оспорват се пред ВАС, който разглежда делото в състав от 3 съдии; актовете на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от 3 съдии.

Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Ако намери за необходимо, съдът може да спре действието на подзаконовия нормативен акт или на част от него. В тези случаи съдът се произнася с определение за спиране действието му.

Ако оспорването е редовно, съдът в 1-месечен срок го съобщава чрез обявление в ДВ.

Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването. Съдът се произнася с определение по молбата за присъединяване или встъпване.

Делото се разглежда с участието на прокурор.

Съдът се произнася само по тези части от акта, които са предмет на жалбата или протеста. Ако той установи нарушение на законосъобразността на други разпоредби, не може да ги отмени ако няма изрично искане от жалбоподателя за това.

Съдът може да обяви нищожност, да го отмени изцяло или частично или да отхвърли оспорването. Съдът не може да измени оспорения нормативен акт, защото приемането на определен вид нормативен акт е изрична компетентност на точно определен административен орган и не може да бъде иззета от съда. Компетентният административен орган не може да приеме наново или да измени нормативния акт само въз основа на решението на съда. Компетентният орган приема нов акт в ново самостоятелно производство.

Когато влезе в сила съдебно решение, с което се обявява нищожност или се отменя актът, то се обнародва. Съдебното решение има действие по отношение на всички. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.

Касационното производство в административния процес е второинстанционно производство. Това е редовен способ за контрол върху съдебните актове на първоинстанционния съд. Касационното производство е редовно съдебно производство, което е елемент от дейността на съдилищата по надзора върху административните актове. Касация означава анулиране. Това е последното редовно произнасяне в административния процес.

1) страните по делото, когато решението е неблагоприятно за тях

2) лица, спрямо които решението има сила, не са участвали в делото, но решението е неблагоприятно за тях

3) главният прокурор и заместника му при ВАП.

Те могат да подават касационен протест. Основното в чл. 210, ал. 1, 2 е, че ако решението е неблагоприятно за съответната страна, това означава, че то води до ограничения, стеснения, лишения, които накърняват правната сфера на лицето, до което се отнася съдебното решение. Неблагоприятността е фактор, който обуславя възникването на правото на касационно оспорване. Тя обосновава възможността на страни или лица да възразят включително и чрез касационна жалба срещу неблагоприятно съдебно решение. Законодателят не разделя в случая лицата на участвали и неучаствали в производството. Той им дава възможности за касационна жалба така или иначе. Законът определя в чл. 211 и 217 подсъдността (ВАС действа в 3 или 5-членен състав в зависимост от това какво решение се оспорва пред него).
Касационните основания са уредени в чл. 209 на АПК. Те са 3:

>> когато решението е нищожно

>> когато е недопустимо

>> когато е неправилно поради нарушение на материален закон или съществено нарушаване на процесуалните правила или необоснованост.

Нищожно е решението, при което не са спазени основни изисквания (по отношение на съдебния състав).

Недопустимо е това решение, което е излязло извън пределите на сезирането или е поставено при отказ от оспорване или при нередовност на жалбата. Недопустимо е и това съдебно решение, при което правото на оспорване не е упражнено по надлежния ред.

Законът определя формата и съдържанието на жалбите и протестите. При неспазване те се оставят без разглеждане. Делото се разглежда в открито съдебно заседание с участието на прокурор. Предмет на касационна проверка (чл. 218) са само посочените в жалбата пороци на решението.

ВАС се произнася в 1-месечен срок от заседанието. Той може да остави в сила решението или да го отмени в оспорената му част, ако е неправилно. Ако решението е недопустимо, ВАС прекратява делото и го връща за ново разглеждане. Ако е нищожно, ВАС обявява нищожността и ако не подлежи на прекратяване, го изпраща на първоинстанционният съд за ново решение.

С АПК се въвежда и споразумението. Споразумението може да се сключи между администрацията и заинтересованото лице. Също така споразумение може да има и пред съд. Сключеното пред съд споразумение може да бъде потвърдено с определение (чл. 221).

Касационното решение е окончателно. Указанията на ВАС по тълкуването/ прилагането на закона, ако делото продължи, са задължителни. Ако делото се върне в първоинстанционния съд, производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, което е послужило като основание за отмяна за съдебното решение.

Чл. 219. (1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.

(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.
Отмяна на влезли в сила съдебни актове

Отмяната е особен способ за контрол върху постановените съдебни актове. Това е извън съдебното производство. То се развива и извън предвидените 2 инстанции за контрол на административните актове и съдебните решения.

С касационното решение съдебният спор се счита за решен и за окончателен по отношение на съдебната власт. Решението на съда има особена юридическа характеристика – сила на присъдено нещо. Елемент от нея е и задължителността. Законът допуска отмяната на влезли в сила съдебни актове като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове с цел да се гарантира, че в правния мир ще се ограничи съществуването на дефектни/ порочни съдебни актове. Предмет на отмяна са влезли в сила съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.

Лицата, които могат да искат отмяна, са тези, за които съдебният акт е неблагоприятен; както и главният прокурор и заместника му при ВАП (чл. 238, ал. 1; чл. 210, ал. 2).

Съществува специална възможност, обособена в самостоятелен раздел. Чл. 245 – когато отмяна може да иска и трето лице. Тази възможност за задвижване нa производството по отмяна е предвидена, когато третото лице е било лишено от правото да участва в съдебното производство и решението е неблагоприятно. В този случай съдът отменя решението и го връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Основанията за отмяна се съдържат в чл. 239 на АПК и са подобни на предвидените в чл. 231 в ГПК. Делото се разглежда в открито заседание от 3, 5 или 7-членен състав на ВАС в зависимост от това кой е съдът, чието решение се разглежда в производството по отмяната. В чл. 240 са установени сроковете, в които може да се иска отмяна. Те текат от възникване на основанието (влизане в сила на решението, подлежащо на отмяна). Искането се подава в писмена форма и трябва да отговаря на определени реквизити. Възприето е правилото: искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд.
Компетентност на съставите

Чл. 217. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд.

(2) Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.
47. Структура и функции на съдебната власт.
Структурата на съда обхваща Върховен касационен и Върховен административен съд, апелативни съдилища, окръжни и районни съдилища, както и военни окръжни и апелативни съдилища.

Структурата на прокуратурата е съответна на тази на съдилищата. Тя се състои от главен прокурор, върховна касационна прокуратура, върховна административна прокуратура, апелативни, окръжни и районни прокуратури.

Следователите са разпределени в Специализирана следствена служба и окръжни следствени служби.

Нормативно прокуратурите и следствените служби са при съдилищата, но те не са административно обвързани с тях. Отношенията са процесуални и се изграждат съобразно функциите, които отделните органи на съдебната власт осъществяват.

- тя привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер, като образува предварителни производства за разследване на престъпленията, изготвя и внася обвинителни актове в съдилищата и подържа обвиненията в съдебните производства;

- прокуратурата упражнява надзор за законност при изпълнение на присъдите и на други принудителни мерки, които се вземат спрямо лица по законен ред(настаняване на принудително лечение на лица, болни от алкохолна или друга наркоманна болест, както и от психически заболявания, на лица в заведения за отрезвяване и в заведения за временно настаняване);

- Тя предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, а в бързи и неотложни случаи издава разпореждания за възстановяване на самоуправно нарушени права;

- Участва в граждански и административни дела, в случаите, предвидени в закон и дава заключения по тях. Прокурорът може да бъде инициатор за образуване на такива дела и се явява в съдилищата като страна по тях.

Следователите извършват предварително разследване на престъпленията от общ характер(тези, които се преследват от държавата по служебен ред). Те приключват предварителните производства с постановления за предаване на съд, за прекратяване или за спиране(при определени от Наказателнопроцесуалния кодекс предпоставки).

Дейността на съдебната власт се организира от Висш съдебен съвет. Той се състои от 25 члена - юристи с поне петнадесет години юридически стаж, от които най-малко пет години като съдии, прокурори, следователи или хабилитирани научни работници по право. Единадесет души от тях се избират от Народното събрание, единадесет души - на делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи(първите избират шест души, вторите- трима, а останалите- двама души). Трима са членове по право. Това са председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор, които се назначават от президента за срок от седем години по предложение на Висшия съдебен съвет. Президентът може еднократно да отклони някое предложение, но ако то се повтори от висшия съдебен съвет, той е длъжен да назначи лицето.

Съдебната власт осъществява специфична държавна дейност, която качествено се отличава от тази на законодателната и изпълнителната власт, няма нищо общо с президентските правомощия и методи на дейност, отграничава се от Конституционния съд по много показатели.

Съдебната власт се реализира от държавни органи със специална компетентност - лица с юридическо образование, с прекаран едногодишен стаж по специалността и положен теоретико-практически изпит.

Дейността на органите на съдебната власт е процесуална. Тя се извършва по предвиден от процесуалните закони ред, по правилата на едно своеобразно производство.

Характерна е и инстанционността на разглеждане и решаване на делата-първа, въззивна (втора) и касационна инстанция, заедно с осигурени извънредни способи за защита на накърнени права и законни интереси.

Съдилищата разглеждат правни спорове, установяват факти с правно значение, реализират отговорностите на извършители на престъпления. Актовете на съдилищата имат сила на присъдено нещо - самите съдилища не могат по свой начин да ги изменят. Между едни и същи страни, по един и същи въпрос, на едно и също основание, случаят не може да се поставя на повторно разглеждане.

Съдебната власт осъществява функциите си на основата на определени от Конституцията и регламентирани в Закона за съдебната власт принципи.
48. Защита срещу незаконно прекратяване на служебно правоотношение по Закона за държавния служител
Защитата се урежда от чл.8 от ЗДС.

Незаконно е онова прекратяване по съществуващо служебно правоотношение което:

-Е извършено на несъществуващо в закона основание.

-Извършено е на предвидено закона основание но при непълен липсващ фактически състав.

- Извършено е при нарушение на основни процедурни правила.

При оспорване на законосъобразността на акта за прекратяване на служебното правоотношение в качеството му на индивидуален адм. акт.

При всички тези а и при други нарушения е представена възможността на служителя да се защити по съдебен ред.

Защитата по съдебен ред се упражнява чрез искова молба в защита и реализация на субективното публично право, което притежава съответното длъжностно лице.

Защитата по съдебен ред се осъществява посредством предвидените по чл.121 от ЗДС възможности. Тези възможности се изразяват в алтернативното подаване на 4 вида искове.

Във връзка по произнасянето си по тях съда ще трябва да се произнесе и по въпроса за законосъобразността на уволнението което се явява ПРЕЮДИЦИАЛЕН (предварителен) на поставените за решаване въпроси в съответния иск.

1. да има завършено висше юридическо образование;

2. да има придобита юридическа правоспособност;

3. да има най-малко две години юридически стаж;

4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3;

5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.

(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) При условията на ал. 1 и 2 адвокат или младши адвокат може да стане и всеки дееспособен гражданин на държава - членка на Европейския съюз, завършил висшето си юридическо образование в Република България.

1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.

(2) Не може да бъде вписано като адвокат лице, което:

1. е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество;

2. е държавен служител;

3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) работи по трудово правоотношение, освен ако заема академична длъжност по правни науки във висше училище или научна организация;

4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт и разследващ полицай с висше юридическо образование, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност;

5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) е лишено от правоспособност като нотариус или частен съдебен изпълнител - за срока на лишаването.

(3) Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Народните представители и лицата, заемащи академични длъжности по правни науки във висшите училища или в научните организации, се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си.
Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.

(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.
Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.

(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2.

(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.

(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд.

(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.

(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.