Общо събрание на адвокатската колегия

(2) Общите събрания са редовни и извънредни.

(2) Общото събрание се свиква от адвокатския съвет чрез покана, обнародвана в "Държавен вестник", в която е обявен дневният ред, часът и мястото на провеждане на събранието. Поканата се обнародва най-малко един месец преди провеждане на събранието.

(3) След обнародването в "Държавен вестник" по ал. 2 в дневния ред на общото събрание задължително се включват въпроси по писмено искане поне на 1/3 от членовете на колегията, направено най-малко 20 дни преди датата на общото събрание.

(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез адвокат-пълномощник са представени 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от присъстващите членове.

(5) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

(6) Гласуването е лично или чрез адвокат-пълномощник, вписан в същата адвокатска колегия. Пълномощниците трябва да бъдат представени в адвокатския съвет най-рано един ден преди събранието.

(7) Един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от трима членове на колегията. Пълномощното се представя от упълномощителя в адвокатския съвет в деня преди събранието или от упълномощения при регистрацията му в деня на събранието. Списъкът на упълномощителите и на упълномощените се обявява на мястото на общото събрание.

(8) Решенията се взимат с явно гласуване, освен тези за избор на органи на адвокатската колегия.

Чл. 82. Редовното общо събрание:

1. разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него;

2. разглежда доклада на контролния съвет;

3. разглежда отчета на дисциплинарния съд;

4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година;

5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;

6. избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната;

7. взема решение за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия

Чл. 83. (1) Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията.

(2) Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително от Висшия адвокатски съвет.

(3) Извънредно общо събрание се свиква от адвокатския съвет и се провежда по реда, определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание.

Чл. 84. Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с проекторешенията и мотивите към тях, с решенията и протоколите от общото събрание.

Чл. 85. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки, който е имал право да участва в гласуването, пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок.

(2) Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат - член на същата колегия, и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли.

(3) До произнасяне по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре изпълнението на решението на общото събрание.

8. Адвокатски съвет: а) състав и избор б) правомощия
Чл. 86. (1) Адвокатският съвет се състои от:

1. при колегии до 100 адвокати - не по-малко от петима основни и двама резервни членове;

2. при колегии над 100 адвокати - не по-малко от седем основни и двама резервни членове, а за София - не по-малко от единадесет основни и шест резервни членове.

(2) В основните членове се включва по право и председателят на адвокатския съвет.

(3) За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж.

(4) При невъзможност да се избират членове, отговарящи на изискванията по ал. 3, е допустимо избирането на членове на адвокатския съвет с най-малко 5 години юридически стаж.

(2) При напускане или отсъствие в продължение на три месеца на редовен член на адвокатския съвет той се замества с всички права от резервен член, получил най-голям брой гласове при избора.

(2) Извънредни заседания се свикват по решение на адвокатския съвет или по писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета, отправено до председателя на съвета. В случаите по изречение първо заседанието се свиква в 7-дневен срок от председателя, а при отказ то се свиква и от председателя на Висшия адвокатски съвет и се председателства от негов член.

(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

(4) Адвокатският съвет се произнася с решения, които обявява пред адвокатската колегия.

(5) Решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в 14-дневен срок от деня на заседанието по реда на чл. 7.
Чл. 89. Адвокатският съвет:

1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и изпълнява техните решения;

2. следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия;

3. организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати и вписва адвокатите и младшите адвокати;

4. води регистрите на адвокатите, на младшите адвокати, на адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия в Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност;

5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията;

6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията;

7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;

8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати;

9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти;

10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движими вещи;

11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите;

12. утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните възнаграждения;

13. определя комисии в помощ на дейността си;

14. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.)

15. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) участва в организирането на правната помощ по реда на Закона за правната помощ;

16. свиква и организира общото събрание на колегията;

17. определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията;

18. осъществява и други функции, определени от закона;

19. регистрира адвокатските сдружения и организира вписването им в единния регистър.

1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност;

2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за него;

3. ръководи и организира работата на щатните служители и на помощния персонал;

4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет;

5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската колегия.

Чл. 91. (1) За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има най-малко 15 години юридически стаж.

(2) Ако няма кандидат, отговарящ на изискването по ал. 1, за председател може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години юридически стаж.
Чл. 92. Председателят на адвокатския съвет:

1. представлява адвокатската колегия;

2. организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет;

3. свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет.

(2) Ако председателят напусне адвокатския съвет, нов председател се избира в едномесечен срок от извънредно общо събрание.

Чл. 94. (1) Контролният съвет се състои от:

1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от трима членове;

2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от петима членове.

(2) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж, а за председател - най-малко 15 години юридически стаж.

(3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискването на ал. 2, е допустимо избирането на членове на контролния съвет с най-малко 5 години юридически стаж и за председател на съвета - с 10 години юридически стаж.

(4) Контролният съвет избира председател от своя състав.
Чл. 95. (1) Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася доклад пред общото събрание.

(2) Контролният съвет има право да упражнява и текущ контрол, като при констатирани нарушения изготвя доклад до Висшия адвокатски съвет.

(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.
Дисциплинарен съд

Чл. 96. (1) Дисциплинарният съд се състои от:

1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от петима членове;

2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от седем членове, а за София - не по-малко от девет членове.

(2) За членове на дисциплинарния съд могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 5 години адвокатски стаж, а за председател - най-малко 10 години адвокатски стаж.
Чл. 97. На дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия.
Чл. 98. (1) Дисциплинарният съд заседава в състав: председател и двама членове. Старшинството им се определя от продължителността на адвокатския им стаж.

(2) Съставите са постоянни и се определят с решение на всички членове на дисциплинарния съд.

(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2.

(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.

(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд.

(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.

(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.
Актове, които се обжалват пред ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

Отказът за вписване НА АДВОКАТ или МЛАДШИ АДВОКАТ или за издаване на адвокатска карта

Решението за отписване на адвокатската колегия поради наличието на пречки за упражняване на адвокатската професия

Отказът на адвокатския съвет да регистрира договора за адвокатско съдружие

Отказът на адвокатския съвет да регистрира адвокатското дружество
Актове, които се обжалват пред ВКС

Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати,

Решението на ВАдв.Съвет по отказа за регистриране на договор за адвокатско съдружие от съответната адвокатска колегия.

Решението на ВАдв.Съвет по отказа за регистриране на адвокатско дружество от съответната адвокатска колегия.

Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.

Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора на органите на адвокатската колегия

Чл. 111. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието.

(2) Адвокатските съвети са длъжни да уведомят избраните от общите събрания на колегиите делегати за свикването на общото събрание на адвокатите от страната.

(3) Общото събрание на адвокатите от страната се провежда през последната събота и неделя на месец февруари и се счита за редовно, ако присъстват 2/3 от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите.

(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите адвокати. Гласуването е явно, освен за избор на Висш адвокатски съвет и на негов председател, на Висш контролен съвет и на Висш дисциплинарен съд и негов председател.

(5) Допуска се гласуване по пълномощие, като един делегат може да представлява само един делегат. Упълномощеният представя изрично пълномощно при регистрацията си за участие в общото събрание на адвокатите от страната.

(2) Ако колегията е с по-малко от 40 членове, тя се представлява от един делегат.

(3) Когато броят на членовете на колегията е с над 40 членове, но не съответства на установена норма на представителство, на повече от 20 членове се избира един делегат.

(4) В общото събрание на адвокатите от страната участват по право без право на глас председателите и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на висшите органи на адвокатурата.

(5) Делегатите, избрани за общото събрание, запазват мандата си до следващото общо събрание.
Чл. 113. Общото събрание на адвокатите от страната:

1. разглежда и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, доклада на Висшия контролен съвет и отчета на Висшия дисциплинарен съд;

2. избира председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет.
Чл. 114. (1) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, изборът на членове и председател на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и на членове на Висшия контролен съвет, се извършва от общото събрание на адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на адвокатската колегия.

(2) Членовете и председателите на висшите органи на адвокатурата се избират за срок 4 години.

(3) Предложенията за кандидатите за членове на съответните органи, включително за председател на Висшия адвокатския съвет и на Висшия дисциплинарен съд, трябва да бъдат направени във Висшия адвокатски съвет в 30-дневен срок преди датата на общото събрание.

(4) В 14-дневен срок преди деня на избора избирателната комисия изпраща на адвокатските съвети предложените кандидатури, които незабавно ги обявяват.

(2) Не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е избран в адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатска колегия.

(2) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването й в открито заседание в състав под председателството на председателя на съда и с участието на главния прокурор или негов заместник и се произнася с решение в 14-дневен срок.

(3) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на адвокатите от страната се свиква в едномесечен срок от съобщаване на решението на Върховния касационен съд за провеждане на нов избор.

(4) До избора на нови органи досегашните продължават да изпълняват задълженията си.

Чл. 117. Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град София.

(2) Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас.

(3) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.

(4) При напускане или отсъствие в продължение на повече от три месеца на редовен член той се замества с всички права от резервния член, получил най-много гласове при избора.

(2) Висшият адвокатски съвет определя помощни органи, които се ръководят от членове на съвета.

(2) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

(3) В заседанията на Висшия адвокатски съвет със съвещателен глас може да участват: 1/4 от председателите на адвокатските съвети от страната; председателят на контролния съвет и председателят на дисциплинарния съд. В рамките на мандата на Висшия адвокатски съвет всеки един от председателите на адвокатските съвети има участие за срок от една година по ред, установен от Висшия адвокатски съвет. В заседанията на Висшия адвокатски съвет може да участва и заместник-председател на Софийската адвокатска колегия.
Чл. 121. (1) Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона, и приема Етичния кодекс на адвоката.

(2) По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в този закон, Висшият адвокатски съвет се произнася с решение.

1. свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната и подготвя и представя отчет пред него;

2. определя встъпителните вноски и годишните вноски на адвокатите за бюджета на Висшия адвокатски съвет въз основа на продължителността на адвокатския стаж;

3. се произнася по жалби срещу избори на органи на адвокатски съвети;

4. се произнася по жалби срещу решения на общи събрания на адвокатската колегия и срещу решения на адвокатски съвети;

5. се произнася по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно допускането до изпит на адвокати и младши адвокати и срещу отказа за вписване в единните регистри;

6. изготвя образци за документи и книжата на адвокатските колегии и адвокатските съвети, които се водят от адвокатските съвети, и образци на протоколите на избирателната комисия и изборното бюро;

7. поддържа единните регистри на адвокатите, на младшите адвокати и на адвокатските дружества;

8. води Единния регистър на чуждестранните адвокати, на които е признато правото да се явяват като защитници пред български съд;

9. организира център за обучение на адвокати и определя условията и програмите за обучение за повишаване на квалификацията им;

10. управлява и стопанисва имуществото на Висшия адвокатски съвет;

11. дава становище по проекти за нормативни актове и прави предложения за усъвършенстване на законодателството;

12. прави предложения до председателя на Върховния касационен съд и до председателя на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения и изготвя становища по тях;

13. приема щата и определя възнагражденията на служителите;

14. осигурява и одобрява разходите, свързани с дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.

(2) Решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата.

Чл. 123. (1) Главният секретар на Висшия адвокатски съвет:

1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на Висшия адвокатски съвет и финансово-стопанската дейност;

2. организира заседанията и подготвя материалите за тях;

3. координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната;

4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал;

5. координира дейността на помощните органи на съвета;

6. осигурява технически и административно цялата дейност на Висшия адвокатски съвет.

(2) При отсъствие главният секретар се замества от определен от председателя член на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 124. (1) Председателят на Висшия адвокатски съвет организира и ръководи работата на съвета и го представлява.

(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет изпълнява задължения, произтичащи от закона, наредбите, решенията на общото събрание на адвокатите от страната и решенията на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 125. (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председател по старшинство, а при напускане се избира нов председател от извънредно общо събрание на адвокатите от страната.

(2) Правомощията на председателя се прекратяват с изтичане на мандата, подаване на оставка, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си поради тежко заболяване, за срок по-дълъг от една година, или смърт.
Висш контролен съвет

Чл. 126. (1) Висшият контролен съвет се състои от петима членове. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.

(2) Контролният съвет избира председател от своя състав.

Чл. 127. (1) Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии.

(2) Висшият контролен съвет се отчита пред общото събрание на адвокатите от страната.
Висш дисциплинарен съд

Чл. 128. Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това число председател. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Старшинството на членовете на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския им стаж.

(2) Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.

(2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.

Чл. 131. За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност.

1. нарушаване на адвокатската тайна;

2. пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента;

3. системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения;

4. лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон;

5. уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) приемане и осъществяване на правна помощ не по установения от закона ред;

7. укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат;

8. системно неизпълнение на задълженията като член на управителен, контролен или дисциплинарен орган на адвокатурата;

9. нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати или адвокатски сдружения;

10. уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала.
Чл. 133. (1) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката се налагат следните наказания:

1. порицание;

2. глоба от една до осем минимални работни заплати;

3. лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години;

4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца;

5. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение.

(2) Наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се налагат заедно с друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.

(3) Дисциплинарните наказания се налагат, като се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.

(4) В маловажни случаи на нарушения председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат.
Чл. 134. (1) Дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението, както и при смърт на извършителя.

(2) По отношение на спирането и прекъсването на давността се прилагат съответните разпоредби на Наказателния кодекс.

(3) Образуването на наказателно или административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността.
Чл. 135. (1) Всеки дисциплинарно наказан адвокат може да бъде реабилитиран от Висшия дисциплинарен съд, в случай че в продължение на три години от изтичане на изтърпяването на наказанието не е извършил друго дисциплинарно нарушение, спрямо него няма друго висящо дисциплинарно производство и е възстановил вредите, причинени от дисциплинарното нарушение, както и разноските по дисциплинарното дело.

(2) При реабилитация решението за дисциплинарно осъждане се заличава от досието на реабилитирания адвокат.

(3) Реабилитация може да се иска и от наследниците на наказания адвокат.

(4) Реабилитацията заличава всички последици от дисциплинарното наказание.

Чл. 136. (1) Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.

(2) Анонимните съобщения не представляват законен повод за образуване на дисциплинарно производство.

(3) Достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение за извършено дисциплинарно нарушение.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 председателят на адвокатския съвет възлага на докладчик - основен или резервен член на съвета, извършването на проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство. Проверката следва да се извърши в едномесечен срок.

(3) На докладчика може да бъде направен отвод, когато адвокатът има основателни съмнения в неговата безпристрастност. Докладчикът е длъжен да се отведе сам, ако са му известни обстоятелства, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност. При отвод председателят на съвета определя нов докладчик.

(4) В случай че проверката трябва да се извърши в района на друга адвокатска колегия, тя може да се изпълни по делегация от докладчик, определен от председателя на адвокатския съвет, в чийто район ще се извърши действието.

(5) След приключване на проверката в първото заседание на адвокатския съвет докладчикът докладва писмено за резултата й. В същото заседание адвокатският съвет се произнася с решение за образуване или отказ да се образува дисциплинарно производство. При необходимост адвокатският съвет разпорежда извършването на допълнителна проверка в 14-дневен срок. Ново връщане за проверка е недопустимо.

(6) Отказът за образуване на дисциплинарно производство може да се обжалва от заинтересуваното лице в 14-дневен срок от съобщението пред Висшия адвокатски съвет.

(7) Дисциплинарно обвинение се изготвя, внася и поддържа пред дисциплинарния съд от докладчика, извършил проверката по конкретния случай, или от определен от адвокатския съвет член на съвета. Решението заедно с преписката и копие от досието на адвоката се изпраща на дисциплинарния съд.

(8) Компетентният дисциплинарен съд е дисциплинарният съд на колегията, в която е вписан адвокатът, съответно Висшият дисциплинарен съд в случаите по чл. 129, ал. 1.

(9) За извършено дисциплинарно нарушение извън пределите на страната решението за образуване или отказът да се образува дисциплинарно производство се взема от Софийския адвокатски съвет, а дисциплинарното дело се разглежда от дисциплинарния съд при Софийската адвокатска колегия.

(10) Адвокатският съвет уведомява компетентния орган в държавата, където чуждестранен адвокат, който упражнява адвокатска професия в България, е придобил адвокатска правоспособност, за извършеното от него дисциплинарно нарушение и му изпраща препис от решението за образуване на дисциплинарно производство, като при поискване му предоставя и всички налични данни и доказателства, събрани в хода на проверката.

(2) Заседанието по дисциплинарното дело се насрочва не по-късно от един месец от образуването му.

(3) Препис от дисциплинарното обвинение с писмените доказателства, заедно с уведомление за датата на заседанието, се изпраща на адвоката.

(4) Адвокатът може в 7-дневен срок от получаването да направи възражение и да посочи доказателства в негова подкрепа.

(2) Ако дисциплинарно обвиненият адвокат не е уведомил адвокатския съвет за промяна на своя адрес, обявлението за образуване на дисциплинарно производство и за неговото насрочване се поставя в адвокатския съвет, като призоваването му се смята за редовно. Същото правило важи и за заинтересуваното лице, ако е променило адреса си, без да уведоми адвокатския съвет.

(3) Член на състава на съда подлежи на отвод, ако са налице основанията по чл. 137, ал. 3.

(4) Дисциплинарно обвиненият адвокат има право на адвокатска защита.

(5) Дисциплинарният съд допуска доказателствата, които са от значение за изясняване на делото.

(6) В дисциплинарното производство се прилагат правилата на Наказателнопроцесуалния кодекс, доколкото в този закон не се съдържат други правила.

(2) Решението се взема на тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава и се обявява чрез прочитането му от председателя на състава.

(3) Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което се прилага към решението.

(4) Мотивите на решението и мотивите на особеното мнение се изготвят и обявяват заедно с решението. По изключение съставът може да постанови те да се депозират в 7-дневен срок от обявяване на решението.

(2) Висшият дисциплинарен съд насрочва делото и го разглежда в срок не по-дълъг от един месец.

(3) При разглеждане на дело във Висшия дисциплинарен съд задължително участва член на Висшия адвокатски съвет, който дава становище по основателността на жалбата.
Чл. 142. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делото по реда на чл. 138 - 140.

(2) Висшият дисциплинарен съд може да събира нови доказателства по искане на страните и служебно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.

(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет предприема действия за обнародване в "Държавен вестник" на решението, с което се налага дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5.

Раздел I.

ВЪВЕДЕНИЕ

Чл. 1. (1) В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава.

(2) За да може да бъде спечелено и запазено уважението, необходимо за осъществяване на посочените в ал. 1 функции, адвокатът изпълнява непрестанно многообразните си правни и етични задължения към:

1. клиента;

2. адвокатската професия като цяло и в частност към всеки колега;

3. съдебната власт и другите власти, пред които адвокатът защитава каузата на своя клиент или го представлява;

4. обществото, за което съществуването на свободната и независимата адвокатска професия, подчинена на собствените си правила, е същностна гаранция за опазване на законността и на правата на човека, евентуално противопоставени на силата на държавната власт и/или на интересите на отделни части от обществото.
Естество на правилата за професионално поведение

Чл. 2. (1) Адвокатът приема и спазва правилата за професионално поведение доброволно, за да се осигури точното изпълнение на неговите функции. Неспазването на тези правила от адвоката е основание за дисциплинарната му отговорност.

(2) Дисциплинарното производство се осъществява справедливо, за да бъдат налаганите санкции ефективни, обосновани и съобразени със степента на нарушенията.