Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

Послдици на нотариалното удостверяване. То има обвързваща доказателствена сила и конститутивно действие.

Специфични правила. Те дерогират някои от общите правила.

Допустимост. Те са за сделки, за чиято валидност законът изисква да бъдат извършени под формата на нотариален акт - сделки за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижим имот. Особености - за извършването им са компетентни само нотариусите или съдиите. Местно компетентен е нотариуса, в чиито район се намира недвижимият имот. Сделката може да се извърши само в канцеларията на нотариуса и само в работно време, защото актовете подлежат на последващо вписване и трябва да се спази тази поредност. Обикновено страните и техните представители се явяват с проект за нотариален акт по образец. Производството започва с писмена молба на участващите в сделката лица, въз основа на която нотариуса определя денят и часът, когато ще се изповяда средката. Нотариусът е длъжен да проверява самоличността на лицата, чиито изявления съдържа акта и затова те се явяват лично. Проверява се дали те са дееспособни и пълномощното на представителя. В нотариалният акт се отбелязва начина на извършената проверка.

Процедура. Нотариалният акт, представен в проект и при лично явяване на страните се прочита и те трябва да заявят, че го одобряват. След това се подписва от тях. След падпис и подпечатване от нотариуса. Съдържанието на нотариалният акт е стандартно и е посочено в член 476 от ГПК. В член 479 от ГПК са посочени специални правила за неграмотни, глухи, неми, глухонеми. За всички тези сделки нотариуса проверява правото на собственост в полза на праводателя по тях. Вписва се и наличието на особен закон за извършването на тия сделки и как нотариуса се е убедил в наличието на предпоставките. Един от актовете се подрежда в нотариалната книга, а другите два се дават на страните участници след като платят.

Нотариален акт по обстоятелствена проверка. Уреден е в член 483 от ГПК. Той е специфичен за българското право. Използва се от лица, които са собственици въз основа на давност. Той е удостверителен и възпроизвежда не възприятията на нотариуса за факти, а правния му извод за правото на собственост. Процедура - задължително се разпитват свидетели, които са съседи на имота, като това им качество се удостверява от съвета. Те удостверяват факта и продължителността и начина на владението. Този нотариален акт съдържа извода на нотариуса за правото на собственост, което трябва да бъде индивидуализирано - граници и индивидуални белези на имота.

Удостверителни нотариални производства (на дата, подпис, съдържание на документи). Те започват с устна молба като няма изисквания за нотариална компетентност и лично явяване. Изключение е удостоверяването на подпис - лицето се явява лично и или се подписва пред нотариуса, или потвърждава подписа си. Тези действия могат да се извършват от органите с особена компетентност. Наричат се нотариални засвидетелствувания. Нотариалната заверка на дата внася сигурност относно факта за времето на извършване. За преписите се удостверява верността им, след сравняването от нотариуса с първообраза на документа.

Нотариални покани. Когато бъдат извършени се заверява датата и се внася сигурност, че нещо е извършено спрямо трето лице.
44. Производства пред административни органи: а) индивидуални административни актове съгласно АПК и ЗУТ б) видове пороци на административните актове нищожност, незаконосъобразност в) оспорване на административни актове по административен ред основания
1. Индивидуален административен акт (ИАА) е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът за издаване на такъв акт. Това е и волеизявлението с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения. ИАА е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (чл.21 ал. 1 АПК)

2. Инициативата за започване на производството по издаване на ИАА се осъществява от компетентен орган или по искане на гражданин/организация, а в предвидените от закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия друг държавен орган. Производството по издаване на ИАА започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на ИАА.

За започване на производството се уведомяват известните заиснтересовани граждани и организации, освен заявителя.

Искането за издаване на ИАА се подава писмено или устно. Писменото съдържа пълното име и адреса на гражданина/организацията, от която изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания – в рамките на работното си време.

3. Отвод. Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица взаимоотношения, поаждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие.

4. Доказателства и доказателствена сила. ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени. Доказателствата се събират служебно от административния орган. Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства.

4.а) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Силата на писмените доказателства се определя зъобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени.

4.б) Писмени декларации, с които се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин.

4.в) Сведения от неучастващи в производството лица (писмено).

4.г) Призоваване на страна в производството да даде обяснения

4.д) Експертиза

4.е) Оглед

5. Съгласие или мнение на друг орган се изисква, когато специален закон изисква това. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. Въпреки това в 53, ал. 3 АПК подтиква административните органи да изразяват становищата си изрично, а не мълчаливо.

6. Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:

а) в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; б). когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; в) когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; г) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; д) при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.

(2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.

(3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.

(4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта.

(5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.

7. Срокове за издаване на ИАА. ИАА се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Декларативните и коснтативни актове по чл. 21, ал.2 както и документите по ал. 3, се издават в 7 дневен срок.

Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до 1 месец от започване на производството.

8. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчаливия отказ, смята се за отменен и изричния отказ, който е последвал преди решението за отмяна.

Непроизнасяването в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.

9. Форма на ИАА

Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.

При липса на разпоредителната част, където се съдържа волеизявлението на органа, ИАА е нищожен. При липса на мотивите обаче съдебната практика допуска саниране чрез последващото им излагане.

10. Предварително изпълнение

Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. (2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. (3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. (4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. (5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. (6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. (7) Определението на съда подлежи на обжалване.

11. Съобщаването се осъществява в 3 дневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, вклч. и тези, които не са участвали в производството. Съобщаването се извършва чрез устно уведомяване, което се удостоверява с подпис или чрез отправяне на писмено съобщение.

12. Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване. Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Решението за допълване подлежи на обжалване. Очевидни фактически грешки подлежат на поправяне и след изтичането на срока за обжалване.

Тълкуване не може да се иска след като актът е изпълнен.

13. Разпореждания по движение на производството – само в предвидените от АПК или специален закон случаи

14. Необжалваемост

Чл. 64. Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

На обжалване подлежи крайният акт на производството, той засяга гражданина или ЮЛ (120, ал 2 КРБ), а не административнопроизводствените действия по издаването на АА.

Правно-техническият термин „оспорване”, който АПК възприема, обхваща атакуването на един АА от две посоки – чрез жалба (на заинтересованите лица) и чрез протест (на прокурорските органи). По своя характер това е едно спорно производство, което може да постави както въпросът за законосъобразност, така и въпросът за правилност на АА. Спорът се води в самите предели на администрацията, без да напуска нейните граници.

Административното оспорване като подфаза има евентуален характер т.е. то не е задължителното.

АА могат да се оспорват пред една единствена инстанция [едноинстанционно]– това е непосредствено по-горестоящия админ. орган.

Б) Приложимост на производството

- Админстративното оспорване по реда на АПК не обхваща абсолютно всички АА. В неговия обхват влизат изндивидуалните и общите (без нормативните АА).

- От оспорване по този ред се изключват следните актове на държавни органи: (1) на Президента на РБ и на председателя на НС; (2) на Министерски съвет, министър-председателя, зам. мин-предс., министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на МС; (3) на управителя на БНБ и председателя на Сметна палата; (4) на ВСС; (5) на областните управители.

- Съгласно 82, ал. 1, т.6 АПК от обхвата на административното оспорване се изключват и актовете „за които специален закон е предвидено оспорване направо пред съд”. Т.е. важи така наречената „специална клауза” за съдебно оспорване.

- Изключва се приложението на АПК и когато специален закон съдържа специални производствени правила относно оспорването по административен ред (чл. 2, ал 1).

2. Образуване на производството

2.1. Субекти на производството – това са „заинтересованите лица”, както и „прокурорът” (чл 83), който се интересува от обективното съответствие на АА със закона. Спорът е в самата сфера на държавно управление.

2.2 Основания за оспорване - свързани със изискванията за законосъобразност на АА:

а) ако не е издаден от компетентен орган

б) ако не е спазена установената от закона форма

в) ако не са спазени процесуалноправните разпоредби за издаването му

г) ако няма съответствие с материалноправните разпоредби

д) ако не отговаря е спазена с целта на закона

2.3 Правно-технически средства за образуване на производството са жалба и протест.

а) Чл. 85. (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:

1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв;

2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;

3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;

4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;

5. органа, до който се подава;

6. възраженията и тяхното основание;

7. искането;

8. подпис на подателя.

(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.

(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.

б) Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:

1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;

3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;

4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.

Посочените реквизити имат задължителен характер

Установеният срок за тяхното подаване е кратък – 14-дневен от съобщаването на изададения административен акт на заинтересованите лица (84, ал. 1) и едномесечен – при наличието на мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, като във втория случай започва да тече от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

За сериозно несъответствие със законните изисквания, водещо до оставяне на жалбите и протестите без разглеждане се считат случаите, когато те са:

- Неподведомствени на по-горестоящия админ. орган;

- Подадени след установения срок

- Подадени от подател, който няма интерес от обжалването

Жалбата или протеста остават без разглеждане в хипотезата на т.4, чл. 88, ал.1: когато „подателят писмено оттегли жалбата или протеста”.

Във всички останали случаи извън тези по чл. 88, ал. 1, нередовността на жалбата или протеста, поради своята по-малка тежест ще бъде коригирана. За целта на подателите се изпраща съобщение за „отстраняване на допуснатите нередности”. Това следва да се извърши в седемдневен срок от получаване на съобщението.

Издаденят АА по принцип не може да се изпълнява веднага. Законната възможност да бъде оспорен веднага го прави нестабилен. 1) тя съществува в 14 дневен/1 месечен срок за оспорване.

Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.

(2) Това правило не се прилага, когато:

1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;

2. със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице.

4. Право на отзив. Тъй като оспорването на АА преминава през админ. орган, издал акта (жалбата или протестът се подават чрез него) на този орган се предоставя възможност да го преразгледа т.е. да упражни самоконтрол. Отзивът се извършва в 7-дн. срок, а когато органът е колегиален – 14 дн. от получаването на жалбата или протеста. Тук той може да бъде оттеглен, отменен или изменен или да бъде издаден съответният акт, ако е било отказано издаването му (чл. 91, ал.1 )

5 Компетентен контролен орган

Чл. 93. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. (2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината. (3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. (4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. (5) Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.

Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.

Комисията изготвя мотивирано писмено становище в 14-дн. срок относно законосъобразността и правилността на оспорения АА. Становището на комисията няма задължителен характер.

Изслушването също се прилага в по-сложни случаи: Чл. 96. Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол.

6. Произнасяне на контролната инстанция

Установеният срок за произнасяне е кратък – 14-дн. за едноличен орган и 1-месечен за колегиален, като започва да тече „от получаването на преписката” (97, ал. 1). Произнасянето става винаги с решение, което трябва да бъде мотивирано. Контролното решение може да бъде както по отношение на законосъобразността на АА, така и по отношение на неговата целесъобразност. Това решение има контролно-отменителен характер.

АА може да бъде обявен за нищожен, да бъде отменен изцяло или отчасти или жалбата/ протестът да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обявяването на един АА за нищожен е нов процесуален момент предвиден в АПК.

Цялостната и частичната отмяна е налице при друга форма на недействителност на АА – унищожаемост. Незаконосъобразността е в по-малка степен и позволява част от последиците на акта да бъдат запазени. „Отмяната” за разлика от обявяването може да засегне целесъобразността на АА.

7. Действия на административния орган след произнасянето

Производството не приключва с произнасянето на контролната инстанция, необходимо е да се уведомят заинтересованите лица за естеството на произнасянето. От тук насетне се очертават следните процесуални възможности:

1) Приключване на процеса, когато актът е обявен за нищожен

2) Продължаване на процеса, когато произнасянето е с решение по същество (или отмяна), което може да се оспорва за законосъбразност пред съда

3) Продължаването на процеса, когато произнасянето е с решение, с което жалбата или протестът се отхвърлят като неоснователни, и с което всъщност административният акт се потвърждава. Последният подлежи на оспорване пред съда

4) Продължаване на процеса, когато е налице непроизнасяне, т.е. компенетният да разгледа жалбата или протеста орган не се е произнесъл в законовия срок.

1.1 Първоначалният ИАА, включително отказът да се издаде такъв акт. Не подлежат на съдебно обжалване АА, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон не е предвидено друго.

1.2 Актът на по-горестоящ админ. орган, с който е отменен или изменен първоначалния ИАА. Ако обаче с акта си горестоящият орган е отхвърлил жалбата или протеста и е оставил в сила първоначалния ИАА, пред съда се оспорва не актът на горестоящия орган, а първоначалния АА.

1.3 Решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Незаконосъобразните откази за извършване на административни услуги, както и решенията за издаване на документи подлежат на съдебен контрол.

1.4 На оспорване пред съд подлежат също така редица други актове и действия на администрацията като: отказите за разглеждане на искане за издаване на АА; неоснователни действия и бездействия на администрацията; изпълнението на АА; исковете за обезщетение за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконни актове; действия или бездействия на админ. органи и длъжностни лица.

Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:

1. липса на компетентност

Материална, териториална и лична

Изключение са случаите, когато е законово допустимо упражняването на „чужда компетентност”.

2. неспазване на установената форма

Когато АА се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсата на установена форма правно и практически се приравнява на липса на волеизявление и това води до нищожност на акта.

3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;

4. противоречие с материалноправни разпоредби;

2. Право на оспорване

Според АПК (чл. 147) право да оспорват АА имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правото на съдебна защита на гражданите и ЮЛ срещу всички АА, които ги засягат е прогласено в чл. 120, ал. 2 КРБ. Заинтересовано лице е лицето, което има правен интерес от оспорването на акта. Този интерес трябва да бъде а) правен – да са засегнати законни орава, свободи, интереси и задължения, предвидени в закона; б) пряк; в) личен. За прокурора не важи изискване това пряк и личен правен интерес.

3. Ред и форма на оспорването

3.a) АПК в чл. 148 регламентира незадължителността на обжалване по административен ред като изборност на ред за оспорване. Жалба/протест до съда може да се подаде и без АА да е бил оспорван по админ. ред.

3.б) Чл. 150. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:

1. посочване на съда;

2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв;

3. трите имена и адрес, личния номер - за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;

4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;

5. означение на обжалвания административен акт;

6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;

7. в какво се състои искането;

8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.

(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.

Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат:

1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател;

2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;

4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.

3.в) ИАА могат да се оспорят в 14-дн. срок (1 месец при мълчалив отказ и мълчаливо съгласие)

Сроковете за обжалване могат да бъдат удължавани (става служебно) и възстановявани (става от съда). Удължаване: 1)Когато в АА или съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца;

2) Когато в АА или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба се удължават с 6 месеца.

3.г) Жалбата/протестът се подават чрез органа, чийто акт се обжалва – чрез админ. орган, който е издал обжалвания акт.

4. Делото пред съда

4.1 Компетентен съд. На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на ВАС. Това са

4.1.1 оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;

4.1.2 оспорванията срещу актовете на МС, мин-предс., зам. мин-предс. и министрите

4.1.3 оспорванията срещу решения на ВСС

4.1.4 оспорванията срещу актове на БНБ

4.1.5 касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения

4.1.6 частни жалби срещу определения и разпореждания

4.1.7 молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела

4.1.8 оспорвания срещу други актове, посочени в закон

4.2 Състав на съда. Административният съд разглежда делото в състав от един съдия, ВАС – трима съдии.

4.3 Образуване и ход на делото. След постъпване на жалбата/протеста с цялта преписка в компетентния съд председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело. Съдия-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда

Съдът извършва проверка на допустимостта на жалбата/протеста.

Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:

1. актът не подлежи на оспорване;

2. оспорващият е неправосубектен;

3. оспореният административен акт е оттеглен;

4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;

5. оспорването е просрочено;

6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;

7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;

8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.

4.4 Страни по делото са оспорващият, органът, издал АА, както и всички заинтересовани лица. Съдът конститутиеа страните служебно.

4.5 Отлагане на делото е допустимо в определени от АПК условия.

Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. (2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.

4.6 Доказване. Доказателствата се възпроизвеждат в процеса посредством доказателствените средства, предвидени и уредени в АПК (чл.39-52, чл. 14, чл. 171) .АПК разпореди няколко основни положения, които определят ролята на съда при доказването:

4.6.1 Тежестта на доказване, че АА е законосъобразен пада върху тези страни в процеса, за които оспореният АА е благоприятен

4.6.2 Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината

4.6.3 Пред съда имат сила доказателствата, събрани редовно в производството пред админ. орган.

4.6.4 Съдът може да събира нови доказателства само по искането на страните

4.6.5 Съдът действа служебно в следните случаи:

- съдът може да назначава служебно вещи лица, оглед или освидетелстване

- съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства не е нужно да сочат доказателства

- съдът може да разпита отново свидетелите и вещите лица са, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

4.7 Съдът извършва съдебна проверка на законосъобразността на оспорения АА.

4.8 Правомощия на съда при решаване на делото

4.8.1 Съдът обявява АА за нищожен, когато в процеса за отмяна установи, че обжалваният като унищожаем АА всъщност е нищожен, или когато е било искано обявяването му за нищожен

4.8.2 Съдът отменя изцяло обжалвания акт, когато нарушенията за изискване на законност засягат целия АА

4.8.3 Съдът отменя АА отчасти, когато е налице частична недействителност на акта; останалата неопорочена част на акта остава в сила и поражда съответните правни последици

4.8.4 Съдът изменя АА, когато актът или част от него са незаконосъобразни, съдът ги отменя и ги заменя с друго съдържание

4.8.5 Съдът отхвърля оспорването, когато то се е оказало неоснователно, а и когато съдът служебно не е установил други, непосочени от оспорващия, основания на оспорения АА

Когато не се е произнесъл по цялото оспорване съдът по свой почин или по искане на страна по делото постановява допълнително решение.

Вместо с решение админ. спор може да завъши със споразумение пред съда, сключено в писмена форма. То следва да съдържа: обозначане на съда, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането му и подписи на страните, както и име и подпис на съдията.

Съдът потвърждава сключеното пред него споразумение с определение. Споразумението има сила на съдебно решение.