Проверяват здравето на лекар по дело за мъртва пациентка

Връщаме евтино здравните си права до Коледа

Болниците ще трябва да лекуват всички заболявания, за които имат специалисти, а не да си избират само най-скъпоплатените клинични пътеки, ако искат да работят по договор с НЗОК. Това приеха депутатите на първо четене с изменение на Закона за лечебните заведения, който дискутираха и гласуваха от късния следобед до вечерта във вторник.

Така ще има ред и равнопоставеност, коментира от парламентарната трибуна здравният министър д-р Петър Москов. Той припомни, че сега маса клиники приемат болни по каса само с нискорискови диагнози, но скъпоплатени терапии. Занапред касата ще решава сама с кои да работи и с кои не.

Въвежда се и задължителна национална здравна карта. В нея ще бъде дадена характеристика не само на населението като демография и заболеваемост, но и броят и профилите на болниците, колко са лекарите специалисти и джипитата и как те са разпределени във всяка една област и регион. Занапред ще се знае дали в дадено селище има или няма необходимост да бъде разкрита нова болница.

Националната здравна карта ще внесе порядък и устойчивост на системата, каза още д-р Москов. Именно заради много болници парите не достигат, допълни той. Здравният министър посочи, че когато 150 лечебни заведения изписват по по-малко от пет пациента на ден, каквато е световната норма, означава, че дадената болница няма ресурс за излекува болния, натовареността и квалификацията на работещите в нея не е добра.



Д-р Красимира Ковачка, народен представител и съпредседател на партия "Български демократичен център":

Исканите промени в Закона за лечебните заведения са нелогични

Предложените от министър Петър Москов промени в Закона за лечебните заведения могат да нанесат сериозни и непредвидими последствия на здравната система. От БДЦ се въздържахме да подкрепим законопроекта в този му вид, тъй като някои от предложенията в него са повече от притеснителни и нелогични. Приватизацията на болници например е по-скоро парадокс - създаваме частни болници, за да ограничим мрежата от частни болници. Липсва логика и в това парите от продажба на общински болници да отиват в общинския бюджет и да се разпределят изцяло за дейности в областта на здравеопазването. Къде по-точно ще се пренасочат парите за здравеопазване в една община, когато тя загуби болницата си? Не можем да подкрепим и отпадането на изискването управителят на лечебно заведение да има специалност по здравен мениджмънт.

Това ще принизи ролята на управленците на болници и може само да усложни и без това не доброто финансово състояние на много от тях. Смущаващ е и фактът, че без дискусия в здравна комисия вносителят се опитва тихомълком да узакони задължителното ежегодно индивидуално договаряне на отстъпки между НЗОК и притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти с ново международно и не патентно наименование.

Тези въпроси трябва бъдат дискутирани и извън пленарна зала, за да бъдат чути и мненията на лекари, пациенти и дори на представители на академичните среди, ако искаме реформата в здравеопазването да бъде успешна.