Законът за лечебните заведения мина на първо четене с обещанието здравният министър да оттегли главата за приватизацията
Изтегляне 406.66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Съдът отмени глоба на доктор
- Медицинският университет в Пловдив с нов стар ректор
- Ректори договориха сътрудничество с болницата в Русе
- Москов: Сливане - по икономически причини
- Нови изисквания за лечение на артрит
- Болничната реформа ще се коригира още в парламента
В чужбина само със здравна картаВсички, които пътуват в ЕС, да носят в себе си Европейска здравна карта. Тя осигурява напълно безплатна медицинска помощ в пълен обем, препоръчва д-р Стойчо Кацаров пред Фокус. Процедурите за издаването й са прости. Това може да стане в клоновете на няколко банки, в пощите или в Районните здравноосигурителни каси. Единственото изискване към гражданина е да е здравноосигурено лице. Когато се наложи постъпване в болница, пациентът показва Европейска здравна карта и финансовите въпроси се уреждат между съответните осигурители - НЗОК и осигурителя, в която държава се е случил инцидентът. Пациентът не заплаща нищо.
Районният съд във Велико Търново е отменил глоба от 2500 лв., наложена от Изпълнителна агенция Медицински одит на лекар след смъртта на бебе. Д-р Г. Г. от областната болница бил санкциониран заради административни нарушения при попълването на документите по случая. Съдът обаче прецени, че наложеното наказателно постановление е незаконосъобразно. Медицинският университет в Пловдив с нов стар ректорДосегашният ректор на Медицинския университет в Пловдив чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев бе преизбран за втори 4-годишен мандат, след като при гласуването при закрити врати по време на общото събрание във вуза събра 141 гласа. Професорът спечели битката с единствения си опонент за поста - декана на Медицинския факултет проф. Николай Бояджиев, за когото гласуваха 91 от делегатите. Ректори договориха сътрудничество с болницата в РусеВъзпитаници на МУ-София могат да работят в русенската болница Николай Каламов Медицинският университет в София и Русенският университет (РУ) ще задълбочат сътрудничеството с многопрофилната болница за активно лечение в крайдунавския град. Подписаният меморандум от ректорите на двете висши учебни заведения - акад. проф. д-р Ваньо Митев и чл.-кор. проф. Христо Белоев, с директора на МБАЛ д-р Иван Стоянов предвижда съвместно обучение, специализации, преквалификация на кадри и по-високо ниво на медицинските грижи за населението в региона. Обединяваме усилията си, за да преобразуваме русенската болница в университетска, обясни ректорът на РУ проф. Белоев. Тя ще подпомага обучението в професионалните направления на факултет Обществено здраве и здравни грижи и откриването на нови специалности, които са крайно необходими в областта. Двата университета ще съдействат за разработването на дисертации и ръководство на докторанти, както и хабилитациите на лекари. Ще се предлагат продължаващо обучение и специализация на висши медицински кадри. Меморандумът предвижда още следдипломна квалификация на разменни начала и командировки на обучаващи лекари в МБАЛ. Дипломирани медици в столицата ще се насочват да специализират в отделения на русенската болница.
Не императивно, а по икономически причини онко, кожните и психодиспансерите ще поискат да се слеят с местните многопрофилни болници. Така ще могат да пестят разходи и да лекуват пациентите си комплексно, заяви пред Труд" здравният министър д-р Петър Москов, след като стана ясно, че ГЕРБ ще настояват сливанията да са пожелателни. Във вторник депутатите приеха на първо четене промените в Закона за лечебните заведения. Нови изисквания за лечение на артритНЗОК установи при проверки, че извънболнични ревматолози отчитали, че диспансерно наблюдават пациенти с ревматоиден и ювенилен артрит, както и с тежък анкилозиращ спондилит. В същото време обаче болните свидетелстват, че не са диспансеризирани. Т.е. НЗОК покрива скъпоструващото лечение (над 57 млн. лв. годишно), но не може да контролира ефективността му. Затова от 1 август се залага скъпите медикаменти да се изписват от ревматолози. 
Болничната реформа ще се коригира още в парламентаСамо реформаторите приемат промените безусловно Ана Атанасова С редица условности и забележки парламентът прие във вторник вечерта промените в Закона за лечебните заведения, които уреждат преструктурирането на болничната мрежа. Той е написан от здравното министерство и претърпя сериозни промени още преди да стигне до пленарната зала. При гласуването му депутатите от управляващата коалиция се зарекоха да внесат още поправки. Със закона се въвежда задължителна здравна карта и се дава възможност на здравната каса да сключва договори селективно, а не както сега - с всяка болница. Занапред комисии във всяка област, а след това и в здравното министерство ще определят какви са потребностите на населението във всеки един регион от медицинска помощ. На местата, където има излишък от болници, НЗОК ще може да подбира кого да финансира по критерии, определени от МЗ. Освен това в тези области няма да се сключват договори с новопоявили се лечебни заведения. Друг ключов текст беше възможността за приватизация на големите държавни болници, но премиерът Бойко Борисов вече обеща, че тези текстове ще бъдат оттеглени след недоволство от БСП, за да има консенсус сред всички партии за останалите промени в закона. Предвиждаше се и сливане на онко, психо и кожните диспансери с областните болници, но текстовете бяха смекчени след настояване на ГЕРБ и протести. Така вече има възможност вместо да се сливат, те да сключват договори с други лечебни заведения, за да се осигурява "комплексна услуга" на пациентите. Единствено от Реформаторския блок, чийто представител е здравният министър Петър Москов, одобриха безрезервно закона. И от ГЕРБ, и от АБВ, и от Патриотичния фронт възнамеряват да внесат промени между първо и второ четене. От ГЕРБ и АБВ искат министерството да поясни какво точно означава "комплексно лечение" на пациентите. Двете партии имат още забележки, свързани с работата на областните комисии по създаване на здравната карта. Не се приема и текстът, според който директорите на болници вече няма да са длъжни да имат магистърска степен по здравен мениджмънт. ДПС и БСП пък смятат, че с новите текстове ще се стигне до свръхрегулация на системата. Имаме 400 болници, 400 млн. лв. дефицит в бюджета на касата, напускащи страната лекари и недоволни пациенти, обобщи пък Петър Москов.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 406.66 Kb. Сподели с приятели:
|
