Реформите вдигат напрежението сред управляващите

Реформите вдигат напрежението сред управляващите

ГЕРБ, Реформаторският блок и АБВ се хванаха за гушите заради пенсионната, здравната и съдебната реформа, съобщи БЛИЦ. Във вторник реформаторите в лицето на Радан Кънев и Димитър Танев са представили собствени идеи за нови правила за пенсиониране на среща със социалния министър Ивайло Калфин, финансовия министър Владислав Горанов и шефката на бюджетната комисия от ГЕРБ Менда Стоянова. Те искат родените между 1960 и 1969 г. да получат други условия за пенсиониране, тъй като парите в универсалните фондове няма да достигнат и те ще останат с по-ниски пенсии и настояват 3 месеца след влизането на промените в МС да бъде внесен план за оптимизиране и затягане на контрола при отпускане на пенсиите. Реформаторите дори поставили ултиматум на социалния министър, че ако ги отхвърли, те няма да подкрепят реформата му. Според депутати от РБ това не е просто инат, а отмъщение за отказа на АБВ да застане зад конституционните промени. Според агенцията коалиционните престрелки се засилват и от здравната реформа на Петър Москов, която била абсолютно неприемлива за ГЕРБ, тъй като им създава проблеми по места точно преди вота наесен. Ситуацията се нажежава допълнително от желанието на управляващите да внесат и пенсионната реформа, и конституционните промени до края на тази сесия на НС, преди 1 август, когато депутатите излизат във ваканция

Разговор с д-р Петър Москов, министър на здравеопазването

Нова телевизия  “Здравей, България”
Водещ: Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов е наш гост. Добре дошли.

Д-р Петър Москов: Добро утро.

Водещ: Добре. Въпроси, свързани със здравеопазването, отварям страницата на Нова нюз, за да започна да чета част от въпросите. „Попитай Петър Москов” – вчера сме отворили такава секция. Изключително много въпроси. Какво стана вчера с пленарна зала по отношение на вашите усилия?

Д-р Петър Москов: Вчера в пленарна зала беше приет на първо четене 3аконът за промени в 3акона за лечебните заведения, което е след първия закон за здравното осигуряване, който регламентира различен начин на финансиране. След приемането му на второ четене ще регламентира структурната промяна на системата. В този закон е заложено, че нашата Н3ОК, която от наше име плаща за извършените от лечебните заведения дейност, ще има право на селективен избор на лечебни заведения, с които да сключва или да не сключва договор. Т.е нашите пари ще бъдат охранявани през критерии за това дали изпълнителите на лечебна дейност вършат добре и качествено работата си, дали пациентите са удовлетворени от това.

Водещ: След малко за това – има ли болници с привилегии, частни.

Д-р Петър Москов: Оставете болници с привилегии...

Водещ: Един въпрос, свързан с парите, които отиват в Н3ОК. Ани Андреева задава този въпрос: Исам а кажете в цифри пред зрителите колко от парите ни за здраве всеки месец отиват да покриват разходите по луксозните ви кабинети, колите, командировките, заплатите и осигуровките на служителите на Н3ОК? Не е ли пародия хората да внасят всеки месец пари и с половината от тях да се покриват разходите на тази институция, която отдавна трябваше да се закрие?

Д-р Петър Москов: Сега, първо, луксозният ми кабинет в министерството няма нищо общо с бюджета на Н3ОК.

Водещ: Това мисля, че е ясно.

Д-р Петър Москов: Собственият бюджет за издръжка на Н3ОК от трите милиарда е малко под 50 милиона, издръжката на цялата инфраструктура и работещите в касата, стотици хиляди хора. Но Надзорният съвет на касата с решението си от миналата седмица всъщност извади от собствените административни разходи на касата около 8 млн. лева и ги вложи в пряка дейност, Т.е. всички възможни луфтове за административни разходи, това, което говори вашата зрителка за скъпи кабинети и т.н., тази година са обрани.

Водещ: Какво значи обрани?

Д-р Петър Москов: В смисъл, вкарани са директно във финансиране на здравноосурителна дейност. Пак ви казвам, 8 млн. разпределени по бюджета за издръжка на Касата, което не е маловажно. Защото пък Касата се очаква да върши определени неща – контролни функции и т.н. Ние в един момент всички опираме – защо Касата не контролира. То става с хора, става с техника, става с финансиране.

Водещ: Г-н Москов...

Д-р Петър Москов: Но отново казвам, Надзора на Касата извади от административния бюджет 8 млн. и ги внесе в ...

Водещ: Г-н Москов, защо в България има толкова много болници?

Д-р Петър Москов: Ами, защото досега, и все още, до приемането на второ четене на Закона за лечебните заведения, никой не е контролирал това нещо. Нека да кажа, че ако съберем десетина държави от нашата черга в Европа, с нашата големина и съберем броя на болниците им, той ще бъде по-малък от броя на болниците в България. Това е неефективно, това не е добре и за качественото лечение на пациентите и това прави системата финансово непрогнозируема. Тоест, когато вашите зрители питат защо не стигат парите – за това не стигат...

Водещ: Какво може да се направи, при условие, че болницата е изградена?

Д-р Петър Москов: ..., когато 130 български болници изписват по по-малко от пет човека на ден, това означава, че в тази болница, първо, няма нужния ресурс, за да може да бъде покрито вашето състояние; второ, там натовареността, квалификацията и съответно работата на хората не е добра.

Водещ: И какво се прави?

Д-р Петър Москов: Оттам-нататък националната здравна карта, отново казвам, когато това стане закон, все още е законопроект, всъщност ще определи по средноевропейските норми критерии за достатъчност на активни болнични легла и брой болници. И Касата на базата на възможността, която й даваме за селективен избор ще сключи по критерий за достъпност, за качество и за комплексност на вашето лечение договор само с определени болници.

Водещ: Какво означава – ще се закриват болници, ще се закриват отделения? Какво?

Д-р Петър Москов: Не, те просто няма да имат договор с Касата.

Водещ: И ще работят на частен принцип?

Д-р Петър Москов: Това е тяхна работа.

Водещ: А как се следи Касата на какъв принцип дава пари, например на частни болници?

Д-р Петър Москов: Знаете ли, на мен ми е много странно... Извинете, извинете. Ама наистина аз пък да ви попитам нещо, което може би не е редно, но защо, когато стане въпрос за това, всички и журналисти, включително и пациенти питат какво ще стане с болниците? Защото никой не зададе въпроса – а какво се случва с пациентите, какво ще се случи с пациентите?

Водещ: Те са свързани нещата.

Д-р Петър Москов: Така ли?

Водещ: Според мен, да.

Д-р Петър Москов: След като са свързани и броя болници...

Водещ: Когато има болници, които са много, а някои от тях много привилегировани, парите не са се изразходват така, както трябва да се изразходват, съответно страдат пациентите.

Д-р Петър Москов: Тоест това, което казвате вие е, че, през логиката, която казвате на човек, несвързан с професията...

Водещ: Не съм, не, нямам претенции.

Д-р Петър Москов: ... текстовете в Закона за лечебните заведения са добри и правилни. За което ви благодаря.

Водещ: Това ли е изводът?

Д-р Петър Москов: Ами, не знам. Вие не го направихте? Вие казахте същото, което казах аз – много болници, неясно финансиране на тези болници, от това лош здравен резултат. Изводът какъв е – трябва да променим начина на финансиране и броя на тези болници. Това правим.

Водещ: Ама как ще се промени, как е възможно? Как ще стане? Да кажем ...

Д-р Петър Москов: Питате ме как ще се промени броят на болниците?

Водещ: Как ще стане това?

Д-р Петър Москов: Отново казвам, през националната здравна карта. Там, където има излишък, а това са големите градове – в София, във Варна, в Пловдив.

Водещ: Г-н Москов, може би знаете по-добре от нас журналистите как през годините може би висши служители в Министерство на здравеопазването, може би висши служители в НЗОК са осигурявали шапка за някои болници, така че тя да получава повече пари от НЗОК, дори повече от Пирогов например.

Д-р Петър Москов: Всичко, което казвате ...

Водещ: Как точно ще се приложи вашата здравна карта, при условие, че ...

Д-р Петър Москов: Всичко, което казвате аз го знам.

Водещ: ... взаимоотношенията между администрацията в това здравеопазване и консуматорите на държавни пари за здравеопазване са така сложно преплетени.

Д-р Петър Москов: Администрацията в това здравеопазване е правителството и екипа на Министерство на здравеопазването. Това правителство прави за първи път доста неща както със събираемостта на акцизи и ДДС, така и със здравеопазването, така и със съдебната реформа, така и със социалната. За първи път. Това, че някой досега не го е правил, не е причина това правителство да не го прави. Знаете ли, вчера като беше, аз ви го казах преди предаването, слушах наистина тежки изстъпления в залата от страна на опозицията – то обиди, то квалификации, то една жлъч се лее. Знаете ли, не ми пукаше. Защото точно два часа преди това ръководството на министерството всъщност валидира финансирането на Националната програма за детско и майчино здравеопазване, което ние влагаме 2 млн. за следващите пет месеца до края на годината в масов слухов скрининг за новородените, в изследване навсякъде на ретинопатия на новородените, в скрининговата програма за аутизъм – покриване до 3 години с лечение на джипита и психиатри, в това във всяка областна болница да финансираме екипи от психолог, социален работник и медицински специалист, който на децата, малките деца с хронични заболявания да прави медико-социален план, а в големите университетски болници финансираме създаване на високопрофилирани екипи, в университетски болници по ендокринология, по онкология, по сърдечносъдови заболявания, които да могат да имат финансирането, гарантирано от държавата, за да може дете, което е прието в болницата в Сливен или в Пазарджик, да може да получи своята консултация в голямото университетско звено и там да му бъде изготвен плана, медико-социалния за лечение и за начин на живот. Това е добре свършена работа и това е част от изпълнението на програмата на това правителство. Това е нещо, което това правителство прави за първи път в България. И много малко ме интересува дали Мая Манолова ще бъде омбудсман и какво мисли нейният колега за реформата.

Водещ: Само че ще ви опонирам със следната реплика.

Д-р Петър Москов: Добре.

Водещ: Чудесно, скринингова програма, оборудване, програми, европейско финансиране. Само че няма лекари.

Д-р Петър Москов: Проблемът е сериозен. Първо, няма лекари е малко обща констатация. Няма лекари по определени специалности.

Водещ: В една университетска болница извън София детето ми е на градинка и си сряза устата. Нямаше анестезиолог.

Д-р Петър Москов: Не, в университетска болница е абсолютно невъзможно да няма анестезиолог. И вярвайте ми, това е така.

Водещ: Това беше преди три години, признавам си. Но все така, да не разказвам какво стана.

Д-р Петър Москов: Абсолютно невъзможно е в университетска болница да няма анестезиолог. Но това не значи, че въпросът ви не съдържа истина. Има определени специалности, в които наистина има сериозен и все по-задълбочаващ се недостиг. Има и такъв недостиг при медицински ... Това, което правим в тази връзка е да променим, това е едно от безспорните неща, които отново това правителство направи за първи път, независимо от това дали Мая Манолова ще стане омбудсман, и то беше промяната на начина на специализация. И в момента младите лекари не си плащат, а се назначават на работа, за да специализират, при условията, при които се назначава всеки един друг лекар по Кодекса на труда.

Водещ: Може би така отговаряте на въпроса на Станислав Иванов.

Д-р Петър Москов: Не знам дали му отговарям на въпроса...

Водещ: Вече не трябва да си специалист, и обикновените хора виждат, че се очертава остър дефицит на всякакви лекари. Има разни светила във всяка област от медицината, които си работят честно и да се добереш до тях е по-трудно, отколкото да си уредиш аудиенция при папата. Какъв е планът за стимулиране на младите лекари? Може ли да дадете пример за друга страна от ЕС, в която лекарите плащат за специализация, затова казвам, че отговаряте на този въпрос. Каква, според г-н Москов, е минималната заплата, която не трябва да унижава и да обрича на мизерия млад лекар, който разчита само на себе си?

Д-р Петър Москов: За част от нещата аз вече отговорих. Да ви кажа още, че и таксата от 180 лв. която плащат, тя вече от миналия месец за специалностите, за които и вие казвате, че са най-дефицитни няколко специалности, те вече се заплащат от министерството тази такса и децата, които са по старата наредба няма да ги плащат. А ангажиментът, който сме поели, това между другото е една съвместна инициатива, която Стандарт и Дарик направиха заедно с Асоциацията на младите лекари, че от есента, заедно с разговори със социално министерство ние ще направим така, че и останалата част от младите специализиращи да бъдат освободени от тази такса от 180 лв.

Водещ: С каква заплата трябва да започне един млад лекар?

Д-р Петър Москов: Знаете ли, обаче ще ви върна към нещо друго, тази такса от 180 лв. едва ли ще бъде вашата или моята причина, или причината на младия лекар да остане в България. Това е облекчение и правителството ще го направи. Защото все пак са някакви пари, които тези млади хора могат да използват за нещо друго. За да останат в България и младите лекари, и младите инженери, и просто младите хора, те трябва да получат усещането и надеждата, че това няма да продължи да бъде същата територия без закон, без държава и без справедливост. това е причината, заради която РБ може да приеме и да промени тон, да приеме отстъпки, за да може да има ясно, законово проведени правила. Много е лесно, когато нещата не зависят от теб да бъдеш морален стожер. Моралът в политиката се измерва в изпълнение на цели. Ако целта е да въведем правила и тези хора да видят, да видят надежда, че има правителство, че има управление, че има мнозинство, което иска да промени статуквото, те тогава ще останат.

Водещ: Пак се връщаме в началото ...

Д-р Петър Москов: А сега да се върнем наистина на това и да кажа, че извън всичко останало, нека да поспоря малко с вероятно млад колега, който специализира – не държавата ще определя каква е минималното възнаграждение, което да бъде достойно. Това, което сме направили е да дадем възможността да спрем с това, че държавата определяше досега 200, 300 или 500 лв., с които младият лекар трябва да живее, докато специализира. Сега, с новата наредба те се назначават в болници, по трудов договор, на заплата, каквато получават техните колеги.

Водещ: Зависи от болницата, не от държавата, доколкото болницата не зависи от държавата.

Д-р Петър Москов: А за болницата е добре да има тези специализиращи, тези специализанти, защото те работят, те са част от екипа. То така се учи този занаят между другото.

Водещ: Да, и с нашия е така. Няма никакво значение. Последен въпрос.

Д-р Петър Москов: Жалко.

Водещ: Ако искате, разгледайте въпросите в сайта ни „Нюз нюз”. Здравейте, искам да попитам г-н Москов, Диана Димитрова го задава въпроса, кога ще стартира реформата в ТЕЛК. Знам, че понеже отговорът ще е много дълъг, моля ви съберете се в една минута. За да се спре със злоупотребите. И второ, гаврата с хората с увреждания. Защото покрай идеите ви да спрете злоупотребите и многото фалшиви инвалиди, има и такива, които истински страдат.

Д-р Петър Москов: Ясни са параметрите на реформата. Веднъж, разделянето на чисто медицинската експертиза от социалната и привеждането на медицинските доказателства – увреда на моето здраве от травма или от заболяване към спецификата на моята работа. Предстои настои разговора. Инвалидната пенсия, тя е заместващ доход. Тоест какво получава работещия инвалид като инвалидна пенсия. Тук не говорим, и този разговор има две работни групи – в социалното министерство и в здравното, които периодично се събират и виждат до къде са стигнали по всяко едно от тези две направления. Тоест променяме изцяло системата на медицинска експертиза и променяме системата на социална експертиза, която става обективна, принципна, видима и на двойни система на контрол.

Водещ: ... зависи от хората в тази система...

Д-р Петър Москов: Разбира се, че винаги зависи от хората. Само че сега, след промените от това, че определен лекар ви е казал, че вие имате някаква увреда на здравето си, от това не следва социална придобивка. Следва оценка от лекаря по трудова медицина. Защото вие тук в телевизията имате такъв назначен. Какви са спецификите на вашето работно място, какви са нуждите за вашето работно място и социалната придобивка може да бъде обратна интеграция към работата, начина ви на работа, условията ви на труд да бъдат пригодени към вашето страдание, а не задължението, което досега веднъж разхищаваше пари и втори път беше изключващо. Досега държавата казваше на инвалида – на ти билет за трамвай, на ти инвалидна количка, ако трябва, на ти 100 лв., стой си вкъщи. Това е система, която трябва да връща, да реинтегрира хората с реални увреждания. И също така да санира цялата тази история. Знаете ли, има цели села, където децата са или астматици, или епилептици, или нещо друго. Това е по 300 лв. на месец.

Водещ: Знам, че има и такива ...

Д-р Петър Москов: Тоест това нещо, тайминга, който сме си дали с министър Калфин, с вицепремиера Калфин е септември месец да можем да имаме ясната законова рамка на промяната, за да може тя да бъде внесена в МС и след това в парламента.

Водещ: Благодаря.

Д-р Петър Москов: Аз благодаря.

Водещ: Министър Петър Москов.

Спешни медицински центрове ще бъдат създадени в 5 общини в област Монтана

Нови центрове за спешна медицинска помощ ще бъдат създадени в 5 от 11-те общини в област Монтана. Това стана известно след среща на заместник-министъра на здравеопазването доктор Ваньо Шарков с областния управител и кметове на общини. Информацията допълва кореспондента ни Николай Драгиев.

Репортер: До 2020-а година трябва да приключи реализацията на мащабен проект за модернизирането на Спешната помощ на стойност 85 милиона евро. Доктор Ваньо Шарков обясни, за какво е разговарял с кметовете на петте общини:

Ваньо Шарков: Там, където имаме филиали в лечебни заведения за болнична помощ като в Лом и Берковица, възможностите за тяхното разширяване, модернизиране, преоборудване или, направо до тези болници, на нови терени да построяваме филиали за спешна медицинска помощ. Като идеята ни е те да бъдат типови за цялата страна. Там, където има необходимост, те да бъдат нови. Там, където има възможност, те да бъдат разширявани и дооборудвани, така че да разполагат с повече площ и с по-нормален режим на работа.

Репортер: Новите медицински звена ще бъдат оборудвани с модерна техника. Главна цел на проекта е да няма точка в страната, до която да не може да пристигне линейка в рамките на 20 минути.

Лекарите били обезверени заради Москов

Половин година след като спешните медици в страната гласуваха доверие на здравния министър д-р Петър Москов за реформи в системата на спешната помощ, лекарите вече се чувстват обезверени. Вотът на доверие, който дадохме на министъра, започва да губи сила, коментира пред Дарик председателят на Асоциацията на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева. Тя уточни, че нищо от обещаното към момента не се е реализирало, а от няколко месеца вече не се говорело и за спешния пакет, който трябваше да остойности труда на лекарите, които работят в спешната помощ. Кателиева подчерта още, че агресията към спешните медици в България изобщо не е намаляла. Още от председателя на асоциацията.  

Д-р Десислава Кателиева: Преди няколко месеца министър Москов започна с една много силна концепция и всички я подкрепихме. За съжаление, тази концепция започна да излиза от времевата си рамка за изпълнение. Трябваше юли месец да бъдат извършени нормативни промени в спешната помощ. Няколко месеца вече не се говори за спешния пакет. Без него няма как да се остойности трудът на хората в спешните отделения. Хората, които преглеждат огромен обем не спешни пациенти. Другото, което е от доста време говорим за триаж. От доста време говорим, че е наложително да се въведат правила в работата ни, особено сега когато се говори за нови реформени действия в цялото здравеопазване, въвеждане на основен и допълнителен пакет. Пациентите ще бъдат в началото много объркани и очакваме една сериозна лавина от объркани пациенти пред спешните кабинети търсещи спешна помощ. Триажа ни е жизнено необходими, за съжаление за него вече дори не се говори, камо ли да се подложи на обществено обсъждане и да се приеме. Притесняваме се, че от 2-3 месеца по нашите въпроси се отчитат само пожелателни действия. Говори се за купуване на нови линейки, за ремонти на спешни приемни отделения и на филиали на спешна помощ. Но я няма нормативната база какви типове линейки трябва да бъдат закупени. Честно да ви кажа, в момента с колегите сме обезверени и донякъде този вот на доверие, който дадохме в началото на министър Москов, за съжаление, започва да губи сила".

Водещ: Когато се приемат законови промени в здравеопазването на килограм, тогава те не могат да бъдат осмислени. Здравият разум трябва да надделее, защото с еднолично решаване на проблемите в сектора, в края на годината ще берем много неприятни плодове. Коментарът направи в интервю за Дарик председателят на Сдружението на общинските болници в България и директор на болницата в Чирпан д-р Неделчо Тотев. Той призова - ако обединяването на болници е идея, с която по елегантен начин общинското здравеопазване да бъде извадено от играта, нека управляващите имат доблестта да кажат това. Д-р Тотев информира още, че решението на Здравната каса да се дадат 25 млн. лв. допълнително на болниците за тази година, е смутило директорите на лечебните заведения. Причината - никой не бил наясно коя болница колко ще получи и на какъв принцип е направена селекцията.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 406.66 Kb.

Сподели с приятели: