И дистрибуторите на лекарства видяха пробойни в закона

И дистрибуторите на лекарства видяха пробойни в закона

Според Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ) мерките, предвидени в законодателството за ограничаване на паралелния износ на лекарства, плащани от НЗОК, може "да не предизвика целения с тях резултат. Това става ясно от официална позиция на организацията. Припомняме, че миналия четвъртък здравната комисия в парламента прие промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които целят вносът и търговията с лекарства, плащани частично или изцяло от НЗОК, да се следят чрез електронна система, а когато за определени лекарства се установи недостиг на българския пазар, износът им да бъде ограничаван или напълно забраняван. Според дистрибуторите промените в закона по-скоро "затрудняват работата на участниците на пазара, препятстват развитието на легалния канал на паралелна търговия и по никакъв начин не адресират нелегалния износ", става ясно от становището на БАТЕЛ. От организацията смятат, че боравенето с квотни системи не е прозрачно и може да доведе до недостиг.

Организацията на дистрибуторите смята, че предлаганите промени имат нужда от допълнително прецизиране по отношение на начина на събиране и обработка на получаваната от търговците на едро и на дребно информация.

Само ден по-рано от асоциация "Хипофиза" изказаха съмнение, че предвидените в Закона промени, според които трябва да бъде създаден ограничителен списък, също няма да намалят сериозно реекспорта на лекарства.

ДУМА припомня, че промените в закона бяха представени пред медиите още през август от екипа на тогавашния здравен министър Николай Петров, но в здравната комисия влязоха едва миналия месец. В същността си те не са много по-различни от предлаганите през 2014 г. от депутатите от БСП Емил Райнов и от ДПС Нигяр Джафер. Тогавашният президент Росен Плевнелиев обаче наложи вето на закона, опозицията от ГЕРБ ги даде на Конституционния съд.

БСП ПИТА ЗДРАВНИЯ МИНИСТЪР ЗА ОТДЕЛЕНИЕТО ПО УНГ ВЪВ ВРАЦА

Предвижда ли оздравителният план на МЗ за областната болница МБАЛ "Христо Ботев" във Враца закриване на УНГ-отделението, е въпросът към здравния министър Кирил Ананиев, депозиран от депутатите от левицата доц. Георги Йорданов, д-р Илиян Тимчев, Иван Генов и Николай Иванов.

ДУМА припомня, че през януари началникът на УНГ-отделението във Врачанската болница съобщи, че то се закрива във връзка с оздравителния план на здравното министерство. Пак миналия месец БЛС излезе със становище, в което категорично възразява срещу това действие. От съсловната организация припомниха, че населението на област Враца е над 180 000 души и ако се допусне закриване на отделението, хората трябва да бъдат насочвани към УНГ-отделенията в болниците в Монтана и Видин, а транспортирането на спешните случаи е рисковано. УНГ-отделението в МБЪЛ "Христо Ботев" е създадено през 1946 г. и е с най-голям капацитет в областта с 10 легла, 3 специалисти УНГ, 7 сестри и 3 санитари.

Според плана на МЗ ще са необходими 7 години, за да бъдат изплатени дълговете на болницата, а на кредиторите ще се дават по 130 хил. лв. месечно, съобщи в края на януари зам. здравната министърка Жени Начева по време на среща с директора на болницата Орлин Цветков, областния управител и директора на РЗОК. Според разчетите на МЗ болницата можела да реализира близо 977 хил. лв. на месец.

Въпрос към Ананиев имат и депутатите от левицата Антон Кутев, който е свързан с организацията на извършваните трансплантации на българските пациенти и Станислав Владимиров, свързан с мерките, които МЗ взема по отношение на тежкото положение на центровете за спешна помощ в Пернишка област.

Спасяват бебета и с по-ниско тегло

След като в края на 2017 г. ВАС отмени и медицинския стандарт по акушерство и гинекология, МЗ предлага за обществено обсъждане обновен стандарт. От мотивите става ясно, че след като здравното министерство е анализирало възможностите българските неонатологични отделения да обгрижват крайно недоносени, предлага като най-приемлива граница между раждане и аборт 25 гестационна седмица (г.с.) +0 дни и повече и тегло 700 г.

В проекта е записано, че децата, родени под 25 г.с., ако преживеят над 72 ч., трябва да се запишат като раждане. В предходния медицински стандарт по акушерство и гинекология изискванията за 'Жизнеспособен плод" се смятаха от 26 г.с. и тегло от 800 г, припомнят от МЗ. Макар СЗО допълнително да определи новородените между 22 и над 26 г.с. за развитите страни като потенциално (гранично) жизнеспособни, всяка страна поставя своята граница в зависимост от възможностите на неонатологичната помощ и последващата грижа за недоносените новородени в дългосрочен план по възможностите на неонатологичните центрове в цялата страна, уточняват от МЗ. В мотивите към проектонаредбата пише, че в повечето европейски страни оптималната граница, при която е необходима активна реанимация и възможности за преживяемост и добро качество на живот без сериозно засягане на централната нервна система, белодробна хронична патология, се приема 25 г.с. и тегло 700 г при раждането. "Натрупаният практически опит с отглеждането на родените под 28 г.с. основателно наложи да се отговори за чия сметка е това - на обществото, на родителите, на здравните осигуровки или други източници, и същевременно кой може да си го позволи", пише в мотивите.

Предвид задължителния минимален брой лекари за всяко ниво на компетентност и приемайки, че оптималното съотношение лекари:акушерки трябва да е 1:2, месечните минимални средства са 5261 лв. за първо ниво (началник на отделение, 2 лекари, 1 старша акушерка, 2 акушерки), за второ ниво (началник отделение, 4 лекари, 1 старша акушерка, 9 акушерки) - 12 198 лв. и за трето ниво 20 122 лв. (началник на отделение, 7 лекари, 1 старша акушерка, 16 акушерки).