Отношения на ЕС с Андора, Монако и Сан Марино — заключения

Съветът прие следните заключения относно отношенията на ЕС с Андора, Монако и Сан Марино:

1. 
   „В съответствие със заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г. относно отношенията на ЕС с държавите от ЕАСТ¹ и Доклада на председателството относно отношенията на ЕС с Княжество Андора, Република Сан Марино и Княжество Монако, одобрен от Съвета на 21 юни 2011 г.², Съветът приветства съобщението на Комисията от 20 ноември 2012 г. относно отношенията на ЕС с Княжество Андора, Република Сан Марино и Княжество Монако „Варианти за по-тясна интеграция с ЕС“, както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията относно пречките пред достъпа на Андора, Монако и Сан Марино до вътрешния пазар на ЕС и пред сътрудничеството в други области. Съветът надлежно взема под внимание съдържащите се там заключения и препоръки.
   
2. 
   Съветът приветства непреставащия интерес, който трите заинтересовани държави проявяват за укрепване и задълбочаване на отношенията си с ЕС, и взема под внимание предоставената от тях информация във връзка със съществуващите пречки, затрудняващи достъпа им до вътрешния пазар на ЕС, както е отразено в посочения по-горе работен документ на службите на Комисията.
   
3. 
   Съветът отчита, че по-тясната интеграция на Андора, Монако и Сан Марино по принцип е в интерес и на ЕС, тъй като тя може да има потенциала да увеличи перспективите за растеж, инвестиции, иновации и заетост в полза както на ЕС (преди всичко съседните на тези страни региони), така и на въпросните държави.
   
4. 
   В този контекст Съветът насърчава по-нататъшната работа на Комисията и (при целесъобразност) на върховния представител във връзка с укрепването на отношенията с тези три страни. Тази работа следва да се ръководи от необходимостта да бъдат осигурени хомогенността и доброто функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се отчитат особеностите на трите държави, както и от това колко важно е да се разработи съгласуван подход към всички тези три страни.
   
5. 
   Съветът смята, че най-жизнеспособните варианти за по-тясната интеграция на Андора, Монако и Сан Марино биха били: i) участието на тези страни, разположени на малка територия, в Европейското икономическо пространство; и ii) договарянето на едно или повече рамкови споразумения за асоцииране с тези държави с цел да им бъде предоставен достъп до вътрешния пазар на ЕС и съпътстващите го мерки и хоризонтални политики, които споразумения да включват институционални механизми, които да следват модела на Споразумението за Европейското икономическо пространство.
   
6. 
   Предвид направената до момента оценка и изразения от Андора, Монако и Сан Марино интерес за укрепване на отношенията с ЕС, Съветът приканва Комисията и (при целесъобразност) върховния представител да продължат анализа и разглеждането на тези два варианта, и по-специално:
   

• 
  да проведат консултации с правителствата на Андора, Монако и Сан Марино и с други съответни страни, като този процес започне през първото полугодие на 2013 г., с цел да бъдат определени осъществимостта на тези два варианта и степента на подкрепа за тях, като се отчитат в частност институционалните особености, посочени в съобщението на Комисията;
  
• 
  да представят на Съвета преди края на 2013 г. доклад, съдържащ анализ на въздействието и на основните институционални, политически и икономически последствия на тези варианти, както и препоръки относно следващите стъпки.
  

7. 
   Накрая Съветът надлежно взема под внимание усилията, полагани от Андора, Монако и Сан Марино. Съветът ги насърчава да продължат с усилията си за привеждане в още по-голяма степен на законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на вътрешния пазар и да засилят административния си капацитет с цел да бъде улеснено въвеждането на бъдещите съответни достижения на правото на ЕС.“
   

Съветът направи оценка на развитието на отношенията на ЕС през последните две години с четирите държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) — Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, и прие следните заключения:

1. 
   „В съответствие със заключенията от декември 2010 г. Съветът направи оценка на развитието на отношенията на ЕС с четирите държави — членки на ЕАСТ, а именно Кралство Норвегия, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Конфедерация Швейцария, през последните две години. През този период отношенията на ЕС със страните от ЕАСТ продължиха да бъдат стабилни и близки (подробностите за новите елементи са изложени по-долу в точките, посветени на отделните държави). Съветът очаква по-нататъшно укрепване и задълбочаване на отношенията с въпросните четири държави в бъдеще. Той ще прави оценка на състоянието на отношенията между ЕС и държавите от ЕАСТ на всеки две години.
   

2. 
   Съветът отчита, че през последните 17 години Лихтенщайн — макар и да е държава с малка територия — има успех като член на ЕИП поради политическата решимост и значителните административни усилия и може да служи за полезен пример за по нататъшно активизиране на отношенията между ЕС и останалите европейски държави с малка територия.
   
3. 
   Съветът оценява високо солидарността, засвидетелствана от народа на Лихтенщайн чрез приноса му за намаляване на социалните и икономическите различия в ЕИП за периода 2009—2014 г.
   
4. 
   Съветът отбелязва със задоволство, че през периода 2010—2012 г. отношенията между ЕС и Лихтенщайн допълнително се разшириха и укрепнаха в множество области. По-специално Съветът приветства влизането на Лихтенщайн в Шенгенското пространство и асоциирането му към законодателството от Дъблин през декември 2011 г.
   
5. 
   Съветът оценява положително в по-общ план усилията на Лихтенщайн за адаптиране на законодателството и практиките в данъчната област към правилата на ЕИП и международните стандарти, а по-конкретно цялостната данъчна реформа, влязла в сила на 1 януари 2011 г.
   
6. 
   По отношение на сътрудничеството и обмена на информация по данъчни въпроси и борбата с измамите и укриването на данъци, Съветът отбелязва усилията, положени от Княжеството за изпълнение на ангажимента му да прилага стандартите на ОИСР за прозрачност и обмен на информация по данъчни въпроси и да се бори с измамите, и отчита, че Лихтенщайн е сключил определен брой двустранни споразумения, които съдържат разпоредби относно обмена на информация по данъчни въпроси. Съветът очаква Лихтенщайн да продължи да изпълнява ангажимента си да се бори с данъчните измами и укриването на данъци в отношенията си с ЕС и неговите държави членки.
   
7. 
   Във връзка с данъчното облагане на спестяванията Съветът изразява удовлетворение от факта, че Лихтенщайн е склонен да започне преговори за преразглеждане на споразумението за данъчно облагане на доходите от спестявания, за да бъде отразено развитието на правото на ЕС в тази област, след като Съветът приеме решение за разрешаване на започването на преговорите, включително указания за водене на преговорите. По отношение тези преговори, в заключенията си от 28—29 юни 2012 г. Европейският съвет заяви, че Съветът трябва бързо да постигне съгласие по указанията за водене на преговори относно споразумения за данъчно облагане на доходите от спестявания с трети държави. Това беше потвърдено и в заключенията на Съвета относно укриването на данъци и данъчните измами, приети на 13 ноември 2012 г.
   
8. 
   По отношение на държавната помощ Съветът оценява положително подобренията, направени от Лихтенщайн във връзка със спазването на правилата на ЕИП за държавната помощ, и насърчава Лихтенщайн да продължи в тази посока.
   
9. 
   По отношение на протичащия в момента диалог за данъчните мерки, които представляват вредна данъчна конкуренция, Съветът насърчава Лихтенщайн да продължи диалога с ЕС с цел прилагане на принципите и всички критерии на Кодекса за поведение на ЕС в областта на данъчното облагане на предприятията и с цел отстраняване на опасенията, изразени в диалога.
   

10. 
    Съветът отбелязва със задоволство, че през последните две години отношенията с Норвегия са продължили да се отличават с висока степен на сътрудничество и стабилност. В трудния период на кризата с държавния дълг в еврозоната Норвегия изрази солидарност, наред с другото посредством принос от 6 милиарда СПТ (над 7 милиарда евро) за МВФ. Близките връзки между ЕС и Норвегия се развиха още повече, както по линия на Споразумението за ЕИП, така и двустранно, особено в областите на правосъдието и вътрешните работи, общата външна политика и политика на сигурност и селското стопанство.
    
11. 
    По отношение на правосъдието и вътрешните работи, включително Шенген, Съветът отбелязва, че отношенията са укрепнали допълнително в редица сектори. След трагичните атентати в Осло и Ютьоя през юли 2011 г. се засили и сътрудничеството в областта на борбата с тероризма и радикализацията, и полицейското сътрудничество в рамките на Европол. Съветът признава ползите от засиленото сътрудничество. По отношение на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси Съветът е готов да разгледа предложения за допълнително разширяване на сътрудничеството.
    
12. 
    Съветът оценява положително сътрудничеството на Норвегия в областта на общата външна политика и политика на сигурност, което става още по-активно от 2010 г. насам. Съветът цени високо участието на Норвегия в многобройни операции и мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), в северноевропейската бойна група, както и в дейностите на Европейската агенция по отбрана. Съветът приветства също факта, че Норвегия често се присъединява към изявленията на ЕС, участва в редовния политически диалог на различни равнища, както и оценява положително сътрудничеството в рамките на Специалния комитет за връзка относно Палестина, председателстван от Норвегия. Съветът се ангажира с по-нататъшното задълбочаване на това партньорство, по-специално чрез продължаващото участие на Норвегия в операциите по линия на ОПСО.
    
13. 
    Норвегия е петият по големина търговски партньор на ЕС, докато ЕС продължава да бъде основният търговски партньор на Норвегия, както за вноса, така и за износа. Като цяло търговските отношения са стабилни и интензивни. В този контекст и в духа на ЕИП Съветът очаква от Норвегия тясно да координира с ЕС позициите си по въпроси, попадащи в обхвата на Споразумението за ЕИП, включително свързани с търговията. Ето защо Съветът изразява съжаление, че Норвегия реши да използва процедурата за решаване на спорове на СТО срещу мерките на ЕС във връзка с търговията с тюленови продукти.
    
14. 
    По отношение на селското стопанство отношенията се развиха от 2010 г. насам чрез сключването на споразумение за по-нататъшна либерализация на търговията със селскостопански продукти по член 19 от Споразумението за ЕИП. Съветът приветства тази крачка и очаква предстоящия преглед през 2013—2014 г. на условията за търговия със селскостопански продукти между Норвегия и ЕС с оглед започване на преговори в правната рамка на член 19. Съветът изразява надежда, че тези преговори бързо ще доведат до сключването на ново споразумение, което да съдържа конкретни по-нататъшни стъпки за постепенно либерализиране на търговията с тези продукти. В същото време Съветът изразява дълбоко съжаление по повод на решението на Норвегия да увеличи митата, преминавайки от прилаганите в момента специфични мита към адвалорни мита за някои селскостопански продукти. Съветът решително насърчава Норвегия да отмени това решение и подчертава необходимостта да се гарантира, че ползите, които Норвегия и ЕС си предоставят взаимно, няма да бъдат застрашени от други ограничителни мерки за вноса. Съветът отбелязва и необходимостта от по-нататъшна либерализация на търговията с преработени селскостопански продукти (Протокол 3) в духа на Споразумението за ЕИП.
    
15. 
    Съветът оценява положително непрекъснатите тесни и стабилни връзки с Норвегия в сектора на енергетиката, както и по въпроси, свързани с изменението на климата и с околната среда. Съветът очаква това отлично сътрудничество да продължи и да се задълбочи, по-специално по отношение на сигурността на доставките, стимулирането на конкурентна, безопасна и устойчива икономика с ниски въглеродни емисии, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, както и улавянето и съхранението на въглероден диоксид.
    
16. 
    Съветът съзнава, че Арктика е важен приоритет за Норвегия и споделя нейния интерес за развитието в този регион. ЕС изразява готовност да засили сътрудничеството по арктическите въпроси в редица сектори от общ интерес, наред с другото чрез двустранните диалози с Норвегия и чрез регионално сътрудничество. По отношение на регионалното сътрудничество Съветът оценява положително сътрудничеството в рамките на Съвета на страните от Балтийско море. Съветът приветства и норвежкото председателство на Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море, който ще отбележи своята двадесета годишнина през следващата година. Съветът оценява и постоянната подкрепа на Норвегия за кандидатурата на Комисията от името на ЕС за статут на наблюдател в Арктическия съвет. В допълнение Съветът отчита важната роля на Норвегия в Северното измерение. ЕС продължава да бъде ангажиран с регионално сътрудничество в рамките на партньорствата по линия на Северното измерение в областта на околната среда, транспорта и логистиката, общественото здравеопазване, социалното благосъстояние и културата.
    
17. 
    Съветът оценява положително и доброто сътрудничество с Норвегия в областта на рибарството през изминалите две години, включително приключилите с успех консултации за съвместно управляваните рибни запаси и обмена на възможности за риболов в съответните изключителни риболовни зони, както и съвместното определяне на мерки за управление на определени рибни запаси в устойчиви граници.
    
18. 
    Съветът приветства подписването на меморандумите за разбирателство със страните бенефициери за втория етап от финансовата перспектива 2009—2014 г. По-специално Съветът приветства ангажимента на Норвегия да споделя основополагащия принцип на солидарност и да продължи да дава своя значителен принос за намаляване на социалните и икономическите различия в ЕС.
    

19. 
    Съветът приветства непрекъснатия напредък, осъществен в преговорите за присъединяване на Исландия към ЕС от 2010 г. насам, отбелязва констатациите, представени на 10 октомври 2012 г. от Комисията на Съвета и Европейския парламент в Доклада за напредъка относно Исландия и се позовава на своите заключения относно разширяването от 11 декември 2012 г. Съветът насърчава Исландия да продължи да напредва в привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС и неговото прилагане.
    
20. 
    Съветът оценява високо солидарността, засвидетелствана от Исландия, която продължи да допринася за намаляване на социалните и икономическите различия в ЕИП за периода 2009—2014 г.
    
21. 
    Съветът отбелязва със задоволство, че наред с развитието на отношенията в рамките на процеса на присъединяване връзките са се развили през изминалите две години и в традиционната рамка на сътрудничеството по линия на Споразумението за ЕИП, както и в Шенгенското пространство. Съветът цени все по-тясното сътрудничество с Исландия в голям брой области на политика, включително общата външна политика и политика на сигурност. Съветът очаква по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството, по-специално в ключови области от взаимен интерес като утвърждаване на правата на човека в световен план, енергия от възобновяеми източници, изменение на климата, рибарство, Северно измерение и политика по отношение на Арктика.
    
22. 
    Съветът съзнава, че политиката по отношение на Арктика е важен приоритет за Исландия и потвърждава стратегическия интерес на ЕС за развитието в този регион. Съветът цени подкрепата на Исландия за кандидатурата на Комисията от името на ЕС за статут на наблюдател в Арктическия съвет. Съветът изразява готовност за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството по арктическите въпроси.
    
23. 
    Съветът оценява положително започването на преговорите с Исландия за по-нататъшна либерализация на търговията на основни и преработени селскостопански продукти по член 19 и Протокол 3 от Споразумението за ЕИП, както и за защита на географските означения, и изразява надежда, че преговорите ще напредват бързо.
    
24. 
    Що се отнася до рибарството, Съветът изразява съжалението си, че обсъжданията между заинтересованите страни (ЕС, Исландия, Норвегия и Фарьорските острови) на съвместното управление на запасите от скумрия, проведени на няколко последователни кръга от консултации през 2011 г. и 2012 г., останаха без успех. Съветът е ангажиран с консултациите между заинтересованите крайбрежни държави и отново повтаря призива си към всяка от страните за конструктивен подход при опитите за постигане на дългосрочно многостранно споразумение. Европейският парламент и Съветът приеха регламент за търговските мерки, целящи съхраняване на съвместно управляваните рибни запаси и предотвратяване на неустойчиви риболовни практики, който влезе в сила през ноември. Съветът ще следи с интерес прилагането на регламента, ако такова прилагане се окаже уместно или необходимо.
    
25. 
    Съветът приветства положителното развитие на исландската икономика в последно време, настъпило след продължителната и тежка рецесия, както и продължаващата решимост на Исландия да върви към икономическо стабилизиране и да намери решение за всички проблеми, произтичащи от срива на банките през 2008 г. Съветът обаче отбелязва, че на определени икономически въпроси, в т.ч. контрола върху капитала, все още не е намерено решение. Освен това Съветът припомня, че е необходимо Исландия да предприеме мерки във връзка със съществуващите задължения по Споразумението за ЕИП, както и във връзка с непреодолените слабости в областта на финансовите услуги.
    

26. 
    Пред последните две години ЕС, Норвегия и Лихтенщайн извършват или са поставили началото на преглед на Споразумението за ЕИП. ЕС приветства Доклада на Норвежкия комитет за преглед и последвалата Бяла книга на норвежкото правителство за Споразумението за ЕИП, както и другите споразумения на Норвегия с ЕС. Освен това Съветът приветства прегледа на ЕИП по поръчка на Лихтенщайн и ще разгледа съдържанието му с интерес.
    
27. 
    В заключения, приети през 2010 г., Съветът насърчи успоредното провеждане от страна на ЕС на преглед на Споразумението за ЕИП. Европейската служба за външна дейност и Комисията извършиха съответно оценка на споразумението за ЕИП, която ще бъде проучена внимателно от Съвета през идните месеци. Съветът очаква на следващото заседание на Съвета на ЕИП през май 2013 г. да се обменят мнения с партньорите по ЕИП относно резултатите на съответните прегледи. Съветът се надява тези прегледи да потвърдят значението на Споразумението за ЕИП, което доказа, че е ефективно и че е в интерес на всички.
    
28. 
    Съветът отбелязва, че като цяло Споразумението за ЕИП продължава да функционира удовлетворително. Съветът приветства значителните усилия, полагани в течение на изминалата година от трите държави от ЕАСТ, членуващи в ЕИП (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия), за намаляване на броя на правните актове, които все още не са включени в Споразумението за ЕИП. Съветът привлича вниманието към значението на това да се подходи приоритетно към оставащия голям брой правни актове, срокът за чието привеждане в съответствие е отминал в ЕС, но които не са влезли в сила в държавите от ЕАСТ, членуващи в ЕИП, поради това че включването им в Споразумението за ЕИП се е забавило. В това отношение Съветът подчертава, че принципът на хомогенност и принципът на правна сигурност гарантират ефективността, устойчивостта и в крайна сметка — доверието в единния пазар и че следователно действията на всички страни трябва да продължават да се ръководят от тях по отношение на функционирането на Споразумението за ЕИП.
    

29. 
    Съветът подчертава значението на тесните отношения между ЕС и Швейцария. И ЕС, и Швейцария са изправени пред едни и същи глобални предизвикателства, на които Европа трябва да реагира отговорно и координирано. През последните десетилетия Швейцария се приближаваше все повече към ЕС и се превърна, наред с другото, в неговия четвърти по големина търговски партньор, както и в негов надежден партньор в Шенгенското пространство.
    
30. 
    Съветът посочва, че през последните години преговорите за по-нататъшното участие на Швейцария в части от вътрешния пазар бележат застой, отчасти дължащ се на нерешени институционални въпроси. Макар и Съветът да приветства продължаването на интензивното и тясно сътрудничество с Швейцария в много области, той е на мнение, че приключването на преговорите относно участието на Швейцария във вътрешния пазар зависи по-специално от решаването на институционалните въпроси, очертани в заключенията на Съвета от 2008 г. и 2010 г. по този въпрос.
    
31. 
    Като припомня заключенията от 2010 г., Съветът отново изтъква, че възприетият от Швейцария подход за участие в политиките и програмите на ЕС посредством секторни споразумения в нарастващ брой области при отсъствие на каквато и да било хоризонтална институционална рамка е достигнал своя предел и се нуждае от преразглеждане. По-нататъшното развитие на тази сложна система от споразумения би поставило под въпрос хомогенността на вътрешния пазар и би увеличило правната несигурност, като освен това би направило посочената обширна и хетерогенна система от споразумения по-трудна за управление. В контекста на високата степен на интеграция на Швейцария с ЕС всякакво по-нататъшно разширяване на системата би довело освен това и до риск от подкопаване на отношенията на ЕС с държавите от ЕАСТ — партньори на ЕС по ЕИП.
    
32. 
    Съветът приветства положените от Швейцария усилия за изготвяне на официални предложения по тези институционални въпроси, представени през юни 2012 г. По-специално, Съветът отбелязва със задоволство, че Швейцария отчита, че принципът на хомогенност — един принцип, изискващ в частност динамично приспособяване към развиващите се достижения на правото на ЕС — следва да бъде в центъра на отношенията между ЕС и Швейцария.
    
33. 
    Съветът обаче счита, че са необходими по-нататъшни стъпки за осигуряване на хомогенното тълкуване и прилагане на правилата на вътрешния пазар. В частност, Съветът смята за необходимо да се създаде подходяща рамка, приложима за всички бъдещи споразумения. В тази рамка следва, между другото, да бъде предвиден правно обвързващ механизъм за адаптиране на споразуменията към развиващите се достижения на правото на ЕС. Освен това в нея следва да бъдат включени механизми за наблюдение и съдебен контрол. В този контекст Съветът отбелязва, че като участва в части от вътрешния пазар и политиките на ЕС, Швейцария не само се ангажира в двустранни отношения, но става и участник в многостранен проект. Като цяло тази институционална рамка следва да предоставя степен на правна сигурност и независимост, равностойна на степента, характеризираща механизмите, създадени по силата на Споразумението за ЕИП.
    
34. 
    Съветът подчертава, че придава голямо значение на продължаването на диалога с Швейцария по евентуалните решения на институционалните въпроси, изложени в предходните параграфи. Съветът приканва Комисията да докладва за напредъка, постигнат в проучвателните обсъждания, и от гледна точка на този напредък да обмисли възможността за представяне на препоръки за откриване на преговори с Швейцария.
    
35. 
    Съветът приветства движението на гражданите между ЕС и Швейцария, основаващо се на Споразумението относно свободното движение на хора и увеличено по силата на други споразумения, като споразумението относно участието на Швейцария в програмите „Обучение през целия живот“ и „Младежта в действие“, както и асоциирането на Швейцария към Рамковата програма на ЕС за научни изследвания. Съветът обаче отбелязва със съжаление, че Швейцария е предприела редица мерки, които не са съвместими с разпоредбите и духа на Споразумението относно свободното движение на хора и подкопават неговото прилагане. По-специално Съветът изразява дълбокото си съжаление, че Швейцария едностранно въведе отново квоти за определени категории разрешения за пребиваване за граждани на осем държави — членки на ЕС. Съветът счита тази стъпка за дискриминационна и в очевидно нарушение на споразумението и настойчиво приканва Швейцария да отмени решението си и да зачита договорените разпоредби. Освен това Съветът изразява съжалението си, че Швейцария още не е премахнала определени едностранно въведени мерки, съпътстващи споразумението (като задължение за отправяне на предварително уведомление с осемдневен изчаквателен срок), които ограничават предоставянето на услуги по споразумението и представляват особена тежест за МСП, желаещи да предоставят услуги в Швейцария. Съветът отново повтаря призива си към Швейцария да премахне тези мерки във възможно най-кратък срок и да се въздържа от приемане на нови мерки, несъвместими със споразумението.
    
36. 
    Съветът приветства протичащите в Швейцария обсъждания на премахването на данъчните режими за предприятията в определени швейцарски кантони, които водят до неприемливо нарушаване на конкуренцията между ЕС и Швейцария и имат характеристики на държавна помощ. Съветът остава дълбоко загрижен относно тези режими и призовава Швейцария да приключи своевременно вътрешните обсъждания с цел в близкото бъдеще да бъдат премахнати тези данъчни стимули, както и да избягва да предприема нови вътрешни мерки, които биха могли отново да нарушат конкуренцията. Освен това Съветът приветства протичащите между Европейската комисия и швейцарските власти технически обсъждания на новата регионална политика на Швейцария и призовава Швейцария да постигне съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, приложими към регионалната политика.
    
37. 
    Що се отнася до текущия диалог с Швейцария относно прилагането на принципите и всички критерии на Кодекса за поведение на ЕС в областта на данъчното облагане на предприятията, Съветът приветства първоначалния напредък, постигнат по отношение на някои швейцарски режими на данъчно облагане. Съветът обаче счита, че е важно да бъдат взети предвид всички въпроси, предизвикващи загриженост в групата „Кодекс за поведение“, и насърчава Комисията и Швейцария да продължат обсъжданията с цел постигане на по-нататъшен конкретен бърз напредък по същество преди края на следващото полугодие, като ЕС и неговите държави членки запазват позицията си по отношение на възможността за следване на алтернативни подходи, в т.ч. едностранна оценка на съответните швейцарски мерки за данъчно облагане.
    
38. 
    Във връзка с данъчното облагане на спестяванията Съветът приветства готовността на Швейцария да разгледа разширяването на обхвата на споразумението за данъчното облагане на спестяванията, след като Съветът приеме решение, с което се разрешава откриването на преговорите. По отношение тези преговори, в заключенията си от 28—29 юни 2012 г. Европейският съвет заяви, че Съветът трябва бързо да постигне съгласие по указанията за водене на преговори относно споразумения за данъчно облагане на доходите от спестявания с трети държави. Това беше потвърдено и в заключенията на Съвета относно укриването на данъци и данъчните измами, приети на 13 ноември 2012 г.
    
39. 
    Съветът приветства сътрудничеството с Швейцария в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), и по-специално неотдавна сключената договореност с Европейската агенция по отбрана, участието на Швейцария в операциите и мисиите на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), както и присъединяването ѝ към въведените от ЕС режими на санкции. Съветът обаче изразява съжалението си, че Швейцария не се е присъединила изцяло към въведените от ЕС режими на санкции срещу Иран, и призовава Швейцария да предприеме необходимите мерки, за да избегне заобикалянето на наложените от ЕС санкции. Съветът припомня решението си за откриване на преговорите за споразумение между ЕС и Швейцария за установяване на рамка за участието на Швейцария в операциите на ЕС за управление на кризи и приканва Швейцария към по-нататъшно засилване на сътрудничеството с ЕС в областта на ОВППС, в т.ч. и на ОПСО.
    
40. 
    Когато получи достъп до разширения вътрешен пазар на ЕС след присъединяването на 12 нови държави членки към ЕС през 2004 г. и през 2007 г., Швейцария се съгласи на финансов принос към това разширено икономическо пространство посредством финансов механизъм с петгодишен срок, който изтича през 2012 г. Първите прегледи на ЕС и на швейцарската страна показват успеха на този механизъм. Поради това Съветът отново потвърждава очакването си, че този израз на солидарност, подкрепящ отношенията между ЕС и Швейцария, ще се засилва — успоредно с продължаващия достъп до разширения вътрешен пазар — и след изтичането на петгодишния срок на първоначалния Меморандум за разбирателство от 2006 г., и приканва Комисията да постави с такава цел началото на проучвателни обсъждания с Швейцария.“