Заседание софия, петък, 4 април 2008 г. Открито в 9,02 ч

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Първо, позволете ми да ви информирам за следното. В момента квесторите раздават на народните представители в залата внесеният проект на Решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет на Република България заради обвързаността му с организираната престъпност. Проектът за решение с мотивите е внесен днес – 4 април 2008 г. На всяка парламентарна група ще бъдат раздадени по 10 екземпляра повече, отколкото е броят на членовете й, да не остане нито един народен представител без този проект.

Новопостъпили питания:

Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно политиката на българското правителство относно запазване на макроикономическата стабилност през първите месеци на 2008 г. Следва да се отговори в пленарно заседание на 18 април т.г.

Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към министър Веселин Близнаков относно политиката на Министерството на отбраната през 2008 г. по отношение на реализирането на военните мисии в чужбина, разходите и тяхната целесъобразност. Следва да се отговори в пленарно заседание на 18 април 2008 г.

Постъпило е питане от народния представител Елеонора Николова към министър Николай Василев относно статута на недвижими имоти, задоволяващи жилищна нужда на граждани и безконтролната търговия, осъществявана с тях от страна на областните управители. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2008 г.

Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към министър Емилия Масларова относно стратегията на Министерството на труда и социалната политика относно необходимостта от спешни мерки за увеличаване на пенсиите, нови моменти в социалната политика на България през 2008 г. като страна – член на Европейския съюз, съгласно изискванията на приетата през м. март 2000 г. Лисабонска стратегия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2008 г.

Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към министър Петър Димитров относно неучастието на Република България в европейската инициатива за подобряване на законодателството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2008 г.

Преминаваме към връчване на писмени отговори:

- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на народния представител Филип Димитров;

- писмен отговор от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос от народния представител Яни Янев;

- писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;

- писмен отговор от министър Петър Мутафчиев на въпрос от народния представител Нено Димов;

- писмен отговор от министър Стефан Данаилов – министър на културата, на въпрос от народния представител Николай Михайлов;

- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева;

- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане от народния представител Мария Капон.

Преминаваме към същинския парламентарен контрол.

Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев ще отговори на въпрос, зададен от народния представител Георги Йорданов Димитров относно нарушаване на Закона за висшето образование при избора на ректор на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”.

Господин Димитров, заповядайте да развиете въпроса си.

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.

Уважаеми господин министър! В началото на м. април 2008 г. Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” ще има избор на нов ректор. Както е известно, проф. Георги Костов заема този пост вече няколко мандата в продължение на 15 години, независимо от обстоятелството, че Законът за висшето образование съдържа изрични разпоредби, цитирам, чл. 31, ал. 2, в която се казва:

“(2) Лицата, избрани на ръководни длъжностни като ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници не могат да бъдат избирани повече от два последователни мандата на една и съща длъжност”.

В тази връзка, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е какви мерки ще предприемете, за да не се допусне нарушаване на закона при евентуален нов избор на проф. Костов или други такива аналогични случаи? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.

Господин вицепремиер и министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.

МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Благодаря за отправения въпрос. Без съмнение мандатността, ограничението в броя на мандатите и изискванията за възраст при заемането на ръководни длъжности в научните и университетските структури са от изключителна важност. Според мен те са свързани с една по-дълбока идея за демократичност, прозрачност и независимост на тези структури и институции. Мисля, че откакто съм министър, съм показвал с действията си, че съм за точното и еднообразно спазване на всички разпоредби, свързани с мандатността и възрастта.

По отношение на конкретния случай. Професор Георги Костов е избран за първи път за ректор на Националната музикална академия на 9 ноември 1989 г. Това е преди приемането на сега действащия Закон за висшето образование и един ден пред 10 ноември 1989 г.

След влизането в сила на Закона за висшето образование през 1995 г. той е избиран, респективно назначаван, както следва. През 1995 г. е избран с мандат до 1999 г.; през 1999 г. е избран с мандат съответно до 2004 г. и през 2004 г. е проведено общо събрание, с което е избран, както основателно отбелязвате, в нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за висшето образование, за трети последователен мандат. Неизвестно по какви причини поне за мен със заповед от 1 септември 2004 г. моят предшественик господин Игор Дамянов го е назначил за временно изпълняващ длъжността ректор на основание чл. 10, ал. 2, т. 6, буква “а” от Закона за висшето образование, като неговата задача, както на всички временно изпълняващи длъжността ректор, е била да свика общо събрание и да организира провеждането на избор за нов орган на управление на висшето училище.

След изтичане на предвидените в Закона за висшето образование шест месеца, за което е временният избор, през 2005 г. са проведени нови избори, на които проф. Костов отново е избран за ректор с аргумента, че не е имало други кандидати. Следователно, от влизането в сила на Закона за висшето образование той заема длъжността ректор действително повече от два мандата, въпреки че аз малко се затруднявам да кажа колко точно мандата, тъй като зависи как ги броим, защото има прекъсване, частичен избор, пълен мандат и т.н.

Какво е предприело Министерството на образованието и науката до момента? До момента министерството неколкократно е правило опити да извърши проверки, включително с искане за предоставяне на автентичните документи, свързани с изборите на ръководни органи в Националната музикална академия, като това до момента, откровено казано, не се е случило. Същевременно, още през 2005 г. тогавашният министър е отпочнал съдебно производство срещу незаконосъобразността за избора на проф. Костов за ректор. Делото все още, за съжаление, е висящо.

Каква е ситуацията днес? Както Вие отбелязахте, на новото Общо събрание, което е насрочено за 10 април 2008 г., аз официално съм уведомен за това от висшето училище, ще се проведе нов избор. Ясно трябва да заявя, че ако на 10 април 2008 г. – това е другата седмица – не бъде избран нов сектор на Националната музикална академия или бъде преизбран досегашният ректор, аз веднага ще упражня правото си по чл. 10, ал. 2, т. 6 от Закона за висшето образование, а именно ще назнача за срок от шест месеца временно изпълняващ длъжността ректор. Бих искал ясно да заявя и за други подобни случаи, че моето принципно разбиране е, че във всички подобни случаи, поне аз не виждам нито юридически аргументи, нито някакви елементи на целесъобразност досегашни ректори да бъдат назначавани за временно изпълняващи след изтичането на втория им мандат. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.

Господин Димитров, имате думата за реплика.

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председател.

Благодаря, господин министър, за изчерпателния отговор, който ни удовлетворява, но напълно удовлетворени ние ще се почувстваме едва тогава, когато мине датата 10 април, мине изборът и видим какво ще се случи. Защото ние повече вярваме на дела. Но вярваме, че и Вие сте достатъчно отговорен човек, какъвто действително сте и ще спазите закона, надявам се. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Желаете ли думата за дуплика? Не.

Да благодарим на вицепремиера и министър на образованието и науката за участието му в нашия парламентарен контрол.

Преминаваме към въпроси и питания към госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.

Започваме с две питания, които са обединени в един отговор, тъй като темата е идентична. Едното питане е от госпожа Мария Капон относно политика за превенция и управление на кризи вследствие на природни бедствия. Подобно е питането и от народните представители Евдокия Манева и Николай Михайлов относно политиката на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за предотвратяване и защита при бедствия и аварии.

Имате думата, госпожо Капон, да развиете Вашето питане.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги, моят въпрос е за политиката за превенция и управление на кризи вследствие на природни бедствия. Тъй като започна пролетният сезон, през последните години запомнихме тези пролетни месеци с многобройни и за съжаление опустошителни валежи, които се изсипаха над цялата ни страна. Последният случай, който не бива да забравяме, беше в гр. Цар Калоян, област Разград. Там водната стихия причини множество щети и отне няколко човешки живота. Тъй като в рамките на няколкото години от мандата на настоящото правителство страната ни понесе множество щети, причинени от тези природни бедствия, естествено е да очакваме да се вземат мерки за превенция. Естествено е също така да очакваме и обществеността да бъде информирана за тези мерки. Когато се планираше Бюджет 2008, бяха предвидени няколко милиона лева за почистване на речните корита. Впоследствие средствата бяха разпределени от излишъка, с които е закупено оборудване, което да се използва при извънредни ситуации.

Случаят с Цар Калоян е изключително показателен. Ние и до ден-днешен не разбрахме какви са причините за трагедията, която сполетя жителите през миналата година. Чухме множество версии – от неукрепени язовирни стени до 300 литра вода на квадратен метър. Виновни обаче така и не намерихме.

Ето защо Ви питам днес: има ли яснота за истинските причини за трагедията в Цар Калоян, какви средства са инвестирани и в какво, за да се предотвратят подобни нелепи трагедии? Изработена ли е политика за превенция на бедствията от мащаба на това на гр. Цар Калоян? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Господин Михайлов, заповядайте, имате думата да развиете Вашето питане.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, госпожо заместник министър-председател! Моят въпрос ще Ви върне към предназначението на вашето министерство по закон и следователно към Вашата собствена отговорност.

Законът за защита при бедствия и аварии ви задължава да провеждате превантивна дейност, дейност по защита, координация и подпомагане възстановяването при бедствия. Член 6 от закона ви задължава да приемете национална програма за защита при бедствия с годишни планове за изпълнението на тази програма. А чл. 18 конкретизира собствената Ви отговорност да разработите тази национална програма за защита, да напишете годишни планове за изпълнението й, съвместно – това е много важно, акцент в моето питане – с министерствата, ведомствата, Националното сдружение на общините и Българския Червен кръст.

Законът изисква от Вас да извършите категоризация на районите по степен на риск и да създадете Национална система за предупреждение. Всичко това трябва да бъде на сайта на вашето министерство – видимо, публично, документирано, достъпно за обсъждане.

В тази връзка Ви питам: каква е политиката на ръководеното от Вас министерство за предотвратяване и защита при бедствия и аварии? Задавам Ви общ въпрос, ще уточня по каква причина се чувствам длъжен да го направя.

Какви конкретни мерки са предприети за 2008 г. в контекста на задълженията Ви?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата да отговорите.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожо Капон, госпожо Манева, господин Михайлов! Въпросите, които поставяте, са от изключителна важност не само за нас в тази зала – представителите на законодателната и изпълнителната власт, но те са изключително важни за всички български граждани. Горчивият опит, който имахме през последните няколко години вследствие глобалната промяна на климата, ни научи на няколко урока. Надявам се добре да сме научили тези уроци и да се подготвим, за да посрещнем и останалите предизвикателства по-подготвени.

Започвам с уверенията, че Министерският съвет и министрите на Република България полагат усилия, всеки в своята сфера и в рамките на своите задължения, да предприемат конкретни мерки, свързани с намаляване на риска от щета при възникване на различни по род природни бедствия.

Какво конкретно прави моето министерство и аз като министър как изпълнявам задълженията си? Политиките на превенция при нас са свързани с няколко теми.

Обучение на всички институции, които имат пряко отношение към координацията при възникване на дадено събитие, без значение какви мащаби има – дали е в рамките само на една община, две-три общини, област или в национален мащаб.

Обучение на населението, което започва от детска възраст – от детската градина, преминава през училищната възраст, студентите и обучение на самите граждани, които очакваме да се включат много активно като доброволци при възникване на дадено събитие.

Не изключвам, разбира се, обучението на компонентите на Единната спасителна система, като спасителите от Главна дирекция „Гражданска защита” са част от тази Единна спасителна система, в която влизат представители на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на здравеопазването, както знаете.

Системи. Това е другият елемент от политиките на превенция. До този момент Република България няма изградени системи за мониторинг, наблюдение и ранно предупреждение. Знаете, че единствената система – сигнална, звукова, така наречената сиренна система, която съществува, е с друг тип предназначение и технически много амортизирана.

Това, което предприехме и е включено в нашата програма за управление, е изграждане на системите за ранно предупреждение. Една част от тях е системата за наблюдение, която започнахме да изграждаме миналата година, Центърът за аерокосмическо наблюдение. Знаете, че първият етап премина, сега сме във фазата на втория етап на доизграждане. Надяваме се, като приключи и третият етап – така е планирана по програмата ни за управление тази тема, през 2009 г. да разполагаме с предварителни данни, които да бъдат в полза на много от структурите на страната във връзка с мерките и действията, които могат да предприемат при заплаха от конкретно бедствие.

Сиренната система. В бюджета на министерството в рамките на 2008 г. е предвидена сума за стартиране на обновяването, модернизацията на системата за сиренно оповестяване. Тъй като нямам много време, само ще маркирам. Уважаеми народни представители, знаете, че никога досега не съм ви отказала информация, дори ще ви бъда благодарна, ако проявявате по-детайлен интерес. Заповядайте, винаги вратите на министерството са отворени и мога да ви запозная в подробности с всяка една от темите.

Част от системите за ранно оповестяване трябва да бъдат изградени от други министерства и ведомства, които имат пряк ангажимент по законите на Република България. Дотук се ограничавам само в това, което ми е вменено като министър и като функции на министерството, което оглавявам.

Превенция. Държавна политика по превенция са също указанията и препоръките, които имам задължение като министър да издавам. Това правя регулярно – до областните управители, до общинските кметове с конкретни указания във връзка с конкретните събития, които се очакват – били те зимни условия, било пролетно наводнение или лятото, когато температурите са много високи. Съответно имат и срокове, които се поставят. След това изисквам доклади за изпълнението на тези препоръки.

Длъжна съм да споделя с вас, че не всички общински кметове и областни управители се справят добре точно с този тип дейност. Прави ми впечатление, че на някои места се подценяват указанията и препоръките. Формално наистина се провеждат такива областни или общински комисии, на които отчитат риска. Затова тази година предприех нова тактика.

До края на м. януари във всяка област директорите на Дирекция „Гражданска защита” проведоха срещи с областния управител и с всички кметове от конкретната област и очертаха критичните зони - това е част от отговора ми към господин Михайлов, конкретно за всяка община с населените места, без значение критичният обект, за който говорим, в чии правомощия и задължения е като отговорност. Тук включваме реките, различните хидросъоръжения, инфраструктурата – пътна, железопътна, и, разбира се, елементите на промишлеността, които на някои места наистина са с опасност за живота на хората. В момента това, което мога да кажа като напредък за последните години, е, че във всяка област имаме ясна представа кои са критичните зони и как трябва да се действа.

Що се касае до средствата - тук отговарям на въпроса на госпожа Капон, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, както знаете, уважаеми народни представители, няма вменени задължения да изгражда каквато и да била инфраструктура или да възстановява каквато и да била такава. Нашите функции ясно и точно са разписани. Средствата, които са ни отпуснати, са само за функциите на министерството.

Възстановяване и подпомагане. Междуведомствената комисия, на която аз съм председател, е междуведомствена комисия и бюджетът е отделен, както вие го гласувате всяка година в републиканския бюджет – отделно перо. Той няма отношение към задълженията на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.

Но да продължа с политиките на превенция – изключително важен елемент от сигурността и ефективността на действията на спасителите от Единната спасителна система на България е подготовката на кадрите. Тук говоря не само за спасителите от „Гражданска защита”, но също така и за пожарната, и за служителите от Спешна медицинска помощ.

Специално за спасителите от „Гражданска защита” мога да добавя следното – знаете, че до миналата година имахме изградени отряди само в петнадесет области. До края на миналата година се изградиха такива в още осем, а тази година останаха пет области, в които трябва да сформираме отряди, за да могат жителите в съответната област да се чувстват по-спокойни, тъй като ще имат професионално обучени спасители, които да им съдействат. До края на годината и в тези останали пет области ще имаме спасителни отряди. Надявам се наистина това да внесе по-голямо успокоение сред хората.

Какво обаче правим за тези отряди? Освен че ги обучаваме в Националния учебен център в гр. Монтана, за пръв път миналата година въведохме професия „Спасител”. До този момент нямаше нито училище, нито място, където те да получават професионална квалификация. Ние обезпечаваме и с техника тези спасители. Голяма част от вас знаят с какво разполагаха отрядите до миналата година. Знаете в какво състояние беше техниката, която им беше предоставена. В автомобилния парк най-новата кола беше закупена някъде около 1970 г. В момента продължаваме с модернизацията на отрядите. Екипираме ги с техниката, която е необходима, за да изпълняват професионално задълженията си, които им са вменени по закон.

И ако общо съм успяла да отговоря на въпросите ви за това каква е държавната политика и какво ние правим, ще си позволя сега конкретно да отговоря и на другите два въпроса на госпожа Капон, свързани със с. Цар Калоян.

Госпожо Капон, наистина трагедията в с. Цар Калоян миналата година потресе всички ни. Надявам се, че уроците, които си взехме от този случай, са били поучителни. Докъде стигна следствието аз не бих могла да Ви кажа. В момента следствието продължава да търси причините, които са довели до това събитие, но мога да Ви информирам, че Министерството на околната среда и водите е възложило на външни експерти да направят проучване и експертиза. Доколкото знам официално вече са получили тази експертиза. Тя гласи, че причина за бедствието е огромното количество валежи, но все пак нека да оставим компетентните органи от следствието да си свършат работата и ще разберем каква е била причината.

Какво се направи в с. Цар Калоян? Разбира се, правим опит да възстановим всичко, но за толкова кратко време, като включим и зимния сезон, мога да кажа, че не всичко са успели да възстановят в община Цар Калоян. Най-важното е, че обезпечихме всички хора – нямаше хора, които да изкарат зимата навън или при някакви притеснителни условия. Инфраструктурата се възстановява, животът се нормализира, но така или иначе, едни последици от тежки наводнения няма как за седем-осем месеца или дори за две-три години да бъдат отстранени. Ще продължаваме възстановителните процеси в с. Цар Калоян.

Както преди малко Ви казах, със средства за възстановяване и инвестиции министерството не разполага, няма и такива вменени задължения.

Готова съм да отговоря на Вашите въпроси.

Още нещо искам да уточня във връзка с политиките – със заповед на премиера в началото на годината беше сформирана междуведомствена работна група от всички министерства, които имат пряко отношение към политиките, свързани с превенцията на риска от различни бедствия. Докладът е в рамките на 93 страници. Много детайлно и подробно всички министерства са си анализирали отговорностите, които имат, вменени по техните закони, както и състоянието на структурите, за които те отговарят. Ако мога само да маркирам като изводи, направени от този голям доклад, ще кажа за необходимостта от промяна в нормативните уредби. Това касае много министерства, не говоря само за Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Като пример мога да посоча Закона за водите.

Аз много разчитах парламентарната Комисия по околната среда и води да анализира този закон и да се види какво може да се направи по него, за да може да се подобри координацията и отговорностите ясно и точно да се разпишат.

По тази причина искам да Ви информирам, че речните корита и тази година ще създадат тревожни ситуации в някои общини. Информацията, която имам на базата на докладите, за които Ви споменах, от срещите на нашите директори с областните управители и с кметовете, е, че общините полагат усилия да почистват речните корита, но се оправдават с факта, че нямат средства. За съжаление в тазгодишните им бюджети не мога да кажа, че са отделили сериозно внимание на политиките, свързани с превенция и най-вече при тези рискови обекти, за които вече имаме информация.

С Националното сдружение на общините в Република България ще проведем още веднъж среща. Знаете, че те миналата седмица проведоха своето общо събрание, вече имат легитимно ръководство. Това ще бъде една от основните теми, която ще обсъдим с тях – почистването на речните корита, състоянието на микроязовирите. Те нямат нито административен капацитет, нямат кадри – професионални хидроинженери, които да могат да контролират тези обекти и да дават професионални препоръки, а в същото време твърдят, че нямат и ресурс, с който да ги поддържат. Затова ще трябва да се положат усилия и от страна на правителството, при положение, че общините за поредна година не са обърнали сериозно внимание на тази заплаха.