Заседание софия, петък, 4 април 2008 г. Открито в 9,02 ч

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ.

Господин Божинов, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, предлагам заместник-министър Йордан Дардов да остане и за този законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин заместник-министър. Няма възражения срещу тази покана.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

относно второ гласуване на Закон за

отговорността за предотвратяване и отстраняване на

екологични щети, № 802-01-7,

внесен от Министерския съвет на

4 февруари 2008 г., приет на първо гласуване

на 28 февруари 2008 г.”
„Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа – Общи положения.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

„Раздел І – Предмет, цел и приложно поле.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І на Глава първа.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1, чл. 2 и чл. 3.

По чл. 4 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева – в чл. 4, ал. 3 текстът „както и минималният размер на разходите за тяхното изпълнение” се заличават.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 и предлага следната редакция:

„Чл. 4. (1) Екологични щети по смисъла на този закон са:

1. щетите върху защитени видове и природни местообитания, които причиняват значително отрицателно въздействие върху достигането или запазването на тяхното благоприятно консервационно състояние;

3. щетите върху почви, които създават значителен риск за човешкото здраве в резултат на замърсяване чрез пряко или непряко въвеждане в, върху или под почвата на вещества, препарати, организми или микроорганизми.

(2) Значимостта на въздействието по ал. 1, т. 1 се оценява въз основа на базисното състояние в съответствие с критериите съгласно Приложение № 2.

(3) Видът на превантивните и оздравителните мерки в предвидените от закона случаи, както и минималният размер на разходите за тяхното изпълнение, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Госпожо Манева, заповядайте, за да обосновете Вашето предложение.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Колеги, не знам дали имате текста на закона, но за да вникнете в моето предложение, ще обясня, че когато има риск от възникване на екологични щети, се предприемат мерки. Те могат да бъдат превантивни и оздравителни в зависимост от това на какъв етап се прилагат. Описани са възможните щети и възможните въздействия върху различните компоненти на околната среда и е вменено задължение на Министерството на околната среда и водите да издаде подзаконов акт, в който да бъде описан видът на превантивните и оздравителни мерки за различните случаи. Това е помощен документ, който би облекчил предприятията в случай на възникване на екологична щета. Иска се обаче в същия този документ да бъде означен минималният размер на разходите за тяхното изпълнение.

Аз категорично възразявам срещу записване на такива разходи в такъв документ по няколко причини. Най-малката от тях е, че Министерството на околната среда и водите не може да има компетенции да остойностява такива мероприятия.

На второ място, каква е функцията в един такъв документ да имате примерна стойност на тези разходи?

Първо, имаме ситуация, в която непрекъснато се променят цените на различните и материали, и дейности.

Второ, имаме технически прогрес – нещо, което днес се е решавало по един метод, който е струвал еди-колко си, утре може да имаме някакво много по-евтино средство за решение и даже да се прилага същото решение, може да бъде много по-евтино. Така че да записвате някаква цена е абсолютно безсмислено. Може да се записва цена, ако тя има някаква регулаторна функция, ако на база на това число министерството може да взима някакво решение, да препоръчва да изразходват толкова или повече средства на предприятието. То няма такава функция. След това се обявява търг, ако проследите целия закон, определят се точните мерки, възлага се изпълнението чрез конкурс и това число няма абсолютно никаква стойност.

В началния вариант на разработването на този закон, когато е имало различни методи, които са визирали конкретни числа за финансовото обезпечение на рисковете от възникване на щета, а това е в чл. 43, тогава е имало значение да има някакви примерни стойности, защото размерът на обезпечението е бил обвързван по някакъв начин с рисковете.

В момента вие имате най-различни варианти – може да имате застрахователна полица, може да имате банкова гаранция, може да имате ипотека върху недвижими имоти и залог върху вземания. Размерът на тези четири вида обезпечения по никакъв начин не е регламентиран. Единственото изискване в закона е размерът на застрахователната сума да е не по-малко от 50 000 лв., но тук в този процес министерството не се намесва. Това е работа на предприятието, което има рискови дейности и което трябва да предприеме една от тези обезпечителни мерки. Така че е абсолютно ненужно в този документ, в който имаме описание на технически мерки – препоръчителни, да записвате каквато и да е сума. Това не върши нищо, това е просто едно ненужно упражнение, при това няма никаква гаранция, че министерството може да направи правдоподобна оценка на тези стойности.

Затова възразявам срещу записването на безсмислени текстове в един иначе добър закон. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.

Има ли желание за пояснение от господин Божинов по този въпрос? Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По време на заседанието този въпрос беше обсъждан обстойно. Бяха представени становища на Министерството на околната среда и водите и на браншовите организации, които в много сложен и продължителен диалог помежду си, в резултат на което законът получи този вид, в който днес го обсъждаме, разбира се, и след работа на комисията, са стигнали до едно съгласие, че трябва да си остане този текст за минималния размер единствено и в смисъла, че това ще подпомогне и бизнеса, и ще предотврати действия, които могат да бъдат остойностени под онзи минимален размер, който гарантира възстановяването на щетата или понасянето на отговорността. Така бяхме информирани в комисията по този диалог между бизнеса и министерството. Господин Дардов също може да вземе отношение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доколкото това може да го разглеждаме като реплика на изказването на госпожа Манева.

Госпожо Манева, имате думата за дуплика.

Въпросът е съществен и бих помолил и господин заместник-министърът да има готовност да даде допълнително пояснение.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Аз знам, че този текст няма да се гласува. Ще мине време и ще се убедите, че той абсолютно нито действа, нито има някакъв смисъл. Становището, за което говорите на браншовите организации, е в началния етап, когато се водеха преговорите за начините на обезпечение. Погледнете последното становище на браншовите организации – там такова нещо няма и не може да има, защото по-компетентни по отношение на това колко струва една мярка за предотвратяване на едно замърсяване са технолозите на самите предприятия, а не министерството, което няма да определя и икономисти, и няма да се товари с една безумна, ненужна дейност.

Що се отнася до щета – когато говорим за щета, обикновено има съдебен процес, има търсене на отговорност. Тогава може да има и обикновено в съдебната практика има примерни стойности на размера на щетата. Това е нещо, което облекчава съдебния процес. Това е нещо друго. Аз говоря за превантивните и оздравителните мерки, тоест за технически мерки, организационни мерки, които няма абсолютно никакъв смисъл да се остойностяват в някакъв подзаконов акт. Това са две различни неща.

Наистина, ако имахме представител на браншова организация, ще ви кажа, че това, за което са пледирали браншовите организации, е било в началото на спора, когато те са били задължени да правят обезпечение за огромни суми и тогава, разбира се, те са спорили и са искали да има някакви минимални нива, които да не ги натоварват финансово. Сега този проблем е решен. Той не съществува. Затова не е нужно да съществуват и тези минимални оценки.

Ако министерството иска да се занимава с еквилибристики, които не са негова работа, които абсолютно не са негова работа, нека се товари. После казваме, че нашите чиновници били много заети, имали работа, не си вдигали главата от бюрата. Не си ги вдигат, защото записваме такива безумни текстове, за съжаление по тяхно предложение, и не мога да разбера, вместо да си вършат по същество работата, в която са специалисти, те ще се занимават с остойностяване на нещо, което не е тяхна работа и то няма никакъв смисъл. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, бих Ви помолил да изслушате и господин заместник-министъра. След това бих предложил и на господин Божинов да прецени още веднъж как да се процедира.

Господин заместник-министър, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Ние считаме, че Министерството на околната среда и водите е длъжно в случая да се натовари с тази задача, защото държавният интерес трябва да бъде защитен. Ако ние нямаме тези минимални стойности, съвсем ясно разбирате, че много от предприятията ще се възползват от това и ние нямаме възможност за контрол. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, моля да изслушате господин заместник-министъра.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Нека да оставим на съответните районни инспекции, регионални инспекции, нека да оставим експертите да си свършат работата, но също така ние трябва да им дадем в ръцете някакво оръжие, защото, ако нямаме този минимален размер, вярвайте ми, след това ще трябва да се създадат допълнително такива норми.

Освен това министерството разполага с капацитет, вие го знаете. Вярно, натоварени са експертите, но считаме, че това е също част от тяхното задължение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Моят въпрос към господин Божинов беше дали преценява, че е нужно в комисията, да речем, в сряда след обяд, ако има заседание, пък и да няма, в сряда в първата половина на пленарния ден, специално още веднъж да се прецени дали има основание за уточнения в тези текстове.

Господин Божинов, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ние обсъждахме този въпрос, както казах, много обстойно и гласуването беше много категорично. Не смятам, че ще внесем нови аргументи, с които да се промени. Затова предлагам да се гласува чл. 4 така, както го предлага комисията. Разбира се, събранието ще се произнесе и по направеното предложение на госпожа Манева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това ще стане другия четвъртък.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Другия четвъртък, ако това стане, просто отпадат тези четири думи и това не променя съществено текста.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 и предлага следната редакция:

„Чл. 5. Разпоредбите на този закон не се прилагат в случаите на:

1. Причинени екологични щети или непосредствена заплаха за екологични щети в резултат на:

а) акт на въоръжен конфликт, действия във военни зони, гражданска война или размирици;

б) природно явление от изключителен, неизбежен или непреодолим характер;

в) дейности, чиято главна цел е да обслужват националната отбрана или международната сигурност;

г) дейности, чиято единствена цел е защита от природни бедствия;

д) инцидент, при който отговорността или обезщетението за щетите попада в обхвата на международна конвенция, определена в Приложение № 3, Раздел І, по която Република България е страна;

е) ядрени рискове и дейности, обхванати от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия или причинени от инцидент или дейност, при които отговорността или обезщетението за щетите, се урежда съгласно определени в Приложение № 3, Раздел ІІ „Международни конвенции и протоколи към тях”;

ж) извършване на дейности, които са разрешени, съгласно чл. 31, ал. 12, т. 1 и чл. 49 от Закона за биологичното разнообразие;

3. наличие на право на обезщетение за вреди върху здравето на физически лица, настъпили в резултат на причинени екологични щети или непосредствена заплаха за екологични щети;

4. наличие на право на обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи на физически и юридически лица;

5. щети, предвидени в международни споразумения, по които Република България е страна, за които правото на обезщетение се урежда съгласно принципа на гражданската отговорност;

6. минали екологични щети, определени по реда на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда;

7. дейности при обявено кризисно положение съгласно Закона за управление при кризи.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по тези текстове? Не виждам.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: „Раздел ІІ – Правомощия на органите на изпълнителната власт.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ на Глава първа.

По чл. 6 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което гласи:

„В чл. 6 т. 3 и 4 се заличават.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, имате думата. Заповядайте.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Отново един проблем, върху който трябва да привлека вниманието ви, независимо че съм сигурна, че няма да се подкрепи, както и предишното предложение.

Изкушавам се да кажа две думи по повод казаното от заместник-министъра. Стойност, пари в един документ може да се записват, ако след това органът, който взема решение, може по някакъв начин да използва този факт за принуда или за някакъв начин на въздействие. Такава процедура никъде в закона не е предвидена и не може да има. Това са само голи декларации, абсолютно ненужни.

Сега по конкретното предложение. Компетентни органи, когато възниква авария с щети, са всички възможни структури на Министерството на околната среда и водите – министърът, директорите на регионалните инспекции, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове. Като имате предвид, че басейновата дирекция и националният парк най-често влизат в територията на регионалния инспекторат. Там се припокриват контролните органи и имат определено разпределение на функции. Но ако вие имате авария, при която имате последици и в областта на водите, и в областта на почвите, и в областта на биологичното разнообразие, абсолютно не е необходимо на тази територия да участват и трите ви контролни органа – това, което е предвидено тук. Това създава абсолютно безредие, безотговорност, прехвърляне на вината в самите контролни органи.

Когато става дума за щета, трябва да има ясна отговорност на министерството и неговите контролни органи. Това може да бъде министърът и регионалната инспекция. Ако регионалната инспекция има нужда от консултация от специалист от националния парк или от басейновата дирекция, това е вътрешен проблем, той може да се реши. Няма нужда тук да се записват хиляди неща, които предпоставят лоша организация на работа. Понеже тя ще се случи, е записан един член: „Споровете по компетентност се решават от министъра на околната среда и водите.” Тук става дума за спорове по компетентност вътре в министерството.

За какво е написан този текст? Попитах представителите на министерството, не можаха ясно да отговорят. Защото тези случаи за спорове по компетентност ще бъдат повсеместни. Това, между другото, е едно от най-сериозните възражения на браншовите организации и то е пренебрегнато.

Онзи абстрактен въпрос за сумите и при това в един начален етап, когато той е имал смисъл, днес се изнася в залата.

Когато се спори по такива въпроси и когато има разумни аргументи, за съжаление, няма сериозно обсъждане, няма мисъл, няма желание да се вникне в проблемите. Има становище на министерството и всички от управляващото мнозинство вдигат ръка и го подкрепят, без да се замислят какво означава това в крайна сметка.

Много често при обсъждане на законите ние се сблъскваме с едно упорство на администрацията, което е необяснимо, или е обяснимо, защото те си защитават определени параметри на своята дейност. Затова никога няма да променим нищо в работата на администрацията, ако ние като народни представители, гласувайки законите, не се замисляме как тези текстове се прилагат след това. Не можем да даваме оръжие в ръцете на администрацията непрекъснато да правят бъркотия след бъркотия. Трябва да спрем това нещо, трябва да има ясна отговорност, ясни задължения и никакви припокривания на функции. Целият раздел е за функциите и отговорностите на министерството. Целият раздел е такъв.

Зная, че ще го подкрепите. Абсолютно съм безсилна да ви накарам да се замислите по този текст, но съм длъжна да ви обърна внимание. Зная какво ще каже и заместник-министърът. Няма да мога да му опонирам, защото няма такава процедура, но това, което ще каже, е абсолютно невярно. Това е защита на администрацията, защита на завоювани функции и защита на правото вътре да си правят каквото искат при определени проблеми. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, не възразих на Вашето изказване, което беше малко по-широко от конкретното Ви предложение по чл. 6, но поне моето впечатление е, че господин Божинов в комисията се старае да поддържа именно практика на разглеждане на въпросите по същество.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Специално за средствата решението е абсурдно и ще се убедите в това, както и за компетенциите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново казвам, това, което трбява да се прави, е комисията достатъчно отговорно да разглежда всички предложения.

Господин Божинов иска да вземе отношение по изказването на госпожа Манева.

Заповядайте, господин Божинов.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само ще поясня на залата, че този въпрос беше разглеждан много обстойно. Бяхме запознати и със становищата на съответните дирекции – басейновите дирекции, националните паркове, а и самата конструкция на закона е изградена върху този принцип и в целия Раздел ІІ „Правомощия на органите на изпълнителната власт” така са разпределени и синхронизирани, както са разписани още в чл. 6, посочващ компетентните органи.

Това предложение на госпожа Манева беше гласувано. По-нататък, където се повтаря на още десетина места, гласуваното принципно становище по този въпрос беше разпростряно и върху другите й предложения.

Искам да кажа, че законът нататък е построен върху този принцип, приет от комисията – и директорите на басейновите дирекции и на националните паркове да имат функции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, аз бих предложил следното. Ако госпожа Манева желае дуплика, ще й дам възможност. Но преди това бих предложил да чуем и заместник-министъра по този въпрос, тъй като той засяга конкретно министерството, за да можете да вземете отношение и по неговите аргументи, госпожо Манева. Малко в обратен ред на разписаната процедура, но в интерес на дискусията.

Думата има заместник-министърът Йордан Дардов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Ние поддържаме структурата и компетенциите, както са разпределени в предложението, тъй като напълно оправдавам Вашия начин на мислене, но нека не забравяме също така, че басейновите дирекции, националните паркове имат свои специфични компетенции. Ако ние ги изключим, това означава до голяма степен да се лишим от тази възможност, от тази експертиза, която те притежават. Поради тази причина считаме, че включването на басейновите дирекции с техните компетенции по управление на водите и националните паркове с техните правомощия, които притежават, с тази експертиза, която имат, задължително ще подпомогне целия този процес. В такъв случай, ние считаме, че законът наистина ще има това значение, което ние отдаваме и което желаем да има. В противен случай компетенциите и отговорностите в края на краищата са на министъра. Това означава ли, че трябва само да заложим неговите компетенции и отговорност в целия закон? Затова поддържаме нашето предложение и считаме, че това е най-правилният начин за разпределение на отговорностите и въвличане на всички отговорни институции в процедурата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател, за тази възможност.

Уважаеми колеги, не става дума нито за експертиза на басейновите дирекции, нито на специалистите и ръководителите от националните паркове. Става дума за процедура за вземане на решения и предписване на предприемане на мерки при инциденти. Представете си в Габрово – един пример, става авария. Аварията засяга града, околната среда и националния парк. Какво излиза според този закон? Източникът на това, което се случва, е един и последиците обхващат по своя характер всичките тези територии и могат да замърсяват и водата, и да унищожат растителността и в парка, и в града, и в съседните села. Тоест, характерът на мерките, които ще се предприемат, и предписанието към предприятието не са много различни.

Какво правим в момента? Вместо районната инспекция да издаде заповед, в която да опише какво трябва да направи предприятието в града, на територията на парка, то ще си вземе експертизите, ще поиска от специалистите от националния парк какво да се направи, но ще издаде една заповед. В момента това, което пише в закона, означава, че директорът на националния парк издава заповед с мерки за територията на националния парк. Директорът на басейновата дирекция издава заповед за мерките, свързани с водите на територията на Габрово. Директорът на районната инспекция издава заповед, ако се случи нещо друго. И понеже ще стане голяма бъркотия, и не се знае кой, докъде и как отговаря, накрая е написано: споровете по компетентност се решават от министъра на околната среда. Такива случаи ще имаме повсеместно. Затова казвам: задължително се взема, ползва се експертизата и на специалистите от националните паркове, и на басейновите дирекции. Те нямат специфични компетенции. Техните компетенции са каквито са и компетенциите на Министерството на околната среда – да се грижат за опазване на околната среда. Затова не е нужно басейновите дирекции и парковете да фигурират тук като компетентни органи, които предприемат, предписват оздравителни мерки. Вътре в министерството няма никакви пречки да си използвате експертизата колкото и както искате. Но трябва да има ясно определени процедури за предписване на мерки и търсене на отговорност. Не може десет контролни органа да отидат при един замърсител и всеки да си прави своите предписания. Това е написано тук, за съжаление.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Божинов. Като председател на комисията можете да дадете пояснение.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е по разгърнатия доклад, който председателят ползва, когато води заседанието, и в него са посочени - в спорните аргументи и текстове, становищата на специално създадените за обсъждането на този и на всички закони в комисията работни и експертни групи. По този въпрос експертите имат следното становище в мотивите, които те ми предлагат на мен за отпадането на това предложение. Те са: директорите на басейнови дирекции и директорите на националните паркове са предвидени като компетентни органи по този закон заедно с директорите на РИОС в съответствие с техните правомощия и отговорности съгласно специфичните закони и устройствените правилници за тяхната дейност. Ясно и точно са разграничени техните компетентности и няма дублиране на функциите. Това е становището, което ме е подпомогнало, когато съм ръководел заседанието и по този въпрос. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)

Съжалявам, че много от тези текстове по-нататък са приети без възражения, за да се четат отново пред залата и да се види как конкретно е реализиран този принцип за дефиниране на задълженията на едните, на вторите и на третите по тяхна компетентност. Но това е прието в комисията само с един глас против. Всички останали гласуваха за текста на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.

Продължете с доклада.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По чл. 7 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.

По чл. 8 има предложение на народния представител Евдокия Манева.

В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 текстът по чл. 4 се заличава.

Комисията не подкрепя това предложение.

Второто предложение на госпожа Манева е:

Създава се нова т. 8 със следния текст:

„8. уведомява директора на басейновата дирекция и директора на националния парк и координира съвместните им действия, когато това е необходимо.”

Комисията не подкрепя предложението.

Третото предложение е:

Текстът на ал. 2 се заличава.

Това предложение на госпожа Манева не се подкрепя от комисията.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Манева може би отново ще иска да обоснове своите предложения. Те са по същество сякаш в същата насока като чл. 6.

Заповядайте, госпожо Манева. Има и друг прочит на Вашите предложения – че тук позицията Ви е...

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): В абсолютно същата посока, господин председател.

Искам само да кажа, че това, че с един глас е било подкрепено едно предложение, изобщо не означава, че мнозинството в случая е право.

Тъй като съм била в тази система и знам как се издават заповеди, как се организира работата при такива случаи, категорично смятам, че съм права. Ще има случаи и съвсем скоро ще се убедим, че съм права. Тогава с господин Божинов може би ще си говорим извън стените на парламента, но за протокола казвам, че от управленска гледна точка приемаме едни абсолютно несъстоятелни текстове. Тук или има упорство, или има наистина управленска несъстоятелност. В този случай погледнете предложенията на бизнеса. В едни случаи се взираме в това какво е казал бизнесът и то за неща, които абсолютно не ни трябват и са на някакъв етап, когато са имали смисъл, но ги изваждаме като аргумент по друг повод, без да са съотносими към този случай.

В случая става дума за рационализиране на управлението и вземане на решение. Абсолютно несъстоятелно е това, което е направено като разхвърляне на отговорности, за никакви специфични закони не става дума, за никакви специфични права. Става дума за контрол и предприемане на мерки при авария. Тук трябва да има ясно дефинирани отговорности! Това не се прави. Можем да гласуваме всички против един, не означава, че той не е прав и практиката ще го покаже. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Манева?

Заповядайте, господин Божинов.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Започваме да разглеждаме по същество разписаните функции и правомощия на отделните органи.

В чл. 8 се вменява задължение на директорите на РИОС при възникване на непосредствена заплаха или при причинени екологични щети по чл. 4 от този закон. Ето го становището отново на експертите, които познават в детайли не само принципите, но и механизмите на конкретната работа. Няма да чета цялото тяхно становище, а само най-главното: „Освен това не е възможно – по повод на предложението на госпожа Манева – РИОС да координира дейността на басейновите дирекции, тъй като една басейнова дирекция е разположена на територията на няколко РИОС-а. Има четири басейнови дирекции в България...”

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): ... Това са абсолютно несъстоятелни аргументи!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще имате възможност за дуплика, госпожо Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Може ли такива работи да се говорят?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, ще имате възможност за дуплика! Моля Ви, ако искате да участвате...

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вече го правите една самоцел на изявата. Така ще го кажа, след като...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Можете да вземете отношение. Аргументът, който господин Божинов изтъкна, е сериозен. Обезкуражихте го да продължи да обосновава своята гледна точка.

Заповядайте за Вашата дуплика.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Извинете, господин Божинов, но аз мисля, че Вие се чувствате неудобно, когато защитавате незащитими каузи. Четири басейнови дирекции, които имат специалисти на територията на всички инспекции. В рамките на една басейнова дирекция може да има пет или шест инспекции. Каква е пречката един специалист от басейновата дирекция във връзка с определена авария по горите да отиде и да предложи мерките, които директорът на инспекцията ще предпише? А не директорът на басейновата дирекция да отиде да предпише своите мерки за водите, директорът на инспекцията да предписва своите мерки, ако, не дай Боже, има защитена територия, директорът пък на съответния парк да предписва своите мерки. За това става дума. Трябва да има един документ и тук органът е районната инспекция. Може да има една басейнова дирекция. Няма абсолютно никакви пречки специалистите от тази една басейнова дирекция да участват в работата на групата, която е назначена от инспектора на тази територия и да предпише мерките. Това са вътрешноорганизационни въпроси. Благодаря ви.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Опасявам се, че ако кажа две думи, пак ще има реплика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще има по-нататък възможност дискусията да продължи.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само искам да кажа, че има басейнова дирекция в Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, да не го превръщаме в диалог.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БИЖИНОВ: Господин председател, само да поясня.

Ние говорим тук по един конкретен повод: да променим принципите и правилата на управлението на водите и на превантивната дейност на министерството в цялата страна. Има Плевенска басейнова дирекция, тя има бюро във Враца. Това бюро е подчинено на ръководството на Басейнова дирекция – Плевен. Има РИОПС-Враца, което обхваща една друга територия. Как са субординирани тези три субекта при един конкретен случай? Значи, ние трябва да променим принципите и правилата и да кажем, че в този случай и по силата на този закон бюрото на Басейновата дирекция – Плевен, във Враца ще бъде субординирано с РИОПС. Това значи една радикална промяна на писаните правила и правилници, по които действат и работят тези звена. Аз затова смятам, че спорът вече става самоцелен, заради самия спор.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Става дума за управление и ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трябва да вървим напред – чл. 9.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Евдокия Манева за заличаването му. Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, можете да обосновете Вашето предложение.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Няма смисъл, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате желание, разбирам Ви.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има предложение на госпожа Манева за отпадане на чл. 10. Това е последователното развиване на позицията от чл. 6, което ан блок беше отхвърлено и последователно се отхвърля по-нататък, когато се разписаха съответните функции на звената, които госпожа Манева предлагаше да отпаднат.

По чл. 10 комисията не подкрепя предложението на госпожа Евдокия Манева и подкрепя текста на вносителя.

По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя.

Има предложение на народния представител Евдокия Манева, която предлага чл. 14 да се заличи, тоест да отпадне.

Комисията не подкрепя това предложение и подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

„Раздел ІІІ – Публичен регистър и предоставяне на информация”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ на Глава първа.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15 и предлага следната редакция:

„Чл. 15. (1) Министърът на околната среда и водите създава и поддържа публичен регистър на операторите, осъществяващи дейности съгласно Приложение № 1.

   (2) Регистърът в ал. 1 съдържа информация за:

1. наименование на оператора;

2. дейност/дейности по Приложение № 1, извършвани от оператора; кратко описание на всяка дейност;

3. местоположение на площадката/площадките, на които се извършва дейността (ако е приложимо);

4. адрес за кореспонденция, включително телефон, факс, електронна поща;

5. лице за връзка;

6. Регионалната инспекция по околната вода и средите, на чиято територия се извършва дейността;

7. Басейновата дирекция за управление на водите, в чийто район се извършва дейността.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, чл. 17, чл.18 и чл. 19.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.

Не виждам желаещи да вземат думата по представените от Вас текстове, затова прекъсваме дотук с четенето на доклада по второто четене на законопроекта.

Уважаеми колеги, 30 минути почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, от 11,00 ч., както знаете,