Заседание софия, петък, 4 април 2008 г. Открито в 9,02 ч

Не трябва да изключваме обаче и участието на гражданите, защото състоянието на речните корита, тяхното замърсяване и задръстване до голяма степен е следствие на човешката небрежност и немарливост. Сигурно и Вие сега, пътувайки из страната, сте виждали грозните картини – като се разтопи снегът, аз имам чувството, че по нивите и по дърветата никнат найлонови торбички, пластмасови бутилки, по коритата всеки си е изхвърлил ненужните вещи. Това ще създаде отново много сериозни проблеми. Затова отправям апел чрез Вас и към Вашите избиратели: нека да пазим родината си, да пазим не само собствената си къща, но да пазим и улицата, да пазим природата си, защото тя е наша и ще ни създаде много тежки проблеми, ако сме немарливи към нея.

Другите рискови зони са свързани със свлачищата. Това е един проблем, който с Министерството на регионалното развитие и благоустройството нееднократно сме обсъждали. България, както знаете, има доста свлачищни райони. Необходими са също много големи средства, за да могат да бъдат овладени те. Имам уверение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че те имат карта, по която започват съответно технически действия за предотвратяване на свлачищните процеси.

В републиканската пътна инфраструктура има доста участъци, които са засегнати от този тип процеси – свлачищни, срутищни. Имаме издадени предписания, защото констатациите, които направихме са, че републиканската пътна структура е спряла много отдавна да се грижи за сервитута покрай пътя. В много от случаите се затруднява придвижването или се затварят пътищата вследствие на срутване на огромни маси камъни и скали. Това създава реална опасност дори за живота на хората, ако те се намират на пътя в един такъв период от време.

Не бих искала да влизам в детайли, защото изводите, които сме направили, наистина са много детайлни. Те касаят всички министерства, за които Ви казах, че имат пряко отношение към поддръжката на обектите и инфраструктурата.

Готова съм да Ви предоставя и подробния доклад, ако проявите интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.

Имате думата, госпожо Капон, за два допълнителни, прецизиращи въпроса. Заповядайте.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Аз и не очаквах да получа от Вас кой знае какъв отговор на въпроса кои са всъщност виновниците. Защото за трагедията в Цар Калоян видно е, че се води следствие, видно е, че една година мина и ако за инфраструктурата, както твърдите, не е имало достатъчно време това да се реализира, не знам какво пречеше на следствието. Може би лошото време.

Знаете ли, аз пътувах в Северна България през последните дни, след като бях дала това питане към Вас, и ме осени идея, която след Вашия отговор ми се струва напълно реална. Нито глобалното затопляне, както казвате, нито тези 291 литра на квадратен метър дъждове са истинската причина за трагедията. Предполагам знаете как цар Калоян – същият, чието име носи пострадалият град, е спрял нашествието на кръстоносците и възхода на Латинската империя през 1205 г. при Одрин тогава. Тогава българският цар пленява латинския император Балдуин. Оттогава Балдуин търси начин да си отмъсти. Това е написано в повечето от книгите за този период. Няколко години по-късно латините организират успешен заговор и убиват цар Калоян, но духът на Балдуин и до днес води тази битка.

Не нещо друго, госпожо вицепремиер, а явно духът на император Балдуин, в стремежа си да отмъсти, е предизвикал ужасното природно бедствие. Това е единственият начин за извод, който може да се даде една година по-късно. Явно няма друг научен метод в тази държава, който да обясни мистериозните 291 литра на квадратен метър.

Знам, че въпросът ми звучи много странно, но Вие вярвате ли в това? Вярвате ли и знаете ли как можем да спрем духа на Балдуин? Защото ако днес, преди година, той беше в Цар Калоян, може би на база на липсата на средства, на база на това, че видно държавата децентрализира проблемите на кметовете, а централизира парите, за които Вие търсите подкрепа в правителство, в което Вие сте вицепремиер. Кажете какво друго остава на българските граждани освен да вярват на това, че Балдуин просто иска да си отмъсти и ние да търсим начин да се справим с това?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Заповядайте, госпожо Манева. Вие също имате право да зададете два уточняващи въпроса.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Госпожо министър, искам да се върнем към един важен въпрос, който заслужава да обсъждаме в парламента, а това е въпросът за държавната политика по превенция. Защото всички инициативи, за които Вие споменахте, ако не са стройно организирани в ясна стратегия, в ясна държавна политика, която Вие трябва да провеждате, Вие я олицетворявате, тогава ще си говорим наистина много често за конкретни случаи, в които сме били безсилни.

По закон този документ, който материализира държавната политика, е националната програма и националният план, в който ясно се казва кой, какво, кога и с колко средства трябва да направи. За съжаление ние нямаме нито национална програма, нито план за 2008 г. Защо няма?! Това е първият мой въпрос. Защо ги няма тези документи. Без тези документи всичко останало е хаотична дейност на различни министри, на различни министерства. Аз мога много примери да Ви дам – и за министъра на околната среда и водите, който пилее пари за различни речни корита, и за проблемите в р. Стряма и т.н., от което хората ще страдат, но резултат няма да има, защото няма ясна координирана политика, която Вие трябва да ръководите и да отговаряте за нея.

И вторият ми въпрос е: как използвате научния потенциал на страната за решаване на тези проблеми и един от най-важния проблем - за създаване, за категоризиране на териториите по степен на риск? Това е една от предпоставките за целенасочена, смислена и ефективна превантивна дейност.

Неслучайно Ви питам за това. Не става дума за научния слугинаж, а става дума за наистина мастити наши учени, които могат да Ви помогнат и при оценка на разрушаване на стени, и при проследяване на вълни. Един такъв е проф. Маринов. Това са хора, които могат да Ви дадат оръжие и да се борите с проблемите, да има превенция, да има ясна държавна политика, за да не си слагаме качулката след дъжда. Това са моите два въпроса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Госпожо вицепремиер, имате думата.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо Манева! Да, националната програма и националният годишен план в случая за 2008 г. и догодина за 2009 г. и т.н. са документите, с които една държава трябва да разполага според нашия закон. Националната програма в момента е в процес на изработване. Както и самата Вие казахте, тя включва мерки и дейности, които касаят абсолютно всички институции, като започнете от кметовете, преминете през областните управители и през министерствата. Затова ние в момента обобщаваме това, което са направили всичките задължени институции по закона, и след като бъде обобщен този материал и изготвим националната програма, ще я внесем на вниманието на Министерския съвет и съответно ще бъде приета.

Искам да Ви уверя, че никак не е лесна тази работа, защото и самите общини срещнаха доста проблеми след изборите - промяна на личности, хора, липса на капацитет. Това създава изключителни проблеми и забавят всички срокове, които им бяха поставени. Но аз съм убедена, че в рамките на тази година ние ще успеем за първи път да направим такава програма и да имаме план, с който да можем да обезпечим, както самата Вие казвате, тази програма. Защото, без да има ясно разписани средства за тези мерки, ние с Вас можем да си говорим много дълго време, и с госпожа Капон, разбира се, и духове можем да включим в цялата тази работа, за да се оправдаваме. Но така или иначе всичко зависи от кметовете, областните управители, министрите и вие, депутатите, разбира се, участвате в тези процеси.

Що се касае до научния потенциал, не знам, Вие сигурно имате информация, че Министерството на държавната политика при бедствия и аварии от самото си създаване работи много интензивно с представители на научния потенциал. Да Ви припомня, имахме Консултативен съвет, който беше съставен от учени не само от Българската академия на науките, но от различни учени, водещи в своите сфери, които участваха и в изработването на концепцията на министерството, и в редица други политики и програми. Ние продължаваме нашето взаимодействие. Имаме сключени договори с някои от институциите на БАН и работим съвместно при решаване на определени проблеми. Разбира се, темата, която поставихте, е изключително важна и по тази причина сме я включили в тазгодишния ни план. Обявяваме процедура и ще очакваме наистина научният потенциал да се включи и да подпомогне институциите при определяне на тази карта, за която Вие говорите – зоните на риска. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Капон, имате две минути да заявите Вашето отношение от получените отговори.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо вицепремиер, за мен Вашите отговори може би бяха изчерпателни само на база листове и точки – като се мине през обученията; като се стигне до различните системи, които трябва да бъдат въведени; указания; препоръки; срещи между кметове, областни управители и т.н. Но за мен едно е видно – единственото, което ни остава, на всички, и правилно казахте, както на народните представители така и на българското правителство, най-вече на българските граждани е пред Великден да направим една молитва за това да няма дъждове и да не ни се случат бедствия и аварии. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, заповядайте, Вие също имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Госпожо заместник министър-председател, нека бъда откровен с риск да бъда малко агресивен. Ще приемете, че това не е лично.

Вашите отговори не оставят никакво съмнение, че Вие на третата година от управлението нямате Национална програма за защита от бедствия. На третата година на управлението тя е все още в процес на изработване. Това е атестат за несправяне.

Второ, Вие нямате план за 2008 г. Нямате план за 2008 г.! Нямате телефон 112 в национален мащаб. Ще бъдем съдени от Европейски съд, това предстои – страната ще бъде глобена за това не с един, не с два лева.

Аз искам да кажа следното: Вие не можете да компенсирате този драматичен управленски дефицит с размишления за това каква е ролята на глобалното затопляне за бедствията в България, с идея да обучавате децата в предучилищна възраст в детските градини за това как трябва да се справят и с идеята за ролята на найлоновите торбички по клоните на дърветата. Във Вашите разсъждения фигурираха такива образи. Това е страшно несериозно. Това е просто катастрофа на собствения Ви словоред тук.

Какво има да предстои? Този сезон се асоциира с пълноводието на реките, следователно с бедствия, а бедствията – с Вашето име за нещастие. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д р Михайлов.

Благодарим на вицепремиера Емел Етем и министър на държавната политика при бедствия и аварии за участието й в парламентарният контрол.

Уважаеми колеги, преминаваме към питания и въпроси към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.

Започваме с питане от народните представители Нено Димов и Антонела Понева относно политиката на правителството за защита интересите на децата при разводи.

Заповядайте, госпожо Понева, имате думата.

АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо Масларова, за съжаление, в България статистиката показва все повече и повече разводи, все повече деца, при които се наблюдава така нареченият синдром на родителско отчуждение. За съжаление, до съвсем скоро в България не се говореше изобщо за това. Сега някак си вече се чува, че има и такова нещо, а това е един много сериозен проблем.

Закрила на детето след развода е необходима, колкото и парадоксално да звучи това, защото в случая на синдрома на родителско отчуждение детето трябва да бъде закриляно именно от родителя, който го отглежда. Наистина парадоксално звучи, но това се налага и това е именно нуждата от закрила на детето.

По Правилника за приложение на Закона за закрила на детето чл. 9, който визира, че такава закрила се осъществява и от Агенцията за социално подпомагане, в частност отделите за закрила на детето след постъпване на сигнал. Многобройни са сигналите от потърпевши родители, чиито бивши съпруги или съпрузи не изпълняват влезли в сила решения, и тук е мястото да се намесят именно тези агенции за социално подпомагане, изобщо институциите, които се занимават със закрила на детето, въпреки че наистина в техните правомощия не влиза това да изпълняват съдебни решения, но именно в частта закрила на детето, както вече казах, която е изключително важна.

За съжаление, служителите в тези агенции реагират абсолютно неадекватно и непрофесионално. В жалбите, които прочетох, а те са десетки, дори стотици, бих казала, макар че не можах да прегледам всичко, но се запознах с доста такива, се вижда, че служителите от агенциите по-скоро пречат в дадени случаи отколкото да помагат. За да илюстрирам това ще Ви прочета само част от кореспонденцията, която тече между родители, Фондацията за деца и родители – единствената организация, която се занимава в България с този проблем, и съответно агенциите за социално подпомагане и други органи по закрила на детето.

Какво установява Агенцията за социално подпомагане в съответния район? Че в момента детето се отглежда единствено от своята майка – това са оригинали (показва). Влязло е в сила съдебно решение. По случая обаче трябва да се продължи да се работи като се препоръчва търпение за сваляне на напрежението. След това Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане, също в съответния район, казват, че социалният работник се занимава със случая като при срещите с трите страни наблюдава и вербалните реакции и така събира информация. Социалният работник няма тази професионална възможност да наблюдава и да характеризира вербалните реакции.

Агенция за закрила на детето казва: „Извършва се интензивна социална работа за гарантиране на контактите на детето с бащата или майката”.

Още куп такива, за съжаление нямам време да прочета, абсолютно нелепи, банални фрази, които не означават абсолютно нищо. Накрая Министерството на труда и социалната политика казва: „Засегнатата страна да се обърне към съда”.

Затова искам да Ви попитам каква е политиката на министерството за закрила на детето в тези случаи, в които трябва адекватна намеса на социалните служби, а не само думи, написани на хартия, които не означават нищо. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Понева, уважаеми господин Димов, цялостната политика за провеждане относно правата на децата в страната ни е политика, която вълнува всички особено през последните месеци. Аз искам да кажа, че Вие поставяте един въпрос, болезнен не само за социалните работници, а болезен и за хората, които са потърпевши. През последните години сме свидетели, че в много случаи нямаме и брак, сключен по правилата, които досега сме познавали, а има съжителство на двама родители, има отношение на единия родител към другия и съответно това влияе върху децата. Искам да Ви информирам, че примерно за 2007 г. имаме разводи, които са горе-долу 45% от официално сключените бракове, което всъщност също поставя един сериозен въпрос.

Първо, искам да кажа, че аз не считам, че когато родителите се развеждат, поставят автоматично техните деца в риск. Това не е практика. Всъщност правната регламентация на процедурата по разводите е отразена много точно в Семейния кодекс и последващите нормативни документи и критериите, които определят съответно правата, задълженията, отговорностите на всеки един от родителите. С наредбата всъщност се определя заплащане на издръжки, време, през което единият родител ще се грижи за детето, а другият ще има възможност да го посещава и т.н.

Вие правилно казахте, че със Закона за закрила на детето при всяко административно или съдебно производство, при което се засягат правата и интересите на децата, съответно се уведомява Дирекция „Социално подпомагане” към съответният адрес на мястото, където живее родителя, съответно с детето. От своя страна, по нормативни документи, колегите от социалните служби изразяват становище, те участват и в изслушване на детето. Има право и възможност детето, което е над 10-годишна възраст, да бъде изслушано, да се защити неговото право за изразяване на лично мнение, както, разбира се, ако пък то е на по-ниска възраст, да се намери подходящ начин.

Искам да Ви споделя и това, че миналата година представителите на Дирекция „Социално подпомагане” към Агенцията за социално подпомагане са участвали във всички дела, които касаят бракоразводни случаи и всъщност това са 7005 дела – процедури, в които 2834 са за упражняване на родителски права. Четиристотин и тридесет процедури са за лишаване от родителски права и 2507 – за издръжка на деца.

Социалният работник е задължен да проведе срещи и разговори с родителите. Може би сте права, че в някои от отговорите е направено формално да продължи изслушването, но тук става въпрос за човешки взаимоотношения, тук става въпрос за изживяване на една травма между родителите, които безспорно, може би изискват и време.

Нашите социални работници трябва да изслушат в спокойна обстановка детето след развода. Да направят оценка на условията, при които се живее, да оценят семейната среда и т.н., и т.н. Прави се всичко възможно да се избягнат конфликти между родителите, които да рефлектират върху психиката на детето, да затормозят детето там, където има такива конфликти. Защото пак казвам, това не е повсеместна практика и не би могло да се каже под един знаменател – че децата на всички разведени родители, се нуждаят от защита от съответните държавни органи.

Мога да кажа също и това, че в случаи, когато има проблеми, Дирекция „Социално подпомагане” предприема и съответни действия. Едното е осигуряване на педагогическа и правна помощ, а другото е посъветване и насочване към семейни консултанти. Третото е психологическа подкрепа от съответните специалисти. Всичко това се извършва при отказ обаче на сътрудничество на представителите на Агенцията за социално подпомагане. Те всъщност, за да защитят интереса на детето, могат да направят предписание и да се отнесат към прокуратурата, към Министерството на правосъдието, например към Агенцията за бежанците тогава, когато става въпрос за смесени бракове и т.н., и т.н.

Струва ми се, че това, което се прави от държавата, всъщност е допълнителна помощ на родителя, който остава сам да отглежда детето си, по Закона за социално подпомагане и Закона за семейни помощи за деца. Всъщност на тези родители се дават различни преференции и аз не искам да ги споменавам, тъй като съм убедена, че Вие сте запознати с тях.

Сигурно това не е достатъчно, но законодателят е разпоредил това, което могат да правят социалните работници. Искрено казано, аз не бих искала хора, на които сме възмездили, всички тук в тази зала, достатъчно много права и отговорности, да кажем, че те се отнасят бездушно, формално, защото, ако започнем да получаваме писма от социалните работници как се отнасят към тях хората, които те обслужват, писмата ще бъдат може би десетократно повече.

Именно в интерес на децата ние сме длъжни, и аз бих Ви била благодарна безкрайно, ако Вие ми предоставите тези материали, за да мога да направя своята проверка, защото при мен не са дошли такива оплаквания и няма нищо чудно, Вие сте народен представител, нормално е да се обръщат и към Вас.

Вие поставяте и още един въпрос: кои са системите, които отговарят за децата? На национално ниво това е Държавната агенция за закрила на децата, министърът на труда и социалната политика, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, министърът на здравеопазването, министърът на културата, министърът на образованието. Виждате колко много институции отговарят. На общинско ниво това са отделите за закрила на децата и кметовете на общините.

Разбира се, през последните месеци ние правим всичко възможно да подготвим и кметовете, и новите общински съвети да научат малко повече не само за своите задължения, но и за своите права и правомощия, които имат с оглед закрилата на децата. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.

Господин Нено Димов, имате думата да зададете до два доуточняващи въпроса към получения отговор.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо министър, има едно нещо, с което безспорно съм съгласен – че не всички разводи водят до отчуждение на децата. Става дума за онези, които водят. Става дума за това, че има бездушно отношение на чиновници, които в края на краищата получават заплатата си, за да обслужват гражданите, а гражданите не получават заплата, за да обслужват чиновниците, тоест не можем да търсим писмата от чиновниците, които ще се оплакват от гражданите.

Става дума за това, че по време на развода в повечето случаи става една малка война между двама души и детето трябва да бъде спасено, когато то е въведено в тази война. Вие самата обявихте, че детето се изслушва, когато е навършило 10 години. Представете си едно 10-годишно дете, на което му казваш: „Абе ти с кого си, с мама или с татко?”, тоест лявата ти половина или дясната ти половина е по-добрата. Не може едно дете да бъде поставено в такова условие. Това е много краен случай.

Много преди това– социолог, психолог, ако щете психиатър, трябва да разбере какви са проблемите и да защити на първо място детето от тази битка между двама души, които очевидно са стигнали до лош развод. Не е проблемът, когато всичко е наред. Държавата се намесва, само когато нещо не е наред. Трябва да избягаме от другите случаи. Не можем да поставяме детето в този стрес, защото по този начин при 45% разводи, както казахте току-що, и при бройката деца, които се раждат в България, представете си какви тежки психически удари ние нанасяме на едно поколение, което тепърва идва. Как то ще отглежда своите деца, как ще мултиплицира ефекта?

Май изредихте повече от пет министерства. Общо от институциите, които се занимават с проблема, са над десет в държавата. Затова един от допълнителните ми въпроси е: възможна ли е координация, която Вие трябва да направите между толкова много министерства? Не е ли редно да има много по-персонализирана отговорност, тоест всичко това да бъде събрано, грубо казано, под една шапка, за да могат, питайки Вас, да не питам през Вас още пет министъра? Защото в момента не мога да задам въпроса към пет души едновременно, затова съм го задал към Вас. Не трябва ли да се помисли в тази насока и какво ще направите Вие в тази посока?

Вторият ми въпрос е: не трябва ли да се помисли малко повече за обогатяване на експертите, които работят? Тоест да има повече средства за психолози, психиатри, социални работници. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Госпожо министър, имате три минути да отговорите на двата доуточняващи въпроса. Заповядайте.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаеми господин председателю.

Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Понева, господин Димов! Абсолютно прави сте. Когато се развеждат двама родители, между тях се води война и ние трябва да спасим децата от този брак. За мен и мисля, че за всеки един нормално мислещ човек тези, които трябва да спасят децата, най-напред са тези, които са ги създали.

Чудесно е, че започваме този разговор тук, от парламентарната трибуна, за да говорим най-напред за отговорното родителство. Доколко ние сме отговорни и доколко ние съзнателно накърняваме децата си с оглед да спечелим някаква битка, та била тя срещу мъжа или жената, с които се живее, защото институциите са институции? Институциите любов не дават, институциите могат да помогнат, но не могат да дадат любовта, спокойствието, баланса и комфорта на едно дете в семейна среда.