Заседание софия, петък, 4 април 2008 г. Открито в 9,02 ч

Законодателят е решил да се изслушват децата с оглед да се защитят правата на децата. Аз също бих била поставена в безкрайно деликатна ситуация, ако трябва да питам едно дете каква е обстановката вкъщи. Аз съм убедена, че децата обичат еднакво и двамата родители, те са чисти, те са искрени.

Да, прав сте, може би трябва да има много повече психолози, повече социолози, повече семейни консултации, но тези неща трябва да се случват далеч преди развода. Там трябва да отиде психологът, семейният консултант. Ние получаваме информацията, ние помагаме тогава, когато той е факт и в този процес възникнат проблеми. Ето една тема, която в никакъв случай не считам, че може да я елиминираме. Да, трябва да има повече такива институции.

Що се касае до това дали една институция трябва да отговаря само и единствено... Откровено казано, преди секунди се връщам от една дискусия за децата в България, за отговорното родителство и там беше поставен въпросът за деца с тежки заболявания. Родени са две деца в едно семейство с тежки заболявания, уникални заболявания, единични заболявания. Беше споменат и въпросът, че родителите, след като са създали едното дете, са предупредени, че всяко следващо дете ще бъде с такова тежко заболяване. Ние не можем да елиминираме, да речем, генетиката и здравеопазването.

Следващият етап е, че не можем да елиминираме подготовката на децата в образователната система за едно отговорно родителско отношение към дома, семейството, бил той сключен с граждански брак или по някакъв брачен договор.

Аз не бих искала да изключа от една такава система и самото Министерство на вътрешните работи, когато има прояви, които са явно свързани с Наказателния кодекс. Струва ми се, че законодателят добре е разпределил ангажиментите. Въпросът е добре да се координира работата и всеки да си върши работата на мястото, за това, което му е разписано, да я върши съвестно и компетентно.

Още веднъж Ви моля да ми предоставите тези материали, за да мога да направя съответната проверка, да се намеся там, където Вие считате, че има некоректно и бездушно отношение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Госпожо Антонела Понева, имате две минути да изразите Вашето отношение по получените отговори. Заповядайте.

АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Госпожо министър, не мога да не се съглася с всичко казано от Вас до момента, но то излезе извън контекста на нашето питане. Вярно е, че родителите са тези, които са отговорни за децата си, на първо място, но говорим за случаи, в които вече е факт отчуждението, настъпило по вина на единия родител, когато има развод. Това, което се опитах да прочета, но не ми стигна времето, бяха нелепите отговори на всички органи по закрила на детето, които са под юрисдикцията на министерството, което Вие управлявате. За съжаление те звучат, направо ще кажа, безотговорно и глупаво.

В новия Семеен кодекс, който Вие като министър сте одобрила, предполагам, се дават огромни правомощия на агенциите по социално подпомагане – нещо, което е ново. Това предполага много висок професионализъм и мотивация. Съгласна съм, че хората работят там за много малко пари, не можем да очакваме от тях чудеса, но Вие сте тази, която трябва да направите такава политика, че да мотивирате хората и да могат наистина професионалисти да се заемат с подобни случаи. Защото в един драстичен случай, много тежък и настъпил вече синдром на родителско отчуждение, Министерството на труда и социалната политика отговаря: “Засегнатата страна да се обърне към съда”. Но засегнатата страна в случая е точно детето и то не може да се обърне към съда. На това дете трябва да се помогне.

Също така в същия този отговор министерството казва: “Агенцията ще продължи да наблюдава случая.” Докато агенцията наблюдава, детето се отчуждава, детето се учи от единия родител да мрази другия си родител, това го променя като личност и какво можем да очакваме да се случи с порасналото дете, което е намразило своя родител? Затова намесата на Агенцията за социално подпомагане, отделите за закрила на детето, както и Агенцията за закрила на детето са изключително важни, но трябва да се обърне внимание.

Ще Ви предоставя тази информация. Благодаря Ви, че изразихте готовност да се намесите в случаите, в които е необходима такава намеса. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме с въпрос от народния представител Маргарита Кънева относно проекта “Фамилни центрове за деца”.

Госпожо Кънева, заповядайте.

МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! През 2004 г. беше създадена Програма за отглеждане на деца в малки фамилни центрове. Началото на този проект беше поставено в отговор на огромните потребности от места в детските ясли и градини, а също така и от необходимостта да се развиват нов вид обществени услуги за деца и да се променя подходът към тази дейност.

Въпросът ми към Вас, уважаема госпожо министър, е: какво предвиждате за развитието на проект “Фамилни центрове за деца” в страната? Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Кънева.

Госпожо министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Кънева! Проект “Фамилни центрове за деца” продължава, разбира се. Може би с две думи трябва да кажа за хората, които не са така добре запознати, че той стартира, като целта е да се развие предприемачеството сред безработни жени в областта на предоставяне услуги за отглеждане на деца. Тези жени могат да са с различни специалности, но най-вече са хора, които са били педагози, които са били медицински кадри, които могат да отглеждат в центъра до четири деца, които се образуват в групи от 1 до 3 години и от 3 до 5 години. В договора между общината в качеството й на работодател и родителите се регламентират дневните такси за едно дете. Таксата се заплаща за присъствието на ден.

През 2005 г. има 11 фамилни центрове: във Варна – 1; във Враца – 2; в Пазарджик – 3; в Сливен – 3 и в Ямбол – 2.

През 2006 г. са наети 40 детегледачки и са разкрити 3 нови фамилни центрове – във Видин, Добрич и Шумен.

През 2007 г. с утвърдените промени в проекта “Фамилни центрове за деца” се увеличи срокът по този проект до 36 месеца, тоест до 3 години – до края на 2009 г. За трите години на действащия период са изразходвани средства в размер на около 170 хил. лв.

През 2008 г. проект “Фамилни центрове за деца” е включен в Националния план за действие по заетостта и ще продължи. Осигурен е необходимият финансов ресурс. Заплатите са увеличени от 220 лв. на 250 лв. Към настоящия момент от държавата се подкрепят 5 фамилни центрове – 2 в община Враца, 1 в община Видин, 1 в община Сливен и 1 в община Шумен.

Министерството на труда и социалната политика е готово да подкрепи развитието на проекта при готовност за партньорство и ангажираност от страна на общините и при заявено желание от страна на безработни жени от целевите групи.

Искам да кажа, че при нас чрез Агенцията за закрила на детето са издадени над 1000 лицензии за услуги в общността, но фактически само 27 организации работят в тези центрове. Добре би било да се знае, че от миналата година е предоставена още една програма, освен тези фамилни центрове. Това е програмата в подкрепа на майчинството, която е още една програма и която тази година е увеличена от 2-годишна до 3-годишна възраст на децата, защото именно липсват детски ясли и градини, за да можем да помогнем и на общините, и на семействата, които желаят да отглеждат по този начин децата.

Така че няма притеснение, че проектът приключва. Той продължава до 2009 г., ако има интерес. Мисля, че тези форми са тип нови форми за развитие на услугите в общността и могат да бъдат развивани, доразвивани, надграждани и усъвършенствани на базата на натрупания опит.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Кънева, имате думата.

МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.

Ще започна от Вашите последни думи, а именно, че проектът продължава и Вие имате намерение да надграждате, развивате и осъществявате по-смислена и сериозна дейност в тази област. Аз обаче се почувствах в известен смисъл объркана, тъй като информацията ми очевидно се размина с Вашата. Доколкото знам, в настоящия момент на територията на страната функционират пет такива центрове и са предвидени средства само за съществуващите пет фамилни центрове, а не за създаване на нови пет.

Аз също се заблудих при първия прочит на Националния план по заетостта, че възнамерявате да откриете пет нови, а всъщност осигурявате финансиране на съществуващите.
Не бих могла да кажа, че съм удовлетворена докрай от Вашия отговор. Дори, уважаема госпожо министър, съм учудена, че тъкмо Вие, която представихте пред българското общество Стратегия за демографското развитие, с голяма загриженост за демографското състояние на България ми отговаряте, че на национално ниво практически този вид услуга не се подкрепя от обществените услуги за отглеждане на деца, ако функционират само тези пет центъра, които са били създадени през 2005 г.

Всеки ден се информираме от медиите по темата за недостиг на места в детските градини. Експертите споделят мнението, че е безспорно предимство отглеждането на деца да се осъществява в среда възможно най-близка до семейната. Фамилните центрове за деца доказано са предпочитано място за отглеждане на деца. Тук бих посочила Франция и Белгия като две държави, в които това е една от основните форми за отглеждане на деца. Тази програма, за която и Вие споменахте, създава действително добри условия за отглеждане на деца ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето! Ако обичате!

МАРГАРИТА КЪНЕВА: ... и предоставя възможност за осигуряване на заетост на определени групи жени.

Това, което бих искала да Ви помоля да ми отговорите, е: какви средства са отделени в държавния бюджет при очевидната необходимост от места за отглеждане на деца, при цялата загриженост на обществото за тази програма? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, колеги, да се вместваме във времето, определено в правилника.

Имате думата за дуплика на последния въпрос, който Ви беше зададен, госпожо министър.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Кънева! Може би аз не се изказах добре или Вие не ме разбрахте. Искам да кажа и пак да повторя, че през 2007 г. с утвърдените промени в Проекта „Фамилни центрове” се увеличи максималният период за субсидирана заетост по Националния план за заетостта и се осигурява от държавата. Тя не е нещо, което идва без средства. Тази субсидирана заетост се увеличава на 36 месеца и са гарантирани 169 хил. 249 лв. Ако това съм го пропуснала, моля да бъда извинена.

Също така казвам, че това не е единствената програма, по която се работи. Въпрос на желание е от страна на общините да обзаведат такъв фамилен център и да се наемат подходящите хора. Тази програма е предоставена, а ние сме направили съответните разгласявания. Неслучайно казах, че ни предстои среща с общините, за да можем на новите общински съвети, на новите кметове да разясним какви допълнителни възможности има с оглед да създадат по-благоприятна обстановка за младите хора и деца, подрастващите, за да бъдат отгледани в една такава нова форма за отглеждане на деца, каквато са фамилните центрове. Успоредно с това по-голямо желание и по-атрактивна е програмата в помощ на пенсионирането, която се усвоява от над 1700 майки за миналата година и към нея има по-голям интерес. И при нея увеличихме годините от отглеждане на децата до 2-годишна на 3-годишна възраст именно защото бяха фатално разрушени детските ясли. Сега всички изпитват едно такова затруднение, още повече в местните органи на държавната власт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Преминаваме към въпрос от народния представител Андрей Баташов относно развитието на Програмата за заетост „Мелпомена”.

Заповядайте, господин Баташов, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.

АНДРЕЙ БАТАШОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Известно е, че в годините на прехода българският театър, въобще духовната, културната сфера изживя много тежки моменти. От 2004 г. стартира Програмата „Мелпомена”, целта на която беше да се подкрепи българският театър, като се субсидират работни заплати за служители в театрите.

Моят конкретен въпрос е: какво ще предприемете за развитието на Програмата за заетост „Мелпомена” в подкрепа на българския театър?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ясно и кратко.

Госпожо министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Баташов! Тази програма, която е толкова атрактивна за Министерството на културата и за хората специално в театрите, мога да кажа, че е една действително обичана програма от вас, хората на изкуството, която за периода 2004-2007 г., разбира се, и 2008 г., които се предвиждат по програмата. По нея са работили над 2 хиляди души, за които са осигурени около 4 млн. лв. за назначаване на творчески, технически, обслужващ персонал. Най-често това са млади хора, режисьори, актьори, сценични работници, гардеробиери. Постигнатите резултати се дължат на една добра практика и съвместна работа между Министерство на културата и Съюза на артистите в България. Тази програма действително получи една висока оценка.

На мен са ми подготвили един отговор, в който са написали колко безработни са включени, в кои театри, но аз мисля, че това няма да бъде достатъчно интересно да се каже пред аудиторията, защото фактически почти няма театър в страната, който да не ползва част от предоставените ресурси по субсидирана заетост, по Програма „Мелпомена”. Това, което мога да кажа за 2008 г., е, че заплащането е завишено, като за висшистите е 250 лв., а за тези със средно образование – 220 лв.

Много бих искала когато говорим за тези атрактивни програми да поставя един друг въпрос – постепенно на базата на икономическия потенциал в страната намаляват ресурсите за субсидираната заетост. В много по-голяма степен ресурсите се насочват към квалификацията и подготовката на кадри. Тази година мислехме в Програма „Мелпомена” освен предоставяне на работни места, които също са редуцирани съобразно Националния план за действие по заетостта, да търсим възможност за по-сериозно присъствие на Съюза на артистите, както и на Министерството на културата в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за подготовка, за квалификация и преквалификация и за предоставяне на работа на такива млади хора. Освен Програма „Мелпомена”, която продължава и 2008 г., да, с малко редуциран състав, но продължава и ние правим всичко възможно да удовлетворим в по-голяма степен желанията на театрите в страната ... В справката пише, че над 40 хил. души са гледали тези представления, в които са участвали представители по тази програма, явно тя е изключително добра. Нещо, което е много приятно, е, че една голяма част от хората по тази програма трайно са заети и са останали да работят. Това означава, че тя има своя принос.

Бих се радвала, ако успеем, използвайки позитивите от Програма „Мелпомена”, да надградим и подготовка за допълнително развитие на тези кадри по тази програма, така че те да могат трайно да бъдат реализирани на полето на българския театър. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Господин Баташов, имате думата за реплика.

АНДРЕЙ БАТАШОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо министър, аз съм наистина силно удовлетворен от факта, че тази програма работи. С едно пожелание обаче. Нещата, които се случиха и бяха и видими, и осезаеми, като че ли повече касаят творческите кадри. Големият проблем в нашата сфера е, че техническите кадри, както и администрацията като че ли не усетиха чак толкова, както се казва, развитието на тази програма.

Загрижен съм не за друго, а защото изкуството е колективно дело. То не се прави единствено и само от творците. Има голяма гвардия от хора, които разчитат, че ще получат прилично възнаграждение. Между другото това, че те не получават това, което трябва да получат, води до голямо текучество. Просто не могат да бъдат привлечени образовани кадри. В това е големият компромис.

Аз благодаря и силно се надявам, че оттук нататък има още какво да се надгражда и да се прави. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Светослав Спасов относно Националната информационна система за детето при председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Господин Спасов, моля да развитие Вашия въпрос в рамките на две минути.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е относно Националната информационна система за детето при председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Уважаема госпожо министър, съгласно чл. 17а, т. 9 от Закона за закрила на детето в правомощията на председателя на Държавната агенция за закрила на детето е създаването и поддържането на Национална информационна система. В закона е посочено, че тя трябва да съдържа данни за децата в риск, децата с изявени дарби, децата, необхванати от училище, специализираните институции за деца, юридическите лица с нестопанска цел, които работят по програми за детето, регистрите за осиновители и подлежащите на осиновяване, както и други данни от значение за закрилата на детето.

Въпреки че от близо пет години законът предвижда създаването на тази база данни, която е необходима за управлението на системата за закрила на детето, би подобрила значително дейността на органите по закрила и ще повиши ефективността им до този момент информационната система не е изградена. Ако такава съществуваше, случаите „Могилино”, „Бургас”, „Дупница” и „Трън” можеше да не се състоят, защото децата в риск щяха да бъдат идентифицирани и щяха да бъдат приложени съответните мерки.

Затова Ви задавам следния въпрос: защо не се изпълнява Законът за закрила на детето и не е създадена Националната информационна система за детето? Кога са планирани и осигурявани ли са някога средства за тази система и как са разходвани те, ако са били предоставени? В бюджета на Държавната агенция за закрила на детето за 2008 г. не бяха предвидени средства за изграждането на тази информационна система. Предвидени ли са в бюджета на повереното Ви министерство за 2008 г. средства за изграждането на тази система? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Спасов.

Госпожо министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Вие много точно казахте какво е необходимо по чл. 17а, т. 9 от Закона за закрила на детето. Функциониращата система в системата на Държавната агенция за закрила на детето разполага с необходимите данни. Към момента тя не е автоматизирана. По проект „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България” към Министерството на труда и социалната политика бе планирана и осъществена разработка за компютърна информационна система за закрилата на детето. Тя е била финансирана със заем от Световната банка. Казвам „била”, защото това е периодът 2002-2005 г., и е била изразходвана сумата 872 010 евро. Софтуерът е пилотно внедрен, тестван и коригиран. В зависимост с промените в Закона за закрила на детето през 2006 г. бяха разработени и допълнителни софтуерни модули. Това са децата в риск, необхванати в училище и лицензирани доставчици на социални услуги за деца.

За обезпечаване на работата и стартирането на процеса на внедряване на автоматизираната информационна система беше изградена локална мрежа, която обхваща всички отдели за закрила на детето в София-град и част от София-област, общо 12 териториални структури на Агенцията за социално подпомагане. По този начин се обезпечи защитена комуникационна среда, която осигурява изискванията за сигурност, съгласно Закона за защита на личните данни. Като последваща стъпка Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане съвместно въведоха в експлоатация информационна система в тази изградена мрежа. Проведено беше обучение на социалните работници и на системните администратори, ангажирани с нейната експлоатация.

Държавната агенция за закрила на детето има ръст в бюджета си за 2007 г. в сравнение с 2006 г. в размер на 540 851 лв., като само по § 10 – Издръжка, е нараснала с 464 000 лв. Увеличаването по бюджет 2007 г. е заложено във връзка с изпълнението на основните приоритети на агенцията, а именно създаване и поддържане на информационна система, изграждане на гореща телефонна линия, превенция на насилието, осъществяване на мониторинг и контрол на доставчиците на социални услуги за деца и разбира се, методическото ръководство на отделите за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане.

През 2007 г. по бюджета на Държавната агенция за закрила на детето е извършена вътрешна компенсационна корекция от Министерството на финансите. Промяната по бюджета е извършена на базата на направено предложение от Държавната агенция за закрила на детето с оглед спазването на разпорежданията на цитирания от Вас чл. 17а и стартиране на изграждане на компютърна информационна система за закрила на детето. В резултат на това са усвоени средства в размер на 114 300 лв. за капиталови разходи. Средствата са изразходвани и са отчетени, съобразно изискванията на финансовата дисциплина. В програмния и ориентиран към резултати бюджет за 2008 г. в политиката на областта за социално подпомагане - програма за закрила на децата, чрез преход от институционални грижи към алтертативни грижи в семейството по бюджета на Държавната агенция за закрила на детето са заложени 655 000 лв.

Искам да кажа и още нещо. Като последващо действие по провеждането и поддържането на автоматизираната система е предвидено тя да бъде финансирана по проект на Агенцията за социално подпомагане. Тя е всъщност финансиране, разработване и внедряване на информационни системи и бази, обслужващи системата „Предоставяне на социални услуги”, която е дейност, включваща внедряване и поддържане на модул „Закрила на детето” по приоритет 6:2 на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Дейностите ще се осъществяват от Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане по внедряване и поддръжка на компютризираната система и ще се определи от споразумение между двете агенции, което предстои да бъде сключено.

Искам да кажа и това, че през месец ноември Комитетът по наблюдение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” одобри проект за изграждане на комуникационната свързаност на структурните звена, касаещи в това число и Държавната агенция за закрила на детето. Този проект е в размер на 12 000 740 евро, които да обезпечат защитените канали за пренос на информация. Това е най-общо, което искам да споделя с вас по този въпрос, който Вие ми зададохте. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Спасов, имате думата за реплика към получените отговори.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър. Видно е качеството на управлението на системата за закрила на детето. Особено тежко е положението в домовете за отглеждане и възпитание на децата, лишени от родителски грижи и в домовете за деца с увреждания.

Госпожо министър, може ли да бъде ефективна и ефективна ли е системата за управление на детските въпроси? Има ли работеща координация между държавните и общински власти без информация? Според мен би било доста трудно и наистина е трудно. От всички тези случаи, които наблюдаваме напоследък на инциденти с деца, виждаме, че такава координация липсва. Както и Вие в предишен отговор казахте, наистина са много държавните институции, които отговарят за децата.

Искам да Ви попитам какви мерки ще предприемете и какви ще бъдат реалните срокове, за да бъде изградена и въведена в действие тази национална информационна система за детето? Чух от Вас за вече направените подготовки за въвеждането на тази система. Защото в интегрирания план за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на детето (2006-2009 г.), подписана от Република България с УНИЦЕФ, е посочено, че тази система трябва да бъде изградена и въведена до 2009 г. Въпросът ми е през 2009 г. ние ще имаме ли работеща Национална информационна система за детето? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Госпожо министър, имате думата.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Разбира се, че в двадесет и първия век най-добрата комуникация между институциите е чрез информационните системи, които се изграждат. За съжаление голяма част от времето е пропуснато.

Успоредно с това, нека да бъдем достатъчно справедливи, много динамично се промениха и част от законодателните виждания и развитие в политиката за отглеждане на деца. Необходимо е в тези системи – в софтуерните системи, да бъдат надграждани допълнителни информационни модули, които в една или друга степен забавиха изграждането на тази система.

Имайки предвид, че по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” всъщност парите от европейските фондове се предоставят много динамично и още по-динамично се следят и контролират, аз съм повече от сигурна, че тази система ще започне да функционира в определения срок.

Въпросът е оттук насетне не само Държавната агенция за закрила на детето, но и всички институции, които се занимават и имат ангажименти в тази връзка, да изпълняват стриктно своите ангажименти. Защото по закон всички институции бяха задължени до края на 2005 г. да приведат своята инфраструктура в съответствие с необходимостите на хората с увреждания, но ние чудесно знаем, че в 2008 г. това все още не се е случило. Това е ангажимент на тези, които финансират и отговарят, но също така и на ползвателите, а и на всички нас, които отговаряме за политиката за децата.

Зная, че това е болна тема, по която започна да се говори много интензивно през последната година. Но в този ред на мисли мога да кажа, че много добре зная, че са направени с неимоверни усилия неща, които не са правени през последните 15-20 години назад, да се направят в рамките на година-две-три, така че да отговорим на изискванията.

Въпросите Ви са коректни и правилни и можете да бъдете сигурен, че ще се опитаме в максимална степен коректно да ги изпълним, съответно, своите задължения. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.

Преминаваме към въпроса на народния представител Иван Николаев Иванов относно предоставянето на антидекубитални дюшеци като помощно средство за инвалиди.

Господин Иванов, имате думата.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Преди два месеца – на 1 февруари т.г., Министерският съвет прие Постановление № 13. С него се изменя и допълва Правилникът за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно измененията едно от най-важните помощни средства за инвалидите, каквото са антидекубиталните дюшеци, могат вече да бъдат предоставени на нуждаещите се единствено след решение на диагностично-консултативен център.

Госпожо министър, това изменение реално отваря вратата да се извършва геноцид над тежко болни хора с увреждания. Защо? Защото превръща процедурата за предоставяне на антидекубиталните дюшеци в едно безкрайно ходене по мъките.

Искам да напомня, че в немалко градове в страната няма специализирани комисии към ДКЦ-тата, които са към областните многопрофилни болници за активно лечение. В част от областните центрове, госпожо министър, каквито са Кюстендил, Перник и други градове, такива ДКЦ-та към съответните многопрофилни болници дори изобщо няма.

Госпожо министър, при това положение терминално болните в тези градове трябва да бъдат изпращани на ТЕЛК, където в очакване да бъдат освидетелствани, по-голямата част от тях завършват дните си.

По този повод и поради обществената значимост на проблема, особено след вниманието, което се отделя на хората с увреждания, отправям към Вас следния въпрос: ще извършите ли спешна промяна в реда за предоставяне на антидекубитални дюшеци, за да се решат проблемите на пациентите в областите, където няма ДКЦ-та и по тези причини те реално са лишени от помощно средство, на което имат право? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.

Госпожо министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Особено остър е проблемът с медицинската рехабилитация – аз не го крия. Важно е да се отбележи, че нейната цел е да се ограничат или намалят последиците от увреждането или заболяването, като се постигне възстановяване или дори подобряване на физическите или менталните функции.

Засега медицинската рехабилитация на хората с хронични заболявания и трайни увреждания не е достатъчно застъпена в приоритетите и програмите на политиката по здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса заплаща само някои рехабилитационни процедури единствено за хора с временна нетрудоспособност. Медицинската рехабилитация на лица с хронични заболявания или трайни увреждания не се изплаща от Националната здравноосигурителна каса.

Искам да отбележа, че съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания Министерството на труда и социалната политика предоставя месечни добавки за социална интеграция, което ние спазваме безпрекословно. Успоредно с това обаче миналата година през м. юли влезе в сила Законът за медицинските изделия. По смисъла на този закон над 98% от предоставяните досега по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания чрез Министерството на труда и социалните грижи, ерго чрез Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания приспособления, помощни средства и съоръжения, станаха медицинско изделие. На тази база излязоха и правилата, на базата на които се предоставят тези медицински изделия. Вие много добре казахте как се разпределят.

Искам да кажа и нещо друго. Предоставянето и ползването на антидекубитални дюшеци се установява от медицинско лице. Това не може да се установи от социален работник или специалист в институция, която се занимава със социални дейности.

По отношение на медицинските условия, необходими за отпускането на помощите за антидекубитални дюшеци, е посочено, че това са болни лица с тежки неврологични заболявания. Няма да изброявам всички видове заболявания, достатъчно е да кажа, че такива заболявания са примерно будна кома или усложнени нервно-мускулни заболявания. По-голямата част от тези заболявания се установяват в болнични заведения. Затова законодателят, от една страна, слагайки ги като медицински изделия, от друга страна и останалите поднормативни документи поставят въпроса, че те се предоставят или с медицински протокол от специализирана лекарска консултативна комисия към ДКЦ-тата, за които Вие говорите, или на база на експертно решение, което се издава от НЕЛК или ТЕЛК.

Сигурна съм, че това е проблем, тъй като ние също имаме поставени такива въпроси. Откровено казано, смятам, че не подзаконовият нормативен акт е пречката, а това, че превърнахме помощните средства в медицински изделия, които по всички правила на законодателството в тази област налагат специализирана медицинска експертиза или съответна медицинска препоръка. Затова се стигна и до затруднения в предоставянето на антидекубиталните дюшеци.

Лично аз смятам, че би трябвало да се интензифицират процесите от тази гледна точка. Много бих се радвала, ако и в съответните комисии в Народното събрание се стигне до консенсус по този въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.

Господин Иванов, имате думата за реплика към получения отговор. Заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър! От отговора Ви аз разбирам, че Вие признавате за този тежък проблем. В същото време, уви, не чух, че Вие и ръководеното от Вас министерство, може би съвместно с Министерството на здравеопазването ще бъдете инициатори на съответна промяна.

Наистина говоря с потиснато чувство по този проблем, защото той е изключително тежък, защото се касае за хора, голяма част от които терминално болни. Учудвам се на чиновниците във вашето министерство и в Министерството на здравеопазването, които са подготвили тези промени, които още повече затрудняват отпускането на антидекубитални дюшеци.

Има две обяснения – или че това са хора, които просто са неподготвени, за да могат да разберат какви последици ще предизвикат такива промени, или са хора, които са нечувствителни. В първия случай трябва да бъдат наказани, а във втория случай направо трябва да бъдат уволнени, защото проблемът е изключително тежък.

И, госпожо министър, казвам това не само поради оплакванията, които получих, вече повече от десет на брой, казвам го и от собствен опит. Защото в моя дом, с моята съпруга сме гледали тежкоболен близък и той не дочака завършването на процедурата за отпускане на такъв дюшек и си отиде от този свят. Аз не искам това да продължава и да бъде масово явление в страната. Защото, когато Вие говорите, че трябва лекар да даде разрешението, аз не оспорвам това, аз оспорвам процедурата, която е толкова дълга не само за хората, които страдат, но и близките им, които ги гледат. И аз съм виждал това чувство за вина у такъв болен човек, който се притеснява, че околните са затруднени с неговото гледане. Нима държавата не трябва да изпълни именно това свое задължение към хора с увреждания и тежкоболни? Защото иначе е същото както при война – тежкоболните се изоставят, защото не могат да бъдат използвани на фронта.

Това са хора, които са си дали живота през целия си активен професионален път, дали са всичко от себе си и заслужават това внимание и грижа от страна на правителството и на министерството. Моля Ви, предприемете действия, с които да се съкрати тази процедура. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Госпожо министър, имате думата за дуплика.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Иванов, сигурно няма да мога така емоционално като Вас да отреагирам. Искам да кажа, първо, че тези промени се наложиха съобразно директива, която трябваше да изпълним. И вие всички много добре знаете и в Комисията по здравеопазването, и в Комисията по труда и социалната политика. Социалните работници не могат да предоставят нещо без необходимия документ.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз казах, че не оспорвам процедурата.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, разбирам Ви.

Този документ трябва да се издаде от съответната специализирана институция, за да може да има право да се получи. В противен случай те ще бъдат санкционирани. Съвсем основателно е Вашето притеснение и аз се надявам съвместно да решим този въпрос час по-скоро. При нас също има изпратени бележки, също има сигнали по този въпрос и търсим начин да го решим по възможно най-бързия и най-динамичния начин.

Аз знам, че за да предоставиш такъв дюшек, не е необходимо кой знае какво медицинско решение. За да предоставиш някакво друго помощно средство, което засега е било помощно средство и се е предоставяло без всякакви проблеми единствено и само на базата на един документ, но така или иначе те отидоха в друга категория и отговарят на друг вид изисквания. Тоест трябва ни малко време, за да можем да се съобразим как да направим това, заедно с колегите от Министерството на здравеопазването. Смятам, че тук трябва да помогне и парламентът. Защото много дълго време по Закона за медицинските изделия имаше сериозен конфликт и при вас в Народното събрание. И вие чудесно знаете това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Христина Христова относно контрола на министъра на труда и социалната политика върху дейността на специализираните институции с деца.

Госпожо Христова, заповядайте, имате думата да развиете Вашия въпрос.

ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! В обществото продължава дебатът за качеството на живота на децата, особено в специализираните институции. Аз не знам как да коментирам дали това е добро или не е добро, но струва ми се, че се нуждаем от този дебат. Той продължава, за съжаление, и в европейски план. В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е внесен проект за резолюция на група народни представители от различни политически сили и от различни държави, които искат отново да доказваме какво правим като държава и като правителство по отношение на качеството на живота на децата в специализирани институции.

Аз също се срещам с много хора не само в избирателния ми район, но и в национален план и като че ли като едно ключово място, критично място се оформя общественото разбиране, че може би не е достатъчен контролът на държавата за спазването на стандартите в тези специализирани институции за деца. И затова моят въпрос към Вас, уважаема госпожо министър е именно такъв – да дадете информация на Народното събрание за контрола, който упражнява министърът на труда и социалната политика върху дейността на специализираните институции за деца и, разбира се, за спазването на стандартите за грижи за деца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата за отговор на зададения Ви въпрос.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, нямам и съмнение в това, че Вие познавате законодателството и всички правомощия, които има министърът на труда и социалната политика да контролира част от дейностите, свързани със специализираните институции за деца. Няма да изброявам това, което казах преди малко, но вие знаете, че съгласно чл. 17 от Закона за закрила на детето специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето. В неговите правомощия е да наблюдава спазването правата на детето, да извършва проверки и, разбира се, контрол за спазване на тези права.

Всъщност обаче Вие поставяте въпроса какво прави министърът на труда и какво трябва да направи министърът на труда във връзка с всички тези тревожни явления, които всички наблюдаваме. И аз мисля, че всички ние се опитваме в максимална степен бързо да отреагираме на тези прояви. От 2003 г. Вие чудесно знаете, че с промените в Закона за социално подпомагане специализираните институции за социални услуги за деца бяха децентрализирани, а от 1 януари 2007 г. бяха децентрализирани към общините и домовете за деца, лишени от родителска грижа. Кметът на общината управлява всички специализирани институции на територията на общината. Същият е работодател и носи отговорност за качеството на предоставените услуги.

Далеч съм от мисълта да прехвърлям отговорността единствено и само на кметовете и на стандартите за издръжка, както и на делегираните дейности, които са по спазване закрилата на детето и, разбира се, отглеждане на деца в институции. Вие чудесно знаете, че към Агенцията за социално подпомагане, която е подчинена на министъра на труда и социалната политика, има Инспекторат, който осъществява контрола върху дейността на специализираните институции. За ваша информация, през 2007 г. Инспекторатът на агенцията е извършил два пъти повече проверки, тоест 632 проверки в сравнение с 2006 г., когато проверките са били 306. В резултат на извършените проверки са дадени 1774 задължителни предписания за отстраняване на допуснатите пропуски. Няма да споменавам колко актове, колко хора са дадени на прокуратурата съобразно правомощията на Инспекцията. От началото на тази година Инспекторатът е насочен приоритетно към проверки на специализираните институции, като специално внимание се обръща именно на тези институции за деца. До момента (за януари и февруари) са извършени 65 проверки в специализираните институции, като 48 са за деца. Искам да кажа, че вече започнахме и много интензивни срещи и преговори с кметовете по места, за да можем да обясним за всички онези промени, които са извършени с държавния бюджет за 2008 г.

Искам да кажа, че е направена сериозна стъпка за повишаване стандарта на издръжка на децата в домовете за деца с физически и умствени увреждания, което дава по-добра възможност за отглеждането на тези деца. Специално внимание е обърнато на заплащането на работещите в тези институции, което дълги години беше заплащане само на базата на инфлацията, както и стандартите за издръжка. Това, което мога да кажа в предварителен порядък, е, че имаме пълната решителност и воля на правителството, надявам се и на всички в управляващото мнозинство, чрез преструктуриране на разходите в държавния бюджет за 2008 г. да се увеличат стандартите за издръжка и за тези домове за деца, лишени от родителски грижи.

Истината е, че в много голяма част по места не се знае за отговорностите, които трябва да носят, не само отговорностите, но и правата и възможностите, които имат, за да подобрят начина за отглеждане на децата в домовете хората, които отговарят за тях.
Що се отнася до готвените доклади в Съвета на Европа, ние сме подали достатъчно материал на нашите представители в Съвета на Европа, както и на евродепутатите ни за всичко онова, което е направено в последните години, което е заслуга на много хора. Аз определено считам, че позитивната енергия на българските народни представители, евродепутатите, хората, които работят в системата, ще бъде насочена, от една страна, да преодолеем трудностите, които са натрупвани с години и, от друга страна, да покажем, че никой от нас не приема нещата формално, а че се работи интензивно и много ангажирано с оглед да постигнем стандартите на страни, които са далеч от нас по всички видове стандарти. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Госпожо Христова, имате думата за дуплика.

ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо министър! Всъщност зададох въпроса, за да информирате Народното събрание. Аз нямам съмнение, че се работи много интензивно. Щеше ми се от Вашия отговор да чуя дали считате, че контролната дейност, която се извършва, е достатъчна в държавата. Дали няма нужда от някакви законодателни или нормативни промени, за които аз съм готова да работим заедно, за да се променят и усъвършенстват тези контролни функции на държавата? Дали санкциите, които се налагат – максималната санкция там е 600 лв., не се нуждаят от промени като размер, като тежест? Би трябвало като се наложи веднъж санкция, когато отидем отново, да няма същия проблем и същите пропуски. Това, от една страна.

Второ, дали разполагате с необходимия административен капацитет в Агенцията за социално подпомагане? Дали не е необходимо да ви подкрепим относно укрепване на този административен капацитет в периода, това са години наред, докато ще тече преструктурирането и реформирането на тези специализирани заведения и въобще сферата на социалните услуги в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Христова.

Имате думата за дуплика, госпожо министър.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Искам да информирам народното представителство, че до 15 април по разпореждане на премиера се прави пълен преглед на законодателството за закрила на детето. Тогава ще можем да кажем какво считаме, че е необходимо точно и бързо да бъде променено, така че не само да имаме контролни функции, а и по-динамично работещи институции в областта на закрилата на детето.

Що се касае до вашата подкрепа за хората, работещи в Агенцията за социално подпомагане, аз искам да Ви благодаря. Вие чудесно знаете, че в държавата се извършва административна реформа, прави се оптимизация на администрацията като цяло, в която влизат както чисто административните служители – така наречените чиновници, които не зная защо са винаги много презрени от обществеността, така и всички работещи в системата за закрила на детето. В тази област ние даваме допълнителни възможности. Точно чрез оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, точно чрез междинното звено Агенция за социално подпомагане там са предвидени достатъчно много средства, така че да се даде възможност този потенциал да се разшири и да се гарантира добро и качествено обслужване на децата: чрез разширяване на програмата „Личен асистент”, чрез домашните помощници и чрез много други форми на услуги, които ще дадат по-различна визия на хората, които работят в социалната система.

Много бих се радвала, ако всички тук се съюзим и кажем, че хората, които работят в социалната дейност, извършват труд, който в никакъв случай не е по-лек от миньорския. Всъщност те не са чиновници, а са хора, които се занимават с човешки съдби. Както виждате, преди малко бяха атакувани, че не могат да сплотят двата враждуващи лагера – разведените родители, че не могат да направят необходимия психологически анализ или че имат някакви други проблеми, свързани с помощ за хората в неравностойно положение или в деликатна ситуация за определен период от време.

Предприети са всички необходими мерки и аз благодаря, че проявявате готовност да помагате с всичко, с което можете – с Вашия опит и компетентност. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев относно реализацията на програмата за целево енергийно подпомагане.

Господин Мръцков, имате думата да развиете вашия въпрос.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Преди всеки отоплителен сезон през м. октомври всяка година говорим за енергийното подпомагане на определена категория български граждани, които имат права по Закона за социалното подпомагане и по наредбата, която е утвърдена от министъра на труда и социалната политика. Винаги си поставяме въпроса: какъв да бъде прагът на доход, който трябва да имат членовете на семействата, които да бъдат подпомагани?

Други въпроси, които възникват, са въпросите за начина, по който трябва да бъдат подпомагани българските граждани, които имат нужда от тази помощ.

Сега, когато приключи отоплителният сезон и трябва да правим съответните изводи, с колегата Трифон Митев задаваме нашия въпрос към Вас, министър Масларова: как Министерството на труда и социалната политика реализира програмата за целево енергийно подпомагане?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.

Госпожо министър, заповядайте да отговорите на зададения Ви въпрос.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мръцков, уважаеми господин Митев! Предполагам, че всички, които днес са в залата, добиват впечатление колко разностранна е дейността на Министерството на труда и социалната политика. През отоплителния сезон 2007-2008 г. ние продължихме програмата за целево енергийно подпомагане. Направихме всичко възможно и въведохме по-благоприятни условия за достъп до подпомагане на тези категории лица, като при изчисляване на дохода за определяне правото на подпомагане направихме всичко необходимо, така че увеличаването на пенсиите с 10 плюс още 10 процента, или кумулативно 21%, да не увеличи техния доход. Тоест ние увеличихме самия коефициент с онзи процент, с който увеличихме пенсиите през този период.

Съгласно действащата нормативна уредба знаете, че енергийни помощи, средства се предоставят за въглища, за дърва, за парно отопление, за електричество, за отопление с газ. Увеличен беше и размерът на целевата помощ с вътрешно преструктуриране на средствата на Министерството на труда и социалната политика. Тоест без да искаме увеличение на бюджетните ни разходи за 2007-2008 г., всъщност увеличихме размера на предоставяната енергийна помощ. Разбира се, тези размери на предоставяните помощи определяме заедно с министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите съобразно утвърдени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране цени за битови потребители на електроенергия, топлоенергия и природен газ.

Приетите молби и декларации за отопление от 17 май м.г., всъщност за отоплителния сезон 2007-2008 г., за твърдо гориво са 266 хил. 862. Няма да коментирам колко са за въглища. Искам да кажа, че 98% от тези подадени молби реално са изпълнени. На 43 хил. молби е отказано да се изплати гориво. Всъщност сме санкционирали 5357 души за злоупотреба с правото им да получават енергийни помощи.

Данните сочат, че подадените молби за отопление с твърдо гориво за настоящия отоплителен сезон са с 93 945 по-малко в сравнение с предходния отоплителен сезон. Отказани са 23 хиляди. Няма да казвам всички цифри, но наблюдаваното намаление на броя на подадените молби се дължи основно на реалното нарастване на доходите на населението и по-специално за населението в трудоспособна възраст. Не става въпрос за пенсионерите. Това е в резултат на активните политики на пазара на труда. Една голяма част от хората, които са в трудоспособна възраст, които процентно бяха паднали под определените граници, в крайна сметка с наемането им на работа, при тях вече отпадна необходимостта да получават енергийни помощи.

За хората и семействата, които се отопляват с електроенергия, топлоенергия и природен газ, кампанията по приемане на молби стартира на 2 ноември 2007 г. и приключи само преди 4 дни – на 31 март т.г. По отчетни данни на Агенцията за социално подпомагане са приети общо 90 521 молби, като са издадени до момента 76 095 заповеди за отпускане, заповеди за отказ имат 14 276 и са санкционирани 191 човека.

Окончателните данни за реализацията на целевите помощи за отопление с електроенергия, топлоенергия и природен газ, господин Мръцков, господин Митев, ще бъдат готови на 7 април т.г. Това е най-близката дата, на която можем да дадем тези данни. Ако вие желаете, ние ще ви ги предоставим в писмен вид.

Нещо, което вие поставяте като въпрос – какви са ни вижданията за отоплителния сезон 2008-2009 г.? Може би една от добрите стъпки, които бихме направили, а аз много бих разчитала на народното представителство и обществеността да ни подкрепи, е специално средствата за хората в пенсионна възраст да ги предоставим във вид на пари, а не във вид на въглища, ваучери за дърва и т.н. Предоставяйки тези средства във вид на пари пенсионерите ще знаят каква сума имат за отоплителния период. Разбира се, ще се съобразим с цените на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Те сами ще могат да изберат кой да им достави отоплението, откъде да си закупят дървата или въглищата. Мисля си, че по този начин няма да има никакво съмнение за някакви корупционни практики от страна на Агенцията за социално подпомагане. Много бих разчитала и много бих искала в това отношение вие да ни подкрепите в една такава стъпка. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Господин Мръцков, имате думата за реплика.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз Ви благодаря за пространния отговор, който дадохте. Надявам се, че и през следващата година Програмата за енергийно подпомагане на българските граждани ще продължи.

Вие малко изпреварихте моето предложение, което имах.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, защото мислим!

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: При срещите с нашите избиратели този въпрос винаги е бил поставян – от една страна, за да се избегнат спекулациите и да не бъдат ощетявани българските граждани, когато получават ваучери, а пък фирмите им предоставят по-малки количества дърва и въглища. В тази насока Ви обявявам, че ще имате нашата подкрепа. Пак казвам, че на срещите с хората винаги се поставя този въпрос. Те искат сами да реализират енергийното подпомагане и да могат да получат тези дърва от фирмата, която желаят. И сега те могат да направят това – от фирмата, която желаят, да получат енергийното подпомагане, но получавайки сумата, те вече ще могат да получат заявеното количество дърва и въглища.

Още веднъж Ви благодаря за отговора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви и аз, господин Мръцков.

Няма желание за дуплика.

Да благодарим на министър Масларова за участието й в парламентарния контрол днес.

Преминаваме към въпроси и питания към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Христо Кирчев относно даване на разрешение за отплаване на спасителен кораб “Перун”.

Заповядайте, господин Кирчев.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, доживяхме да се видим и да си говорим по този въпрос относно даване на разрешение за отплаване на спасителен кораб “Перун” и наемане на украински моряци на борда му. Въпреки че корабът се върна последваха редица действия от страна на управляващите, но във Варна се интересуват много от състоянието на документите – как е отплавал този кораб и т.н.

На 25.11.2007 г. вие знаете, че в индийско пристанище е направена проверка на спасителния кораб “Перун” от Индийска морска администрация и са регистрирани 16 несъответствия с конвенционалните изисквания. Това потвърждава факта, че „Морска администрация” – Варна, с основание не е заверявала документите в продължение на времето от 2003 г. до 2006 г. и е отказвала да издаде такива след отплаването му на чартър през 2006 г. Тогава изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” Венцислав Иванов, който допреди няколко години е бил директор на Регионалната дирекция “Морска администрация” – Бургас, разпорежда корабът да отплава за Бургас. За да отплава за Бургас обаче е било необходимо разрешение на директора на Регионална дирекция “Морска администрация” – Варна. Притиснат от обстоятелствата варненският директор издава разрешение за еднократен преход до гр. Бургас.

Корабът е пристигнал в Бургас с щатен екипаж на 19 септември 2006 г. и е предаден на екипажа на наемателя без приемо-предавателен протокол, независимо че на кораба е имало 230 тона дизелово гориво на стойност от близо 400 хил. лв. по тогавашния курс.

На следващите два дни – 20 и 21 септември 2006 г., без предварително да са отстранени несъответствията, документите на кораба са заверени от Бургаската администрация. Директор на Регионалната дирекция “Морска администрация” по това време е бил Николай Апостолов, който в момента е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”. През м. март 2007 г. “Морска администрация” – Бургас, повторно разрешава отплаване на кораба. На 9 септември 2007 г. е извършена смяна – на мястото на част от българските моряци се качват украинци.

Въпросите ми към Вас са: считате ли, че Регионална дирекция “Морска администрация” – Бургас, неправомерно е заверила документите на кораба и е дала разрешение за отплаването му през 2006 г. и 2007 г.? Могат ли тези действия да бъдат резултат на корупция или са престъпна небрежност? Какви са наказанията, наложени на съответните лица – господин Венцислав Иванов и Николай Апостолов? Разрешавали ли сте в качеството си на министър на украински моряци да се качат на борда на кораб “Перун”? Това е само Ваш приоритет. Ако не сте разрешавали, защо до момента не е потърсена отговорност от лицата, нарушили чл. 88, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване, след като за това имате информация още през м. октомври 2007 г.?

Чакам Вашите обяснения, господин министър. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев, с минута и половина превишихте времето.

Господин министър, от Вас се очаква изчерпателен отговор.

МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кирчев, дами и господа народни представители! Да, това е един въпрос, който от доста време беше зададен. Аз се извинявам, господин Кирчев, че бързо не можахме да отговорим. Причината не беше единствено и само в Министерството на транспорта. Вие знаете това, но все пак е важно, че на този въпрос отговор ще получите.

Спасителен влекач “Перун” е отдаван два пъти под наем при условие на „белборд чартър” на основание чл. 30 от Закона за държавната собственост. Конкурсите са открити, обяви за тях са публикувани в национален ежедневник и всяко физическо и юридическо лице е можело да участва съответно в тези конкурси.

Имаше проблем при първото отдаване. Аз бях сезиран за това, че е много ниска цената. Съответно направихме веднага и проверка по този въпрос, след това корабът беше повторно отдаден и на база на това повторно отдаване чрез конкурса съответно размерът беше повдигнат два пъти – на 36 хил. лв. месечно. За периода на наемане на кораба приходите за бюджета са 234 хил. 062 лв. и са спестени около 200 хил. лв. от текущата издръжка за кораба „Перун”. Текущата издръжка на кораба „Перун” годишно е близо около 700 хил. лв. по отношение поддръжка на кораба, на персонал, на горива.

Освен явната финансова – трудно е да се каже полза, но по отношение на намаляване на загубите, които имаме от кораба „Перун”, друга основна причина към онзи момент „Перун” да бъде отдаден под наем е той да не бъде продаден веднага. Защо? Тъй като ние започнахме един туининг проект по отношение на изработване на цялостна програма и нова стратегия за развитие на търсене и спасяване и трудно можехме да приемем подобно действие по отношение на кораба „Перун” във връзка с неговата необходимост по търсене и спасяване, докато не бъде приключен този проект. Това беше и другата причина, поради която по принцип „Морска администрация” е предприела действия да бъде отдаден под наем, да намалим съответно разходите за него и след това съдбата на „Перун” да бъде решена, след като приключим с туининг проекта.

Този туининг проект е свързан с Международната конвенция за търсене и спасяване по море. В тази конвенция се налага използването на бързоходни катери и въздухоплавателни средства – това е най-сигурното средство за спасяване по море. До този момент са доставени шест десетметрови и два четиринадесетметрови модерни и бързоходни спасителни катери по Програма ФАР под ръководството на Министерството на финансите, съгласно един договор за укрепване на капацитета на Българската морска администрация по вода - доставка на лодки с твърдо дъно, мек борд за спешни операции по търсене и спасяване.

В рамките на новата Конвенция за търсене и спасяване по море се разработват и проекти на договори с буксирните компании по нашето Черноморие за извършване на дейности по аварийно провлачване на кораби и на имущество. Знаете, че тази дейност по спасяването е дейност, която се заплаща от корабособствениците. Корабът „Перун” може да извършва точно такава дейност. Ние имаме договори и с други компании, които са със седалище във Варна, и те извършват в момента тази дейност, така че отсъствието на кораба „Перун” по никакъв начин не е застрашило търсенето и спасяването.

Уважаеми господин Кирчев, разбира се, би било от значение и за Вас - ако наистина, и аз съм убеден, че Ви вълнуват проблемите на морския ни транспорт, а не само спекулациите, да Ви отговоря и на въпросите, които сте поставили.

Първо, не смятам, че „Морска администрация – Бургас”, неправомерно е заверила документите на кораба. Той е бил комплектован с всички необходими документи, което е видно и от двете проверки в Испания и Индия. Самият факт, че корабът не е задържан и че няма забележки по отношение на документите, още веднъж показва, че нарушения от страна на „Морска администрация” няма. А по това, че имат забележки, за съжаление, това е голям проблем, по който имахме среща и с морския бизнес, и с браншовите организации, и с моряците, и с капитаните именно по отношение обслужването на нашите кораби, проверките, които се правят не само на кораба „Перун”, но и на всички останали – и на БМФ, и на частните кораби, така че да изпълняваме функциите си на всички нива, така както трябва, за да запазим авторитета на българския флаг.

Второ, искането за издаване на разрешение за украински моряци не е постъпвало в Изпълнителна агенция „Морска администрация” от страна на наемателя „Интернет агенция” ООД и съответно такова решение не е давано. Искам да Ви информирам обаче, че по случая ние сме сезирали прокуратурата още декември месец, преди Вие да зададете въпроса. По предварителна информация нито един от украинските граждани няма подписан трудов договор с „Интернет агенция” ООД като член на екипажа на кораба. В случай че бъдат събрани доказателства за противното, без да е искано разрешение по чл. 88, ал. 3 от КТК, то на управителя на „Интернет агенция” ООД ще бъде потърсена административнонаказателна отговорност в съответствие с Кодекса на търговското корабоплаване и Закона за административните нарушения и наказания.

И тъй като от датата на задаване на Вашия въпрос наистина изтече много време, ще ми позволите да кажа и няколко думи за това какви нови обстоятелства възникнаха след задаването на въпроса. Успешно пристигна спасителният влекач „Перун” на Морска гара – Варна, миналия петък на 21 март. Вие знаете за това. Разходите по връщането на кораба в България са в размер на 301 хил. 445 лв. и са поети от средствата за издръжка на „Морска администрация”, но веднага ще бъде пуснат иск в съда към компанията наемател да бъдат възстановени тези средства.

На 25 март 2008 г., вторник, бе проведена среща между представител на моряците от влекача „Перун” и представител на фирмата чартьор „Интернет агенция” ООД. Тази среща бе осъществена посредством натиска на Изпълнителна агенция „Морска администрация” към фирмата, като целта й беше двете страни да се разберат за начина на изплащане на дължимите заплати от страна на чартьора. Искам да подчертая, че отношенията между двете страни могат да бъдат уредени – говоря между наемател и наемодател, единствено по съдебен ред в съответствие със законите на Република България, а по същия начин могат да бъдат уредени отношенията между работодателя и съответно моряците. Ние ще направим всичко възможно, което законът ни позволява, за да защитим съответно своите права и правата на моряците. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.

Заповядайте, господин Кирчев. Имате реплика от две минути.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, не става ясно от подготвения отговор каква е съдбата на двамата Ваши колеги – Венцислав Иванов и Николай Апостолов, тъй като Вие твърдите, че няма нарушение, а в края на краищата се откриват несъответствия и корабът не е бил задържан, но е бил спрян и след това с интервенция е било разрешено да отплава. Плюс това, на мен ми беше дадено от Варненската морска камара писмо, в което се вижда, че украинските моряци са били наети от името на българската компания „Варна Меритайм администрейшън”, значи Варненската морска администрация. Аз ще Ви го предам и ако има такова наемане... Аз бях информиран, че Вие сте човекът, тоест министърът като юридическо лице разрешава качването на чужди моряци на борда на български кораб. Какво е правила „Интернет агенция” ООД, ако е имало нарушение? Имало ли е санкции към нея или не? Защото във Вашия отговор не чух нищо по този въпрос. Така че нека да разясним на варненската морска общественост, която в момента с голям интерес слуша този отговор. Освен това, те са на мнение, че корабът „Перун” все още е крайно необходим за спасяването на аварирали кораби поради големите му възможности за извличане на буксир на кораби, въпреки че е скъпа, разбира се, поддръжката му. Видях в медиите, че Вие твърдите, че трябват 750 хил. лв. годишно, но в края на краищата, когато един голям кораб закъса, това как ще стане с хеликоптери и с малки катери? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев! Да, имаше голям интерес от страна на определен кръг във Варна и то именно икономически интерес към кораба ”Перун”. Това, което искам да Ви кажа за провлачването – корабът „Перун” не е единственият кораб, който може да провлачва. Държавата трябва да издържа един такъв кораб при ситуация, че това не е задължение от страна на държавата за безплатно спасяване на кораба. Ние имаме конкретни ангажименти, за които трябва да се грижим, и сме длъжни да бъдем оборудвани с това. Затова правим и този туининг проект – България да бъде най-модерната страна в Черноморския регион, защото няма друга такава система, каквато в момента ние подготвяме, и се надявам, че до края на годината тя вече ще бъде готова и ще можем да обявим търговете за закупуване съответно на необходимите технически средства.

Още много кораби - знаете кои са фирмите, нека да не ги споменавам сега, могат да извършват провлачвания, и това е услуга, която се заплаща. Но корабът трябва да стои там, да бъде поддържан и съответно корабособственикът да се съгласи, ако има опасност за този кораб, да бъде провлачен.

Два са случаите, в които може да наложи администрацията, но това можем да го направим и с другите кораби, с които имаме сключен договор - когато виждаме, че корабът е опасен, че пречи на корабоплаването и може да създаде с аварията си сериозен проблем на корабоплаването, и вторият случай, ако има риск от екологично замърсяване. Тогава „Морска администрация” нарежда и не иска разрешение, на база на което ние поемаме разходите, и след това по съдебен път трябва да си ги вземем от корабособственика.
Това е единият въпрос, за който искам да Ви кажа, че ние задържаме кораба не за друго, а за това да видим каква ще бъде системата – дали ще се предвижда един такъв кораб в бъдещата система за спасяване. Засега обаче категорично искам да Ви кажа, че няма такава препоръка от страна на нашите консултанти.

По вторият въпрос. Ако имате някакви конкретни данни, че в трудовоправните отношения наистина се е намесила „Морска администрация” в Бургас, има такива договори, дайте ми тези документи, тъй като аз явно може би нямам информация, и ще предприема конкретните действия.

Що се касае до цялата сделка, аз потърсих административно отношение първоначално за начина, по който е започнала процедурата от господин Иванов. Знаете това, той беше освободен. Все пак е хубаво прокуратурата, след като има сигнал и по този въпрос, да каже своята позиция, за да получим съответно информация има ли някакви закононарушения и ощетена ли е била българската държава. Включително за тези неща, които са ни дадени като информация, че, виждате ли, не било отчетено гориво и т.н. Проверките, които са предоставени до министъра на транспорта, показват, че няма такива нарушения. Надявам се, че при повторната проверка съответно ще бъде даден ясен резултат. Пак Ви моля, ако имате конкретни документи, които уличават в каквито и да е нарушения „Морска администрация”, много моля да ми ги предадете, за да можем съответно да вземем мерките по отношение на нарушения, които са допуснати.

За украинските моряци – аз не съм давал разрешение за украински моряци. Казахме: ще потърсим отговорността – аз Ви отговорих на този въпрос, не знам защо ми го задавате втори път – по съдебен път, след като се направи проверка на Интернет агенцията, която е била наемател. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.

Питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на Министерството на транспорта за решаване на неотложни проблеми, свързани с автомобилния транспорт в България.

Имате думата, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър, колеги! Господин министър, ще Ви питам направо: кои са според Вас причините за основните транспортни проблеми в големите български градове и особено в столицата? Какви действия предприема българското правителство за решаване на този изключително тежък проблем?

Защо поставям този въпрос? София, а и големите български градове са пред транспортен колапс. Често пътуването в столицата продължава един, два или повече часа. Задръстванията не са вече само по време на пиковите часове, а са почти през целия работен ден. Според председателя на Държавната агенция за енергийна ефективност Таско Ерменков на ден в столицата само от престой в задръстванията се изразходват около 600 хил. литра гориво. Това прави над 1 млн. 300 хил. лв. на ден или около 500 млн. лв. годишно. Господин министър, софиянци плащат половин милиард лева за гориво, което губят всяка година в задръстванията.

В моя приемен ден дойдоха представители на Асоциацията на научните работници в транспорта. Те ми дадоха някои факти, част от които ще споделя пред вас. Според асоциацията, ако човек губи средно само по един час на ден от задръствания, това означава загуби около 900 млн. лв. годишно. Според тези експерти общите загуби за гражданите и за икономиката само в столицата от гориво и работни часове са около 2 млрд. лв. на година. Тук не се отчитат вдишваните отрови и вредите за здравето на българските граждани.

Изнесените тук факти ясно доказват, че трябва да бъдат предприети незабавни действия за решаване на проблема. Знам, че до голяма степен това е в компетенцията на Столична община, бих казал, в по-голяма степен, но настоявам да ми отговорите какви конкретни действия предприема министерството съобразно своите компетенции за решаване на този изключително тежък проблем. Какви действия предприема съвместно с МВР, с общината например?

Според мен, решението не е нито в драстичното вдигане на данъка за автомобилите, по-стари от 10 години, каквото решение се опита да прокара мнозинството на ГЕРБ в Столична община, нито в увеличаването на цената на билетчето от 70 ст. на 1 лв., каквото предложение имаше от кметството на София.

Мисля, че решението трябва да бъде строеж на автомобилни надлези, подлези, пробиви, велосипедни алеи и паркинги, особено паркинги и гаражи, нещо което, за съжаление, не се вижда в София. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор в рамките на пет минути, господин министър.

МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, този въпрос, който поставяте, е много важен и може би петте минути, които имам за експозе, ще ми бъдат прекалено малко, за да отговоря на него. Вие си спомняте, че миналата година тук, в София, на Съвета на министрите на транспорта с министри на транспорта от над 40 страни обсъждахме точно този въпрос. София обаче все още е столицата, която е в началния период на този голям проблем със задръстванията, придвижването в градската среда.

Уважаеми господин Христов, за съжаление, искам да отбележа, че Министерството на транспорта по своите правомощия по закона не може да се намесва пряко в организацията на градските зони. Добре знаете, че кметовете и общините са тези, които се грижат за инвестициите в съответната община, определят ценовата политика в областта на градския транспорт, общинските предприятия, разбира се, и общината е пряко отговорна за безопасността и сигурността на пътниците в този обществен транспорт.

Правомощията и функциите на министъра на транспорта са разписани в действащото законодателство съгласно Закона за движението по пътищата и Закона за автомобилните превози. Министърът на транспорта осъществява чрез своята администрация, разбира се, контролът по спазване изискванията за обществените превози на територията на градовете, включително текущия контрол по изправността на моторните превозни средства в градската и извънградска територия. Министърът на транспорта съгласува също така предложенията на областните администрации и общините за промени в републиканската транспортна схема. Тоест за транспортната връзка между отделните градове. При това съгласуване областните администрации правят предложения за актуализации, които са насочени, разбира се, и към координацията на разписанията на автомобилния с железопътния транспорт. Разработването и утвърждаването на общинската и областните транспортни схеми се осъществяват на регионално ниво от съответните, както споменах, общински съвети и, разбира се, областният управител.

За съжаление, в действащото законодателство не е регламентирана функцията на Министерството на транспорта по определяне на обща политика за развитието на градския транспорт, което за мен е един голям недостатък в нашето законодателство. Ние сме предприели още миналата година, включително и с наши представители в Европейския парламент сме разговаряли по този въпрос, да включим във функциите на министерството една координационна роля по отношение на градския транспорт, най-малкото защото Европейският съюз има своята Зелена книга за градския транспорт с конкретни програми и проекти, които могат да бъдат ползвани от Министерството на транспорта и всички тези общини. Но това може да стане след като обсъдим този въпрос с Националното сдружение на общините и получим съответно тяхната подкрепа.
Подготвената, както споменах, от Европейската комисия и приета на 25 септември 2007 г. Зелена книга – „Към нова култура на градската мобилност”, формира база за разработване на европейска политика в областта на градския транспорт като част от общата европейска транспортна политика. В тази връзка в Министерството на транспорта, както ви казах, стои идеята за сформиране на такова звено, което да координира точно тази дейност.

Тук искам да отбележа, че в съответствие с контролните функции, осъществявани от Министерството на транспорта и независимо от неколкократните напомняния към Столична община, касаещи пряко организацията на транспорта, в момента по един от важните въпроси, които стоят пред общината, така наречените маршрутки. Не са обособени съответно местата, на които трябва да спират всички градски превозни средства. Тук искам да кажа, че тази форма, която се наложи в България, не е толкова приложима в Европейския съюз и тя се използва обикновено в градове, които имат по-лоша организация на градския транспорт, така че не можем да считаме, че маршрутните таксита при нас са някакво голямо предимство, спрямо останалите европейски страни. Ние оказваме контрол по Закона за автомобилните превози, но искам да споделя с вас, че те са регистрирани 8 седящи, плюс 1 водач, плюс 7 правостоящи, което създава доста сериозни опасности по отношение на превозването на тези пътници. Ние се опитахме да ограничим правостоящите, но това не може да стане и с действащото законодателство. Затова предстои и ще препоръчаме на общината да се включи в новите договори за 2009 г. или сега да се поиска споразумение, където маршрутните таксита да бъдат определени с конкретни спирки и да не се разрешават правостоящи, тъй като скоростите, с които се движат, оборудването на скорстните кутии и спирачният път създават сериозна опасност за пътниците при едно пътно-транспортно произшествие.

Изключително важна задача също така е и тази, по осигуряване на безопасността в градския транспорт чрез изграждане на инфраструктурни обекти във или извън републиканската пътна инфраструктура. Аз ще спомена само инфраструктурните проекти в София, към които държавата е поела ангажимент именно с тази цел – да облекчим движението в София.

С изграждането на участъците от Южната дъга на софийския околовръстен път продължава строителството на автомагистрала „Люлин” – 19 км. Реализацията на този проект ще изведе транзитния трафик от Княжево и от Владая извън София, изграждането на път за достъп до бул. „Брюксел”, до новия терминал на летище София Проектът се забавя, но правим всичко възможно, така че все пак в новите срокове да бъде изпълнено изграждането на Северната дъга на софийския околовръстен път от бул. „Европа” до пътен възел Ботевградско шосе, изграждане на обходи на градовете Монтана, Враца и Габрово, включени в индикативния списък с алтернативни проекти за финансиране от Оперативна програма „Транспорт”. Те не се реализират сега, но очакваме, че тези програми ще могат да бъдат наложени по Оперативна програма „Транспорт”.

Разбира се, важно е разширяването на софийското метро, където са предвидени средствата от Оперативна програма „Транспорт”, връзката на магистрала „Хемус” с Околовръстен път – град София. Във връзка с разработения проект на Общия устройствен план на Столична община е подготвено и становище на Министерството на транспорта, което ние имаме, и конкретните наши предложения по какъв начин може да се комбинира транспортът и какви са необходимостите за транспортната инфраструктура, така че да помогнем на общината за решаването на този важен въпрос.

Има обаче още един въпрос, който е свързан с други две институции – това са общината и Министерството на вътрешните работи, както и организацията на знаковото и светофарното стопанство в града. Тук трябва да се търсят възможности, включително и за консултации, така че чрез преобразуването на стопанството да дадем възможност да се премахнат задръстванията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е за следващия въпрос, зададен от господин Христов.

Заповядайте, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Господин министър, от това, което чух от Вас, се питам какво точно е изградила Столична община. Защото се оказа, че околовръстното шосе също е изградено от правителството. В такъв случай може би Вие трябва да предприемете незабавни действия за изграждането на няколко десетки автомобилни подлеза и надлеза, за да решите проблема в София, ако общината не може да се наеме. Пак казвам, че са необходими спешни действия, господин министър, но не с абсурдни идеи за увеличаване на билета и въвеждане на винетни такси вътре в София, каквито идеи ни лансираха пак от Столична община, а точно обратното. Според мен би трябвало да се намали билетът на градския транспорт, именно да се увеличат хората, които го използват.

Трябва да се изградят подземни паркинги и гаражи, а не тази фирма – говоря за софийската фирма, да се превръща в печатница за пари, която разширява своята дейност на всички централни улици в София. Колеги, вече София се е превърнала в един огромен паркинг – синя зона, и парите изтичат незнайно къде.

Столична община предлага да се увеличат още 5 хил. паркоместа, с които да достигнат 15 хил.

За поставянето на една скоба например се искат вече 15 лв. Аз питам: 15 лв. ли струва едно навеждане за 30 секунди? Не може от 500 паркоместа в центъра да губиш близо 3 млн. лв. по изказването на шефа на „Паркинги и гаражи”. В същото време от около 10 хил. паркоместа да печелиш около милион и половина лева, колкото е печалбата на тази фирма за 2006 г. Явно е, че тук става дума за едно огромно източване. Не можеш да вдигаш автомобили на инвалиди, а да оставяш по тротоарите лимузини за по 200-300 хил. лв., каквито виждаме всеки ден тук, около Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

В момента ще ви кажа, че има случай на инвалид, който е осъдил Столична община за мизерните 30 лв. – може би мизерни за някой от тук присъстващите, но Столична община отказва да изпълни съдебно решение и да му върне тези пари.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приключвайте, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вече една минута прехвърляте времето.

МИНЧО ХРИСТОВ: Аз съм дал на Комисията за борба с корупцията тази общинска фирма и искрено се надявам, че кметът Бойко Борисов и Общинският съвет ще обърнат много сериозно внимание на това, което става в София, защото до голяма степен проблемите на София произхождат именно от тази софийска фирма. Моят конкретен въпрос е: какви действия ще предприемете Вие съвместно със Столична община за решаване на проблемите, които посочих преди малко?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, до каква степен можете да бъдете отговарящ по въпроси, които имат сякаш друг адресат?

МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви за търпението, господин председател.

Господин Христов, това, което споделих пред Вас, са ангажименти, които има държавата към Столична община и това, което се изпълнява със средства съответно на държавата. Трябва да знаем, че всеки един такъв проект е връзка между две институции. Столична община, която трябва да осигури и съответно линиите за строителство, понякога и проектирането, а финансирането, съответно да се осигури от българската държава. Всички тези проекти са залегнали по оперативните програми на правителството, те са съгласувани, разбира се, със Столична община и са в интерес най-вече на столичани.

Вие сте напълно прав и аз имах подобен разговор с господин кмета Бойко Борисов, още в миналия мандат, че трябва да се търсят именно оперативните програми и то от общината по отношение на модернизирането на пресичането на кръстовищата. Това са възможностите – София да привлече допълнително средства за модернизация на своята инфраструктура, което до голяма степен наистина ще спомогне да премахнем задръстванията и екологичното замърсяване в София. Другият въпрос е заедно да работим за мобилността на пътниците.

Аз мисля, че има много още какво да се върши по отношение на градския транспорт и организацията му. Искам да ви информирам, че ние изпълняваме стриктно нашите задължения. От началото на годината сме проверили в градския транспорт на големите градове над 2060 превозни средства и съответно са наложени 100 акта по различни причини – по отношение на лошо оборудване, лошо състояние и съответно техническо състояние на някои от автобусите и то приблизително са по една трета, по 30 акта и, разбира се, автобуси, които са със завишено съдържание на замърсяващи газове.

Така че правителството е отворено по отношение на проблемите, които съществуват в големите градове. Изисква се малко повече инициативност от самите общински съвети. В никакъв случай не мога да приема да се прехвърлят отговорности на общината и на централната изпълнителна власт на правителството и в частност на министъра на транспорта. Ценовата политика за билетите, ценовата политика за така наречените арестувани автомобили поради неправилно паркиране и т.н., организацията на паркингите в София – всичко това е задължение на общинската администрация.

От друга страна, според мен не се използват достатъчно ресурси за публично-частното партньорство и обвързването на строителството в столицата заедно със създаването на паркоместа.

От трета страна, живея в Студентския град, не може да се превръщат в търговски площи паркингите, а в градинките да паркират автомобилите. Надявам се, че общината ще премахне изцяло тази порочна практика, тъй като се допуска. В Студентския град има точно два паркинга, които са превърнати в търговски площи. Единият беше превърнат в такава площ преди близо една година.

Така че трябва да има цялостна политика, държавата твърдо ще подкрепи подобна политика и ще намерим възможности за финансирането на тези инициативи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз Ви благодаря, господин министър.

Господин Христов, имате думата за Вашето отношение.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър, заедно с госпожа Стела Банкова сме внесли в Деловодството на парламента официално проекторешение, задължаващо правителството и Столична община да предприемат незабавни действия за решаване на проблемите на транспорта в София. Накратко ще ви прочета за какво става дума.

Първо, в едномесечен срок да се изготви съвместен план с конкретни мерки.

Второ, да бъдат предприети незабавни действия за подобряване на градския транспорт, изграждане на пътни съоръжения, автомобилни и пешеходни надлези и подлези, пробиви, велосипедни алеи, паркинги.

Трето, мисля, че това е следствие на това, което чух от Вас, финансирането на мерките, свързани с подобряване на транспорта в София, да се извърши на паритетен принцип между Столична община и правителството.

Мисля, че така ще бъде най-добре, господин министър.

С това се опитвам да помогна както на правителството, така и на Столична община, а най-вече и на софиянци, за да решат този изключително тежък проблем.

Искам да ви кажа, че няколко десетки автомобилни надлези и подлези, които струват смешна сума в сравнение с това, което се харчи ежедневно за гориво в задръстванията, могат да решат проблема на София и то в рамките на няколко месеца. Трябва незабавно да се прекрати строителството в междублоковите пространства – това, което Вие казахте за Студентския град. Ние със Стела Банкова многократно предлагаме проекторешение за налагане на пълен мораториум върху строителството в междублоковите пространства. Сега има блокове, където хората няма къде да паркират своите автомобили, защото са все повече и повече. Днешният вестник „Труд” повдигна този въпрос.

Обръщам се към мнозинството в тази зала: уважаеми колеги, в сряда ще внеса това конкретно предложение в пленарната зала, което ще дам и на министъра. Надявам се да го гласувате. В спешен порядък то може да мине още другата седмица и до месец може да бъде започнато строителството на тези надлези и подлези, от които така се нуждае София. Искрено се надявам вие да го подкрепите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Преминаваме към въпросите към министъра на здравеопазването господин Гайдарски.

Господин Михайлов, моля да развиете Вашия въпрос относно неуредици при осъществяването на роговична трансплантация у нас.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Господин министър, моят въпрос се отнася до това, което беше дискутирано преди седмица по време на парламентарния контрол. Мисля, че моят въпрос ще може да бъде днес оправдан, като поставя един малко по-различен акцент на Вашия отговор.

Неотдавна офталмолози адресираха до Вас отворено писмо с настояване за спешно разрешаване на проблемите при осъществяване на роговична трансплантация. Това беше публикувано и българската общественост беше запозната с този проблем. Реалната нужда от такъв тип трансплантация е около 300-400 случая годишно. Процесът обаче е спрян, което означава значително увеличаване на броя на чакащите и затруднява работата в перспектива през следващите години. Вие по закон отговаряте за този процес – за управлението и финансирането на трансплантациите на роговица.

В тази връзка е и моят въпрос: какви са причините за тези финансови и административни неуредици и какви мерки ще предприемете за адекватно управление и финансиране на дейностите по роговична трансплантация у нас? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Михайлов! Вие казахте, че на миналото заседание на парламента аз отговорих на голяма част от въпросите по роговична трансплантация, но сега Вие действително питате нещо по-друго.

Подготвени са договорите между болничните заведения - тези, които са акредитирани и лицензирани за такава дейност, разбира се. Проблемът с трансплантацията на роговици не е от днес. Той съществува вече от няколко години. Знаете, че навремето към Института „Пирогов” съществуваше, а и в момента съществува Тъканна банка и към нея имаше и Очна банка. След това обаче нещата се усложниха със създаването на една друга Очна банка, която беше базирана в болница „Царица Йоанна”. Нещата там загрубяха и действително имаше период от време, когато не се извършваха почти никакви или много малко трансплантации в годината. Преди може би година-година и половина отново създадохме тази Очна банка в болница „Царица Йоанна”. Нещата потръгнаха частично и трансплантациите не са спирани изобщо, но не са в този брой, който искаме. Вие казахте и наистина от около 200-300 трансплантации се нуждаят гражданите на България. За този период са присадени, доколкото знам, около 110, а миналата година 77 роговични трансплантации. Недостатъчни са.

По този повод действително имаше открито писмо. Знаете, че имаме Експертен съвет по очни болести, свиках го, говорихме с изтъкнати специалисти, професори, доценти и стигнахме до извода, че тази Очна банка, която в момента се намира в бившия ИСУЛ, или сега „Царица Йоанна”, не може да извършва такава дейност и не може да обхване цялостната дейност в България. Затова се реши, и това ще стане горе-долу в края на м. април, създаването на още една Очна банка към Тъканна банка на Института „Пирогов”.

Нещо повече – ние се разбрахме, че можем да създадем още една извън София и най-вероятно тя ще бъде в Университетската болница в гр. Варна. По такъв начин смятаме, че действително ще бъдат задоволени нуждите от кератопластика на гражданите на България. Финансирането се извършва изцяло от Министерството на здравеопазването, като имате предвид, че до Наредба № 29 не се даваше нищо. В момента ние плащаме, министерството плаща 1000  лв., Националната здравноосигурителна каса плаща 600 лв. От Очната банка поискаха една доста солидна сума, смятаха, че можем да дарим към 3000 лв., а вие знаете, че трансплантациите на роговица са безплатни. Така че този въпрос ще бъде разрешен със създаването на още две – на първо време тази в „Пирогов”, и на второ време – във Варна. По такъв начин смятам, че в най-скоро време този проблем ще бъде решен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.

Заповядайте, господин Михайлов, за Вашата реплика.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин министър, нямам съмнение, че оттук нататък нещата ще бъдат подобрени що се отнася до управление на процеса и това забавяне ще бъде преодоляно. Но все пак аз желая да констатирам, че има две години фактическа пауза на трансплантациите. Това е проблем на управлението и, в последна сметка, Ваша лична отговорност. Ще ме извините за това, че съм директен.

Това, което наблюдаваме статистически, е, че промяната на закона, която беше извършена за да облекчи донорството в България от типа на съгласие по предположение, не даде реален резултат на увеличаване и облекчаване на тези трансплантационни дейности. Ние имаме даже намаление на броя на трансплантациите, не само що се отнася до роговичната трансплантация, тя е наистина в низходящ ред посочена в тази статистика, но и по всички други видове органи и трансплантации с изключение на фамозната костно-сухожилна трансплантация, която в момента се дискутира публично като вариант на злоупотреба с процеса. Това означава активност, която, струва ми се, се очаква от Вас, първо, за да преодолеете дефицитите, и, второ, за да облекчите проблема, щом като законовата регламентация беше пречка, така както миналата година се твърдеше тук. Аз, както вероятно помните, бях много рязко против, тъй като желаех да защитя институцията донор. Мисля и продължавам да твърдя, че изричното съгласие приживе е норма на трансплантационен процес въобще. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за Вашата дуплика.

МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми д-р Михайлов! И аз като Вас бях голям оптимист, че след като бъде гласуван Законът за донорството, което вече дава възможност за вземане на по-голям брой органи от хората, броят ще се увеличи рязко. Няма намаление на броя, защото виждате, че започнахме доста често да извършваме трансплантация на черен дроб. Знаете, че само преди няколко години в България изобщо не се извършваше трансплантация на черен дроб. Успешни са трансплантациите на сърце. Знаете, че по-рано имаше такива трансплантации, но голямата смъртност доведе дотам, че в един момент даже престанаха да се правят трансплантации на сърце. В момента почти всички, които бяха трансплантирани, са живи и здрави.

Броят на трансплантациите на бъбреци се запазва в рамките на едно постоянно число с различни стойности през годините - някоя година малко надвишава предишната или следващата година пада с пет или шест случая. Единствената област, в която имаше известно отстъпление, беше кератопластиката, това е ясно. Не искам да се спирам тук, защото няма да ми стигне времето да обясня колко неща се бяха случили.

Но аз действително нося отговорност за трансплантациите, защото до моето идване в министерството не се заплащаше нищо. Просто хората го работеха, бих казал, за удоволствие може би или за престиж. Така се прави. Сега вече знаете, че трансплантацията на черен дроб се заплаща – 50 000 лв., 45 000 лв. е за сърце, заплащат се включително и бъбречни трансплантации от 15 000 до 20 000 лв. Стволовите клетки се заплащат от 15 000 до 25 000 лв. Само за миналата година дадохме на нашите лечебни заведения 2,5 млн. лв. Тази година сме предвиди почти 1 млн. лв. повече за трансплантации, стига само да има трансплантации. Не е проблемът за заплащането, защото, ако има повече трансплантации, можем да намерим повече пари. Въпросът е, че при нас основният проблем е донорството. Българинът, за разлика от западноевропееца, от например една Испания, която е католическа държава, където има на първо място готовност... Те са пред Съединените американски щати, пред Франция и пред всички останали европейски държави. Въпросът е до съзнанието на човека – дали може да преодолее онзи момент да се съгласи на неговия близък, син, дъщеря, баща или майка да им бъдат взети органите. Това е, което е може би нашето слабо място, въпреки че аз мисля, че правим достатъчно пропаганда във вестници, списания, по телевизията и т.н. Не можем все още да преодолеем това чувство, което изпитват близките на пострадалите, от които трябва да бъдат взети тези органи. Мисля, че това не е във възможностите само на изпълнителната власт. Това е вече въпрос на цялата българска общественост. Ние трябва да работим заедно и то така, че да внушим на хората. Ако ние им внушаваме това, което Вие говорите – че се вземат кости, сухожилия и т.н., не казвам, че това е трансплантация, това е съвсем друг вид дейност, плашим хората, когато започнем да говорим на тази тема. Виждате ли, излизат органи от България, а аз гарантирам, че няма – можете да проверите, че няма изнесен един орган, говорим за тези органи, които се трансплантират, а не за кости, сухожилия и кожа, от българската граница. Не е минал нелегално! Това е гаранция, уверявам ви. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.

С това приключва днешният парламентарен контрол.

Преди да закрия заседанието, едно съобщение:

Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 8 април 2008 г., вторник от 12,00 ч. в зала 130 на пл. „Княз Александър І”.

Други съобщения няма.

Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 9 април, от 9,00 ч.

Закривам днешното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 14,08 ч.)


Председател:

Георги Пирински
Заместник-председател:
Юнал Лютфи
Секретари:

Метин Сюлейманов
Светослав Малинов

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Stancho
Stenogrami Stancho -> Решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Предложения по ал. 3 на ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 3-5 октомври 2007 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за 10-12 октомври 2007 г. Първо четене на Законопроекта за Национална агенция "Сигурност"
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 14 декември 2007 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Доклад за дейността на Софийския градски съд за 2007 г. Докладът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 4 юли 2007 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 13 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч
Stenogrami Stancho -> Решение за осъждане на опитите и действията от страна на немски физически и юридически лица за ревизиране на историческата истина за събитията в гр. Батак през 1876 г. Вносители: Волен Сидеров, Павел Шопов, Деница Гаджева