Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч

Комисията предлага следната редакция за чл. 22:

“Чл. 22. Въз основа на обосновката органът по чл. 19, ал. 1-3 подготвя проекти на:

1. решение за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;

2. обявление за провеждане на процедурата;

3. концесионен договор;

4. документация за участие при открита и ограничена процедура или описателен документ при състезателен диалог.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за изказвания.

Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 22.

Гласували 94 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 9.

Текстът е приет.

Обявявам почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.

Да ви съобщя, уважаеми колеги, новопостъпилите питания в периода от 30 март до 6 април 2006 г.:

Постъпило е питане от народния представител Николай Камов към Сергей Станишев – министър-председател, относно Национален план за развитие на Република България за периода 2007-2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.

Постъпило е питане от народния представител Станислав Станилов към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.

Постъпило е питане от народния представител Борислав Китов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно мерките, предприемани от Министерството на финансите, за ограничаване на възможностите за корупционни практики в данъчната администрация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.

Постъпило е питане от народния представител Ариф Агуш към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно събирателна деривация “Барутин”. Следва да се отговори писмено до 18 април 2006 г.

Питане от народния представител Яне Янев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно заплахата от унищожаване на Иракли – потенциална защитена зона от Европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Да се отговори в пленарното заседание на 14 април.

Питане от народния представител Евгени Чачев към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно липсата на стратегия и програма на българското правителство за развитие на информационното общество. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.

Последното питане е от народния представител Евдокия Манева към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите за опазване на Кресненския пролом. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.

Постъпили са писмени отговори от министри, на които са зададени въпроси:

- отговор от министър-председателя Сергей Станишев – на въпрос от народния представител Нено Димов;

- отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски – на въпрос от народния представител Екатерина Михайлова;

- отговор на въпрос от народните представители Екатерина Михайлова и Васил Паница от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;

- отговор на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров;

- отговор на въпрос от народния представител Елиана Масева от министъра на вътрешните работи Румен Петков;

- отговор на въпрос от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров;

- отговор на въпрос от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева също от министъра на околната среда и водите – втори отговор;

- отговор на питане от народния представител Ариф Агуш от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров;

- отговор на въпрос от народния представител Елиана Масева;

- отговор на въпрос от народния представител Яне Янев от министъра на земеделието Нихат Кабил;

- отговор на въпрос от народния представител Маруся Любчева от министъра на културата Стефан Данаилов;

- последен писмен отговор на въпрос също от народния представител Маруся Любчева. Отговорът е от министър Емилия Масларова.

Това са постъпилите писмени отговори.
Преминаваме към отговори на въпроси и питания, включени в:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Има желание за процедурен въпрос от госпожа Банкова.

Заповядайте, госпожо Банкова.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги! Моята процедура е свързана с продължаващата практика председателството да връща въпроси на народни представители. Неколкократно се връщат мои въпроси към вътрешния министър, които касаят опазването на реда, сигурността, живота и имуществото на гражданите от моя избирателен район Плевен.

Искам да обърна внимание, че въпросите, които поставяме ние тук, са ни поставени от нашите избиратели. Така че аз не виждам никакви основания да се връщат нашите въпроси.

Господин председателят и председателството връщат въпросите с мотива, че на този въпрос за едно село е отговорено. Но ако проблемите за опазването на живота, сигурността и имуществото на хората в едно село са получили отговор от вътрешния министър, хората от други плевенски села също са ми поставили задача да питам. Така че аз използвам случая да уведомя гражданите от Плевен, да уведомя всички жители на плевенските села, че вътрешният министър отказва да отговаря на толкова тревожните въпроси за опазване на имуществото и сигурността на хората от плевенските села.

Бих искала тук да направя само едно сравнение. Дали по същия начин председателството на парламента ще върне моите въпроси, ако аз питам как е решен проблемът с последиците от наводненията в различни села в Плевенска област? Дали ще ми бъде върнат въпросът, ако аз питам какъв е достъпът до административните учреждения за хората с увреждания в различните селища на Плевенска област? Дали ще ми бъде върнат въпросът, ако попитам какви мерки ще предприеме министърът на земеделието срещу незаконната сеч в редица плевенски села?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Банкова!

СТЕЛА БАНКОВА: Още веднъж, господин председател, изразявам своя остър протест да престане тази непарламентарна практика да се връщат въпроси на народни представители. Защото въпросите, които ние задаваме, са ни поставени от българските избиратели. Много моля да не се връщат въпроси на народни представители.

Аз ще продължа да питам вътрешния министър! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, не Ви прекъснах, въпреки че Вие не поставихте процедурен въпрос по смисъла на правилника. Правилникът предвижда, че процедурните въпроси са въпроси по хода на заседанието.

Дадох Ви възможност да направите изказването си, защото смятам, че въпросът с допускането на въпроси до съответните министри и министър-председателя трябва да бъде в строго съответствие с правилника. И всяко предложение за преформулиране на въпрос, поне тогава, когато аз съм подписвал такива предложения, е било обосновано с текстове от правилника. Така че, ако имате възражения по тези обосновки, можете да ги отправите към мен.

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Ще го направя!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изявление от името на парламентарна група има думата господин Юруков. Заповядайте.

ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители! Днес е 7 април, Световен ден на здравето – ден, в който всички ние отдаваме своето уважение и благодарност към най-хуманния труд, този на медицинската професия. Нашата здравна система работи, за да удовлетворява очакванията на хората, да зачита тяхното достойнство, да уважава всяка възраст, да ги осигурява с медицинска помощ бързо и навременно. Нещо повече, да предоставя достъп до мрежи за социална подкрепа и най-вече избор на изпълнител на здравна помощ. Трудно е в този период от време. Истина е, че има обективни затруднения, предопределени основно от недостатъчно финансиране на системата. Но има и наследени структурни грешки в здравната реформа. Затова е нужна ясна здравна стратегия.

Именно и поради това дейността на Министерството на здравеопазването в този период от време е насочена в посока здравната реформа да предоставя стандартите за реална оценка на положения тежък медицински труд. Смисълът на това, което се прави, има за цел възнагражденията на медицинския и друг персонал да не са предмет на еднолични решения, да не са предмет на субективни трудности на лечебното заведение, а да се намери ясната и точна мярка на разходи по приоритет.

Именно, на първо място, трудовите възнаграждения, следвани от съвременна и оптимална лекарствена политика в диагностично-лечебния процес и в интерес на здравето на всички.

Уважаеми народни представители! В този празничен ден редно е да пожелаем успех на всички медицински специалисти в страната – хората с най-отговорна професия, дейност, която е непрекъсната в 24-часовото денонощие, професия, която се грижи за здравето на човека от неговото раждане до преклонната му възраст. В този ден нека да им пожелаем от все сърце да са живи и здрави! Честит празник! (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Други желаещи за думата не виждам.

Пристъпваме към отговори на министър-председателя Сергей Станишев на отправени към него две питания.

Питане от народните представители Иван Костов и Константин Димитров относно дългосрочната политика на правителството към преговорите на Република Турция за членство в Европейския съюз.

Заповядайте, господин Димитров.

КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин председател на българския парламент! През 2004 г. пред в. “Ел Паис” тогавашният премиер на България Симеон Сакскобургготски заяви, че “влизането на Турция в Европейския съюз би устройвало България”.

На 3 октомври 2005 г. Република Турция започна преговори за членство с Европейския съюз. В одобрената от Европейския съюз преговорна рамка се посочва, че преговорите са, цитирам: “процес с отворен край, чийто резултат не може да се гарантира”. Тоест те или ще завършат с членство на Република Турция, или ще завършат със сключването на стратегическо партньорство между Европейския съюз и Република Турция.

Въпреки тази постановка на Европейския съюз президентът Георги Първанов повтори пред президента на Турция господин Сезер позицията, изразена от господин Сакскобургготски през 2004 г. Президентът Първанов каза: “Оценяваме високо партньорството на България и Турция в усилията ни да постигнем своевременно членство на двете страни в Европейския съюз”. По този начин президентът сподели казаното от бившия премиер за това ранно членство на Република Турция в тази организация.

Позицията, изразена от господата Сакскобургготски и Първанов, не е консултирана или съгласувана с българското Народно събрание. Този подход по мое мнение представлява нарушение на чл. 105 от Конституцията на Република България, чиято ал. 4 казва: “Когато участва в разработването на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия”. Това не е направено и до този момент.

Особено тревожен е фактът, че тази самоволна позиция на правителството на господин Сакскобургготски, очевидно потвърждавана от сегашния кабинет и доразвивана от господин президента Първанов, се изразява в период, когато българското пълноправно членство в Европейския съюз е подложено на сериозен риск. Редица високопоставени представители на Европейския съюз, особено държави като Австрия, Франция, Германия, Холандия, Гърция, Кипър, правят следните основателни коментари в разговорите, които водим с тях: “Кабинетът Сакскобургготски бе зависим от партията на етническите турци и се подчиняваше на нейните вътрешно- и външнополитически интереси. Президентът Първанов е пленник на същата етническа партия. Кабинетът Станишев е заложник на интересите на ДПС. Не разбират ли те, че подобно адвокатстване в полза на ранното турско членство в момента, когато членството на България е поставено на карта, когато темата за членството на Турция е обект на разгорещени дебати в цяла Европа, това вреди на българските национални интереси и на българското членство в Европейския съюз?”

Ето защо, господин премиер, бихте ли ни отговорили кои са основните елементи на дългосрочната политика на Република България по отношение на преговорите на Турция за членство в Европейския съюз? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор в рамките на 5 минути.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Димитров! Мандатът на Европейския съюз за преговорите с Турция, одобрен на 3 октомври 2005 г. от Съвет “Общи въпроси и външни отношения”, включва цитирания в питането ви текст относно характера на преговорите. Това е добре известен факт, който е елемент от мандата и от цялостния процес на вземане на решения от Европейския съюз по европейската перспектива на Турция.

В проекта на рамката като цел на преговорите е посочено присъединяване. Преговорните глави са 35, което е първата отличителна черта на преговорите с Турция по сравнение със страните от Петото разширяване, в това число България.

Второ, характерен елемент за Турция е, че крайният резултат не е гарантиран. Преговорите могат да бъдат отложени или спрени изобщо, ако Турция не изпълнява някои от ангажиментите си.

Друг нов елемент в сравнение с процеса на Петото разширяване е, че Европейската комисия ще съобразява хода на преговорите с капацитета на Европейския съюз за абсорбиране на нови членове. Това изискване от копенхагенските критерии не е било прилагано досега. Очаква се преговорите да продължат значително по-дълго от съществуващите прецеденти на разширяване.

На 3 октомври 2005 г. Съветът “Общи въпроси и външни отношения” заключи, че Турция е изпълнила конкретните условия, поставени от Европейския съюз и взе решение за започване на преговори, с което бяха спазени поетите ангажименти от страна на Европейския съюз.

Процесът на преговори започна със сравняване на законодателството, скрининг, на Турция с европейските достижения - acquis communautaire. Скринингът ще приключи не по-рано от есента на 2006 г. Едновременно с това не се изключва откриването на същинските преговори по глави, по които скринингът е приключил. По този начин през февруари т.г. комисията със свои доклади до работната група на Съвета на Европейския съюз по разширяването препоръча страните – членки, да вземат решение за започване на преговори с Турция по главите “Наука и изследвания” и “Култура и образование”, като решенията се вземат с единодушие.

На 1 март т.г. Съветът на Европейския съюз на ниво КОРЕПЕР е дал принципно съгласие за отваряне на първата глава “Наука и изследвания”, като се очаква в най-скоро време да бъде взето решението и по втората.

Австрийското председателство на Европейския съюз е поканило страната да представи своите преговорни позиции пред Конференцията по присъединяване. На основата на турските позиции комисията ще подготви проект на обща позиция на страните – членки на Европейския съюз, който трябва да бъде одобрен от всички страни - членки. Впоследствие по покана на председателството ще се проведе първа среща на преговорните екипи.

Ако сравним политическата позиция на България с политическата позиция на Европейския съюз по европейската перспектива на Турция, ще установим, че различия по същество няма. От друга страна, ние споделяме и принципите на преговорната рамка, въпреки че нямаме възможността да участваме засега в нейното прилагане в преговорите.

България внимателно наблюдава развитието на въпроса за разширяването със съседните за нас страни, включително извън официалния контекст. Отдаваме необходимото внимание на множеството въпроси в рамките на обществените дебати в страните – членки, за разширяващите се граници на Европа и Европейския съюз, за бъдещето им и за задълбочаващите се процеси на евроинтеграция.

Накратко ще очертая участието на България в процеса на преговори на Европейския съюз с Турция. Предвид статута на България на активен наблюдател, българските представители в работните органи на Съвета на Европейския съюз не участват в обсъждането на позицията на Европейския съюз по въпросите на разширяването, включително по отношение преговорите на Турция за членство. Присъединяващите се страни нямат пряко участие в основните работни групи, в които се обсъждат въпроси на разширяването – отношенията с Турция, кипърският въпрос, Централна и Източна Европа.
Същевременно българската политическа позиция по европейската перспектива на Турция се дискутира в рамките на външнополитическите контакти. Ще посоча само част от нейните елементи.

В качеството си на присъединяваща се страна към Европейския съюз и същевременно страна от Югоизточна Европа с ясни интереси за европейското бъдеще на региона, България подкрепя процесите на разширяване на Европейския съюз със съседните страни, включително с Турция. Тази принципна позиция е основана на оценката, че сигурност, стабилност и просперитет за страните от региона може да има само в условията на европейска среда на принадлежност към европейските и евроатлантическите институции.

Оценяваме положително изпълнението на поетите от Европейския съюз ангажименти на разширяването, включително и за Турция. Изпълнението на договореностите за започване на преговорите, както и на прилагането на мерките за изпълнение на изискванията за членство укрепват европейската перспектива на страната и са от ключово значение за прилагането на необходимите реформи и на проевропейските процеси в турското общество.

Положителното развитие на европейската интеграция на Турция е от важно значение за сигурността и стабилността както в региона, така и в Близкия Изток. В отношенията с Европейския съюз по пътя на присъединяването България винаги е спазвала принципа на оценка „според собствените заслуги”, а именно изпълнението на политическите и икономическите критерии за членство. Това, което България може да предаде на Турция като опит в процеса на преговори с Европейския съюз е, че стриктното спазване на поетите ангажименти към Съюза се цени високо и е главно условие за напредък. За нас водещ принцип в отношенията е да оказваме съдействие в рамките на нашите възможности, което би било от полза и за турската страна, както правим и по отношение на повечето страни от Западните Балкани.

В контекста на добросъседските отношения България е готова да споделя своя опит за преговорите с Европейския съюз и счита, че европейската перспектива за всички страни в региона е гаранция за стабилност и просперитет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Имате възможност за до два уточняващи въпроса.

Заповядайте, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Съвсем синтезирано казано, оказва се, че тази позиция, която Вие излагате тук, съвпада с позицията на предишния кабинет Сакскобургготски, изразено от президента Георги Първанов, тоест Вие разчитате българските национални интереси преди всичко като желание да бъде подкрепена Република Турция за пълноправно членство, разбира се, когато тя изпълни критериите. Съвсем накратко, това е позицията, която ние питаме кога е била дискутирана в Народното събрание?

В тази връзка, господин министър-председател, първият уточняващ въпрос е следният: имате ли намерение тази спорна позиция да я представите за дебат в Народното събрание, за да чуете мнението на народните представители от всички парламентарни групи, а не да следвате една линия на поведение, която не е обсъждана от Народното събрание? Поне така повелява Конституцията. Това е първият уточняващ въпрос.

Вторият уточняващ въпрос е, тъй като Вие въобще не обърнахте внимание на българските национални интереси, България според Вас има ли по-специални национални интереси, в сравнение с Европейския съюз? В отговора Ви имаше фразата, че българските позиции съвпадали с позициите на Европейския съюз. Тя е, извинете, но малко неуместна, тъй като позициите на Европейския съюз, на различните страни от Европейския съюз, са различни. В Европейския съюз се водят остри спорове по отношение на приемането на Турция. Не е тайна за Народното събрание, че това стана причина за отрицателните вотове в Холандия и Франция. Турското членство беше причината.

Така че Вие можете ли убедително да посочите кои български национални интереси съвпадат с това, което Вие наричате позиция на Европейския съюз, каквато в момента отсъства?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Господин министър-председател, имате възможност да дадете отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Димитров! Честно казано, не мога съвсем да разбера Вашата позиция. Факт е решението на Европейския съюз, не на България, не на българското правителство и на българския парламент, да започне преговори с Турция. Това е позицията на Европейския съюз! И няма никакво противоречие между позицията на българското правителство и позицията на Европейския съвет и на Европейския съюз като цяло. Това е факт.

Може би Вие предлагате българското правителство да предложи на Народното събрание да излезем с позиция, противоречаща на решението на Европейския съюз да започне преговори с Турция за членство? Много подробно в моя отговор описах каква е спецификата и разликата между преговорите, които се водиха със страните от Петото разширяване и тези, които предстоят да започнат с Република Турция: първо, откритият край на преговорите, без гарантирано членство, в зависимост от изпълнението на критериите за членство – политически, икономически и други.

Второ, броят глави.

Трето, много други елементи, които по същество създават допълнителни критерии за Турция в сравнение с тези, които се прилагаха към страните от Петото разширяване.

Това е факт. И българската позиция е в синхрон с позицията на Европейския съюз.

Какъв е мотивът? Тази наша позиция важи за всички наши съседи. Националният интерес на България във всички наши съседни страни е да има развита демокрация, стабилност на икономическата система, функционираща и социална пазарна икономика.

И европейската перспектива като възможност е важен стимул за проевропейски реформи във всички наши съседи – и от Западните Балкани, и от Турция. Друг е въпросът кога ще настъпи моментът за следващото разширяване на Европейския съюз.

Както знаете, тази дискусия започна в Европейския съюз и предстои още достатъчно време да се води. И след нашето присъединяване към Европейския съюз ние ще бъдем активни участници в този процес.

Що се касае до българските национални интереси по отношение на Република Турция, смятам, че тази наша позиция, която съвпада по съдържание с позицията на Европейския съюз, е в по-голям интерес на националните ни интереси, отколкото сключването на подобни споразумения като „Горна Арда” през 1998 г., ако не ме лъже паметта, което не е изпълнено от турска страна и от фирмата-изпълнител и което продължава да блокира редица инфраструктурни проекти в страната, поради неговото действие. И позицията, която официално сме заявили пред турската страна, е, че българското правителство желае това споразумение, което е изчерпало според нас своето време и потенциал, да бъде прекратено по взаимно съгласие, да се намерят нови форми на сътрудничество. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Господин Костов, заповядайте. Имате две минути за отношение към отговора.