Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! Вие не отговорихте на поставените от нас въпроси и поради това ние не можем да бъдем удовлетворени. Не знам дали въобще чухте въпроса. Той беше: “Ще внесете ли за дебат в Народното събрание пълна позиция по отношение на преговорите?” Не по отношение започването на преговорите. По отношение на започването на преговорите Европейският съюз е взел решение. Вие акцентирате на началото на преговорите, а ние акцентираме на самите преговори и на очаквания резултат. Изглежда Вие не правите разграничение между тези неща, защото точно по време на преговорите се дефинират позициите на отделните страни – членки на Европейския съюз, представят се на масата на преговорите и се търси тяхното общо сечение. Вие не сте готов по този начин да формулирате българските позиции за преговорите, не за началото. Мисля, че вече започвате да разбирате колко далече отидохте от отговора на въпроса. (Реплики в КБ.)

И второ, отговаряйки на въпроса, Вие подчертавате само интернационалния, ако може да кажем, български национален интерес, тоест, че нашите съседи трябва да добруват, трябва да вървят по европейски път, което никой не оспорва. Такъв интерес действително има. Но Вие въобще не можете да прочетете другите интереси, примерно на българските земеделски производители, на охраната на границите и на много, много други глави, които предстоят да бъдат отворени с Турция.

Аз съжалявам, че това е едно от многото разминавания между нас, когато Ви се поставят въпроси, Вие очевидно не сте в състояние или да отговорите, или въобще да влезете в дебата по компетентен начин. Това между другото има своята цена, както започвате да разбирате, защото, ако имахте повече желание за дебат, нямаше да чувате такива резултати, като тези в доклада на Оли Рен. Благодаря. (Ръкопляскания в ДСБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Питане към министър-председателя Сергей Станишев от народния представител Иван Костов относно мерките на правителството за предотвратяване на санкции върху българските фирми и граждани.

Господин Костов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, очертава се опасност от налагане на предпазна или на предпазни клаузи върху нашата страна поради неизпълнение на поети задължения в договора за присъединяването ни към Европейския съюз. Тези предпазни мерки на Съюза ще засегнат преди всичко българските фирми и граждани. За тях влизането ни в Европейския съюз, макар и навреме, ако бъде навреме, ще се превърне в санкции, а не в откриване на перспективи.

В тази връзка Ви питам, първо: какви мерки ще предприеме правителството на Република България, за да предотврати налагането на предпазна клауза или на предпазни клаузи от Европейския съюз?

Второ, господин министър-председател, ще предложите ли кадрови и структурни промени в кабинета, за да не допуснете възможни санкции върху български фирми и граждани? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Заповядайте, господин министър-председател, за отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Бих искал да се съглася с Вас, че налагането на каквито и да било предпазни клаузи за България при нашето присъединяване към Европейския съюз е нежелателно и би имало отрицателни последици в различна степен, в зависимост от хипотетичните клаузи. Именно по тази причина въпросът е в постоянен дневен ред на правителството. За България от голямо значение е не само датата на нашето членство, но и условията, при които страната ни ще се присъедини към Европейския съюз.

Договорът за присъединяване съдържа четири предпазни клаузи. Става дума за обща защитна клауза в икономическия сектор, която присъства във всички досегашни договори за присъединяване и която може да бъде използвана, както от държавите – членки на Европейския съюз, така и от България. Договорите за присъединяване на десетте нови членки на Европейския съюз, както и на България и Румъния, съдържат също и две специфични защитни клаузи в областта на функционирането на вътрешния пазар и в областта на правосъдието и вътрешните работи. Освен това, чл. 39 от договора предвижда възможност за отлагане на членството до 1 януари 2008 г., ако постъпи такова предложение от Европейската комисия, и то бъде подкрепено единодушно за България от държавите – членки на Европейския съюз.

На 10 март т.г. правителството обсъди доклад на министъра по европейските въпроси относно защитните клаузи, предвидени в чл. 36 до чл. 39 от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Докладът разглежда всяка от горните защитни и предпазни клаузи и определя неотложните действия, които следва да бъдат предприети с оглед избягване прилагането на тези клаузи. Тези действия са известни и на народните представители.

На своето заседание правителството прие доклада и взе решение на заседанието на Комитета за асоцииране да присъстват водещите, съгласно Постановление на МС № 145, министри по следните сектори: правосъдие, вътрешни работи, земеделие, регионална политика и координация на структурните инструменти. Бе решено министърът на земеделието и горите, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието и министърът на финансите да внасят всяка седмица доклади в Министерския съвет относно хода на изпълнението на препоръките в резултат на проведените партньорски проверки, а също така на основата на плана за действие за 2006 г., който е съгласуван с Европейската комисия.

Освен това обсъждане в Министерския съвет, бих искал да подчертая, че всички усилия на българските институции са насочени към изключително интензивна работа за довършване на подготовката на България за членство и за адресиране на всички въпроси, определени като предизвикващи загриженост в доклада на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. Тези доклади са отправна точка за дейността на правителството и администрацията в процеса на европейската интеграция. Ще посоча само част от конкретните мерки, чиято цел, от една страна, е да се съобразим с отправените критики и препоръки, а от друга, да не допуснем възможни санкции върху български фирми и граждани.

Министерският съвет предложи и Народното събрание прие на първо четене изменение в Закона за обществените поръчки и нов Закон за концесиите. Тези изменения бяха наложени от новите две европейски директиви – 2004/17 и 2004/18, и от необходимостта за изпълнение на изискванията към процедурите за обжалване, съгласно директиви на Европейския съюз.

Приет бе нов Закон за защита на потребителите, който ще влезе в сила на 10 юни 2006 г. Министерският съвет одобри и проект на Закон за потребителските кредити. Усилено се работи и по допълнително укрепване капацитета на административните структури в България.

Могат да се посочат още много области, в това число енергийният отрасъл, земеделието, пазарът на услугите, свободното движение на хора, данъчна политика, интелектуална собственост, където също са набелязани и се изпълняват множество конкретни мерки за спазване на договорените срокове за завършване на хармонизацията с acquiе и укрепване на административния капацитет и изпълнение на ангажиментите, поети от България.

Изпълнението на нашите ангажименти по преговорите в съответствие със стратегическите и програмни документи на правителството и тясното сътрудничество с експертите на Европейската комисия и страните-членки са гаранция за навременното присъединяване на България към Европейския съюз, без налагане на предпазните клаузи, надявам се.

В международен план при всички срещи с представители на Европейската комисия и страните - членки на съюза, ние подчертаваме, че за нас е изключително важно не само да бъдем приети своевременно в Европейския съюз, но са важни и условията, при които България ще се присъедини. Разясняваме активно извършваните реформи, изразяваме убеденост, че към публикацията на следващия мониторингов доклад на Европейската комисия нашата подготовка за членство ще бъде демонстрирана достатъчно убедително.

Искам отново да подчертая, че процесът на изпълнение на нашите ангажименти към Европейската комисия и планът за действие на правителството включват срока не само до доклада на Европейската комисия от 16 май, не само срока до провеждане на Юлския европейски съвет. Те обхващат цялата 2006 г., което е важна предпоставка, работейки при същото темпо, при което се работи през последните седем-осем месеца, да изпълним нашите ангажименти и да бъдем готови за пълноправно и ефективно членство в Европейския съюз. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Господин Костов, заповядайте за Вашите уточняващи въпроси.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги народни представители! От отговора дотук се разбира, че Вие разчитате на рутинната обмяна на информация – процедурата, при която Европейската комисия сочи съответни елементи за изпълнение на поетите задължения. Правителството и отделните министри ги изпълняват и на Вас не Ви е направило впечатление нищо друго във връзка с преценката, която все повече български граждани разбират, преценката на българските народни представители и преценката на еврокомисаря по разширението.

От отговора Ви оставам с впечатление, че за Вас тази рутинна процедура е напълно достатъчна, за да не се допусне налагането на предпазни клаузи, като отбелязвам и обстоятелството, че Вие започвате да се надявате, както се надяват останалите. Само че работата е в това, че Вие не сте обикновен гражданин, а министър-председател и не може да се надявате. От Вас се очаква да очертаете възловите места, да вземете решителни и конкретни мерки, защото над България има надвиснали много тежки преценки за неподготвеност. Вие трябва да направите нещо. Това, което разбирам, е, че Вие дори не сте стигнали до този извод. И аз се питам дали изобщо ще стигнете до този извод, или ще се надявате някак си да ни подмине тази горчива чаша на налагането на предпазните клаузи.

В тази връзка, понеже Вие въобще не обърнахте внимание на втория въпрос, искам да Ви кажа, че нормална практика е когато някой сектор категорично не се справя, когато той предизвиква най-тежките преценки, министър-председателят да извърши кадрови и структурни промени.

Питам Ви: ще направите ли кадрови и структурни промени?

Наред с това, което Ви питам, Вие виждате ли нещо тревожно в доклада на Оли Рен и в притесненията на Европейската комисия?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Заповядайте за отговор, господин премиер.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Италианският климат много зле Ви действа!

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Костов, първо, няма нищо рутинно в дейността на правителството по изпълнение на ангажиментите, които са поемани в хода на преговорите между 2000 и 2005 г. от предишните български правителства.

Искам да констатирам със съжаление, че още в началото на съществуването на това правителство бе констатирано, че твърде малка част от поетите ангажименти са изпълнени на ниво не законодателна дейност или рамка, а най-вече на ниво прилагане и административен капацитет. Това е един от основните проблеми, с които се сблъсква България през последните седем месеца, откакто активно работи това правителство за реализация на поетите ангажименти.

Вие отлично знаете, че промените, реформите в България обхващат всички сфери. Няма едно кътче от обществения живот, от държавната администрация, което да не е засегнато от европейските критерии. Всички добре знаем, че политическата и обществената обстановка в Европейския съюз е много по-различна отколкото тази, която беше през 2003 г., когато се приемаха първите десет страни от петото разширяване. Това не е тайна за Вас и Вие отлично знаете по какъв начин това влияе върху стриктността на изпълнението на ангажиментите. Ние сме наясно с това и сме амбицирани да изпълним ангажиментите, които България е поела.

Впрочем искам да напомня по повод недовършените реформи: през 1998 г. министърът на правосъдието във вашето правителство тържествено обяви: „Съдебната реформа в България е приключила!”. Днес сме 2006 г. и са известни констатациите на Европейската комисия. Но ще подчертая: няма да се откажем да работим за изпълнение на всички необходими критерии. Основният доклад на Европейската комисия, по който ще оценяваме постигнатото дотук, ще бъде обявен на 16 май. Сега сме в процес на диалог, на съгласуване, на извършване на допълнителни неща на базата на предварителните доклади. Така че е рано за крайни оценки. Крайната оценка ще се дава във връзка с присъединяването на България в Европейския съюз и условията, при които ще бъде направено това. Не се съмнявайте, че се отнасяме с най-високо чувство на отговорност към това, което предстои и трябва да бъде свършено от правителството, впрочем и от Народното събрание, и от политическите партии в България.

Надявам се, че Вашата партия категорично ще подкрепи пред вашите политически партньори от Европейската народна партия присъединяването на България към Европейския съюз без предпазни клаузи. Надявам се това да намери израз и в гласуването на европейските депутати от Народната партия по отношение на нашата страна. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Моля за Вашето отношение, господин Костов, в рамките на две минути.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Преди да изразя отношението си, господин председател, искам да уверя министър-председателя, че нашата партия прави необходимото и го прави непрекъснато затова България да бъде приета навреме и без предпазни клаузи, но това не засяга вътрешнополитическия дебат.

Що се отнася до отговора на допълнителните въпроси, Вие очевидно някак си не влизате в дебати и въобще не слушате допълнителните въпроси. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)

По тази причина няма как да съм доволен, тъй като Вие просто се направихте, че не сте чули тези въпроси.

Искам да Ви кажа следното, че всеки друг министър-председател на Ваше място, който има куража да е министър-председател на място, а не някаква кукла на конци, би направил следното.

РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде стига!

ИВАН КОСТОВ: В сектора, където има най-големи критични бележки, където са най-тежки критиките – секторът на вътрешния ред и сигурност и на правосъдието, трябва да бъдат сменени веднага провалилите се министри. (Реплики в КБ.)

Това е редно да направите. По този начин ще покажете, че управлявате страната, че вземате мерки, че сте прочели и чули доклада, че виждате каква опасност надвисва над страната и правите нещо, за да я избегнете.

Нов главен прокурор, нов министър на вътрешните работи и нов министър на правосъдието са нужни на България, за да може като екип да преодолеят тази тежка криза, в която се намира секторът.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И ако може ти да ги назначиш!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, правя Ви забележка за това, че си позволихте да вземете думата по въпрос, който не беше включен във Вашето отношение по отговора.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Кой въпрос?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И затова, че използвахте непристоен израз по отношение на министър-председателя.

Преминаваме към въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин – питане от народния представител Станислав Станилов относно грижата на българската държава към българската общност в Косово.

Имате думата, господин Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В близко бъдеще предстоят международни преговори за статута и вътрешната уредба на Косово. През последните месеци Вие много пъти заявявате, че България има интерес от трайното уреждане на Косовския проблем.

На 28 октомври 2005 г. в деня на парламентарен контрол народният представител Константин Димитров отправи питане относно политиката на България към Косово и нейните интереси към бъдещия статут на областта. В това питане, обаче, както и във Вашия отговор, изобщо не се коментира наличието на българска диаспора в Косово.

Българската общност е коренно население в районите на Гора, Жупа и Призренско, а също е населена по големите градове на Косово и наброява около 20 хил. души. На тези преговори тя следва да получи дипломатическа защита от българската държава, за да се консолидира като малцинство. Надеждни източници сочат, че албанските политически ръководители в Косово не биха се противопоставили на такова развитие. След края на преговорите ще бъде безнадеждно късно за прередактиране на постигнатите статуси и договорености. Ще бъде късно да се постигнат пропуснати възможности.

Моля да ми бъде отговорено: какви мерки предприема българската държава за включване на темата за българската общност в Косово на международните преговори и смята ли българската държава да постави въпроса тази общност да получи статус на малцинство? Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Заповядайте, господин министър. Имате възможност за 5-минутен отговор на това питане.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Преди всичко бих искал да посоча, че защитата на правата на лицата, принадлежащи към неалбанските етнически групи в Косово, е неразделна част от стандартите, които международната общност е поставила за изпълнение пред Косовските временни институции.

Международната общност, в това число ООН и Европейският съюз, приемат всичко необходимо за прилагането на тези стандарти. Този аспект присъства неотменно и в българската позиция пред Косово през последните години.

Подобна позиция изложих и по време на посещението ми в Белград и Прищина през м. декември м.г. По време на тази визита се срещнах с господин Фикрет Карадулами, който е председател на Културно-просветното дружество “Български мохамедани”, основано в с. Долно Любине в Югозападно Косово, община Жупа, с членове на дружеството, с представители на ръководството на Гражданската инициатива – Гора, и с други представители на Горанската общност в Косово, които бяха пожелали да присъстват на срещата, както и с българи от българския полицейски и военен контингент в Косово, мисията на ОСС в Прищина, Умник и други институции. Обсъдихме проблемите, които ги вълнуват.

Това всъщност, господин Станилов, беше първата среща на български министър с представители на общностите в Гора и Жупа в Косово. Сигурен съм, че няма да бъде последната.

Желанието на България, нееднократно подкрепено и с конкретни инициативи, е да помогне не само на Горанската общност, но и на всички жители на Косово, да живеят по-добре в едно мултиетническо Косово с европейско бъдеще.

Само преди два дни, на 5 април т.г., в Атина български дипломати на среща с контактната група отново поставиха въпроса за включване на гаранции за спазване правата на лицата, принадлежащи към всички етнически, езикови и религиозни малцинства в Косово, в т.ч. и на Горанската общност, като тези стандарти бъдат включени в бъдещия статут на Косово.

От страна на контактната група са били дадени уверения в тази насока. Гораните са малка и относително изолирана етническа общност, която в момента наброява между 7 и 12 хил. души – няма по-точни данни. Те са преживели много исторически превратности и нееднократно са подлагани на асимилации от различни страни. Това население често е било обект на манипулации по отношение на националната му принадлежност.

В тази връзка искам да подчертая, че политиката на България в това отношение е прозрачна и си служи само с демократични методи. Важно е да се знае, че България няма и не може да откаже подкрепа на никого, който ясно е изразил своята принадлежност и българско национално самосъзнание.

Ако трябва да бъда по-конкретен, ще ви кажа, че българското правителство чрез съответните компетентни ведомства оказва необходимата подкрепа на Културно-просветно дружество “Български мохамедани” – българи от Жупа, което беше регистрирано през м. юни 2004 г. със съдействието на нашето дипломатическо бюро в Прищина.

В тази връзка искам да напомня, че основният координиращ орган в провеждането на държавната политика към българите зад граница е Държавната агенция за българите в чужбина. Представители на тази агенция със съдействието на Министерството на външните работи бяха в Косово на 2 и 3 март 2006 г., по-точно в с. Долно Любине, община Призрен за участие в тържествата по повод 1 и 3 март, организирани от Културно-просветното дружество “Български мохамедани”. На тези тържества те връчиха на децата от две училища общо около 700 мартеници.

Активни връзки същото дружество поддържа и с българския военен контингент КФОР, с Българския полицейски контингент в Умник и с Българското дипломатическо бюро в Прищина. С тяхно съдействие в Косово вече няколко пъти се организират участия на български фолклорни ансамбли и детски тържества в селата, в които има представители на общността с българско самосъзнание. Последните две такива събития бяха миналата година в навечерието на Коледа, когато със съдействието на българския контингент в Умник близо до Призрен беше организирано тържество за около 200 деца от Долно и Горно Любине и вече споменатото честване на 1 и 3 март 2006 г.

Бих искал да ви информирам, че със сътрудничеството на Министерството на вътрешните работи и Министерството на образованието и науката в България ще имат възможност да изучават български език и култура в рамките на ежегодните семинари в СУ “Св. Климент Охридски” и във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” представители на Горанската общност в Косово, които кандидатстват за това. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.

Заповядайте, господин Станилов, за два уточняващи въпроса.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Аз се отказвам да Ви задавам уточняващи въпроси, тъй като съм удовлетворен от изчерпателността на Вашия отговор.

Радвам се и Ви приветствам за това, че Вие се опитвате с намерението си да нарушите една отвратителна традиция на българската дипломация в нейната 100-годишна история, в която българската дипломация почти не се е интересувала от българските малцинства и българската диаспора в чужбина. За това има безброй доказателства. Предполагам, че ще ги има и по-нататък, ако Вие наистина не нарушите с добро желание тази традиция.

Уверявам Ви, че в бъдещата си дейност, като народен представител, непрекъснато ще поддържам вниманието на Народното събрание в тази посока. Още веднъж ви благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Очевидно няма нужда от отговор на господин министъра, нито пък от допълнително отношение, което по същество беше изразено.

Уважаеми народни представители, преди да преминем към следващия въпрос, съм длъжен по правилник да ви направя едно съобщение, което ми е предадено от администрацията на Народното събрание с днешна дата:

Днес, 7 април 2006 г., в Народното събрание постъпиха следните искания от главния прокурор на Република България:

1. Искания № 627-00-3, № 627-00-4, № 627-00-5 и № 627-00-6 за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Юксел Али Хатиб, народен представител в Четиридесетото Народно събрание.

2. Искане № 627-00-7 за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Владимир Първанов Кузов, народен представител в Четиридесетото Народно събрание. Като пояснение е посочено, че народният представител Владимир Кузов е декларирал днес, 07.04.2006 г., с вх. № 654-00-142, писмено съгласие по чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България.