Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч

3. Искания № 627-00-8, 627-00-9 и 627-00-10 за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Иван Петков Даков, народен представител в Четиридесетото Народно събрание.

5. Искане № 627-00-14 за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стоян Проданов Иванов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.

6. Искания № 627-00-15, 627-00-16 и 627-00-17 за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Йордан Димитров Костадинов - народен представител в Четиридесетото Народно събрание.

Исканията ще бъдат размножени и раздадени на народните представители. Днес парламентарните групи ще получат копия от исканията.

Поради големия обем на приложения към исканията доказателствен материал, той ще бъде на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

7. Искане за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу о.р. генерал майор Атанас Петров Атанасов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.

Това искане е заведено в регистратурата за национална класифицирана информация на Народното събрание, пл. “Александър Батенберг” № 1, ет. 2, под № 1-І-47/07.04.2006 г. и ще бъде на разположение на народните представители при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Продължаваме с въпрос от народния представител Иван Георгиев Сотиров относно Решение № 3052-ІІ от 13 януари 2006 г. на Агенцията за приватизация за продажбата на 69,99% от капитала на “Балканкар – Средец” АД, София.

Заповядайте, господин Сотиров.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин заместник министър-председател, приватизацията на дружеството “Балканкар – Средец” АД открива един социален и икономически проблем. Обявената приватизационна процедура предопределя сделка при явно непазарни и неизгодни за държавата условия. Ако приватизацията бъде реализирана по този начин, дружеството и активите към него – на стойност над 40 млн. евро, ще бъдат продадени за 3-4 пъти по-ниска стойност. Очевидно е, че зад идеята с тази приватизационна сделка да бъде осигурен пазар на кари и с това да бъдат гарантирани работни места на заетите работници се крие амбицията да бъде подарена на някого недвижима собственост в центъра на София с площ 122 декара плюс две почивни станции – едната близо до Боровец – 27 декара земеделска земя, а другата в Китен със 17 декара площ.

Ясно е, че всеки инвеститор ще предпочете да реализира бърза и сигурна печалба от имотите на дружеството, а не да полага усилия, за да спасява производството и работните места на хората, работещи в “Балканкар – Средец” АД. Стойността на обезщетението за неизпълнение на социалните и други ангажименти от страна на бъдещия инвеститор ще бъде в пъти по-ниска от печалбата при бърза ликвидация на активите, която е възможна само при неизпълнение на тези ангажименти.

Господин Калфин, моят въпрос към Вас е: дали такъв тип сделки са част от приватизационната политика на правителството и дали ще предприемете действия в защита на обществения интерес за прекратяване на тази приватизационна процедура?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров!

Приватизационните сделки с корпуционен привкус бяха характерни за едно друго правителство, което преди известно време управляваше България. Това по края на Вашия въпрос.

По отношение на приватизацията на “Балканкар – Средец”. Вие направихте доста заключения, включително с оценки, числа и така нататък, може би е интересно откъде стигате до тези заключения. Ще оценим и ще преценим това, което казвате, за различните стойности, които споменахте.

Какви са фактите? Обявена е процедура за приватизация на 70% без малко от активите на “Балканкар – Средец”. Държавното участие в капитала на всички търговски дружества, съгласно Закона за приватизация, се счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на закона, което значи, че законовото основание за започване на тази процедура е именно в Закона за приватизация.

Агенцията за приватизация при подготовката на процедурата е поставила четири основни цели: първо, осигуряване на положителен икономически ефект от приватизацията; второ, запазване и развитие на дейността на дружеството; трето, осигуряване на запазване на заетите лица в дружеството и четвърто, осигуряване на постъпления в държавния бюджет от приватизацията на дружеството.

След анализ на правното и финансово състояние Агенцията за приватизация в рамките на своите правомощия е преценила, че същите могат да бъдат постигнати посредством следните условия:

1. Продажба на държавно участие в капитала на дружеството, а не чрез продажба на отделни обособени части. Във Вашия въпрос се съдържа имплицитно предложението да се продават отделни части, включително и площи на дружеството като обособени части, което би довело може би до по-висока цена, но няма да доведе до запазване на производството.

2. Въпреки препоръчителния характер на предложения оценителски доклад, оценителският доклад предлага първоначална цена 15 млн. лв., агенцията завишава тази минимална първоначална цена на 20 млн. лв. Депозитът за участие в процедурата е 4 млн. лв., което показва, че се очаква да се достигне много по-висока цена от тази минимална, посочена в документите.

3. Метод за приватизация. Това е конкурс на един етап, като с този метод се постигат няколко основни цели. За сравнение ще ви кажа, че “Балканкар – Шести септември” беше продаден миналата година на борсата, в резултат на което предприятието е закрито. В момента се строи магазин на негово място.

По отношение на “Балканкар – Средец”. Условията, които би трябвало да има кандидатстващото дружество, са следните: специфичен предмет на дейност, който то осъществява; вещно-правен режим на недвижимите активи, включени в капитала на дружеството, като се има предвид, че има несъответствие между площите на терените, отразени в нотариалните актове, и скиците и отразените в активите на дружеството терени.

На следващо място, има необходимост от коригиране на сметка 201, като бъде вписан действителният размер на притежаваните от дружеството терени.

На следващо място, отписване от баланса на дружеството на имот, находящ се в с. Китен, област Бургас.

На следващо място, отрицателният финансов резултат, който е загуба в размер на 686 хил. лв. за 2004 г. и 81 хил. лв. загуба за миналата година, които също трябва да се вземат предвид.

Освен това, дружеството има неизпълнени или неуредени задължения към държавата, общината, осигурителни органи, персонал и така нататък, в смисъл дружеството има редица пасиви.

Какви са следприватизационните задължения на купувача?

За срок от три години се забранява извършване или допускане на промяна в основния предмет на дейност на дружеството. За срок от три години се забранява прехвърляне на трето лице собствеността върху акциите, както и забрана за прехвърляне на трето лице на правата и задълженията, произтичащи от приватизационния договор. Забранява се намаляване на участието на купувача в дружеството под 51% за срок от три години. Задължава се купувачът, като мажоритарен собственик на капитала, за срок от три години да не допуска предприемане на действия по ликвидация или преобразуване на дружеството. Купувачът се задължава чрез участието си в капитала на дружеството да запази съществуващия към датата на влизане в сила на приватизационния договор брой средносписъчна численост на персонала по трудов договор за срок от три години.

При неизпълнение на тези задължения, съгласно трайната практика на Агенцията за приватизация, е предвидена неустойка в размер на 50% от покупната цена. При неизпълнение на задължението за запазване на средносписъчната численост на персонала неустойката е в размер на 100% от средната работна годишна заплата на хората, които ще са съкратени евентуално.

Какви са квалификационните изисквания към участниците в процедурата, за да се гарантира, че в процедурата участват само фирми, които развиват производството на кари?

Първо, кандидатът трябва да бъде търговско дружество с основен предмет на дейност, съгласно съдебната му регистрация, производство на машини и възли и детайли за тях.

Второ, кандидатът трябва да има приходи от основна дейност по горната буква не по-малко от 15 млн. лв. годишно за последните две финансови години. Това са кумулативни искания, в смисъл те трябва да бъдат изпълнени едновременно.

Трето, кандидатът трябва да притежава дълготрайни материални активи, необходими за осъществяване на основната дейност в размер не по-малък от 15 млн. към последната финансова година.

На четвърто място, кандидатът трябва да има положителен финансов резултат от дейността си за последната финансова година.

Чрез тези предварителни квалификационни изисквания Агенцията за приватизация поставя ограничения само дружества, които са печеливши, които работят в тази сфера и които са големи, да кандидатстват за покупката “Балканкар-Средец”.

Към документите са проявили интерес 33 дружества, което доказва висок пазарен интерес и мисля, че те гарантират нормална пазарна процедура и получаване на справедлива цена. От тези 33 дружества, които са проявили първоначално интерес, 13 отговарят на условията, които преди малко споменах, на които трябва да отговаря купувачът за подобно дружество. От тези 13 дружества 6 са закупили в срок документацията за приватизация. Очаква се на следващ етап да внесат депозити и да обявят своите оферти. При тези условия Агенцията за приватизация е направила всичко възможно да бъдат запазени именно дейността и характера на предприятието като производител на кари и в процедурата участници да бъдат само фирми, които са големи производители на кари и имат възможност да развиват допълнително по-нататък тази дейност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Заповядайте, господин Сотиров. Имате две минути за реплика.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Калфин, в началото искам да възразя на маниера, който вече става система – миналата седмица на питане на премиера, сега при Вас, да се отговаря на въпрос на народния представител или на питане в стила: “Защо у вас бият негрите?”. Моята препоръка е, първо, като се отговаря, да се отговаря по същество на въпроса, а не да се правят квалификации. Това, което съм поставил като питане, е принципен въпрос, защото и в стратегията за Авиокомпания “Балкан”, и тук изобщо се наблюдава една тенденция, при която имоти, които биха могли да продадат или държавна собственост, които биха могли да бъдат приватизирани с възможност да се получи действително една пазарна цена, се продават по начина, който до голяма степен предопределя кой ще ги вземе.

След време може, надявам се да не изляза лош пророк, пак да говорим на тази тема. Ако това предприятие бъде приватизирано по този начин, мога да ви гарантирам, че никой няма да държи 122 дка в центъра на София на изключително атрактивно място за всичко друго, но не и за производство, за да запази този тип дейност. Който и от инвеститорите да стане собственик на това предприятие след приватизацията, мога да ви гарантирам, че ще трансформира производството. Отделен е въпросът доколко в България се спазват тези ангажименти. Знаем какъв е следприватизационният контрол, знаем, че винаги се намират вратички да се заобиколят нещата. Мога да ви гарантирам, че ще се намери начин, при който когато имотът е в пъти по-скъп, отколкото ще бъде рентабилността на запазването на производството на това място и в този обем, ще бъдат заобиколени клаузите, няма да има следприватизационен контрол и реално държавата ще продаде предприятието в пъти по-ниска цена, отколкото реално може да бъде взето на пазара. Никой няма да поддържа на това място такъв тип производство, още повече, че това, което казахте – завод “6-ти септември”, беше заводът, който действително имаше много по-модерно оборудване и ако трябваше да бъде запазено като строително производство, трябваше да бъде там, но това вече е въпрос на преструктуриране и на предходното правителство. Завод “Средец” е изключително амортизиран, на много ниско технологично ниво и никой няма да инвестира там, на това място, да запазва производството. Можеше да се предвиди съвсем друга стратегия, при която да се пренасочат производствената площадка и мощностите на друго място, а този терен да се продаде, както е в питането, по друг начин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли думата за дуплика, господин министър? Не желаете.

Преди да преминем към следващия въпрос от господин Станилов, искам да направя още едно съобщение, моля да го отбележите:

Комисията по правни въпроси е внесла доклада за обсъждане, общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Докладът, съдържащ този общ проект, е внесен на днешна дата в Народното събрание, моля да се има предвид това обстоятелство във връзка с подготовката за второ четене на законопроекта.

Въпрос от народния представител Станислав Станилов относно отнемането на седалището на Дружеството на етническите българи “Единство” в град Констанца.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Българското национално малцинство в Румъния е признато официално. Въпреки това румънските власти провеждат постоянна политика на подтискане на правата на българите, като създават пречки за нормалното функциониране на техните сдружения. Скандално известен е случаят с Ботевото училище в Букурещ, в двора на което бе построена бензиностанция на “Шел”. Теренът тогава предостави столичният кмет Басеску, който сега е президент на Румъния.

Сега научих, че по решение на румънското правителство на 12 януари 2006 г., подписано от министър-председателя Таричано седалището на Дружеството на етническите българи “Единство” в град Констанца е предадено на румънската агенция САПАРД. Фактически без особени основания този имот е одържавен, като не е предоставена равностойна компенсация. Дружеството притежава необходимите документи, издадени от общината в Констанца, с които се признава неговата собственост.

В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е: какво прави българското Министерство на външните работи, за да защити правата и интересите на етническите българи в Румъния и какви мерки ще вземе в случая със сградата на българското дружество в Констанца? Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Станилов.

Заповядайте, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Благодаря Ви за този въпрос, защото той действително предизвика доста емоции и брожения и то съвсем основателно в редиците на дружество “Единство” в Румъния. След 1989 г. българското малцинство в Румъния беше официално признато и заедно с другите малцинства в тази страна получи по-голяма възможност за изява на своето национално самосъзнание. В момента на територията на Румъния развиват дейност четири организации на етническите българи: Съюз на българите от Банат, Асоциация на българите от Румъния “Братство”, Културна асоциация на българите от Румъния и Асоциация на българите в Румъния “Кирил и Методий”.

Българското малцинство има свой представител в Камерата на депутатите на румънския парламент по право. В момента това е народният представител Николае Миркович.

През последните 16 години основна задача на българската държава и, разбира се, респективно на българската дипломация, е да способства за практическото реализиране на законово предоставените права на сънародниците ни в Румъния за съхраняване на тяхната културна, езикова и религиозна идентичност и укрепване на връзките им с нашата родина. Дейността в тази насока е твърде широка и многопланова. Ще посоча само няколко неща, които сме извършили през 2005 г.

В началото на учебната 2005-2006 г. в училището с изучаване на български език “Христо Ботев” в Букурещ преподава учител, изпратен от България. Ежегодно се предоставят по 20 стипендии за обучение на студенти от български етнически произход от Румъния в български висши учебни заведения. За съжаление тези стипендии не се оползотворяват изцяло поради недостатъчен интерес.

Отпускат се и целеви стипендии за усъвършенстване на учители по български език в Специализирания център в Габрово. Изпратени са значително количество учебници по български език, литература и история за целия курс на обучение от І до ХІ клас, художествена литература, речници, аудио- и видеокасети. Представители на българското малцинство в Румъния активно се привличат и участват в отбелязването на националния празник на Република България, а също така и на 24 май, 2 юни, годишнините на Ботев и Левски, религиозни празници, участват в симпозиуми и кръгли маси. Българският посланик е посетил и организирал срещи със сънародниците ни от Банат, Галац, Тулча, Браила, Констанца, Търговище, Брашов. Оказана е помощ на Съюза на банадските българи за решаване на определени въпроси, включително пред местната администрация в Тимишоара и Арат.

През юли 2005 г. 50 младежа от български произход от Румъния бяха изпратени на почивка в Кранево. По молба на кмета на с. Остаг Бешенов Министерството на външните работи поръча изработването и предоставя на Банатското дружество 16 бр. български национални носии, като Банатското дружество беше снабдено и с футболни екипи. Дарили сме две компютърни конфигурации на дружества в Букурещ и Банат за 2005 г.
Един от основните проблеми, по който и Вие поставяте Вашия въпрос, е свързан с реституирането на имотите, принадлежали на нашите общности и отнети от комунистическия режим. Този въпрос неизменно се поставя на всички двустранни срещи на политическо равнище, включително и при последните посещения на президента и на министър-председателя в Румъния. Чрез посолството ни в Румъния Министерството на външните работи през всичките тези години е оказвало методическа, юридическа и финансова подкрепа на българските дружества в усилията им да реституират отнетите им преди 1989 г. имоти.

Чрез нает от посолството адвокат беше подадена нова молба от страна на ръководството на Асоциацията на българите в Румъния „Братство” за възстановяване на собствеността върху терена на бившето училище „Христо Ботев” в Букурещ, както и на имоти в други градове.

Що се отнася до конкретния случай от Вашето питане, следва да се посочи, че на 28 февруари в министерството постъпи информация за решението на румънското правителство № 45 от 12 януари 2006 г. да предостави сградата, в която се намира седалището на дружество „Единство” в Констанца, за ползване от Агенция „САПАРД”. Още на следващия ден – 1 март т.г., в Министерството на външните работи беше извикан румънският посланик от директора на Дирекция „Европа-1”, където са страните от Югоизточна Европа, на когото беше поставен въпросът за преразглеждането на решението, или ако това е невъзможно, да се предостави за ползване от българското дружество на равностойно седалище. По молба на посолството депутатът от българското малцинство е разговарял с префекта на Констанца и с министъра за връзка с парламента, които са изразили мнение, че при изготвянето на правителственото постановление е допусната грешка и търсят начини за поправянето й.

Последната информация, получена чрез посолството ни, е, че в резултат на нашата намеса на дружеството в Констанца е било разрешено да ползва и занапред седалището си в същата сграда.

Генерално въпросът би могъл да се разреши с реституирането на сградата, което очевидно няма да бъде лесно, тъй като нито едно национално малцинство в Румъния досега не е реституирало имот. Наред с политическите и дипломатическите средства е необходимо да се използват и възможностите, които ни дава местното законодателство, за евентуално реституиране на сградата. Очевидно е, че са необходими общи усилия и ангажираност от българската общност в Румъния, от Министерство на външните работи, от Агенцията на българите в чужбина, както и от Министерския съвет за оказване на подкрепа в решаване на подобни казуси и за защита на интересите на нашите сънародници в чужбина. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Господин Станилов, заповядайте за реплика.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От формална гледна точка Вашият отговор изглежда напълно удовлетворителен и пълен.

Трябва да отбележа обаче две неща. Първо, че от гледна точка на местното законодателство на практика този имот е реституиран и той е собственост на дружеството в Констанца. Тук възниква въпросът дали българската държава ще упражни натиск това да стане и на следващо равнище.

Знам, че румънските власти винаги и към всички малцинства се проявяват по този начин, но това не е за коментар в Народното събрание.

В тази връзка искам да Ви кажа още нещо. Имам, за разлика от българите в Косово, имам директна връзка с всички дружества на българите в Румъния. Впечатленията на тези хора са следните. Представителят на българското малцинство в румънския парламент е от банатските българи. Той се грижи предимно за техните интереси и се занимава главно с тях. С другите представители на други сдружения на българите – в Констанца, в Букурещ и в Браила, той изобщо не иска да се среща. Например, изобщо не се е срещал с председателя на дружеството в Букурещ. Моля да имате това предвид и да обърнете внимание на този въпрос. Разбира се, вие не можете да контролирате румънски депутат и не можете да имате каквото и да било отношение към това, но все пак обърнете внимание и на другите сдружения, тъй като пак ще повторя, че в традицията на българската дипломация е да не се занимават с тези хора, за да не се усложняват отношенията с въпросната държава.

Българите от Румъния, с които аз разговарям по телефона периодично, също са с подобно впечатление. И моля да имате предвид това. Те смятат, че българската държавна власт под влияние на партньорството си с Румъния за влизане в Европейския съюз не упражнява достатъчно влияние върху румънското правителство в защита на българските интереси там в това отношение. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Господин министър, ако желаете, заповядайте за дуплика.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми проф. Станилов! Действително, бих могъл само да потвърдя, че българското Министерство на външните работи е много ангажирано със защита на правата на българското малцинство в Румъния. Това е признато. Това не е проблем на отношенията ни с румънската държава. Няма нищо незаконно. Това, към което ние се стремим, е да ги подпомагаме, да се спазват учредените им със закон права и за запазване на тяхната идентичност.

Споменах, че има няколко дружества на българите в Румъния.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Това е български навик!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, това нещо е български навик, но биха ни улеснили, ако самите те потърсят някакво обединение.

Пак казвам: готов съм в посолството, ако искате заедно с Вас ще разгледаме въпросите, ще организираме колкото трябва нови срещи. Изредих само какво сме направили за миналата година. Имаме постоянно внимание към българските общности там. Ако има нови искания, ще направим нови срещи, там, където има възможност, ще помогнем. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Следва въпрос на народния представител Ваня Цветкова относно проект на ПРООН към министър Калфин. Госпожа Цветкова отсъства.

Затова преминаваме към следващото питане от народния представител Ариф Агуш относно актуалното състояние на предложение за възстановяване на контролно-пропускателния пункт между Република България и Република Гърция при с. Горна Арда. Заповядайте.