Заседание софия, петък,11 април 2008 г. Открито в 11,04 ч

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подреждането е строго по последователността, в която отговарят министрите. Нерядко се е случвало с министър Петков да започва парламентарният контрол. Ще Ви дам и специална справка след заседанието как са подредени въпросите за днешното заседание, но сега нямаме основание да пререждаме този ред.

Заповядайте за процедура, господин Чачев.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин премиер, господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин председател, току-що ми връчихте отговора на питане от министъра на финансите Пламен Орешарски относно това по каква бюджетна процедура се усвояват средствата от бюджетния излишък за 2007 г. през тази година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какъв е процедурният Ви въпрос?

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Отговорът е, че: „Уведомяваме Ви, че действащата нормативна уредба позволява определени първостепенни разпоредители, които формират преходен остатък в края на годината, който могат да реализират през следващата.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, не злоупотребявайте с режима на процедура. Вие сега навлизате в същината на отговора.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: „В тази връзка през 2008 г. разходи за сметка на преходния остатък ще се извършват от ...”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, ще бъда принуден да Ви прекъсна. (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Евгени Чачев продължава изказването си на изключени микрофони.)

Вие очевидно не искате въобще да обърнете внимание на това, което Ви казвам. Много грубо нарушавате правото за процедурен въпрос. Обръщам Ви внимание, господин Чачев, не сте парламентарист от един ден.

Моля да освободите трибуната. Можете да се обърнете към мен с възражение. Ако преценя, че имате основание, ще обърна внимание на министъра, но не по начина, по който го правите. (Народният представител Евгени Чачев продължава изказването си на изключени микрофони.)

Моля Ви, господин Чачев, освободете трибуната! Господин Чачев, моля Ви!

Както казах, и на Вас ще дам обяснение за процедурата. Моля Ви, господин Чачев!

Поемам публично ангажимента да Ви отговоря след заседанието.
Преминаваме към въпросите към министър-председателя на Република България господин Станишев.

Въпрос от народния представител Евдокия Манева относно изпълнение на задълженията на Министерския съвет по чл. 75, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. (Народният представител Минчо Христов иска думата за процедура.)

Уважаеми колеги народни представители, недейте да злоупотребявате с процедурата, тъй като имаме доста дълъг парламентарен контрол.

Господин Христов, след като настоявате, ще Ви дам думата, но се обръщам към колегите народни представители да преминем към парламентарния контрол.

Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, не е коректно да заглушавате опозицията, аз не съм адвокат на опозицията. (Реплика на народния представител Иван Костов.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не се говори от място, господин Костов. Не се говори от място, нарушавате правилника.

МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да Ви кажа следното, уважаеми господин председател, аз исках процедура не за да Ви губя времето, а да обърна внимание на начина, по който се води парламентарният контрол.

Няколко пъти задавам изключително важни въпроси, които Вие конкретно ми връщате. Ще Ви кажа за какво става дума. Например питам премиера господин Станишев за спекулативното покачване на цените, на което всички ние сме свидетели. Не говоря за инфлацията. Говоря за това, че продуктите от първа необходимост са се покачили с 30-40, в някои случаи с 50-60%. Към Министерския съвет има създадена специална Комисия за наблюдение на цените. Съвсем нормално е да запитам господин премиера: какви действия предприема българското правителство, за да хване за гушата тези спекуланти и да прекрати това безобразие? Вие го връщате.

Вие връщате и други въпроси. Ето например: за това какви действия предприема правителството относно събирането на дълговете от трети страни? В конкретния случай: има ли решение на Министерския съвет за това да се опростят около 3 млрд. долара, повтарям 3 млрд. долара, от дълга на Ирак към България? Това са съвсем нормални въпроси, на който господин премиерът трябва да отговори.

Обръщам се към Вас и съвсем категорично заявявам, че Вие нямате право да връщате такива важни за обществото въпроси. По Конституция като народни представители имаме право и задължение, не само право, да питаме министър-председателя…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ: …относно тези въпроси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моля, въпросите да бъдат пуснати и към премиера. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, и Вие, и други народни представители нерядко възразявате срещу това, че отклонявам въпроси към министър-председателя за преадресиране към компетентните министри. Правя го на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 77, ал. 2 гласи: „Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.”.

Що се отнася до питанията – чл. 80, ал. 3 гласи: „Към министър-председателят се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството.”. Не е резонно да очаквате министър-председателя да отговаря на всеки конкретен, важен и т.н. въпрос, който е в ресора на един или друг министър.

Очевидно Вие имате своя интерпретация на тези текстове. Аз се стремя да ги прилагам възможно най-добросъвестно, така както разбирам правилника. Това е моят отговор на Вашето възражение.

Госпожо Манева, заповядайте да зададете своя въпрос.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Преди да задам въпроса си, искам категорично да възразя срещу това, че Вие отнехте думата на народен представител, който обоснова възмущението си от формалния отговор на един министър. Както Вие връщате нашите въпроси, така Вие сте длъжен да искате правителството с цялото внимание и отговорност да се отнася към въпросите на народните представители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно, но не във процедурата...

ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Един формален и високомерен отговор. Срещу него имаше възражение, а Вие отнехте думата. Смятам, че това е изключително некоректно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли ме чула, госпожо Манева?

ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Сега ще задам моя въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие не желаете да чуете моя отговор на Вашето възражение? Не може по процедурата на процедурно възражение за водене на заседанието да се прави такова възражение по същество. Аз съм готов да изслушам господин Чачев…

ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин председател, това е процедура по отношение на Вашите задължения, защото Вие бяхте длъжен да върнете този формален въпрос, на който ние искаме един нормален отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моите задължения не са процедурни, те са по същество.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще загубя времето си в тези спорове, надявам се, че такива неща няма да се случват в бъдеще.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин премиер, освен в сферата на МВР, друга сфера, в която цари пълен хаос, в която министърът и неговият екип погазват грубо законите на страната, в която не се изпълнява нито един от поетите ангажименти, това е сферата на околната среда.

Няма европейско правителство, няма европейски премиер, който да не е заявил категорично своята позиция по въпроса на околната среда. Няма правителство в Европейския съюз, което да няма ясна стратегия по въпросите на околната среда. Разбира се, това е въпрос на лична култура, това е въпрос на управленска култура, но е и въпрос на законови изисквания.

Съгласно българското законодателство Вие, господин премиер, сте длъжен да внесете в Народното събрание Национална стратегия за околната среда заедно с план за действие.

Стратегията, която беше утвърдена през 2000 г., приключи своето действие през 2006 г. Оттогава – пълно мълчание. Правителството няма стратегия, няма ясен документ, който да формулира цялостната му политика в областта на околната среда. Само такава стратегия може да интегрира политиката в областта на околната среда в секторните политики – в икономиката, транспорта, туризма, селското стопанство. Това е основен принцип на съвременното управление, за съжаление погазено от вашето правителство, може би, за да може такива стратегически огромни проекти като „Бургас – Александруполис”, като „Белене”, като „Супер Боровец”, като „Паничище”, да минават без да бъде преценено какво влияние ще окаже върху околната среда.

Тъй като това е недопустимо, господин министър-председател, и понеже това е задължение по закон, което вече три години не изпълнявате, моят въпрос към Вас е: какви мерки предприемате за изпълнение на задълженията на Министерския съвет? Ще Ви напомня, че това е по чл. 75, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Националната стратегия по околна среда и планът за действие за периода 2000 2006 г. са изготвени на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, който гласи, че министърът на околната среда и водите разработва съвместно със съответните министри стратегия на правителството в тази област.

Към момента Националната стратегия по околната среда все още е в сила. Според сега действащия Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91 от 25 септември 2002 г. ) чл. 76, ал. 1 гласи: „Срокът на действието на Националната стратегия за околна среда е 10-годишен и той изтича през 2010 г.”

В Преходните и заключителните разпоредби на действащия закон не е посочен срок за приемане на нова стратегия.

През 2006 г. е изтекъл срокът на действие на плана за действие към стратегията. Нов план не е разработен, тъй като се приемат аргументите, че след присъединяването на България към Европейския съюз е необходимо стратегията да бъде актуализирана или да се изработи нова такава. Въпреки че не е разработен план за действие за следващия петгодишен период, основните цели на стратегията се залагат в разработвания ежегодно от моя съвет програмен бюджет със съответните индикатори за проследяване на изпълнението, както и в разработваните тригодишни бюджетни прогнози.

Въз основа на стратегията Министерството на околната среда и водите всяка година изготвя приоритети и подробен план за дейността си за по-пълно постигане и реализиране на дългогодишните цели на страната в областта на околната среда. Тези цели са заложени и в действащите секторни програми и планове за действие в околната среда: Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2015 г.; Стратегия за развитието на геолого-проучвателната дейност и опазването на земните недра в България до 2010 г. и план за действие за 2010 г.; Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие; Национален план за опазване на биологичното разнообразие за 2005-2010 г.; Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 хил. души до 2010 г.
Мога да изброявам още много конкретни законодателни и нормативни актове, които дават достатъчно ясна рамка. След тях е и Стратегията по околната среда за целите на ИСПА и много други документи.

Актуализираният вариант на Националната стратегия по околната среда послужи за основа при изработването на Оперативна програма „Околна среда”, която е един от ключовите стратегически документи за провеждане на политиката в областта на опазването на околната среда и водите за 2007-2013 г. Както е известно, оперативната програма беше официално одобрена от Европейската комисия през м. ноември 2007 г.

Както вече посочих, наложително е изработването на нова Национална стратегия по околната среда и в Министерството на околната среда и водите е подготвена концепция за нея, както и процедура за одобряване на обществена поръчка за избор на екип за разработване на документ. Този процес е стартиран до момента, тъй като беше необходимо да се уточнят възможностите по разработването на нова стратегия, да се финансира този процес от Оперативна програма „Административен капацитет”, както и да се заложат в стратегията новите акценти в политиката на правителството по околната среда, включени в новата актуализирана програма на правителството на Република България.

В заключение ще напомня, че съгласно т. 7 на Решение № 455 на Министерския съвет от 20 юни 2001 г., министърът на околната среда и водите представя ежегодно на Министерския съвет информация за изпълнението на плана за действие за предходната година и при необходимост предлага допълване и актуализация на мерките, заложени в него.

В изпълнение на това изискване Министерството на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет отчет за предходната година на плана за действие към стратегията. Стратегията, планът за действие и отчетите към него са публикувани в сайта на Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.

Госпожо Манева, заповядайте за Вашата реплика.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър-председател, трябва да кажа остро, че отговорът Ви е многословен, формален и неверен. Вие сте се доверили изцяло на Министерството на околната среда и водите, което нищо друго не може да каже, освен да търси оправдание за това, че не е свършило работата си. Стратегията вече не действа. Могат да Ви говорят каквото искате.

През 2006 г. с изменение на Закона за околната среда Вие сте задължен, точно когато изтича предишната стратегия, да разработите нова стратегия, да я внесете в Народното събрание и след това да я публикувате. Такъв документ няма! Не можете да ни цитирате документи, с изключение на оперативната програма, всички предишни документи са разработени от нашето правителство и нито един от тях не е изпълнен. Минаха седем години оттогава! Седем години нищо не се прави в изпълнение на тази програма! Трябва да има ясна стратегия какво ще правите.

Няма сфера, в която има изпълнено каквото и да е задължение. Мога само няколко да Ви кажа. В областта на климата – нищо, единствената европейска страна, която няма регистър, която няма разпределение на квотите за 2007 г., няма разпределение за 2008 г. Бизнесът ще загуби над 2 млрд. лв.

Това е много снизходителна оценка за нещата. Там ситуацията е изключително тежка – фирми вече напускат България. Вие много добре трябва да знаете: „Юниливър”, „Чипита”, „Калиакра”. Големи фирми напуснаха България, и неслучайно!

Второто направление: усвояване на средствата от европейските фондове. Няма министерство, в което да имаме по-ниско усвояване на средствата от европейските фондове. Само 25% от предприсъединителните фондове, нито лев от кохезионните фондове, само една изградена пречиствателна станция. Идва 2009 г. и започват санкциите за България!

Вземете природата: до 31 март трябваше да има издадени заповеди за защитените територии за птиците: 114 местности, издадени са само за 3. Мога да Ви кажа десет такива примера. Абсолютно нищо не се прави! Трябва да има стратегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето!

ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това да се знае и да се знае какво ще се прави по-нататък. Вие трябва да потърсите отговорност от този министър, който наистина не си върши работата! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер, за Вашата дуплика.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Споделям част от Вашата загриженост, защото темата „Околна среда” е чувствителна и важна за всеки български гражданин, също така и за правителството.

Особено искам да подчертая за емисиите на въглероден двуокис, че съм наясно с проблемите, които съществуват. Те, реално погледнато, се създадоха и оттам идва забавянето в разпределението на квоти по отношение на 2008 г. във връзка с едно решение на Европейската комисия, която значително орязва квотите на всички (реплика на народния представител Евдокия Манева) и практически нови страни членки, които имат бързо икономическо развитие и повечето от тези страни са заявили своето несъгласие с оценката на тези квоти, в това число и България.

Изпратили сме молба до Европейския съд с нашата позиция и нашето виждане, но нарочно съм имал среща на тази тема с министъра на околната среда и водите и с министъра на икономиката и енергетиката, тъй като добре осъзнавам значението на този въпрос за предсказуема бизнес среда, за индустриално развитие на България в баланса по опазване на околната среда. В резултат на това очаквам в най-близко време, днес се завръща и министърът на икономиката и енергетиката, да ми докладват за един план, който да отрази реалната ситуация, така че да има ясна перспектива за развитието на българската икономика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов, относно възможността за размразяване на разговорите за компенсиране на българските бежанци от Източна Тракия.

Заповядайте, господин Батилов, за да развиете вашия въпрос.

ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! За трети пореден път в залата по време на мандата на нашето Народно събрание и на Вас като министър-председател поставяме тази изключително важна за народа и държавата ни тема.

В изказването си пред Народното събрание на 28 март Вие ни информирахте за Вашата среща с министър-председателя на Турция, с когото сте обсъждали темата по Ангорския договор за обезщетенията на бежанците от Източна Тракия, а ние добавихме, надяваме се да е в темата, и за българите от Мала Азия. Казахте ни, което за нас е обнадеждаващо, че господин Ердоган е поел официален ангажимент разговорите по откритите имотни въпроси за тракийските бежанци и тяхното компенсиране, които бяха замразени от десет години, да стартират отново. Заявихте, че вярвате на господин Ердоган.

Нашият въпрос към Вас, уважаеми господин министър-председателю, е: дали сте предвидили или са предвидени в разговорите конкретни срокове за подновяване на междуправителствените разговори по откритите имуществени въпроси и ако е възможно, можем ли да научим, ако ги има, какви са тези срокове? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Батилов.

Заповядайте, господин премиер, за Вашия отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! Още веднъж искам да подчертая, че ценя вашата настойчивост и последователност при поставянето на този въпрос. Неведнъж сме говорили и извън пленарната зала по тази тема.

Имуществените права на българските бежанци и изселници от Източна Тракия и Мала Азия е въпрос, който е важен и за българското правителство. В съответствие с вече договорената рамка, регламентирана в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция от 6 май 1992 г., както и в контекста на интересите на нашата страна, свързани, на първо място, със защитата на имуществените права на българските бежанци и изселници от Източна Тракия и Мала Азия, преговорите се водят в пакет в гореизброената последователност – имуществени, социални и хуманитарни въпроси.

До този момент бяха проведени три кръга преговори в периода 1998-1999 г. В периода от 2000 г. до настоящия момент не е провеждан нов кръг преговори между България и Турция за решаването на съществуващите открити имуществени, социални и хуманитарни въпроси. Причината за паузата в преговорния процес е все още съществуващите значителни различия в позициите и подхода на двете страни по начина на уреждане на тези въпроси.

По време на пленарните разговори, които се състояха на 27 март т.г в София, господин Ердоган изрази пряката заинтересованост и в този смисъл – ангажимента на турската страна, да бъде намерено взаимноприемливо решение по пакета открити въпроси.

Вероятно Ви е известно, че възобновяването на преговорния процес по гореспоменатите въпроси, предвид тяхната специфика и изключително сложната материя, която третират, изисква значителна предварителна подготовка и от двете страни, подчертавам, защото въпросът е не само да стартираме преговорите, но и да съберем максимален обем информация и документи, които защитават и отстояват нашата позиция. Вие много добре знаете, че основният проблем е липсата на достатъчно документи за имуществените права на българите от Тракия и Мала Азия.

Поради тази причина, както и с оглед на международната практика в контекста на характера и равнището на водените разговори, конкретни срокове за възобновяване на този процес още не са обсъждани, защото посещението току-що приключи.

Конкретният срок за възобновяването на преговорния процес в съответствие с тази практика на международните отношения ще бъде договорен впоследствие в контекста на оценките и експертизите, изготвени от компетентните ведомства на двете страни, и непосредствената им техническа готовност за това.

Искам още веднъж да подчертая, че в контекста на добрите отношения между България и Турция, както и предвид изразената заинтересованост от двете страни, се надяваме дейностите по намиране на решение на този пакет открити въпроси в българо-турските отношения да получат развитие действително в близко бъдеще, най-малкото може да не се съмнявате, че аз и вицепремиерът Калфин ще направим всичко необходимо, за да ускорим този процес максимално.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Народният представител Станислав Станилов има думата за реплика. Заповядайте.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател! Недоволството от Вашия отговор се изразява и има отношение само към това, че за три години нищо не е станало. Едва в края на третата година започва нещо да става и както се разбра от Вашите обяснения, конкретни рамки няма нито за срокове, нито за ангажименти и т.н.

Въпросът с документите е известен. Документите са обработени и обобщени от междуведомствената комисия. В Държавния архив няма повече какво да се намери. Ако се намери нещо, то ще бъде в наследниците.

Освен това не можах да разбера, не сме наясно, подозирам, че и Вие не сте наясно каква е причината, истинската причина господин Ердоган да се заинтересува от тази работа. Досега турската страна си мълчеше. То е ясно – турската страна няма никаква сметка да плаща имоти, да плаща обезщетения и т.н.

Има подозрение, което може да го има и у Вас, че през 1998 г. случаят „Горна Арда” беше обвързан до известна степен в контекста на споразуменията с тракийските имоти. Сега отново възниква тази връзка в контекста във Вашите преговори – говори се за „Горна Арда”, пак се говори за тракийските имоти.

Ние с колегата Батилов се надяваме, че Вие ще спазите все пак последователността на споразуменията от 1992 г., които предполагат най-напред решаване на имуществени въпроси и най-накрая, след това решаването на всички останали въпроси. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика?

Заповядайте, господин премиер.