Заседание софия, петък,11 април 2008 г. Открито в 11,04 ч

Но за мен, господин министър, е важно Вие да поемете ангажимента за реформа, която да включва създаването на частни фондове, които се конкурират и дават възможност на всеки човек в България да избира. Не да е задължен да отиде в монополната здравна каса, а да има възможността за избор – да избира между конкуриращи се частни пенсионни фондове, които да имат стимул да управляват добре парите. Те няма да бъдат оставени да бъдат разградени, както в момента се случва в много случаи – има надписване на легла, знаете колко злоупотреби има. Това е единственият път, който може да бъде поет.

Въпросът е да не би идеята да умре в дебрите на тази работна група към Министерския съвет. Там се събират едни хора, включително депутати, разсъждават. Министър Гайдарски каза, че много скоро ще има решение, окончателен резултат, но подобно на другата работна група – за бедствията и авариите, до момента нищо конкретно няма. Господин министър, надявам се на много точна информация от Ваша страна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Димитров! Вие направихте изказване, от което е видно, че според Вас единствената система, която е добра и трябва да се въведе, е така наречената алтернативна - конкуриращи се каси. По-задълбоченият поглед показва, че добрите практики в глобален мащаб, в частност в Европейския съюз не са еднозначни. Ако трябва да бъдем точни, всички системи проявяват слабости и дефекти. Въпросът е наистина, след като се идентифицират слабостите в нашата система, да изберем такъв тип реформа, която да е основана, както Вие казвате – на конкуренцията и на алтернативни здравни каси, от гледна точка на брой на каси, устройство, механизъм, достъп до здравни заведения и т.н., така че в крайна сметка да повишим качеството на услугата. А не самоцелно да има една или няколко каси, тоест, това е инструмент, а крайната цел е по-доброто качество на услугата.

Що се касае до Вашите въпроси, тъй като често ме упреквате, че не съм конкретен, не, няма да се увеличи общата осигурителна тежест.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): А вноската?

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Вноската – в зависимост от конкретния модел реформа, който ще бъде стартиран, евентуално ще се увеличи с 2%. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но само „евентуално”.

Господин Димитров, имате думата – възможност за два допълнителни въпроса.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, господин министър! Опасявам се и оставам с все по-трайното впечатление, понеже е очевидна необходимостта от реформа, че правителството се опитва да се покрие по този въпрос и отлага отговорите във времето.

Господин министър, искам да Ви задам следния въпрос. Кажете кога, с дата, ако трябва да е цял месец, ще отговорите на въпроса тази работна група към Министерския съвет, която вече умува от доста време, каква европейска практика ще прилага? Кога ще дойде от тази трибуна или ще намери друг подходящ начин да съобщи на Народното събрание и на българските граждани каква реформа смята да прави в здравеопазването.

Ако няма да правите никаква реформа, бъдете така добри да дойдете и да го споделите с нас. Това безкрайно увъртане е безпредметно.

Господин министър, надявам се, както Ви наричат колегите -че сте четвъртият коалиционен партньор, да вземете нещата или поне да осведомите Народното събрание и българската общественост какво ще се прави в областта на здравеопазването.

На срещата в Хисаря имаше много смели обещания как щяло да има частни фондове, конкуренция, а Вие казвате, че това не е най-добрият вариант.

Кажете ни една дата и това ще бъде единственият ми въпрос към Вас, за да не се разсейвате от други въпроси, кажете датата, на която ще дойдете Вие или Вашият уважаван колега Гайдарски, и ще споделите с Народното събрание какво ще правите и кога ще има здравна реформа. Моето подозрение, което е много основателно, е, че единствената цел на това правителство е някак си, ако успее, да избута мандата и да бъде първият министър-председател от БСП, който не е свален предварително. (Шум и реплики от КБ.)

Господин министър, наистина се надявам от тази трибуна да дадете такъв отговор, а това го изисква и отговорността на Вашата позиция - министърът на финансите е човекът, който дава парите на другите министри, той трябва да бъде най-внимателен как те се харчат. Тук има много големи проблеми. И Вашият интерес, господин министър, е Вие да гарантирате доброто харчене. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Димитров! Безкрайно много зачитам софистиката като дисциплина, но в случая във Вашите въпроси направихте две грешки. Първо, вкарахте в устата ми думи, които не съм казал.

Второ, сбъркахте министъра, като искате датата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Орешарски. (Шум и реплики от КБ.)

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Тук Ваши колеги и хора от БСП, които са Ви избрали, подсказват, че не са доволни от отговора.

РЕПЛИКИ ОТ БСП: Напротив, напротив!

МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз също не съм доволен, господин министър.

Знаете ли, този въпрос беше отнесен и беше зададен и към министър Гайдарски. И той, подобно на Вас, каза, че не е министърът, който да даде този отговор.

Аз вече не знам министъра, който ще даде този отговор. Може би няма министър, който може да отговори на този въпрос.

Господин Орешарски, като човек, който е загрижен какво се случва в България, искам да Ви кажа, че съм много обезпокоен от създаването на безкраен брой работни групи, които заседават с години и не произвеждат нищо като резултат. Това, ако се правеше в частния сектор, тези хора щяха да бъдат уволнени.

Не се учудвайте, че тези дни има вотове на недоверие и хората недоволстват, че плащат здравни вноски, а обслужването, което получават, когато се разболеят, е безкрайно лошо.

И пак Ви призовавам, господин министър: най-лесната позиция на един министър на финансите е да каже: „Нека да се оправя министърът на здравеопазването. Аз ще гледам бюджетът да е горе-долу закърпен, нищо че парите изтичат в образованието и здравеопазването. Аз ще си гледам Министерството на финансите, горе-долу да крепим нещата”. Инициаторът на реформите трябва да бъде министър-председателят и министърът на финансите. Вие трябва да започнете здравната реформа.

За мен и моите колеги е очевидно, че без конкуриращи се частни здравни фондове нещата няма да тръгнат. Това заравяне на главата в пясъка и отнасяне на нещата към неопределеното бъдеще е много лошо.

Призовавам Ви да повдигнете тази тема пред Министерския съвет и да кажете: „Имаше въпрос към мен, който касае кога започваме здравната реформа. Аз не мога да отговоря”. Тогава Министерският съвет и министър-председателят да дадат този отговор. Може би аз трябва да попитам и ще го направя. Но въпросът е, че нещата не могат да се протакат по този начин до безкрайност.

А когато става въпрос за политически изявления, тройната коалиция се събира в Хисаря, смело говори за реформа в здравеопазването, но опрат ли нещата до конкретни действия, има само работни групи. И аз вече подозирам, че работната група, която работи по задължителната застраховка „Природни бедствия”, е същата тази, която работи за реформата по здравеопазването. И тези хора 10 години заседават, а няма никакъв конкретен резултат.

Господин министър, влезте във Вашите правомощия! Вие сте много важно лице в това правителство. Вие давате парите и трябва да отговаряте, носите солидарна отговорност за тяхното добро харчене. Влезте в тази роля!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител Румен Ангелов към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

Заповядайте.

РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Орешарски! Аз Ви благодаря, че след неколкоседмично отлагане, надявам се, не по Ваша вина, ще отговорите на питането ми.

То започва по следния начин: инфлацията за м. януари т.г. достигна ръст от 1,4%. Въпросът ми беше зададен, когато се притесних от този висок януарски процент.

За съжаление, сега трябва да прибавя ръст на инфлацията за м. февруари от 1,1%; за м. март се очаква отново над 1,1-1,2-1,3-1,4%. С това, господин министър, планираният в бюджета от 4,8 инфлационен индекс най-вероятно ще бъде изяден или ще бъде постигнат още в първото тримесечие на 2008 г.

Известно е, че най-трудният критерий за присъединяване към еврозоната е постигането на годишна инфлация, която не надхвърля с повече от 1,5 пункта средната инфлация в трите страни от еврозоната с най-ниска инфлация.

Симптомите за по-висока инфлация у нас обаче са налице. Ще продължат да поскъпват горивата, а това ще покачи всички цени. Увеличават се така наречените административни цени – ток, вода, парно. Според анализа на Центъра за изследване на демокрацията парите от черните каси достигат до 50% над официалните, което говори за голям дял на сивата икономика.

В тази връзка, господин министър, моите въпроси към Вас са следните.

Кой произведе бюджетния излишък през миналата година и дали инфлацията ще напомпа идентичен процент през тази година? Какви според Вас са причините за това?

Вторият ми въпрос е: каква е стратегията и какви са мерките, които правителството ще набележи по отношение на инфлацията?

Третият ми въпрос е: ще продължи ли създадената от правителството Държавна обществена консултативна комисия за наблюдение и анализ на цените на потребителските стоки и услуги да е само регистратор на тенденциите, без да предприема никакви практически мерки?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Ангелов, ще се върна на Вашите начални разсъждения, след като отговоря на въпросите.

Конкретно на въпросите. Бюджетният излишък през 2007 г., в продължение на няколко години и преди това, беше резултат не само и единствено на един фактор, а на съвместно действие на няколко фактора, в това число на по-високия стопански растеж, на по-добрата работа на данъчната администрация, на по-високи от прогнозираните цени на петрола и на някои хранителни продукти. В този аспект по отношение на косвените данъци - и в резултат на малко по-високата инфлация от предварително разчетената по макрорамката.

Искам да Ви обърна внимание обаче, че инфлацията е резултативна величина. Тя не е първостепенен фактор, който се задава, и от нея да зависят доходи, социална политика и т.н., а е обратното. С тази уговорка ще Ви обърна внимание, че през 2007 г. ръстът на работната заплата в страната беше 22%. Ако изключим инфлационния период преди 1996 г., това е най-големият ръст за периода след 1997 г. Дали ни се иска или не, това беше най-мощният фактор за инфлацията в страната.

Знам, много хора казват: много са ниски доходите, те не са инфлационен фактор. Вие задавате специализиран въпрос и знаете, че това не е така.

През настоящата година цялата фискална политика по същество е настроена като противодействие на инфлацията. Обръщам внимание на термина, тъй като може да се спекулира с него, без да има извънредни мерки срещу инфлацията. Предполагам, че Вие също няма да пледирате за такива, защото извънредни мерки срещу инфлацията са изключително непопулярни. Дори не бих искал да ги споменавам.

Другите елементи. Превишение на приходите над разходите, което тази година за първи път е планирано над 3% - не като цел, както беше в предишни години, ниско превишение в закона и фактическо преследване на по-високо като елемент на гъвкавост на макроикономическата политика.

Само ще ги спомена, тъй като нямаме време да правим цял анализ. Освен това, ограничаване на заетите в публичния сектор с оглед по-интензивно използване на все по-недостигащите квалифицирани кадри в цялото ни народно стопанство. От тази гледна точка мерки в областта на пазара на труда – подобряване на бизнес средата, мерки за по-добро регулиране, мерки за намаляване на административната тежест.

Можете да направите извод, че това са все индиректни мерки, но аз отново ще приключа с това, че правителството не възнамерява да използва някакви извънредни мерки срещу инфлацията.

В този контекст е и отговорът на Вашето питане за комисията. Тази комисия беше създадена и ще продължи да осъществява мониторинг върху стопанските процеси, в частност цените в търговията на дребно, от гледна точка на идентифициране на пропуски в нормативната база, в регулации и слабости на контролни органи, които изпълняват своите функции и т.н. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Ангелов за два уточняващи въпроса.

РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз искрено се надявам, че правителството няма да прибегне към извънредни мерки, но за съжаление резултатите от първото тримесечие ме карат да си мисля, че вървим точно към принудително въвеждане на извънредни мерки! Ситуацията в държавата е сериозна, господин министър, и аз мисля, че отговорът Ви може би поради краткото време, което дава правилникът на парламента, не беше задоволителен. Надявам се в писмен вид или в друг разговор да поговорим на тази тема, защото тя касае държавата. Убеден съм, че Вие разбирате, че държавата ни е застрашена от тежък инфлационен натиск.

Не ми се иска да си мисля за годините, в които управляваше един министър-председател на БСП, който се казва Жан Виденов. Струва ми се, че държавата ни върви натам – към извънредни мерки, под управлението на това правителство. В подкрепа на тезата си искам да ви припомня, че в Бюджет 2008 г. средната цена на петрола, която сте заложили, е 60 долара. Още през м. януари-февруари цената на петрола мина 100 долара. При планиран излишък или при достигнат излишък 3,3 милиарда за миналата година искам да ви кажа, че при 100 долара планирана цена излишъкът през 2008 г. ще отиде между 5 и 6 млрд. лв., което е добре за Вас като министър и като правителство. Вие ще излезете и ще кажете: ето, имаме резултати. Но това е инфлационен данък, той не е добър за хората, които живеят в държавата, не е добър за икономиката, не е добър за инвестициите, господин министър. Притеснен съм искрено от този факт. Ще ви припомня, че очакванията на населението са към повишаване на всички цени. Това също ще усили инфлацията, което няма да е добре за нас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Ангелов, разбира се, че темата не може да бъде изчерпана в рамките на размяна на реплики. Тя е много дълбока и бих искал да обърна внимание, че едностранчивото разглеждане на инфлацията не е добър подход. Инфлацията е сигнал за протичащи процеси – не непременно негативни. Да се внимава и да се проследяват факторите, които са в основата на инфлацията. Но ако в основата на инфлацията са рекордни размери на чужди инвестиции – над 6 милиарда миналата година, и голямо вътрешно търсене оттук, голям стопански растеж, а също и рязко покачване на доходите, това като че ли по-добре обяснява феномена инфлация, вместо с друга картина. Не искам да чертая други фактори, които тогава биха били основание да бъдем по-разтревожени.

Що се касае до неволните Ви внушения, българската икономика и стабилността на лева в последните десет години никога не са били в по-добро състояние. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Ангелов.

Господин Ангелов, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра на финансите.

РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Понеже за втори път споменахте – това също е внушение от Ваша страна, че повишаването на доходите с 22% например е основната причина или една от основните причини за инфлацията, аз искам да кажа, че това не е точно така. Иначе разбирам, че този въпрос не трябва да се разглежда едностранчиво. Разбирам, че инфлацията е много, много необходимо зло. Съвсем ясно разбирам, но искам и Вие много добре да разберете моето притеснение.

На предишното питане колегата Димитров каза, че дори управляващите не са били доволни от Вашия отговор. Аз няма да кажа подобно нещо, но ще се съглася и с него. Ще кажа, че като гледам очите дори на управляващите, и те са притеснени, и те не са доволни от това, което говорим, от това, което се случва, защото, като излязат от тази зала, и те отиват в магазина, и сигурно и те нямат пари. Виждат как всичко поскъпва. Въпреки твърденията за увеличение на доходите, това не се случва в достатъчност в държавата ни.

Поради това призовавам Вас и вашето правителство: гледайки общия процес в държавата – неусвояването на фондовете, което Вие не споменахте като причина, недостатъчната инвестиционна политика на правителството за привличане на чужди инвеститори, скандалите във всички направления, без изключение, в държавата, да запазите единственото нещо, което има тази държава. Единственото нещо, което в момента притежаваме или все още притежаваме, е финансовата стабилност поради валутния борд. Ако не успеете да овладеете инфлационния натиск, държавата ни ще се раздели с единственото нещо, което може да се нарече стабилно и трайно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова към министъра на финансите Пламен Орешарски.

Госпожо Николова, заповядайте, за да развиете своя въпрос.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, моят въпрос стои в канцеларията на Народното събрание от един месец. Той е свързан със спирането на парите по програмите ИСПА, ФАР и САПАРД, поради сериозни подозрения в корупция.

Добре познавате писмото на директора на Генерална дирекция „Разширяване” към Европейската комисия господин Майкъл Лий, в което се казва, че има ясна индикация, че надеждното управление на фондовете вече не е гарантирано.

Ответните действия на Европейската комисия не дават повод да се съмняваме нито в обективността на европейските експерти, нито в тяхната компетентност. Нищо не е останало скрито или забравено, напротив. Но не Европейската комисия, господин министър, следва да е органът, който да прилага механизми за сдържане на корупцията в България, а най-вече българското правителство.

По-нататък в своето писмо господин Лий посочва, че отговорността за тези плащания и тяхното възстановяване е изцяло в правомощията на вашето министерство, ето защо на нас не са ни необходими оправдания, а обяснения и най-вече теза как излизаме от тази ситуация, как възстановяваме доверието на Европейската комисия в способността и капацитета на българските институции и в частност на Министерството на финансите, да работят прозрачно, професионално и без съмнения за корупционни сделки за облагодетелстване на знайни и незнайни интереси. Подобно сметкаджийство няма място в Европейския съюз, господин министър.

По тази причина Ви питам: какви са истинските причини плащанията администрирани през Вашето министерство да бъдат спрени? Какво е финансовото изражение на щетите, предизвикани от спрените плащания и как смятате да ги компенсирате? Какви мерки ще предприемете, за да гарантирате безпроблемното осъществяване на всички програмни действия, които са повлияни от спирането на средствата? В какви срокове? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател!

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Бих искал първо да подчертая, тъй като Вие говорихте в пакет за спрени плащания, че временно са преустановени само някои от плащанията по предприсъединителните инструменти, в частност две от разплащателните агенции по ФАР, транспортната ИСПА, засягаща Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, както и една мярка по САПАРД.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Да, по трите предприсъедителни инструмента!

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Извинявам се, мерките по САПАРД са две.

Първо ще Ви кажа за общият фонд, за който се осъществява засиления контрол от страна на Европейската комисия – от м. февруари 2008 г. Европейската комисия под натиска на Европейския парламент прие специален План за действия за укрепване на контролната роля на Европейската комисия в условия на споделена отговорност със страните членки за управление на структурните действия.

В този план е подчертана и решимостта на Европейската комисия да предприеме всички необходими мерки, в това число и спиране на плащанията, както и по-тежката – финансови корекции, за да се гарантира ефективното и надеждно използване на фондовете. Такива мерки вече се прилагат в редица страни членки, не само в България. Не би било коректно ние да споменаваме други страни. По-скоро ние би следвало да си фиксираме вниманието върху нашите слабости и действия за преодоляването им.

От външната информация – всеки от нас, която я следи, вече чува за спрени десетки милиони евро, в това число и към стари страни членки.

По отношение на Програмата ФАР, която Вие цитирахте най-надлежно, респективно писмото на господин Майкъл Лий, генералният директор на Дирекция „Разширяване”, бих искал да кажа, че то съдържа правдиво забелязани слабости, допускани вероятно в последните четири-пет години, най-вече процедурни слабости в обществените поръчки, както и процедурни слабости при изпълнение на самите проекти. В резултат на тези слабости той проявява загриженост за надеждността на системите и изисква от нас допълваща информация. На това основание временно преустановява и плащанията до изясняване на всички обстоятелства.

Веднага влязохме в диалог с Комисията. Имаме разработени отговори и напреднала комуникация с генералния директор, тоест с експертите на генералния директор. От нашите предварителни проверки, които разпоредих още веднага, ние също идентифицирахме слабости в отделни области, покриващи се и даже различни от тези, упоменати в самото писмо.

В тази връзка правителството вече прие план за действие с вече станалите известни като т. нар. „Шестнадесет мерки”, които са в ход на изпълнение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова – право на реплика.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин министър, свидетели сме на това, че на хартия сте чудесни и можете да напишете не 16, а 25 мерки. Аз обаче не чух какви са щетите, които пряко вече търпим и как ще гарантирате изпълнението на тези програми и действия, които са обезпечени с тези пари?

Най-вече аз искам да чуя от Вас сега следния коментар – знаем ОЛАФ. Това е европейската Служба за борба с измамите и тя е една изключително сериозна институция. Аз искам да ми обясните как смятате, че създадения български аналог АФКОС начело с министър Румен Петков и с членове Димчо Михалевски, Димитър Тадаръков и Димитър Ивановски, ще гарантира на българските граждани прозрачно и честно финансиране при положение, че самият Ивановски е критикуван непрекъснато от Европейската комисия заради лошо управление, Михалевски беше току-що освободен като национален координатор на ФАР, а САПАРД понася тежки критики? Тадаръков ходи да се обяснява от телевизия на телевизия. Пък заради Румен Петков държавата вече три седмици се тресе.

И аз Ви питам като финансов министър, пряко отговорен за европейските пари – как Вие ще гарантирате, че господин Румен Петков ще бъде на нивото на ОЛАФ?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски. Не ми е ясно той как може да отговори на този въпрос.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не, имах два въпроса, господин председател.

На единият мога да отговоря кратко – все още не сме претърпели никакви щети и не възнамеряваме да претърпяваме никакви щети, дотолкова доколкото запазваме увереност, че в края на диалога по въпроса на това писмо на господин Майкъл Лий, ние ще направим нужните уточнения и ще убедим Комисията, че системите за финансов мениджмънт са в ред, а сме свидетели на отделни слабости.

Междупрочем не е нужно да казвам, че при годишно около 200-300 проекта, сигурно по няколко от тях могат да се забележат слабости. От практиката ще спомена само една цифра, отново за да обясня, а не за да се оправдавам – за 2006 г. 12 на сто от всички проекти в Общността са белязани с различни форми на слабости и нарушения. При нас този процент е по-малък, но вероятно – тук искам да бъда честен, вероятно защото все още работим само с предприсъединителния инструмент, тоест с по-малък обем проекти. Това още един път показва, че ние трябва да укрепим капацитета.

Има един израз „Всяко зло – за добро!”. Вероятно в този момент е добре, че идва тази критика, за да можем да приведем надлежно системите, да ги огледаме още веднъж на прага на стартираните много проекти, които в следващите няколко години при равни други условия ще увеличат и възможността за грешки.

А що се касае до ОЛАФ, Вие знаете много добре, че ОЛАФ е разследваща структура, а АФКОС е нейната контактна точка в България. От АФКОС като колективен орган се иска да констатира нередности и нарушения и да ги рапортува пред ОЛАФ. Нямам съмнения в този случай, че всичко, което е забелязано, ще бъде рапортувано. Даже целият проблем не е в това. Проблемът е всички институции на място да забелязват нарушенията и да се обобщават при АФКОС, така че навреме да се рапортуват в ОЛАФ. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предвид тежките социални проблеми, предвид тежките проблеми в здравеопазването и в социалната сфера, Ви моля да ми отговорите: какви средства предоставя българската държава за финансирането на парламентарно представените политически партии от парламентарните избори през 2005 г. досега?

Още в началото на този парламент заявих, че приоритет на държавата не трябва да бъде финансирането на политическите партии, а решаването на острите социални проблеми.

Господин министър, унизително е да се наблюдава как държавата не може да осигури средства за животоспасяващи лекарства и операции за болни български деца, а в същото време се изсипват милиони за финансирането на политическите партии. За това положение отговорност носим всички ние като народни представители. Ще дам пример: господин Волен Сидеров официално заяви, че ще дари парите от субсидията за лекарства за онкоболни български граждани. Веднага след изборите обаче забрави обещанието си.

С колегата Христов сме вносители на законопроект, с който предлагаме държавата да спре да плаща на политическите партии. По моя преценка всяка партия трябва да се гради на общи идеи и ценности, а не на парични субсидии и материални интереси.

Господин министър, моят конкретен въпрос към Вас е: считате ли за морално и икономически целесъобразно българската държава, всъщност българските граждани, всички ние, да финансираме тези, които са на партийната хранилка? Каква сума е изразходена от държавата за финансиране на партиите от 2005 г. досега? Или бих казала, господин министър, каква сума е прахосана от българската държава за партиите досега? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, за да отговори на въпроса, зададен от народния представител Стела Банкова.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаема госпожо Банкова, ще разделя отговора на две. Първо цифрите: за 2005 г. сумата, която е изплатена на всички политически партии, които имат достъп до финансиране, е 5 млн. 357 хил.; за 2006 г. – 5 млн. 840 хил. лв.; и за 2007 г. – 12 млн. 800 хил. лв. Това увеличение през 2007 г. е в резултат на изменение на ставката за изчисление от един на два процента.

По отношение на Вашия въпрос за икономическа целесъобразност. Да, считам, че финансирането на политическата система е един от важните елементи на изграждане на цялостната демократична система и е предпоставка за стабилно социално-икономическо развитие на страната. Тъй като Вие ще го оспорите вероятно, аз бих искал да Ви задам, ако ми разрешите, разбира се, алтернативен въпрос: Вие кой предлагате да финансира партиите, което между другото е доста скромно в сравнение с другите 26 страни на Европейския съюз? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова – право на реплика.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър. Само да кажа, че когато правим сравнение с европейските страни, трябва винаги да имаме предвид, че България е най-бедната държава, с най-ниски заплати, с най-ниски пенсии и с най-високи цени на лекарствата.

Господин министър, считам, че тези милиони, за които Вие съобщавате, могат да бъдат насочени за лекарства, за спешна медицинска помощ, за по-високи заплати и най-вече за по-високи пенсии. Заплатите на депутатите са повече от достатъчни и от тях могат да се отделят пари и за партийни нужди. С официално писмо Ви уведомих, че не съм получавала и не желая да получавам никакви пари от тази субсидия.

Призовавам колегите да подкрепят моето разумно предложение държавата да спре да финансира с милиони политическите партии. В Закона за политическите партии има вратичка, която позволява партиите да преотдават своите помещения за търговска дейност, за барчета най-често, кафенета и магазини. Предложила съм да затворим и тази вратичка за партийното печалбарство. Неморално е партиите да се превръщат в търговски дружества. Настоявам да бъде направена незабавна проверка на партийните клубове и преотдаването им под наем.

С неудобство трябва да призная обаче, че и българският парламент не успя да даде добър пример в това отношение, защото преди половин година с огромно мнозинство, подчертавам, с огромно мнозинство народните представители удвоиха размера на партийната субсидия, а сега многократно отхвърлят предложението ми за отпадане на същата тази субсидия.

Господин министър, бихте ли подкрепили, отново питам, нашето разумно предложение и всъщност какви би трябвало да са приоритетите за Вас: дали осигуряване на средства за животоспасяващи лекарства и за лечение на българските граждани, за достъпно здравеопазване и най-вече за повишаване на пенсиите на възрастните български граждани, или приоритет в този момент трябва да бъде осигуряването на финансов комфорт на българските партии? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски – право на дуплика.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз бих искал само да отбележа, че въпросът е зададен доста некоректно, защото се противопоставят направления на бюджетни разходи. Ако следваме същата логика, например можем да кажем: няма да строим пътища, защото има болни хора. Мисля, че функция на правителството е да балансира и да финансира различни обществени нужди. В този контекст споменах, че финансирането на партиите е обществена нужда, тъй като здравата партийна система е в основата на успешното социално-икономическо развитие. Това е доказано през последните векове, а не обратното. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, заповядайте от името на парламентарна група.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Налага се да взема думата, господин председател, тъй като за пореден път чувам от трибуната на парламента лъжи по адрес на Партия „Атака”, и то от хора, които дължат присъствието си тук, в тази зала, на бюлетината на Партия „Атака”. Тяхното присъствие тук е всъщност аморално, защото тези хора би трябвало да напуснат парламента в момента, в който са напуснали групата на „Атака”. Такъв е бил вотът на избирателите. За тях са гласували хората, защото носят знака, бюлетината на „Атака” и всички атрибути на тази политическа сила. Излизайки от нея, те обаче останаха в парламента, получават огромната си заплата тук, поръчват си всеки ден като госпожа Банкова „Мерцедес” да я вземе от къщи, от „Лозенец” до парламента, след което излизат тук, говорят лъжи по адрес на партията, която ги е вкарала в парламента, и говорят за някаква субсидия. Тук искам да заявя много ясно: Партия „Атака” е единствената парламентарна партия, която не получава стотинка държавна субсидия.

Причините са сложни. Аз няма да ги обяснявам. Зад тях стоят редица интриги и игри – парламентарни и други. Факт е, че две години и нещо партия “Атака” е единствената партия, която получава нула лева държавна субсидия. Аз съм единственият лидер на парламентарна партия, който не ползва луксозен автомобил от автомобилния парк на парламента и призовах другите да го направят.

Така че клеветите на Банкова съм длъжен да ги парирам с факти, които не са в нейна полза, защото тя си поръчва всеки ден мерцедес – пак ще го повторя...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откъде знаете, господин Сидеров?

ВОЛЕН СИДЕРОВ: Знам. Имам наблюдения за това. След това жално и милно излиза тук, за да говори за нуждите на болните хора. Това се нарича лицемерие. Ако искате да направите нещо за болните хора, дарете си заплатата за тях. Само че Вие не го правите. Вашата дейност е да плюете в кладенеца, от който сте пили вода. Народът казва: “Не плюй там, където си пил вода”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон. Госпожо Капон, Вашето питане е към министъра на финансите Пламен Орешарски.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.

Господин министър, моето питане е изключително сериозно. Смятам, че днес е точният момент, макар че въпросът отлежа доста време, да проведем тази дискусия. Тя е именно, за да разберем дали се спекулира или не се спекулира относно числата на количеството бандероли, продадени в страната. Има ли такива на фалшив алкохол? От кои фабрики е този алкохол, ако има такъв, от кой сегмент?

Казвам това, защото през тази седмица в Комисията по бюджет и финанси имахме изслушване (с което Вие сигурно сте запознат) на Агенция “Митници”. Аз преди малко проверих информацията, която ми беше частично представена - все още не е връчена при председателя с точните данни за всеки един от видовете бандероли. Като човек – университетски преподавател, и с любов към отговорите, зададох въпроса така, че да получа конкретните цифри във всеки момент, но да няма спекула относно процент покачване приходи (както вчера дадохте тук един процент от парламентарната трибуна, който процент със сигурност е верен, но въпросът е спрямо какво). За всеки вид бандерол парите са различни. В различните години – 2004, 2005, 2006 и 2007 г. знаете, че акцизът на алкохола е на база градуси и количества. Тоест от всеки вид какво количество е било продадено? Аз няма да приема, независимо дали е в полза на Вас като министър на финансите или обратно – да се спекулира между 20 милиона и 100 милиона, защото зависи от какви видове и какво количество.

Затова Ви питам: какви са тези количества?

Вторият ми въпрос изглежда странен, а той е за броя на количествата алкохол в търговската мрежа. Очаквам да чуя от Вас имате ли информация колко са стъклените бутилки алкохол, внесени в страната и произведени тук, по които да се разбере какво е предварително продаденото количество алкохол в страната и кой е най-рисковият сегмент? Очаквам, че с академичния си профил ще дадете добър анализ. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Очакваме академичен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРАШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаема госпожо Капон, аз имам две алтернативи, както сте задали въпроса: или да започна да чета тези таблици, или да Ви ги дам.

МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Дайте ми ги! (Става да ги вземе.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Орешарски, Вие отговаряте не само на народната представителка Мария Капон, но и на цялото Народно събрание. Така че споделете Вашите констатации.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще направя по-общ коментар, защото ако чета таблиците, никой нищо няма да разбере.

Мисля, че Вие се подвеждате от едно политическо изказване през миналата година, което направи “Тренд” 2004-2007 г. Аз Ви предлагам да се върнете малко по-назад и за целта да вземем само една година назад. Такива са и предходните години. Ще ви кажа защо. Ако вземете 2003-2007 г., ще видите следните цифри като брой бандероли и като литри чист алкохол: през 2003 г. – 53 милиона бандероли, през 2004 г. – 112 милиона, през 2005 г. – 59 милиона, през 2006 г. – 26 милиона, през 2007 г. – 47,5 милиона. Естествено, закръглям.

В литри чист алкохол: 2003 г. – 10,6 милиона литра чист алкохол, 2004 г. – 20,8 милиона литра, 2005 г. – 12,7 милиона литра, 2006 г. – 5,9 милиона литра и 2007 г. – 10,6 милиона литра.

Обърнете внимание дори на случайното съвпадение между 2003 и 2007 г. – 10,6 милиона литра чист алкохол. С какво се характеризираха тези години? След 2007 г. акцизът вече е на минималното равнище и не се очакват никакви нови изменения, както през 2003 г. не са се очаквали изменения. През 2004 г. няма изменения.

В периода 2004-2007 г., ако го изгладите статистически, ще видите цифра около 10 милиона литра. Другото е спекулации. Другото е презапасяване в очакване на по-високите акцизи, в частност през 2004 г. -в резултат на въведения от 1 януари 2004 г. нов модел бандероли. Успокоява ни, че скоро няма да има изменение в бандеролите. През 2007 г., когато отново въведохме нов вид бандерол, от средата на 2006 г. се изразходваха докрай старите бандероли, дори се върнаха част от тях, а не се купуваха нови. Повтарям, другото е спекулации.

Трети аспект на въпроса. От трите сектора на акцизи – петрол, цигари и алкохол, този, който Вие коментирате, е най-труден и най-проблемен, по обективни и субективни причини. Обективните са традиционната склонност на нашите съграждани да изваряват ракии, а субективните са голямото търсене и трудностите за контрол по мрежата, особено по по-малките магазини и по-малките населени места, тоест лесната реализация на фалшиви бандероли или дори на алкохолни опаковки без бандероли.

Вие ме попитахте дали можем да направим анализ колко е реално консумираното и колко е обложеното. Това е изключително трудно да го направим - нито по броя на бутилките, нито по друго индиректни белези. Мога да отговоря само, че безспорно се продава известен процент без бандероли или с фалшиви бандероли. Каквато и цифра да кажа, ще служи само за спекулация. Затова ще се въздържа.

Искам да ви уверя, че ние вземаме много сериозни мерки. Още сега ще обявя, че ще въведем практиката всяка година да се сменя формата на бандерола, за да се затрудни максимално фалшифицирането. Това са добри външни практики. За страните най-вече от Южна Европа това е добрата практика, която дава известни резултати.

Вземаме все по-сериозни мерки по обучение на акцизните органи за разпознаване на фалшиви бандероли, правим съвместни акции със специализираните органи и т.н.

В заключение искам още веднъж да кажа: хубаво е данните да се интерпретират в тяхната цялост и консистентност, защото иначе най-лесно можем да вземем отделен белег и по него да направим ефектни, но не съвсем точни изводи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон за два допълнителни въпроса.

МАРИЯ КАПОН (независим): Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Такъв отговор и очаквах. В 2003 г. – 500 лв., в 2004 г. – 500 лв., в 2005 г. – 750 лв. на 100 л акциз, 2006 г. – 1100, 2007 г. – 1100. А Вие си спомняте може би, че в края на 2005 г. вашето правителство реши предварително да качи стойността на акциза, въпреки че нямаше нужда. Онзи ден в комисията директорът на Агенция „Митници” ни уверяваше как не трябва да броим 2003 г. и винаги да правим анализа от 2004 г. по една резонна причина - че тогава бандероли има все още и за виното. Въпреки че акцизът е нула. Тоест, броейки бандеролите като бандероли, количеството е некоректно.

Имайки предвид обаче другия параметър, който Вие използвате, количеството е коректно. Единствено остава да си зададем въпроса как в 2004 г. са 20.8 и как през 2006 г., след две години, пада на 5.9. Тоест в 2006 г. има рязък спад на количеството продаден алкохол и със сигурност той не е спаднал заради повишената цена, а видно заради нестабилността на кабинет, който току-що е направен, от няколко месеца, заради липсата на контрол. Тук аз мога да направя много други политически изводи, но моят по-важен въпрос е във връзка с данните, които изнесе директорът на Агенция „Митници” пред нас, а именно, че хванатите количества през миналата година, тоест поради добрата работа, която те са свършили, е 20% от тези, които са на база продадени бандероли. Тоест при 20 милиона имаме четири.

Аз отново Ви задавам един академичен въпрос, тъй като накрая ще правя изводите. При положение, че имаме 20% хващане, рискът (аз знам какъв е по учебниците, но искам да го чуя от Вас), рискът, който дава самият акциз, и начинът, по който се определя от хванатите количества, какво количество очаквате, че е отишло в силата икономика?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаема госпожо Капон, Вие много добре знаете, че аз няма да Ви отговоря с очаквания или с хипотези. Опитах се да Ви обясня, че въпреки увеличените ставки, ние тук въобще не говорим за приходи в хазната, защото те безспорно се увеличават, но те се увеличават благодарение основно на ставките. Да, изключихме ставките и приходите.

Исках да Ви обърна внимание на друго. 2003 и 2007 г. като сравнително спокойни от гледна точка на промени на форми, ставки и т.н., са доста идентични една с друга, което показва, че приблизително толкова е обичайното равнище на облагане и вероятно малка част бяга от облагане, така както във всяка друга дейност. Никога нито една администрация не може да улови на 100% нито един данъчен приход в нито една страна. Дали у нас е малко повече, също е спорен въпрос. Вероятно е малко повече, което си заслужава и по-внимателни мерки по отношение на контрола.

Но обърнете внимание, че академична (ще използвам Вашия израз) зависимост е, че когато ставките се увеличават, расте рискът и намалява процентът на облагаемост. Това го доказват всички по-напреднали от нас страни. Да не цитирам стари страни членки, при които облагането с акциз на цигари е под 50 на сто. Не са добър пример, не трябва да ги следваме.

Тук даже наблюдаваме нещо друго. В 2003 г. и 2007 г. при толкова различни ставки се облага приблизително едно и също количество алкохол, което говори ако не за успехи, не искам да ги отчетете като успехи, говори за горе-долу нормален контрол, който е обхванал един допълнителен рисков фактор – съблазънта да се бяга при по-високата ставка на акцизите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Орешарски.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър.

Изводите, които аз ще направя, са ясни. В 2003 г. е 10, 6 милиона, в 2004 г. нещо се е случило в страната, че изведнъж са пили двойно повече и затова са 20, след това през 2005 г. имаме точно наполовината – 12 милиона. През 2006 г., благодарение на Вашия отговор, можем да кажем, че рискът не само е бил по-висок, а той е доказано по-висок. Тоест видно е, че голямо количество алкохол е останал в сивата икономика, а през 2007 г. имаме леко покачване, като се надяваме през 2008 г. да достигне до 20-те милиона, поне както е било в 2004 г. Това е единственият начин. Чувам вашето подсказване, че няма да го достигнем. Аз очаквам от Министерството на финансите да даде ясните мерки – 1, 2, 3, 4. Ще сменяме ли бандероли, капсулите какви ще бъдат, кога ще се въведат ясните глоби и какъв е средният сегмент, както твърдеше директорът на Агенция „Митници”, от който изтича реално фалшив алкохол? Защото е видно, че има някакъв среден сегмент, който остава в сивата икономика. Над 90% от приходите от алкохол са от първите петдесет предприятия или от първите петдесет склада, които са регистрирани. Да, първите десет са 80%, а другите десет бяха от следващите 40. Благодаря на моя колега Мартин Димитров, който ме поправи.

Така че очаквам от Министерството на финансите да ни даде истински план за действие какво смятате Вие като министър. Не да си говорим за приходната част, която се е увеличила, разбира се, при увеличение два пъти на акциза, а какво трябва да се направи, така че контролът да бъде по-добър. Благодаря.

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Искам думата по начина на водене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да Ви дам думата. Какъв начин на водене? Водя си заседанието, госпожа Капон отговаря.

Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Господин председател, имам право да взема думата по начина на водене на заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да зададе своя въпрос към министъра на правосъдието Миглена Тачева.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги, госпожо министър! Продължавам с въпросите по проблемите на фирмената регистрация с особената загриженост, с която винаги съм разсъждавал по тази тема.

За съжаление една реформа, която трябваше да облекчи хората и да доведе до бързо регистриране и закриване на фирми, в момента не работи.

Тази седмица Комисията по правни въпроси прие няколко законопроекта, включително законопроект, внесен от мен и колеги, и законопроект на Министерството на правосъдието, които са в правилната посока. Много обезпокоителното е, госпожо Тачева, че заместник-министър Илонка Райчинова по време на това заседание на Комисията по правни въпроси каза, че очаква нормализиране на ситуацията през септември месец. Това е много обезпокоително!

Моят призив към Вас от тази трибуна, пак повтарям, с особена загриженост, е за бързи и решителни действия от Ваша страна. Тъй като ако чакаме септември месец, хората ще питат с основание за какво ни беше цялата тази реформа.

Във връзка с това най-обезпокоителни са сигналите, които получавам, сигнали с документи, че много хора са подали заявление за регистрация и същинската регистрация отнема повече от месец. Хората повече от месец след подаване на документите чакат за същинска регистрация. Това наистина, госпожо министър, е изключително обезпокоително. Така че се надявам на, бих казал, дори кризисен план от Ваша страна за бързи действия, които да доведат до това, че след подаване на заявлението за регистрация решението от страна на администрацията да се взима много по-бързо, да бъде както е записано в закона – за един ден.

Във връзка с това, госпожо министър, си позволявам да Ви попитам: защо до момента няма директор на регистъра в рамките на Агенцията по вписванията, за да има човек, който да носи персонална и пряка отговорност за това, което се случва? Смятам, че една такава мярка би могла да помогне. Моята информация е, че регистърът е заедно със служителите по БУЛСТАТ и няма персонална отговорност.

Българският парламент, вярвам и всички колеги мислят така, трябва да вземе спешни мерки реформата по фирмена регистрация да заработи. Защото е недопустимо хората да чакат с часове, недопустимо е хората с месеци да не могат да започнат работа и да се отлагат сделки. И тук отговорността е както на правителството, така и на българския парламент. Трябва заедно по най-бързия начин да бъдат взети разумните мерки и да бъдат предприети разумните действия.

Освен това хората системно се оплакват, госпожо министър, че не получават информация от регистъра на зададени въпроси. И това е другото нещо, по което могат да бъдат предприети бързи и адекватни действия.

Надявам се на конкретен отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева, за да отговори на въпросите на народния представител Мартин Димитров.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ще започна с това, че формално бих могла да откажа да отговарям на този въпрос, затова защото на същия въпрос Ви отговарях на 22 февруари т.г. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)

И за сроковете говорихме.

Едновременно с това зададеният въпрос е само за срока, а Вие тук ми задавате 4-5 въпроса. Но понеже ценя усилията Ви по реформиране на Търговския регистър, ще Ви кажа няколко неща.

Факт е, че към този момент имаме забавяне и то е с 30 дни и 3 дни, 3 работни дни. Факт е, че не чакаме тук да ни се задават въпроси, за да предприемем мерки и много бързо и действено от м. септември 2007 г. Министерството на правосъдието работи по това да се създаде всякакъв механизъм Търговският регистър да стартира и той стартира на 2 януари 2008 г., напомням ви, след като четири пъти този парламент отлага влизането на Търговския регистър в сила. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)

Не знам какво е казала заместник-министър Райчинова, но аз ангажименти, които поемам и в Събранието, включително и пред вас, се изпълняват. Готов е проектът на Министерския съвет за промени в Закона за Търговския регистър. Не го направихме преди м. януари, защото искахме да видим как ще работи, за да можем да направим необходимите промени. Създават се необходимата и организация, и законодателни промени, за да може не да облекчим работата, а да изпълним законовите си ангажименти. Но ще мине много време по работата на регистъра, за да стигнем до един ден. Затова Вие сам знаете, че промените, които се направиха, са в рамките на 14 дни да се прави регистрацията. Апропо, ако трябва да бъдем точни, срокът, който към този момент вписва регистърът, е същият, който вписваше и беше задължение на съда – 30-дневен срок. Не казвам, че това е срокът, който ние трябва да целим, но към този момент ние се стремим да създадем необходимите условия.

Не знам какво означава персонална отговорност. Персонална отговорност носи директорът на агенцията, заместник-директорът, цялото ръководство на агенцията. Ако имате предвид, че няма назначен директор на Търговския регистър, първо, няма много желаещи за това. Второ, по същия начин разчетът, който беше направен ден за ден да се вписва, беше свързан с работата на 90 длъжностни лица. Няколко пъти обяснявах какво прави Министерството на правосъдието, как няма желаещи след 6 пъти провеждане конкурсна процедура. Надявам се, че със законодателните промени, които сега предлагаме, ще съумеем да назначим 90-те длъжностни лица по регистрацията, които да започнат да вписват. Аз подозирам, така са направени разчетите, че след края на м. май ще отпушим това забавяне и в рамките на 14 дни ще се постановява вписването на фирмите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров, за Вашата реплика в рамките до 2 минути.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): В изключително конструктивен тон пред Вас, госпожо министър, и уважаемите народни представители искам да Ви предложа конкретни мерки извън предложението на Министерския съвет, което би подобрило много бързо работата по търговската регистрация и би отменило голяма част от тежките опашки.

На първо място, приемете нашето предложение – предложението на СДС, заявленията, подавани по Интернет, да бъдат с по-ниска такса. Ние предлагаме 50% по-ниска, но сме склонни и на друго Ваше предложение. Това е много смислено.

Второ, госпожо министър, съгласете се, не е сериозен аргумента, че нямало желаещи за директор на Търговския регистър. Вземете всички възможни мерки да бъде назначен такъв. Когато има не персонална, а колективна отговорност, това вреди.

Трето, много е важно да има хора, които да дават информация. Масово има оплаквания, че се отправят питания и няма никой, който да отговаря на телефонни запитвания, също така и на Интернет страницата на Търговския регистър на Агенцията по вписванията няма често задавани въпроси. Направете това, това също ще помогне.

Много се надявам Вашата мярка за вписване в 14-дневен срок след подаване на заявлението да бъде временна и всъщност крайната цел трябва да бъде един много по-кратък срок. Защото вижте какво казват хората, включително на моя блог в Интернет. Казват: преди в съда регистрацията ставаше за 10 дни, сега става за 30. За какво ни беше тая реформа? Голямото опасение е, че ако една такава относително по-проста реформа не работи, представете си какво ще стане в здравеопазването. Така че са необходими наистина ясни и бързи мерки.

Назначете нови служители. Мерките, които Вие предприемате за повишаване на заплащането, са в правилната посока в тази област. Назначете нови служители, защото на последния конкурс са назначени двама души. Очевидно това не върши работа. Отворете нови гишета. Както Ви призовах и миналия път, още са необходими. Ако трябва, наемете сграда, както Ви казах и предишния път, за временен срок. Всички тези мерки в пакет биха заработили и биха дали ефект.

Другото нещо, последно, госпожо министър – често блокира електронната система на регистъра. Това в ХХІ век е недопустимо. Вземете мерки да работи без проблеми.

Пак Ви казвам, изключително съм заинтересован тази система да започне да работи, защото идеята беше хората да са в по-добро положение, по-бързо да вършат работа, по-бързо да се създава и закрива фирма, а не обратното. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много задачи поставихте на министър Тачева.

Заповядайте, госпожо Тачева.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин Димитров, аз съм два пъти по-заинтересована от Вас, защото нося и политическата отговорност нещата с регистъра да потръгнат в правилната посока. Смятам, че сме на правилния път. Престанете обаче да ни давате идеи да наемаме сгради и да наемаме хора, когато сам познавате законодателството и знаете, че това не е възможно. Ако СДС излезе от централата си, както казахте предния път, че сте готови да ни предоставите сградата, без да правим конкурсни процедури... (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Дайте да говорим сериозно по тези неща!

За таксите – таксите ще ги променим тогава, когато промените Закона за изменение и допълнение на Търговския регистър. Когато влезе в сила законът, ние ще синхронизираме закона и с тарифата, и с наредбата за водене и съхранение на Търговския регистър. Няма как първо да променим таксите, пък после вие да приемете нещо различно в закона. Всичко онова, което е било възможно да се направи, се прави ежедневно, уверявам ви в това, и смятам, че сте свидетел.

Аз Ви благодаря за загрижеността, но има процедури, по които няма как нито да наемаме лица, които не са оторизирани, защото те си слагат печата и на сканирането, и на всички документи, които влизат в регистъра. Нещата не са така прости и елементарни, както изглеждат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да благодаря и от ваше име на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева за днешното й участие в парламентарния контрол.

Днес ще приключим с питане, зададено от народния представител Лидия Шулева към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

Госпожо Шулева, моля да развиете Вашето питане към министър Петър Димитров в рамките на 3 минути.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През 2007 г. бяха приети промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Измененията и допълненията на закона въведоха няколко възможности за намаляване на праговете за клас инвестиции, чрез провеждане на политика за стимулиране на инвестициите, както във високотехнологичните производства и услуги, така и в икономически по-слаборазвитите региони. Въведено беше деление на инвестициите в два класа – „А” и „Б”, вместо предишните три класа. Съгласно чл. 22б, ал. 1 по предложение на министъра на икономиката и енергетиката, Министерският съвет може да отпуска средства за финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура – местни пътища и улици, публична общинска собственост, водоснабдителни и канализационни машини и съоръжения, публична общинска или държавна собственост, от най-близо изградения елемент на инфраструктурата до границата на имота.

Моето питане към Вас е следното: колко сертификата на инвеститори клас „А” са издадени досега, колко са исканията за финансиране на инфраструктурни проекти и какъв е размерът на финансовите средства? Колко от исканията към момента са удовлетворени? Какви средства се предвиждат в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за подкрепа на инвеститори клас „А” за 2008 г.? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, за да отговори на питането на народния представител Лидия Шулева.

МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо Шулева, уважаеми народни представители! Относно проведената политика на правителството за стимулиране на инвестициите – първата част на въпроса е колко сертификата на инвеститори клас „А” са издадени досега от влизане в сила на промените в Закона за насърчаване на инвестициите. От 30 август 2007 г. са издадени три сертификата за клас „А”. Първият сертификат е на „Енемона” АД – Козлодуй, за инвестиционен проект – енергийно оползотворяване на селскостопанска биомаса в Северна България. Там инвестицията е в размер на 97,8 млн. лв. и предвижда изграждането на първата в България електрическа когенерационна централа с мощност от 15 мгвт, използваща възобновяеми енергийни източници от биомаса – гр. Никопол.

Вторият сертификат е на „Кроношпан – България” – Бургас, за инвестиционен проект – Завод за производство на плочи от дървесни частици. Инвестицията на „Кроношпан” е за 110 млн. евро със срок на реализация до три години в община Хасково. Проектът предвижда разкриването на най-малко 200 нови работни места в края на тригодишния период с последващо нарастване до 300.

Третият сертификат е – финален етап на издаване е на „Луфтханза Техник – София” ООД за инвестиционен проект – изграждане на база за обслужване и ремонт на самолети за летище София. Инвестицията е 35,2 млн. лв., ползваща двукратно намаления праг за високотехнологичните дейности, в случая за производство на въздухоплавателни средства, включващ и техния ремонт и поддържане. Ще бъдат монтирани две линии за обслужване на самолети „Боинг 737” и „Еърбъс А320”. До края на 2010 г. постоянната заетост ще достигне 360 човека. Общо инвестициите за трите проекта от клас „А” са за 348 млн. лв. и планират заетост от 580 нови работни места в края на тригодишния период от изпълнение на проектите.

Понастоящем в българската Агенция за инвестиции са постъпили още пет заявления за получаване на сертификат, които са в напреднал етап на процедурата. В допълнение към казаното правя следното уточнение: разпоредбата на § 37 от Закона за насърчаване на инвестициите, който е в сила от м. август 2007 г., даде възможност постъпилите до влизането в сила на закона заявления за издаване на сертификат за клас и инвестиция да се разглеждат по стария ред. За периода от влизането в сила на промените в закона до настоящия момент са издадени и 24 сертификата по стария ред, което е равно на клас „А”. От тях 22 са за първи клас, тоест клас „А”, и по един за втори и за трети клас или общо 24 проекта.

Може да обобщим, че от влизането в сила на закона от края на м. август 2007 г. досега са издадени общо 25 сертификата, от които 22 са за първи клас и три сертификата за клас „А”.

Тези 25 сертификата от най-висок клас са за общ обем на инвестициите 4 млрд. лв. и над 19 хил. работни места през следващите три години.

По отношение на втория Ви въпрос относно исканията за финансиране на инфраструктурни проекти и размера на финансовите средства – инвестиционните проекти, получили сертификат клас „А”, както и издадените 22 сертификата за първи клас са на етап стартиране на изпълнението и към момента започва прилагането на заявените насърчителни мерки. В начален етап са исканията за финансиране на инфраструктурни проекти. От сертифицираните проекти от клас „А” „Кроношпан” е заявил намерение за ползване на насърчителната мярка за финансиране на инфраструктура, но същият не е уточнил размера на исканите средства.

Постъпило е искане за пътна инфраструктура и от „Луфтханза” в размер на 1 млн. лв.

Второ, от 22-та сертифицирани проекта от първи клас са постъпили осем искания за финансиране и изграждане на инфраструктура. Размерът на исканите финансови средства на постъпилите осем заявления от инвеститори от първи клас възлиза на 230 млн. лв., като един от инвеститорите е заявил средства в размер на 191 млн. лв. за изграждане на булеварди, кръстовища, трамвайни трасета и др. в гр. София, необходими за търговски и жилищен комплекс.

Трето, по отношение на третия въпрос за броя на удовлетворените до момента искания за инфраструктура за клас „А”:

Първо, по отношение на трите сертифицирани проекта клас „А” вече споменах, че има постъпили две искания от инвеститори, за които няма проектна готовност.

Второ, от постъпилите осем искания от инвеститори първи клас проектна готовност за изграждането на инфраструктура има за три проекта, а останалите са на фаза подготовка на техническа документация.

След пълното окомплектоване на необходимите документи ще се пристъпи към процедура за отпускане на финансови средства.

Последната част, по отношение на въпроса относно размера на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за подкрепа на инвеститори от клас „А” за 2008 г., миналата година бяха 15 млн. лв., през тази година са 20 млн. лв. Увеличението е 5 милиона. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева. Госпожо Шулева, разполагате с две минути, както Ви е известно, да зададете до два доуточняващи въпроса към министър Димитров.

ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор.

Това, което прави впечатление, доколкото разбрах от Вашия отговор, всъщност и тези 15 милиона, които са били предвидени в бюджета за миналата година, са останали неизползвани.

За тези три проекта, за които Вие казахте, че са подали и имат проектна готовност, за мен не стана ясно на каква сума възлиза искането за удовлетворяване. От това, което казахте, че по осем проекта има искане за 230 млн. лв., дори да извадим 190 млн. лв. от един инвеститор, пак остават около 40 милиона, които дори само за тях да се даде финансиране, няма да стигнат средствата от бюджета.

Явно е, че не е достатъчно ефективна работата за отпускане на средства от бюджета за инфраструктурни проекти за насърчаване на инвеститорите, тъй като въпреки ограничения размер на парите те остават неизразходвани вече втора година.

Моите уточняващи въпроси са следните: какви са очакванията на Министерството на икономиката и енергетиката за размера на преките чуждестранни инвестиции през 2008 г.? Имате ли информация от всички тези проекти, които се дават, колко от тях са в тези именно изостанали икономически райони и инвестиции във високотехнологични производства, поради която причина беше направено главно изменението на закона, тъй като разбирам, че тези 22 проекта са главно за търговски и развлекателни центрове? За високотехнологични производства и производства, които са в изостанали райони, аз не виждам информация. Даже трите проекта нали са в София, Хасково ли казахте или Козлодуй, които мисля, че не попадат в тази категория, за която става дума в закона. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика. Има ли втора реплика? Няма желаещи.

Имате право на дуплика, ако желаете, господин Димитров.

МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.

Госпожо Шулева, действително сумата не изглежда кой знае колко голяма, но тя е такава, каквато могат да си позволят българските данъкоплатци. Не е вярно, че не са усвоени. Мога да Ви кажа по години: 2004-2005 г., когато стартира този процес, когато се прие закона, са 4 милиона; през 2006 г. са 15 милиона, през 2007 г. са 15 милиона плюс около 7 милиона от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, и за 2008 г. - в момента са от 5 милиона, и 7 милиона вървят през Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Така че парите се усвояват. Няма неусвояване на тези пари, обратното.

Мога да Ви дам справка и по проекти. На практика са подадени заявления за целия период: 116 заявления. От тях 100 са получили сертификат.

Виждате, че процентът никак не е малък. Поискани са 308 милиона, усвоени са 39 милиона, като в тези 308 милиона влизат и тези 191 милиона, за които Вие говорихте.

Смятам, че през тази година, ако нещо лошо не се случи с външната ситуация, ако финансовата криза не се отрази на външната ситуация, не толкова на вътрешната, преките чуждестранни инвестиции, според мен при всички случаи, трябва да бъдат над 7 млрд. евро. Разбира се, не сме оракули, да не гадаем. Доброто е това, че за м. януари чуждите инвестиции са два пъти по-големи, отколкото са били чуждите инвестиции през м. януари 2007 г. Тоест засега тенденцията не е лоша. Аз се надявам, че тя ще се запази до края на годината.

Знаете, че с новата данъчна среда, която създадохме България и по класацията на Световната банка се оформи като най-атрактивната държава в света за чужди инвестиции. От тази гледна точка имаме всички основания да очакваме, че потокът ще бъде по-голям, отколкото беше през 2007 г. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра на икономиката и енергетиката.

ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.

Господин министър, ще Ви бъда благодарна, ако ми представите по-подробните данни за тези проекти, тъй като от Вашия отговор не стана ясно, че по тези три проекта е започнало усвояване на средства. Така че след като е започнало усвояване на средства по тези три работни проекта, бих искала, ако можете, да ми ги предоставите, за да получа пълна яснота. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.

Приключихме с парламентарния контрол.

Остават седем минути до 15,30 ч., когато ще се проведе гласуването по проекта за Решение за вот на недоверие към правителството на Република България.

Пускаме сигнала, моля и квесторите да поканят народните представители. Разполагаме с още седем минути до гласуването на този проект за решение.

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент! Точно в 15,30 ч., тогава ще започнем с гласуването – ще Ви дам възможност.

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Преди гласуването трябва да поясним някои неща. Преди гласуването!

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Часът е точно 15,30.

Както обявихме, в 15,30 ч. преминаваме към гласуване на проекта за Решение за вот на недоверие към Министерския съвет. Решението не е прочетено, позволете да го прочета, както е внесено от 60 народни представители.

„РЕШЕНИЕ

за гласуване на недоверие на Министерския съвет

на Република България заради обвързаността му с

организираната престъпност

Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България заради обвързаността му с организираната престъпност.”
Информирам народните представители, което те знаят, че съобразно чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България решението може да бъде прието, ако за него са гласували повече от половината от всички народни представители, следователно решението ще бъде прието, ако за него гласуват 121 и повече народни представители.

За процедура има думата господин Яне Янев.

Каква е процедурата – по гласуването вероятно?

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Процедурата е по начина на водене и по начина на гласуване.

Уважаеми господин председател, ние от Парламентарната група на ОДС считаме, че Вие днес нямате моралното право да водите заседанието, тъй като вчера нарушихте Правилника на Народното събрание – позволихте си да интерпретирате и прилагате правилника в полза на управляващата коалиция. Нещо повече, ние разбрахме от самия Вас, че корупцията в митниците е неразривно свързана с корупцията в МВР. С отказа си да дадете възможност на парламентарната група да използва цялото си време, на практика го доказахте.

Сега днешното заседание се предава по Българската национална телевизия. Ние настояваме гласуването да бъде поименно със „за”, „против” и „въздържал се”, всеки народен представител да каже какво точно мисли, защото българският народ има необходимост да види кой народен представител как ще гласува. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е от името на парламентарна група или лично от свое име?

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): От името на парламентарна група.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом е от името на Парламентарната група, имате право. Искането е по реда на чл. 53, ал. 1, т. 5 – поименно изписване...

РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Алинея 2, т. 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... с вдигане на ръка? Така ли е?

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Със ставане от място.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е записано така, прочетете правилника, млади хора! (Оживление.)

Член 53, ал. 2, т. 2 – вдигане на ръка – това ли искате?

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Точка 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, по т. 3.

Моля, гласувайте това процедурно предложение – за гласуване по чл. 53, ал. 2, т. 3.

Гласували 234 народни представители: за 85, против 123, въздържали се 26.

Това процедурно предложение не се приема.

Заповядайте за прегласуване, господин Янев.

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние настояваме още веднъж депутатите от управляващата коалиция да преосмислят поведението си, защото, ако сега не се съгласят гласуването да бъде съгласно чл. 52, ал. 2, т. 3, тоест всеки поименно да определи своя вот, ще покажат, че в българския парламентаризъм вече няма нищо явно и публично. (Силен шум и реплики.) Всичко става задкулисно, всичко става по кабинетите, всичко става с предварителни договорки. Неслучайно беше това суетене сега по кабинетите на отговорните фактори, където бяха привиквани един по един народни представители, ...

РЕПЛИКИ ОТ КБ: Е-е-е! (Шум, оживление.)

ЯНЕ ЯНЕВ: ... евентуално да не изневерят или да дадат гласа си в погрешна посока.

Затова още веднъж сега, когато прегласувате, все пак се посъветвайте със съвестта си, защото много скоро българският избирател ще ви покаже това, което отдавна трябваше да стане – червен картон. (Шум,, оживление.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.

Поставям втори път на гласуване процедурното предложение гласуването да стане по чл. 53, ал. 2, т. 3.

Гласували 234 народни представители: за 86, против 136, въздържали се 12.

Процедурното предложение не е прието.

Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на проекта за Решение за вот на недоверие на Министерския съвет на Република България, което ви прочетох.

Гласували 234 народни представители: за 82, против 117, въздържали се 35.

Решението не се приема, то е отхвърлено. (Ръкопляскания от БСП, ДПС и единични ръкопляскания от НДСВ.)

Заповядайте за процедура.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Считам, че отново можем да покажем на България дали действително искаме да поемем път към Европейския съюз и път, който да ни доближи до всички европейски държави...

РЕПЛИКИ: Е-е-е! (Шум.)

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Защото сме на път отново да загубим и да влезем в криза, криза, която ще бъде понесена за пореден път от нашия народ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво е процедурното Ви предложение?

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам още време, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама кажете процедурата!

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Процедурата ще бъде за прегласуване – всички да чуят.

Призовавам всички народни представители, които са тук, в тази зала, да гласуват и да не се крият, да не се крият зад вестници, да имат ясна позиция за народа – как и по какъв начин България трябва да продължи.

Процедура за прегласуване. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.

Следователно поставям втори път на гласуване проекта за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България. Гласуването ще продължи 30 секунди.

Гласували 234 народни представители: за 82, против 117, въздържали се 35. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Решението не е прието.

Както знаете, уважаеми народни представители, по нашия правилник имаме до три обяснения на отрицателен вот. Следователно само този, който е гласувал “против” и не е участвал в дебатите, може да обоснове своя отрицателен вот. (Народният представител Сияна Фудулова иска думата от място.)

Заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Участва вчера! (Парламентарните групи на ОДС и на “Атака” напускат залата. Реплики от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те казаха, че не е участвала. Имала е само реплика.

Давам Ви думата.

СИЯНА ФУДУЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Гласувах “против”, защото стана ясно на всички хора, че вие, господа от опозицията, не предлагате алтернатива. Вие искате да спрете реформата в МВР, която ние започнахме.

Гласувах “против”, защото е обидно за обществото бивши главни секретари и охранители да определят дневния ред на обществото. Гласувах “против”, защото ми писна кукловодите на този театър да са едни и същи.

Уважаеми господа, с този вот вашата драма и опит за реанимация на собствените си политическите сили доведе до едно фиаско.

В заключение само ще добавя, че с този вот вие се опитахте да сринете авторитета не само на един министър, а на една цяла институция, която се грижи за сигурността и спокойствието на гражданите. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

(Народният представител Георги Георгиев иска думата от място.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Георгиев, как сте гласували? “Против” ли сте гласували? – Добре, имате право, щом сте гласували “против”.

Заповядайте.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Колеги, няколко пъти от трибуната казвах защо няма да подкрепя вота. Ако един от вас стане тук и ми посочи по-добро решение, не казвам, че това е добро решение, но по-добро решение, нека да ме убеди в това.

Питам ви: коя политическа сила от опозицията в парламента и извън парламента е способна в момента да направи правителство, с което да ръководи пълноценно страната? (Шум и ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Знам за какво става въпрос. Тук и преждеговорившата каза – подготвя се пътят и пътеката за ГЕРБ. Но ако се огледаме, какво ще видим в ГЕРБ? Също много случайни хора, набутани вътре, които няма да дойдат с доброто да управляват България. Ще дойдат с други намерения и мераци! Затова не подкрепям вота. (Оживление, шум и ръкопляскания от КБ и ДПС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Анастасов, заповядайте за трето и последно обяснение на отрицателен вот.

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Гласувах против този вот, защото, първо, беше искан от хора, които са компрометирани във властта и които никога повече българският народ няма да допусне във властта на България, докато свят светува. (Ръкопляскания от КБ.)

На второ място, гласувах “против”, защото този вот беше направен с една-единствена цел: да има политическа пропаганда за тези, които вече са политически трупове и са минали във времето! В следващия парламент няма да ги има! (Ръкопляскания от КБ и частични – от ДПС.)

Гласувах против този вот, защото е необходимо на България това, което направи министър-председателят, това, което направи правителството и министърът на вътрешните работи – най-накрая да дойде 10 ноември в МВР!

Гласувах “против”, защото България се нуждае корумпираните управници, корумпираните МВР служители да отидат там, където им е мястото – в затвора! (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера внимателно следих дебатите по внесения от опозицията вот на недоверие към правителството. Аз винаги внимателно слушам тезите и предложенията по време на такива сериозни дискусии. За съжаление, не чух нито една конструктивна и градивна идея за това как да се промени ситуацията в МВР, как да се реформира министерството, така че да изпълнява тези функции и очаквания, с които е натоварено от българските граждани.

Разбира се, за никого в залата или извън нея не е тайна, че вотът беше чисто политически инструмент, политизиран. Той не целеше оздравяването на ситуацията и решаването на проблемите с разклатеното доверие в една от водещите държавни институции.

Всички сме наясно, че е в ход един сценарий – политически и икономически, със сериозни интереси зад него. Интереси, които са свързани в това число и с полусива или сива икономика, със сенчест бизнес, интереси, които искат под формата на радикалното искане за оставка на правителството или най-малкото за смяна на министъра на вътрешните работи да запазят статуквото.

Въпреки това дебатите бяха полезни и информативни за българското общество. Разбира се, основната емоция, която един нормален човек, гражданин на републиката, би почувствал след дебата, е чувството на отвращение и желанието да отиде под душа. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)

Не, от историята на Министерството на вътрешните работи и отношението на политическите сили, които са били в управлението, към тази водеща държавна институция и злоупотребата с МВР.

Но все пак се научиха някои много важни неща. Колкото и да не се харесва на опозицията да връщаме нещата към миналото, няма как да се направи истински анализ и да се предприемат адекватните действия, които се очакват от българските граждани и от нашите партньори, без да се направи този анализ на миналото, на управлението, на отношението от правителствата към МВР и на причините за това, което се случва днес, като разклащане на доверието в институцията. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)

Моля, господин Атанасов, да не ме прекъсвате.

Стана ясно, че една от причините е острата политизация и използването на МВР като политически инструмент. Няма как една система да бъде ефективна, когато на нея е гледано именно от тази гледна точка, преди всичко.

Много ясно прозвучаха данните за това, че около 60 хил. служители на министерството са били уволнени от него с много ясни политически аргументи - само в периода 1997-2001 г. над 20 хил. Служители. И това няма как да не създаде една система на негативна селекция, защото философията на политиката през 90-те, специално на десните правителства беше – колкото се може по-малко държава, държавата е лошо нещо. Това много ясно беше реализирано и доведе до своите последици, които днес цялото общество понася.

Много ясно стана за това каква е била практиката по време на управлението на кабинета на ОДС, правителството на Иван Костов: използването на МВР за политически цели – и за подслушване на политици, и за подслушване на наши партньорски посолства, и много други неща като нерегламентирано използване на специални разузнавателни средства, както и за всичко останало. Има един ясен симбиоз тогава между политическото управление и управлението на МВР и професионалната политика в тази структура.

За съжаление, реформите винаги срещат съпротива. Предишното правителство не намери куража, политическата воля да направи необходимите реформи в Министерството на вътрешните работи. Нещо повече, един от примерите на съчетаване на управление на МВР с икономически интереси, на конфликт на интереси е назначаването на тогавашния главен секретар, сега лидер на извънпарламентарната опозиция, за главен секретар на МВР от ръководител на охранителна фирма. Всички знаем как се създаваха и развиваха много от охранителните фирми в България през 90-те години. Така ли е или не е така?

Аз не казвам, че и в този мандат сме направили всичко. За това, което се случи, практически кризата в доверието на МВР, носим политическа отговорност и ние, в това число и министърът на вътрешните работи, който ясно го заяви, и в кадровата политика, която в голяма степен разбира се е наследена от предишни кабинети, и в недостатъчно дълбоката реформа на МВР.

Много от вас си спомнят каква съпротива имаше от така наречени професионални фигури, които и днес са забъркани в последните скандали, за създаването на Държавната агенция „Национална сигурност” като инструмент за укрепване на държавността. Имаше ли съпротива? Имаше, и беше много остра.

Много от нещата, които се случват днес, и който действително са скандални като корумпираност, обвързаност на висши служители от МВР с организирана престъпност и със сенчестия бизнес, са и реакция на реформите в МВР.

Всяка криза може да се използва по два начина – начин е да си заровиш главата в пясъка като кажеш: „Нищо страшно не се е случило”! или да потърсиш кардиналните и добрите решения за страната и за гражданите. Точно това правим и ще го направим независимо от съпротивата, която ще бъде със сигурност силна, защото МВР е една много консервативна система и това е нормално. Това има и своята здрава страна, защото искам много ясно да направя разграничението между хилядите и хиляди почтени служители – професионалисти в министерството, които много често са били ползвани политически, на които и на тяхната работа не е давано път, заради политически лаври или заради политически и икономически интереси и една малка група псевдопрофесионалисти, които често злоупотребиха.

Ако говорим за политическата отговорност на министъра на вътрешните работи, тя е свързана и с това, че той в някаква степен се предовери на точно тези кръгове, в това число и в Министерството на вътрешните работи.

Всички осъзнаваме необходимостта от реформи и зад това застава ясно цялата управляваща коалиция, а вярвам и много от народните представители, дори в опозицията. И тази реформа ще я дискутираме открито с професионалистите, с европейските ни партньори и с вас от опозицията, защото никога не съм отхвърлял разумни аргументи и работещи решения. Но разбира се, това не е всичко!

Когато говорих за политически сценарий трябва да сме на ясно, че заседанието на управляващата коалиция в Хисаря, представянето на актуализирана програма за управление с ясен график, с ясни приоритети, разбира се, смути мнозина и трябваше да се отклони вниманието, трябваше да затънем в скандали – истински, полуистински, измислени, раздути, за да може обществото да потъне в една клоака от компромати, истини, полуистини и откровени лъжи, които се изговориха и вчера в парламентарния дебат, за да се разклати и управлението, и стабилността на държавата. Този сценарий е пределно ясен. И вече казах, че има и политически сили, има и икономически кръгове, които са свикнали в мътна вода да ловят рибата и много трудно се дава на нашето общество европеизирането, живота по правила.

Още миналата година през м. юни заявих, че един от водещите ми приоритети е това да въвеждаме европейски правила и стандарти за всички. Този път ще го продължа с всички сили. Ще разчитам и на политическа подкрепа за това, но за да се случи това трябва да се обърнем към истинския дневен ред на обществото.

Това управление и това правителство дойдоха с ясни ангажименти: европейска интеграция, икономически растеж, социална отговорност! Смятам, че със самочувствие можем да кажем, че много е направено и не само формалното членство в Европейския съюз, не само високите темпове на икономически растеж и рекордния обем на преки и чуждестранни инвестиции – само за миналата година 6 млрд. и 100 млн. евро, а за последните три години – повече, отколкото за всички предишни 15 години от българския преход.

Но има и проблеми. И в обществото има едно остро чувство на несправедливост; на това, че не всички са равни пред закона; на това, че благините от икономическия растеж не ги усещат всички; че няма достатъчно защита на хората на труда; че няма достатъчно грижа за възрастните хора и повече равни шансове и за образование, и за здравеопазване. Това са реалностите и никой не може да снема от правителството тези отговорности и очакванията.

Вота на недоверие разбира се, не получи парламентарна подкрепа. Но за мен не е достатъчно това, което се случи днес, защото е очевидно, че за да се направят, да се реализират тези актуализирани приоритети и да се направи това, което хората очакват, да има динамика в действията на правителството, да има законодателни, изпълнителски решения, които действително ще покажат позитивно развитие на всеки един български гражданин, трябва и силна политическа подкрепа.

И това, което днес пролича като гласуване не е удовлетворително за мен. Аз много пъти съм казвал ясно: оставането на власт не е на всяка цена нито за мен, нито за Българската социалистическа партия, нито, вярвам, и за другите партньори в коалицията. Изкарването на целия мандат не може да бъде също на всяка цена. Трябва да има ясна подкрепа зад ясна програма и позитивни действия. Именно затова аз няма да избягам от моята отговорност като министър-председател – първо, защото ясно съм заявил пред моята партия, че аз от отговорност няма да бягам и ще се боря до последно за това, което смятам за правилно и полезно за страната.

Аз няма да избягам от моята отговорност пред мандатоносителите на този кабинет – Движението за права и свободи, защото нямам никакви основания да се притеснявам от това, че съм министър-председател с мандата на ДПС, защото виждам един предсказуем политически партньор, истински биткаджия, когато е необходимо, защото е ясно, че трябва да се водят политически битки. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Няма да избягам от моята отговорност и пред Националното движение Симеон Втори, въпреки двусмисленото гласуване днес, защото заедно извършихме много за страната.

И не мисля, че формата, която намерихте за показване на своята идентичност, е най-добрата, защото това, което се случва, ще бъде използвано не във ваша полза, а срещу вас от медиите. Когато има проблем в коалицията, той трябва да се поставя в коалицията. Той трябва да се дискутира там – да видим какви са ни политическите различия, какви са ни допирните точки и можем ли да вървим заедно напред.

Искам да благодаря и на независими народни представители, които, въпреки натиска върху тях, не подкрепиха вота на недоверие, защото това, което се готви като алтернатива, е много по-лошо от това, което е. Не че сме съвършени. Аз съм сигурно един от най-самокритичните и към себе си, и към работата на кабинета, но страната ни не се нуждае от дестабилизация, от мръсни игри, не се нуждае от сценарий, защото има много работа да се върши. Само заради това, че отложихме тази седмица заседанието на Министерския съвет, отлагаме с една седмица приемането например на Закона за кредитирането на студентите и докторантите – закон, за който се говори 10 години и сега става реалност. Отлага се – и това ще го направим, стартиране на програма за възстановяване на студентските общежития в България, които от 15-18 години почти не са ремонтирани.

Именно за да свършим работата, с която сме натоварени с очаквания, аз лично ще инициирам в коалицията сериозен разговор и за приоритетите, и за политиката, която се води, и за структурни и персонални промени в състава на Министерския съвет, защото трябва ясна политическа линия, трябва ясна парламентарна подкрепа, а не куцайки, да изкараме до края на мандата. Нямам намерение нито аз, нито правителството, нито моята политическа сила да бъдем заложници на подобно отношение.

И когато говорим, всички народни представители и групи, които са готови да застанат зад една такава политика, стъпваща на това, което е постигнато, динамизираща процесите, извеждаща политическата и социалната справедливост в преден план, и социалните ангажименти на правителството, са добре дошли, защото страната ни се нуждае от такава подкрепа. Защото имаме не толкова много време до края на мандата, а трябва да свършим много работа - не заради мен, не заради хората, които седят тук, на местата на правителството, не дори заради парламентарното мнозинство, а заради българските граждани.

С тази отговорност благодаря на тези, които не подкрепиха вота на недоверие. Аз своите изводи съм си ги направил, надявам се и всички други – и от управляващи, и от опозиция, от различни кръгове, да направят своите изводи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, заседанието приключи.

Следващото заседание, както ви е известно, ще бъде на 16 април, сряда, от 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,04 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Нина Чилова
Георги Димитров

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Stancho
Stenogrami Stancho -> Решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Предложения по ал. 3 на ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 4 април 2008 г. Открито в 9,02 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 3-5 октомври 2007 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за 10-12 октомври 2007 г. Първо четене на Законопроекта за Национална агенция "Сигурност"
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 14 декември 2007 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Доклад за дейността на Софийския градски съд за 2007 г. Докладът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 4 юли 2007 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 13 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч