Заседание софия, петък,11 април 2008 г. Открито в 11,04 ч

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Аз споделям Вашето неудовлетворение. То може да бъде върнато с десетки години назад, защото, както знаете, Ангорският договор е подписан през 1925 г. и да свеждате всичко до последните три години, както сам разбирате, би било опростяване на ситуацията. Ако беше толкова лесно, сигурно всяко едно българско правителство би се опитвало да реши този въпрос, който е важен за много българи – наследници на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия.

През последните години, както споменах в отговора на Вашия въпрос, този въпрос е поставян нееднократно на най-високо ниво – и от президента на републиката, и от мен по време на посещението през 2006 г. Обаче за да се случват нещата, са необходими воля и желание и от двете страни. За това са необходими и разговори, преговори. И затова реагирах остро на поведението на депутати от вашата парламентарна група по време на посещението на господин Ердоган, защото не смятам, че...

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Ние сме радикална опозиция, няма как да бъде друго.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...такъв тип поведение решава проблема. (Шум и реплики от КА. Реплики на народния представител Павел Чернев.)

Вие сте радикална опозиция, но на господин Ердоган това едва ли му прави особено впечатление. Ние трябва да водим разговори с Република Турция по този въпрос.

Подходът, който изразих по време на преговорите с министър-председателя на Република Турция, беше следният. Ние можем да използваме взаимните претенции, защото знаете, че има претенции от страна на Република Турция, като извинение едната страна да не решава едните проблеми, другата страна да не решава другите проблеми. Но това означава да оставим и на следващите поколения нерешени и открити въпроси.

Българската страна винаги е настоявала и настоява въпросите да се решават в тяхната последователност – трите кръга въпроси – имуществените въпроси, където претенциите са основно от българската страна; социалните въпроси – от турска страна; и хуманитарните въпроси. Така че имаме последователна и ясна позиция.

Смятам за сериозен политически резултат това, че министър-председателят на Турция се ангажира да се възобновят преговорите, които бяха замразени почти десет години. Това е конкретен резултат в политически план.

Впрочем, бих искал да Ви информирам, че тази тема ще бъде поставена от българското правителство и в контекста на преговорите на Република Турция за членство в Европейския съюз. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

С това приключват въпросите и питанията към министър-председателя на Република България.

Преминаваме към въпросите и питанията към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.

Питане от народния представител Павел Чернев относно изявления на дипломатическия представител на България в Прищина.

Имате думата, господин Чернев, заповядайте, задайте своето питане.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Калфин! Както стана ясно от редица медии, на 23 февруари т.г. бе тиражирано интервю на Николай Колев - ръководител на Българското дипломатическо бюро в Прищина, в което той нееднозначно заявява, че е провел свои срещи с така да ги наречем министри на Косово, на които срещи е договорено в България да бъдат внесени като работна ръка косовари. Той уточнява, че най-вероятно става дума за така наречените горани, които някои журналисти определят като българско малцинство.

В това си интервю този ваш служител уточнява, че такива разговори са водени с някой си министър на финансите и с някой си министър на икономиката.

Моят въпрос, моето питане е: запознато ли е Министерството на външните работи с този проблем? Доколко е възможно такова споразумение между България и Прищина да бъде сключено? Има ли такива договорки, особено в духа на вече сключеното споразумение между правителството на България в Ханой, ако не се лъжа, съвсем наскоро – онзи ден, от министър Масларова, въпреки нейни нееднозначни уверения именно от тази трибуна именно към мен по подобен въпрос, че няма такива предпоставки.

Оторизиран ли е в крайна сметка представителят на България да преговаря именно по тези въпроси и да дава толкова отговорни изявления?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Чернев.

Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чернев! Доколкото разбирам, Вашето питане се основава на медийни интерпретации на казаното от господин Николай Колев – ръководител на Дипломатическото бюро на Република България в Прищина. Става дума за това, че по време на посещението в Прищина на заместник-министъра на икономиката и енергетиката господин Явор Куюмджиев на 21 и 22 февруари тази година министърът на финансите и икономиката към временните институции на Косово Ахмед Шала е поставил въпроса за съдействие от българска страна за намаляване на високата безработица в Косово. В тази връзка той е предложил да се обсъдят възможностите за приемане в България на работна ръка от Косово. Това искане е поставено от косовския министър.

От българска страна няма изричен ангажимент за придвижване на този въпрос в бъдеще. Ние имаме режим, определен ред и в момента, в който чужди граждани биха могли да бъдат наемани на работа в български фирми. Този режим е валиден за всички, включително за граждани на Косово. Няма и не се работи в момента по сключването на специална спогодба с Косово за внос на работна сила.

Има една идея в Министерството на труда и социалната политика, това е договорено и със социалните партньори – ако се налага внос на работници, това да става и въз основа на двустранни спогодби, които да осигурят ангажимента на съответната страна към изпращаните от нея работници тук.

Във Виетнам министър Масларова не е подписала такава спогодба. Има предварителна идея за разговори по тези въпроси, но такава спогодба все още с никого не е подписана. Пак казвам, може би ако насочите въпроса си към министър Масларова, тя ще ви каже цялата мотивация защо се предлага там, откъдето се очакват повече чужди работници, да има двустранни спогодби. Това гарантира и българския пазар, гарантира, че те ще бъдат тук за съответен период, след което ще се върнат обратно.

Още един път повтарям, няма и не се работи в момента за сключване на подобна спогодба с Косово. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Чернев – два уточняващи въпроса.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Калфин! Двата ми уточняващи въпроса са в следната насока.

На първо място, разберете ме правилно: къде дават така? Ние признаваме независимостта на една самообявила се за държава провинция на базата на етническа сегрегация, на базата на религиозно преследване, на базата на разрушаване на православни храмове и накрая като допълнителна цена, която заплащаме – с какво сме длъжни на Косово, ние ще им осигуряваме и работа!

Моля, разберете ме правилно в рамките на добрия парламентарен тон и хубавото патриотично говорене. Моят въпрос е: къде дават така?

На второ място. Да разбираме ли от Вашето изявление, че нещо, което няма как да се случи, ще се получи? Тоест няма конкретна уговорка, няма конкретна насока на дейност, но в крайна сметка предпоставки това да стане има. Тоест предпоставки косовари да бъдат привлечени на работа в България и трайно заселени на българска територия има, независимо че по Вашите думи такива спогодби засега няма. Да разбираме ли така Вашето изявление, току-що направено? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за отговор, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Чернев, старателно внимавах и се опитах да разбера първия Ви въпрос.

Той смесва две събития. Едното беше установяването на отношения с Косово, което между другото се случи след тази среща, за която става въпрос – на заместник-министър Куюмджиев. Вторият въпрос до голяма степен се припокрива с първия: дали косовски граждани по принцип биха могли да дойдат да работят в България?

Българското трудово законодателство, първо, не третира като трудова заетост трайно заселване включително възможностите за работа на граждани от други страни в България. Дава се възможност, има определен ред граждани на която и да било страна в света да дойдат на определено работно място. За определен срок те получават временни трудови визи, които не са безсрочни и не са за трайно заселване.

По българското законодателство няма изключение за нито една страна в света, чиито граждани ние да кажем, че няма да допускаме в България. Разбира се, има доста процедури, има различни институции, които обсъждат този въпрос преди да се вземе решение, но няма страна в света, чиито граждани по закон или по някакъв нормативен акт да не бъдат допускани до трудовия пазар в България.

Пак казвам, че процедурата е достатъчно сложна. В момента вероятно самият Вие, ако се интересувате, виждате, че има много силен натиск и от страна на бизнеса за внос на работници. Правителството е доста въздържано в това отношение заради необходимостта максимално да се използва капацитетът на българския трудов пазар, дори с известно забавяне на икономическия растеж. Процедурата е достатъчно сложна в момента и тя е еднаква към всички чуждестранни граждани, независимо откъде идват те.

Не мисля, че Косово е какъвто и да било особен случай. Спекулациите, че тук ще дойдат и ще се заселят трайно косовари не отговарят нито на истината, нито на каквито и да било процедури, нито на чиито и да било намерения в това отношение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Чернев, за Вашето отношение по отговора.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги народни представители, почитаеми господин министре! Не мога да изразя своето задоволство от чутото от тази трибуна. Защо? Защото политиката на това правителство и на това мнозинство ми напомня един маниер от началото на 90-те години на силовите групировки и това сякаш не е единствената взаимоосвързаност между този стил на управление и онези неща тогава. Някога мутрите казваха: не ни гледайте какво правим, а слушайте какво ви говорим.

Сега става същото. Вие ми говорите, че няма никаква опасност да се сключи спогодба с Виетнам за внос на виетнамска работна ръка. Казвате, че това, което подписа министър Масларова, не е спогодба. А какво е, извинявам се? Какво подписа министър Масларова?

Можем да сме сигурни, че аз надлежно ще запитам министър Масларова, защото по мое мнение почитаемата министър Масларова, не спекулирам и не правя аналогии с името, определено ми намаза ските предния път, когато я запитах по този въпрос.

Относно факта, че, видите ли, всеки гражданин имал право да пребивава, да получи право на работа и да не се засели трайно, но само за малко и така нататък. Аз нямам право да започна да работя в Швейцария като оксиженист, уважаеми господине. Нито в Германия, нито в Англия. Например Англия дори спря притока на работна ръка от България.

Защо пък ние трябва да отваряме вратите на така или иначе социално изтерзаната България за евтина работна ръка? Медиите доста щедро и бодро обясняваха, че след виетнамската работна ръка следва и пакистанска.

Считам, че този внос на работна ръка не обслужва интересите на българските работещи и не обслужва социални интереси тук. Обслужва интересите на ограничен брой работодатели от крупния бизнес. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Чернев.

Следващият въпрос към господин Калфин е от народния представител Волен Сидеров относно недопустимата намеса на турския консул в Бургас господин Юджер във вътрешните работи на Република България.

Имате думата да развиете своя въпрос, господин Сидеров.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин председател, ще изчакам малко, тъй като кой знае защо, по една много интересна случайност винаги, когато задавам въпрос, Българската държавна телевизия, която е длъжна да предава оттук пряко, пуска новини. Затова сега ще изчакам да свърши информационната емисия и ще си задам въпроса. Нашите избиратели от Бургас искат да чуят този въпрос и отговора на господин Калфин. Това е някакъв опит да бъде скрит този отговор. Избирателите искат да чуят какво господин Калфин ще отговори.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие имате наблюдение върху предаването на Канал 1 ли, господин Сидеров?

ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да, разбира се, защото то пък има наблюдението върху нашите въпроси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Върху пленарната зала то има наблюдение, безспорно, чрез него и цялото общество.

Моля ви да проверите дали текат новини. Можете да се обадите до съседния кабинет... (Шум и реплики в залата.)

ВОЛЕН СИДЕРОВ: Обикновено се случва така. Моля само за няколко минути.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Общо-взето този избирателен подход към отговорите в зависимост от предаването е съмнителен. (Шум и реплики от мнозинството.)

Ако се прецени, може да се прекъсне парламентарния контрол, когато се предават новини, но в случая все още не сме въвели такава практика. (Реплики от КБ.)

ВОЛЕН СИДЕРОВ: Целта на включването на камерите е да предават парламентарния контрол.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безусловно, но досега при прекъсване на предаването за новини не е прекъсвал парламентарният контрол, това ми е мисълта.

ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ако някой друг иска да зададе въпрос през това време, аз ще му отстъпя мястото. (Шум и реплики в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следващият е господин Сотиров. Той има възможност да зададе въпрос, но може би и той ще иска да изчака своя ред. (Реплики от КБ.)

Господин Сидеров, все пак аз Ви приканвам Вие да започнете със своя въпрос. Не мога да Ви заставя да започнете да говорите, разбира се, но рискувате да загубите реда си, така да се каже.

Аз бих Ви предложил да започнете да развивате въпроса си. Ще има реплика, ще има дуплика, така че... По радиото предаването продължава.

Но все пак, господин Сидеров, основателно е възражението на колегите за една привилегия, която няма как да бъде обоснована от гледна точка на правилника, така че ако не пристъпите към въпроса, няма да мога да Ви дам думата след това. Губите реда си, освен ако не се договорите с господин Сотиров, че той приема това разместване. (Шум в залата.)

Заповядайте, господин Сотиров. Можете да зададете Вашия въпрос.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан със сътрудничеството между Република България и Република Македония в рамките на Съвета за регионално сътрудничество.

На 27 февруари т.г. на конференция в София приключи дейността на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Съгласно Резолюция 1409 от 2004 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета на 23 ноември 2004 г., страните от региона на Югоизточна Европа се призовават да създадат двустранни комисии и работни групи по въпроси от общ интерес на парламентарно и правителствено ниво.

Докладчикът за приемането на тази резолюция – господин Лъчезар Тошев, получи силната подкрепа на лидерката на македонската делегация в ПАСЕ и настоящ посланик на Македония в Съвета на Европа.

За съжаление правителствата на нашите две страни до момента не са реализирали тази идея за сътрудничество на парламентарно и правителствено ниво. В тази връзка моля да ми отговорите на въпроса: какви са намеренията на българското правителство да предложи аналогична инициатива в новия Съвет за регионално сътрудничество, който замести Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и по-специално имате ли намерение да предложите на Република Македония създаване на съвместни комисии и работни групи в областта на проблемите на транспорта и комуникациите, сигурността и борбата с незаконния трафик на хора, оръжия и наркотици, културно сътрудничество, проблемите на околната среда и други?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за Вашия отговор на този въпрос.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Въпросът Ви има два аспекта, доколкото разбирам – единият е регионален, а другият е двустранен.

В регионален аспект е това, което Вие попитахте за българското председателство в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа – действително, в рамките на нашето председателство се извършва успешна трансформация на Пакта за стабилност и се създава Регионален съвет за сътрудничество. С този акт се създадоха предпоставки за по-голяма чуваемост на регионалния глас на Югоизточна Европа в целия континент.

С активното участие на България бяха приети приоритетните области на регионалното сътрудничество – икономическо и социално сътрудничество, инфраструктура, правосъдие и вътрешни работи, сигурност, изграждане на човешкия капитал. Като признание за водещата роля на българския парламент, София беше избрана за домакин на Секретариата за интерпарламентарно сътрудничество между страните от Югоизточна Европа. В процес на съгласуване е Меморандум за сътрудничество между законодателните институции в региона, който се очаква да бъде приет до средата на м. април т.г. в София, на който домакин ще бъде българският парламент.

Посочените от уважаемия народен представител области на сътрудничество са поставени вече във фокуса на новия Регионален съвет за сътрудничество. По всички от тях има създадени регионални структури за координация, прилагане на утвърдените мерки и мониторинг. Това, към което се стремим, е повече прагматизъм и избягване на дублиране на инициативи и дейности.

В двустранен аспект трудно мога да се съглася с Вашата констатация, господин Сотиров, че досега след тази резолюция не са направени никакви двустранни работни групи или комисии. Освен от парламента, между България и Република Македония има редица дейности, които се извършват от различни институции – Президентство, министерства, държавни агенции, Министерски съвет.

Позоваването от Вас на силната подкрепа, цитирам: „на лидерката на македонска делегация в ПАСЕ и настоящ македонски посланик в Съвета на Европа”, не води автоматически до извода за отсъствие на ефективно двустранно сътрудничество. Такива работни групи и комисии има създадени много преди приемането на тази резолюция. Голяма от тях работят в момента. Има създадени такива и след това, така че въпросът, който задавате, очевидно показва непознаване на двустранните ни отношения. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Сотиров, за Вашата реплика.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, тук става въпрос за едно институционално и постоянно сътрудничество, което да бъде развито по един начин, принципно различен от начина, по който се осъществява досега, защото отношенията ни с Македония и исторически, и геополитически, са от по-различен характер. Когато ние обвързваме тези отношения в контекста на регионалното сътрудничество за целия регион, тъй като по този въпроси знаем, че има различни интереси, ние опаковайки отношенията си с Македония в рамките на регионалното сътрудничество, губим възможността да реализираме двустранно с Македония такова партньорство, което да изглади много от напрежението, което съществува между нас и македонската страна точно поради липса на трайна политика и на трайно партньорство, добре регламентирано институционално – на парламентарно и правителствено ниво. За това става въпрос.

Това, което засега се реализира, то е доста несистематично и не е подчинено на единна и цялостна политика и концепция. За това става въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министърът се отказва от своето право да отговори.

Давам думата на народния представител Волен Сидеров, който е задал въпрос към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.

Господин Сидеров, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос. Заповядайте!

Господин Сидеров, както Ви е известно, разполагате с две минути. (Шум и реплики в залата.)

Господин Сидеров, добре ли сте? (Народният представител върви бавно към трибуната. Смях. Шум в залата.)

Моля за тишина!

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Въпрос: чрез председателят...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, поставете си картата, господин Сидеров! Задължени сме да я поставяме, както знаете. Къде е картата на господин Сидеров?

ВОЛЕН СИДЕРОВ: Момент само да свършат новините, господин Корнезов, защото много държат избирателите в Бургас да чуят този въпрос относно поведението на турския консул. Помолиха ме просто, че искат да го чуят. Всеки момент ще свършат новините. (Шум и реплики в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам почивка до 13,00 ч. След това ще продължим с въпросите и питанията към заместник министър-председателя и следващите министри.

Почивка до 13,00 ч. (Звъни.)

Следва въпрос, зададен от народния представител Волен Сидеров към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.

Господин Сидеров, заповядайте. Моля да развиете Вашия въпрос към министър Калфин в рамките на 2 минути.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин министър, на 28.02.2008 г. Общинският съвет в гр. Бургас прие почти единодушно Декларация за признаване на турския геноцид над арменския народ през 1915-1922 г. Ден преди гласуването турският консул в гр. Бургас Исмаил Юджер си е позволил грубо да въздейства на общинските съветници за неприемане на декларацията и да прави внушения за защита на турската, в смисъл на Анкара, позиция и интереси по въпроса. След приемането на декларацията той е настоял за нейната отмяна и е коментирал акта на местната власт – на Общинския съвет в Бургас, опитвайки се силово да наложи волята на чужда държава над една суверенна единица каквато е Общинският съвет на гр. Бургас.

Моите въпроси към Вас, господин Калфин, са: какви мерки са предприети от страна на Външно министерство за преустановяване на тази опасна за междудържавните отношения практика? Изпратило ли е Министерството на външните работи протестна нота до Република Турция? Ще бъде ли поискано отзоваването на турския консул за недопустимото му вмешателство във вътрешните работи на България?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, за да отговори на въпросите на народния представител Волен Сидеров.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Въпросът с арменския геноцид е действително един от най-обсъжданите в съвременната историческа наука въпроси. Очевидно, че е чувствителен, включително и за турската страна. Мисля, че България и българският народ още с приемането на арменските бежанци след тези събития е изразил много ясно отношението си към тях.

На Вашия въпрос. При среща, проведена в Министерството на външните работи с дипломат от турското посолство в София, беше пояснено, че генералният консул в Бургас в кръга на своите официални контакти е разговарял с някои от общинските съветници, на които е изложил официалната турска позиция по въпроса за арменския геноцид. Според направените ни разяснения от турска страна при разговорите с общинските съветници турският генерален консул е изразил убеждението си, че трагичните исторически събития не би следвало да бъдат използвани за политически цели.

Бих искал да Ви информирам също така, че до този момент Общинският съвет в Бургас не се е обръщал към Министерството на външните работи, нито негови членове общински съветници в Бургас, и не е била изпратена информация в духа на Вашето изложение, която се квалифицира като опити за намеса на турския генерален консул в работата на Общинския съвет и оказване на натиск върху общинските съветници. Поради тази причина не бихме могли да тълкуваме действията на турския дипломат като опит за намеса и не считаме за основателна препоръката да се предприемат каквито и да било ответни действия.