Заседание софия, петък,11 април 2008 г. Открито в 11,04 ч

Големият въпрос обаче, който Вие поставяте – аз тук съм съгласен с аргументацията Ви, въпреки че изводът, според мен, трябва да бъде друг, е: кой решава? Вие съвсем уместно казвате: добре, нека държавата да контролира общините как решават. Извинявайте, но този общински съвет в Две могили не съм го избирал аз. Избрали са го хората, които са били там. И мисля, че беше съвсем правилно, знаейки какво е демографското положение в общината, знаейки, че имат една доста разхвърляна училищна мрежа спрямо броя на децата, това да беше част и от предизборните дебати. Според мен, като ставаш кмет или като ставаш общински съветник да кажеш: вижте сега, аз по този въпрос имам ето тези възгледи. А не като че ли кметът е изненадан, че няма деца.

Добре, как може, според Вас, 140 деца, а да има три училища? Вие сама споменахте. Аз имам данните, но и Вие ги имате. Извинявайте, но там почти няма цяла паралелка. Всички са маломерни и слети. И Вие казвате: децата ще се демотивират. Те хубаво ще се демотивират, но отговори на ония, които са мотивирани, при положение, че детето ще стои и ще учи четвърти клас заедно с втори клас около кюмбето, а като отиде в пети клас въобще няма да е на равнището на другите деца. Това е големият проблем.

Всъщност, когато говорим за равен достъп до образование, позволявам си да кажа още веднъж, това не означава във всяка махала училище. Това означава равен достъп до качествено или поне съизмеримо по качество образование.

Иначе аз още веднъж ще направя проверка, но Ви уверявам, тези случаи са твърде много и не можем да направим някакво изключение, защото ако тук направим изключение, в крайна сметка ние ще трябва да дофинансираме всички училища. И цялата система, при която искаме парите да следват ученика, всъщност някак си ще я променим. Според мен, това не е правилно.

Давам си сметка и за натиска, който идва от хората, за основателните им притеснения, давам си сметка и за непопулярността на този процес, но така или иначе, според мен, оздравяването на българската образователна система, поне от гледна точка на финансовото оздравяване, за съжаление, минава през тези мерки. А иначе завиждам наистина на министъра, който след десетина години ще реже ленти на нови училища. Да е жив и здрав! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.

Заповядайте, господин Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин заместник министър-председател, внесените от Вас предложения за промени в Закона за народната просвета предизвикаха широка обществена дискусия. Някои от идеите Ви се радват на подкрепата на експертите и на българските граждани, други от предложените текстове предизвикват дискусия. Един обаче поражда най-сериозна загриженост, понеже предвижда отпадане на задължението на министъра на образованието и науката да определя държавните образователни изисквания за усвояването на книжовния български език. Мотиви към проектозакона, където са аргументирани всички предложения, основания за отпадане на държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния български език, няма.

В тази връзка моля да ми отговорите: кой и с каква мотивация е внесъл отмяната на чл. 16, т. 4 и заличаване на цифрата „4” в чл. 17, т. 4 в Закона за народната просвета? Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, за да отговори на въпроса на проф. Станилов.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! За съжаление, ще трябва да повторя това, което казах в сряда пред Комисията по образование и наука в Народното събрание, на което присъствахте и Вие, но всъщност отговорът не би могъл и да бъде друг.

Конкретно на въпроса: кой е направил това предложение? Формално, разбира се, то идва от Министерския съвет, но реално съм го направил аз – Даниел Вълчев, министър на образованието и науката.

Защо? Няма да коментирам дали другите предложения за промени в Закона за народната просвета ще бъдат повече или по-малко уместни, но бих искал съвсем ясно да кажа, че това е едно предложение, което по никакъв начин не засяга изучаването на българския език в българското училище. Още веднъж да кажа: по никакъв начин не засяга изучаването на български език в българското училище.

Защо? Защото според разпоредбата, която Вие цитирахте, министърът на образованието и науката със своя наредба трябва да установи държавни образователни изисквания за изучаване на книжовен български език в българското училище. Същевременно, според друга разпоредба на закона, министърът на образованието и науката, отново със своя наредба, трябва да установи държавните образователни изисквания за учебно съдържание. Но тъй като в държавните образователни изисквания за учебно съдържание една голяма част е именно учебното съдържание по български език и литература, всъщност с тази наредба аз трябва да направя абсолютно същото, което вече е направено с другата наредба. Това е истината.

Тази истина я знаят много хора. Не бих казал всички, тъй като не е работа на отделния гражданин да знае цялото законодателство, още по-малко в частта му за подзаконовите нормативни актове от едно до... Това е така. Но си давам сметка, че всъщност самото словосъчетание „книжовен български език” и неговото съотнасяне към въпроса за ученето или за българското училище някак си предизвиква известни емоции, като разберем, че нещо отпада оттам. Един от вашите доскорошни колеги, сега в коридора ме пита: а бе защо ще премахвате българския език от училище? Искам да Ви кажа, че не просто няма нищо вярно в това, а това е поредният начин някак си да дискутираме теми, да разходваме обществена енергия, според мен, без никаква реална полза.

Същото е и за големия обществен дебат около 3 март – защо е махнато стихотворението „Аз съм българче” от българските учебници? Ами то не е махнато. Какъв дебат може да има тук? То просто не е махнато. За какво да спорим? Същото е и по отношение на „Бай Ганьо” на Алеко Константинов. „Бай Ганьо” на Алеко Константинов си стои в програмата за седми клас и в програмата за единадесети клас – на два пъти се учи, не просто се учи. Аз сега трябва да обяснявам цяла седмица защо го махаме. Ами не го махаме! Какъв дебат може да има тук?

Откъде идва цялата тази работа? Цялата тази работа идва от група преподаватели, господин професоре, бих искал да кажа, които, според мен, са изключително наскърбени от факта, че са на път да отпаднат кандидатстудентските изпити по български език и литература. Те ненавиждат матурите, не желаят матурите и много добре знаейки, че това беше едно от основанията преди няколко години Върховният административен съд да постанови решение, с което постави под съмнение провеждането на матурите тогава, считат, че и по този начин тази година това може да стане.

Още веднъж да кажа: тази година това няма да стане по различни причини – не бих искал да влизам в детайли. Но самото поставяне на този въпрос е много притеснително за мен. Колегите – литератори и езиковеди, които присъстваха в комисията, една част от тях още през 2004 г., както и тогава Ви информирах, са били натоварени от моя предшественик господин Игор Дамянов да направят именно такава наредба като знаят какво трябва да пише в нея, да вземат да я напишат. След шестмесечни разсъждения същите тези хора са излезли с ето този доклад, който аз и тогава ви показах (министър Даниел Вълчев показва на народния представител Станислав Станилов доклад), със заключение в следния смисъл: а бе ние наредба не сме написали, но не е лошо да напишем закон. След шестмесечни разсъждения?! След още шестмесечни разсъждения, малко видоизменената комисия е успяла да напише наредба с пет члена. Ето, това е наредбата, за която всички ние се борим и един месец вече дискутираме. (Министър Даниел Вълчев показва наредбата на народния представител Станислав Станилов.) Ако искате, мога да Ви прочета някакъв текст:

„Усвояването на книжовния български език се осъществява с цел развиване на комуникативните умения на децата и учениците в детските градини, училищата, обслужващите звена в системата на народната просвета”.

Ето това откритие са направили след шест месеца.

Учебното съдържание, тоест какво се учи, кога се учи сказуемото, или кога се учи морфемата, се установява в държавното образователно искане за учебно съдържание. Ако някой ми каже какво трябва да пише в това, или вземе та напише образователно изискване, аз нямам нищо против, с удоволствие ще го подпиша.

Уверявам ви, че това, което е създала тази група, е същото, дори на места дословно същото, което пише в другата наредба. Ако идеята е просто да създаваме нормативни актове на килограм, така да се каже, под претекста, че това е голяма защита на българщината като напишем, че не знам си каква цел има изучаването на българския език, според мен това е неправилно. Правилното е наистина да работим за правилното усвояване и правилното говорене на българския език – нещо, което не е въпрос на една наредба на министъра, а е на много по-сериозни усилия, които между другото, може би ние тук сме в дълг към обществото. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика давам думата на народния представител Станислав Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Искам първо да Ви заявя, че политическата сила, към която принадлежа, е за матурите и то за изпълняване на най-строги изисквания. Въпросът е: дали отпадането на чл. 16, т. 4 не създава възможност за изучаване като официален език и на друг език, не само на българския?

Второ, ние на комисията, ако си спомняте, разсъждавахме какво ще стане, ако чл. 16, т. 4 не отпадне. Вие казахте, че нищо няма да стане.

Аз възприемам тази точка и присъствието й, и оставането й като акцент. Акцентът, според мен, не бива да пада, тоест, ако не принася полза, то поне не вреди. Аз мисля, че ползата ще бъде огромна, ако акцентът остане в едно такова изискване. Затова ще настоявам и на следващо заседание на комисията, където обсъждането се отложи. Вие казахте, че сте готов да го оттеглите. Аз исках тук да чуя от Вас, че сте готов да го оттеглите. Това е въпрос на присъствието и на обсъждането в комисията.

Господин министър, настоявам наистина този член и тази точка да останат. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател!

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов. Първо бих искал да се извиня, ако съм разбран неправилно. Действително Вие и вашите колеги подкрепяте провеждането на матурите и аз съм много благодарен за тази подкрепа.

Същевременно бих искал да кажа, че действително в Комисията по образованието и науката в сряда се проведе този дебат. Мое лично мнение е, че съществуването или несъществуването на тази разпоредба с нищо не променя правния мир, господин професор, защото за мен тя е едно правно нищо и сега и преди. Както тогава си позволих да кажа, тя има някак си, така успявам да разбера, символно значение. В този смисъл и тогава пред комисията, и сега си позволявам да заявя, че ние не държим толкова да отпадне тази разпоредба. Нека тя да остане. Единственото, което помолих членовете на комисията, е да създадем такава разпоредба, от която да е ясно, че никой няма да може да отиде след това в съда и да каже: „Вижте сега, тук има изискване за изучаване на книжовния български език, тъй като никой не се е сетил да го напише, няма как да проведем матури.” .

Ето, това ще се получи. Ако успеем да избегнем това, аз съм напълно съгласен. Останах с впечатление, че комисията има разбиране за това нещо. Тогава още веднъж, господин професор, да заявя, че никак не държа този текст да отпадне. Нека да си съществува т. 4, щом се счита, че има някакво символно значение. Но така или иначе трябва да намерим такъв механизъм, сега технологично, вече едва ли ще има някакво време за обжалване преди матурите, но това може да стане догодина. Ние все пак трябва да знаем, че законът няма еднократно действие. В този смисъл, ако се постигне такова виждане, според мен няма никаква пречка и аз самият с удоволствие бих подкрепил едно такова отпадане на предложението за заличаване на съответната разпоредба. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, този проблем разбуни духовете в обществото.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Напълно неоснователно, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чета пресата, гледам телевизия. Разбира се, както и Вие казахте, трябва да защитим книжовния български език.

Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.

Преминаваме към питания и въпроси към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

Първо, има питане от народния представител Мария Капон към министър Орешарски.

Заповядайте, госпожо Капон.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първото ми питане към Вас днес е за въвеждането на пул срещу катастрофични рискове. Поне от няколко години упорито се говори за създаването на пул срещу катастрофични рискове и свързаното с това въвеждане на задължителни застраховки.

Различните опити неведнъж се провалиха, а страната ни и имуществото на хиляди граждани неведнъж пострада сериозно от сполетелите ни природни бедствия. За да дадем няколко разяснения, може би е добре да кажем какво означава това пул срещу катастрофични рискове. Това е именно идеята да се създаде механизъм, който да подпомага държавата в усилията й да обезщети пострадалите от разрушителната сила на природното бедствие и този пул създава възможността да бъде споделена отговорността.

Неразбирателството между застрахователите през годините, от една страна, неяснотата за позицията на държавата, от друга страна, предполага, че както липсата, така и евентуалното създаване на пул срещу катастрофични рискове са не само въпрос на политика или стратегия, а по-скоро зависят от не дотам публични бизнес интереси. Това не може да не бъде в интерес поне на гражданите, нито в дългосрочен план, на застрахователите и на самите тях.

Знам, че работеше работна група към вашето министерство, която обсъждаше създаването на такъв пул. Ето защо ви питам следното: какви рискове според работната група следва да се покриват от този пул? Докъде стигна нейната работа? Подкрепя ли вашето правителство създаването на пул срещу тези катастрофични рискове? Какво би наложило въвеждането на такъв пул и каква ще е ролята на държавата и в частност на вашето министерство, и кои са партньорите в това начинание? Смятам, че е изключително важно, различен е опитът в страните, някъде това е изцяло държавна политика, някъде е споделено между застрахователите и държавата, другаде е изцяло оставено в ръцете на застрахователите. Ще се радвам да получа от Вас отговор на тези въпроси. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Всъщност за катастрофичен пул се говори от 1998 г., тоест последните десет години се говори за различни системи, в това число са включвани добри практики, ползвана е експертиза на Световната банка още, ако не се лъжа 2001-2002 г.

Проблематиката действително е сложна и в нея действително има множество интереси както на обикновените граждани, които са потърпевши от природни бедствия, така и на специализираните институции, и, от друга страна, на държавата, която се стреми да съвмести всичките интереси, в рамките на обществото.
Конкретно на Вашите въпроси. Може би най-деликатният въпрос от всички е размерът на вноската, ако тя бъде създадена като задължителна, би бил доста голям и по същество квазиданък. Правителството не се стреми да натоварва хората с данъци или квазиданъчни форми. През последните три години демонстрираме обратна политика - на облекчаване на данъчни, осигурителни и други подобни плащания.

От тази гледна точка работната група, създадена между другото от средата на миналата година - мисля, че заповедта на премиера беше през м. юли, е в доста напреднал стадий на обобщаване на добрите практики на формиране по същество на два варианта с различни модификации между тях. В първия вариант се предлага задължителна вноска от всички притежатели на имущества, а във вторият е построен върху доброволния принцип на осигуряване. Предстои проектът да се обсъди със заинтересованите неправителствени организации и разбира се да се предложи за разглеждане в Министерския съвет и в парламента след това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон, за да зададе до два допълнителни въпроса.

МАРИЯ КАПОН (независим): Аз очаквах малко по-конкретен отговор от Вас, господин министър.

Струва ми се, че една от причините работната група да е стигнала доникъде е, че правителството не може да намери баланса между собствените си партийни интереси и интересите на застрахователите. От една страна, виждаме, че политиката по управление на кризи и бедствия е никаква политика. Миналата седмица вицепремиерът Емел Етем тук, от тази трибуна, ни каза, че най-вероятно на духа на Балдуин и неговото разтревожване се дължат големите валежи в Цар Калоян.

В последните години бяхме свидетели на други наводнения, които са и в моя регион. Знам дори, че основната част от разходите, които бяха необходими за къщите - те бяха около 20 хиляди на семейство, не бяха покрити по никакъв начин през фиска. В тези сметки не мисля, че правителството отчита причините, поради които българите масово не застраховат имуществото си. Да ги накараш задължително да го сторят, е подход, който издава липсата на управленско мислене. Това е начинът да ги сплашиш и да кажеш, че някой иска да въведе данък. Напротив, остава съмнението за вид грабеж и това не възпитава никаква по-различна култура към собствеността.

Тъй като Вие казахте, че комисията към министерството заседава през последните десет години, а през последната година, видно, под Ваш контрол, мисля, че най-лесното, което може да се направи, е да се извадят добрите практики.

Затова аз Ви задавам въпроса: Вие лично, като министър, за мен е важно, тъй като нееднократно съм Ви наричала четвъртият коалиционен партньор, ако трябва да изберете, коя от практиките ще изберете? Тази, в която покритието на катастрофичните рискове като в Испания, е на специален консорциум, притежаван от държавата и бюджетът взема тези решения, или като във Франция, където е доброволна? Питам за Вашето лично мнение, тъй като накрая стигаме до него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаема госпожо Капон, каквато и система да бъде избрана, някой трябва да плаща. Вие създавате впечатление, като че ли има едни пари, които държавата не иска да оформи пул и като го направи, изведнъж всичко ще се реши. Не, някой трябва да плаща - и държавата да го доминира, и на частни принципи да бъде, гражданите трябва да плащат.

От тази гледна точка сами разбирате или може би не искате да го разберете, че не е толкова лесно решението да се въведе още едно плащане към гражданите или да се каже: „Вие сте свободни да плащате. Ако искате, не плащайте!”. Застрахователният пул в типичния си вид, в който Вие пледирате за него, е квазиданъчна форма. Аз лично не подкрепям такова плащане. Лично ще настоявам за варианта, при който е на доброволен принцип. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон, за да изрази своето отношение към отговора на министър Орешарски.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър, за отговора.

Аз лично съм на смесената система. Смятам, че, от една страна, по никакъв начин не е редно това да бъде допълнителен данък, но смятам, че в българската държава има достатъчно средства, за да подава ръка и да дава шанса на хората да продължат по пътя, по който са тръгнали. От друга страна, да може, разбира се, на доброволен принцип да има допълнително застраховане и презастраховане. Този пул смятам, че е най-лесният механизъм, по който наистина хората могат да бъдат обезщетени.

Защото знаете ли какво точно ми казахте преди малко? Ние нищо няма да изплащаме, държава няма, оправяй се! За това става въпрос. Защото точно това се случи на много места в България. Кога за последен път бяхте в Цар Калоян? Не Ви задавам изобщо въпрос, за да видите улиците, за да видите къде живеят още хората. Или да се върна с една година по-назад, за да Ви покажа фургоните и за да видите, че там, където опира до много малко средства и до ангажимент на държавата, той трябва да бъде поет. От друга страна, трябва да бъде намерен механизмът, така че доброволно основната част от гражданите да могат да поемат застраховката си. Такива механизми съществуват. Знам, че е много сложно, защото определени страни като Италия и Германия и до ден-днешен го нямат. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, народните представители Антонела Понева и Нено Димов са поискали писмен отговор от министър Пламен Орешарски.

Затова преминаваме към питане, зададено от народния представител Мартин Димитров.

Господин Димитров, моля в рамките на три минути да развиете Вашето питане към министър Пламен Орешарски.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! За съжаление в много обезпокоителна традиция се превърна правенето на работни групи, които повече от година не излизат с позиция. Подобна работна група е тази, която обмисля дали да има задължителна застраховка „Природни бедствия”. Тази работна група вече почти е за пенсиониране – над година разсъждава по темата.

Друга работна група, която се занимава с още по-важен въпрос, е тази, която обсъжда здравната реформа в България. Опитах се да задавам въпроси към министър Гайдарски, който макар и уважаван хирург, по отношение на реформата в здравеопазването много малко успя да ми каже.

По тази причина отправям въпрос към уважаемия министър Орешарски, с убеждението, че един министър на финансите не само трябва да участва в тези реформи, той трябва да бъде техен инициатор, уважаеми колеги!

В тази връзка, уважаеми господин министър, имам няколко много важни въпроса към Вас: на първо място, ще се увеличава ли здравната вноска в България? Моля Ви да не ми отговаряте на този въпрос, че има работна група, която още не е стигнала до заключение по този повод. Ако такъв ще бъде Вашият отговор, ще бъда наистина много разочарован.

Ако отговорът Ви е положителен, кажете точно с колко се увеличава здравната вноска и кажете защо, какво ще се прави с тези пари? Защо се увеличава здравната вноска?

Следващият ми конкретен въпрос в същата посока е: заради това ще се увеличи ли общата здравноосигурителна тежест?

Надявам се наистина, господин министър, да отговорите конкретно на тези въпроси.

Също така, не по-малко важно е каква ще бъде реформата в сектор „Здравеопазване”, който е във все по-тежко състояние? Всички хора, които са имали досег със системата на здравеопазването, виждат изключително големите проблеми, виждат, че Здравната каса не харчи добре и не управлява добре нашите пари. Ако сте следили парламентарния контрол, господин министър, сте видели, че при избор на банки, Здравната каса използва критерии като например предоставяне на служебни автомобили от страна на банките за Здравната каса, което някак си, поне на мен, не ми изглежда най-добрата европейска практика. Може би Вие имате друго впечатление.