Заседание в следния състав: военен съдия: ст лейт. Даниел Луков



страница2/2
Дата25.10.2018
Размер413.43 Kb.
#98253
1   2
Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца“. 

8. На 05.02.2014 г. кмета на гр. Калофер изпратил писмо изх. № 37/05.02.2014 г. / том 1, л.42/ до Началника на отбраната и копие до Командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада, с което помолили във връзка с честването на 138 години от героичната гибел на Христо Ботев и неговата чета, да бъдат осигурени военен духов оркестър и представителни роти от в.ф. *** - *** на 01 и 02.06.2014 г. Това писмо било изпратено до Командира на КСВ за становище. С писмо рег.№ 1755/21.02.2014 г. Командира на Сухопътни войски разпоредил на командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада, военнослужещи от *** - *** да участват в мероприятието, като разходите да се заплатят съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г. и Заповед на Командира на Сухопътни войски № ЗРД-618/19.06.2013 г. Със заповед № ЗРД - 433/27.05.2014 г. /том 4, л.33-35/ *** Ш. разпоредил военнослужещи от в.ф.*** - ***, да вземат участие в мероприятията, като посочил, че разходите следва да са за сметка на общините съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г. В същата заповед заповядал командирите на в. ф. *** - *** да изпълнят заповедта. Изпълняващият „за командир“ в. ф. *** - *** отдал заповед № ЗРД 200/30.05.2014 г., с която детайлизирал предната заповед, като в пункт 5 разпоредил разходите по тържествената заря да бъдат съгласно решение 150/91 г. на МС на РБ – за сметка на организаторите. /Но не посочил кой следва да подготви проекто-договора и калкулацията/.Контролът по изпълнението на тази заповед била възложена на началник щаба на в. ф. *** - ***. Видно от показанията на главен юрисконсулт, задължението да се състави проекто-договор между възложителя и КСВ е именно контролиращия изпълнение в случая заповед № ЗРД 200/30.05.2014 г. – началник щаба на в. ф. *** - ***. Това следва и от самата заповед № ЗРД 618/19.06.2013 г. на КСВ, която казва, че именно това е задължение на командирите на участващите в конкретно мероприятие военно формирование. Също така, другите определени командири на в.ф. *** - *** издали съответните заповеди за детайлизиране колко и кои военнослужещи да участват в заповяданото мероприятие и др. На мероприятието са присъствали Министър- председателят на РБ и Министъра на отбраната на РБ. На участващите военнослужещи не било изплащано допълнително възнаграждение, ползвали 2 дни компенсация. Разходите за командировъчни на военния духов оркестър били в общ размер на 250 лв./25 души Х 10 лв./, които не били заплатени от Община-Калофер. Общата стойност на изразходваното гориво за извозването на личен състав/огневи групи/ за мероприятието е в размер на 51,49 лв. с ДДС / 19 литра Х 2,71 лв. за литър/.

Видно от показанията на св. гр.л.***: „…Участието на министър председателя автоматично задейства чл. 1 на постановление 150/91 г. На въпроса Ви, защо в моята заповед съм записал разходите са за сметка но общините – защото аз научавам за реалното присъствие на ВИП длъжностите 24 часа преди провеждане на мероприятията, с цел тяхната физическа безопасност и национална сигурност…“.

Имайки предвид изложеното по този пункт, прокурорът посочва в постановлението си “ Поради тези и предишните съображения, определено считам, че военнослужещите от военния духов оркестър са били правомерно командировани, и всички разходи следва да са за сметка на министерството на отбраната при участие на Министър- председателят и министърът на отбраната на РБ. В противен случай би следвало началниците на щабове на в. ф. *** - ***, да носят отговорност за разходите и вместо да бъдат наградени, защото реално те създава цялата организация на такива мероприятия, да бъдат наказвани. Дори да се приема че, формално, командирите на в. ф. *** - *** и контролиращите заповедта са допуснали правонарушение, като не са предоставили проекто-договор за заплащане на тази сума, но с оглед обстоятелството, че те са участвали в едно обществено значимо събитие от национален характер, свързано с формиране и поддържане патриотичната мотивация, както и утвърждаване на българската национална идентичност и държавност сред обществото, то не е налице обществена опасност на извършеното, а оттам и липса или незначителна противоправност на деянието. Според чл. 10 от НК общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото“. Явно, че в конкретния случай няма застрашени или увредени такива права и интереси, а напротив облага за цялото общество. Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г. е било видоизменено с решение 307/28.04.2016 г., като е отменена т. 2, която е повелявала, че Министерствата, другите ведомства, народните съвети и други организации поемат разходите за отдаване на военни почести при национално и местно значение, които Министерството на отбраната извършва, което налага и съобразяване с чл. 2 от НК „Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. 

 

 

 


При положение, че в дадено мероприятие участва цялата бригада *** - ***, то това задължение би било за определения от командира на бригадата заместник или началник щаб, който контролира изпълнението на заповедта, но когато участват отделни военни формирования, то следва всяко да спазва изброените нормативни документи Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991, Заповед на Командира на Сухопътни войски № ЗРД-618/19.06.2013 г., Наредба № Н-18/19.12.2012 г.“

9. На 25.02.2014 г. кмета на град Клисура изпратил писмо изх.№ 29/25.02.2014г. / том 1, л.43/ до Началника на отбраната, с което помолил по повод 138 годишнината от Априлската епопея в гр. Клисура, представителни подразделения от 61-ва Стрямска механизирана бригада, да вземат участие на 30.04.2014 в тържествена заря - проверка. Това писмо било изпратено до Командира на КСВ за становище. С писмо рег.№ ЗСВ-24/03.01.2014 г. Командира на Сухопътни войски разпоредил на *** Ш. военнослужещи от в.ф. *** - *** да вземат участие в мероприятието, като разходите се заплатят съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г. и Заповед на Командира на Сухопътни войски № ЗРД-618/19.06.2013 г. Със заповед № ЗРД - 287/09.04.2014 г. /том 4, л.13-14/ *** Ш., разпоредил участието на военнослужещи от в.ф.*** - *** в мероприятието, като посочил, че разходите по участието в зарята следва да съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г., определил командир на в. ф. *** - *** да изпълни горепосочената заповед, като командващ зарята. Също така, било заповядано транспорта да бъде осигурен от Кметството на Клисура. Впоследствие, със заповед № ЗРД-176/16.04.2014 г. командир в. ф. *** - ***, детайлно определил участниците, блоковете, задълженията на участващите военнослужещи, кои да бъдат факлоносци, кои венценосци, определил и резерви и времето за извършване на тренировки. Също така, заповядал участниците да се компенсират с 3 дни компенсации по график. Контрол по изпълнението възложил на началник щаба. /Но не посочил кой следва да подготви проекто-договора и калкулацията/. Мероприятието било проведено, присъствал е и вицепрезидента на Република България. На участвалите военнослужещи не било изплащано допълнително възнаграждение, същите ползвали компенсации по график. Транспортните разходи, както и тези за боеприпасите били за сметка на Кметството на Клисура. Били направени разходи за командировъчни на военния духов оркестър в общ размер на 250 лв./25 души Х 10 лв./, които не били заплатени от Община Клисура.

По този пункт от фактическата обстановка прокурорът написал „ определено считам, че военнослужещите от военния духов оркестър са били правомерно командировани, но разходите за тяхното участие е следвало да се заплатят от Община Клисура. Действително, формално, командирът на военното формирование *** - *** и контролиращият заповедта са допуснали правонарушение, като не са предоставили проекто-договор за заплащане на тази сума, но с оглед обстоятелството, че те са участвали в едно обществено значимо събитие от национален характер, свързано с формиране и поддържане патриотичната мотивация, както и утвърждаване на българската национална идентичност и държавност сред обществото, то не е налице обществена опасност на извършеното, а оттам и липса или незначителна противоправност на деянието. Тези разходи са били в облага на обществото.“

10. На основание писмо от кмета на град Съединение до Началника на отбраната и копие до Командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада, помолил военнослужещи от бригадата да вземат участие във връзка със 129 години от Съединението. Това писмо било изпратено до Командира на КСВ за становище. С писмо рег.№ 5780/08.08.2014 г. Командира на Сухопътни войски разпоредил на Командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада, военнослужещи от в.ф. *** - *** да вземат участие в мероприятието, като разходите се заплатят съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г. и Наредба № Н - 18/19.02.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната. Със заповед № ЗРД - 692/21.08.2014 г. / том 4, л. 49 – 51/ *** Ш., разпоредил военнослужещи от в.ф.*** - *** да вземат участие в мероприятието на 05.09.2014 г. в гр. Съединение, като посочил, че разходите по участието в зарята следва да съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г. Определил, като командващ зарята командирът на в. ф. *** - ***. Определил също така транспорта да се извърши с фирма „Кастел“. Командир в.ф. *** - *** със своя заповед № ЗРД 339/28.08.2014г. определил броя на участващите военнослужещи колко от тях да бъдат знаменосци, венценосци, факлоносци, резерви. Организирал и провел мероприятието, но не посочил кой следва да подготви проекто-договора и калкулацията. Контрол по изпълнение на заповедта бил възложен на Началник щаба на в.ф. *** - ***. Били направени разходи за командировъчни на военния духов оркестър в общ размер на 250 лв./25 души Х 10 лв./, които не били заплатени от Община Съединение. На участващите военнослужещи било разрешено ползването на компенсации в размер на 2 дни, което според заключение на съдебно-счетоводната експертиза, не представлява щета, а и не е вредна последица.

По така отразеното съображенията си прокурорът изложил по следния начин “ Определено считам, че военнослужещите от военния духов оркестър са били правомерно командировани, но разходите за тяхното участие е следвало да се заплатят от Община Съединение. Действително, формално, командирът на военното формирование *** - *** и контролиращият заповедта са допуснали правонарушение, като не са предоставили проекто-договор за заплащане на тази сума, но с оглед обстоятелството, че те са участвали в едно обществено значимо събитие от национален характер, свързано с формиране и поддържане патриотичната мотивация, както и утвърждаване на българската национална идентичност и държавност сред обществото, то не е налице обществена опасност на извършеното, а оттам и липса или незначителна противоправност на деянието. Тези разходи са били в облага на обществото. /Военното формирование получило дарение от община гр. Съединение две климатични инсталации втора употреба, които впоследствие били приобщени към имуществото му./

11. На 14.08.2014 г. кмета на кметство Климент, общ. Карлово изпратил писмо изх.№ 244/14.08.2014 г. / том 1, л.52/ до Началника на отбраната и копие до Командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада, с което поискал по повод официалния празник 22 септември - Независимостта на България, военният духов оркестър и представителни роти от в.ф.*** - *** да вземат участие в тържествен ритуал по полагане на венци. Това писмо било изпратено до Командира на КСВ за становище. С писмо рег.№ ЗСВ-6389/03.09.2014 г. /том 4, л.105/ Командира на Сухопътни войски разпоредил на *** Ш. военен духов оркестър и представителни роти от *** - *** да вземат участие в мероприятието, като разходите се заплатят съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г. и Заповед на Командира на Сухопътни войски № ЗРД-618/19.06.2013 г. Със заповед № ЗРД - 732/04.05.2014 година *** Ш. разпоредил на военнослужещи от в.ф.*** - *** да вземат участие в мероприятието на 19.09.2014 г. в с. Климент, като посочил, че разходите за мероприятието следва да са съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г., Заповед на Командира на Сухопътни войски № ЗРД-618/19.06.2013 година и Наредба № Н - 18/19.02.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната. Определил изпълнението на заповедта на командирите на в. ф. *** - ***, относно осигуряване участие на военнослужещи от това военно формирование в мероприятието, 38 680 – Карлово, относно осигуряване автобус за участниците и диригента на военния духов оркестър, относно участие на военния духов оркестър. Със своя заповед ЗРД № 351/18.09.2014 г., командир в. ф. *** - *** разпоредил кои военнослужещи да участват поименно, като определил почетен караул, венценосци, факлоносци. Заповядал да участва военния духов оркестър от в. ф. *** - ***, заповядал разноските да са по смисъла решение № 150/1991 г. на МС на РБ и наредба Н-18/19.12.2012 г. Контролът по изпълнението възложил на началник щаба на в. ф. 34 840 – Карлово. /Но не посочил кой следва да подготви проекто-договора и калкулацията/.Били направени разходи за командировъчни на военния духов оркестър в общ размер на 240 лв./24 души Х 10 лв./, които не били заплатени от Община- Клисура. Общата стойност на изразходваното гориво за извозването на личен състав за мероприятието е в размер на 24,86 лв. с ДДС / 11 литра Х 2,26 лв. за литър/.

И по този пункт прокурорът е изложил идентични съображения, както и по-горе.

15. На 26.01.2015 г. кмета на Община Сопот изпратил писмо изх.№ С-394/26.01.2015г. /том 1, л. 62/ до Началника на отбраната, с което поискал разрешение военнослужещи от в.ф.*** - *** да участват в заря-проверка на 02.03.2015 г. в гр.Сопот по случай Националния празник 3 март. Върху писмото Началника на отбраната положил резолюция „КСВ за становище 02.02.2015г.”С писмо рег.№ 1234/23.02.2015 г. Командира на Сухопътни войски разпоредил на командира на в.ф. *** - *** военнослужещи от формированието да вземат участие в мероприятието, като разходите се заплатят от Общината съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 година и Наредба № Н - 18/19.02.2012 година за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната. Със заповед № ЗРД - 138/23.02.2015 г. /том 4, л. 99 - 100/ *** Ш., разпоредил участието на военнослужещи от в.ф. *** - *** в мероприятието на 02.03.2015 г. в г р. Сопот, като посочил всички разходи да бъдат за сметка на Общината. Назначил за командващ проверката началник щаба на в. ф. *** - ***, а изпълнението на заповедта на командир в. ф. *** - ***. Със заповед № ЗРД-64/15.02.2015 г., командир в. ф. *** - *** определил участниците от неговото военно формирование по брой, като факлоносци, венценосци, състава на представителните роти, огневите групи, колко и какви видове боеприпаси да бъдат разходвани, да се проведе генерална репетиция, както и разходите да бъдат съгласно решение № 150 на МС на РБ, както и участниците да ползват по 2 дни компенсации. /Но не посочил кой следва да подготви проекто-договора и калкулацията/. Мероприятието било проведено. На същото присъствал заместник председателят на народното събрание. На участниците военнослужещи не е било изплащано допълнително възнаграждение. Същите ползвали компенсации. Транспортните разходи били за сметка на Община Сопот. Разходите за изразходваните боеприпаси при проведеното мероприятие били в размер на 479,74 лв. – незаплатени от Община Сопот.

Със същите съображения прокурорът е приел, че и тук няма извършено престъпление. Допълнил, че всички чествания са били широко отразявани в медийното пространство, в някои от тях лично са участвали ръководителите на Министерство на Отбраната и Сухопътни войски. Не са били предявявани изисквания към когото и да е от участвалите командири на военни формирования за неспазване на дисциплината от инспекторат, одити, други контролиращи органи. Влизайки в противоречие със собствените си констатации, прокурорът е отбелязал, че безспорно има констатирани правонарушения като превишаване власт и неизпълнение в пълен обем на служебни задължения при провеждане на част от тези мероприятия, но че това е ставало с мълчаливото съгласие на някои длъжностни лица от командването на СВ. И е приел, въпреки това, че в никакъв случай не са констатирани „вредни последици“, още по-малко да са „тежки“, че не е установено командирите на военни формирования, участвали в описаните по-горе мероприятия, да са допуснали правонарушения с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага или да причинят другиму вреда. Прокурорът намира, че  

 

 



 

командирите на военните формирования, определени да участват, организират и провеждат процесните мероприятия, са допускали нарушения на военната дисциплина, но с ниска степен на обществена опасност и е следвало да носят дисциплинарна или административна отговорност. Не са извършвали действия, с които да са осъществявали престъпления по смисъла на чл. 387 НК, както и други такива от Наказателния кодекс. Същото е отразил и за следващото мероприятие.

14. На 16.06.2014 г. кмета на Община Оряхово изпратил писмо изх.№ 91-00-32/16.06.2014г. /том 1, л.98/ до Министъра на отбраната, в което посочил, че на 23 и 24.08.2014 г. гр. Оряхово щял да бъде домакин на традиционните празници на духовите оркестри „Дико И.” - Оряхово 2014 г., посветени на музикалното творчество на композитора. В тази връзка кмета на Общината отправил покана в празника да участва и духовия оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Организаторите посочили, че те ще осигурят настаняването, храната и заплащането на горивото за транспорт. Това писмо било изпратено на Началника на отбраната и след негова положителна резолюция на Командира на Сухопътни войски. Последният с писмо рег.№ ЗСВ-4843/04.07.2014 г. / том 4, л.53/ разпоредил да се организира участието в мероприятието на духовия оркестър, като посочил разходите се заплатят от организаторите съгласно Решение на Министерски съвет № 150 от 10.06.1991 г. Разпоредил диригента на оркестъра да уведоми кмета на гр. Оряхово за тяхното участие и да му предостави за подпис проекто - договор за извършване на услугата с фиксирани финансови параметри. Със заповед № ЗРД - 645/18.08.2014 г. /том 4, л.56/ *** Ш., разпоредил военният духов оркестър от военното формирование да вземе участие в мероприятието, а командира на в.ф. *** - *** да осигури автобус и шофьор за оркестъра. Всички разходи за мероприятието били заплатени и възстановени от организатора, с изключение на командировъчните разходи за 1 ден за военнослужещите от духовия оркестър, които били в размер на 230 лв.

Прокурорът приема тези разходи за неправомерно заплатени от бюджета на военното формирование, както и че следва да бъдат възстановени от командир *** - *** - тогава *** Ш., но поради ниската им стойност, не следва да се предявява обвинение за същите към командира на в. ф. *** - ***, който е издал заповедта за командироването. Прокурорът прави своя краен извод, че от доказателствата по делото става ясно, че формално има извършено деяние превишаване на власт, сочещо на чл. 387, ал.1 НК, но неговата обществената опасност е явно незначителна, а оттам деянието се явява малозначително – чл. 9, ал.2 НК.



При така установената, според представителя на държавното обвинение, фактическа обстановка, съдът намира, че необосновано и неподкрепено от доказателствата по делото прокурорът е прекратил наказателното производство, което налага постановлението му да бъде отменено.

Същото е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на отстранимите. В този смисъл и в тази насока са основателни развитите от жалбоподателя доводи в неговата жалба, че постановлението на прокурора от ВОП - Пловдив не е законово обосновано и че не става ясно въз основа на кои точно доказателства е стигнал до извода си за наличието на основания за прекратяване на наказателното производство по делото. Допуснато е, от страна на прокурора, особено съществено нарушение по чл.13 и чл.14 от НПК. Както се вижда от събраните до момента по делото доказателства, освен приложените писмени доказателства, са били разпитани и множество свидетели. Била е назначена съдебно-счетоводна експертиза. На практика постановлението на прокурора съдържа само и единствено описание на фактическата обстановка, без да става ясно тя въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е била приета за установена. Друг е въпроса и за начина, по който тази фактическа обстановка е била отразена в постановлението и доколко в постановлението за прекратяване на наказателното производство е налице систематичност и логичност на изложението. В постановлението за прекратяване на наказателното производство въобще не са били обсъждани конкретно показанията на различните свидетели и не е било взето обосновано становище от прокурора кои показания следва да бъдат кредитирани. Въобще не става ясно, че по делото има назначена експертиза, а още по.малко пък са коментирани нейните изводи. Известно е, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство и не възпроизвежда доказателствени факти. Не е изложена никаква аргументация дали изводите в експертизата се приемат или се отхвърлят и на какво основание, тъй като оценките в експертното заключение не са обвързващи за прокурора и съда. Излагането на мотиви от стенограма на Министерския съвет не е онова дължимо от представителя на прокуратурата дължимо поведение, изискващо мотивиране на всеки постановяван акт. Не става ясно какви точно правни изводи формира прокуратурата на базата на тази стенограма, както и на базата на отмяната на цитираната точка 2 от постановление № 150 от 10.06.1991 година на министерския съвет. Няма как прокурора да бъде освободен от задължението си да посочи в своето постановление на кого от разпитаните по делото лица дава вяра или не, респ.на кои доказателства. На практика може само да се гадае въз основа на кои доказателства и доказателствени средства прокурорът е приел описаната от него фактическа обстановка. Може би, ако бе подложил на внимателен анализ гласните и писмените доказателства по делото и ги бе съпоставил, прокурорът щеше да достигне до друг извод не само относно случилото се, но и относно неговата правна квалификация, както и относно евентуалното авторство, ако има извършено престъпление от общ характер. Да не говорим, че прокурорът не се е съобразил и с дадените в ТР № 3/71г.ОСНК задължителни указания по приложението на закона. Видно от постановлението на прокуратурата е, че се касае до евентуално извършено продължавано престъпление в условията на чл.26 НК. При това положение съвсем неправилно прокурорът е правил опити да разсъждава на плоскостта да оценява всяка една отделна проява от това продължавано престъпление като самостоятелно престъпление, а оттам и да вади изводи дали то не попада в хипотезата на чл.9 ал.2 НК. Елемент от продължаваното престъпление могат да бъдат и тези деяния, които сами по себе си са малозначителни по смисъла на чл.9 ал.2 НК, но продължавано престъпление може да има и само от малозначителни деяния, ако те, преценени в своята съвкупност, не са малозначителни и осъществяват основен, привилегирован или квалифициран състав на едно и също по вид престъпление./Отчасти в този смисъл и ТР№1/09г. на ВКС по т.д.№1/09г./ Също така не става ясно и защо прокурорът не включва в размера на причинените вредни последици ползваните от страна на военнослужещите компенсации по реда на Наредба Н-18/12г.и дали всъщност те се явяват такава вредна последица или не. Впрочем, в тази насока няма и поставяна задача към вещото лице, изготвило експертизата.

По този начин прокурорът в своето постановление за прекратяване на наказателното производство не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което и неговият акт се явява незаконосъобразен. Липсва какъвто и да било анализ и обсъждане на събраните по делото доказателства, което е едно основно задължение на органа на досъдебното производство, което произтича от императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 НПК. Спазването на тези законови изисквания всъщност осигурява разкриването на обективната истина по делото. Като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, прокурорът е направил необосновани фактически и правни изводи. Съгласно чл.305 ал.3 НПК следва да бъдат посочени не само установените обстоятелства, но и въз основа на кои доказателствени материали те са били установени и съответно какви са правните съображения за постановения акт. А при наличието на противоречия на доказателствените материали е необходимо да се изложат съображения защо едни се приемат, а други се отхвърлят. Иначе казано - липсата на такива съображения на практика води, равнозначно е, на липса на мотиви. А при липсата на такива мотиви за съда е невъзможно да извърши проверка на атакувания прокурорски акт, за да се прецени неговата законосъобразност. Не може решаващия съд да подменя вътрешното убеждение на прокурора, но е негово задължение да проследи процеса на формирането на това вътрешно убеждение у представителя на държавното обвинение дали е протекъл в съответствие с изискванията за спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са били взети всички мерки за разкриване на обективната истина. Оценката на доказателствата е суверенна дейност, на този етап, на прокурора, като съдът се произнася на базата на установените фактически положения. Елементарен пример в това отношение е липсата на какъвто и да било коментар от страна на прокурора какъв е в действителност размера на причинените от деянието вреди, ако такива са били причинени. И това е обяснимо, като се има предвид, че въобще прокурорът не се е позовал на изготвената по делото експертиза. Затова и буди недоумение как се е стигнало до извода, че не са налице вредни последици или че не се касае до особено тежък случай/ неправилно отразено е в постановлението „тежки последици“/.

Немотивиран остава извода на прокурора, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 НК. Съгласно чл.9, ал.2 НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаци на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За да се приеме едно деяние за малозначително, с други думи непрестъпно, от една страна трябва да има липса на обществена опасност поради малозначителността на деянието или от друга страна налице е обществена опасност на деянието, но тя притежава характеристиката на явна незначителност. Преценката винаги е конкретна по всеки отделен казус. В първия вариант, когато се касае до малозначителност, водеща до пълна липса на обществена опасност, то в такива случаи не е нужно да бъдат обсъждани каквито и да е било данни за извършителя, имащи значение за неговата лична опасност, а ако се касае, с оглед конкретиката на казуса, за явна незначителност на обществената опасност на деянието, с други думи, когато имаме налице обществена опасност на същото, то тогава е нужно да се прави и преценка на личността на дееца и степента на неговата лична опасност/за което пък е бил направен скромен опит от страна на прокурора в неговото постановление, непокриващ изискванията на закона/. В този смисъл е Решение № 413 / 2009г.на ВКС- ІІ н.о. по дело 423/2009г. Следователно, няма как деянието едновременно да се явява и малозначително, и едновременно с това да е с ниска степен на обществена опасност. При това следва, както се посочи и по –горе, да се спазват стриктно дадените с ТР № 3/71г.ОСНК задължителни указания по приложението на закона.

Изложеното до момента налага обжалваното постановление да бъде отменено, за да може прокурорът да изпълни задълженията си, произтичащи от чл.13 НПК, чл.14 НПК и чл.305 ал.3 НПК - да издаде един обоснован и мотивиран акт, тъй щото след това същият да бъде годен за проверка от страна на съда, при евентуално несъгласие на някой от посочените в чл.243 ал.3 НПК субекти. Необходимо е прокурорът да посочи в своето постановление, след излагането на приетата от него фактическа обстановка, въз основа на кои доказателства я приема за установена и защо, респективно защо не приема някои от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Предвид изложеното и на основание чл.243 ал.5 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление от 07.10.2016 г. на ВОП – Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 44-Пр/2016 г. по описа на ВОП – Пловдив, образувано и водено срещу военни длъжностни лица, офицери от командването на сухопътни войски от военно формирование *** - *** и военно формирование *** - ***, за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Определението е обжалваемо в 7-дневен срок от съобщението пред Военно-апелативния съд – София.



ВОЕНЕН СЪДИЯ:
Каталог: img -> File -> prisadi
prisadi -> Заседание доказателства по делото съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по Присъда №16 от 16. 11. 2015 г по нохд №22 / 2015 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г
prisadi -> Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив
prisadi -> О п р е д е л е н и е №15 в името на народа днес, 28 август 2015 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница