МОДЕРАТОР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА

За ролята на общопрактикуващите лекари и педиатрите за профилактиката на рака на маточната шийка ще направят презентация доц. Любомир Киров – национален консултант по обща медицина и председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, и доктор Клара Балджиева, председател на Националното сдружение на педиатрите-специалисти от извънболничната помощ.

Имате думата, заповядайте.

ЛЮБОМИР КИРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, гости, колеги. С протокола не съм добре запознат. Така че извинете ме, ако пропусна някого.

Като човек и като лекар за мен е важно, че от това заболяване, както от всеки рак, умират хора. А в случая се засяга нежната половина от нашия свят. И това е едно заболяване, което не може да бъде излекувано, но жените могат да бъдат предпазени от него. Затова е недопустимо ние да не направим това, което трябва.

Ще илюстрирам с няколко по-особени графики откъде започнахме и накъде вървим. Преди година и половина тук също имаше кръгла маса и за щастие от тогава насам се случиха неща и то в положителна посока. Може би не всичко, което ни се е искало, но докато през миналата година в някои отношения бяхме така, като това детенце, тогава показах тази картинка, сега вече сме на следващ етап – решили сме част от проблема, но има още какво да се прави. Без коментар.

Каза се много: заболяването е страшно, умират много жени, у нас всеки ден една жена умира от рак, една майка, една любима, една приятелка умира.

За съжаление инфекцията се предава с директен контакт, чрез нещо, от което всяко едно живо вещество, всеки човек извършва – поне до определена възраст. За съжаление повечето жени се инфектират докато са твърде млади.

Ролята на общопрактикуващия лекар. Ролята на общопрактикуващия лекар е наистина централна, но нека да излезем от понятията „изпълнител”. Сам той или тя не може да изпълни всичко. Общопрактикуващият лекар е организатор. Също той трябва да координира много действия в първичната помощ – с контакти с жените, във всяка възраст да се обяснява, да се говори, да се разяснява. У нас това са различните институции, включително представителите и на училищата, представителите на министерства, парламент и други финансиращи институции. Медиите са изключително важни. Каналите за комуникация – също са изключително важни, информацията да стигне до всеки, важна е и средата – семейната среда на различни нива, приятелите и т.н. Всички те трябва да си взаимодействат. Всеки трябва да даде своята част и да изпълни това, което е необходимо, за да бъдат предпазени жените от това заболяване.

Как може да се случи? Беше казано простичко и ясно. Трябва мотивация. Естествено необходими са финансови средства. За какво? Да, чудесно, видяхме, там, където се реимбурсира почти изцяло или изцяло този вид ваксина, процентът на покритие на населението е по-голям. Там, където хората трябва да си плащат процентът е по-малък или незначителен.

Радвам се, че в България стартира такава инициатива и кампания, с която да се осигури това ваксиниране. Ако не за всички, то поне за част от жените, нека да има начало.

Трябва да има мотивация – също финансова – и за всички участници в този цикъл. Те също трябва да бъдат мотивирани, за да си свършат работата.

Общопрактикуващият лекар ще направи това, което може. Но, имайки предвид, че както виждаме от това кръгче, разделено на много, много части, работата по засилване на профилактиката и специално в тази част е едно от хилядите задължения, ангажименти, отговорности на семейния лекар. За да я свърши той или тя добре, пак казвам, трябва да има възможността да работи в екип и да бъде подпомаган.

Как ще стане това? Как може ние да назначим повече медицински сестри, други сътрудници? Когато има адекватно финансиране. Какво е то? За извънболничната помощ поне 20 процента от един още по-висок бюджет на Националната здравноосигурителна каса и въобще за здравеопазването.

Надявам се, че това начало няма да остане само начало. Достатъчно сме говорили, достатъчно сме мислили, време е вече да действаме. Имаме знанието, надявам се да имаме и организацията, и финансирането, защото болестта не чака.

Благодаря ви за вниманието.

МОДЕРАТОР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Киров.

Сега има думата доктор Балджиева. Заповядайте, доктор Балджиева.

От месец юли 2009 г. с допълнение на Наредба № 15 за провеждане на имунизациите в Република България ваксината срещу рак на маточната шийка е препоръчителна за момичета във възрастовата група между 12 и 18 години, тоест, преди започване на полов живот, с модус за приложение при жени до 25-годишна възраст.

През месец декември миналата година българският парламент гласува за започване реимбурсация на ваксина срещу рака на маточната шийка от Националната здравноосигурителна каса през тази година, с което доказа голямата социална ангажираност на тези институции в превенцията на рака на маточната шийка.

Основните проблеми, свързани с прилагането на препоръчителните ваксини, каквато е ваксината срещу рак на маточната шийка, е това, че имунизациите се заплащат от населението, което автоматически гарантира нисък имунизационен обхват. Защото могат да бъда имунизирани само деца, чиито родители имат възможност да закупят ваксините.

От друга страна, проблем е недостатъчната информираност както на широката общественост, така и на медицинските специалисти за ваксинопредотвратимите болести и значението на имунизациите, именно и ние да се учим.

Как ще се реши този проблем? Чрез разработване на програми за мащабна образователна дейност, специфични за различните аудитории – едни за медицинските специалисти, други за политиците, други за населението като цяло, а също така и за определени групи от него, които по различни причини са изложени към повишен риск.

Ваксинирането срещу рак на маточната шийка създава и специфични предизвикателства при работа с родители и деца поради естеството на заболяването. Боледуват жени над детска възраст. Затова е по-трудно да се убедят родителите да имунизират своите деца.

Ракът на маточната шийка не е непосредствен, а потенциален риск за здравето на момичетата. Това е персистираща инфекция, а не остро инфекциозно заболяване като детски паралич, хепатит, менингит или морбили, тоест, не е непосредствена заплаха за живота и здравето на детето към днешния ден, а един отложен във времето риск.

От друга страна, липсата на клиника при първоначалното заболяване и години след това води до подценяване на необходимостта от ранна профилактика.

Затова къде е мястото на педиатъра? Ще се опитам да го илюстрирам. Преди най-големият пик на инфектиране с човешки папиломов вирус, това е след започване на полов живот, възрастта между 15 и 19 години, и втори пик – 30 – 39 години. Ето, тук е нашето място да ваксинираме децата, да убедим все повече родители да ваксинират своите деца, за да не се допусне заразяване, а не да лекуваме болни деца.

Защо да имунизираме момичета до 15-годишна възраст? Защото те са наивни по отношение на човешкия папиломен вирус и ваксинацията ще предотврати заразяването с него, когато е най-висок пикът на инфектирането. Така детето ще се предпази в бъдеще време от развитие на персистираща инфекция с високорисков тип HPV и развитие на рак на маточната шийка.

От друга страна, анатомофизиологичните особености на детската възраст са такива, че възможността да се създаде ..... отговор, тоест, имунната система да е под напрежение при среща с вируса, да синтезира неутрализиращи антитела и да не допусне заразяване, е много по-голяма от 10 до 14-годишна възраст, което е манифестирано с редица клинични проучвания, които доказват, че средният геометричен тип, който трябва да се осигури за защита на заболяването, защитните антитела са най-малко два пъти по-високи при деца до 14-годишна възраст в сравнение с тези при жени от 15 до 25-годишна възраст.

Затова на Четвъртата национална практическа конференция на нашето сдружение, проведена през месец март миналата година, си позволихме да предложим един модел за реимбурсиране на ваксината. Разбира се, началната възраст – 12 години – е препоръчана от експертите от Българската педиатрична асоциация. Внесеният модел е за кохортата от момичета на 12 години – пълно реимбурсиране на трите приема ваксина срещу рак на маточната шийка.

Много оптимистично звучеше миналата година през месец март, но то не е случайно, защото 2010 г. е изключително успешна в областта на детското здравеопазване в доболничната помощ. Едва в НРД – 2010 всички деца от 0 до 18 години имат регламентиран достъп до педиатър – не само специалист, но и до всички профилни подспециалности на педиатрията. Извънрегулативни стандарти – по всяко време.

От друга страна, значителна промяна в имунизационната програма с включване на петвалентна ваксина и пневмококова ваксина за всички деца, а не само за тези, чиито родители могат да си позволят да я закупят. Затова ние си позволихме да бъдем оптимисти и предложихме модел, който смятаме, че е справедлив: за кохортата момичета на 12 години – пълно реимбурсиране на трите приема, а от декември месец даже си мисля, че е реалистичен.

За момичета след тази възрастова група – непълно, но частично реимбурсиране, за да могат да бъдат ангажирани, да бъдат стимулирани родителите да имунизират своевременно своите деца. Родителите трябва да бъдат убедени активно да участват в имунизацията срещу рак на маточната шийка. Опитът от задължителни ваксини показва, че те трябва да имат възможност да изберат ваксината, естествено, доверявайки се на преценката на своя лекар, на когото са доверили здравето на детето си.

Затова родители, журналисти, представители на пациентски организации, политици от централната, от местната власт, всички могат да бъдат най-добрият помощник на лекарите за популяризиране на необходимостта от вексинопрофилактика на рак на маточната шийка, защото ваксините могат да служат на хората, само ако партньорите работят заедно. От една страна, академичните среди да гарантират основни изследвания, да предоставят нови концепции, за да може индустрията да произведе и разработи ефективни ваксини, с много висок профил на безопасност, краткосрочна и дългосрочна. Регулаторните органи да оценят и нотирират ефикасността, безопасността и качеството на ваксините. Здравните власти да определят националната имунизационна програма, която да подкрепят, да провокират имунизационната политика, което е изключително важно – да осигурят ваксините, за да могат да стигнат до децата. Пациентите се дразнят, че ваксините са задължителни, но забравят, че ваксините са задължителни и за държавните ръководни органи, за да ги осигурят, да имат достъп, когато се явят на консултация с необходимост за имунизиране, което, разбира се, се осъществява от медицинските специалисти, семейните лекари, подпомогнати от педиатрите, които провеждат ваксините.

Не на последно място са медиите, които отговорно и прецизно да информират гражданите, за да можем всички заедно да работим за едно по-добро бъдеще на българските деца.

Благодаря за вниманието.

МОДЕРАТОР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на доктор Балджиева.

А сега думата има доц. доктор Милко Сираков от Университетска болница „Майчин дом” за ролята на акушер-гинеколога за профилактика на рака на маточната шийка.

Заповядайте, доктор Сираков. Имате думата.

МИЛКО СИРАКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова! Уважаема госпожо Атанасова, госпожо Фандъкова, уважаеми народни представители, колеги, представители на медиите!

В началото само с един слайд ще ви припомня някои основни неща, които очертават сериозността на проблема, тежестта на проблема рака на маточната шийка.

Както вече чухте, това е второто по честота в света раково заболяване сред жените. Всяка година умират 270 000 жени по света, тоест, по една жена на всеки две минути. За Европа това се случва на всеки 18 минути, а в България всеки ден умира по една жена от това заболяване.

В световен мащаб годишно се диагностират 500 000 нови случая. Ако нямаше сериозни профилактични усилия, тази цифра през 2050 г. би достигнала 1 милион жени. В 99,7 процента от случаите ракът на маточната шийка се предизвиква от човешкия папиломен вирус. Вирусът е сравнително малък, съдържа двойно верижен ДНК в сферична обвивка. Обвивката съдържа два протеина – L1 и L2. L1 неслучайно съм го сложил в червен цвят. След малко ще се върна пак към него. Това е белтъкът, който е на повърхността на вируса. L2 е поддържащият белтък.

На риск е изложена практическа всяка жена. Инфекцията се предава лесно и почти веднага след началото на полов живот. До 80 процента от сексуално-активните жени се инфектират в даден процент от живота си с вируса. Високите онкогенни вируси участват в инфекцията до 75 процента от случаите. Тя е локална инфекция и протича многократно самоочистване и реинфектиране поради липса на постинфекционен имунитет.

Заразяването с този вирус не води до спонтанен имунитет, както водят повечето от болестите, тъй като той не прониква под базалната мембрана на епитела, тоест, той не влиза в контакт с имунната система, той не може да си изработи антитела. Това е смисълът и на имунизацията, която вкарва тези вирусоподобни частици, както ще видите след малко, директно в организма.

Ако гледаме в перспектива, утрешните жени, заплашени от тази статистика, това са днешните момичета, това са днешните дъщери. Аз лично бих казал, и внучки. Там в дясно е моята внучка, с която разполагам в момента, и още една има долу, която до този етап на Д-ехографа изглежда така.

Какво можем да направим, за да не ги достигне тази статистика. По принцип основните варианта са два. Лечение, когато заболяването вече се е развило, и профилактика, започнала далеч още преди да е тръгнал процеса. Сами разбирате, че когато заразяването вече се е развило, става малко несигурен ефектът и изходът.

Профилактиката също има два варианта – първична и вторична. Първичната е ваксинацията, за която тук сме се събрали най-вече да говорим, и вторичната, която не бива в никакъв случай да я забравяме. Това са редовните АГ-прегледи с така наречената онкопрофилактична цитонамазка, колпоскопия, биопсия и разни други неща, ако се наложат.

Комбинацията от двата метода за периода, в който ваксината е на пазара, дава сигурност, че редукцията на рака на маточната шийка става до 94 процента, дори и над 94 процента.

Бих искал да кажа няколко думи по отношение на ваксинациите изобщо, тъй като в последно време, най-вече в интернет, в различните форуми се ширят движения против ваксинациите по принцип. Има призиви да живеем естествено, ваксинациите били много вредни, много опасни и т.н.

Ваксинациите всъщност – изобщо ваксинациите – са една от най-големите достижения на медицината в днешно време. Благодарение на системните имунизации едрата шарка в света се смята от 1978 г. за ликвидирана, а до този момент 5 милиона души годишно са умирали от това заболяване. Световната здравна организация смята, че в 2002 г. в Европа полиомиелитът е ликвидиран, тъй като седем последователни години преди това не е имало нито един случай на континента. Обаче в 2010 г. неочаквано бяха установени няколко такива случаи и вероятно тръбата за ликвидирана на болестта беше отложена за тази година – за 2012 г. В цяла Южна Америка от 2002 г. морбили няма, след като през 1990 г. се е развила сериозна епидемия от морбили, която засяга 250 000 деца и отнема живота на 10 000 от тях, се предприемат масови имунизации и като резултат само за 12 години проблемът е ликвидиран. От 2002 г. насам болест там няма.

През 2009 и 2010 г. може би си спомняте в България имаше такъв взрив пак заради известното пренебрегване на ваксинационните програми. Бяха засегнати 24 000 деца, от които 24 дори починаха.

По отношение на HPV ваксините. В момента има две ваксини на пазара, които са лицензирани в над 80 страни вече. Едната е бивалентна също HPV 16 и 18 и квадривалентна, която е също 16 и 18. Това са основните онкогенни вируси, а също 11-ти тип, които предизвикват едно не смъртоносно, но много досадно явление – така наречените полови брадавици.

И двете ваксини са рекомбинантни. Съдържат вирусоподобни частици без вирус на ДНК, тоест, те не могат да причинят заразяване.

Тук е моментът да се върна на въпросния белтък L2, който подчертах в началото. Вирусоподобните частици съдържат съвсем изкуствено създаден белтък L1, който всъщност е белтъкът на обвивката на вируса и който, вкаран в организма на жената, предизвиква имунен отговор. Тоест, изработка на антитела, след което вече, ако организмът влезе в контакт с вируса, тези антитела блокират вируса, защото те съдържат същите белтъци L1.

Така че заразяването е всъщност дело на ДНК, а не на обвивката. Така че тук в никакъв случай не може да става дума за някакво заразяване.

Еднакви по отношение на вирусните типове 16 и 18 са и двете ваксини. Различават се по своя адювант. Адювантът е съставка на ваксината, която помага за засилване на ефекта. В едната ваксина – в квадривалентната - е конвенционален, и патентована адювантната система в бивалентната. Това е единствената разлика между тях.

НРV – ваксините са имуногенни и след ваксинация в широки възрастови граници – от 9 до 55 години. Все пак, както вече беше споменато, този ефект е най-добър до 25-годишна възраст и затова всички препоръки са имунизацията да се провежда в този период – между 12 и 25 години.

Ваксините показват данни за висока ефикасност за предпазване от дисплазия. Дисплазията е предраковото състояние на шийката. И двете ваксини нямат терапевтичен ефект. Това е добре да се знае, че вече при настъпила инфекция те не могат да помогнат с нищо. Затова трябва да я поставим преди да има инфекция.

Крайната продължителност на осигурената ваксинална защита все още не е известна. Това е единственото нещо, което не е известно. Става дума и за двете ваксини. Така че ние не знаем дали някога няма да имаме нужда от реваксинация.

Знаете, че много от детските болести, към които сме имунизирани някога, траят цял живот. При тези ваксини това все още не е известно, тъй като ваксината е някъде от девет години на пазара и просто трябва да мине малко време.

Математическият модел за продължителна защита и за двете ваксини дава, че е около 20 години. Но дали това е така ще видим след десет години някъде.

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията дава всъщност три основни качества, които трябва да изискваме към ваксините. Това е ефикасност, дълготрайност и безопасност. По отношение на ефикасността, а това е способността реално да предпази от заболяването, тя е много близка до 100 процента. Дълготрайността, както вече споменах, не е известна и за двете ваксини. Засега девет години и нещо може би вече минаха ефикасността е все още съвсем на ниво. Най-дългото проследяване за сега е само девет години, за повече нямаме данни.

Данните за безопасност – освен че се наблюдават от Европейския център за контрол и превенция на болестите, се следят и от Европейската агенция по лекарствата, където се концентрират всички съобщения, цялата информация за някакви възникнали странични действия.

До момента са ваксинирани огромен брой хора – над 20 милиона момичета и жени, като са приложени над 80 милиона ваксини при стриктно проследяване профила на поносимост и безопасност от страна на регулаторните органи.

Съобщава се за минимални реакции, типични за всяка ваксинация: подуване, сърбеж, зачервяване на мястото на инжектираните. Много по-рядко се наблюдава треска, гадене, замайване.

Има и няколко съобщения за вероятна смърт в резултат на ваксинация, които обаче не са доказани, че смъртта е настъпила след ваксинацията. Най-вероятно просто има съвпадение.

Популации в обществото, които биха имали максимална полза от ваксинацията, това са момичетата преди започване на полов живот най-вече между 12 и 25 години, но не бива да изключваме, разбира се, и започналите полов живот. Ще видите малко по-нататък алгоритъма, който ние гинеколозите сме изработили и гледаме да спазваме при тези, които са започнали полов живот.

Световните и европейските организации препоръчват ваксината масово на всички момичета със средна и начална възраст от 11 години нагоре. Това са Световната здравна организация, Европейския център за превенция и контрол над болестите и разни професионални организации на всяка страна.

В България Българската асоциация на педиатрите, Българското дружество по акушерство и гинекология, както и 15-тата Национална конференция по онкогинекология - всички, създадохме един консенсус и препоръчваме ваксинацията на момичетата във възрастовата група от 12 до 18 години – преди започване на полов живот с възможност за приложение на жените до 25 години. Това нещо е включено, както видяхте преди малко, в Наредба № 15 на Министерство на здравеопазването.

Ето го въпросният алгоритъм. Тук виждате едни момичета, които не са започнали полов живот. Те директно минават към имунизация. Тези, които са започнали полов живот ги проверяваме отначало дали има дисплазия, тоест, както ви казах, дали клетките на шийката не са тръгнали в насока към рак на шийката. Ако няма дисплазия, директно минаваме към ДНК-тест, ако е отрицателен резултатът, се минава към имунизация. Ако, разбира се, има някакви съмнения, лекуваме, наблюдаваме и в края на краищата пак стигаме до имунизация.

Ролята на гинеколога в цялата тази история. Първо, като експерт във форуми подобни на този. В ежедневната ни работа като диагностика, разяснителна работа - изключително важен момент. В медиите също – разяснителна работа. Хубавото е, че у нас вече има консенсус между професионалисти, политици, Националната здравноосигурителна каса по отношение на необходимостта от ваксинирането на момичетата. Остава към този консенсус да се присъединят и родителите, разбира се, без да забравяме много важната институция – баби и дядовци.

Благодаря за вниманието.

С основните насоки, които ще съдържа Националната програма за профилактика на рака на маточната шийка, ще ни запознае доктор Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор на Република България.

Заповядайте, доктор Кунчев. Имате думата.

АНГЕЛ КУНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Атанасова, уважаема госпожо Фандъкова, уважаеми дами и господа народни представители, приятели, защото всички в тази зала се познаваме в 90 процента от случаите много добре, единомишленици сме и от няколко години се опитваме да задвижим голямата, тежка, сложна машина, наречена здравеопазване, и тя да поеме една тежка задача, но толкова необходима за всички, всъщност за половината от населението на тази страна.

Как се прави национална програма и какво трябва да съдържа тя е ясно на повечето хора, които работят в този сектор, тъй като неведнъж се е налагало да приемаме такива в различни области на здравеопазването.

От чисто техническа гледна точка не е особен проблем такава програма да бъде съставена. Разбира се, това трябва да стане с участието на доста широк кръг специалисти, не само медицински специалисти, а и представители на неправителствения сектор, на индустрията, на образованието, на родителите, а и на всички, които имат отношение. А всъщност към това заболяване надали има някой, който няма отношение в тази страна.

Затова нямам намерение да ви занимавам с техническите детайли по приемането на такава програма. По-скоро искам да кажа няколко думи за предпоставките за нейното написване и изпълнение и евентуалните рискове, тъй като най-важното е не формално да приемем един документ, а да го направим работещ и след една година да отчетем първите реални резултати от него.

По отношение на предпоставките ще бъда максимално кратък, защото те са повече от ясни. За да бъде успешна една програма, трябва да има необходимост от нея. Надали има друга обаче, която толкова ясно вече четвърта – пета година да показва, че не само има остра необходимост, но дори бих казал, че има известно забавяне в осъществяването й.

Първо, на базата на всичко това, което чухме от уважаваните медицински представители, от чисто медицинската гледна точка, от всички данни, а аз бих казал само една, която много рядко на различни международни форуми съм имал поводи да се срамувам, че представлявам страната. Почти никога. Последният път за съжаление беше на една голяма конференция в Истанбул, когато Световната здравна организация представи за всяка една европейска страна не заболеваемостта, не смъртността, а тенденциите в развитието им. България и Молдова са единствените две страни не в Европейския съюз, а в европейския континент, в които тенденцията е неблагоприятна. Всички други по различни начини, къде със скрининг, къде с имунизация успяха да счупят този тренд и той сочи надолу. В нашите две страни той продължава да сочи нагоре.

В тази програма следващата година, тази, която сега ни предстои, е ключова и ние да обърнем тренда и да излезем от тази, бих казах, срамна класация.

По отношение на необходимостта наистина не искам да се връщам на данните. Факт е, че ние много често – спомням си – когато стартирахме тези дискусии, много често казвахме, че по една жена всеки ден в България умира. Но коригирайте се, защото не е една, станаха 340, а годината има горе-долу толкова дни. Целта е да не ги достигнем и да не покрием точно този показател.

Сега по отношение на консенсуса по изпълнението, който е второто абсолютно ключово условие, за да може да заработи една национална програма. Слава Богу, тук нещата стоят повече от добре. На практика с изключително положителното отношение, което демонстрират на най-различни нива различни съсловия, ние имаме поне декларативно на най-високо ниво проявена тяхната подкрепа и се надявам, че това ще продължи да бъде така.

Тук искам да подчертая ролята преди всичко на Комисията по здравеопазването и искам да благодаря на нейната председателка, тъй като това решение за осигуряване на средствата мина почти изцяло с тяхното съдействие и тяхното добро отношение.

Но естествено тук имаха място и Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса. Много се радвам, че сред нас има представител и на община София и то на най-високо ниво, тъй като се разчита и на тяхната подкрепа, лекарското съсловие и всички останали сфери.

Не бих искал да пропусна и един много важен факт. При нас за щастие е налице една доста конструктивна, доста диалогична фармацевтична индустрия, която е склонна да помага, склонна да се включва и с каквото може от нейна страна да подпомага изпълнението на такива програми.

И на последно място, за да е успешна една програма, трябва ресурс. За щастие на тази наша среща вече това е факт. Тези 2 млн. лв. са гласувани. Разбира се, това е първата стъпка. Има какво да се прави по изчистването на механизма на тяхното използване и то така, че да можем навреме, в рамките на годината да отчетем един добър резултат.

Но стига толкова с хубавите новини, защото, пак казвам, понякога оставам с впечатление на нашите срещи, че чукаме на отворена врата. Никой в тази зала, а и далеч извън нея, не се съмнява от необходимостта от тази програма. Никой няма съмнение по отношение на качеството на ваксината. Съвсем друг обаче е въпросът как да направим така, че това нещо да се превърне в практика и да работи.

От тази гледна точка рисковете, които поне аз виждам, най-големите три, като на първо място е чисто техническото забавяне в административната процедура по изготвяне и приемане на Националната програма. Имайте предвид, че една такава задача никак не е бърза и никак не е лесна. Първо, в тази работна група трябва да влязат наистина широк кръг представители, всеки с неговите виждания и идеи. Второ, едно съгласуване и вътре в Министерство на здравеопазването, и навън с всички институции, които имат отношение, отнема време. Следва приемане в Министерския съвет, публикуване и съответно изпълнение.

E, да, но тези пари, които са отделени, са за тази година. И, ако ние не направим това нещо до лятото и не стартираме много силно в ранната есен, рискуваме при вече усвоен ресурс да не направим нищо.

Честно казано, от този по-голям позор аз не мога да си представя: когато вече си убедил административното ниво, убедил си политиците, те са проявили добра воля, отделили са парите, а в края на краищата да не се случи нищо. Има ли такъв риск? Има.

За съжаление това е вторият риск, защото госпожа Ана Жорже беше така деликатна и сподели с нас добрите практики. Аз ще ви споделя не толкова добрите, защото освен прекрасните резултати на Англия, Ирландия, на Холандия и на още няколко страни, има и не много добри резултати. Има страни, които се опитаха да въведат ваксинацията по друг начин, директно в рамките на задължителния имунизационен календар – като Румъния – и те се сблъскаха с това, че направиха под 10 процента покриваемост през първата година. Беше невероятен политически скандал защо е купена ваксина, след като не може да се използва.

Македония тръгна почти по същия път. Те имаха под 20 процента успеваемост за първата година, 80 000 дози хвърлена ваксина в края на миналата година.

Слава Богу, ние избегнахме този път благодарение на разбирането на Националната здравноосигурителна каса и решихме да минем на пътеката на реимбурсиране, която за мен искам да ви кажа, че е много важна не само за това заболяване, а и като механизъм, като начин на действие за редица други ваксини, които са не по-малко важни. Говорим за хепатит А, говорим за ротавирусна ваксина, за менингококова ваксина, за ваксина срещу варицела.

Натискът върху Министерство на здравеопазването за въвеждане на нови антигени по отношение на календара е много голям. Само че пък трябва да отчитаме и другото, че има много голяма натиск да не се утежнява календара. За нас понякога е много трудно да намираме баланса между тези две състояния. В края на краищата това зависи донякъде и от ресурсите, които може да отдели държавата, така, че да се справим максимално добре.

На базата на тези лоши резултати знаете ли на какво основно се дължи много добрият резултат, защото тя е пример в Европа, навсякъде я дават за пример. Ние говорихме и със създателя на програмата от Агенцията за обществено здраве във Великобритания. Една година точно преди старта на имунизацията те направиха перфектна комуникационна кампания, струваща 10 млн. паунда. Така се работи. С „ура”, „браво”, „напред” нещата няма да станат. Това трябва да е ясно на всички, които оттук нататък ще бъдат включени в програмата. Аз не говоря, че нашата програма трябва да хвърли такива пари, не сме големи колкото Великобритания, нямаме техните ресурси, но истината е, че без изключително професионално направена комуникационна кампания няма да успеем.

Има и нещо, по което според мен започваме да залитаме. Много е важно да е 100 процента реимбурсирана. Да, добре е. Българските граждани не са богати, живеят в условия на криза и е най-добре, ако е безплатна. Ако обаче някой в тази зала си въобразява, че родител ще отиде да имунизира детето си само защото ваксината е безплатна, значи никога не се е занимавал с ваксини. Няма да го имунизира заради това. Ще го имунизира само, ако е убеден, че това е добро за здравето на детето му и ще го предпази в бъдеще от заболяване.

С това трябва да бъдем максимално наясно. Тук вече наистина помощта и на общопрактикуващите лекари, и на всички специалисти в сферата на акушерство и гинекологията ще ни бъде изключително ценна. Но пък използвам момента да ви кажа, че аз лично мисля, че ако не въведем ако не напълно училищно базирания метод на убеждение, то все пак основно да стъпим на него, няма да успеем. Защото поне моята практика до момента показва, че родителите са изключително заинтересовани от родителските срещи. Е, в различна степен, има училища, където 30 – 40 процента от родителите участват в тях, но повечето са 50 – 60 и нагоре, но това е мястото, където можем да направим среща лице в лице, да ги убедим, да отговорим на всичките им въпроси и тогава вече организирано всеки от тях да си даде съгласието за организиране на ваксинацията.

За себе си – пак казвам – съм убеден, че това е верният път. Но тук пък ще имаме нуждата от наистина изключително доброто съдействие и на Министерство на образованието, младежта и науката, и на общините, и на инспекторатите по образование по места. Досега винаги сме работили чудесно с тях и смятам, че няма да има проблеми за в бъдеще.

Третият риск е наличието – някой го спомена мимоходом, но ние имаме много проблеми и аз не мога да ги скрия – на изключително агресивните антиваксинални движения. Тук имам една специална молба към медиите, които присъстват в голямата си част. Понякога под маската на допускане на сблъсък на мнения вие организирате едни „циркове”, които са направо недостойни. Не е никакъв сблъсък на мнения да поканите високо квалифициран и образован лекар и да сложите срещу него на стола човек, който въобще не знае за какво говори, който говори глупости, буквално клевети, защото тезите му не опират на никаква фактология и това да наричате сблъсък на мнения?!? Това е заблуждаване на хората и разбъркване на умовете им. Нищо повече.

Ако някой от вас напоследък се е ровил в пространството на интернет, вярвам, че повечето го правите, сигурно си спомняте, че миналата седмица излезе една изключително гнусна статия на тема „Нашата ваксина” със заглавие „ГЕРБ купува отровна ваксина за 12-годишните момичета в България”. Е, здраве му кажи! Само че, като публикуват пет пъти такова нещо, нашата кампания загива отвсякъде. Това сме го виждали и в други страни и примерът никак не е за подценяване.

Така че ще имаме остра нужда от съдействието на медиите. Аз вярвам в тяхната добронамереност и мисля, че ще продължим да работим и в бъдеще много добре с тях.

Имайте предвид, че в никакъв случай не трябва да сблъскваме нещата. Имунизацията си е имунизация. Но, ако искаме да се борим с рака, без популационен скрининг това не може да стане. Трябва да вървят паралелно двете неща. Аз мисля, че Министерството на здравеопазването в лицето на тази програма се е погрижило за това, при това, забележете, не само за рака на маточната шийка. Хайде да не се фокусираме само върху едно нещо. Да не би да е по-малък проблем ракът на гърдата. Да не би да е по-малък проблем ракът на дебелото черво.

Така че, програмата „Спри и се прегледай” предвижда популационен скрининг и за трите вида най-разпространени видове рак и, ако го изпълним, добре. Аз мисля, че ние ще успеем.

И, за да не завършваме все пак песимистично, ще кажа, че мисля, че ако всеки от нас се заеме както трябва с изпълнението на програмата, можем да се похвалим и дай, Боже, догодина да организираме една кръгла маса, на която да отчетем наистина добри резултати.

Благодаря ви.