Б/ Пречки пред присъединяването на ЕС към ЕКПЧ

Присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ обаче не е еднозначен въпрос. От една страна, в настоящата фаза на развитие на правото на Европейските общности, не е налице правна основа за подписване на конвенцията от страна на Съюза (Общността). През 1996 г. СЕО постановява своето Становище 2/94⁶⁰, с което се произнася по искането на Съвета да бъде даден отговор на въпроса, дали Европейската общност разполага с компетентност да се присъедини към ЕКПЧ. Съветът отправя този въпрос с оглед на направеното от Комисията и подкрепено от Парламента предложение за започване на преговори за присъединяване към Конвенцията. Съдът обаче дава отрицателен отговор, като отхвърля възможността присъединяването към ЕКПЧ да бъде извършено въз основа на чл. 308 от ДЕО. СЕО определя, че „като част от един институционален ред, основан на принципа на предоставените правомощия, тази разпоредба не може да бъде основание за разширяване правомощията на Общността отвъд общата рамка, която следва от разпоредбите на договорите, и в частност от тези, които определят задачите и дейностите на общността. Тя не може да бъде използвана в никакъв случай като основа за приемането на разпоредби, които ще доведат по същество до промяна в договорите, която не се подчинява на предвидения затова ред”. След това Съдът оценява евентуалното присъединяване на ЕС към ЕКПЧ на основата на чл. 308 от ДЕО: „Макар зачитането правата на човека да представлява условие за действителността на общностните актове, следва да се констатира, че присъединяването към Конвенцията ще предизвика съществено изменение на действащия общностен режим за защита правата на човека, доколкото това предполага вписването на Общността в една различна международна институционална система, също както включването на съвкупността от разпоредби на ЕКПЧ в общностния правен ред. Подобно изменение на режима на защита правата на човека в Общността, чиито институционални последици ще бъдат основополагащи както за Общността, така и за държавите членки, би имало конституционно измерение и следователно, би надхвърлило по своята същност границите на чл. 308. То не може да бъде реализирано, освен чрез изменение на договорите. Следва да бъде констатирано, че в настоящия етап на развитие на правото на Европейските общности, Общността няма компетентност да се присъедини към Конвенцията”.

Така по същество в момент, когато политическите кръгове на европейско и национално ниво узряват за идеята на присъединяването към ЕКПЧ, общностната юрисдикция прегражда пътя за подписване на Конвенцията от страна на ЕС. На какво се дължи това решение? Отвъд конкретните правни аргументи, основната причина за тази позиция на СЕО следва да се търси в разбирането, че присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ крие известни рискове за автономността на общностни правен ред. Според чл. 292 от ДЕО „Държавите-членки се задължават да не уреждат споровете по тълкуването или прилагането на този договор по различен от предвидените в този договор начин.” Тази разпоредба, във връзка с разпоредбата на чл. 220 на Договора, осигуряват позицията на Съда на Европейските общности като върховна инстанция, която решава спорове по тълкуването и прилагането на договорите. Към настоящия момент, макар да е налице вписване на материалните разпоредби на Конвенцията, а и на практиката по тяхното прилагане в правото на Общността, Съдът на Европейските общности по същество разполага с възможността да прецени във всеки конкретен случай какъв ще бъде ефекта от интегрирането на съответната разпоредба в общностното право и на тази основа да я изведе като общ принцип на правото. Ако ЕС се присъедини към ЕКПЧ, СЕО няма да има последната дума по тълкуването и прилагането на разпоредбите на Конвенцията в общностния правен ред, защото по силата на самата конвенция това право принадлежи на ЕСПЧ.

Макар в своята практика Съдът в Страсбург да е доказал, че поначало не взема позиции относно тълкуването на вътрешното право на страните по конвенцията, което разглежда като фактическо обстоятелство, е възможно в дадени случаи да е необходимо, той да се произнесе по прилагането на националното право във връзка с разпоредбите на ЕКПЧ. В тази хипотеза, присъединяването на ЕС към ЕКПЧ би могло да доведе до засягане автономността на общностния правен ред, доколкото ЕСПЧ би могъл да се произнася по вътрешни за общностния правен ред въпроси. Такава възможност съществува например относно прилагането на чл. 35 от Конвенцията, във връзка с който ЕСПЧ следва да прецени дали вътрешните средства за защита са ефективни и позволяват реалната защита на съответното право. Така Съдът в Страсбург би могъл да се произнесе относно условията на достъп на частните лица до производствата пред СЕО.

Друга такава хипотеза може да възникне в прилагането на чл. 1 от Конвенцията, според който страните по нея осигуряват „на всяко лице под тяхната юрисдикция, правата и свободите”, уредени в нея. „Юрисдикцията” на страните съгласно практиката по прилагане на Конвенцията се определя според това, дали съответната страна е имало възможността да не допусне извършването на съответното нарушение. За да се приложи обаче този критерий спрямо общностния правен ред, ще трябва да бъде разграничавано дали дадено правоотношение е подвластно пряко на Общността или на отделните държави членки. Това по същество означава, ЕСПЧ да се произнася относно разпределението на правомощията между европейското и националното ниво в общностния правен ред, което несъмнено би засегнало неговата автономност. В този контекст според мнозина е наложително, при евентуалното присъединяване на ЕС към ЕКПЧ да бъде намерена изрична формула, която гарантира, че ЕСПЧ няма да се произнася относно тълкуването и прилагането на правото на Европейските общности, в частност относно разделянето на правомощията между европейското и националното ниво на Общността.

Вследствие на постановяването на становище 2/94 на СЕО, евентуалното присъединяване на ЕС към ЕКПЧ се отлага до извършването на нарочна ревизия на основните договори и включването в тях на изрична норма, която урежда необходимата правна основа за целта. Това условие беше изпълнено с Договора за приемане на Конституция за Европа, чл. І-9, § 2 от който урежда, че „Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това не изменя правомощията на Съюза такива, каквито са определени в Конституцията”. Чрез тази формула от една страна се предоставя необходимата правна основа, за да стане ЕС страна по Конвенцията, а от друга, се изключват последиците на това присъединяване по отношение правомощията на Съюза. В нарочен протокол към Европейската конституция, се дава решение и на някои допълнителни въпроси по присъединяването на ЕС към ЕКПЧ, сред които особено значение има въпросът за разграничаването отговорността между Съюза и държавите членки в случаите на прилагане на общностното право. Протоколът предвижда решаването на този въпрос да се осъществя по нарочна формула в общностния правен ред⁶¹ и по този начин преодолява евентуалния проблем със засягането автономността на правната система на Съюза в прилагането на ЕКПЧ. Доколкото Конституционният договор придава обвързващо действие на Хартата на основните права на ЕС, която представлява самостоятелен каталог на основните човешки права, той урежда и основни правила за нейното отношение с ЕКПЧ, с оглед присъединяването на Съюза към конвенцията. В чл. ІІ-112, § 3 e предвидено, че в случаите, когато уредени в Хартата права съвпадат с права уредени от ЕКПЧ, „тяхното съдържание и действие са същите, като по конвенцията”. Същевременно изрично се уточнява, че правото на ЕС може да предостави по-обхватна защита на съответните права, т.е. решенията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи са определени като своеобразен „минимален стандарт” в защитата правата на човека, под който ЕС не може да падне, но над който е напълно свободен да отиде. По този начин се дава отговор и на опасенията, че съществуването на Хартата на основните права като паралелен каталог на правата на човека може да доведе до разминаване в практиката по прилагане на Хартата и практиката по ЕКПЧ.

Трудностите в процеса на ратифициране на Европейската конституция и блокирането на влизането й в сила обаче, оставят изведеното решение по отношение присъединяването на ЕС към ЕКПЧ без реален ефект към настоящия момент. Затова мнозина разглеждат решението на ЕСПЧ по делото Bosphorus, постановено след открояването на този проблем, като опит за „силово присъединяване” на Съюза към Конвенцията от страна на Съда в Страсбург, доколкото то утвърждава в прилагането на ЕКПЧ някои от последиците, които би имало евентуалното обвързване на ЕС с нея. Така за Съюза е много по-удачно да стане страна по ЕКПЧ, като по този начин има възможността да участва в органите по Конвенцията, а не просто да търпи последиците от непрекия контрол над Общностното право чрез актовете на националното право на държавите членки, приети в приложение на нормите на Общността.


* * *
Развитият механизъм за защита правата на човека в правото на Европейските общности е интересен израз на разгръщането на европейското обединение, на навлизането му в нови сфери и въздействието му над отношения, които не са били предвидени като сектор на интеграция и обект на правна уредба при лансирането на европейския проект. Така макар в първите години на изграждане на интеграционната конструкция правата на човека и тяхната защита да са разглеждани като проблем, който няма пресечна точка с процеса на европейска интеграция, напредъкът на европейското обединение, предоставянето на нови отношения в общностна компетентност води до необходимостта да бъдат предвидени гаранции за зачитане на основните права в регулирането на секторите, обект на интеграция.

Излизането на процеса на европейска интеграция от строго икономическото русло и приемането на европейска уредба по значителен кръг от проблеми, регулирани преди това на национално ниво, пораждат и нуждата от разгръщане на общностния механизъм за защита правата на човека извън предоставянето на гаранции в съдебните производства пред СЕО, чрез формулата на общите принципи на правото. Това от една страна предполага да бъде развита материалноправната уредба на правата на човека и тяхната защита, като се реши въпросът за присъединяването на ЕС към ЕКПЧ и като бъде придадена юридическа сила на Хартата на основните права. От друга, от съществено значение е предоставяната от правото на ЕС защита да бъде разгърната до всички сектори на европейското обединение, особено що се отнася до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, което е тясно свързана с реалното упражняване правата на гражданите на ЕС.

От съществено значение е също, да бъде променен подходът на действие на Европейския съюз в разглежданата материя. Практиката в областта на гарантиране равенството на мъжете и жените, както и на борбата с дискриминацията, ясно показва, че упражняването на основните права е функция не само на възможността те да бъдат ефективно защитени по съдебен ред, но също и на предприемането на активни мерки от нормативен и административен характер, насочени към премахване на условията за нарушаване на тези права. Затова в рамките на своята компетентност, при спазване принципите на субсидиарност и пропорционалност, Европейският съюз следва да осъществява активни мерки, насочени към създаване и подобряване на необходимите условия за пълноценно упражняване на основните човешки права. Този подход е от особено значение, що се отнася до социалните права и правата от категорията на европейското гражданство.

В заключение следва да се подчертае, че основна роля и тежест в защитата правата на човека в правото на ЕС има общностната юрисдикция. Нейната функция е решаваща, както с оглед санкциониране на конкретните нарушения, които възникват в хода на приемането и прилагането на общностното право, така и в светлината на отнасянето на гарантираните от Правото на ЕС права към специфични случаи на правоотношения, които биха възникнали занапред. В тази връзка, разширяването на достъпа на частните лица до общностната юрисдикция има изключително значение. Важна е и ролята на националните съдилища, които имат ролята на “първа инстанция” в прилагането на общностното право и които са призвани да осигурят защита на правата, които то гарантира в правната сфера на частноправните субекти.

Развитието на защитата правата на човека в правото на ЕС има определящо значение за утвърждаването на Съюз като общност на правото. То е фактор на укрепване на връзката между европейското обединение и европейските граждани и залог за активното отношение на гражданите към напредъка на интеграционния процес. В момент, когато въпросът за демократичния дефицит във функционирането на ЕС продължава да бъде открит и когато задълбочаването на интеграционните процеси в икономическо отношение предполага засилване на публичната уредба и регулация на общностно ниво в редица области, намирането на ефективна формула за утвърждаване на правата на човека като основополагащ елемент на общностния правен ред и за усъвършенстване на механизма на тяхната защита, несъмнено ще бъде от решаващо значение за успеха на европейския проект. Това налага в търсенето на решения относно бъдещата конституционна рамка на Европейския съюз, проблематиката на човешките права и тяхната защита да бъде разглеждана като първостепенен приоритет.
БИБЛИОГРАФИЯ
НАУЧНИ ТРУДОВЕ И УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА

1. ALSTON Philip, (dir.), « L’Union européenne et les droits de l’Homme », Bruxelles, Bruylant, 2001

2. BRIBOSIA Emanuelle, « La protection des droits fondamentaux », in La Constitution de l’Europe, Editions de l’Université de Bruxelles, Bruxelles, 2002

3. COHEN-JONATHAN Gérard, «La protection des droits fondamentaux dans l’Union européenne et la Convention européenne des droits de l’Homme», in : Mélanges en l’honneur de Benoît Jeanneau. Les mutations contemporaines du droit public, Dalloz, Paris, 2002

4. DE SCHUTTER Olivier, «Les droits fondamentaux dans l’Union européenne : une typologie de l’acquis», pp. 315-349, in: Bribosia Emmanuelle et Hennebel Ludovic (dir.), Classer les droits de l’Homme, Bruylant, Bruxelles, 2004

5. DUBOIS Louis, «Les principes généraux du droit communautaire, un instrument périmé de protection des droits fondamentaux», in : Mélanges en l’honneur de Benoоt Jeanneau, Les mutations contemporaines du droit public, Dalloz, Paris, 2002

6. DUTHEIL DE LA ROCHER Jacqueline, DECAUX Emmanuel, COHEN-JONATHAN Gérard (dir.), « Vers une Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne », La documentation française, Paris, 2000

7. ERGEC Rusen, « Protection européenne et internationale des droits de l’homme », 2^e éditions, Bruylant, Bruxelles, 2006

8. JACQUE Jean-Paul, « Droit institutionnel de l’Union européenne », 3 éditons, Paris, Dalloz, 2004

9. RIDEAU Joël, (dir.), « De la communauté de droit à l’Union de droit. Continuités et avatars européens », Paris, L.G.D.J., 2000;

10. RIDEAU Joël, « Droit institutionnel de l’Union européenne », 4^e édition, Paris, L.G.D.J., 2002

11. SUDRE Frédéric (dir.), « Droit communautaire des droits fondamentaux », Bruxelles, Bruylant, 1999

12. SUDRE Frédéric, « Droit européen et international des droits de l’homme », Paris, PUF, huitième édition, 2005
СТАТИИ

1. BENOIT-ROHMER Florence, « L’adhésion de l’Union à la Convention européenne des droits de l’homme », RUDH, 2000, p. 58

2. DE SCHUTTER Olivier, Lejeune Yves . « L’adhésion de la Communauté européenne à la Convention européenne des droits de l’homme. A propos de l’avis 2/94 du 28 mars 1996 », Cahiers de droit européen, 5-6,1996, p. 555-606 ;

3. JACQUE Jean-Paul, « Le contexte de la Charte des droits fondamentaux », RUDH, 2000, p. 13

4. JACQUE Jean-Paul « La protection juridictionnelle des droits fondamentaux dans l’Union européenne », Actualité juridique, Droit administratif (Paris), N° 6, juin 2002, pp. 476-480

5. JACQUE Jean-Paul, « Vers une Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne», L’Europe des libertés, n °4, p.5

6. KAUFF-GAZIN Fabienne, « L’arrêt Bosphorus de la Cour européenne des droits de l’homme : quand le juge de Strasbourg pallie le retard du constituant de l’Union européenne en matière de protection des droits fondamentaux... », L’Europe des libertés, Janvier 2005 – Avril 2005 ;

7. LENAERTS Koen., "Fundamental rights in the European Union", European Law Review, 2000, 575-600.

8. MAYER Franz, « La charte européenne des droits fondamentaux », RTDE, n°2, 2003, p.175

9. ROSSI Lucia Serena, « Constitutionnalisation de l’Union européenne et des droits fondamentaux », RTDE, n°1, 2002, p.41.

10. SIMON Denys, « Des influences réciproques entre CJCE et CEDH : Je t’aime, moi non plus ?», Les Cours européennes – Luxembourg et Strasbourg, Revue Pouvoirs, n° 96, Seuil, 2001, p.31

11. TULKENS Françoise, « L’Union européenne devant la Cour européenne des droits de l’homme », RUDH, 2000, p.54

1. Договор за Европейската общност за въглища и стомана

2. Договор за създаване на Европейската общност

3. Договор за Европейския съюз

4. Европейска конвеция за защита правата на човека и основните свободи

5. Директива 2000/43/ЕО от 29 юни 2000, JO L 180 du 19.7.2000

6. Директива 2000/78 от 27 ноември 2000, JO L 303 du 2.12.2000

7. Виенска конвенция за правото на договорите

1.CJCE, 13 juillet 1962, Klöckner-Werke AG c/Haute Autorité, aff. 17/61, Rec. 653;

2.CJCE, 17 décembre 1970, Internationale Handelgeselschaft, aff. 11/70, Rec. 1125.

3.CJCE, 13 fév. 1969, aff. C-14/68, Walt Wilhelm e.a. c/ Bundeskartellamt, Rec. 1969

4.CJCE, 14 mai 1974, Nold c/Commission des Communautés européennes, aff. 4/73, Rec. 985.

5.CJCE, 3 juillet 1974, Donato Casagrande c/ Landeshauptstadt München, Aff. 9/74, Rec. 773;

6.CJCE, 8 octobre 1974, Massa, aff. 175/73, Rec. 917;

7.CJCE, 28 octobre 1975, Rutili c/ Ministre de l’Intérieur, aff. 36/75, Rec. 1219.

8.CJCE, 27 octobre 1976, Vivien Prais contre Conseil des Communautés européennes, aff. 130/75, Rec. 1589;

9.CJCE, 15 juin 1978, Defrenne/Sabena, aff. 149/77, Rec. 455;

10.CJCE,13 décembre 1979, Hauer c/Land Rheinland-Pfalz, aff.44/79, Rec. 3797.

11.CJCE, 5 mars 1980, Pecastaing c/Etat belge, aff. 98/79, Rec. 691;

12.CJCE, 26 juin 1980, National Panasonic (UK) Limited contre Commission des Communautés européennes, aff. 136/79, Rec. 2033;

13.CJCE, 17 janvier 1984, VBVB, VBBB/Commission des Communautés européennes, aff. jnt. 43/82 et 63/82, Rec. 19;

14.CJCE, 13 décembre 1984, Usinor c / Commission, aff.78/83, Rec. 4177;

15.CJCE, 7 février 1985, Procureur de la République contre Association de défense des brûleurs d'huiles usagées, aff. 240/83, Rec. 531;

16.CJCE , 11 juillet 1985, Cinéthèque, aff. 60/84 et 61/84, Rec. 2605;

17.CJCE, 15 mai 1986, Johnston c/Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary, aff. 222/84, Rec. 1651;

18.CJCE, 21 septembre 1989, Hoechst c/Commission, aff. jnt. 46/87 et 227/88, Rec. 2859;

19.CJCE, Demirel, aff.12/86, Rec. 3179 ;

20.CJCE, 18 mai 1988, Commission/Allemagne, aff. 249/86, Rec. 1263;

21.CJCE, 18 juin 1991, Elliniki Radiophonia Tileorassi, aff. 260/89, Rec. І–2925;

22.CJCE, 8 avril 1992, Commission c/République fédérale d'Allemagne, aff.62/90, Rec. I-2575 ;

23.CJCE, 24 mars 1994, Bostock, aff. 2/92, Rec. I-955 ;

24.CJCE, avis 2/94 du 28 mars 1996, Rec. I – 6079

25.CJCE, 12 décembre 1996, Procédures pénales c.X., aff. Jointes C-74/95 et C-129/95, Rec. I-6609;

26.CJCE, 26 juin 1997 Vereinigte Familiapress Zeitungsverlags- und vertriebs GmbH c.Heinrich Bauer Verlag, aff. C-368/95, Rec. I-3689;

27.CJCE, 17 décembre 1998, Baustahlgewerbe GmbH c/ Commission des Communautés européenns, aff. C-185/95P, Rec. І-8417;

28.CJCE, 28 mars 2000, Dieter Krombach c/ André Bamberski, aff. C-7/98, Rec. I-1935;

29.CJCE, 11 juillet 2002, Mary Carpenter c/ Secretary for the Home Department , aff. C-60/00, Rec. I-6279;

30.CJCE, 10 avril 2003, Joachim Steffensen, aff. C-276/01 I-3735;

31.CJCE, 23 octobre 2003, RTL Television, aff. C-245/01,  Rec. І-12489

32.CJCE, 29 avril 2004 , Georgios Orfanopoulos et autres c/ Land Baden Würtenberg, aff. Jointes C-482/01 et C-493/01, Rec. І-5257 ;
Първоинстанционен съд на ЕО

1.TPI, 15 janvier 2003, Philip Moris International c/Commission, aff.jnt. T-377/00, Т-379/00, Т-380/00, Т-260/01, Т-272/01, Rec. II-1

2.TPI, 30 janvier 2002, max.mobil / Commission, affaire T-54/99, Rec. II-313;

3.TPI, 8 juillet 2004, JFE Engineering Corp., Nippon Steel Corp., JFE Steel Corp. et Sumimoto Metal Industries Ltd c/Commission des Communautés européennes, aff. jointes T-67/00, T-71/00 et T-78/00, Rec. II-2501

1.Commission européenne des droits de l’homme, 10 juin 1958, req. 235/56, Cour suprême des restitutions d’Allemagne de l’Ouest

2.Commission européenne des droits de l’homme, 13 juin 1979, req. n° A-231, n° 00006833/74, Marckx c. Belgique;

3.Commission européenne des droits de l’homme, 9 octobre 1979, série A n° 32, Airey c / Irlande;

4.Commission européenne des droits de l’homme, 9 décembre 1987, req. 11123/84, Tete c. France

5.Commission européenne des droits de l’homme, 9 janvier 1989, req. 13539/88, Dufay c. les Communautés européennes, subsidiairement, la collectivité de leurs Etats membres et leurs Etats membres pris individuellement

6.Commission européenne des droits de l’homme, 9 février 1990, req . n°13258/87, М & Co c./RFA.

7.Commission européenne des droits de l’homme, 1 juillet 1993, req. n° 14570/89, Procola c./Luxembourg

8.Cour EDH, 23 mars 1995, Loizidou c./Turquie, Série A, n°310.

9.CourEDH, 23 octobre 1995, Gradinger c/ Autriche, série A n° 328

10.Cour EDH, 15 novembre 1996, Cantoni c./France, req. n° 11123/84, DR 54

11.Cour EDH, 18 février 1999, Matthews c./ Royaume Uni, req. n° 24833/94

12.Cour EDH, 30 juin 2005, Bosphorus Airways c./la République d’ Irlande, req. n°45036/98

13.Cour EDH, 30 mars 1989, Chapell, Série A n°152

1.Договор за приемане на Конституция на Европа

2.Харта на основните права на ЕС

3.Communication de la Commission du 19.10.1990, SEC (90) 2087