Затворническа тарифа premiumClass Комедия-фарс в две действия Владимир Горбань

СЕРЖАНТЪТ: Господа, някой иска ли още парченце пирог?

ГЕНЕРАЛЪТ: Благодаря, сержант, аз вече въздух не мога да си поема. Преядох. Наложи се даже да си разкопчая панталоните. След обяда ми става страшно.

СЕРЖАНТЪТ: Имате проблем с храносмилането? Да не би да съм прекалил с подправките?

ГЕНЕРАЛЪТ: Не, сержант, стомахът ми смила добре дори сивия окопен плъх, без последствия. От потресаващото ви хранене започнаха да ме мъчат кошмари. Аз започвам сериозно да се страхувам за своята боеспособност. Ако внезапно врагът нападне, а аз съм изваден от строя от преяждане с месо и ябълков пирог?

КРАДЕЦЪТ: Присъединявам се към генерала, достойна вечеря, г-н началник. Тъй като съм пацифист плюя на военната служба, на войната и,простете ми, на Вас, генерале, и аз съм раздвоен за още едно парче пирог.

ПРОФЕСОРЪТ: Господа, може би да дадем останалия пирог на господин градоначалника. На мен даже ми е малко неудобно от моята ситост. Все пак, той там е сам зад решетките.

СЕРЖАНТЪТ: Не се вълнувайте, професоре, аз му сервирах на отделен поднос. Между другото, нужен ми е доброволец, който да му занесе вечерята.

ПРОФЕСОРЪРТ: Теоретически аз бих могъл, но все още ме боли ръката. Г-н градоначалника има много остри зъби и..лош дъх в устата.

ГЕНЕРАЛЪТ: Добре че го завързахме, когато го влачехме към карцера. Той много умее да се тръшка. Козел! Аз бих отишъл, сержант, не ми е трудно, но няма да лъжа, просто не искам! Освен това по режим сега имам час за почивка.

КРАДЕЦЪТ: Добре, стига сте хленчили, дайте ми подноса, аз ще го занеса. (Взима подноса.)

СЕРЖАНТЪТ: Ако възникнат проблеми, викайте за помощ, не се стеснявайте. Имайте предвид, че г-н градоначалникът е опитен интригант и знае как да завоюва благоразположение към себе си.

ГЕНЕРАЛЪТ: Глупости. Тези канцеларски плъхове могат да предизвикат само съжаление и повръщане. Запушете си ушите с памук, за да не чувате противните му вопли, и толкова.

Крадецът: За какво говорите? Аз имам имунитет към чуждата мъка. (Излиза.)

СЕРЖАНТЪТ: Безпокои ме анархията горе. В такъв хаос нашия градоначалник може и никой да не го потърси, но нас рано или късно ще ни открият.

ГЕНЕРАЛЪТ: Съгласен съм, сержант, това е само въпрос на време. Предлагам да подготвим и да изпробваме отбранителната си линия.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, та ние не сме на бойната линия. Това е обикновен затвор в много плачевно състояние. Моите сили и средства едва стигат за храна.

ПРОФЕСОРЪТ: А какво мислите за военната хитрост? Това еевтино и ефективно.

ГЕНЕРАЛЪТ: Военна хитрост трябва да се използва, когато свършат боеприпасите. Сержант, нямате ли някъде забутани два сандъка гранати или поне една картечница? (Грохот на падащ поднос.)

КРАДЕЦЪТ: Ах ти, твар такава! Гадина! (Втурва се в помещението.)

ПРОФЕСОРЪТ: Той все пак Ви захапа?

СЕРЖАНТЪТ: Какво стана?

КРАДЕЦЪТ: Г-н началник, тази твар избяга!

ГЕНЕРАЛЪТ: Трябваше веднага да го сложим до стената! Казвах Ви, сержант!

КРАДЕЦЪТ: Решетките са разтворени, килията е празна.

ПРОФЕСОРЪТ: Интересно, по външни признаци г-н градоначалникът не прави впечатление на супермен.

СЕРЖАНТЪТ: Нашият градоначалник не е супермен, той е подлец и крадец на държавна пара. Хиляди пъти съм му докладвал за плачевното състояние на затвора. Той знаеше, че решетките са напълно прогнили. Даже мишките ги прегризваха.

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, на Ваше място бих поискал гранати.

СЕРЖАНТЪТ: Моля ви се генерале, какви гранати. Откъде. Професоре, какво казахте Вие за военната хитрост?

ПРОФЕСОРЪТ: Моите студенти, за да провалят изпита, някак си залепиха на вратата на аудиторията съобщение: „Внимание! Дизентерия! Помещението се дезинфекцира!”

СЕРЖАНТЪТ: Забавно е, но не е страшно! Детска градина.

ГЕНЕРАЛЪТ: Хм, а на мен ми харесва. Браво, професоре! Това може и да сработи. Кажете, сержант, кое е най-страшното на война?

СЕРЖАНТЪТ: Да загинеш?

ГЕНЕРАЛЪТ: Не, това е войнски дълг. Нас ни учеха на това. Съсредоточете се.

СЕРЖАНТЪТ: Да изгубиш войната?

ГЕНЕРАЛЪТ: Не, сержант. Това също не е страшно, винаги можеш да вземеш реванш.

СЕРЖАНТЪТ: Ами какво тогава?

ГЕНЕРАЛЪТ: Най-страшното за войника е да се окаже посерко. Наоколо война, куршуми, снаряди, а ти със свалени гащи. А не дай Боже ако те убият? Позор!

СЕРЖАНТЪТ: Ннне знам.

ПРОФЕСОРЪТ: Господин сержант, силата на думите може да е по-страшна от куршумите. Грамотният плакат е силен аргумент в нашата отбрана.

КРАДЕЦЪТ: Г-н началник, аз бих допълнил към надписа сифилис и трипер. И всичко бих украсил с картинки.

ПРОФЕСОРЪТ: Тогава по-добре да напишем хеморагична треска ебола.

КРАДЕЦЪТ: За нашего брата това е дълго и неразбираемо, професоре, по-добре трипер.

СЕРЖАНТЪТ: Да се спрем на дизентерията. Професоре, ще успеете ли да го оформите грамотно?

ПРОФЕСОРЪТ: За пет минути. Дайте ми само хартия и бои.

СЕРЖАНТЪТ: Вземете от моя кабинет. Там има всичко необходимо.

(Професорът излиза.)

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, моля Ви върнете ми сабята.

СЕРЖАНТЪТ: Защо? Ние водим само информационна война.

ГЕНЕРАЛЪТ: Вярно е. Но на война всички средства влизат в работа. Кой знае какво може да се случи.

КРАДЕЦЪТ: Началник, а аз какво да правя? Да взема да отскоча горе. Да крадна поне нещо, ей така, за успокоение на нервите.

СЕРЖАНТЪТ: Не си струва. По-добре ми помогнете да прибера съдовете и да преместя мебелите. (Обръща се към генерала) Г-н генерал, ще си получите сабята. (вади сабята от сейфа.) Наистина, кой знае какво може да се случи…

(На вратата се чука)

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Чук.чук! Отворете, моля ви, донесох ви тоалетна хартия. Сержант, предайте се! Обкръжени сте!

(Сержантът се приближава към вратата.)

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, предупреждавам Ви, тук има епидемия. Всичко е заразено!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, знам, че блъфирате. Отворете незабавно, посерковци! (Генералът, крадецът и професорът силно стенат и викат: „Вървете си, тук е опасно! Боже, колко ми е лошо!”)

СЕРЖАНТЪТ: Ние умираме, не ни безпокойте!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Неубедително, сержант! Войници, разбивайте вратата! (Удар, грохот от падаща врата. Влиза градоначалникът с противогаз. Оглежда се и сваля противогаза. ) Знаех си, че блъфирате. Нещо не виждам умиращи, сержант. За болни не изглеждате лошо. О, с кафенце се глезите? Поне да бяхте разсипали хапчета по пода, за да е по-убедително.

СЕРЖАНТЪТ: Вие нахлухте с взлом в частна територия. Това е престъпление.

КРАДЕЦЪТ: Проникване с взлом…. От 10 до 15. С конфискация на имуществото. Поздравявам ви, г-н кмете, вие току-що попълнихте редиците на престъпниците в нашия град. И дойдохте точно на място. Не искате ли да си изберете килия?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Млък! Вас никой не Ви пита!

ПРОФЕСОРЪТ: Смея да отбележа, че Вие като представител на властта на първо място трябва да спазвате закона, а не безсъвестно да го нарушавате.

ГЕНЕРАЛЪТ: Слушайте, как се казвахте! Вие се намирате незаконно в обект със специален режим! Още една крачка и ще стреляме на месо. По устав.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ох, колко ме е страх! Вие нямате огнестрелно оръжие. Аз самият го иззех преди една година и го продадох.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, защо не ме оставите на мира? Нали Вие ми дадохте помещението за лично ползване. И забележете, защото то не трябва по никакъв начин нито на държавата, нито на Вас лично. Какво искате още?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, Вие ми харесвате, наистина. Варите отлично кафе. Нищо лично, само бизнес. Ситуацията се промени, аз нямам нищо общо с това. Ако нямате нищо против, да ви разкажа подробно на чашка кафе?

СЕРЖАНТЪТ: Имам ли избор? Професоре, бъдете любезен, донесете още една чашка. (Всички сядат около масата. Професорът носи чашка с чинийка, налива кафе на градоначалника.)

КРАДЕЦЪТ: Е?

ГЕНЕРАЛЪТ: Докладвайте, защо дърпате дявола за опашката?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Голямата пушилка горе завърши. Всичко се оттече, където трябва, успокои се. Но възникна един нюанс: намериха се недоволни от преразпределението на световните запаси от лакомства.

СЕРЖАНТЪТ: Извинете, не намирам връзката с моя затвор.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Търпение, уважаеми сержант. Вече навлизам в същността.

СЕРЖАНТЪТ: Дявол да го вземе, отново „уважаеми сержант“! Започва да ми писва!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ще трябва да свиквате. И така, назряваше поредният глобален конфликт. Всички срещу всички. И беше неотложно да се решат спорните въпроси. При това бързо и желателно с мирни способи.

КРАДЕЦЪТ: Карайте по същество.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: За да свалим напрежението и агресията в обществото, умните хора, в мое лице, срещу много скромен процент, предложихме гениална програма „затвори врага“. Гъвкава система за отстъпки, бонуси, достъпни цени и вашите проблеми са решени! Ето, запознайте се с прайс листа. (Поставя на масата документите.)

ПРОФЕСОРЪТ: Каква е тая дивотия?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Но защо, обществото възприе това с ентусиазъм и одобрение. Всичко е цивилизовано и в рамките на закона.

КРАДЕЦЪТ: Ще се гръмна! Да избиете входната врата, за да споделите с нас тази новина. Браво!

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, Вие искате да ми направите предложение за сътрудничество? Не е ли много нахално?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Но моля ви, уважаеми сержант. Вие ме познавате, какво сътрудничество? Аз! С вас? Я си обирай чукалата! Време е да се махате . Това вече е моят затвор, а отвън - новата ми охрана. Вие изгубихте.

ГЕНЕРАЛЪТ: Това е преврат! Завземане на властта! Измяна!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Можете да го наричате като искате, мен това не ме вълнува.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, но как така, аз…вие…сам…за 30 години безупречна служба…какво правите…

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, уважаеми сержант, това е само бизнес. Погледнете, имам две папки със заявления и продължават да постъпват. Ето, един е платил 5 години строг режим за бизнес партньора си. А тука, друг хвърлил око на съседен участък с голяма вишнева градина. 12 години, междувпрочем, с конфискация на имуществото! А ето един странен тип плати за доживотна присъда на тъщата си. Това просто е някакъв дяволски Клондайк! Извинявайте, сержант, на мен много, страшно много ми трябва вашият затвор.

СЕРЖАНТЪТ: Не ми оставяте избор. Сега аз мога да извърша престъпление и, например, да ви извия проклетата шия. Нека после да попадна в затвора, аз така или иначе ще си остана тук. В този затвор. В своя любим затвор.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Трябва да Ви огорча, сержант. В най-добрия случай Вас ще ви изритат от страната. Макар че и този сценарий е малко вероятен. Превоз, билети, конвой. Вас просто ще ви разстрелят на място. От вашия арест нищо няма да се спечели, а за какво са й на новата власт такива загуби. Вие сте бреме. Тук всяка койка е кюлче злато. Вие наистина нямате избор, сержант. Изчезвайте докато е време.

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, изглежда битката е загубена. Отстъпете, прегрупирайте се, съберете сили, ресурси и после ще видим. Винаги има шансове за компенсация.

КРАДЕЦЪТ: Да, г-н началник, картите се подредиха лошо. В ръкава няма нито един коз. Зарежете тази дупка, Вие винаги можете да се устроите като шеф-готвач в който искате ресторант. Ще имате пари и ще бъдете сит.

ПРОФЕСОРЪТ: Много съжалявам, г-н сержант. Аз проучих цялата затворническа библиотека, куп закони и актове. В дадената ситуация, всеки закон пасува пред грубата въоръжена сила. Дивотия, разбира се, но това е положението.

СЕРЖАНТЪТ: Господа, моля всички да съберете личните си вещи и да се строите за изплащане на полагащото ви се възнаграждение. (Всички се разотиват по килиите си.)

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз имам подарък за Вас, сержант.

СЕРЖАНТЪТ: Ще мина и без него някак си.

ГАДОНАЧАЛНИЪТ: Не се цупете, уважаеми сержанте. Обстоятелствата са по-силни от нас. Вземете ордена. Все пак сте заслужили нещичко за 30 години безупречна служба.

СЕРЖАНТЪТ: Разкарайте се! (Събира дребните си вещи в кашонче.)

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Грубо. Макар че това вече не е важно. (Вади от джоба си ролетка и започва да мери килиите, стените. От килиите с вещите си излизат Генералът, Крадецът и Професорът.)

СЕРЖАНТЪТ: Господа, равнис! Мирно! Свободно. Благодаря. Ето ви заплатата. (Раздава пликове.) Тук има малко повече от полагащата ви се сума. Това е моето извинение за форс-мажорните обстоятелства. Беше ми много приятно да работя с вас, приятели.

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, вашите действия бяха във върховна степен безупречни. Аз съм възхитен! Решително заявявам, блестящото Ви ръководство на обект с особен режим не съответства на званието сержант. От днес аз ще се обръщам към Вас с „господин капитан“. Поздравявам Ви.

СЕРЖАНТЪТ: Но г-н Генерал, Вашите пълномощия…

ГЕНЕРАЛЪТ: Не спорете със старшия по звание, капитане. Ето ви моята визитка. По всяко време и за всичко. А това е лично от мен. Пури. (Подава му пурите.) Не питайте откъде, той (кимва към градоначалника) вече се примири със загубата им.

ПРОФЕСОРЪТ: Г-н капитан, огромно благодаря. Благодарение на Вас завърших дисертацията си, намерих нови приятели. Необикновени, особняци, но все пак приятели. Благодаря.

СЕРЖАНТЪТ: На всички огромно благодаря. Уви, прощален обяд няма да има, затова си вземете порциите патица по пекински. (раздава пакети) Господа, време е. За излизане, с вещите, моля.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Най-накрая! Аз вече мислех, че до довечера ще се сополивите тук. Айде, измитайте се! Трябва да го обживея това място, да се подготвя. Бързо, бързо!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Отлично! Забележително! Вълшебно, по дяволите! (Смята нещо на калкулатора или на счетоводно сметало и го записва на хартия.)Щях да забравя! Изтезания по специална тарифа. 1000 за сеанс. Не, не, по-добре 1500! Все пак е тарифа Premiumclass.

СЕРАНТЪТ: Чук.чук! Ей, надзирателят!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: На Вашите услуги! Ааа, сержант, да не си забравихте някоя непотребна дреболия? Какво търсите още? Идете си красиво, не ставайте за срам.

СЕРЖАНТЪТ: Искате ли да пийнете, уважаеми г-н градоначалник? В дясното чекмедже на масата има чаши. Давайте, не се стеснявайте.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Няма нужда да правите циркове тук, сержант. Вие какво, две новини ли имате за мен? Добра и лоша? Пука ми! Вие не можете да ме уволните, всичко това е мое! Марш, клоун такъв!

СЕРЖАНТЪТ: Новината е една и трудно ще я наречете добра. Там горе отново всичко се промени. Както винаги, се намериха по-предприемчиви хора. Вашата програма е национализирана. Окрадаха ви, г-н бивш градоначалник.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Кой?! Как!? Тя е моя! Това е мое!

СЕРЖАНТЪТ: Нашият нов градоначалник разшири рамките на Вашата бивша програма „Затвори врага“. Той е във възторг, такива перспективи! Сега цялата територия на нашата неголяма държава е включена в НЕГОВАТА програма.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Горе сега е също…затвор?

СЕРЖАНТЪТ: Открай до край. Няма шега, това е основното перо за доходи на държавата.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ами аз? Какво да правя? Тук също е затвор. Какво ще бъде тук?

СЕРЖАНТЪТ: Не знам, там горе не се нуждаят от Вашите услуги. Тук е тясно, влажно, има много да се ремонтира. Господин генерал-губернаторът ме назначи за главен надзирател горе, затова стойте си тук тихо. Не крещете, не пейте песни, не чукайте по тръбите. Не излизайте горе. Не ми обърквайте отчетността на затворниците. Вие ме познавате, за мен редът е предивсичко.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, почакайте! Сержант, вие нали няма да ме изоставите тук?! Сержант!

СЕРЖАНТЪТ: Защо, Вие получихте, каквото искахте.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ама какво да правя свсичко това. По дяволите!

СЕРЖАНТЪТ: Наслаждавайте се, сега всичко това е Ваше. (Излиза)