Затворническа тарифа premiumClass Комедия-фарс в две действия Владимир Горбань

КРАДЕЦЪТ: Слушай, военния! Ей! Писна ми!

ГЕНЕРАЛЪТ: Стой, раз, два. Свободно. Какво има?

КРАДЕЦЪТ: С ботуши със шпори! Татенце, дрънчиш като празна консервна кутия, а тук хората се опитват да се настроят за обяд.

ГЕНЕРАЛЪТ: Аналогично. Аз също си изострям апетита.

КРАДЕЦЪТ: Колко още? Всеки ден, вече цял месец! Какво, без тоя грохот не можете да ядете нормално ли?

ГЕНЕРАЛЪТ: Физическото натоварване повишава боеспособността и жизнения тонус.

КРАДЕЦЪТ: Обикновените хора натоварването ги докарва до анорексия. При това ние с професора имаме нормален апетит. Ние нямаме нужда от това. Така ли е, ботанико? Ей, ботаника!

ПРОФЕСОРЪТ: (Чете) Какво имаме за обяд, господа?

ГЕНЕРАЛЪТ: Виждате ли, моите занимания не му пречат на Професора.

КРАДЕЦЪТ: Ами така? (взима книгата от професора) Ей, ботаника, излизай от книжната си кома! Чуваш ли ме?

ПРОФЕСОРЪТ: Върнете ми книгата! Аз всичко чувам, просто…не реагирам, на дреболии. Извинявайте.

КРАДЕЦЪТ: Тоест теб нищо в живота не те дразни? А нормалното храносмилане въобще ли не те интересува?

ПРОФЕСОРЪТ: Генерале, кажете му да ми върне книгата.

ГЕНЕРАЛЪТ: Ей сега ще ви изпея един марш и ще марширувам, за добър апетит.

От кухнята излиза Сержантът, той е с престилка и с бяла салфетка на ръката.

СЕРЖАНТЪТ: Всички затворници да излязат и да се строят! Пригответе се за приемане на храната!

(Затворниците се построяват в редица. Сержантът се връща в кухнята и бута количката за сервиране с обяда.) Господа, моля седнете.

ГЕНЕРАЛЪТ: Отлично! Възбуди ми се зверски апетит!

КРАДЕЦЪТ: Естествено, след като търча из затвора като шугава овца!

ПРОФЕСОРЪТ: Генерале, какво има днес за обяд? (Продължава да чете книга.)

ГЕНЕРАЛЪТ: На мен ми е все едно. Само в яденето ми да има необходимото количество белтъчини, мазнини и витамини.

КРАДЕЦЪТ: Дайте ми менюто, моля. И винената карта.

СЕРЖАНТЪТ: Престанете да се правите на шут, тук не е ресторант.

ПРОФЕСОРЪТ: Какво има днес за обяд, сержант? (Продължава да чете.)

СЕРЖАНТЪТ: Днес първото е крем-супа от пушена сьомга. Второто – свински ребърца с картофено пюре. Салата от сирена и артишок.

КРАДЕЦЪТ: А десерт?

СЕРЖАНТЪТ: Запазената ми марка – лимонов пирог.

КРАДЕЦЪТ: Пак? Колко пъти вече?

ГЕНЕРАЛЪТ: А на мен ми харесва. Има много витамин С.

КРАДЕЦЪТ: Генерале, Вас могат да ви хранят само с котешка храна. В нея има всичко. И витамини, и протеини, и други полезни гадости. Защо да се хабят напразно качествените продукти.

ПРОФЕСОРЪТ: Не бих съветвал да се използват в храната котешки продукти. От научна гледна точка..

СЕРЖАНТЪТ: Замълчете! Добър апетит на всички! (Професорът слага блюдата пред затворниците. Сержантът седи заедно с тях на масата.).

ПРОФЕСОРЪТ: Сержант, пак сте забравили да сложите прибори за хранене.

СЕРЖАНТЪТ: Съвсем не. Имам отлична памет.

ПРОФЕСОРЪТ: Но ги няма.

ГЕНЕРАЛЪТ: Дреболия. Може да се яде и с ръце. Ние например в окопите…

СЕРЖАНТЪТ: Но ние не сме на война и не сме в окопите, нали? (Обръща се към крадеца.)

КРАДЕЦЪТ: Извинявайте. По навик. (Вади от пазвата си приборите за хранене.)

ПРОФЕСОРЪТ: Не можете ли да се откажете от тази вредна страст? Срамота! За кой път!

КРАДЕЦЪТ: Но нали вече се извиних! Какво още искате?

СЕРЖАНТЪТ: Престанете да разговаряте извън темата! Добър апетит. (Всички пристъпват към трапезата.)

ПРОФЕСОРЪТ: Сержант, супата е превъзходна. Вие все повече ни изненадвате.

КРАДЕЦЪТ: В „Национал“ хранят много по-лошо. Господин началник, не сте ли пробвали да си смените професията? Бихте предизвикали фурор там горе.

ПРОФЕСОРЪТ: Непременно! Не е ли така, генерале!

ГЕНЕРАЛЪТ: Отговорът е да. Храната е нормална, питателна. Нямам претенции.

СЕРЖАНТЪТ: Благодаря, господа, но на мен ми харесва моята професия. Това е моята работа, а кулинарните експперименти са почивка. За душевно равновесие.

КРАДЕЦЪТ: При цялото ми уважение, господин началник, Вие сте точно толкова ненормален, колкото нашият професор ботаник. За генерала даже и не говоря. Той има уважителна причина – куршум в главата.

ГЕНЕРАЛЪТ: Там имам осколка от снаряд.

КРАДЕЦЪТ: Много важно, вие сте като пълнена чушка под превръзката, пълен с желязо.

СЕРЖАНТЪТ: Между другото, господа, за вечеря ще сервирам пълнен заек, е, без гъши дроб. Времената са тежки, много неща не могат да се намерят.

КРАДЕЦЪТ: Това не е проблем. (Отива в килията си и вади изпод леглото кашона, с който дойде в затвора.) Ето, г-н началник, скромния ми принос. Дребни „пожертвования“ от състрадателни граждани.

СЕРЖАНТЪТ: (Поглежда в кашона) Тука има цяло съкровище! Наистина ли не е крадено?

КРАДЕЦЪТ: Г-н началник, ако горе имаше някой от когото да „иззема“ каквото и да било, не бих дошъл да се наема при Вас.

СЕРЖАНТЪТ: Логично. Благодаря. Дояжте си господа, аз ще отида да донеса десерта. (Отива с кашона в кухнята.)

ПРОФЕСОРЪТ: (Обръща се към крадеца.) Извинявайте, дали случайно нямате микроскоп? Макар и най-малкия?

КРАДЕЦЪТ: В себе си нямам, но за 500 кинта утре ще има. Вие само ми го нарисувайте как изглежда и пребройте паричките.

ГЕНЕРАЛЪТ: Откъде ще го вземете? Това е предмет с разрешителен режим.

КРАДЕЦЪТ: Вас какво Ви засяга, генерале. Това е наша работа с ботаника.

ГЕНЕРАЛЪТ: Свършиха ми цигарите.

КРАДЕЦЪТ: Колко Ви трябват?

ГЕНЕРАЛЪТ: Ами поне 5.

КРАДЕЦЪТ: Няма проблем. От Вас 500 кинта.

ГЕНЕРАЛЪТ: Също 500?! Това е пладнешки грабеж!

КРАДЕЦЪТ: А доставката и риска? Напомням, това е предмет с разрешителен режим. Нали не искаме да огорчим скъпия ни господи началник. Нека да продължава да мисли, че неговият затвор е неговата крепост. (Генералът и Професорът носят банкнотите и ги дават на крадеца. Влиза сержантът с пирога и кана с кафе.)

СЕРЖАНТЪТ: Десертът, господа!

В помещението влиза Градоначалникът.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Здравейте на всички!

СЕРЖАНТЪТ: Ааа, г-н Градоначалник, присъединявайте се. Лимонов пирог, кафе?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Няма да откажа.

СЕРЖАНТЪТ: Кафето както винаги, с две бучки захар?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ако обичате.

ГЕНЕРАЛЪТ: Този цивилен плъх не ми харесва.

КРАДЕЦЪТ: Добре че изядохме ребърцата, че иначе трябваше да ги делим с него.

ПРОФЕСОРЪТ: А кой е този? Какво иска?

СЕРЖАНТЪТ: Това е господин градоначалникът. Седнете на моето място. Ето вашия пирог и кафето.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪ: Отличен пирог, уважаеми сержант, и кафето не отстъпва.

СЕРЖАНТЪТ: Вече съм чувал от Вас това „уважаеми сержант“. Не ми харесва. С каква лошотия дойдохте пак, г-н градоначалник?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Защо веднага с такава враждебност, уважаеми сержант?

СЕРЖАНТЪТ: Ето пак.

ГЕНЕРАЛЪТ: Отговаряй по същество! Гледай ме в очите!

КРАДЕЦЪТ: Стига си ял от нашия пирог!

ПРОФЕСОРЪТ: За какво става дума?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Дойдох по обикновен, битов въпрос. Минах за комуналните плащания. Осветление, вода. Отоплението много поскъпна.

СЕРЖАНТЪТ: Но месецът едва започна. А за миналия съм платил.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Времената са тежки. Инфлация, трябва да платите предварително.

СЕРЖАНТЪТ: Колко?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: А Вие колко имате?

КРАДЕЦЪТ: Невероятно, а мен за това ме наричаха долен крадец!

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, дайте ми сабята, а аз ще накълцам този канцеларски плъх на котлети!

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, не разбирам, що за шеги.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, аз и шеги? И то по време на служба?

КРАДЕЦЪТ: Г-н началник, бас държа, той иска да Ви вземе затвора.

СЕРЖАНТЪТ: Каква е работата? Искате да ме разорите?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Кому е нужен такъв драматизъм, сержант. Платете си сметките и си играйте тука на воля.

СЕРЖАНТЪТ: Странни тарифи имате. Какво значи дай всичко, което имаш?

ПРОФЕСОРЪТ: Сержант, аз не съм голям познавач на закона, но такива тарифи са нонсенс. Според мен това е обикновен грабеж.

СЕРЖАНТЪТ: Уважаеми г-н градоначалник, напънете се да ми обясните този, как го каза, нонсенс.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: А Вие какво искате? Такива времена дойдоха, уважаеми сержант. Аз нямам нищо общо с това, всичко е заради кризата.

СЕРЖАНТЪТ: Това е лудост! Фактически Вие ми отнемате собствеността. Това е обикновен рекет!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Или платете по новите тарифи, или се омитайте от тук!

СЕРЖАНТЪТ: Но аз нямам толкова пари!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Това не ме вълнува. Знам го от преди това. Ето новата ми заповед за анулиране на всички предходни заповеди. Сега това е мой затвор!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Всички ще ви унищожа! Ще изгниете зад решетките!

КРАДЕЦЪТ: Генерале, няма ли да му напомните къде се намираме?

ГЕНЕРАЛЪТ: Ние сме в затвора.

КРАДЕЦЪТ: Слушаш ли, мужик, ние вече сме зад решетките. Имаш ли други предложения?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Вие трябва незабавно да ме освободите!

КРАДЕЦЪТ: Защо?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз съм вашият градоначалник. Аз съм вашата законна власт.

КРАДЕЦЪТ: Не съм сигурен. Аз не съм гласувал за теб.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Нямате право да ме държите тук. Това е престъпление! Ще отговаряте за всичко! Всички!

КРАДЕЦЪТ: Професоре, обяснете на затворника причината за затварянето му.

ПРОФЕСОРЪТ: Вие сте задържан и затворен под стража за мошеничество, изнудване и опит за присвояване на чуждо имущество. Съвкупно по обвиненията ви се полагат… (Професорът прелиства голяма купчина закони.)

ГЕНЕРАЛЪТ: Разстрел. Плъха до стената!

КРАДЕЦЪТ: Слушайте, на мен ми харесва. А Вие, професоре, одобрявате ли?

ПРОФЕСОРЪТ: Това емалко радикално. Може би си струва да разгледаме и други варианти.

КРАДЕЦЪТ: И аз имам съмнения, все пак кървища, мръсотия. Чисти после. Уморително е. Може пък да го обесим мерзавеца?

ГЕНЕРАЛЪТ: Ако изстрелът се произведе чисто и под правилен ъгъл… (Прицелва се.)

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Вие се подигравате! Извикайте сержанта! Ненормалници! Сержант! Сержант!

СЕРЖАНТЪТ: Какви са тези викове? Моля Ви господа, всички по килиите.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, правите голяма грешка! Това няма да Ви се размине! Мен ще ме търсят и когато ме намерят…

СЕРЖАНТЪТ: Кой?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Задължени са да ме търсят! Аз съм официално лице, изпълнявам служебни задължения, аз съм властта!

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, аз се вслушах в съвета Ви и излязох горе, в цивилизацията. Не бих искал да Ви огорчавам, но там власт няма. Никаква. И Вашето отсъствие никой дори не го е забелязал. В кметството няма никой. Транспортът е спрян, половината магазини са затворени, по улиците скитат само бездомни кучета. Няма нито полицаи, нито пазачи. Улиците са пусти. Така че кой ще Ви търси?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Г-н сержант, началник, може ли да се договорим? А? Случи се малко недоразумение между нас. На кого не му се случва. Криза, нерви не ни останаха. Не се познаваме от днес. А за новите тарифи въобще забравете. Можете да платите за всичко като за боксониера. И никаква предплата.

СЕРЖАНТЪТ: Това е така, отдавна се познаваме с Вас. Толкова кръвчица сте ми изпили, че се чудя как не се задавихте.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, уважаеми г-н началник, аз само по задължение…нищо лично. Такъв е редът, вие знаете, всичко е точно по инструкциите. Но ние можем да се договорим. Сержант…

СЕРЖАНТЪТ: Аз познавам реда и инструкциите. Вие нарушихте закона. Полакомихте се за чуждото.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Дори и да е така. Къде е следствието? Къде е съдът? Къде е адвокатът ми, дявол да го вземе!

СЕРЖАНТЪТ: Уви, уважаеми г-н градоначалник, нищо от гореизброеното няма.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, това „уважаеми г-н градоначалник“ не е на добро.

СЕРЖАНТЪТ: Уви, да. Вие извършихте престъпление на моята частна територия, а тук аз съм съдия и прокурор. Известно Ви е как се отнасям към престъплението и наказанието.Законът над всичко.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз протестирам! Обявявам гладна стачка! Това е произвол!

КРАДЕЦЪТ: Г-н началник, а какво има днес за вечеря?

ГЕНЕРАЛЪТ: Аз не бих се отказал от следобедна закуска. Днес си „намарширувах“ зверски апетит.

ПРОФЕСОРЪТ: Сержант, а ще има ли десерт след вечерята? Много ми е нужна глюкоза. Днес съм предвидил мозъчна атака за дисертацията ми.

СЕРЖАНТЪТ: Следобедна закуска няма да има, господа. Бях на експедиция, горе. Нямаше време. А вечерята – както се полага. Днес в менюто има телешко с джинджифил и сушени сливи. За десерт – пирог.

КРАДЕЦЪТ: Пак ли лимонов?

СЕРЖАНТЪТ: Този път ябълков. С канела и бита сметана. Любимият Ви, уважаеми г-н градоначалник.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Все едно. Аз ще гладувам. Това е протест!

ГЕНЕРАЛЪТ: Отлично! Сержант, аз искам да изям пая на този глупак.

КРАДЕЦЪТ: Военния, тук не сте сам. На нас с професора също ни се полага.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, да гладувате е Ваше конституционно право.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Т.е. вие не сте против? И няма да ме накажете?

СЕРЖАНТЪТ: Аз да не съм садист. Още повече вие сам се наказахте, и още как. Даже Ви съчувствам.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Един момент, сержант, вие даже няма да направите опит да ме нахраните насила? Да сломите бунтарската ми воля и темподобни.

СЕРЖАНТЪТ: Да ви кажа ли откровено? Не ми пука за гладната Ви стачка. Не ми пука и за всички горе. Скандал няма да стане. Телевизии няма, вестниците отдавна са затворени. Вие знаете какво става там. Гладувайте колкото си искате. Неравнодушни ще останат само съседите ви по килия. И то не лично към вас, а към пая ви по-скоро. Успех в стачката! (Сержантът отива в кухнята)

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант! Сержант! Г-н началник, аз премислих. Нервирах се малко повече, сержант. Това беше грешка. Сержант!

ПРОФЕСОРЪТ: Престанете да викате. Не сте сам тука. Не мога да се съсредоточа върху работата си.

(гледа в микроскопа)

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не ми пука! Не ми пука за никой! И за Вас! И за този идиотски уред!

ПРОФЕСОРЪТ: Това е моят микроскоп.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Един момент, а вие сигурен ли сте, че е Ваш.

ПРОФЕСОРЪТ: Естествено, след като съм го купил, значи е мой.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не може да бъде! Това е предмет от моя кабинет и аз не съм Ви го продавал. Погледнете, там отстрани има метална пластинка с гравиран текст „собственост на академията на науките“. Това е мое.

ПРОФЕСОРЪТ: Вие сте учен? Академик?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Това е конфискувано за дългове на академията по комуналните плащания.

ПРОФЕСОРЪТ: А аз си купих този уред с честно изработени средства.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Къде? От кого?

ПРОФЕСОРЪТ: От моя съсед по килия. (показва крадеца)

КРАДЕЦЪТ: Проблем ли има, професоре? Имате ли нужда от помощ?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да! Откъде имате тази моя конфискувана вещ? Това е мое!

(Крадецът излиза от килията си, разпалвапура и издишва дима в лицето на градоначалника)

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Пури, кубински, истински. Откъде ги имате? Това е контрабанда, не би трябвало да ги намерите в града.

КРАДЕЦЪТ: Трябва да знаеш местата. Мога да ти предложа, по стотарка за парче. Ще вземеш ли?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не може да бъде! Вероятно това са моите конфискувани пури. Имаше ги само на едно място, в моя кабинет, в кметството. Вие сте крадец!

КРАДЕЦЪТ: И как се сети?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Бандит!

КРАДЕЦЪТ: Естествено. Аз съм крадец и лежа в затвора, защото крада чужди неща. Това е логично. И какво от това?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Върнете ми ги! Всичко това е мое!

КРАДЕЦЪТ: И какво ще стане, ако не ти ги върна?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ще разкажа всичко на сержанта. Разбере ли, ще вземе мерки.

КРАДЕЦЪТ: И ще ни тикне в затвора още веднъж? А след това още веднъж, и още веднъж.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Няма да ви се размине. Познавам го аз сержанта. Когато се измъкна от тук, хубавичко ще ви наредя. Имам все още някои лостове и средства. Аз съм богат, имам положение. С мен така не може!

КРАДЕЦЪТ: Интересно, излиза, че съм пропуснал нещо като оглеждах апартаментите ти. Трябва да мина още веднъж. (Крадецът си слага ръкавици и излиза. Генералът марширува и сам си отдава чест, минавайки покрай огледалото.)

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ей, ботаник! Как си? Професоре. Алооо! Майната ти…

ПРОФЕСОРЪТ: Извинявайте, към мен ли се обърнахте?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: А към кого? Тук сме само ние двамата и този оловен войник. Към теб, естествено. Т.е. към Вас, уважаеми. В смисъл, многоуважаеми.

ПРОФЕСОРЪТ: Не може ли веднага да преминете към същността на въпроса си, моля.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Вие сте умен човек, нали? Съобразителен сте.

ПРОФЕСОРЪТ: Ако подминем грубостта и неетичността на въпроса, може и така да се каже. Аз съм доктор по микробиология. Глупостта сред моите колеги е по-скоро нонсенс.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Няма да споря с Вас. Аз не затова. Искате ли да живеете красиво? Аз имам връзки, аз съм кмет. Наясно ли сте?

ПРОФЕСОРЪТ: Така и не разбрах същността на въпроса Ви. Конкретиката е размита.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Добре, да свалим картите си. Освободете ме, отвлечете вниманието на генерала и ще ви дам каквото поискате. Не се шегувам и не се подигравам. Мога да ви осигуря умопомрачителни красавици. Признайте, професоре, че сте мечтали за успех сред женския пол. Нали виждам.

ПРОФЕСОРЪТ: Благодаря, не се интересувам.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Автомобил, яхта, скъпоценности.

ПРОФЕСОРЪТ: Благодаря, отново не.

ГЛАДОНАЧАЛНИКЪТ: Звание! Длъжност на най-главен, как му викате при вас, в науката…

ПРОФЕСОРЪТ: Аз не съм кариерист, извинявайте. Парите в общи линии ми стигат. Господин сержантът е достатъчно щедър.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Проклет да е! Той е изменник и терорист! Професоре, вие трябва да имате инстинкт за самосъхранение. Вие на чия страна сте? На беззаконието?

ПРОФЕСОРЪТ: Смея да Ви напомня, г-н градоначалник, че Вие погазихте всички конституционни норми и закони, като посегнахте към частната собственост на господин сержанта.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Трудна работа е с вас умниците. Твърде много мозък имате, притискате малките мозъци.

ПРОФЕСОРЪТ: Грубо и предсказуемо.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Майната ти…

ПРОФЕСОРЪТ: Нямам желание да продължавам безсмислената полемика с Вас.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ти също ми досади ботанико. Не мъж, а лукова глава.

ПРОФЕСОРЪТ: Тогава си общувайте с генерала. При него с малкия мозък всичко е наред.

(обръща се с книга към стената)

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: С този оловен истукан? Та той има куршум в главата.

ГЕНЕРАЛЪТ: Всичко чувам. И виждам. За сведение, в главата ми има осколка от снаряд. Стой! Раз-два! (спира да марширува) Докладвайте.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Какво?

ГЕНЕРАЛЪТ: Цели, задачи, средства за обезпечение, срок за изпълнение.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Охо! Вие хващате бика за рогата! Харесва миВашата решителност и устрем. Браво, генерале!

ГЕНЕРАЛЪТ: Престанете да се плюнчите. Имам малко време.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Задача: да се неутрализира противникът на територията на затвора. Да ме освободиш от плен. Срок за изпълнение: сега. Незабавно. Пленници не взимаме. След завършване на операцията: гарантирано парично възнаграждение, жени, коли, яхта и …нов орден. Голям.

ГЕНЕРАЛЪТ: Орден –добре.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: И какво Ви смущава?

ГЕНЕРАЛЪТ: Офицерската чест. Вашето предложение е диверсия и измяна, а за това се полага разстрел. Във военно време, без съд и следствие.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Това значи ли не?

ГЕНЕРАЛЪТ: Аз подписах договор. Това е равносилно на клетва. Макар и за определено време. Аз съм боеви офицер.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да, вече разбрах, разбрах. Защо въобще ме попитахте. Що за идиотизъм? Вървете, продължавайте да марширувате. Дебил.

ГЕНЕРАЛЪТ: Ще бъда принуден да доложа за вашия заговор в инстанциите. На сержанта.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Направете го.

ГЕНЕРАЛЪТ: Жалко, че не е военно време.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Грешите! Точно сега е военно време. Вие какво, не четете ли вестници? Там горе такъв купон устроиха! Воюват всички с всички.

ГЕНЕРАЛЪТ: Бойни действия? С кого? Кой?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ай, ай, ай, а нашия генерал никой не го повикал да размаха сабята. Бедничкият.

ГЕНЕРАЛЪТ: Безобразие! Защо не доложихте? Сержант! Сержант! Тревога!

(влиза сержантът в готварска шапка на главата и престилка)

СЕРЖАНТЪТ: Какво стана? Пожар? Бягство? Бунт?!

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, току що ми доложиха. Докато вие се глезите с пирожките, ние тук сме в състояние на война. Това е недопустимо, сержант. Война, това е …война! Не разбирате ли?

СЕРЖАНТЪТ: Съвсем не!

ГЕНЕРАЛЪТ: И не ви се полага.. По дяволите! Защо научавам за бойните действия от един прост цивилен? Мирише ми на трибунал, сержант.

СЕРЖАНТЪТ: Ама кой Ви каза това? Каква война?

ГЕНЕРАЛЪТ: Ето този канцеларски плъх. (сочи градоначалника)

СЕРЖАНТЪТ: Намерихте на кого да вярвате. А Вие, г-н градоначалник, за подстрекателство към бунт можете и карцер да си докарате. Да бяхте мирясали.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Подлец и тиранин! Няма да можете да задушите свободата на словото. Отечеството е в опасност! И аз няма да мълча!

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, моля Ви да ми даде сабята и да ме пуснете на разузнаване.

СЕРЖАНТЪТ: Каква война? Какво по дяволите разузнаване? Защо? Аз бях днес горе.Купувах продукти на пазара и там няма никакви бойни действия. Г-н генерал, вие подписахте договор за изтърпяване на присъда. Това е официален документ. Вие сте офицер, все пак!

ГЕНЕРАЛЪТ: Как така, а отечеството? То в опасност ли е или не?

(Влиза крадецът с голяма отвертка в ръка.)

КРАДЕЦЪТ: Всичко е наред, военния. Опасността мина, превзеха ни без нито един изстрел. Войната свърши.

ГЕНЕРАЛЪТ: Как така?!

КРАДЕЦЪТ: Ами тя не е и започвала.

СЕРЖАНТЪТ: Вие защо самоволно сте напуснали територията на затвора? Това е неприемливо. Ние имаме договор! Никой не влиза и не излиза без мое писмено разрешение.

КРАДЕЦЪТ: Знам, началник. Аз светкавично се върнах. По крайна необходимост, за лекарства.

СЕРЖАНТЪТ: Какви лекарства? За кого?

КРАДЕЦЪТ: За генерала. Вижте как се е скапал. (Генералът седи на пода.)

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, какво Ви става?

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, нас ни нападна врагът. Той победи. А ние даже не знаем кой е той. Да бях умрял!

СЕРЖАНТЪТ: Дайте на генерала да пие нещо. Лошо му е! Вода!

КРАДЕЦЪТ: Имам добро уиски. 20-годишно.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Уиски? То подозрително прилича на моето.

КРАДЕЦЪТ: Трофейно е. По военновременния закон вече не е Ваше. (Дава на генерала бутилката. Генералът отпива.)

СЕРЖАНТЪТ: Сега ще се кача горе и ще науча всичко. Никой да не мърда и да не напуска килията си. Ясно?

КРАДЕЦЪТ: Няма нужда, началник. Аз съм наясно и сега всичко ще ви разкажа. (От килията си излиза професорът)

ПРОФЕСОРЪТ: Много любопитно, никога не съм ставал свидетел на военна експанзия.

КРАДЕЦЪТ: Не, там никой не страда. Всички са живи-здрави, даже ранени няма.

ПРОФЕСОРЪТ: Аз имах съвсем друго пред вид.

СЕРЖАНТЪТ: Престанете, професоре, не го прекъсвайте.

ГЕНЕРАЛЪТ: Докладвайте по-бързо. По улиците има ли танкове? Въведоха ли те комендантски час? Не, първо кажете, кой ни…победи?

КРАДЕЦЪТ: Никой. Нашите войници облякоха униформите на противника и вяло мародерстват. Едва успях да крадна малко от запасите на бившия ни градоначалник.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз съм легитимната власт! Защо бившия? Мен никой не ме е отстранявал!

КРАДЕЦЪТ: Да, ама те там не го знаят.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, освободете ме незабавно. Аз трябва да поема кормилото! Трябва да вкарам всичко в пътя!

СЕРЖАНТЪТ: Трайте Вие! По Вашето дело дори следствието не е приключено. (Обръща се към крадеца) Кажете, а защо нашите войници са в чуждестранни военни униформи?

ГЕНЕРАЛЪТ: Може да сте се объркали. Сигурни ли сте, че са наши?

КРАДЕЦЪТ: По-сигурен няма как да бъда. Техният полковник проигра военната тайна с мен на покер. Нашите доброволно се присъединили към армията на противника и …победили, заедно с нея.

ГЕНЕРАЛЪТ: Кого?

СЕРЖАНТЪТ: Ами получава се самите себе си.

ПРОФЕСОРЪТ: Технически те са станали сателит на своя противник. Няма и помен от победа тук.

КРАДЕЦЪТ: Не, не, те празнуваха точно победа. Даже и ордени им раздадоха. Ето такива. (Вади от джоба.)

ГРАДОНАЧАЛНИКА: Но това е моят орден! От моя сейф!

КРАДЕЦЪТ: Отново не. Аз честно го спечелих на покер. От полковника. Е, почти честно.

СЕРЖАНТЪТ: Какво ще правим, г-н генерал? Ситуацията е нееднозначна.

ГЕНЕРАЛЪТ: Предлагам да не се пъчим. Да се огледаме. И да вземем решение след вечерята. Ей, богу, господа, гладна мечка хоро не играе.